Народностьта на старите македонци - 1 част

 

Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г.
въ София

отъ
Д-ръ ГАНЧО ЦЕНОВЪ

Предговоръ

Едно общество отъ любители на българската история ме покани да държа сказка върху народностьта на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българинъ и столиченъ печатарь, господинъ петъръ глушковъ, който бе тъй любезенъ и щедъръ да издаде даромъ тая книжка, за което казаното общество и азъ му
благодаримъ най-сърдечно.

Питането за народностьта на старите македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те са принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ.

София, декемврий 1938 г.

Д-ръ Ганчо Ценовъ

Народностьта на старите македонци
Балканскиятъ полуостровъ се населяваше преди римското завоевание от елини (гърци), траки и илирийци. Траки са се наричали племената, които живееха въ Тракия, илирийци - ония, които живееха въ Илирия, а елини - ония, които живееха въ Елада. Обаче, съ време дохождатъ римляните, покоряватъ тия народи и завзематъ цълия Балкански полуостровъ. Не само това, римляните завзеха и цялата държава на Александъръ Велики, т.е. Мала Азия и Египетъ. Понеже голямата Римска държава не можеше да се управлява отъ единъ центъръ, тя се раздъли най-напредъ на четири, а сетне на две държави съ столици въ Римъ и Цариградъ. Цариградъ бе основанъ на тракийско или мизийско селище отъ Константинъ Велики, който не беше гръкъ, съ помощта на гетите или мизите, които тъй също не бяха гърци. Предъ видъ на това Цариградъ трябваше да стане средище на тракийска култура. Това не стана, защото тракийцитъ, които бяха  ръководителите на държавата, нямаха свой писменъ езикъ и своя литература и бяха принудени да си служатъ съ гръцкия езикъ, било при съставянето на разни държавни актове, било при сношаването съ някои чужди народи. Тъй управляващата аристокрация се погърчваше и съ време Източната римска империя, която се нарече и Византийска империя, взе гръцки обликъ. Понеже не само всички държавни актове, но и всички книги се пишеха на гръцки езикъ, чужденците си помислиха, че цялата Византийска империя се обитава отъ гърци. Стариге тракоилирийци се счетоха, прочее, мълчешката за гърци. Обаче, върху тая теза се изказаха напоследъкъ съмнения. Гърцизмътъ на старите македонци започна да се оспорва. Той се оспори и въ България отъ проф. Гаврилъ Кацаровъ, но и Кацаров, както и другите, само изтъкна някои данни, отъ които се видя, че старите македонци не ще да са били гърци. Да са били българи или поне славяни - това Кацаровъ по никой начинъ не допускаше и не допуска, защото е противъ тезата, че старите тракоилирийци са били българи, които са принадлежали къмъ славянската раса. Какви са били тогава старите македонци? Понеже днешните гърци са потомци на старите гърци, днешните албанци - на старите албанци, днешните власи - на старите власи, би трябвало да се каже, че и днешните македонци са потомци на стариге македонци. Защо да правимъ тукъ разлика? Възразява се, обаче, че днешните македонци оротуватъ славянски, а славяните били късни пришелци въ Македония, тъй че не е възможно днешните македонци да са потомци на старите македонци. Работата е сега да се види, имало ли е славянско дохаждане, защото днешните македонци не се наричатъ славяни и не казватъ, че техниятъ езикъ е славянски. Освенъ това историята не знае досега нищо за некаква славянска държава на Балканския полуостровъ. Тукъ е имало и има само държави на българи и сърби, а не и на славяни. Ония, които казватъ, че е имало славянско нахлуване, разправятъ за това нахлуване следното: Славяните до 5 в. живели на северъ отъ Карпатите, въ Галиция. Къмъ края на 5 и началото на 6 в., те минали Карпатите и заели Дакия, днешно Влашко, следъ това минали Дунава и заели Тракия и Илирия. А когато се пита, где са старите жители на Дакия, Тракия_и Илирия, отговаря се, че те били унищожени отъ славяните. Това предположение се опровергава отъ фактите. Защо славяните, като са унищожили толкова тракоилирийци, не са основали своя държава? Щомъ славяните били унищожили толкова светъ, каквото никой другъ народъ на свъта не е правилъ досега, трябваше да създадатъ една голъма славянска империя. Такова нещо нема. Наместо това, ние намираме славяните покорни роби на гръцката Византийска империя! Победителите били станали роби на победените! Отгде се взеха гърците, които управляваха сега Балканския полуостровъ, ако славяните да бъха унищожили тукъ всички гърци и тракоилирийци? Предъ видъ на тие факти, има ли нъкакъвъ смисълъ теорията, че славяните били унищожили тракоилирийците? Следъ това се разправя, че тия храбри и жестоки славяни, които тъкмо-що бъха изтребили всички тракоилирийци, щомъ видели една гола, боса и дива турско-българска ордица, безропотно навели глава и пожелали да бъдатъ управлявани отъ нея. Може ли човекъ да приеме тие парадокси? Ние не можемъ да ги приемемъ, защото са противни на фактите. Славяните били заели най-напредъ днешна Румъния, обаче, ние виждаме, че румъните не са унищожени, защото и днесъ си живеятъ тамъ, гдето са живели преди мнимото нахлуване на славяните. Напротивъ, румъните са днесъ много по-многобройни, отколкото би тръбвало да бъдатъ, защото са унищожили много славяни, като са ги порумънчили. Сжщото е и съ гърците. Не славяни унищожиха гърци, а гърците - славяни, като ги погърчиха. Ние намираме славянски гео-хидрографически имена въ Влашко и въ Гърция, а не намираме влашки и гръцки въ България. Отъ това се вижда, кой кого е унищожилъ или унищожавалъ. Какъ тъй славяните унищожили тракоилирийците, най-храбрия народъ на старата история, а гръцките селища по бръга на Черно, Егейско и Мраморно морета не могли да унищожатъ? Те унищожили илирийците до Адриатическо море, а албанците не могли да унищожатъ? Хипотезата, прочее, че славяните били унищожили старите жители на Балканския полуостровъ, не може да се оправдае. Тая хипотеза се постави въ едно време, когато авторите й не разполагаха съ достатъчно сведения и знания по тия питания. Понеже тукъ става дума, че днешните македонци били славяни, нека обърнемъ внимание на следния неопровержимъ фактъ: името славяни е споменато най-напредъ отъ живълите въ 6 въкъ хронисти Прокопий и Йорданъ. И двамата считатъ славяните за скитски народъ, който отъ правреме живълъ въ Дакия, на северъ отъ Дунава, или въ днешна Румъния. Йордан пише, че отъ долното течение на р. Драва до р. Днестъръ живеятъ склавените а отъ Днестъръ до Днепъръ - антите, пакъ славянско или скитско племе. Същото се разбира и отъ Прокопия. Южно отъ тия склавени и анти, по брега на Черно море, живеели споредъ Йордан българите (Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. – Getica V, 37). И, за да поясни по-добре, где са живели българите, Йорданъ казалъ на Равенския козмографъ, че въ Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam interiorem modo Bulgari habitant ut testatur mihi multotiens dietus Iordanis cosmographus. – Ravennat. Cosmogr, IV, 6). Значи, когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали Мизия, Тракия и Македония. Македония, значи е била населена оть българи, още когато славяните са. живеели на северъ отъ Дунава или преди да минатъ Дунава. Ето защо македонците се казватъ българи, а не славяни. Същото е казалъ и Прокопий. Той нарича Йордановите българи хуна и пише, че утигурите са живеели на югъ отъ антите, т.е. на югъ отъ Дунава.

Тъй че, ако е имало некакво славянско нахлуване въ Мизия, Тракия и Македония, славяните са били дошли при българи, защото българите населяваха тия земи преди славяните.

А понеже и днешните жители на Тракия и Македония се казватъ българи, излиза, че славяните не са унищожили завареното въ Тракия и Илирия население. Наричатъ ли се днесъ македонците българи, те са старото население на Македония. Тъй че, както днешните елини, власи и албанци са потомци на старите елини, власи и албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци, и то толкова повече, защото нема никакви доказателства, че днешните македонци са късни пришелци въ Македония. Разлика тукъ не може да се прави, а се прави. Защо? - Защото ония, които поставиха тезата, че старите македонци са гърци, си мислеха, че днешните българи са късни пришълци на Балканския полуостровъ. Те даже не беха чели, при поставяне на тая теза, Прокопия и Йордана, най-важните хронисти въ случая, затова разправятъ измислицата, че, когато славяните живели покрай Дунава, тогава българите били живели по Уралските и Хималайските планини! Тая заблуда е тровила и трови не само българския народъ, но и Славянството, па и Европа.

Ние казахме дотукъ неколко думи, като тръгнахме отъ северъ къмъ югъ, а сега нека разгледаме това питане, като тръгнемъ отъ югъ къмъ северъ.

Старите македонци не са били гърци, защото старите гърци не са ги считали за такива. А това е най-важното.

За народностьта на македоиците е станало дума още въ 5 в. пр. Хр. Херодотъ пише, че македонскиятъ князъ Александъръ I се считалъ за елинъ. Добре, но гърците не са го считали за такъвъ, и, когато Александъръ поискалъ да вземе участие въ Олимпийските игри, те му отказали, защото тия игри били само за елини, а не и за варвари, какъвто билъ Александъръ. Това го накарало да докаже, че е елинъ, и доказалъ, че е елинъ, защото е отъ аргийски произходъ. Но и съ това той не доказа, че е принадлежалъ на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура. Още (Paneg. 50), който е живялъ въ 5 в. пр. Хр., пише, че съ името елини не се е означавалъ родътъ или родовиятъ произходъ, а духътъ, убеждението и възпитанието. Поради това като елини са били означени и люде, които расово не са спадали къмъ елините, но са държали за техъ или, просто изразено, били са гъркомани. Тукъ, обаче, става дума за расовъ произходъ. Старите гърци са считали Александъра за негръкъ отъ расово гледище, но, като видели, че той изразява гръцки убеждения, приели го въ игрите.

Въпреки това допускане на Александър I въ Олимпийските игри старите гърци са продължавали да считатъ македопците и техиите князе за варвари.

Демостенъ, за пр., е считалъ македонците за варвари, или за негърци. Но, понеже некои възразяватъ, че той правелъ това по политически съображения, нека обърнемъ внимание на самите негови изрази. Въ своята Олинтска речь (III,16) той се провиква: "Не е ли Филипъ неприятелъ..., не е ли варваринъ!"

Демостенъ не би питалъ тъй своите слушатели, ако не е очаквалъ положителенъ отговоръ, че Филипъ е варваринъ. По-нататъкъ въ същата речъ Демостенъ казва, че по време на Аристида, Никия и Перикла македонските царе са се повинували на елините, както подобава на варвари спрямо елини (Olith III, 24). Следъ това Демостенъ представлява Филипа не само като неприятель на Атина, но и като неприятель на елинизма. Като укорява обичая на своите съотечественици нищо да не правятъ, а само да питатc за новини, той веднъжъ казва:

"Има ли нещо по-ново отъ това, гдето единъ македонецъ поразява атиняните и се разпорежда съ онова, което принадлежи на елините"

(Ф. I. IV, 10). А в друга една речъ той казва, че Филипъ нарушавалъ мира съ атиняните и заговарялъ противъ всички елини (Ф. III, 1). А въ третата си речь противъ Филипъ той казва:

"Филипъ върши неправда не само на насъ атинянитe, но и на всички други елини" (Ф. III, 1).

Отъ казаното се вижда, че македонците не са считани за елинско племе. Най-добре е изтъкналъ това Демостенъ съ следните думи:

"И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което елииите са претърпели отъ лакедемонцитъ или отъ насъ (атиняните), това, прочее, имъ стана отъ истински синове на Елада... Такъвъ не е случаятъ съ Филипа. Филипъ, който не само, че не е гръкъ и нема нищо общо съ гърците, но не е поне единъ варваринъ изъ една почетна земя, а е недостоенъ македонецъ, отгдето никога нито годенъ робъ (слуга) можеше човъкъ да си купи" (Ф. III, 7).

Отъ всичко това се вижда, че македонцитъ не са били членове на елинската раса.

Но и самитe македонци не са се считали за членове на тая раса. Плутархъ ни разправя, че Александъръ Велики въ време на похода си въ Азия, за да покаже своята вежливост къмъ атиняните, пзпратилъ имъ плячка отъ Азия съ следния надписъ:

Александъръ, Филиповиятъ синъ, и елините (Плут., Алекс, 10, 6). Той прави, прочее, разлика между себе си и елините. Ясно е, че Александъръ е считалъ елините за другъ народъ.

Това се вижда и отъ факта, че той се е сношавалъ съ варварите, посредствомъ Хефеста, а съ елините посредствомъ Кратера. Считалъ е значи, елините за другъ народъ. Следъ това Плутархъ пише, че въ време на каранията си съ Клита Александъръ извикалъ телохранителите си по македонски (Алекс. "51). А като описва срещата на Евменъ съ македонските войници, Плутархъ (Евмен 14) пише, че войниците го били поздравлявали на македонски езикъ. Македонскиятъ езикъ не е билъ значи, гръцки езикъ. Курциусъ пъкъ ни разправя следната сцена отъ съденето на Филота, единъ отъ приближенитъ на Александра:

Царътъ (Алексаидъръ) отправи погледите си къмъ Филота и каза: Македонците са решили да те съдятъ. Питамъ те, ще искашъ ли да говоришъ съ техъ на роденъ езикъ? Филотъ отговори: "Освенъ македонците тукъ има твърде много свидетели, които, чини ми се, по-лесно ще разбератъ моите думи, ако си послужа съ същия езикъ, на който ти тъкмо говори, което ти, мисля, направи поради това, за да може твоята речъ да се разбере отъ повече люде." Следъ това Царътъ каза: "Виждате ли, Филота мрази даже бащиния си езикъ, защото той самъ отказва да се изразява на него. Но той може да говори, както ще, вие, обаче, ще да знаете, че той се е отдалечилъ, както отъ нашите обичаи, тъй и отъ нашия езикъ" (Курциусъ Руфусъ 6, 36).

Отъ приведеното ясно се вижда, че македонците не са се считали за гърци. Техната интелигенция е знаела и гръцки, защото гръцкиятъ езикъ е билъ най-разпространениятъ езикъ тогава, за да се сношава съ външния светъ; гърцка, обаче, тя не е била.

Понеже нито гърците са считали македонците за гърци, нито македонците сами са се считали за гърци, какви са били тогава македонците?

Както днесъ има гърци тамъ, гдето въ старо време е имало пакъ гърци, и, както днешните гърци се сметатъ за потомци на старите гърци, тъй би требвало да кажемъ, че и днешните български македонци са потомци на старите македонци, или че старите македонци са били българи.

Добре, но въ душата на модерните учени е втълпено толкова много убеждението, че българите, били те славяни или турци, са късни пришелци на Балканския полуостровъ, щото те по никой начинъ не могатъ да си представятъ, че старите македонци може да бъдатъ българи.

Че старите гърци са считали македонците за варвари, това не трябвало да се взима подъ внимание, защото старите гърци правели това по политически съображения; че македонскиятъ езикъ не е билъ гръцки езикъ, и това нищо не доказвало; той е билъ некакъвъ си гръцки диалектъ, който атиняните не разбирали. Значи, и тия доказателства не стигатъ да се приеме, че старите македонци не са били гърци.

Ще посочимъ други, отъ които нема вече да отстъпваме.

Старите македонци не са били гърци, защото са населявали земя, която не е била населявана отъ гърци.

Гърция е населявана, преди дохождането на гърците, съ пелазги, единъ варварски, т.е. негръцки народъ.

Върху езика на пелазгите Херодотъ пише: "Какъвъ езикъ са оротували пелазгите, не мога да кажа сигурно... Ако, обаче, се съди по останалитъ живи пелазги..., трябва да кажемъ, че те са оротували едипъ варварски езикъ. Щомъ това е тъй, жителите на Атика, която е пелазгска земя, съ преминаването имъ къмъ елинитъ, са възприели другъ (елински) езикъ" (Херодот I 57-58).

Това е казано 450 години преди Р. Хр. Гърците, значи били дошли едно време на полуострова при пелазги, които те ту изпъждали, ту погърчили.

А Страбонъ пише за пелазгите: "Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелствува, че те са единъ старъ народъ, който е билъ разпространенъ въ цела Елада, особено между столците въ Тесалия".

Също и Омир означава тесалийските жители въ областьта Лариса, на югъ отъ р. Пенеосъ, като пелазги (II. II. 840 и пр.)

Трогъ Помпей (Justia VII, 1, 3) пъкъ пише, че македониите са отъ пелазгскн пропзходъ. Ето защо македонците не се. считани за гърци. Те не са считани за гърци, защото са отъ пелазгски произходъ.

По-нататъкъ Страбонъ пише, че Тесали между устието на р. Пенеосъ, Термопилите и планината Пиндъ се е казвала Пелазгски Аргосъ, защото пелазги били населявали-таза земя" (Стр. 221, 4).

Отъ тие пелазги - аргийци- е проаиязъл македоискиятъ царь Александъръ първи, затова гърците са го считали за негръкъ, или варваринъ.

На друго място (V, 2, 4) Страбонъ пише, че епиротските племена били, споредъ много автори, отъ пелазгски произходъ.

Поливий потвърждава Страбона и пшие, че повечето столци не са гърци (autwn gar Aitwlwn ouk eisin Ellhnex oi ploioux XVIII, 5, 8).

Понеже македонците, етолците и акарнанците са отъ пелазгски произходъ, Титъ Ливи пише, че те са оротували единъ и същи езикъ (Actolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29).

Като пелазгски народъ, македонците са оротували същия езикъ, както и пелазгските етолци и акарнанци. Ето защо гърците не са разбирали македонския езикъ; не са го разбирали, защото той не е бнлъ гръцки.

Името пелазги е употребявано въ най-старо време; въ историческо време това име се замества отъ името траки или мизи.

Въ най-старо време като Мизия е означавана една малка областъ на азиатския брегъ на Дарданелите и Егейско море, обаче, още Хомеръ (1000 г. пр. Хр.) нарича тракийците мизи.

Херодотъ (VII, 20) пише, че мизите и тевкрите минали преди Троянската война презъ Босфора отъ Азия въ Европа, покорили траките и се разпрострели чакъ до Ионическо море и р. Пенеосъ.

Тукидидъ пъкъ, който е малко по-младъ отъ Херодота, пише (II, 97), че одрискиятъ князъ Снталкъ билъ много богатъ, защото събиралъ данъци отъ земята между Черно море и Ионическия заливъ. Между Черно море и Ионическия заливъ е живелъ, прочее, единъ народъ, който въ старо време се наричаше пелазги, а сега мизи или траки.

Понеже въ тая область спадатъ и Македония, Тесалия, Етолия и Акарнания, чиито жители се считаха досега за пелазги, тие жители сега се нарекоха мизи или траки. Македонците, тесалийците, етолците и акарнанците са спадали, прочее, къмъ тракийската раса.

Страбонъ, като описва Пиерия, която е лежала южно отъ Македония и юго-източно отъ долното течение на р. Бистрица, пише: Пиерия, Олинтъ, Пимпла и Либерта са стари тракийски местности и планини, които принадлежатъ сега на македонците (р. 471,17) По-натамъ Страбонъ пише, че селищата на тия тракийски пиерци се простирали чакъ до р. Пенеосъ. Тъй че и споредъ Страбона тракийците са се простирали до р. Пенеосъ. А понеже македонците живееха не само на северъ отъ р. Пенеосъ, но и на северъ отъ р. Бистрица, те са спадали къмъ тракийската раса.

Тоя фактъ многократно е изтъкванъ и отъ средновековните писатели, които често пишатъ: "Тракия и Македония".

Разликата между гърци и македонци е изтъкната и въ деянията на апостолите, въ които се казва, че, когато апостолъ Павелъ, заедно съ ученика си Тимотея, се намирали въ Троя, на азиатския брегь на Дарданелитъ, той ималъ видение: единъ македонецъ стоялъ предъ него и го помолилъ да дойде въ Македония. Той дошълъ въ Филипи (който, ако и географски да е тракийски градъ, тогава се е считалъ за македонски градъ), а следъ това заминалъ за Атина или за Гърция.

Апостолите, прочее, се правели разлика между македонци и гърци.

А за отношенията между тракийци и мизи Страбонъ пише: "Теснината между Халкедонъ и Византия, която сега се казва Тракийски босфоръ, едно време се е казвала Мизийски босфоръ. Това може да се вземе като свидетелство, че мизите са тракийци" (р. 566, 8). А на друго место (р.6,10)  Страбонъ пише: "Хомеръ е знаялъ и Истера (Дунава), защото той споменава и мизите, които живеятъ покрай Дунава. Той е знаелъ още, че Тракия се е простирала до р. Пенеосъ."

Жителите между Черно море, р. Пенеосъ и Ионическо море са се считали, значи, още, въ Хомерово време за траки или мизи, а не за елини. Днешниятъ Босфоръ се е намиралъ, прочее, на мизийска или тракийска, а не на гръцка земя.

Страбонъ каза, че още Хомеръ е знаялъ, че мизите или траките са населявали земята между Дунавъ и р. Пенеосъ.

Сега нека притуримъ, че тие мизи или траки са били главните противници на гърците въ Троянската война. Йорданъ пише, че Телефъ, сестриниятъ синъ на троянския царь Приама, който е билъ мизийски князъ и чиято държава се е простирала отъ устието на Дунава до Истрия, е падналъ убитъ въ тая война, която е станала най-въроятно въ Тесалия. Въ тая война като Менелаеви или гръцки съюзници се споменаватъ хора отъ Корфу, отъ Критъ, отъ Близа, отъ Етолия, отъ Родосъ, мирмидонците и пр. А като Приамови или троянски съюзници се споменаватъ: пелазгите, които са живели въ Тесалия, около Лариса, траките, които са живъли около Хелеспонта или Дарданелите, хелизоните и амазоните, които са живели въ Тракия. Следъ това: дарданците, фригийците (бързаците), мизите, енетите и др. (J I, II,840 и пр. и III, 189). Всички тия племена не са били споредъ Омиръ елини, защото той пее:

"Много са защитниците на големия градъ на Приама" "Другъ езикъ на други дошли отъ разни места хора" (J I, II, 803 и н.)

Троянските народи са оротували другъ езикъ, не са били, значи, гърци. По време на Троянската война е станало, прочее, сблъскване между две разни раси, между елини и мизи или българи.

Ако и областьта Лариса, която се намира на югъ отъ р. Пенеосъ, е отбелезана като населена съ пелазги и елински неприятели по време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и цела Тесалия по онова време не е била елинска.

Отъ казаното дотукъ се вижда, че, като започнемъ отъ западната частъ на Коринтския провлакъ на северъ чакъ до Черно море, жителите на тие местности са спадали къмъ тракийската раса и, следователно, не са били гърци.

Какви са били? Где са те сега?

Отъ изложеното дотука се вижда, че те са били мизи, а мизите се нарекоха още въ четвъртия векъ българи.

Римляните покориха на Балканския полуостровъ мизи, които се беха разделили на разни племена. Когато се пита, где са тие мизи сега, отговаря се, че те били унищожени отъ славяните, които въ шестия векъ били заели Балканския полуостровъ. Тоя отговоръ нема сега никаква стойностъ, защото славяните били заели земята на мизите въ шестия векъ, а мизите са наречени българи още въ четвъртия векъ, или преди славяните да дойдатъ при техъ.

Славяните, значи, са дошли на югъ отъ Дунава, когато мизите са се казвали българи. Те, прочее, са били дошли при българи, ако изобщо можемъ да кажемъ, че са дохождали.

Поради това въ една писана въ 354 г. хроника, въ която се изброяватъ живеещите въ Тракия племена, се казва, че българите били произлезли отъ тракиеца Циеци (Zieze ex quo Vulgares).

Въ главата, съставена отъ самия Константинъ Велики или по негова поръка, за "Готските игри", гдето се излагатъ коледните приеми e празненства на византийския дворъ, се споменавать и развлеченията следъ пиршеството - музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шестия денъ на празника се устройва закуска, на която се показватъ сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяватъ въ национално облекло, народни горни дрехи ковади (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаковъ, в. IV, стр. 139)

Интересенъ е горниятъ цитатъ за манталитета на съвремениите учени. Кондаковъ съобщава, че българите са канени на закуска отъ Константинъ Велики (306 – 337  г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и разни чужденци, които наименува, а същевременно твърди упорито, че българите били монголци, които едва въ края на 7 в. били дошли на Балканския полуостровъ!

Св. Иеронимъ, който също е живелъ въ четвърти векъ, пише въ своята карта: "Mesia hec et Vulgaria", Мизия т.е. България. Надписътъ е поставенъ върху Македония.

Ако св. Иеронимъ да бeше споменалъ само българи въ Мизия, могло би било да се помисли, че българи били дошли отнeкъде си въ Мизия, но, понеже той нарича самата Мизия България, излиза, че за него България и Мизия е едно и също.

А тицинскиятъ епископъ Енодий, живелъ презъ втората половина на петия в. и началото на шестия в., пише, че въ 504 г. Гърция започнала война съ своите българи, защото искала да ги подведе подъ опекунство. Българите, значи, са живъли тогава въ Византийската империя. Хомеръ нарича мизите коньодоячи, които се хранили съ конско млеко. А Енодий, като описва извънредната храбростъ на българите, пише, че, що се отнася до храненето, за техъ е било достатъчно пиенето на конско млеко. Съ това Енодий  идентизира българите съ мизите, защото мизите беха поданици на Източната римска империя и се хранеха съ конско млеко. Същото се потвърждава и отъ Комеса Марцелина, който пише, че Иоанъ Юстиниановиятъ военачалникъ, претърпелъ въ Италия в 548 г. поражение въ едно нощно нападение отъ готския князъ Тотила поради издайничеството на своите българи. Иоанъ, значи, е билъ българинъ и е воювалъ начело на българи, които са били поданици на римската империя.

Иорданъ пъкъ, който е живелъ въ шестия векъ, казва, че въ Долна Мизия, въ Тракия или Македония само българи живеятъ. (Inter veru Thraciam vel Macedoniam et Misyam inferiorem modu Bulgari habitant. – Rav. Cosmographus (IV, 6).

за това , което правиш!