Прочетен: 8539 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2015 09:02
Книги, ръководства и материали за бойните изкуства
д-р Дориян Александров
В едно интервю майсторът на Кунг-Фу Тед Манкузо /Калифорния, САЩ/ го попитали дали може да се изучават бойните изкуства от книги, а той отговорил:
- Би могло, но ако имате зад гърба си 30 години практика в бойните изкуства!....
Този инструктор по Кунг-Фу не се прави на интересен, както би могъл да си помисли някой, той просто споделя своя опит. Самият Манкузо е автор на някои книги за традиционните китайски бойни изкуства, такива като Ба-Гуа, Син-И и практика с оръжия, а и се занимава с дистрибуция на китайски книги и преводи за бойните изкуства, така че знае какво говори www.plumpub.com/index.html.
Реших да напиша и аз нещо по тази специфична тема, за да ориентирам начинаещите в някои проблеми, а и да споделя моят личен опит в тази сфера.
Съществуването на книги за бойните изкуства, дори и в днешно време на развити мултимедии, видео и учебни филми, при наличието на множество действащи школи, показва, че този вид литература е безспорно нужен и необходим на занимаващите се с бойни изкуства. Има обаче и някои особености, които трябва да бъдат отбелязани. За новаците и начинаещите, книгите за бойни изкуства са само едно въвеждащо звено в обучението, което им спомага за разширяване на общата култура и запознаване със материята – история, традиции, майстори, особености на школите и стиловете и разбира се практическата част на тренировката, която обаче може да се осмисли само чрез практиката. В този смисъл би могло да се започне с книги, но в никой случай не трябва и не може да се разчита само на тях. За да се напредне в което и да е бойно изкуство и особено в Кунг-Фу е необходимо работа в школа и опитен инструктор/учител. Нужни са устни инструкции и практически опит, както и работа с различни партньори и противници за да се шлифоват техниките. Школата или клуба е хранителната среда за тези неща, както и систематизиране на знанията и уменията. Освен легитимация и някакъв стандарт, школата дава възможност за контакти и социализиране в рамките на бойното изкуство, а също и за контакти с други клубове и школи, участие в турнири, състезания, демонстрации, семинари и фестивали. Капсулирането и изолацията на дадени клубове и отделни личности, които не се вписват в Кунг-Фу общността и съответните регионални и международни организации води единствено до деградация, регрес и субективна преценка за реалните умения в Кунг-Фу. Личното ми мнение е, че човек може да практикува и самостоятелно бойни изкуства, но едва след получаване на добри основи с учител и в школа, за което са необходими минимум от 3 до 5 години сериозни и системни занимания. За майсторско ниво са необходими поне 10 години занимания в школа и с различни учители. След това по желание практикуващия може да работи на експертно ниво за собственото си развитие и подобряване на уменията, но все пак е необходимо от време на време да си „сверява часовника“ с други практикуващи и майстори. А за да се развива е нужно непрекъсното да се учи и да не спира развитието си. Тук могат много да му помогнат внимателно подбираните книги и ръководства, видеоматериали – учебни и документални.
Наблюденията ми у нас, са че в повечето случаи практикуващите много не четат книги и често имат доста мъглява представа за теорията, принципите и философията на практикуваните стилове. Без тези неща обаче не може да има и реално развитие. У нас не излизат много заглавия за бойните изкуства, а за някои стилове въобще не са излизали книги или преводи. Например почти не са излизали никакви книги за Карате или Джу-Джуцу с изключение на 5-6 заглавия /за период от 35 години/. Разчита се на книги доставяни от чужбина и учебни филми, но те са недостатъчни за обучението. Най-много книги изглежда са излизали за Кунг-Фу и Айкидо /около 30 заглавия за период от 25 години/, а също и няколко заглавия за Кик-Бокс, Да-Дао, Самбо, Джудо и Таекуондо. А другите направления въобще ги няма; и това при положение, че у нас имаме над 25 федерации и асоциации по различни бойни изкуства......
Някои от практикуващите и инструктори се имат за „практици“ и въобще не четат книги и специализирана литература, те считат, че са „над тези неща“ и това е излишно губене на време. За тях практиката и боя са „върховната истина“ и нищо друго. Такива често се срещат в Карате средите, Кик и Тай-Бокс, ММА, Борба и Бокс. Други, които са с по-интелектуална нагласа, обратно на това пък се впускат в прекалено четене на всичко, което им попадне, започват да колекционират книги за бойни изкуства и да философстват в повече, до положение да станат „книжни тигри“, каквото и да значи това. Такива най-често се срещат в Айкидо средите и сред изучаващите Ци-Гун и Тай-Дзи-Цюан, където можем да открием повече интелектуалци, но и голяма част от групата т.нар. „освободени от физическо“, които са със по-скромни физически възможности или да си го кажем директно – не си дават много зор в тренировките. И двете крайности разбира се не са желателни, защото ви отклоняват от истинското развитие и Пътя, до колкото искате да го следвате.
За тези, които практикуват сериозно, книгите и ръководствата са почти задължителни, както и останалите помощни помагала – учебни видеофилми, материали, статии, интервюта на майстори и др. Там могат да се правят редица ценни справки, изясняване методите на тренировка, задълбочено запознаване с принципите на стила, класическите текстове, следване на стандартизацията и традиционните образци на техники, форми /таолу/, описания, списъци на формите, наименованията на сериите в тях, систематизация на стила, различни вариации на техниките и др. Изучаването биографиите на известни майстори в миналото също е ценно за практикуващите и предпазва от някои фатални грешки, черпейки опит от „родените преди нас“.
В миналото, фактически почти до началото на 20 век, в повечето бойни изкуства книгите и ръкописите, които са съществували, с малки изключения са били почти без илюстрации, особено тези в Азия. Там са представяни предимно историята на стила, общите правила и принципи, както и някои класически текстове, които са идвали от първооснователя на стила или от отделни майстори, които са ги създавали през вековете. Практически описания на техники /даже и с някои илюстрации/ до колкото ги е имало, поради особеностите са можели да бъдат разбрани само от практикуващите в съответната школа или стил. По принцип тези текстове и книги не са били предназначени за външни хора извън школата, фамилията или клана, към който са принадлежали. Нещо повече, самите текстове примерно в китайските бойни изкуства са били кодирани по своеобразен начин. Използван е специфичен език и жаргон, който е различен от обичайния език и има символично ритуален характер или е иносказателен. Тази традиция е останала жива и до наши дни. За това когато се правят преводи от подобни текстове е необходимо преводача не само да е добър филолог и специалист по текстовете, но и самият той да е практикуващ Кунг-Фу или съответното бойно изкуство. В противен случай смисълът на текста се загубва или добива други значения, нямащи нищо общо с оригинала. Лично аз съм засичал някои такива неудачни преводи извършвани от хора, които са добри филолози и преводачи от китайски език, но нямат достатъчно практичен опит в бойните изкуства или не владеят съответния жаргон и кодификация. Даже мога да посоча конкретни примери с автори и преводачи като Владимир Малявин, Станислав Березнюк и проф. Алексей Маслов, които превеждат книги и текстове за Ба-Гуа и Син-И от китайски на руски език, но явно имат някои пропуски в практическата част. С проф. Алексей Маслов от Института по востоковедение /Москва/ се познавам и лично, така че имам и непосредствени впечатления за уменията му в Син-И-Цюан.....
В Европа, през късното средновековие и особено около 16 век се появяват доста ръководства за бойните изкуства и най-вече за различните видове борба и фехтовка, както и работа с къси и дълги оръжия. За отбелязване са ръководствата на Ханс Вурм Мандегут „Борба“ /1511 г./, Бавария; Ачиле Марозо „Ръководство по фехтовка“ /1536 г./, Модена, Италия; Албрехт Дюрер „Борба и фехтовка“ /1512 г./ със 115 гравюри; Фабиан фон Ауерсвалд – Витенберг „Изкуство на борбата – 85 способа“ /1539 г./; Йохим Мейер „Подробно описание на благородното изкуство на фехтовката“ /16 в./, Страсбург; Николас Петер „Изкусен борец“ /1674 г./, Амстердам; ръководствата на Петер Хльотнер /1490-1546 г./, Вирил Солке /1514-1562 г./, Ромеин де Хуг /1472-1553 г./, Холандия; „Кодекс Валерстейн“ /15 в./ и др. en.wikipedia.org/wiki/Historical_European_martial_arts Всички те са добре илюстрирани и дават възможност на изследователи и поддръжници към днешно време да възстановяват и развиват успешно европейските бойни изкуства и историческа фехтовка и то на едно доста високо ниво, което в никой случай не отстъпва на азиатските системи.
В Япония са запазени редица старинни ръкописи на школите, т.нар. „деншо“, които по същия начин като китайските предават особеностите на традиционните стилове. Тъй като традицията е жива и днес, разкодирането на тези текстове не е особено трудно. Тук мога да отбележа традиционните деншо на школите по Нин-Джуцу /Кога и Ига, както и някои други/, енциклопедията по Нин-Джуцу „Бансеншункай“ /“10 хиляди реки вливащи се в океана“/, текстовете на ямабушите /планинските воинстващи монаси/, книгата на Миямото Мусаши „Горин Но Шо“ /„Книга за петте ринга“/, книгата на Ягю Муненори „Хейхо Каден Шо“ /“Предаваща се в рода книга за изкуството на меча“/, тайната книга „Бубиши“ и много др.
В Китай в началото на 20 век настъпва един бум в изданията на книги за Кунг-Фу. Издадени са десетки заглавия, които вече са сравнително добре илюстрирани и с подробни обяснения и текстове. Към днешна дата голяма част от тези книги бяха преиздадени фототипно на китайски език, а през последните години и множество техни преводи на английски и руски език. Особено важни са преводите на Паул Бренан brennantranslation.wordpress.com/ и работата на група млади китайци практикуващи Кунг-Фу в Югоизточна Азия, които са специализирали в преводи на древни ръководства за работа с традиционни оръжия www.chineselongsword.com/.
Тук искам да отбележа и някои трудни моменти при разкодирането на тези книги. Независимо, че са илюстрирани, илюстрациите не дават пълната картина на техниките, тъй като в повечето случаи липсват междинните /преходните/ или свързващите движения примерно в техники и форми. Те могат да бъдат разкодирани само от майстори практикуващи тези стилове с много голям опит – това за което споменах в началото. Ако тези ръководства се комбинират с някои съвременни такива по-подробни, както и с учебни филми – резултатът ще бъде доста по-добър. Пак подчертавам обаче, че за пълноценна работа с тези ръководства е нужен голям практически опит. Не на всеки се отдава да разкодира правилно поредица от движения или техники само по илюстрация или снимка. Лично аз предпочитам да ползвам ръководства с рисунки, а не със снимки или най-добре е те да са комбинирани /рисунки и снимки/. По този начин са направени и трите тома на трилогията сборници и компилация за вътрешните стилове на Кунг-Фу, с която се нагърбих преди 10 години: „ВСЕОБХВАТЕН СИН-И-ЦЮАН“ /2003 г./, „ОРТОДОКСАЛЕН ТАЙ-ДЗИ-ЦЮАН“ /2006 г./ и „ВСЕОБХВАТНА БА-ГУА-ДЖАН; МАЙСТОРСКИ КУРС“ /2008 г./, които по същество представят най-важните неща за тези стилове. Въпреки, че са доста обемни ръководства те пак не са успели да обхванат всичко от тези системи, а и без практически опит в тези стилове са трудни за работа. Идеята за комбинираното илюстриране на ръководствата я заимствах от книгите на моя учител сифу Роланд Хаберзетсер /9-ти дан Карате Годжу-рю и експерт в три стила на Кунг-Фу/, който е издал над 50 книги за Карате, Кунг-Фу, Джу-Джуцу, Шоринджи Кемпо и Ко-Будо. И още нещо в заключение, за да можете да работите по-лесно с дадени ръководства е необходимо да познавате архетипите на съответния стил или бойно изкуство /и практически и теоретично/ и принципите на стила, а не да се хвърляте веднага в дълбоките води. Архетипите на стила това са най-важните ключови базови техники върху които се изгражда системата; когато държите тези ключове, не е проблем да разкодирате сложни техники, комбинации и форми /таолу/. Използвайте архетипите като карта, с която бързо да се ориентирате в непозната обстановка, но както е и в живота да не забравяме, че картата е едно, а местността на терен е малко по-различно нещо........ СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ, А НЕ САМО ТАБЕЛИТЕ! Желая ви успех!
"СКАНДАЛНИТЕ ЗАПИСИ НА БОЙКО БОРИСО...
Утигури, ултинзури и прозвището на бълга...
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/