Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 19:26 - Оръжията в Нин-Джуцу
Автор: doktora757 Категория: Други   
Прочетен: 11064 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2010 21:43


 

                                        ОРЪЖИЯТА В НИН-ДЖУЦУ                         

 
              image

Нинджа били обучени да превръщат какъвто и да е предмет в оръжие. Въпреки това съществувал стандартен набор оръжия,които Нинджа използвали най-често в своите акции. Всеки Нинджа имал свободата да избира вида,размера и формата на личното си въоръжение.Оръжията на Нинджа се изработвали индивидуално,по поръчка за всеки боец,в съответствие с неговите предпочитания,физически качества и дори с оглед на конкретна мисия.
Обща особеност на тези оръжия била,че те трябвало да бъдат достатъчно малки по размер, леки и удобни за криене в дрехите.Нинджа обикновено носели със себе си оклоло 20-тина различни оръжия,повечето от които скрити,така че използването им максимално да изненада евентуалния противник. Черните воини владеели виртуозно по 2-3 различни оръжия,а с останалите си служели само в особени случаи.

 

Мечът на Ноща
image

 

Нинджа То (Мечът на Ноща), или както още се нарича - Шиноби Катана (Невидимата Катана), бил прав и сравнително по-къс от самурайския меч, без каквито и да било декоративни елементи. Дължината на острието е около 50-60 см.Носел се прикрепен косо зад гърба,с ръкохватка,стърчаща над дясното рамо. Сайа (ножницата) била по-дълга от острието. Празният и връх служел за криене на различни изненади за врага,като например изхвърляна към лицето заслепяваща смес,клинообразни стрели Шурикен и др. Ножницата по принцип била многофункционална,както и въобще повечето използвани от Нинджа оръжия, приспособления и атрибути. Тя служела при необходимост и като шнорхел за дишане под вода,като бойна палка,дори и като импровизирана стълба. Нинджа използвали също и обикновенния самурайски меч; като някои автори считат, че в Нин-Джуцу не е имало специален меч, за какъвто се говори. В същност използвали са се различни видове мечове и най-вече къси от типа вакидзаши.
  Сагео Кордата Сагео можела да се използва още и при катерене,за връзване на пленник или като турникет за спиране на кръвотечение.При бивакуване в полеви условия,кордата се намотавала като паяжина около върховете на храстите,а отгоре се нахвърляли клонки и листа,образуващи нещо като импровизиран заслон за един човек.Ръкохватката на Шиноби Катана криела допълнителна изненада за противника - от нея чрез скрита пружина се изстрелвали малки отровни стрелички.
Характерно за този меч е, че с него се боравело с почти изпъната ръка,поради малката му дължина. Поради същата причина Нинджа предпочитали близката дистанция и промушващите удари,а също използвали дръжката и каниятаза удряне и блокиране. Мечът също се хвърлял към противника като копие и се изтеглял обратно чрез кордата. При работата с меч Нинджа наблягали и на методите на Иай Джуцу (уменията за бързо изтегляне и посичане). Докато самурайската техника на фехтовка се отличава с т.нар. Татикадзе (минимален брой махове на меча), то Нинджа стоварвали върху противника си градушка от удари. Те въртели меча с такава скорост,че пред телата им като че ли се образувала невидима бариера, преграждаща пътя ба вражеските стрели.

Бо Джуцу             image
Всеки Нинджа бил експерт по Бо Джуцу (Изкуството на бойната тояга). Нинджа ползвали една разновидност на това универсално оръжие, наречена Шиноби Зуе. Шиноби Зуе представлява куха тояга,вътре в която се намирала навита бойна верига с тежест на края.Обикновено Шиноби Зуе било основното оръжие на Нинджа,когато той се превъплащавал в ролите на Комусо (странстващ монах) или Сюкко (будистки свещеник).По време на схватката веригата изненадващо се изхвърляла към нищо неподозиращия противник с цел неговото поразяване или оплитане. Шиноби Зуе се използвала и като помощно средство за катерене при преодоляване на високи препятствия. Умалената разновидност на тази тояга във вид на безобидна бамбукова пръчка се наричала Шиноби Кай (шпионска раковина). Любимо оръжие на нинджа била и късата тояга джо (дължина около 130 см.), която се наричала също "тоягата на пътешественика". Често я използвали и яма-бушите (планинските войнстващи монаси). От историята на Япония знаем, че най-великия на всички времена самурай Миямото Мусаши е бил победен от един майстор на джо! В Айкидо също са заимствали това оръжие.

 

Яри imageimage


 
Друго класическо оръжие на монаците-воини, използвано в Нинджуцу е Яри (копието). Нинджа си служели със специална разновидност на копието, наречена Кама Яри, на чийто връх освен острие имало и кука. Куката се използва за смъкване на ездач от коня и катерене по стени и дървета. Со Джуцу (умението за бой с копие) било особено развито в школата на Токагуре Рю Нинджуцу, ръководена в наши дни от Масааки Хатсуми.

 

Нагината
image
       image

image

Двуметровата Нагината (алебарда) е подобно на Кама Яри оръжие. Използва се едновременно като копие и като меч. Доближаването до Нинджа, въртящ виртуозно алебардата си, било практически невъзможно. Поради бойните си качества Нагината била предпочитано оръжие от Куноичи (жените - Нинджа), подобно както и жените на самураите. По начало Нагината се счита за спомагателно дълго оръжие и е предназначена за бойното поле; така че в Нин-Джуцу е по-рядко използвана.

 

Различни съставни, разглобяеми, сгъваеми или скрити оръжия

 image

image

Когато се преобличали като монаси или странници,за да не събудят излишно подозрение в околните, Нинджа не можели да носят със себе си обичайния арсенал. Вместо това в подобни случаи те използвали различни съставни, разглобяеми,сгъваеми или скрити оръжия.Подобни оръжие бил Табуми - малък сгъваем лък. Той бил два пъти по-малък от обикновения боен лък и се състоял от две бамбукови половинки,съединени с метален шарнир. Носел се сгънат в торбичка или под дрехата.
Стрелите за Табуми се криели под широкопола сламена шапка, подредени като спици. Дължината им била 25 см,а върховете им се намазвали с бързодействаща отрова. Сгъваемият лък бил ефективен на дистанция до около 25 метра. Друг вид скрито оръжие на Нинджа било ветрилото - лък. Неговата тетива се натягала при отваряне на ветрилото, а ролята на стрели изпълнявали спиците,намазани с отрова и заточени от единия край.

                                      Кусаригама

                           image

Характерно оръжие от арсенала на Нинджуцу било Кусаригама (бойният сърп с верига). Канонизацията на Кусаригама се приписва на знаменития майстор по бойни изкуства, будисткия монах Джион (XV в.),основал школата Ишин Рю. Кусаригама представлявала дървена дръжка с прикрепено под прав ъгъл към неясърповидно острие.За краят на дръжката се закрепвала дълга верига с тежест. Размерът на това традиционно японски оръжие при Нинджа бил по-малък от неговия широко разпространен типов модел. Остриетата се използвали за кълване и сечене,а веригата като боздуган и за оплитане на противника и оръжието му. Най-голяма тънкост при боравенето с това оръжие е Маки (точното хвърляне на веригата).
Специфичен Нинджа вариант на Кусаригама бил Кьокетсу Шоге се закрепвала тънка, сдвоен нож с две остриета - право и извито. За дръжката на Кьокетсу Шоге се закрепвала тънка, но здрава нишка,на чийто противоположен край има металическа гривна. Нинджа хвърлял гривната към противника, и когато последния рефлективно я хващал, Нинджа плъзгал по опънатата корда скритата с ръката си примка,която се нанизвала на китката на опонента. Доколкото впримченият по такъв начин боец не съумявал мигновено да пререже кордата, той бивал придърпван към Нинджа и съсичан или промушван със острието. Кьокетсу Шоге намирал и други най-разнообразни приложения. Можел да се използва като абордажна кука; за спешаване на конници; чрез закрепване куката за стена се получавало приспособление за катерене; при прехвърляне на бурни реки и планински пропасти куката се мятала с цел да е забие за някое дърво в отсрещния бряг.

                                             Шурикен

 

     image

image

Едно от най-популярните оръжия в Нинджуцу безспорно бил Шурикен. Шурикен буквално означава " скрит в ръката " . Остриетата на копия в Китай били използвани като самостоятелни метателни оръжия. През 17ти век това умение бива пренесено във Япония,където се доразвива и усъвършенства. Остриетата се хвърляли по три едновременно - едно към противника и две за отвличане на вниманието.
Бо Шурикен представлявал дълга 10-20см металическа стреличка, заострена в единия си край. Той се хвърлял към целта с цел нанасяне на прободна рана с острието; това е основния вид шурикен. Юхира Шурикен (наричано също Шакен) бил плоска многоъгълна пластина с диаметър 4-10 см. нанасяща порезни рани със всеки един от заострените си краища. Понякога Шурикен се пробивали със специални отвори,така че при летежа си те издавали зловещо свистене запетайка въздействащо на психиката. Често остриетата се намазвали със бързодействаща отрова или се потапяли в конски изпражнения за да заразяват поразения с тетанус. Към големите Шурикени се закрепвали често димки или други пиротехнически ракети запетайка чийто ефект хвърлял в паника противника запетайка който смятал запетайка че е атакуван с бомби.
Обикновено Нинджа носели по девет броя Шурикени, тъй като това число било считано за щастливо и магическо число. Те се намирали във бързоотварящи се кожени кобури, закрепвани върху гърдите, на рамото, на гърба, на китките, на глезените или около колената. Тренировката в Шурикен Джуцу започвала с развиване на усет към изхвърлянето,което трябвало да става така,сякаш оръжието само излита от ръката. Започвало се със близко разположена мишена,като постепенно разстоянието се увеличавало. Практикувало се изхвърляне на Шурикен в най-различни положения на тялото, по време на движение,с акробатични скокове и претъркулвания, на тъмно, по звукова ориентация, едновременно с изваждането на меча и т.н.
Освен в мятането на Шурикен, Нинджа се обучавали в избягването и защита срещу това оръжие. Така була разработена техниката Тотоку Хиоши, при която идващият към боеца Шурикен се отразявал с острието на меча обратно към противника. Упражнявайки се в избягването на острието, Нинджа се стремял да отмести тялото си със последния момент, усъвършенствайки по този начин способността за реагиране на неочаквана атака. По време на остъпление Нинджа забивали Шурикени по земята,с цел те да се забодат във стъпалата на преследвашите го врагове.
        Манрикикгусари ("веригата на 10-те хиляди възможности"
    image

image

image

image


Различните видове бойни вериги с тежести на края (ударни глави) са едно от любимите оръжия на нинджа. Те лесно се крият в дрехите, джоба или ръката и се използват като типично скрито оръжие, което обаче има по-голям обхват от ножа (танто), боксовете, "тигповите нокти" (шуко) и другите къси оръжия. Дължината на веригата варира от 70 до 130 см. и повече, в зависимостт от стила на практикуване и школата. Бойната верига е много вариативна и коварна и дава невероятно много възможности за приложения в различни ситуации. Най-практична е по-късата бойна верига около 75-80 см., която се използва в школата Масаки-рю.


 image

 

Това разбира се са малка част от традиционните оръжия в Нин-Джуцу. Пълният набор от такива оръжия е доста по-голям, като някои от тези оръжия са били специфични единствено за Нин-Джуцу и редовите самураи не са били запознати с тях и съответно и не са могли за се защитават ефикасно срещу нинджите, които ги ползвали в боя.






image







 

 

 

 


 

 



Тагове:   оръжията,   нинджуцу,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3418682
Постинги: 477
Коментари: 1909
Гласове: 3147
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30