Народностьта на старите македонци - 2 част

 

Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г.
въ София

отъ
Д-ръ ГАНЧО ЦЕНОВЪ
 

Долномизийците, тракийците и македонците, които отъ по-старите писатели се считаха за мизи, се считатъ отъ Иордана за българи. Това се разбира и отъ Комеса Марцелина, който пише, че патрициятъ Цита билъ разбитъ въ 535 г. на р. Янтра въ Мизия отъ българи, та едва избягалъ презъ Шипченския проходъ къмъ Цариградъ.

И Теофилактъ Симоката нарича българите мизи. Той пише, че абарите въ войната си противъ Византия се били сдружили съ скити и мизи, когато други автори пишатъ, че се били сдружили съ хуни и българи. Наместо българи, Симоката казва мизи.

Също тъй схваща българите и Зонара. Като описва сражението на подигналия се въ 515 г. Виталианъ начело на хуни и българи противъ императора Анастасия, той пише, че, за да защити Цариградъ, Анастасий съградилъ противъ нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните) една дълга стена отъ Черно море" до Силиврия на Мраморното море. Мизите, прочее, се наричатъ българи, а хуните - скити.

А владиката на Никиу Иоанъ (7 в.), като описва сраженията на същия Виталианъ, който е роденъ въ Залдаба, днесъ Шуменъ въ Мизия, съ военачалника на императора Анастасия, което сражение станало около Варна, въ Малка Скития, пише, че Виталианъ, който се оттегли къмъ Шуменско въ Мизия, се билъ оттеглилъ въ провинцията България.

Иоанъ отъ Никиу, не само че нарича Мизия България, но казва още, че България е била римска провинция.

Това се потвърждава и отъ Константина Багрянородни, който пише, че до императора Хераклия (610-642) България се е намирала подъ римска властъ. Била, значи, до Хераклия и до Кровата, който я освободи, римска провинция. римляните са покорили тукъ мизи, които въ последствие те нарекоха vulgares (мнозинството, простия народъ), или българи.

Въ малкото житие на св. Климента Охридски пъкъ се казва, че св. Климентъ произлизалъ отъ европейските мизи  (защото е имало и малоазиатски мизи), които поради множеството си се наричатъ българи.

Отъ всички тия данни се вижда, че мизите не са изчезвали, а са наречени българи или пъкъ обратно, че днешните българи не са нищо друго освенъ друго наименование на старите мизи.

Понеже мизите се простираха чакъ до Ионическия заливъ, въ която область живееха и старите македонци, тогава се разбира, защо и македонците, подобно на тракийците, се казватъ българи. Те се казватъ българи, защото са мизи. И понеже са мизийски потомци, те са потомци на старите македонци, понеже и те беха мизи. Македонците най-напредъ бидоха наречени пелазги, сетне мизи и най-сетне българи.

Българи се нарекоха и мирмидоните. Малала Иоанъ (6 в. стр. 97) пише, че въ Троянската война Ахилъ е ималъ своя собствена войска, състояща се отъ тъй наричаните тогава мирмидони, които сега (6 в.) се наричатъ българи (ecwn idion straton tvn legomenwn Murmidonwn totenuni de legomenwn Boulgarwn)

Мизите, или тракоилирийците, са се делили въ най-старо време на два главни дела: скити и кимерии. И едните и другите се наричатъ днесъ българи.

Като скити въ най-старо време са означавани предимно крайдуиавските жители и жителите на северъ отъ Дунава, а като кимерии - транийците до Босфора, затова Босфорътъ се казва и Кимерийски босфоръ.

Обаче, още преди Христа настана едно разбъркване на тия понятия, защото още Херодотъ означаваше като скити и тракийците до Черно, Мраморно и Егейско морета и обратно като кимерии или кпмбери, кимбри са означавани и съседните на германците горнопанонци.

Некои модерни учени считатъ кимберите дотолкова за старъ европейски народъ, че даже ги обявиха за германско племе.

Тия именно панонски кимбери или кимерии се нарекоха отпосле хуни. Името Атила било германска дума и значило бащичко.

Проконий, обаче, продължаваше да счита тракийските кимерии за хуни. Тия негови хуни живееха като кимерии отъ правреме не само покрай Босфора, но обитаваха и Херсонесъ, т.е. Галиполския полуостровъ. Римляните покорили тукъ споредъ Прокопия хуни.

За тракийци е считалъ хуните и Иоанъ Малала.

Прокопиевите кимерии-хуни живееха въ Източна Тракия до Босфора. Техъ Иорданъ, както споменахме по-преди, нарича българи, като остави името хуни за западните хуни или за панонците. Но и масагетите (гетите) Прокопий нарече хуни, защото той на друго место пише, че масагетите се казвали въ негово време хуни. Отъ масагетски или хунски произходъ е билъ, споредъ Прокопия, и прочутиятъ Юстиниановъ военачалникъ Белизаръ, който е роденъ въ Германия, днесъ Сапаревска баня, Дупнишко. А Амианъ Марцелинъ (23, 5, 16) поставя масагетите въ съседство съ албанците. Страбонъ пъкъ ги поставя като източни съседи на даките. И Херодотъ означава масагетите като тракийски народъ. Той пише (1, 205, 211 и пр.), че масагетската царица Томира разбила персийския царь Кира на р. Араксесъ, а Трогъ Помпей пише, че Томира, следъ като разбила персите на р. Хабраксесъ (Хебрус, Марица) оттеглила се въ Малка Скития и основала града Томи (днес Констанца). Тъй че Малка Скития е била населена въ старо време съ масагети. Тия масагети се нарекоха отъ други автори хуни, защото ние намираме, че писатели отъ 4 и 5 в. говорятъ тукъ за хуни. Тъй, за примеръ, Иеронимъ пише, че жив-еещите покрай Дунава хуни учили псалтира, а Созоменъ пъкъ пише, че живеещите край Дунава хуни обожавали владиката на Томи Теотима поради добродетелите му.

Крайдунавските скити - масагети - хуни са били, прочее, християни

Латинските писатели, обаче, като Енодий, Касиодоръ, Комесъ Марцелинъ, Иорданъ и др., нарекоха мизийците или тракоилирийците българи, а името хуни оставиха само за дакийците.

Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можемъ да кажемъ, че днешните българи са потомци на старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тукъ, обаче, ние немаме раоота съ отделни раси, а съ отд-еления на една и съща раса, която ще наречемъ мизийска или тракийска раса. Затова ще кажемъ накъсо, че диешните българи са потомци на старите мизи или че старите мизи са българи.

Българите са мизи и стари тракоилирийци не само поради изложеното, но и поради факта, че не са. намерени досега данни, отъ които да се вижда, че те са късни пришелци на Балканския полуостровъ.

Отъ гръцките автори най-старъ е Иоанъ отъ Антиохия, който е споменалъ името българи. .Той пише, че около 480 г. императоръ Зенонъ се билъ обърналъ за помощъ къмъ тъй наречените българи противъ двамата Теодориховци, които владееха Тракия и заплашваха Цариградъ.

Казва се "къмъ тъй наречените българи", а не само къмъ българите, отъ което се разбира, че истинското име на българите е било друго - мизи, които сега получили прекора българи (vulgares).

Где живееха българите, къмъ които Зенонъ се обърна за помощь? - Те живееха въ Македония, защото Зенонъ се обърна въ случая къмъ Сабиниана Велики, войводата на Едеса (Воденъ), столицата на старите македонци.

Сибинианъ съуме съ разни маневрирания да изпъди Теодорихъ, Теодомировия синъ, изъ днешна Албания, безъ обаче да го унищожи. Зенонъ не бе доволенъ отъ това, та проводи убийци да убиятъ Сабиниана. Следъ това Зенонъ се сприятели съ Теодориха и го подбутна да иде да завладее Италия за империята. Това стана. Теодорихъ завладе Италия, но за себе си и стана италиански краль. Сега Теодорихъ и Византия се съюзяватъ и нападатъ илирийските българи, които беха предвождани отъ Сибиниановия синъ, пакъ на име Сабинианъ. Сражението е станало въ 504 г. на р. Морава, при днешна Кюприя. Българите били разбити.

Следъ поражението на българите императоръ Анастасий, наследникътъ на Зенона, за да подведе българите подъ опека или покорность, заточилъ илирийските владици, а именно владиците на Нишъ, София, Кюстендилъ, Охридъ и Никополъ (на Ионически заливъ). Отъ Никополъ (на Ионическия заливъ) до Нишъ са живели, значи, по онова време българи. Анастасий е искалъ да подчини тия българи подъ гръцката църква, на и подъ гръцката власть.

Сега настъпва най-интересниятъ моментъ въ българската история. Северните братя на илирийските българи, или жителите на Скития и Мизия, помолили родения въ Шумен (Залдаба) Виталианъ, който е билъ главнокомандуващъ на византийската армия, обаче, синъ на Патрикиола, водитела на федератите въ Мизия, която отъ Иеронима се нарича България, а отъ Йоана от Никиу провинция България, да потегли противъ безбожния Анастасий, за да освободи заточените владици. Полусвободните българи, или федератите на Източната римска империя, се подигатъ за освобождаването на стоящите подъ пряката византийска власть илирийски българи. Това подигане ще да е било най-силио въ Сердика (София) и Пауталия (Кюстендилъ), защото владиците на тия градове били веднага освободени.

Народътъ въ Цариградъ, който мразелъ Анастасия, се готвилъ да посрещне Виталиана като императоръ, но това не станало, защото Анастасий наскоро умрелъ, а за императоръ билъ избранъ началникътъ на императорската гвардия, илириецътъ или македонецътъ Юстинъ (518 г.).

Цариградъ си помислилъ съ тоя илириецъ да примири илирииците, което и станало донейде. Виталианъ биде пакъ назначенъ за главнокомандуващъ на императорската армия, но това не трая дълго време.

По подбуда на Юстиниана, братовия синъ на Юстина, Виталианъ биде убитъ, и на негово место за консулъ и главнокомандуващъ на войските биде назначенъ Юстинианъ, който следъ смъртьта на Юстина (527 г.) стана императоръ. Българите, обаче, продължиха борбата си за политическа и духовна еманципация и принудиха Юстиниана да отстъпи.

По-преди споменахме, че, когато императоръ Анастасий заточи илирийските владици, тогава, пише Теофанъ, скитите и мизите се били подигнали за техното освобождение. Като скити Теофанъ означава жителите на северъ отъ Дунава, които Йордан наричаше склавени и анти, а като мизи - жителите на югъ отъ Дунава, които Иорданъ нарича българи.

Иоанъ Малапа пъкъ, които нарича скитите хуни, пише, че Виталианъ се билъ подигналъ начело на хуни и българи наместо скити и мизи, той пише хуни и българи.

За насъ въ тоя случай са най-компетентни Иорданъ и Прокопий, защото са взимали участие въ тие събития. Иорданъ въ своята Romana (Римска история) пише, че по време на Юстиниана българи, склавени и анти всеки денъ настоявали (за правдини) (instantia cottidiana Bulgarum, Antium et Sclavinorum p. 52)

Българите, прочее, които живееха въ Мизия, се сдружили съ склавенитe и антитe, които живeеха въ Скития отвъдъ Дунава, за да освободятъ илирийските владици или илирийската църква отъ гръцката.

Ако, обаче, бихме искали да си послужимъ съ езика на по-старите автори, би требвало да кажемъ, че мизите откъмъ Дунава се сдружили съ скитите отвъдъ Дунава и се притекли на помощъ на мизите, които живееха въ Македония и останала Илирия.

Прокопий, който, както по-преди споменахме, нарича тракийците или Иордановите българи хуни, ни описва тия събития по следния начинъ:

"Въ Илирия и цела Тракия, т. е. отъ Ионическия залив до предградията на Византия, тамъ, гдето селището се населяваше отъ елини и херсонити, хуните, склавечите и антите извършваха почти всяка година, откакъ Юстиииаиъ стана императоръ, непоправими злиии на тия хора тамъ. Азъ мисля, че при всеко нападане биваха премахвани или заробвани повече отъ 200 000 отъ живъещите тамъ гърци, тъй че целата тая земя (отъ Ионическия заливъ до предградията на Византия) се съедини наи-сетие действително съ скитската пустиня" (Атекдота 18, 20)

Това свидетелство е важно отъ много гледни точки.

Най-напредъ нека кажемъ, че това е единственото свидетелство, което се сочи за доказателство, че тракийците и илирийците били унищожени отъ славяните. Когато се пита, где са тракоилирийците, отговаря се: ето где: Прокопий пише, че славяните при всяко нападане унищожавали по 200 000 души, догдето ги унищожили всички и заели Тракия и Илирия. Въ края на 7 в. дошли монголски българи при дунавските славяни, покорили ги и основали въ Долна Мизия българска държава.

На това нека възразимъ,

а) че тия опустошения не са правени отъ славяните. а отъ българите или хуните, които са предвождали славяните;

б) че тия опустошения не са. се извършвали надъ местното население, или над тракийцйте и илирийците, а надъ населяваните отъ елини селища.

Това Прокопий е изтъкналъ и въ своето съчинение върху войната съ персите (II, 4, 11), въ което той пише, че хуните навлезли въ Тесалия и прочее и, следъ като унищожили всички елини, съ изключение на пелопонесците, върнали се (outw te scedon apantax Ellhnax plhn Peloponnhsiwn diergasamenoi, apecwrhsan).

Унищожавани са, значи, само елините, а не и пелопонесците, които не беха елини и принадлежаха къмъ тракийската раса. Тракоилиринците, значи, не са били унищожавани, а защищавани.

Другото важно обстоятелство, на което требва да се обърне внимание, е, че дошлите откъмъ Дунава или изъ Мизия хуни които сега завладеха Илирия до Ионическия заливъ, са били християни. Още Иеронимъ (4 в.) пише, че хуните или гетите учили псалтира (Hunni discunt Pslterium); били значи, християни. А Созоменъ пише, че живеещите покрай Дунава хуни (oi peri ton istron Ounnoi barbaroi) обожавали Теотима, владиката на Томи около 390 г. Тие християнски хуни се подигнали подъ водителството на Виталиана за освобождаването на илирийските владици и успели, както Прокопий пише, да присъединятъ и Илирия, или земята отъ Ионическия заливъ до Византия, къмъ останала Скития.

Защо българите иди хуните, склавените и антите присъединяватъ къмъ останала Скития само земята отъ Ионическия заливъ до Цариградъ, а не и земята отъ Атина до Цариградъ?

Защото на тая земя беха заточени владиците, за чиято защита те са се били подигнали, и защото до Ионическия заливъ се простираха мизите, или траките, тъй че те са освобождавали свои сънародници, а не са превземали чужда земя.

Следъ като бидоха изгонени гърците или по-добре гръцкото духовенство изъ казаните земи, Юстинианъ се видя принуденъ да създаде особена архиепископия за тая земя съ седалище въ Охридъ. Тая Юстинианова архиепископия обхващаше провинциитъ: Сръдиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наричания островъ Европосъ, Епиръ, Ливадия (земята между Тесалия, Епиръ и Коринтския проливъ).

Тъкмо на тия провинции бе заточилъ императоръ Анастасий владиците, за чието освобождаване се беха подигнали българите, славяните и антите.

Жителите на тия две провинции, както по-преди изложихме, са считани винаги за варвари, или неелини. За неелини, или мизи, които се казватъ сега българи, се създаде архиепископията Първа Юстиниана. Понеже въ тая архиепископия влизаше и провинцията Македония, тръбва да кажемъ, че Юстинианъ бе създалъ своята архиепископия и за старите македонци, които се наричатъ сега българи.

Българитъ, или хуните, славяните, или антите, не дойдоха въ Илирия да унищожавать илирийци, както твърдятъ ония, които не са вникнали въ същностьта на питането, а да освобождаватъ илирийците отъ византийско потисничество.

Съ своята архиепископия Юстинианъ отдели духовно илирийските мизи, или българи, отъ гърците. Затова тая архиепископия се нарече отъ гръцките църковни писатели българска архиепископия.

За щастие на науката и правдата тие обстоятелства са потвърдени и отъ Цариградския вселенски съборъ отъ 869/870 г. Тоя съборъ се събра да реши, подъ Римъ или подъ Цариградъ да спада тая българска църква.

Препирните, които станаха въ тоя събор по предмета на събирането му, са изложени подробно въ книгата на д-р Ганчо Ценовъ: "Кроватова България и покръстването на Българите".

Ще споменемъ само, че още въ 860 г., или десет години преди събора, папа Николай писа писмо до българския царъ Михаила, в което той искалъ отъ царь Михаила да се повърне стариятъ обичай на апостолския престолъ, въ Стария и Новия Епиръ, т. е. въ двата Баира въ Илирикумъ, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия (горна), Дардания, Превала, гдето той е ръкополагалъ до времето на папа Хормизия или до създаването на архиепископията Първа Юстиниана.

Римъ е претендиралъ, прочее, за супрематията тъкмо надъ оние провинции, които българите освободиха по времето па Юстиниана отъ гръцката супрематия и за които бе създадена архиепископията Първа Юстиниана.

Съборътъ требваше да реши сега, дали на Римъ или на Цариградъ да се подчинятъ тие провинции.

Това, обаче, което сега насъ най-много интересува и за което ние разправяме тие работи, е, че съборът е наричалъ горните провинции българско отечество въ Илирия (Vulgarorum patriam quae im Illyrico constituta est), а именно: Двата Епира, цела Тесалия, Дардания и пр., което българско отечество се казва днесъ по тие българи България (Cuius nunc patria ab hic Bulgaris Bulgaria nuncupatur).

Това с важно да се изтъкне, защото въ историята, която се учи въ българските училища, се казва, че едва Борисъ билъ стигналъ до средата на Македония, а всички тукъ споменати провинции никога не били български, когато съборътъ недвусмислено ги и сметалъ за български земи.

Гърците претендирали за духовно господство надъ гореказаната Илирийска България, защото преди българите да я освободятъ, което стана по времето на императоръ Юстиниана, тамъ е имало гръцки свещеници.

Тая претенция римляните оборваха, като доказваха, че българите възъ основа на правото на сродственостьта (че са отъ единъ родъ) съединили своето отечество и са го държали презъ целото време оттогава досега (VI в.) досега (IX в.) (Quia Vulgares, qui jure gentill sibi patriam subjugantes, eam per tot annos retinent).

Македония и другите поменати провинции са били, значи, населени отъ българи, които въ 6 в. се съединили съ другите българи. По-натамъ се казва, че апостолското седалище не е правило никакви постъпки за обратното имъ заемане, защото българскиятъ народъ дойде и си ги освободи възъ основа на правото за владение (Vulgarorum natio addit et sibi jure patestatis vindicat).

Правото на владение на казаните провинции се обуславя отъ правото на сродственостьта, което ще рече, че всеки народъ има право самъ да се управлява, единъ принципъ, който едва въ днешно време се появи въ средна Европа.

Какъ държава и църква са вървели заедно, може да се види отъ казаното по-натамъ, че гърците следъ изгубването на правото надъ диоцезата, изгубили и правото на държавата си надъ казаните провинции (области).

Българите, прочее се освободили най-папред духовно, а отъ сетне и политически.

Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка отъ еманципацията на българската раса.

Изложи се това само да се обърне внимание, че въ 870 г. вселенскиятъ съборъ е считалъ, че двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другиге Илирийски провинции са населявани отъ българи и че те отъ началото на VI в., или отъ създаването на архиепископията Първа Юстиниана до IX в., па и по-натамъ, са били независими отъ гърците и римляпите, не само въ църковно, но и въ политическо отношение.

Хуните, или българите, които са били християни, се подигатъ по време на императоръ Анастасия поради заточаването па илирийските владици и следъ дълги борби принуждаватъ Юстиниана да създаде независима църква за българите въ Македония и останала Илирия. Следъ това българите откъмъ Дунава се съединяватъ съ българите въ Македония и останала Илирия. Не се покорявали Илирия, не не я заселвали, а са се съединили съ нея възъ основа на сродственостьта или племенностьта (Jure gentilli), т.е. защото и македонцитe и останалитe илирийци са принадлежали къмъ същия родъ, къмъ който са принадлежали и хуните, или българите, които живееха покрай Дунава.

Не имало, значи, унищожаване на македонци.

Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени отъ нахлули въ време на Юстиниана славяни. Това твърдение се оказа безосновно, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване; славяиите са подкрепяли българите, за да извоюватъ известна независимостъ за илирийските българи.

Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както въ Тракия, тъй и въ Илирия, се нарекоха следъ края на 4 в. българи.

Накъсо казано, не е имало унищожаване или пъкъ изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци.

Алексаидъръ Велики е произлезълъ отъ оня народъ, който се казва днесъ български народъ.

Съ това се решава не само проблемата за народностьта на македонците, но и проблемата за народностьта на българите изобщо.

За да пояснимъ това, нека се повърнемъ още единъ пътъ върху приведеното отъ Прокопия свидетелство на стр. 18. Отъ малограмостность ли или но коя друга причина, това свидетелство е предавано досега въ изопачена форма. Докато Прокопий пише, че хуни, склавени и анти правили тие и ония опустошения, въ българската история се споменаватъ само славяните, а българите, или хуните, които собствено са били водители на тие опустошения, се премълчаватъ. По тоя начинъ се създаде убеждението, че славяните били унищожили тракоилирийците и заели техната земя. А българите, или хуните, били дошли отъ Волга едва въ края на седмия векъ, като малка гола и дрипава ордица, която покорила славяни въ Долна-Мизия и основала българска държавица. Тие хуни или българи никога не били владели Южна Тракия и Илирия?!

Това не е наука, защото, ако Прокопий, който е билъ секретаръ на Юстиниановия военачалникъ Белиазаръ, разправя, че хунитъ, били съединили земята отъ Ионическия заливъ до предградията на Византия къмъ останала Скития, не може да се казва, че хуните били дошли въ Долна Мизия едва въ края на седми векъ и че никога не били владели Южна Тракия и Македония. Оня, който разправя това, или изобщо не е проучвалъ тие работи, или не търси истината.

Същото е и що се отнася до народностьта на хуните, иди българите.

Ако Анастасий библиотекарьтъ пише, че българите, или хуните заели цела Тесалия, Дардания и пр. възъ основа на народностното право, отъ което се разбира, че българите, или хуиите, са сродни съ жителите на цела Тесалия, двата Епира и пр., или съ старите, илирийци, не може да се казва, че българите са турци, което никой не е доказалъ досега.

Същото е и що се отнася до християнството на българите.

Апостолъ Павелъ дойде заради македоиците въ Европа. Ако тие македонци живеятъ въ лицето на днешните македонци, който се казватъ българи, кой покръсти тогава българите?

Ако ап. Павелъ говори въ 3 гл. Колос. за скити, ако старите църковни историци пишатъ, че скитите били покръстени отъ апостолите и ако хуните, или българите, се считат за скити, кой покръсти тогава българите?

Ако българите са мизи, а мизите беха покръстени отъ апостолите, кой покръсти тогава българите?

Ако хуните, които основаха българската държава, беха още въ 4 векъ християни и издействуваха създаването на независимата Охридската архиепископия, може ли да се казва, че тие хуни-българи били покръстени едва отъ "ханъ" Бориса въ 9 векъ?

Всичко това може да твърди само оня, който не е проучвалъ тие работи, или пъкъ, който е негоденъ за научна работа.

да се запиша в курс
по ИСТИНСКА история на България. Привет!

Ето поредното доказателство,че Българите са наричани "Мизи" още по времето,когато уж били живели в Средна Азия и "никога" не били припарвали до Балканите!

все едно след сто години да четат Спароток, както ти Ганчо Ценов, и да го използват като доказателство, че българите са траки....