Количеството беше необозримо! Това отдавна не е тайна или нещо ново за никого. Смисълът и контекстът на това споменаване беше да се посочи и по възможност – определи – главоломното увеличаване на информацията, и как става все по-невъзможно и по-невъзможно един човек да успее да „обхване” цялата информация, свързана дори само с неговата област на професионално действие. (Или каквото и да е лично действие).

 

В тази връзка, понеже отдавна разглеждам странния феномен, че днес в цивилизованите общества вече няма гонени от властта учени, творци, и че всеки може да си говори, пише, рисува, снима, композира и т.н. всичко, каквото си иска; та, в тази връзка, постоянно стигам до едно и също „нещо”. Не казвам „извод”, защото това са си само мимолетни мисли, и извод звучи твърде обвързващо и ненужно сериозно.

Стигам до „прозрението”, че днес няма нужда да се изгаря демонстративно цялото творчество на даден творец – учен, писател, художник и пр. – не само, защото самото „горене” вече е несъстоятелно, поради безбройните електронни носители, софтуер и сателити, а и защото самото „КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ” е такова, че то самото стопира и не дава възможност на отделния човек да се запознае с него.
...


Цялата статия:


ТУК

...