Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2015 16:37 - С мир в душата
Автор: svetlina551 Категория: Други   
Прочетен: 6305 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2017 15:26


                                                        С мир в душата
                          Замисляли ли сте се, защо докато човек живее, много пъти губи мира си?
Ще кажете, че другите хора нарушават мира ви. От една страна, това е така, но от друга - вашите мисли са тези, които нарушават мира в душата ви.
  Да вземем следния пример:
- Някой ви обвинява за нещо, за което не сте виновен. Явната несправедливост смущава душата ви, обиждате се, гневите се, опитвате се да докажете правотата си. В резултат - губите мира си.
- Защо говорим, за мир в душата?
- Защото, само тогава, можем да проявим Любовта.
Да проявим Любовта, означава, да проявим доброто, заложено в нас. Какъв би бил светът без доброто? Защо съществува злото? Това са въпроси, които занимават човечеството, откакто са създадени първите хора.
  Бог е допуснал злото, за да може душата, като страда, да пожелава доброто за себе си и за другите. В желанието си да има добро, душата прави своя избор.
Излиза, че душата губи мира си, когато злото застане на пътя й. Възможно ли е, душата да запази мира си, въпреки всичко? Ще кажете, че не е възможно и ще бъдете прави.
Но означава ли това, че душата страда по волята Божия? В някои случаи - да, но в други - не. Кога душата страда по волята Божия?
- Когато събитията не са под наш контрол. В този случай, душата минава през изпитанията или по силата на кармичния закон, или за да се реализира Божия план за пътя на душата. Възможно ли е, във всеки един момент, да си върнем мира в душата?
- Възможно е. Ще попитате:
- Но, как?
Ще ви отговоря така:
- Мирът в душата е състояние на съзнанието, при което изпитваме спокойствие, блаженство, радост от факта, че ни има на този свят. Когато сме неудовлeтворени или страдащи, достатъчно е, да се обърнем към Бога в нас; да си спомним, че силата е в нас; че можем да преминем през това.
  Какво се случва, когато с мир в душата приемем събитията, над които нямаме контрол?
- Когато тези събития не са желани и водят до страдание, душата учи уроци, осъзнава важни истини за живота. В резултат, съзнанието се повдига.
   Какво се случва, когато събитиятa, над които нямаме контрол, ни карат да страдаме и губим мира си?  /не ги приемаме с мир в душата/
- В този случай, пак учим уроци, но на по-висока цена. Жизнената енергия, с която разполагаме, за да изминем жизнения си път, я прахосваме нецелесъобразно, тъй като душата се бунтува - не приема случващото се.
   Защо живеем в този свят? Това е въпрос, който понякога измъчва човека. Въпросът изниква, когато горчилката, която изпълва душата ни, е дошла в повече.
Някои казват:
- Дошли сме да се мъчим.
Донякъде са прави. От една страна, върху нас действат силите на кармичния закон. От друга страна - по силата на свободния избор, човек може да си създаде излишни страдания, които действат върху същността му разрушително. В резултат,не само губи мира си, но и много повече.
  Да се върнем на въпроса: Възможно ли е, във всеки един момент, да съхраним мира в душата си? За едни е възможно, за други - не.
В кои случаи, душата съхранява мира си и в кои - не?
Ще кажете, че зависи от нивото на еволюция на съзнанието и ще бъдете прави. Колкото е по-осъзнат човек, толкова повече разбира, защо му се случва едно или друго. А щом разбира, той приема Божията воля и не губи мира си.
  Човешката същност, докато пребивава на физическото ниво, е подложена на много изпити. В резултат се натоварва психиката /ума/, чувствата може да варират от едната гама /негативната/ до другата /позитивната/. Това е в реда на нещата. Умението на човек да трансформира състоянието на съзнанието си и през каквото и да минава, да връща мира си, е спасителния пояс, който го издига над преживяванията и му дава шанс, отново да изпитва радостта от това, че го има на този свят; радостта от това, че животът носи нови възможностти за реализация.
   В Природата действат 2 сили: съзидателна и разрушителна. Като прави изборите си, човек попада под влиянието на едната или другата сила.
Когато действа съзидателната сила, човек изпитва "ударите" на съдбата, с ясното съзнание, че Божията воля е над всичко. Задейства ли се механизмът на самоосъзнаването, човек връща мира в душата си много бързо.
Питам, а какво става, когато разрушителната сила вземе връх? - Ще кажете:
- Човек страда.
- Да, така е. На първо място - той страда, душата му изпитва болка в буквален и в преносен смисъл. На второ място - енергийното му тяло е в дисбаланс. И на трето място - страда физическото тяло. За такъв човек казваме, че е болен.
  Да вземем следния пример: Несподелена любов.
Налице е страдание. Душата, изпитваща любов /привличане/ страда, че отсрещната страна не отвръща със същото. С други думи - няма споделяне. В този случай е налице Божията воля. Следва въпросът:
- Но защо, Бог иска човешката душа да страда?
- Това е грешна постановка. Бог не иска човек да страда. Що се отнася до несподелената любов, това са случаи, при които душата иска да изпита болката от отхвърлянето.
- Но, защо й е това? - ще кажете.
- В човешките отношения действат силите на привличане и силите на отблъскване. Когато душата се стреми към хармония, копнежът ражда желанието, а то от своя страна, подтиква човешката същност, да прояви Любовта. Но какво се случва, когато тази любов е несподелена? Душата разбира, че макар да е направила своя избор - да прояви Любовта, същото право на избор имат и другите души. Не й остава нищо друго, освен да приеме, че Божията воля е над всичко. Какво се случва с мира в душата?
Човек осъзнава, че Бог ръководи съдбините му.
- А къде остана свободната воля? - ще кажете.
- Правото на избор е исконно право. В случая, то не е отнето. Човек няма власт над ситуацията. Пред него има два пътя: да страда или да приеме чуждия избор и да се смири.
- Защо дадохме този пример?
  Защото, душата, която изпитва Любов и иска да бъде споделена Любовта й, губи мира си, страда и се учи да приема Божията воля. Върху нея действа съзидателната сила.
   Да вземем друг пример:
Престъпник отнема човешки живот. В резултат на избора си, той попада под влияние на разрушителните сили. Губи ли той мира си? Естествено, че да. Ще кажете, че той не страда, че е безчувствен, щом е посегнал на човешки живот. От една страна е така, но от друга страна, душата на този човек изпитва угризения в определен момент и той съжалява за стореното. Налице е нарушаване на Божествен закон и осъзнаване на грешката. Под влияние на разрушителните сили, душата прави преразход на жизнена енергия, губи мира си и само искреното разкаяние и желанието да не повтаря грешката, дават шанс на душата, да стъпи на правия път.
   Докато човек живее, на пътя му може да застане и доброто и злото. Да изпитва радост или да страда, са състояния на съзнанието, през които то често преминава.
По силата на закона за равновесието, душата се стреми към хармония и този й стремеж направлява живота й.
- Какво се случва, когато човек изгуби мира си? Състоянието на неудовлетвореност, продължило достатъчно дълго, води до депресивни състояния в някои случаи, а в други - до неистово желание за промяна. Човекът, изпаднал в депресивно състояние, е загубил вяра, че нещо може да се промени към по-добро, а в другия случай, прави усилия за промяна, за измъкване от "капана", в който сам или други са го вкарали.
- Знаете ли, защо е толкова важно, да имаме добро разположение на Духа?
Какво ще кажете, ако знаете, че вие имате неизчерпаеми възможности за създаване на реалност? Фантастично ли ви се струва? Не, тук няма никаква фантастика.
Доброто разположение на Духа, дава възможност на душата да прояви Любовта.
Мир, Радост и Веселие, носят всички възможности за творчество.
  И така: С Мир в душата идва Радостта, а където има Радост, има и Веселие.
А където има Мир, Радост и Веселие, царуват Любовта, Мъдростта и Истината. Дошло е Царството Божие.
- Какво ще кажете, ако задам следния въпрос:
Знаете ли, какво се случва, когато човек изпадне в униние?
- Губи желание за живот.
- А да не искаш да живееш, означава, че не приемаш Божията воля. Каква е Божията воля?
  С мир в душата, да изминеш жизнения си път. Да приемеш, че животът е училище, че всичко се обръща на добро; че си струва всеки миг от живота; че докато правиш изборите си, душата ти трупа опит и осъзнава много неща.
  В кои случаи мирът в душата се губи?
- Когато престъпим Божиите закони.
- Когато в резултат на несправедливост, душата страда.
- Когато не приемаме обстоятелствата, в които сме попаднали.
- Когато сме отхвърлени.
- Когато сме самотни.
- Когато сме нещастни,по каквато и да е причина.
  С други думи: Губим мира в душата си, когато не живеем в Любовта.
- Но как така? - някой ще каже. Нали, Божията частица е в нас!? Значи, Любовта живее в нас. Как така, ние да живеем в Любовта?
- Да живеем в Любовта, означава, да дадем път на Божественото в нас, да се проявява.
  Как се проявява?
- Както Слънцето грее и носи живот, така и човешката същност, може да стопля човешките сърца и усмивката да озари човешките лица.
  Всеки избира, докато живее на физическо ниво, какво от своята същност да прояви навън. Казано е: "Каквото посееш, това ще пожънеш."
  Мир, Радост и Веселие!
  Любов, Мъдрост, Истина!
Ако Мирът в душата ви, носи Радост и Веселие, то Любовта дава път на Мъдростта и Истината.
Стремете се към Чистота - чистота в мислите, в чувствата, в постъпките!
Чистотата носи баланс, а той от своя страна - носи Мир.
Искайте хармония в човешките отношения, внесете ред и чистота в живота си, отдавайте Любовта си безрезервно и безусловно и ще се радвате на всеки миг от живота си! Ще попитате:
- А ако не получаваме същото насреща? Нима си струва?
- Всяко нещо има цена. - някои казват.
- Всичко се плаща. - казват други.
  Да живееш в Любовта и с мир в душата, е най-ценната отплата.
Слънце, въздух и вода, имат ли цена?
Ако е така, кой плаща сметката?
Ха, кажете ми сега: Колко струва Любовта?
Не се двуумете, а помислете! Живи сте. Всичко е във вашите ръце. Как, кога, къде? -  решава вашето сърце. И ще завърша така:
  С Мир в душата, ако живееш на Земята, ще се радваш ти, на всички благини. А после поблагодари и така кажи:
 - Сполай ти, Боже! С Мира ме ти дари, а аз ще следвам твоите завети навеки, докато сърцето ми тупти.
   Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в човешките сърца!





Тагове:   Веселие,   мир,   душа,   живот,   радост,   любов,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlina551
Категория: Други
Прочетен: 122427
Постинги: 62
Коментари: 12
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031