....................................................................

  Когато се зададе автомобила на Царя,  целият шпалир направи “кръгом” и посрещна с гръб Монарха.  Последва траурно шествие през централните улици “Царя”,  “М. Луиза”,  чак до гробищата.  В черквата говори Илия Станев,   а на гроба – мисля,  че и Стефан Карапенев/?/  Тленните останки бяха положени близо до тия на Стефан Стамболов.  След 9.9.44 г. всичко това беше заличено от комунистите.  Въстановиха в по ново време гроба на Ст.Стамболов. Наскоро и на генерал Луков.

  Последва среща на Ал. Цанков с Илия Станев,  за която споменах.Това беше нашето виждане тогава и нашият отговор на Царя.  Такова шествие софиянци видяха само на погребението на Царя.  Наистина несравнимо по грандиозност,  защото тогава народът изпращаше символа на държавата.

  Когато се появи на политическото полезрение фигурата на Цар Симеон ІІ, изникнаха отчаяни монархисти,  които започнаха да пишат,  че легионерите умирали мълвейки името на Цар Симеон ІІ.  Закъсняла нагаждаческа поза.  Безполезна,  за очакване “с висше” и смешна.

=========

  По случай помена /40 дни/,  от покушението на генерал Луков,  с Димитър Андреев бяхме изпратени да поканим съпругата и дъщерята на Генерала.  Траурното събрание се състоя в помещението на “стол Оборище”.  Присъстваха и преставители на забранената ВМРО.  Спомням си беше Георги Димчев,  с когото се знаехме още от 3-та Мъжка гимназия и “Ньойските акции”.  Опитахме се да узнаем нещо повече,  лично от дъщерята Пенка.  Беше смутена и не каза нищо повече от това,  което споменах.  Тя е видяла цялата сценана убийството.  На вратата жена не е имало която да дублира изстрела.  Дойде един братовчед на генерала,  лекар в инвалидния дом,  сега военния музей на бул.”Скобелев”.

   Дословно неговите думи:-Казвам ти Христо,  между нас имало подлеци!  По-късно тоя д-р /?/ беше казал,  че Пенка е познала в убиеца лицето Николай Цонков/?!?

  Баджанака на Генерала,  полковник Андреев,  многократно е заявявал и в лагера “Белене”.- и пред мен у моя кум Драгомир Божинов подобни съмнения и че всичко е станало с благословия от Двореца.

  През лятото на 1943 г. полковник о.з. Георги Горбанов,  който живееше в съседния двор на ул.”Артилерийска”№ 3,  който ме взе на работа на гара Яна каза,  че който трябваше да оцени делото на ген. Луков,  извърши непростим грях.  Не спомена име,  но разбрах  за какво става дума.  Същият,  културен и много почтен полковник,  се самоуби /обеси/ в дома си.  Не можа да преживее срама,  че синът  му Ицо,  за криминална дейност беше в затвора и там стана “КОФТИ”.  Това бяха морални утрепки,  които за нищожни облаги,  бяха официални сътрудници на затворническата управа.  Те отключваха,  заключваха,  проверяваха колетите,  писмата и редица други услуги.

  Преди двайсетина години,  когато доживяваше последните си дни,  о.з.полковник Кусев,  който някога беше най-близък сътрудник на генерал Луков и се събираше със стари,  вече изхабени о.з. офицери,  в градинката на “Вл. Заимов”,  можах да му вдъхна доверие и му казах жестоки думи,  за които не ми се разсърди и се съгласи.  Изказах съображения,  че Кусев е в последните дни на живота си и няма за какво да се плаши.. Старият войн,  прие кавалерски думите ми и отговори.  На въпроса,  кой реши съдбата на Генерал Луков?  Отговори:- Аз смятам,  че Царят реши съдбата му!  Въздъхна с облекчение,  като че ли се освободи от тежък товар  Може би, пред мен сподели нещо,  което не е могъл дотогава да го стори.  Сигурно,  тия с които го е споделял,  са вече покойници.  Благодарих му от сърце и му поисках прошка,  за горчивите думи.  Чудно!  До тогава не бях го виждал да се засмее.  Само тогава видях неговата тъжна усмивка.

  Един нов елемент се появи в нашата документалистика.  Преди десетина години излезе книгата “Корона от тръни” от Стефан Груев-син на първия сътрудник на Цар Борис.  Авторът е знаел от най-първа ръка за отношенията на Царя към Генерал Луков.  Във книгата има такава злъч към Луков и от страна на Царя към Луков, и от страна на Ст. Груев.  Дори непристойните обвинения        ,  че Луков искал кредитите за армията,  които щели да тежат на данъкоплатците цели петнадесет години.  А в това време войната тропаше на вратите ни.  Такива кредити бяха отпуснати по-късно,  но Царят си е послужил със сега наричаният “популизъм”,  за да злепостави една могъща даржавническа фигура.

  Как понякога велики личности са си служили и с дребнави аргументи, за да очернят дори предполагаеми съперници. Който иска да познава историята и да прави верни оценки,  трябва хладнокръвно да отсява зърното от плевелите.  Дребнавата злоба често придружава мъдростта.

===========

  Решихме за известно време да осигурим охрана на Главното Водачество.  Всъщност, на генерал Жеков,  д-р Вълчев и Илия Станев.  Макар,  че бяхме уверени,  че заплахата за заинтересованите /респективно властта/,  е преминала,  със смърта на Генерал Луков,  все пак решихме за самочувствие,  да организираме охрана.  Мнозина се отклониха от първоначалния ентусиазъм.  Всъщност,  останахме само Хр. Бъчев,  Кирил Андреев,  Христо Попов и аз.  Аз трябваше да придружавам Илия Станев,  от работата до в къщи.  Вятър работа.  Повече показно и за авторитет.  Николай Цонков ми даде един пистолет-6.35 калибър-играчка.  А,  през другото време?  Скоро Илия Станев се отказа от придружител и ми взе пистолета.  Макар,  че не ми се вярваше,  но знаеш ли?  При нападение,  първо се ликвидира охраната.  Искат се здрави нерви.  Д-р Вълчев си имаше личен телохранител-Борис Алексиев/ или Андреев/-негов кумец,  с регистрирано оръжие.

Христо Бъчев и Кирил Андреев ги съдиха заедно с мен по дело №1226. Те отдавна си заминаха от този свят и ги забравиха.

  Преценка за мислите и намеренията от онова време,  сега след 58 години /май 2001 г./,  мисля,  че мога да не бъдат точни.  Само трезво отбелязвам фактите.  Дали са само хипотези?  Но фактите съм си ги повтарял през всичките изминали години и са точни.

  Тъжно е,  като си помисля,  какви изхабени реликви са останали живи, с  които не можеш да завържеш един свесен разговор.  Особено пък спомени.

  Това ме прави страшно самотен,  когато пиша тия споминш.

==========

 

  Във връзка със съмненията изказани към стр. 6-8,  прибавям фрагменти от факти и съображения,  които могат да бъдат свързани с разглеждането на този проблем.  Със закъснение,  умишлено не ги вписвам с написания вече текст.  Затова и няма последователност в приложението. 

==========

 

  След 14 август 1943 г. след напрегнат разговор с Хитлер във Волфшанцер,  на 15 август на закуската,  Борис ІІІ прави внезапно обощение проекция на военната ситуация в Европа и заключава,  че при така създалата се обстановка България има право да определи поведението си с оглед интересите и спасението на народа си.  Тази кратка заключителна декларация е засегнала неочаквано и дълбоко самолюбието и емоционалното поведение на Хитлер.  Такъв разговор сигурно е имало,  но смятам,  че това е дало за резултат съгласието на Хитлер на завой.  Не може да се приеме,  че това е било тупане по масата,  а Хитлер е бил убеден.  Ако е било само отпор от страна на Борис ІІІ,  то неминуемо би последвал случаят с граф Телеки,  който след отпора се самоубил или беше самоубит.  Пак повтарям,  че няма един ред,  който да говори за искане на войски за Източния фронт.  От разговора на Царя с Добрович,  може само да се гадае за искане на войски за Източния фронт.  Горното като /2/!  Следва като /1/!!!

  На следващия ден,  след завръщането си от Главната квартира на Хитлер,  Царят посетил уважавания от него,  някогашен началник на тайната канцелария на баща му Цар Фердинанд-Добрович,  който е бил на смъртно легло от рак,  и в дълъг разговорму е описал драматичното си посещение при германския канцлер отпора,  който е дал срещу настояването за включването на българската армия във войната и е подчертал:”-След страхотна борба,  ръцете ми са развързани.  Хиляда деветстотин и осемнадесета година няма да се повтори!”

===========

Датата 13 август 1943 г.  За отказа на Царя да замине на 13 август,  при Хитлер,  по суеверни причини /числото 13 и петък/  е деликатно дипломатическо отклонение.  Царят много пъти е пътувал на число 13 и в петък.  Сигурно от “съюзниците” е направен намек за благосклонно отноше на ние за преговори.  Сигурно Лъжовни,  на които Царят се е хванал.  Сутринта 13 август пристига от Турция Любен Пулев,  довереника на Царя.  Вечерта на 13 август Царят в добро настроение,  съобщава по телефона на княгина Евдокия фразата:/на два пъти/:-Кока,  мисля,  че ще спасим положението без съществени загуби!

==========

  През август 1943 г.  Стойчо Мошанов е изпратен за преговори със съюзниците” в Цариград и Кайро.  Той е даржан почти под арест.  Отказан е всякакъв разговор.  Че връзката със “съюзниците” на запад не може да не е търсилЦарят.  През 1941 г. пълномощният ни министър в Лондон-невъзвръщенец,  не може да не е търсил връзка.  Не е възможно  Царят да не е имал секретни канали.  Всички опити за контакти са били ялови,  защото България е била преднамерено били и в София, харизана на СССР на прехрана 40 години.  При такива условия и как,  това си е вече въпрос на дипломатически игри.

==========

 

  Колкото до версията за завръщането на Царя бледен и болен и се държал за корема,  поддържали го при слизането от самолета,  други от влака,  това са все “свидетели от първа ръка,  някой  от които не са

  Абсолютно достоверно,  със снимки на връх Мусала,  няколко дена след завръщането,  показва Цар БорисІІІ,  в среда на военни и направилите снимката ученици от плевенската гимназия и изтипосани:  с присъстващите професор Г. Марков,  Атанас Кузманов,  Пиер Николов и др.  Настигането на Царя по пътечката за върха от моя съученицк Хр. Янев /Инката/,  който с брат си Благо Янев бяха наблюдатели на метереологическата станция на върха,  е абсолютна истина,  Другите приказки са кафеджийски лакардии.

   Че огромната тяжест на трагично създалата се обстановка може да е изиграла и самостоятелна роля в крушението на здравето,  не е за пренебрегване.

=========

 

  Относно смърта на Цар Борис се носеха най-различни версии и повечето от тях неверни и тенденциозни.  Затова най-достоверните са тези,  които са казани от назовани източници и действително чути и видяни от тях,  които ги правят достояние на обществото.

  Наш близък приятел и събеседник беше интенданта на Двореца Антон Разсуканов.  Той беше любител риболовец и често излизахме на риболов с него,  а също така идваше в компания на кръчмата на Петко Русев  на ул.”Кн.Борис І  и ъгъла на Гладстон. където се събираха еленчени. 

   Между другото в разговор каза,  че в компанията на Цар Борис с Елин Пелин,  Ал. Балабанов и др. веднаж е потвърдил фигуративно  че баща му Цар Фердинанд го бил “скопил”.   Като млад войник Царя бил направил някаква беля,  и бил наказан от баща си да стои непоряд с раница пълна с тухли на гърба през една люта зима.  Тогава Цар Борис заболява от бронхопневмония и това се отразило през целия му живот и стойката му е била леко прегърбена.

  След  последното си посещение при Хитлер го очаквали близките му при пристигането си на голямата зала в Двореца.  Още при влизането си казал:”Не чуствате ли,  че въздухът тук е замърсен” и посегнал да отвори прозорците.  Наверно е почуствал недостатъчен въздух.  След смърта му д-р Разсолков, който му е бил домашен лекар беше казал,  че Царят е починал вследствие получен пресен инфаркт.  А всички други истории каквито се разправят за това,  че е бил отровен от Хитлер явно са недостоверни.

  На неделята след неговото пристигане,  ние с една компания бяхме отишли на риболов на река Искър до моста на двореца Врана.  Обикновено след риболова отсядахме в една кръчма до двореца  на бай Васил Самоковеца.  При изкачване на баирчето на моста видяхме Царят седнал до шофьора на колата много бледен с насочен поглед напред да отива в София.  Това беше последното ни виждане приживе с Цар Борис.

=========

 

  Допълнение към стр.4 относно подмолната и разрушителна дейност на международните и интернационални формации работещи против националните интереси на Българияя.

 

  Противниците на СБНЛ,  виждайки възхода на движението ни,  започват една разрушителна дейност,  като   създават  дублиращи мними национални организации и партии,  която игра се повтаря и понастоящем с тайнаречените фалшиви партии обявили се за десни.  Всичко става по заповед на еждународните и интернационални формации,  които работят винаги против националните интереси на България,  за сметка на тяхните господари на които служат.

  Така беше учредена “Народно-социалната партия” на Ал. Цанков,  която готвеше конгрес преди 19 май,  но я предвариха превратаджиите по заповед на Москва звенарите начело с Кимон Георгиев,  Дамян Велчев и Димо Казасов.

  Пак по това време беше учредено движението “Ратници за напредъка на българщината”.  За инициатор беше поставен масона проф. Асен Кантарджиев,  който преди 9-ти септември 1944 г. избяга от България и се пресели в Австралия.

  Свидетели сме на учредяването на “Националсоциалистическа” партия начело с Христо Кунчев с вестник “Атака”.  Веднага след това излезе Хараламби Тахов,  койт създаде дублираща партия с орган “Наци Атака”.

  И накрая беше учредена казионна организация “Бранник”,  на която беше поставен за ръководител Стефан Клечков.  Девизът беше “Бог, Борис ,България.”

  В настоящето виждаме да се повтарят нещата.  След като бяха узаконени след 1990 г. македонските Братства с ВМРО,  беше регистрирано още едно ВМРО,  и даже и сърбоманската организация ОМО-“Илинден”.

  Понеже стана дума за печатницата на Петър Глушков,  в нея се печаташе вестник “Народна дума” с гл. редактор Марин Тошев,  който впоследствие се присъедини като орган н СБНЛ.  Това беше в 1941 г. при започване на войната.  9-ти заварва Марин Тошев в болница тежко болен.  Това не попречи на комунистите да го вземат от там и да го убият.

  Както се вижда,  противобългарската пропаганда не спи,  а е винаги готова да действа като намира начин да противодейства,  когато вижда,  че в българина се повдига чуството за защита на националните му интереси 

What a joy to find such clear thniking. Thanks for posting!

s5Ser3 <a href="http://zbkfvnxexuaw.com/">zbkfvnxexuaw</a>

60nUID , [url=http://trokkesncrhk.com/]trokkesncrhk[/url], [link=http://coxmxishxlhe.com/]coxmxishxlhe[/link], http://ahnssvmymclf.com/

NKFgT4 <a href="http://xedsickpqeen.com/">xedsickpqeen</a>