Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2010 17:05 - Джуан Дзъ
Автор: doktora757 Категория: Други   
Прочетен: 5724 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 26.06.2010 17:07



image
  Джуандзъ

Идеите на даоската философия са разгърнати в дълбочина в трактата "Джуан-дзъ", наречен така по името на своя автор. От оскъдните данни за Джуан-дзъ (Джуан Джоу; името Джуан означава "усъвършенствам", "завършвам") става известно, че е роден в Мън (в царството Сун), живял е вероятно между 369 и 286 г. пр. Хр., по-голямата част от живота си - в царството Чу. Трактатът, който по време на създаването си, както се предполага, предшества "Дао Дъ Дзин", представлява преизобилна съкровищница от философски идеи. В него се разкриват и смисловите основания на религията и се откриват принципи сходни с тези в образците на европейската философска античност (питагорейство, платонизъм, неоплатонизъм).

Мистичната философия на Джуан-дзъ е "странстване в безпределното". В смисловата тъкан на трактата е заложен фундаменталният проблем за актуалната безкрайност, разкрит като проблем за "ос на Дао", а тя, сгърната в идеален център, обозначава мястото на философския и религиозния субект. От тази позиция се обзира "равенството на съществуващите неща" (Ци у), които, оставайки противоположни във феноменалния свят, произлизат от един център, от положената "ос на Дао". Всичко съществуващо в сферата на феноменалното е съотносително, всичко е във всичко и това обуславя превръщането на нещата в тази сфера. А основанието й е в единственото самодостатъчно действително съществуващо, в самото Дао.

Цитатии от книгата Джуандзъ image

Да предположим,че с теб сме започнали спор и ти си ме победил,а аз не съм успял да ти отговоря – значи ли това,че ти в действителност си прав,а аз греша? А ако аз съм те победил и ти не си могъл да ми отговориш – значи ли това,че именно аз съм прав,а ти грешиш? Непременно ли някой от нас трябва да бъде прав,а другият да греши? Или можем и двамата да бъдем прави,или и двамата да грешим? А след като самите ние не можем да решим кой от нас е прав и кой – не, то другите хора също няма да съумеят да го направят. Тогава кой ще отсъди? Ако дойде някой,който да се съгласи с теб,то как ще разреши спора ни? А ако и третият е съгласен с мен, то и той няма да съумее да отсъди. Най-накрая,ако извикаме някой,който да не е нито на моето,нито на твоето мнение,той още по-малко ще ни помогне да установим истината.А ако дойде човек,койтода се съгласи и с мен,и с теб,то отново няма да се доберем до истината.Излиза,че нито аз,нито ти,нито който и да било друг,можем да установим обща за всички ни истина.Тогава на кого да се надяваме? Противоречивите съждения за нещата се поддържат едни други,а ако престанат да се поддържат,трябва да ги приведем в равновесие на Небесния кантар.Нека да следваме водния поток на живота и да изчерпаме до края земния си срок! Но какво значи "да ги приведем в равновесие на небесния кантар"? Ще отговоря: "истинното" е също така и "неистинно", "правилното" – "неправилно". Ако истината в действителност се явява истина,то тя се отличава от неистинното и тук няма за какво да се спори.Ако правилното в действителност се явява правилно,то то се отличава от неправилното и тук също няма за какво да спорим.Да забравим за годините си,да забравим за задълженията си,да достигнем безпределното и ще пребиваваме в него безкрай.

***

Хората на природата се характеризират с постоянство:
Те тъкат – и се обличат.
Обработват земята – и се хранят.
Това се нарича "да бъдеш единен в свойствата на живота".

Те всички са заедно и нямат корист, името на всичко това е Небесна свобода.
Във времената,когато свойствата на живота не са били накърнявани,походката на хората е била уверена, а погледът – непреклонен.Тогава в планините все още не е имало пътеки,а в езерата – лодки и мостове.Всички същества живеели заедно и човешките поселища се прилепяли едно да друго. Животните и птиците се събирали на стада и ята,дърветата и тревите израствали в цял ръст. Затова всеки е можел да сложи повод на някое животно или птица и да излезе с него на разходка,както и да огъне някое дърво и да погледне гнездото на врана или синигер.В онези времена хората живеели заедно с птиците и животните,като потомци на един род. Откъде са можели да знаят кой е благороден човек, и кой – низък!

***

Единни са всички в незнанието,
Не отстъпват от силата.
Подобни са и в нежеланието,
Прости и безвкусни.

В простото и безвкусното се таи човешката природа. След това дошли "прославените мъдреци" и хората започнали да смятат за човечност умението да куцаш и следователно за дълг – умението да стоиш на пръсти.Светът се объркал. Разпуснатостта станала високоценена музика,суетността се превърнала в тържествен ритуал.Тогава и започнал смутът в света.Ако не бъде нарязано цялостното дърво на живота,откъде ще се вземе жертвения съд?Ако не бъде разтрошен белият опал на Духа,откъде ще се вземе държавният печат?Ако Пътят(Дао) и жизнените свойства(Дъ) не бъдат отхвърлени,кой ще възлюби човечността и дълга?Ако не сме презрели естеството си,на кого ще бъдат нужни ритуалите и музиката?Ако не са размесени петте цвята,кой ще започне да прави украшения и накити?Ако не са объркани петте ноти,кой ще поиска да настройва музикални инструменти?Да разрушаваш цялостно дърво,за да изготвиш отделен предмет – това е прегрешението на занаятчията.Да унищожиш Пътя и неговите свойства,за да насадиш човечност и дълг – това е прегрешението на "прославените мъдреци". По времето на царуването на рода Хестой,хората живеели в къщите си и не знаели с какво се занимават,отправяли се на път,без да знаят къде отиват.Натъпквали си устата и се радвали на живота.Потривали си стомаха и се разхождали за свое удоволствие.Такива били природните им наклонности.А после дошли "прославените мъдреци",които се прегъвали и кланяли по правилата на ритуала и музиката,и в желанието си да установят правилните форми на всички неща,заставяли хората да се стремят към човечност и дълг,за да се всели покой в сърцата им.Тогава хората започнали да ходят на пръсти пред "знаещите мъже" и да си съперничат за собствена изгода и вече било невъзможно да се сложи край на всичко това. Такова е злото,което са извършили "прославените мъдреци".

***

Джуан Дзъ ловеше риба в реката Пушуй,а управникът Чу изпратил двама сановници при него с послание,в което се казвало: "Желая да възложа на вас бремето на държавните дела." Джуан Дзъ,без да изпуска въдицата от ръцете си,дори не обърнал глава,а само отвърнал: - Чух,че в Чу има свещена костенурка,която е умряла преди 3 хиляди години.Управникът я завил в най-фина коприна,сложил я в сандък и поставил сандъка в храма на предците си.Според вас какво би предпочела костенурката – да бъде мъртва и да се покланят пред костите и,или да бъде жива,дори да и се налага да влачи опашката си в калта? И двамата сановници отговорили: - Разбира се,че би предпочела да е жива,дори да и се налага да влачи опашката си в калта. - Тогава си вървете! – възкликнал Джуан Дзъ – И аз ще влача опашката си в калта!

***

Джуан Дзъ и Хуей Дзъ се разхождали по моста над река Хао. Джуан Дзъ казал "Колко весело си играят рибките във водата!Това е радостта на рибите!" - Та ти не си риба, - рекъл Хуей Дзъ – тогава откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите? - Ти не си аз – отговорил Джуан Дзъ – тогава откъде знаеш,че аз не знам в какво се състои радостта на рибите? - Аз,разбира се,не съм ти, и не мога да знам това,което ти знаеш. Но и ти не си риба и затова не можеш за знаеш в какво се състои радостта на рибите – възразил Хуей Дзъ. Тогава Джуан Дзъ казал: "Дай да се върнем от началото.Ти ме попита "Откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?" Следователно ти си знаел,че аз знам и затова си ме попитал.А аз узнах това,разхождайки се по моста над река Хао.

***

Жената на Джуан Дзъ починала и Хуей Дзъ дошъл,за да я оплаква.Джуан Дзъ седял клекнал и пеел песен,удряйки по някакъв съд. Хуей Дзъ казал:"Да не оплакваш покойната,която е живяла с теб до старостта си и е отгледала децата ти – това е прекалено.Но да пееш песни,удряйки по някакъв съд – това не мога да го повярвам!" - Не си прав. – отвърнал Джуан Дзъ.- Когато тя умря,можех ли отначалото да не се натъжа?Скърбейки,се замислих за това каква е била в началото,когато още не е била родена.И не само не е била родена,но не е била и тяло.И не само не е била тяло,но не е била дори Дихание.Разбрах,че е била разпръсната в Пустотата на безбрежния хаос. Хаосът се е трансформирал – и тя станала Дихание. Диханието се трансформирало – и тя се превърнала в тяло. Тялото се трансформирало – и тя се родила.Сега се извърши извърши ново превращение и тя умря.Всичко това се редува като четирите годишни сезона.Човекът е погребан в бездната на превръщенията,като в покоите на огромна къща.Да плачеш и да нареждаш над него – това означава да не разбираш съдбата. Затова и престанах да плача.

***

Джуан Дзъ лежал на смъртно легло и учениците му се готвели да му организират пищно погребение. Джуан Дзъ казал "Небето и Земята ще ми бъдат вътрешен и външен ковчег,слънцето и луната – чифт дискове от нефрит,звездите – диаманти,а цялата съвкупност от неща – посмъртни дарове.Какво може да бъде добавено към това?" - Но,Учителю,боим се да не ви изядат враните и лешоядите – отговорили учениците. Джуан Дзъ казал "На земята ще ме изядат враните и лешоядите,а под земята ще стана храна на мравките и червеите.От едните ще вземете,за да дадете на другите.Защо да отдаваме такова предпочитание на мравките и червеите?

***

Онези,които в древността съхранявали живота си,не са се стараели да украсят знанието си с доказателства и да обемат целия свят чрез знанията си или да достигнат първородната Сила на нещата.Те се задоволявали със съдбата си и се наслаждавали на природата си.Какво друго са могли да направят? Нали Пътят не е в малките дела,а Силата на живота – в ограничените знания. Ограничените знания погубват Силата на живота,малките дела погубват Пътя. Затова казват "Бъди прям – това е всичко."Успех се нарича щастието да осъзнаваш себе си като цял и невредим. Според древните успехът не е бил в това да притежаваш колесница и шапка на знатен велможа,а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето щастие.Сега вече за успех се счита притежанието на колесница и шапка на знатен велможа.Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и съдбата ни.Това,което ни се дава по случайност,се задържа у нас само известно време и ние нито можем да го привлечем,нито да го задържим завинаги.Затова не разпалвай в себе си страстта за шапки и каляски,не изменяй на себе си заради придобивката или загубата.Винаги и навсякъде бъди щастлив и не позволявай на житейските вълнения да те завладеят.Днес ние тъгуваме,когато временните ни придобивки ни напускат.Видно е,че не умеем да ценим даже собственото си щастие.Затова казват,че "Тези,които заради вещите се отричат от себе си и пренебрегват природата си заради изгодата на света,следва да бъдат наречени хора,които обръщат всичко с краката нагоре."

По материали на:
http://religiology.org/
http://www.kaldata.com/forums/

 

  image image



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. cerise - Прочетох всичко
27.06.2010 01:14
много внимателно, стори ми се доста интересно ...
цитирай
2. анонимен - XLSUlbaS
24.05.2011 06:55
That's raelly thinking out of the box. Thanks!
цитирай
3. анонимен - MoHjdrotEYSmqjvgz
24.05.2011 14:48
l04W0q <a href="http://jysmzftmqmlu.com/">jysmzftmqmlu</a>
цитирай
4. анонимен - neAXsTNEDZI
25.05.2011 18:43
1ssRMr , [url=http://clqngfhrsbze.com/]clqngfhrsbze[/url], [link=http://laokkafpfjxv.com/]laokkafpfjxv[/link], http://dtbdgntekkab.com/
цитирай
5. анонимен - yVpxbCXw
28.05.2011 13:43
CqMm2p <a href="http://unxuqihzsqqf.com/">unxuqihzsqqf</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3490192
Постинги: 480
Коментари: 1914
Гласове: 3151
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031