Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2010 17:01 - Софийската Мала Света гора
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 3683 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.07.2010 17:06


image

Най-старата църква на Земенския манастир.


СОФИЙСКАТА МАЛА СВЕТА ГОРА

 

Ст. н. с. Дора Димитрова

 

Голяма група, интересни във всяко отношение паметници, към които българската археологическа и архитектурна наука  са все още в дълг, са Софийските манастири. Тяхното възникване и развитие, като историческа категория, днес разглеждаме взаимно свързано и обусловено с цялостното развитие на българската държава, успоредно и съпричастно  със сложната, трудната и величава съдба на народа в борбите му срещу вековния поробител.

Софийските манастири, известни в преданията и литературата с името Софийска Света гора, в ония мрачни години на робството са играли важна роля за запазването на българския дух и народност. Разположени в най-красивите местности на Витоша, Люлин, Стара планина, Руи планина и в някои котловинни полета, те представляват значителен дял от културно-историческото ни наследство с внушителния си брой - над сто. Умело вписани в природните дадености, те взаимно се допълват, внасят красив дисонанс и същевременно архитектонично звучене със скромния си човешки мащаб и структурно-обемна композиция.

Ако през античността пластичните обемни форми са достигнали връх в архитектурата, особено в култовата, то в зрелия български феодализъм и по време на османското владичество са предпочитани колоритните ефекти по обясними причини. "Безличната" отвън култова архитектура на Софийските манастири е пазила и откривала за погледа на посетителя отвътре високо художествена стенописна украса, в която българският майстор-зограф със сигурна четка и наситени багри е влагал топли чувства и човешки черти в библейските и евангелските образи и сцени; мистичното, иреалното-божественото през вековете, е отстъпило място на земното, човешкото, народностното.

Разглеждането на десетките софийски манастири като "исторически синтез" на архитектурни форми и художествена украса, на структурни изменения и обемно-пространствени решения показва, че в основата на тяхното възникване, развитие и умножаване е заложена дълбоко демократична, култово-просветна и народностна традиция - традиция с определен дял в историческото развитие на народ и държава.

image

                                       Кремиковски манастир.

Българската историческа наука е единодушна по въпроса, че Софийска Мала Света Гора са наричани група манастири (14), които през българското средновековие са съставлявали една духовна общност, под едно общо управление, подражаващи на Атонската Света Гора. Известно е че българската държава по това време прониква на юг, а българските владетели са правели щедри дарения на светогорските манастири. И до днес обаче остава неизяснен въпросът, кои са тези манастири разпрострели и обединили с това име по-късно манастирите от цяла Софийска епархия. Много български учени добросъвестно и убедително са се опитвали да разбулят тайната на вековете. К. Иречек (1), акад. К. Митяев (2), проф. А. Василиев (3) и други, историческите си изследвания поднасят аргументи и факти в полза на групата манастири по Витоша и Стара планина около София: Драгалевски, Кремиковски, Курилски, Сеславски, Кладнишки, Германски, Лозенски, Кокалянски, Горнобански, Дивотински, Подгумерски, Буховски, Еленишки. Възстановявани, преустройвани, разширявани, в относителната си цялост, те действително са достигнали до нас. Окото на специалиста днес долавя промените в манастирските структури, пространствените решения, развитието на архитектурните форми и художествената украса. Разчитането на строителната хронология на тези манастири, разкрива упорит стремеж в една традиция, на която историческата действителност е определила успоредно със своето основно предназначение - място за опование в бога, да вземат активно участие във величавите борби на българския народ за освобождение. Но колкото това е вярно за споменатата група манастири, толкова то се отнася и за останалите Софийски манастири в частност и манастирите в България въобще.

Друга теза е застъпена от В. Атанасов (4). Още в началото на нашия век, в малко непретенциозна книжка той е събрал ценни археологически данни, сведения и предания главно за с. Бистрица и прилежащия му регион. Той пръв отбелязва, че над днешния манастир "Св. Петка" има "градище… от много старо време" и че цялата северозападна част на селото е била "крепост наричана Калето". И днес там по терена има видими останки от зидове и в голямо количество парчета от керамични съдове от няколко епохи. Авторът споменава, че манастира "Св. Георги" (за място на манастира се сочи днешната черква "Св. Георги") под крепостта, според преданието, е бил главен и заедно с още "13 по-малки, нему подчинени… все по Витоша, образували Мала Света Гора". В книжката са споменати редица имена на местности, където са намерени останки от основи на разрушени черкви и сгради. Към групата Бистришки манастири той отнася Драгалевския и Кокалянския.

Такива в общи линии са двете тези по въпроса за Софийската Света Гора. Някои съвременни изследвачи разпростират понятието върху всички манастири, разположени на територията освен на София град и тази на Пернишки окръг.

С исторически сложилите се обстоятелства в края на XIV в. е била предопределена за векове съдбата на гражданската и култовата ни архитектура. Унищожаването и изнасянето извън пределите на България на книжовното богатство, голяма част от което е създадено и в някои от софийските манастири, е не по-малко беда за нашата история. Достигналите до нас грамоти и хрисовули, макар и малко на брой (7), са ценни извори за историята на манастири като Драгалевския, Пещерския и други.

Проучването (5) на над 130 софийски манастира показа, че почти всички култови сгради лежат върху повече или по-малко запазени основи на по-ранни черкви; че една част от манастирите са съградени до останки от разрушени български селища и крепости, други са издигнати върху или до традиционно култови места-некрополи (антични и български), тракийски или тракоримски гробници, отшелнически места и други. Манастирските черкви в Софийска епархия носят еклектичен характер като планова схема, архитектурни форми, фасадна пластика макар и загатната. Унищожавани и "възкръсвали" отново из пепелищата, манастирите са станали символ на българския дух и народност през вековете.

Днес едва ли е възможно локализирането, макар и приблизително, на четиринадесетте "светогорски" манастира около София. Всъщност по-важно е да се съзре дълбокия народностен, философски смисъл в названието - запазеното столетия чувство за духовна, народностна общност, скрита и съхранена през тъмните векове на робството в гънките на планинските масиви, в малките "неугледни" манастири, създали книжовни и живописни школи, възпитали книжовни кадри, закриляли бунтовния дух, подкрепяли народната борба за свобода.

Между десетките Софийски манастири има "бисери" като обемно-пространствена композиция - Пищерския, Билинския, Велиновския и др.; в някои от тях, макар и в недобро техническо състояние, има сграден фонд с висока архитектурна и художествена стойност - Еленишки, Драгалевски, Сеславски, Подгумерски, Билински и др. Повечето от софийските манастирски черкви пазят значителни останки от неколкократна стенописна украса (6).

Софийските манастири пазят атмосферата на една философско-историческа традиция заложена в тяхното изграждане не само като религиозна институция, а като самобитно народно творчество на строителния български гений, успяло да съхрани аромата на вековете.

За съжаление днес това безценно богатство "Софийските манастири" е почти рухнало: разграбвани, отдавани на овчари, кравари и други подобни, уникални манастирски сгради в Мало-Маловски, Билински, Сеславски и много други вече не съществуват. Голяма част от проучените манастири на територията на Софийска епархия са вече архив - изследвани, архитектурно и фото документирани, но физически изчезнали. Жалко!

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. К. ИРЕЧЕК,      Пътувания… С., 1974, с. 55-74.

2. Кр. МИЯТЕВ   Архитектурата в средновековна България, С., 1965, с. 33

                               Драгалевски манастир "Св. Богородица-Витошка", сп. Сердика, 1937, кн. 9, с. 365;

                               История на българската архитектура, С., 1965, с. 97-100.

                               Погановски манастир, С., 1936, с. 73

3. Ас. ВАСИЛИЕВ Църкви и манастири из Западна България, РП 1949, с. 49-114.

4. В. АТАНАСОВ Урвич и Бистрица, Кокалянски манастир, Мала Света Гора, С., 1905, с. 22-23, 24, 26 и сл.

5. ст.н.с. Дора ДИМИТРОВА, арх. Здравка ГАНЕВА, арх. Галена СТОЯНОВА, Софийските манастири. Възникване, развитие, структура и характер, С., 1991, с. 128.

Д. ДИМИТРОВА Софийските манастири, сп. Сердика, Средец, София, С., 1994, с. 161-176.

6. П. МУТАФЧИЕВ Из нашите старопланински манастири, С., 1973, с. 257-440.

Д. КАМЕНОВА  Сеславската църква. история, архитектура, живопис, С., 1977, 157 с. + ил.

Д. ДИМИТРОВА Средновековна църква в м. Селище, с. Ръждавица, Кюстендилски окръг, Сп. МПК XVI, 1976, кн. 4, с. 17 и сл.

Д. ДИМИТРОВА, Здравка Ганева, Д. Каменова, Мисловищицки манастир, Сп. Изкуство 1981, кн. 6, с. 18-23.

 

СЪКРАЩЕНИЯ

 РП - Разкопки и проучвания

МКП - сп. Музеи и паметници на културата

(публикация от сп. "Авитохол")

 image

 

 




Тагове:   гора,   Мала,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3488890
Постинги: 480
Коментари: 1914
Гласове: 3151
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031