- Законът, известен като закона „Чилова”, претърпя три корекции и една поправка от Конституционния съд. Този закон е позор за българската правна наука и заплаха за националната сигурност. Той не само, че не е работещ; не само, че блокира цялата система, но допринесе и за масовото ограбване на най-достойното, което притежаваме. Всички, които допуснаха закона „Чилова”, трябва да бъдат съдени като предатели и родоотстъпници. Министерството на културата в този си състав е безполезно дори за самото себе си. За мен казусът „Министерство на културата” е като казуса „Кремиковци” за световната икономика.

- У нас отношението към културата е престъпно. Твърди се, че са регистрирани повече от двеста колекции; че има много частни музеи; че се разработват нормативи, които съответстват на европейските стандарти. Всичко това е голяма лъжа. В Министерство на културата или са професионално некомпетентни и организирано неграмотни, или се налага мисълта, че унищожаването на културното наследство е преднамерено. Всеки месец от България се изнасят културни ценности за повече от 5 млн. евро. Отдавна е изчислено, че печалбата от незаконния трафик и търговия с културни ценности надвишава печалбата от дрога. Показният арест на председателя на дружеството „Традиция” във Велико Търново Върбан Минев е част от комедиен сценарий, замислен, за да бъдат омаскарени представители на патриотичните организации. Той бе арестуван за това, че притежава 80 пушки с антикварна стойност, а след това бе освободен, тъй като в закона няма разпоредба за старинното оръжие. В същото време тирове с културни и исторически ценности безпрепятствено напускат границите ни. По неофициални данни повече от триста хиляди души са превърнали иманярството в поминък. Така че акциите във Варна и в община Хайредин са комуфлажни акции. Една от причините е, че е минал шестмесечния законен срок за регистрация на колекциите и колекционерите не са могли да ги регистрират в Министерството на културата поради нехайство и мързел на чиновниците. Но те каква вина имат за това? Виновно всъщност е Министерство на културата, което не е регистрирало колекциите. Ето защо въпросните колекционери са предпочели да изнесат притежаваното от тях зад граница. Без да плащат мита и данъци.

- Отношението на самите колекционери към закона е крайно негативно. Освен тях, категорично против него се обявиха и много национални и международни организации като Светия Синод на Българската православна църква, Съюза на архитектите, Съюзът на художниците, Международният съвет на музеите при ЮНЕСКО и Съветът на Европа. От този закон действително се възползваха някои български колекционери, които приложиха мутренски похвати, за да купят на безценица колекциите на други свои колеги и да ги препродадат на аукциони в чужбина. Според специалисти в борбата с организираната престъпност честа практика е разплащането за открити археологически находки да става чрез дрога и по-специално чрез кокаин. Може да се каже, че строежът на метрото се превърна в един от най-големите иманярски обекти. Той се проточи дълго време именно поради факта, че години наред се унищожаваха и ограбваха хиляди безценни археологически ценности, открити в изкопите му.

- Докато скулпторът Вежди Рашидов търси чрез евтин популизъм признание, неговият предшественик Стефан Данаилов бе оставил началничката на политически си кабинет да му върши работата, докато той самият участваше в италиански сериали за мафията. Неговите хора ползваха гумен печат с подписа му. Така 48 наказателни постановления срещу иманяри отпаднаха от съда, защото бяха подпечатени със същия този гумен подпис на министъра.

- Като идеен замисъл това е едно правилно решение. Но Законът за културното наследство не дава пълни права за опазване, съхраняване и използване на тези паметници на културата. По силата на неговите разпоредби общините са натоварени с повече отговорности, но не и с права. Липсва всякакъв правно-нормативен одит и правно-нормативен статут на тази собственост.

- В България съществува както пране на пари, така и изпиране чрез различни артефакти. Крадени археологически материали от Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Алжир и други държави се оставят на „депо” тъкмо в страната ни. След това се подхвърлят на определени за целта археологически обекти и ги „откриват” точно археолозите, свързани с международната мафия. След тези „сензационни открития”, фалшификатите остават в музеите, а истинските артефакти се изнасят нелегално през граница, за да се продадат на различните аукциони. В България има над 120 ателиета за фалшификати, главно за археологически материали, но не липсват и такива за нумизматични ценности, картини и скулптори.