Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2011 01:01 - ИКУМЕНИЗЪМ? ИЛИ...???.............................
Автор: kleotemida Категория: История   
Прочетен: 45555 Коментари: 80 Гласове:
20

Последна промяна: 22.02.2011 01:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на века, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. За начало на организираната икуменическа дейност се счита конференцията, провела се през 1910 г. в Единбург, Шотландия. Може да се каже, че тогава това е все още едно чисто християнско начинание на протестантските общности.
imageС течение на времето нещата постепенно се променят.
imageВ 1948 г. се създава Световният съвет на църквите. След II Ватикански събор в икуменизма се включва активно и Римокатолическата църква. Организационните структури на движението започват все повече да приличат на институция. Появяват се нови тенденции, надхвърлящи не само деноминациите на християнска основа, но и християнството изобщо. Вече се говори все по-често за обединяване на религиите - идея, която отива много по-далеч от идеята за механично обединение на християните. Ако допреди време икуменистите търсеха „единство”, основано на общата вяра в съществуването на Христа, то сега се говори за „единство” само поради факта, че има Бог...
imageПаралелно с това напредва и установяването на Новия световен ред, който върви ръка за ръка със своята нова световна идеология. За разлика от други случаи от недалечното ни историческо минало, този път нито „редът”, нито идеологията му, имат свои ясно изявени лидери - нещо като призрачен кораб без капитан и без екипаж, който обаче все пак твърдо напредва към своята цел.
imageИ ето, че днес трактатите, обясняващи защо като православни християни не бива да участваме в икуменизма, не са достатъчни. Това понятие просто вече не е същото, за което сме свикнали да мислим.
imageТепърва ще проумяваме, че проблемът вече не е „вътрешнохристиянски”. Икуменизмът днес занимава много хора, които никога не са били християни, за да ги определяме като „отстъпници”. А най-интересното е, че те от своя страна започват да занимават християните с икуменизъм, който всъщност е синкретизъм... но не е ли всъщност всичко твърде размито?
imageОт християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната идеология, за която току-що споменахме.
http://synpress-classic.dveri.bg/13-2002/ikumenizum.htm
      Призракът на икуменизма


imageризрак броди из Европа. Призракът на икуменизма.” Тази свободна перифраза на Маркс не е случайна. Можем дори да продължим в същия дух: „Християни от всички страни, съединявайте се!” Точно за това става въпрос, когато се опитваме по-дълбоко да проникнем в идеологията и в психологията на икуменизма - за комунизация и пролетаризиране на християнството!
imageКомунизация - защото сме свидетели как светът се опитва да сведе духовността и светостта до идеология.
imageПролетаризиране - защото тази идеология е лабораторно получен продукт, който превръща малкото стадо Христово в широка „народна маса”, във възторжен пролетариат.
imageТрудно е да се съхрани висотата на църковното единство като неделимо Тяло Христово. Много по-лесно е единството да се превърне в масово сливане, както е по-лесно количеството да се превърне в сурогат на качество.
imageБожествените откровения, Христовата истина, вече не са така важни, щом са заместени от идеала за социална и религиозна справедливост. Такъв идеал е лесносмилаем, защото не изисква молитвено напрежение - той даже и молитвата превръща в мероприятие.
imageКомунистическата идеология не успя да завладее сърцата на хората в търсената степен. Липсваше „дълбочина”, липсваше Христос. Той се оказа незаменим. Даже и за атеистите.
imageНе е късно да се опита пак. Този път с икуменизма. Тук „има” Христос, има религиозен сантимент, има богатство на душевността. Или поне е лесно да си представим, че ги има. Има и известна умереност - идеалът нито е в абстрактното „сърце”, нито в низостта на „стомаха”. Той е на най-удобното за лесно популяризиране място - в говорния апарат...
imageТова, което не достига - и засега само православните пречат с досадните си принципи - е още малко масовост, още малко воля за сплотяване на общата християнска маса. Достатъчно е просто да превърнем Иисус Христос от Център на църковното събрание, в повод за събиране на християни „от всички страни”. Достатъчно е да прераснем от мистично църковно общество в една голяма постоянно действаща християнска конференция, на която ще е забранено само едно-едничко нещо: да си говорим за различията помежду ни.
imageЩе ни обединява, което е „обединявало” ариани, монофизити, монотелити и всякакви други „инославни” - това, че всички в края на краищата са си говорили за Христос, нали?...
imageНо когато от две еднакви съдини едната е пукната, от значение ли е еднаквостта им? Изоставяйки големите прилики, не търсим ли тогава и с лупа „малката” разлика - дупката, заради която едната съдина си остава все празна?
imageВ развитието на най-новата история икуменизмът като фантом многократно мени облика си. Той е ту безобиден, ту насъщен, ту застрашаващ с отстъпление, ту безличен в скучните и дълги семинари по света. Истината е, че ако не му беше измислено име,
imageако не окончаваше на -изъм,
imageако не беше организирано движение и дори институция, „икуменизмът” можеше да остане съобразен с човешката мярка, облагороден от тихите ежедневни прояви на християнската любов. Защото в своя естествен вид това не е нищо друго освен Христовият отговор на въпроса „кой е моят ближен” (Лука 10:29).
imageНашият ближен е всеки човек и на това равнище на нас ни е забранено да осъждаме, да мъдруваме гордо върху различията с него. Човекът в нужда, в беда, за нас не е добър, лош, православен или еретик, а друг човек като нас, ближен по плът, творение Божие, образ Божи. На ръката, протегната за помощ, не е татуирана нито религиозната принадлежност, нито степента на духовното състояние. След като Христос „ядял и пиел” с грешници, то как ние, грешните, да се гнусим от ближния?
image(Не беше ли някога този евангелски закон вдъхновение за българската общественост и за Българската православна църква при спасяването на българските евреи? И този акт винаги е оставал в паметта на поколенията ни толкова чист и естествен, че никому не е идвало наум да го окачестви като „опит за сближение между религиите”!)
imageДнес по българските курорти идват стотици хиляди чужденци - католици, протестанти, иноверци, и атеисти също, разбира се. Ние даже ги желаем, защото помагат на икономиката ни. Не ги отблъскваме по религиозни причини, а им оказваме „традиционното българско (разбирай - християнско) гостоприемство”. Те задължително разглеждат и православните ни светини, което обаче не означава, че се причастяват с нас. Изобщо, мярката се спазва по най-естествен начин.
imageС отпадането на визовия режим и много българи тръгнаха към Запада, където очакват доброто отношение на тамошните жители - както казахме, католици, протестанти, иноверци... Но който е православен, си търси православен храм и, слава Богу, винаги може да намери, без това да попречи на местните му приятелства, работа, контакти.
imageОще много примери от ежедневието има в подкрепа на този тих, естествен и съвсем непопулярен за медиите „битов икуменизъм”, който се основава на Христовия отговор на големия въпрос: „Кой е моят ближен?”
imageИкуменизмът обаче, скоро след появата си започва да се развива
imageкато християнска идеология
imageи тук започват проблемите.
imageТой подменя евангелския пример за ближния с друг, неправилно подбран. И превръща едни от най-силните слова на Господа към Църквата в лозунг към масите по принцип: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:21).
imageНо в тези святи думи виждаме, че Христос прави разлика между тези „всички”, които трябва да бъдат едно и „света”, който трябва „да повярва”; Христос не казва: „Да бъдат всички едно със света”, защото тогава нито „те” ще са едно, нито светът ще повярва. Тези „те” са учениците Господни, верните докрай на Христовата Истина, която именно ги прави едно в единството на Светата Троица. Отпадналите от тази божествена истина, отпадат от Църквата и духовно преминават към „света”, на който още му трябва, за да повярва.
imageВиждаме ясно как и Юда, и Арий, и Несторий, и много други до ден днешен, от Христови ученици са преминали на дъното на неповярвалия и нежелаещ да повярва свят. Църквата винаги им е предлагала своята помощ като на ближни, но молитвата „да бъдат едно” повече не се е отнасяла до тях, защото Истината Господня не може да се съобразява с човешката променливост, идваща от греха. За тях може да бъде в сила само молитвата: „Да се върнат в единството, което сами са напуснали.”
image„Да бъдат всички едно”: та всички открай време са били „едно” в греха и отпадането от Бога - значи, не това е казал Христос. С Неговите думи не бива да се спекулира!
imageТакива разграничения икуменизмът не прави. Присъщо на идеологията е, че тя винаги служи сама на себе си, следователно си дава правото да отстоява и лъжи, ако те са в интерес на общата й кауза. Даже самото християнство, стане ли идеология, добива тази особеност...
imageНо в същината си християнството не е идеология, а послушание към Бога. То не остава затворено в човешки възгледи за истина и правда, но пребъдва винаги чувствително за гласа и откровенията Божии.
imageНо икуменизмът не е ли всъщност християнство, превърнато в идеология?
imageТочно това забелязахме през май т.г., когато папата посети страната ни. Тогава стана ясно, че не друг, а най-вече политиците имат нещо предвид. То бе изказано неведнъж в политически обзори и коментари: идването на папата е едно от необходимите идеологически условия за приемането ни в НАТО и Европейския съюз. Икономическите и социалните може да отнемат повече време, но поне това изпълнихме, значи продължаваме напред... Никой не обясни по-добре каква точно е връзката.
imageВсъщност, икуменизмът губи и първоначалния си християнски облик, като прелива в тотален синкретизъм, целящ единение между религиите въобще. От друга страна, той се вписва в рамките на
imageсветовна доктрина,
imageвече почти официална. Това обърква много хора и предизвиква неуравновесени реакции. Боязливите се страхуват и да се здрависат с инославен, да не би чрез поздрава да отпаднат от Църквата. Предпочитат да скандират „Долу!”, вместо обикновеното „Добър ден”.
imageДруги веят знамена и демонстрират готовност за обединение, ако трябва и с ходжата, защото - „ура! - Бог е един”. Всъщност тази емоционалност идва да замести равновесието на истинското богопознание.
image„Долу” и „ура” бяха пролетарски възгласи. Те не присъстват нито в апостолската проповед, нито в светоотеческите трактати, нито в църковната химнография. Те винаги ще бъдат чуждици в езика на християните и може би ще стават все по-популярни в жаргона на християнистите.
imageА икуменизмът си остава призрак; отношението към него е като към призрак: едни изпитват ужас и треперят, други се забавляват, трети го бъркат с ангел Господен. А за четвърти - изчезва „яко дим” само при истинския вид на Разпятието Христово.

  Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ 

========================================================================  imageДори и писани преди 8 години, тези думи по-горе са все така актуални.   
imageНе зная кой е по-"правоверен" в следващите видеоклипове (така и не намерих други видеоматериали за икуменизма), а и не е моя работа да отсъждам това, но зная и помня:
imageИЗХОД
  • [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството;
  • [20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
  • [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
  • [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
  • [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
         Марк 12 глава
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? image
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; image
30 и давъзлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". image
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.


imageРазмени ли икуменизмът мястото на тези две заповеди? И колко страшна е тази размяна?












Гласувай:
20



1. get - Уважаема kleotemida - би ли ни дала още малко информация относно ... ?!
22.02.2011 13:21
... тези две неща споменати в текста ти ?!
kleotemida написа:

В 1948 г. се създава Световният съвет на църквите.
След II Ватикански събор в икуменизма се включва активно и Римокатолическата църква.


Благодаря в аванс !

от Гет ктист
цитирай
2. kleotemida - Гет, аз мисля, че в нета могат да се намерят доста материали,
22.02.2011 19:34
но щом такова е желанието ти, ще дам допълнителна информация и дано някой не ме обвини в пристрастие.
Някои неща ще са в линкове, поради простата причина, че няма как да публикувам тук цели дисертации... :)))
цитирай
3. kleotemida - Първо за Световния съвет на църквите, макар че за него има учудващо малко данни и за дейността му.
22.02.2011 19:39
Какво се крие зад обиколката на папата из Православния свят
Униатството и икуменизмът са двете лица на отстъплението от Христа

Мълвина Господинова, историк
Виж също: Йоан-Павел II в България

Радушният прием, на който се радват напоследък (статията е писана през 2002 г., бел. ред.) папските пратеници у нас, доказва, че доскорошната дилема за папска визита в България вече не съществува. Обществеността бе известена, че римският епископ ще посети страната ни по времето на най-българския празник, посветен на светите равноапостоли Методий и Кирил. Какво всъщност се крие зад наглед безобидната туристическа обиколка на Войтила из Православния свят и защо тя неизменно е посрещана и последвана от негодувание, смут и разделение сред духовенството и миряните? (Виж също: Иоан-Павел II в България.)
Църковната история недвусмислено ни доказва отколешната мечта на римокатолическата църква да наложи своето господство над целия християнски свят.
След трагичната за Христовата Църква 1054 г., когато западната църква поради еретизма си отпада от Съборността на Вселенското Православие, тази цел оправдава всички средства. Едно от най-често използваните до края на ХІХ в. средство е сключването на т.нар. "уния", при която се признава върховенството на римския папа при запазване на православната обредност.
Демагогската същност на униятството е добре известна през вековете. Най-популярните в историята унии са Лианската - 1274 г., Флорентинската - 1439 г., Брестката - 1596 г., Сирийската - 1700 г. Те са сключвани изключително по политически причини, при кризисни и трудни за православните страни исторически обстоятелства и са били насилствено налагани на православното население, което в огромната си част се е борило да запази православната си вяра.
Какво е истинското лице на униите? Съгласието за сключване на уния с Рим е било най-вече от страна на светската власт. Византийският император Михаил VІІІ Палеолог (1260-1282) се решава на такова съглашение с единствената цел да се възстанови Византийската империя след завладяването й от кръстоносците по времето на ІV кръстоносен поход. Латинските духовници, съпровождани от армия кръстоносци обаче, отново се отправят към Константинопол, за да наложат над Православната църква решенията на Лионския събор. Тогава католиците извършват поредното си престъпление срещу Православието, като завладяват Атонската Света гора. Първото нападение е срещу Лаврата на Св. Атанасий. Следват Иверската Лавра, Ватопедския манастир, Зограф, Карея, Ксиропотам… По цялата Света гора латините подлагат на мъчения и след това избиват всички монаси, отказали да приемат унията и да отстъпят от православната си вяра. На 23 oктомври 1280 г. двадесет и двама монаси и четири мирски лица са изгорени в една от кулите на Зографския манастир. Край Ватопед се намира мястото, наречено Фурковуни - гората на бесилките, където са избесени ватопедските монаси, отказали единението с католиците.

Иверските иноци са удавени в морето, а по-младите от тях са откарани в плен в Италия, където са продадени като роби…
По време на поход срещу сръбския княз Иван Душан през декември 1282 г. император Михаил VІІІ умира, неприсъединен към западната църква и отлъчен от източната. Неговата вдовица - императрица Теодора, издава специален указ, с който признава истинското изповедание на православната вяра и отхвърля унията.
Подобни са обстоятелствата и резултатите, свързани с Флорентинската уния. Император Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448) вижда в единението с римокатолическата църква единственото спасение за изтерзаната си империя от мощното нашествие на османските турци. Папа Евгений ІV е съгласен да организира военна коалиция срещу турците, но само след подписването на уния! Военна помощ обаче изобщо не е изпратена.
Българската средновековна държава също е обект на папските апетити. Нашите царе са разбирали, че суверенната държава е невъзможна без независима автокефална църква. И когато пречките за това са идвали от Изток, те са обръщали поглед към Рим. Затова през 1200 г. цар Калоян започва преговори с папа Инокентий ІІІ, които през 1204 г. довеждат до подписване на уния. При утвърждаването на Второто Българско царство и засилването на неговата мощ по време на цар Иван - Асен ІІ тя е отменена. През пролетта на 1235 г. на събора в Лампсак търновският архиепископ е провъзгласен за патриарх и българската църква възстановява своята автокефалност. На следващата година папата отлъчва цар Иван - Асен ІІ, а през 1238 г. дори се опитва да организира кръстоносен поход срещу България…
Надеждите на римския престол за подчиняване на Православния Изток нарастват след завладяването на Византия от турците. През ХVІ в. йезуитите правят всичко възможно, за да спечелят доверието на православните - откриват безплатни училища, приюти, болници. Но едновременно с това разпространяват католицизма, редактират православната книжнина и дори се намесват в делата на Константинополската патриаршия като на няколко пъти поставят на нейния престол свои привърженици. През ХІХ в. се учредяват католически епископии в Босна и Херцеговина (1881 г.), архипископия в Букурещ (1885 г.), сключва се конкордат с Черна гора (1886 г.). Колкото до България, още през 1860 г. на 18.12. се подписва протокол за уния между българската и римската църква и се основава униятска община в Цариград, утвърдена от папата и призната от Високата порта. Избран е и униятски духовен глава - архимандрит Йосиф Соколски. Благодарение на острата реакция на най-видните ни обществени и църковни дейци от това време (особено на П.Р. Славейков и Иларион Макариополски), унията се отхвърля. Това е и последният реален опит на Ватикана да приобщи България към католическия свят.
След възстановяването на дипломатическите отношения между Ватикана и България през 1991 г. католическата дейност у нас видимо се активизира като особено топли са отношенията на ватикански служители с разколниците на Инокентий.
Подобно състояние на църковния живот наблюдаваме у всички посткомунистически православни държави след 1989 г. Тактиката на Ватикана обаче е доста променена. Униатството е оставено на втори план, а създаденото икуменическо движение се превръща в най-подходящото средство за въвличане на Православния свят в световното отстъпление от вярата в Христа. Крайната цел на това движение е създаването на една световна "свръх църква", ръководена от Рим.
Понятието "икуменизъм" произлиза от гръцката дума "икумени", означаваща "вселена". На гръцки език Православната Църква се нарича "икуменики", т.е. Вселенска. Терминът "икуменизъм", с който се обозначава новото движение, е измислен и въведен в употреба от председателя на ИМКА (Международна младежка християнска организация), видният масонски водач Джон Мот, на конгреса на "Международния мисионерски съвет", свикан през 1910 г. в Единбург. Целта е очевидна - да се отъждествява икуменическото движение с истинската Христова Църква. На първата икуменическа конференция през 1925 г. в Стокхолм се оформя идеята за създаване на Съюз на изповеданията под управлението на един световен правителствен орган на всички църкви. През 30-те години известният икуменист от Парижкия богословски институт - съветският богослов Лев Зандер, описва така състава на този съюз: "Съставът на лицата, участвуващи в икуменическото движение, е извънредно пъстър. Там ще срещнем не само православния йерарх, англиканския епископ и протестантския пастор, но и представителя на "либералното богословие", който не вярва в Божествената природа на Иисус Христос, и унитарианина, отричащ догмата за Св. Троица, и квакера, отхвърлящ всякакви църковни установления". През 1948 г. се създава Световен съвет на църквите (ССЦ) с център Женева. В него членуват всички познати еретически общества, претенциозно нарекли се "църкви".
През 60-те и 70-те години на ХХ в. женевският икуменизъм вече не се задоволява да бъде само "братски съюз на църкви", а се превръща в законодателно учреждение, което упражнява тотална власт над своите членове, в т.ч. и над Православните поместни Църкви. Отпускат се
щедри стипендии на православни студенти и клирици, дава им се възможност да пътуват из целия свят на пълна издръжка на ССЦ, но в същото време се ограничава правото им да мисионерствуват сред инославните. Междуправославните срещи се провеждат само по инициатива на ССЦ и с участието на негов наблюдател. За тези срещи е създаден и специален "Православен център" до Женева, в Шамбези. Голяма част от кореспонденцията на ССЦ е с гриф "Строго поверително" и дори висши клирици нямат достъп до нея.
Макар в края на 90-те години поместните Православни църкви да преустановиха участието си в ССЦ, неговото влияние остава непокътнато поради икуменическия дух, в който са възпитани новите "интернет-поколения". Именно в тази връзка са и многобройните пътувания на папа Йоан Павел ІІ, които едва ли биха могли да се определят като мисионерски. Имайки зад гърба си цялата политическа и икономическа мощ на западния свят, разчитайки на религиозното невежество, водачът на римокатолическата църква има наистина историческия шанс да разпростре влиянието си и над православните християни и така да подготви пътя за глобалната "свръх църква" на новия световен ред.
Несериозно е да се твърди, че папската визита ще доведе до някакви апокалиптични събития в държавата ни. Това, от което би трябвало да се безпокоим, ще дойде много след двудневното папско посещение. Смутовете и разделението сред вярващите в Украйна, Румъния, Гърция, Светите земи едва ли ще ни отминат. Но те настъпиха не по време на пътуванията там, а след това, когато започнаха все по-често да се чуват изрази, че само с папската подкрепа ще бъде осигурено така мечтаното материално благополучие. Сигурно и тук ще видим целуването на земята, след слизането от самолета, ще чуем молбата за прошка (но без дума за разкаяние) и хвалебствени слова за нашата култура, за делото на светите братя, за българското трудолюбие и гостоприемство. Може дори да се спомене нещо и за
прословутата "българска следа" в злополучния атентат от 1981 г. Ненатрапчиво, но категорично ще се предложи и помощ за преодоляване на икономическите трудности. На най-голямо изпитание обаче ще бъде подложен висшият клир на Българската православна църква. Поведението му със сигурност ще бъде следено "под лупа", както от светската власт, стремяща се към топли отношения с Ватикана, така и от вярващите православни християни. Нашите клирици ще бъдат принудени да направят своя избор, ръководейки се от своята съвест и дадената им от Бога свободна воля. Въпреки че Господ Иисус Христос е посочил правилното поведение: "…думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия." (Мат. 5:37) Защото, ако в политиката компромисите често пъти са необходимост, то по отношение на вярата те неминуемо се превръщат в предателство. И ако в света то се наказва според човешките закони, когато е извършено спрямо Бога, се наказва от Самия Него.

Препечатано от © вестник "Монитор", 30 януари 2002
цитирай
4. kleotemida - Това е по втория въпрс: След II Ватикански събор в икуменизма се включва активно и Римокатолическата църква...
22.02.2011 19:41
Рим и "несъвършените" християни - http://www.pravoslavie.bg/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%A0%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8
Източник: Патриархия.ru

Неотдавна Ватикана заяви, че Римокатолическата църква превъзхожда другите християнски конфесии и характеризира последните като несъвършени. Някои наблюдатели се опитаха да видят в това признак за започващо изостряне на православно-католическите отношения.
Достатъчно е обаче да хвърлим само един поглед върху вероучителните документи на Католическата Църква, за да ни стане ясно, че с прозвучалото заявление Римската Църква само потвърждава верността на един от основните принципи на своето съществуване, а именно — на папизма. Върховността на папската власт и признанието на тази върховност от страна на християните е, както и преди, единственото истински необходимо условие за "съвършенството" на християнските конфесии.
Отношението на Римокатолическата Църква към инославните формално прилича на православното отношение към тях. Точно както и Православната Църква, Рим признава, че извън пределите на Църквата спасението е невъзможно.
Така, II Ватикански собор казва следното: "...Сам Христос с точни думи е посочил необходимостта от вяра и Кръщение, и заедно с това е потвърдил и необходимостта от Църква, в която хората да влизат чрез Кръщението като през спасителна врата. Поради това хората, които знаят, че Католическата Църква е основана от Бога чрез Иисуса Христа като необходима, но все пак не желаят да встъпят или да останат в нея, не могат да се спасят" [1].
Бие на очи едно от положенията на "Догматическата Конституция за Църквата", приета от II Ватикански събор. То гласи: "Оглашените, които под действието на Духа Светаго молят чрез ясна волеизява да бъдат членове на Църквата, чрез самото това желание вече се съединяват с нея и Майката Църква ги обгръща със своята любов и грижа" [2].
Православната Църква, която изповядва заедно със св. Йоан Златоуст, че милосърдният Господ Иисус Христос "и намерението целува", никога обаче не е признавала подобно вменяване на "ясната волеизява" за равно на Кръщението (случаите на мъченическите "кръщавания с кръв" не могат, разбира се, да бъдат да бъдат вземани под внимание тъкмо поради своята изключителност).
Колкото за оглашените, Православната Църква се е изказала ясно с устата на св. Григорий Богослов: "Докато си оглашен, ти стоиш в преддверието на благочестието; а трябва да влезеш вътре, да прекосиш двора, да видиш светинята, да проникнеш с погледа си в Светая-Светих, да бъдеш с Троицата" [3].
Любопитно е, че в постановленията на II Ватикански събор няма термина "граници на Църквата". От определенията, ръководни в момента за Ватикана, можем да направим извода, че понятието за границите на Църквата се използва в католицизма, но като неопределено и размито — най-вече поради активния католически прозелитизъм. Именно от тези позиции, предвиждащи привличането на новообърнати по всички възможни начини, Рим понастоящем разглежда и разпространилото се на Запад икуменическо движение.
Изгодна в това отношение за католицизма е и теорията за т. нар. "непълно общение" на християните-некатолици с Римската Църква. Постановлението "За икуменизма" на II Ватикански събор казва, имайки предвид християните-некатолици: "Онези, които вярват в Христа и са приели действително Кръщение, са в известно, макар и непълно, общение с Католическата Църква" [4].
Нещо повече, съборът е признал, че извън видимите граници на Католическата Църква може да съществува писаното Слово Божие, благодатният живот, вярата, надеждата и любовта, както и другите вътрешни дарове на Светия Дух (пак там, с. 125). Поради това католицизмът, констатирайки, че некатолическите Църкви страдат от известни недостатъци, признава, че те "не са лишени от значение и ценност в тайната на спасението. ...Духът Христов не отказва да ги използва като средство за спасение" [5].
Разликите между православието и католицизма в разбирането на догмата за Църквата са изследвани най-подробно в православната богословска литература. Затова без да се спираме нито на историческото развитие на римската догма за първенството на папата в Църквата, нито върху богословското й обосноваване при католиците, ще се обърнем към съвременните богословски документи на католицизма по този въпрос.
Съвременното догматическо учение на католицизма твърди, че Спасителят след Своето възкресение е връчил Църквата, основана от Него, на пастирските грижи на апостол Петър. "Тази Църква, основана и организирана в този свят като общност, е осъществена в католическата Църква, управлявана от приемника на Петър и епископите, които са в общение с него, въпреки че и извън нейния състав има много елементи на освещаване и истина, които като дарове, присъщи на Църквата Христова, подтикват [християните] към католическо единство" [7].
Властта на Римския Първосвещеник като глава на тази "общност" и "Наместник и Пастир на цялата Църква" се провъзгласява за "пълна, най-висша и всеобща... която той е в правото си да осъществява винаги свободно" [8]. Папата има също така изключителното право да свиква Вселенски (в католическото им разбиране) събори, като при това "не може да има Вселенски Събор, ако той не е утвърден като такъв или най-малкото не е приет от Приемника на Петър" [9]. Има и много други положения, по всички възможни начини "пазещи във всичко правото на Римския Първосвещеник, което той има по силата на своето служение" [10].
Колко важно е това вероопределение на католицизма, можем да съдим по това, че в своя неудържим прозелитизъм сред "източните некатолици" Рим държи тъкмо върху тази единствена и основополагаща точка на своето вероучение като главно условие за единението с Римската Църква.
Като илюстрация за това може да послужи униатската дейност на Рим, нов тласък за която даде Декретът на II Ватикански Събор "За Източните Църкви". Анализът на участието на Рим в икуменическите контакти през последните десетилетия води до извода, че униатската политика на Ватикана има една-единствена цел: подчинението на всички конфесии и вероизповедания на единствения "глава на Църквата" — папата. Затова признаването на папския примат от страна на некатолиците е станало за Рим единствено и достатъчно условие за провеждането на "междуконфесионалните диалози".
Рим сега вече не е далеч от това да приеме в общение "по линията на любовта" и представителите на несторияните, монофизитите и т. н. Очевидно Римокатолическата Църква понастоящем оценява принадлежността или непринадлежността към Църквата не като анализира доколко изповеданието на присъединяващите се некатолици отговаря на Преданието (както постъпва Православната Църква с еретиците), но изисквайки от тях само изповедание на католическата догма за първенството на Римския Първосвещеник в Църквата Христова.
Така че в обнародваната позиция на Рим се опира изцяло върху решенията на II Ватикански Събор. И по този въпрос Католическата Църква остава вярна на себе си. И на папата.

1. Второй Ватиканский собор: Конституции, Декреты, Декларации. Брюссель, 1992. С. 478.
2. Пак там.
3. Григорий Богослов, святитель. Собрание сочинений в 2х томах. Издание Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1994. Т. I, с. 553.
4. Второй Ватиканский собор: Конституции, Декреты, Декларации. Брюссель, 1992. С. 124.
5. Пак там, с. 125.
6. Огицкий Д. П., проф., Козлов М., священник. Православие и Западное христианство: учебное пособие для духовных семинарий и духовных училищ. Сергиев Посад, МДА/М.: Издательство «Отчий дом», 1995. С. 29.
7. Второй Ватиканский собор: Конституции, Декреты, Декларации. Брюссель, 1992. С. 11.
8. Пак там, с. 26.
9. Пак там, с. 27.
10. Пак там, с. 198.


А тук е дадена "Римската литургия преди и след Втория ватикански събор":

http://www.pravoslavieto.com/history/20/1923_prof_Chifljanov/Chiflianov_Rim_Liturgia.pdf

Можеш да "претеглиш" разликите. Аз съм си ги оставила за домашно по празниците :))
цитирай
5. kleotemida - А сега, както реда го изисква, ще дам думата и на другата страна. И тъй като не мога да публикувам изявления на самия ССЦ,
22.02.2011 19:50
или на католическата църква, ще "дам" думата на Ордена на Рицарите Тамплиери в БГ. Всичко това, което ще сложа тук е от тяхна страница: http://www.osmth.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=20:ikumenizym&catid=11:templar-reports&Itemid=18

И нека Бог съди!



Какво е икуменизъм?
презвитер Стефан Стефанов:
28 октомври 2006

Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски църкви. Наименованието му произлиза от ???????????? – вселенски (????????? древните гърци са наричали обитаемата вселена, т.е. населената земя (от ?????- къща, дом, жилище). Основната му идея е заложена в думите от първосвещеническата молитва на Иисус Христос: “И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, та да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан 17:20-21). По своята същност то произхожда, първо, от недрата на римокатолическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а, от друга страна, се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая - съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение. За начало на икуменическото движение може да се смята световната конференция в Единбург (Шотландия) през 1910 г. Асамблеите на ССЦ са се провеждали: в Еванстън (САЩ) през 1954 г., в Делхи (Индия) през 1961 г., в Упсала (Швеция) през 1968 г., в Найроби (Кения) през 1975 г., във Ванкувър (Канада) през 1983 г., в Канбера (Австралия) през 1991 г. Последната, ІХ Асамблея, в която участваха 340 християнски деноминации, се проведе в началото на тази година в Порто Алегре (Бразилия). Нейната тема беше: “С Твоята благодат, Боже, преобрази света”.

Българската православна църква и руската православна църква встъпиха в ССЦ през 1961 г. През 1998 г. БПЦ напусна ССЦ и не изпрати делегация на VІІІ Асамблея в Хараре (Зимбабве).

Мнозина гледат на икуменическото движение с подозрение, а други (най-вече множеството старостилни църкви) категорично го отхвърлят. Във форумите на Интернет също се срещат остри нападки към него. С широка популярност се ползва трудът на архим. Серафим и архим. Сергий “Православие и икуменизъм”, С., 1992 г. Основните аргументи, с които се отхвърля икуменизмът са:

1. Православната църква е неразделената Вселенска църква. Всички други са отпаднали от нея и обединението може да стане само, ако те се завърнат при нас;

2. Всички неправославни са еретици, а каноните забраняват православен да се моли с еретик;
3. Като разговаряме с еретици, ние ги легитимираме;
4. Като общуваме с еретици, ние правим отстъпки и попадаме под тяхно влияние;
5. Междуконфесионалното общение води към религиозен синкретизъм;
6. Световният съвет на църквите се опитва да се превърне в “свръх-църква”

Някои от тези аргументи имат основание. На някои от предишните Асамблеи наистина се е стигало до междуконфесионални богослужения. Това е дало повод за протести от страна на православните делегации, вследствие на което на следващите Асамблеи богослуженията се провеждат разделено.

Именно това обяснява факта, че в сравнение с Хараре в Порто Алегре съставът на делегацията на Руската православна църква се увеличи седем пъти и нейният глава вече не е иеромонах, а епископ. С това се обяснява и фактът, че Българската православна църква, която излезе от ССЦ преди асамблеята в Хараре, изпрати в Порто Алегре двама наблюдатели с митрополитски сан.

Ръководителят на руската делегация епископ Иларион (Алфеев) изказа отношението на РПЦ към икуменическото движение: “Световният съвет на църквите е съвет именно на църкви, а не на някакви групи, агенции или благотворителни организации. Същевременно никоя църква-член на ССЦ не е длъжна да приема, че всички останали църкви в него са църкви в пълния смисъл на думата. Поради това ние не възразяваме срещу името на тази организация – "Световен съвет на църквите". Ако това не беше така, православните не биха могли да участват в него, защото е очевидно, че за нас много от членовете на ССЦ не са църкви в смисъла, в който ние разбираме едната, света, съборна и апостолска Църква, към която смятаме, че принадлежим.

ССЦ има определени богословски критерии, според които дадена църква може да е негов член. Тези критерии са: вяра в Троичния Бог, Отец, Син и Свети Дух, изповядване на Христа като Бог и Спасител и следване на положенията на никейския Символ на вярата. Ако една или друга църква не е съгласна с вярата, изразена в този Символ, тя не може да стане член на ССЦ.

Условие за участието на Православната Църква в междуконфесионални организации, вкл. в Световния съвет на църквите, е изключването на религиозен синкретизъм. Православните християни настояват на своето право свободно да изповядват вярата в Православната църква като единна, свята, съборна и апостолска Църква без каквито и да е отстъпки или уговорки за т.нар."теория на разклоненията" и решително отхвърлят всякакви опити за размиване на православната еклезиология. Колкото за термина "кинония", за православните има само една кинония – евхаристийното общение. То съществува между Православните църкви. То не съществува между православните и дохалкидонските църкви, между православните и католиците, още по-малко – между православните и протестантите.

В същото време ние не можем да отричаме, че всички християни се обединяват от вярата в Христос не просто като нравствен учител или пророк, а като Бог и Спасител. Всички църкви, които влизат в ССЦ, го изповядват. Не можем да кажем, че признаването на Божественото достойнство на Христос не е за нас обща вяра и обща богословска основа. Не можем да твърдим, че за нас няма значение с кого водим диалог – с протестантите, мюсюлманите или атеистите. Това са различни степени на близост и отдалеченост.”

На последната Асамблея Албанският архиепископ Анастасий беше избран за един от седемте председатели на ССЦ. В интервю след избора си той заяви: “ Тук става въпрос само за събрание. Това не е общение. ССЦ не е някаква свръх-църква. Трябва да обясним, че преданието, което носим, не е илюзия, а действителност, която датира от първото хилядолетие. Трябва да свидетелстваме за тази действителност. И често, най-важното е не само какво казваме, но и какво сме. Това е голямо предизвикателство: да бъдеш православен християнин във всички аспекти на живота.”

За председателя на делегацията на Московската патриаршия на ІХ Асамблея на ССЦ, епископ Иларион (Алфеев), диалогът на Православието с римокатолицизма изглежда по-обещаващ, отколкото този с протестантите. Той даде в Порто Алегре интервю пред френския религиозен всекидневник „Ла Кроа”, в което казва:

“Може да се каже, че тази асамблея е по-„православна” от предишните. ССЦ взе на сериозно притесненията на православните, изказани в Хараре. Така, делегациите на православните църкви днес са по-значителни и, трябва да се признае, че молитвите на асамблеята са по-добре организирани: по-малко синкретични, по-въздържани в смесването на елементи от различни обреди, те отговарят в по-голяма степен на изискванията на православните... Не виждам как можем да превъзмогнем разликите си с по-либералните църкви. По мое мнение, дойде времето да създадем стратегически съюз между католици и православни, с цел да защитим християнската традиция от секуларизма и войнстващия ислям. Дори да сме две разделени църкви, ние имаме много сходни позиции – което не означава идентични – и трябва да действаме заедно. Различията ни не са непреодолими. Затова не бива да се чака твърде дълго – защитата на традицията е най-неотложното нещо.”



ИКУМЕНИЗЪМ
Автор Илиана Александрова
27 февруари 2006

Написах заглавието и чак се уплаших. Не е лесно да изречеш думата, особено от мястото, където съм и където е българската църковна общност. Повечето активни хора в нея, които познавам, ако все още не са заклеймени с прозвището „икуменист”, рано или късно ще бъдат. Много икуменисти познаваш, ще каже някой. И ще сбърка.

Имаше едно стихотворение на Трендафил Акациев: „Мразя те, враго льо/ враго льо, дезертьорино/ мразя и твойта врагиня/ и ваште ситни врагчета...” – цитирам по памет. Така сме и ние, православните, като стане дума за другославните. Разбира се, най-добре е да не става дума. Но стане ли – знаем какво да отговорим.

Страшна тема е икуменизмът в нашия „лагер” и е пробен камък за всеки, който е тръгнал да доказва правото си да се числи към него. И за по-големи неща е пробен камък, но за тях няма да говорим, само ще се досещаме... Страшна тема, но неизбежна. Защото дали ще се замеряме с нея, дали ще се заиграваме или ще се правим, че не съществува – тя е актуална. И последните събития от Генералната асамблея на Световния съвет на църквите (ССЦ) в Порто Алегре (14-23 февруари т. г.) го доказаха. При това е актуална не толкова за другите членове на въпросния Съвет, колкото за членовете на Едната, Вселенска, Съборна и Апостолска църква; за тях най вече. Актуална е темата дори за такива поместни структури на Църквата, като БПЦ, които са прекратили членството си в Съвета, но участват по някакви начини и на някакви основания в неговата работа; че дори и повече участват от онези, дето не са прекратили членството си.

Защо участваме българите, щом не участваме? Ами не участваме – наблюдатели сме. Добре де, ами защо участваме точно в това, заради което не участваме – в съслужението, в общата молитва... щом тези, които иначе участват, не участват в нея?! Объркващо!

Въпроси... Не може ли малко смирение, ще каже пак някой; и да извадиш гредата от окото си; и всичко останало? Може. Но това не променя фактите, които трябва да бъдат обяснени и разбрани в Църквата, защото ние сме част от Църквата; и да не разбираме защо се постъпва по един или друг начин от нейно име, значи да не разбираме себе си.

И друга причина има. По това как постъпваме, личи какви сме. Най-първо личи искрени ли сме; какво стои зад думите и жестовете ни – истина ли някаква, или едни само ние... стоим. И така другият ни прочита, употребява или злоупотребява – според себе си. Но, което е по-лошо – употребява или злоупотребява идеята, която представляваме. А за тези употреби вече и ние носим отговорност.

И така – защо е страшна темата за икуменизма. Ами най-вече, за да не излезе, че ти самият си икуменист. По-лошо от това в България няма; затова и сме излезли от ССЦ – да не ни помислят за икуменисти. Дотук добре. А как да разбереш един човек дали е икуменист? Трудно е, защото в гражданската си употреба това понятие е изменило значението си до неузнаваемост. Днес за икуменист се обявява всеки, който не е убеден, че християнин извън гръцката и славянската вселена е на първо място опасен източник на духовна зараза, а после е всичко друго; икуменист в този разширен вариант е и всеки, който е в състояние да стои спокойно в едно помещение с протестант; да не говорим – такъв, който влезе в каквато и да било работна или лична връзка с „тях”; икуменист в определен смисъл е и човек, който чете богословски текстове на английски език; икуменист е просто някой, когото не познаваме достатъчно. Икуменистът може да бъде осъзнат, но може и да не знае че е такъв...

Иначе, строго погледнато (и рационално), икуменизмът е безплодна идеология от средата на миналия век, според която всички християнски общности могат да бъдат обединени по някакъв механичен начин и на базата на външни „съвпадения” да се създаде идейната платформа на всеобемаща християнска църква... Икуменизмът е една от многото подмени на християнството, една от заблудите, една от политическите конструкции. И като всяко нещо, което тайно или явно противостои на Църквата, и това явление в определен момент ще загуби – и вече губи – значението си.

Предполагам, че много може да се говори компетентно за „икуменическата всеерес”, но аз не мога да говоря нито много, нито компетентно. Мога обаче да видя друго: отдавна има и винаги е имало далеч по-съществени въпроси, по които вътрешно-църковният дебат може да насочи своята острота. С много повече полза за църквата и за обществото ни. А ако държим да се занимаваме с икуменизма – нека това се прави почтено и отговорно; както подобава на всичко в църквата.

Та, ако ще се занимаваме, нека помислим на първо място така: какво означава, от гледна точка на учението за Църквата, положението, че само част от поместните църкви участват в ССЦ като членове. Въпросът тук не е кой е „крив или прав”; или защо едните участват, а другите – не. Въпросът е как се отнася това различие към идеята за църковното единство; как се вписва то в перспективата на Едната църква, основана на една вяра, едни принципи, единомислие и единодействие.

Ако използваме една опростенческа юридическа аналогия, поместните църкви са „идеални части” на Едната Вселенска и Апостолска Църква. А това ще рече, че всичко, което се случва с идеалната част, поражда последици за цялото. Казано с някакви други аналогии – когато галим или удряме с ръка, не казваме, че това е действие на ръката ни; това е наше действие. Така че присъствието на дори само една поместна църква в ССЦ вече означава, че Православната Църква участва там. (Или означава, че тези поместни църкви не са част от Едната Църква?) Как сме отговорили на този въпрос, когато сме взели нашето „поместно” решение? Отговорили ли сме изобщо?

На второ място, защо БПЦ участва така, че „лявата ръка не знае какво прави дясната”? Как се получи така, че хем най-безкомпромисно излязохме от ССЦ, хем най-компромисно влизаме в общото богослужение? Какво стана сега: да четем православни богослови от Запада не може; да участваме в общи молитви с протестанти и всички останали – може... Нужна е помощ, за да се ориентира мирянинът в този неясен подход, за който православните агенции в Русия писаха подробно и саркастично.

Друг съществен въпрос: след като така или иначе Църквата участва в ССЦ, важно е да се разбере какво прави там. Точно на тази плоскост действително е необходим анализ, идеи за бъдещето, чувство за отговорност. Основната теза е, че православните участват в ССЦ, за да свидетелстват Православието. Разбира се, тази теза е формулирана прецизно и детайлно, аргументирана богословски и исторически и осмислена на различни църковни нива по различен начин. За нивата в България не мога да предположа как е осмислена, защото като една редова мирянка нямам достъп до тази тайна. Какви са успехите на тази мисия на Православната църква сред другите християнски общности трябва да се прецени. Но уважавани съвременни духовници и богослови смятат, че макар и променливи, тези успехи са налични. Дано да са прави.

Какво се случва в една по-съдържателна от църковна гледна точка перспектива, обаче? Оказва се, че за съжаление днес православните не са единни не само в отношението си към другите християнски общности в ССЦ; противоречиви са и техните отношения един към друг! Тази година в Порто Алегре в Руската и в Константинополската църква се служат отделни литургии. Дали не е редно молитвите и мислите ни да се насочат към тази грижа и към проблема на задълбочаващите се противоречия между Московската и Вселенската патриаршии, стигнали до демонстративен богослужебен „разрив”, вместо към съмнителната заплаха на „икуменическата всеерес”? Въпросът за свидетелството на православните в света, въпросът за собствената ни православна идентичност би трябвало да ни занимава много по-сериозно, отколкото изкуствено създадената опасност от икуменическо индоктриниране и ужасът да не се разбере, че си разработил църковен проект със средства от протестантски социални организации – ужас, който държи в трепет навярно стотици иначе почтени и обичащи църквата хора в България. Тази „борба” е изкуствена, а въпросният трепет напомня с нещо за историческото „враг на народа” отпреди петдесетина години...

И така: има ли начин да говорим за процесите в международната християнска общност, без да се занимаваме с икуменизма? Безусловно. Защо това не се случва в България? Трябва още малко да помислим...

Може ли човек да е против икуменизма, без да се бои от протестантите, без да си служи с антиикуменическа реторика, без да бъде нечувствителен или просто невежа? И накрая, може ли човек просто да е безразличен към икуменизма? Предполагам, че да. Нещо повече: подозирам, че така е по-добре. Чудя се, дали вместо да влага цялата си енергия в това да чисти и изпразва живота на другите от нещата, които не харесва, не е ли по-добре за човека да се заеме с противоположното: да превърне нещата, които утвърждава, в съдържание на собствения си живот.

Искаме или не, в християнския свят настъпват процеси, промени, предизвикателства. Ние сме част от този свят. И това ще разбираме все по-ясно и лично с развитие на процесите на глобализация, с новите ни международни интеграции, с развитието на собствената ни православна идентичност.

Недостойно е да се крием от „вятъра”, да говорим със себе си, да водим бутафорни войни, да се боим от въпросите на обществото. Православието не е нито доктрина, която трябва да конкурираме с други доктрини, нито привилегия, която ни поставя извън всяка конкуренция. Свидетелстваме за истината, когато сме част от нея, а не когато говорим за нея. А истината ни прави свободни (срв. Иоан 8:32). Свободни дори за това – да обичаме различния и да се борим за него, а не срещу него. Само от такава изходна позиция, мисля, изкушенията на икуменизма могат да бъдат победени „отвътре”. И борбата с него, както и с всяка доктрина, противна на Църквата, може да даде плодовете на истинската мисия – и така да бъде от духовна полза както за нас, така и за опонентите ни.

Църквата е непобедима, защото има силата да обича всеки човек докрай; да познае чрез тази любов всичко и всички, по образа на бъдещото Царство, когато „Христос ще бъде всичко във всички”. В тази любов Църквата вижда истински човека и търси път към Божия образ в него. Другият начин сме го виждали: имаме си враг, организираме си борба, имаме какво да правим, имаме кого да мразим. Някой друг път ще си търсим кого да обичаме.



Общение, общуване, икуменизъм
Ангел Величков

Българската православна църква, след заседание на синодалните архиереи в пълнен състав во главе с Негово Светейшество Българския патриарх Максим, взе съборно решение да прекрати участието си в Световния съвет на църквите (ССЦ).
През последните години, откакто старостилското движение прие размерите на разкол под водителството на лъжеархиепископа Фотий (г-н Росен Сиромахов), каноничната БПЦ бе постоянно обвинявана в отстъпление от православната вяра чрез участието си в ССЦ и икуменическото движение. Тези обвинения бяха папагалски повтаряни от старостилстващите като причина за "секване на благодатта". Всичко това обаче послужи за съблазън и на мнозина вярващи от лоното на Църквата. Те знаеха добре или най-малкото чувстваха къде е благодатното и всеправославно признато църковно събрание, но слухове и клевети отвън насаждаха съмнения и смут в душите на по-неукрепналите сред тях.
Днес Църквата ни вече не участва в ССЦ и в икуменическото движение. Решението бе взето в съгласие на всеправославната среща в Солун, състояла се от 29 април до 3 май т. г. Повод за нея бяха големите изкривявания на християнския дух, допуснати от световното икуменическо движение. Освен това някои сестри църкви вече бяха прекратили участието си, а други се готвеха да го направят. Беше дошъл моментът за равносметка.
Да се върнем за малко към първоначалния замисъл на икуменизма. И да си припомним, че той цели осъществяването на диалог между всички християни в широкия и многообразен свят. Наред с това ­ да се разпространява успешно евангелското слово, да се премахнат враждите между християните от различни изповедания, да се заздрави мирът и разбирателството, да се надмогнат несъгласията, да възтържествува взаимното доверие. И прочее красиви, но общи и повърхностни идеи в политико-религиозен стил.
Разбира се, за провеждане на тази идеология се върши и много добро. Отпускат се крупни средства за всевъзможни мероприятия, семинари и конференции. Финансират се проекти, курсове, симпозиуми. Подпомагат се социални програми. Изобщо, изразът "По делата им ще ги познаете" (Мат. 7:16) щеше да е валиден за цялото икуменическо движение, ако делата се оценяваха по лицеприятие...
В този си вид икуменизмът (от гр. "икумени" ­ вселена, сиреч вселенско християнство ­ б. а.) съществува от неотдавна и за негово начало може да се счита годината 1948, когато се основава ССЦ в Амстердам.
До Втората световна война нещата са различни. Дотогава условно за предобраз на икуменическото движение би могло да се вземе униатството, но това е неточно и приблизително. Защото неговата насоченост се ограничава само по оста католицизъм ­ православие и има за цел чрез външна обредна толерантност да подчини Православната църква на папските интереси.
В същото време протестантските църкви живеят свой религиозен живот встрани. Техните "вселенски" стремления преди Втората световна война се изразяват предимно в създаването и роенето на множество религиозни секти ­ все на протестантска почва. Тези секти свободно преминават от протестантска Америка, тяхната родина, към протестантска Европа ­ техен добър приемник. Най-сериозните и задълбочени контактни на протестантството и православието тогава са на строго научна основа и мястото за тези контакти обикновено са сериозните висши учебни заведения. Но и това не може да се нарече икуменизъм.
Колкото до исляма, иудаизма и будизма, те са извън всякакъв християнски обсег.
Когато икуменическото движение започва своя начален период след 1948 г., то е нещо ново. Светът също е различен­ преструктуриран, със заложени нови порядки, изправен пред нова епоха. В религиозно отношение също предстоят промени, свързани най-вече с развитието на комуникациите, технологическия бум, урбанизацията, появата на субкултурата. А също и със следвоенната поляризация на света ­ издигането на Желязната завеса, Студената война, създаването на нови държави. През този период почти всички православни страни се намират под религиозно-политически натиск от различни режими. На Запад, обратното, понятието за свобода ­ в това число и религиозна ­ стига до крайности. От една страна това стимулира духовните търсения на искрено вярващи християни, разочаровани от "родния" католицизъм или протестантство. От друга, а отваря поле за действие и на стотици протестатски секти и религиозни течения.
Не на заден план остава и един друг фактор: Израелската държава вече е създадена. Част от еврейския народ е преживял ужасите на холокоста. Ала в тази връзка е провокиран един нов (и до голяма степен изкуствен) религиозен конфликт: иудаизъм - християнство. У религиозната еврейска върхушка се разгаря древната амбиция за надмощие в света ­ не само икономическо, но и религиозно. Появява се идеята за "вина" на християнството спрямо еврейския народ. Предлага се и вариант "за покаяние" чрез някои "дребни" отстъпления. Започват срещи между папата и Синедриона...
Ислямът също не стои със скръстени ръце. Той буквално залива Западна Европа чрез мощните емигрантски вълни, идващи от освободени колонии или от бедстващи страни на Третия свят.
И будизмът оставя свои следи. През 60-те години например той е нещо много повече от мода на Запад и става фактор при формирането на новата западна култура.
Всички тези религиозни явления и движения се овладяват от създадения през 1948 г. Световен съвет на църквите. Постепенно той започва да визира и връзките с нехристиянски религии, докато се стигне до крайности, при които границата между диалог, компромис, толерантност и отстъпление от вярата често пъти е напълно размита.
В началото обаче, преди нещата да са се избистрили и представили в истинския им вид, православното присъствие в започнатия световен диалог има свое място и смисъл. Вселенската Православна църква, въпреки затрудненото положение, в което се намират повечето нейни автокефалии, не може да остане встрани от началото на тези процеси. Не по друга причина, а именно защото новите условия дават шанс за едно ново православно свидетелство в света. Защото именно свидетелството за истинната вяра е най-успешната мисия на Православието днес. 2000 години след земния живот на Спасителя, то няма нужда шумно да се доказва по площади и киносалони подобно на новосъздадените секти. То просто трябва да присъства и да живее своя свят и пълнокръвен живот. И това често е най-трудното.
Когато повечето поместни православни църкви стават членки на ССЦ, това предизвиква остра реакция и немалко критики отвътре. Някои са на път да се съблазнят от този факт до такава степен, че дори напускат каноничната църква, търсейки "по-чисто" православие другаде, в разколнически групи. Доводът им е: да не са в общение с еретици, "както постъпват другите"!
Затова може би тук е моментът да уточним, че между понятията общение и общуване има разлика. Тя се заключава в това, че общението е съвместна молитва и причастие с Христовите тайни. Но това остава извън нашата тема сега, защото предварително считаме за ясно, че подобни прояви наистина са недопустими. А за онези, които са ги вършили, се произнасят църковните канони.
Колкото до общуването чрез диалог, богословски разисквания, разяснения и други прояви извън църковното събрание ­ то е нещо съвсем различно, нещо от порядъка на "земните" отношения. Но точно в него се заключава положителната страна на досегашното православно участие в ССЦ.
Изминалите 50 години обаче са повод да отчетем резултата дотук и да видим накъде отиваме занапред. Може да се обобщи, че неправославният свят вече по-добре познава православната вяра ­ неизменната християнска вяра на апостолите и светите отци. Православието вече не е "табу". И православните християнски църкви в стотици страни днес са значително повече.
Не могат да останат незабелязани обаче и големите изкривявания, настъпили в идеологията и практиката на икуменическото движение и в най-официалните му изяви.
Икуменизмът днес се е превърнал в символ на религиозен релативизъм и на религиозно "свободомислие", стигащо до абсурд. Издигат се учения, дълбоко чужди на християнството. От името на вярата се насърчава морална разпуснатост. Насажда се войнстващ феминизъм. Води се прозелитизъм.
В богословските дискусии няма и следа от безпокойство за истината. Единственото нещо, което се цели в тях, е подминаване на различията за сметка на външни прилики и в името на някакво отвлечено и необмислено единство, нямащо нищо общо с църковното. В стремежа за сближаване с другите религии се стига до явни отстъпления от християнството и от Христа.
Виждайки, че всичко това не води до нищо градивно и че в тези действия личи непоправимо объркване, Православието започва да се оттегля от участието си в ССЦ и икуменическото движение. Заради целостта на истината и заради съвестта на вярващите.
Но и това става в дух на съборност и съобразно светите канони ­ за сведение на някои "антиикуменисти", които повече от гордост и самомнение, отколкото от ревност, отпаднаха от Църквата и отидоха в разкол.
А колкото до православното свидетелство пред света ­ то продължава. Продължава и църковната мисия. И много зависи от всеки един от нас.
Брой 11 за 1998 година



Изявление на Св. Синод на БПЦ във връзка с участието на БПЦ в икуменическото движение

След цял век православно участие в икуменическото движение и половинвековно присъствие в Световния съвет на църквите (ССЦ), не се наблюдава задоволителен напредък в многостранния богословски диалог между християните. Напротив ­ разривът между православните и протестантите става все по-голям, заради нарастването на десетки нови секти в лоното на определени протестантски църкви, които смущават православното съзнание на християните не само у нас, но и във всички православни страни, като се открояват и много отклонения от първоначалния замисъл на ССЦ.
Във връзка с гореказаното Св. Синод на БПЦ в пълен състав в заседанието си на 9 април 1998 година реши да прекрати участието си в ССЦ, имайки предвид отклоненията на ССЦ, а също и това, че БПЦ през последните години не е правила съзнателно вноски към ССЦ и не е участвала в свикваните от тях конференции и беше замразила своето участие в ССЦ.
По този повод от 29 април до 3 май 1998 г. в гр. Солун ­ културната столица на Европа за 1997 г., бе свикана среща с представители на всички православни църкви, по покана на Вселенския патриарх Вартоломей по искане на Руската и Сръбска православни църкви и по повод излизането на Грузинската църква от ССЦ, на която се разискваха въпросите около участието на православните църкви в икуменическото движение и недоволството от отношението към православните страни и игнорирането им при вземането на решения от ССЦ.
Св. Синод на Българската православна църква заявява, че ще прецени дали да изпрати свой представител в Хараре, Зимбабве, за свиканата VIII Асамблея на ССЦ през м. декември 1998 г., или ще уведомим писмено ССЦ, че сме прекратили вече участието си.
От Канцеларията на Св. Синод на БПЦ
27 май 1998 г.София
Брой 11 за 1998 година
цитирай
6. kleotemida - Но пък и ето една снимка на сайта на българка, която е член на Световния съвет на църквите:
22.02.2011 20:02
http://www.prikachi.com/images/435/3015435S.jpg

Не знам защо, но предчувствието ми е, че нейните интереси ще ти допаднат.
цитирай
7. get - Ей-й-й пак бързаш, да предугаждаш мнението ми :) - това малко, като в казармата ...
22.02.2011 21:04
... започна да става ! - Там винаги има един, който по служба е длъжен да мисли за теб ! - Хехехе !
kleotemida написа:
http://www.prikachi.com/images/435/3015435S.jpg

Не знам защо, но предчувствието ми е, че нейните интереси ще ти допаднат.


Ще те разочаровам - но становището ми както по отношение на Вторият ватикански събор, на Световният съвет на църквите, на баптистките църкви, които в мнозинството си са хилиастично-ционистки е ОТРИЦАТЕЛНО !!!
Това не е просто щот тъй ми е скимнало а на база прочетена доста литература по въпроса !!
- Изповядващите дословно хилиазма - знаят, цче предстои Трета световна война(в арабският свят), която ще бъде последвана от падането на Сирия. После идва строежът на Третият храм в Ерушалаим, идване на Антихриста и т.н., и т.н. предначертани още в вехтозаветни времена пророчества :) !
Голяма част от гореизброените съзнателно работят по сбъдването, ставането на тези пророчества за да осигурят по този начин идването на Месията !
- Това нещо знаеш ли го !
- Междувпрочем поради несъгласието ми с така "предначертаният план", от време на време между нас прехвърчат "искри" :)) - Хм !
Та накратко, прочетох тези "дисертации" по въпроса, които си ми постнала ! - но не разбрах какво е личното ти становище ? - И ти ли се пресъединяваш към тези всички предапокалиптични пророчества и тяхното сбъдване ! :)))
- Въпреки усмивките - питам сериозно ! и с опасение :) ! ... да не ме набиеш отново ... виртуално ! :))

от Гет ктист - който Знае, че бъдещето е инвариантно и от нас зависи, какво ще бъде то !!
цитирай
8. kleotemida - Бъдщето, Гет, БЕШЕ инвариантно...
22.02.2011 21:15
Току-що пуснах нещо подобо при дзвер, но и с малко допълнения :))

Като например "плътните" холограми, които могат да ти докарат да дойде който си поискаш.

Преди 15-ина години бях на един курс по мениджмънт и тогава професорът (Харвардски взъпитаник) ни каза, че една сюрия харвардските учени (бе не съм много сигурна дали беха харвардски или оксфордски) се събрали и прогнозирали че през 2012 година, май беше към края на годината (не ми се рови да диря лекциите сега, на по-късен етап може и да поровя) на земята щели да слазат Христос, Аллах и Буда и да настъпела една световна религия.

Да не си помислиш, че се майтапя. Съвсем серизно говоря. И то за "прогноза", която е направена преди 1996-та година. Е, някои можем да смятаме малко повече от 2+2... :)

В предишната си тема сложих снощи един клип. Ровех за икумеизма, а попаднах на него. Интересен е. Не само краят, в който се дава едно съвсем "цивилизовано" обяснение кой е докарал феминизма и защо. Хубаво би било повечето хора да го изгледат...

А за това, което ме питаш, какво мислиш, че ще ти кажа. Аз вярвам в пришествието на Иисус Христос и знам, че много неща на тази земя се случват по божие позволение. Това, че някой ще се опита да подмени някои събития, съвсем не значи, че ще успее и да победи.

"Което е било пак ще бъде, което не е било, няма да бъде!" - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"Матей 21:16

А Земята беше Божия... и ние се отказахме от Него, но Той от нас - не...
Ние я дадохме на друг, но и това беше временно.
цитирай
9. get - Накратко моето становище относно Пришествието !
22.02.2011 22:36
kleotemida написа:
Току-що пуснах нещо подобо при дзвер, но и с малко допълнения :))

Като например "плътните" холограми, които могат да ти докарат да дойде който си поискаш.

... харвардските учени ... прогнозирали че през 2012 година, май беше към края на годината ... на земята щели да слазат Христос, Аллах и Буда и да настъпела една световна религия.

Да не си помислиш, че се майтапя. Съвсем серизно говоря. И то за "прогноза", която е направена преди 1996-та година. Е, някои можем да смятаме малко повече от 2+2... :)

- Добре-е ! Съгласен съм, че на живота на земята му предстои качествен скок !
Просто въпрос на терминологоия - ти го наричаш пришествие на Буда, Мохамед и Христос ! - тъй да бъде :) !
Но въпросът при мен се концентрира не върху - дали, а Как ще дойде ! - от всичко споделено, при теб се забелязва едно фиксиране върху това Дали и качествените обстоятелства (!).

kleotemida написа:
А за това, което ме питаш, какво мислиш, че ще ти кажа. Аз вярвам в пришествието на Иисус Христос и знам, че много неща на тази земя се случват по божие позволение. Това, че някой ще се опита да подмени някои събития, съвсем не значи, че ще успее и да победи.

"Което е било пак ще бъде, което не е било, няма да бъде!" - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"Матей 21:16

А Земята беше Божия... и ние се отказахме от Него, но Той от нас - не...
Ние я дадохме на друг, но и това беше временно.

- Добре и с това се съгласих !
- Но според харвардските умници ... има разлика ! - Този конфликт(вътрешен с месиите) как ще го разрешим ??!
- За мен освен вярата, от голямо значение за тези, които ще ги завари промяната е и тяхното състояние ... витално, ментално и интелектуално ! - Ако са мрачни песимисти, хора с понижена вътрешна тоналност не ги чака добро ! Като това "недобро", както виждаш го подразделям поне в три плана ! Дано съм успял ясно да обясня идеята си - уплашеният, тоест човек таящ някаква агресия към себе си и останалите(и не само от този вид) май трудно ще му бъде да направи качественият си скок ?
Примери за обратното - тоест възнасяне на небето, мога да ти посоча описани, както в библията, така и в други религиозни та дори и съвременни текстове !
Значи при определени хора, достигнали определени качествени условия(личностни) - качественият скок, който ние обикновенните хора очакваме чрез Месията и Пришествието - се извършва при липса на тези задължителни предпоставки !
Какво ли ще да са сторили(постигнали) те - за да постигнат такъв качествен скок "към царството Божие", в рамките на живота си, като едни обикновенни човеци, тук на Земята ?

С уважение !

Гет ктист
цитирай
10. kleotemida - Гет, аз нямам проблем с Месията! За ...
22.02.2011 23:49
Гет, аз нямам проблем с Месията! За мен Месията е Иисус Спасителя.

Който има проблеми с "месиите" да си ги решава... :)

И аз не го наричам "пришествие на Буда, Мохамед и Христос". Дадох ти пример откога се правят "прогнози" за 2012 година. Не ми вменявай нещо, което не съм казала, нито пък мисля, че ще е точно така.

За качествените обстоятелства нещо не те разбирам. Би ли бил по-конкретен?

А за възнесенията на небето... Да, има грабнати на небето, за тях е писано в Библията. За другите от другите религии... :))), знаеш мението ми за "синкретизма" с обратен знак. За в съвременни текстове... сигурно има и такива и най-вероятно от областта на религиозната фнтастика :)).

Но възнесени съвременни хора??? Възнесени без Месията и Пришествието? Не ми остава нищо друго, освен да ти отговоря, че твоите "възнесени" сигурно са направили "квантовия си скок". А аз не очаквам това, а това което ми е обещал моят Бог. Така, че пак те моля, не бъркай тези две неща - твоя "квантов скок" с царството Божие.

Апропо, ще ми е много интересно да ми дадеш съвременен пример с някой "квантово скочил" :)))) И да си призная (пак честно), хем се смея, хем се и дразня, че толкова упорито твърдиш неща, за които не даваш никакви доказателства. Ни за това, за което си против, ни за това, което подкрепяш. Хайде малко по-сериозно отношение към човека, с когото комуникираш отсреща. Той все пак не е нито идиот, нито малоумен....

Сега за менталността.... хмммм.... колебая се дали да не добавя и "вибрациите"...? Наясно съм с твоята теория за качествения скок, за нея си говорихме преди 2 статии тук, но аз не вярвам в твоя "квантов скок". Може би е време вече да разбереш, че твърдо вярвам в Библията и в това, което ще се случи. Не само това, а и вярвам, че така ще се случи, както е описано. И, ако в мен има някакъв страх, то е страх заради това, че като всеки човек съм грешна. Но това не значи, че съм уплашена. Редно да се прави разлика :).
А да виждам това, което се случва и да се правя, че не го виждам, само за да поддържам високи „вибрации“, някак си не ми подхожда. И не го и искам. Не тая агресия към себе си и към останалите хора. Ядосвам се като всеки нормален човек на човешката глупост, на човешката алчност, на човешкото безхаберие и егоизъм (не че не ги проявявам и аз понякога), но се опитвам да не се примирявам с подобни изяви поне в себе си. Това е моята агресия, но не я смятам за разрушителна, напротив, смятам я за градивна.
Какво, обаче, ти разбираш под:

„... витално, ментално и интелектуално ! - Ако са мрачни песимисти, хора с понижена вътрешна тоналност не ги чака добро ! Като това "недобро", както виждаш го подразделям поне в три плана ! Дано съм успял ясно да обясня идеята си - уплашеният, тоест човек таящ някаква агресия към себе си и останалите(и не само от този вид)...“,

не те разбирам.
И друг път сме писали за това, и друг път съм ти обяснявала, че изкуствената „приповдигнатост“ не ми е присъща. Зная много добре, че светът е това, което е, но това не значи, че не ме боли за него и за това, което се случва. Просто защото обичам хората. Ако не ги обичах, не би ми пукало. И ги обичам сега и тук в това им състояние. И тези, които, нека да се изразя по твоему, ще направят „квантовия скок“, и тези, които няма. Казала съм ти и защо обичам Христос и как изобщо тръгнах по пътя на вярата (дали ще стигна там, накъдето съм се запътила, Един Бог знае, но за мен е важно да вървя натам. (Блазя на тези, които го обичат и без толкова много причини и доказателства като мен!) Така че, не ме провокирай повече. Боли ме, когато хвърляш ей така думи и Го свеждаш до някакви квантови полета и напрегантости на полето. За мен Той е Личност, действена и сега Личност, както и Бог-Отец и Божия Дух, и дали ти разбираш нещата така или не, не ме интересува. Още повече, че не съм видяла и едно доказателство от теб в собсвената си подкрепа.

Съжалявам, ако съм прозвучала рязко, но вече доста време тъпчем с теб на едно и също място по едни и същи въпроси. И колкото и пъти да те молех да подкрепиш думите си с доказателства, ти все не го правиш, а структурата на споровете ни си остава една и съща.

С уважение!
цитирай
11. zelas - Господи, спаси ни от религиите!...
23.02.2011 01:18
Господи, спаси ни от религиите!


p.s. Кой докара феминизма, Клео?
цитирай
12. анонимен - Въпрос извън темата
23.02.2011 12:31
Може ли да си копирам 4-те части на постинга за геохронологията (Скляров), публикуван в блога ви през декември 2010?
цитирай
13. kleotemida - Може ли да си копирам 4-те части на ...
23.02.2011 18:23
анонимен написа:
Може ли да си копирам 4-те части на постинга за геохронологията (Скляров), публикуван в блога ви през декември 2010?

Да, няма проблем, но това не е целият материал, има още 3 или 4-ри части за превеждане, а все не ми остава време.
цитирай
14. kleotemida - Иди изгледай края на клипа в предишния постинг.
23.02.2011 18:27
zelas написа:
Господи, спаси ни от религиите!


p.s. Кой докара феминизма, Клео?

Е, можеш да го изгледаш и целия, но в края му има доста интересно сведение специално за феминизма :) И не мсиля, че за появата му са виновни религиите.

п.п. Зелас, правиш ли разлика между религия и вяра?
цитирай
15. zelas - п. п. Зелас, правиш ли разлика между ...
23.02.2011 21:28
kleotemida написа:
п.п. Зелас, правиш ли разлика между религия и вяра?


Ти четеш ли какво съм написал?

Господи, спаси ни от религиите!
цитирай
16. kleotemida - Четох, четох, но ти защо отговаряш с въпрос? :)
23.02.2011 21:44
И напрви ли си труда да прегледаш клипа?
цитирай
17. get - E-e-e-х, kleotemida !!! :)
23.02.2011 21:57
kleotemida написа:
zelas написа:
Господи, спаси ни от религиите!


p.s. Кой докара феминизма, Клео?

Е, можеш да го изгледаш и целия, но в края му има доста интересно сведение специално за феминизма :) И не мсиля, че за появата му са виновни религиите.

п.п. Зелас, правиш ли разлика между религия и вяра?

- Уважаема kleotemida - без да отричам и искам да оскърбявам религиозното ти рвение(страст) !
Но това, което виждаш в себе си като вяра ... по-скоро е религия !
- Прости за откровеноста !

С уважение !

Гет

kleotemida написа:
А да виждам това, което се случва и да се правя, че не го виждам, само за да поддържам високи „вибрации“, някак си не ми подхожда. И не го и искам.

Хм, от всички нас, добре е, че има поне един изчежду всинци ни, който да вижда какво се случва .:)
- Аз затънал в "невидението" си, продължавам да "вибрирам" в "усмихнатите" тоналности ... вероятно защото съм, на нивото на селският идиот ?
- Поне, упованието ни в Бог, би следвало да ни носи чувството за сигурност и любов (?!) към Него !!
цитирай
18. kleotemida - - Уважаема kleotemida - без да ...
23.02.2011 22:44
get написа:

- Уважаема kleotemida - без да отричам и искам да оскърбявам религиозното ти рвение(страст) !
Но това, което виждаш в себе си като вяра ... по-скоро е религия !
- Прости за откровеноста !

Простено да ти е, Гет, но не мисля, че точно ти си арбитърът в това...

get написа:
Аз затънал в "невидението" си, продължавам да "вибрирам" в "усмихнатите" тоналности ... вероятно защото съм, на нивото на селският идиот ?
- Поне, упованието ни в Бог, би следвало да ни носи чувството за сигурност и любов (?!) към Него !!

Гет, първото си е твоят избор и дори и през ум не ми минава да те разколебавам да го правиш. Всеки е достатъчно голям, за да преценява действията си и желанията си.
По второто – отново нещо бъркаш нещата или се опитваш да ги извъртиш (?!) Но пък и вече не се ловя на този вид словосъчетания. Приемам, че не си разбрал какво съм се опитала да ти кажа, кактои че вече не помниш какво съм ти написала и... толкова...Жив и здрав да си!
Нали разбираш, че опита да вмениш някому „неправилност“ на избора, също не е добра вибрация? Да не говорим, когато изопачаваш думите му... с усмивка?... Или, че ти, който през цялото време твърдиш колко си „"вибрираш" в "усмихнатите" тоналности“, непрекъснато се опитваш да дискредитираш една хилядолетна вяра на милиони хора и Този, от Когото идва. Както се казва, да развенчаем с усмивка и да посеем омраза пак чрез усмивка...
Пак казвам, твоя воля, но бъди така добър да не се опитваш да ми внушаваш (в смисъл – сугестираш) неправилност на избора и „трептения“ на определени нива от твоя гледна точка. Сляпа заради твоите разбирания няма да стана, дори и да ми припишеш слепота, пак от твоя гледна точка. Това, което искаш да виждаш и покажеш, ти сам си го избираш, това, което аз искам да видя и покажа, сама си го избирам. Свободната воля е за всеки!... А опити за сугестиране на свободната ми воля за сметка на някакви „вибрации“ не търпя, та ако ще срещу мен да е застанало цялото клоунско войнство с всичките си половин-лицеви усмивки!...
цитирай
19. анонимен - Tук
24.02.2011 02:27
Боговете не са много. Бог винаги е един.
Но има много различни човешки сенки.
Докогато човекът на земята хвърля сянка,
дотогава си има личностен бог,
но той не е повече от човешка сянка.
Без сянка са тези, които стоят в светлината.
Само те познават Бога.
Та нали Бог е Светлина,
а само Светлината може да познае Светлината.
Всичко е загадка за човека, който е със сянка
Дотогава, докогато човек назаем взима светлината си,
той ще се спъва и натъква на сянката си.
Когато започне да свети с Разбирането, сянката ще изчезне.
цитирай
20. анонимен - Тук
24.02.2011 02:43
Потопът, който днес набира сила,
ще бъде по- разрушителен от този,по времето на Ной.
Земята, която е залята с вода е пълна с пролетни надежди.
Това не е Земята, мятаща се в кървава агония.
Но не се се опасявай за Земята.
Тя е много млада и гърдите и са препълнени.
Още много поколения ще откърми,
много повече, отколкото можеш да изброиш.
И не се безпокой за Човека, стопанина на Земята.
Защото той е неразрушим. Освен това е и неистребим.
И е неизчерпаем. Ще влезе в Леярната човек, а ще излезе Бог.
Бъдете твърди. Гответе се.
Съблюдавайте пост за очите, ушите, езиците си,
за да познаят сърцата ви този свят глад,
който, ако утолите веднаж, завинаги сити ще бъдете.
цитирай
21. анонимен - Извън темата
24.02.2011 10:17
Много благодаря!

Копирах си и 4-те части от постинга-превод на Скляров, а и линка към лабораторията.
За мен темата е доста интересна и си струва усилията. Лошото е, че голяма част от четящо-пишещите предпочитат да си ги спестят, но за сметка на това винаги имат готово мнение.

Още веднъж, благодаря!

А.Христов
цитирай
22. kleotemida - до анонимен 21 - За нищо, макар че и Скляров не стига до края с идеята за потопа :))
24.02.2011 20:22
анонимен написа:
Много благодаря!

Копирах си и 4-те части от постинга-превод на Скляров, а и линка към лабораторията.
За мен темата е доста интересна и си струва усилията. Лошото е, че голяма част от четящо-пишещите предпочитат да си ги спестят, но за сметка на това винаги имат готово мнение.

Още веднъж, благодаря!

А.Христов


Ще ти сложа един линк: http://thelastnews.net/index.php?option=com_content&view=section&layout=blog&id=7&Itemid=53&lang=bg

Има един филм там на тази страница - "Какво разкриват скалите ?". Не се притеснявай, че се тръгва от библейски въпроси и се говори за Бог, фктите вътре са доста интересни, на всичкото отгоре са и реални земни факти, подкрепени с богат снимков материал :). И не само това, в "Отпечатъци от Сътворението" има един прелюбопитен и до днес необяснен факт. С нещо подобно Скляров се занима по-нататък в същия реферат за геохронологията, но този факт или не му е известен или просто го е премълчал. Но и филмът, и следващите части от реферата на Скляров касаят странни факти за радиоактивни елементи, които са в основата на датировките. Качеството на филма не е от най-добрите, но, за сметка на това, си струва да бъде изгледан заради фактите.

Ако си любопитен и ти е интересно, свали си ги и ги изгледай, макар че на мен всички филми ми бяха интересни. Иначе изводите всеки сам си ги прави.... :)))

Поздрави!
цитирай
23. d3bep - Добре. . . Не разбирам обаче защо го ...
25.02.2011 20:02
Добре...
Не разбирам обаче защо го заглеждащ само откъм православието.
Аз личнио нямам нищо против тея да се обединят, даже според мен ако ценностите им са истински, точно това трябва да стане, тоя номер с един бог и 666 църкви малко не върви...
Лошото е, че там има твърде ясна проблемация кой да води хорото.. Която се изразява даже и в по 2-3 православно - кривославни синода...
Та обединението е много хубав мит.

Няма да стане.
А даже и да стане някак, ще е административна пъчня.
Църквата на християнството вече няма да бъде силна, какот е била, след като се е дробила толквоа и е била слепявана...

Но и аз не разбрах.
Ти за икуменизма ли си, против ли си и защо?
Нали, ограничаваме е в икуменизма като понятие "консолидиране на църковните общности на християнтвото".
цитирай
24. kleotemida - Мисля, че мнението ми се подразб...
25.02.2011 21:01
Мисля, че мнението ми се подразбира, но ще го кажа в прав текст.
Бих искала да се обединят християнските църкви, но не на основата на механичния сбор, защото това нищо не би променило, а на промяна в различните разбирания по догмите, но пак немеханично :).

Що се касае до обединението на християните с мохамеданите, будистите или разните там шаманисти, категорично съм против, защото пък там дори механично „събиране“ нито има как, нито би могло да се получи. И всичко би било изместено на такава плоскост, че изобщо не бихме могли да говорим за християнство, дори от гледна точка на общите за всички християнски църкви доктрини.

Ако си хвърлил поне едно око на клиповете, дори като историк само, би забелязал подмените, които една по една се правят с цел приобщаване на все повече и повече хора. Само че колкото повече хора се приобщават по този начин, толкова повече същината на християнството се отдалечава от него самото.

Знам мнението ти за християнството и Библията, но това не променя факта, че ако се взреш в доктрините му и в това, което се случва напрактика, нещата доста се различават. А лично аз съ, не докрай, но в някои неща достатъчно консервативна, за да не приема един такъв план за обща световна религия. Просто защото знам за чия сметка ще е. Не случайно, последния въпрос който задавам е:

Размени ли икуменизмът мястото на тези две заповеди (най-важните)? И колко страшна е тази размяна?
цитирай
25. d3bep - Не говорим изобщо за мнението м иза ...
25.02.2011 22:32
Не говорим изобщо за мнението м иза християнството.
макар че може и точно за това да говорим.
Не мисля че тея цитати имат кой знае какво съществено значение, че да бъдат прилагани буква по буква...
Естествено че в името на обединението си струват някои компромиси, обаче пред тия момчета за пред тебе имат два цитата дето да ги сборят.

Като се приберат обаче и си килнат калимявките, от главите им изскачат следните въпроси.
1. Как да обединиме декарите във Ватикана с тея в Ню йорк.
2. Сега пап л ише на води или патриарх.
3. Сега мене епископа кат ма е назначил игумен, утре кой ше назначава.
4. Кое събира повече левове на монети - калимявката или митрата? А може би фесът?

Е такива ми ти работи...
Така че двойно излишно се вторачваш във въдицата за "миряни"...
Хич не им е проблема цитатите да обединят, вервай ми.
Имат даже доста скрити и непубликувани книги, бързо ще измислят нещо!
цитирай
26. kleotemida - Ами точно защото не им е проблем да ...
26.02.2011 12:18
Ами точно защото не им е проблем да обединяват цитати и да ги разместват, като християнка съм против. И въобще не смятам, че нещата опират само до компромиси. По-скоро смятам, че би се стигнало до налагането на нова религия, която само по нещо би приличала на съществуващите, но и тотално би се различавал от всяка една поотделно. Което за мен значи подмяна. А щом значи подмяна, значи, че и категорично съм против. Още повече, че светът може спокойно да си се обединява и по други показатели и без религиите да преча на това. Някой много усилено се опитва да изведе на преден план религиите като пречка за обединението. Не само това, събитията в Либия сега показват колко много масло в огъня се налива в тази посока. Но, ако човек здраво си седне на трибуквието и помисли, ще разбере, че не религиите движат процесите за обединение и разединение, а опита за световно господство на определена върхушка - онези от върха на пирамидата, и внушенията им (чрез предизвикани събития) в посока "религиите пречат". Римските папи отдавна са в играта и едва ли има здравомислещ човек, който да се заблуждава, че това не е така. А икуменизмът само постила пътя за по-бързо прокарване на тези идеи.
Та заради това съм против, освен по чисто християнски, в смисъл религиозно-верски, причини.
цитирай
27. d3bep - Аз пъ кмисля, че точн окаот христ...
26.02.2011 19:56
Аз пъ кмисля, че точн окаот християнска не трябв ад те интересува какв иги вършат миряните, назвал исе духовници, а по същество с мирови интереси. жадуващи за "духовна" власт, изразяваща се в калимявки с пари и политическа мощ...

Нека се обединят, кво толкова. Можеда създадат алтернатива на "световния ред"...
Но няма да успеят...
цитирай
28. kleotemida - Там е работата, че доста хора ще п...
26.02.2011 21:59
Там е работата, че доста хора ще повлекат да им повярват.
Дали ще успеят? Ще поживеем и ще видим.
Но поне в пророчествата успяват...
цитирай
29. анонимен - Мария
28.02.2011 12:55
Преди да си кажа и аз мнението, ще трябва да попитам за какво общуване става дума?
Христос ядеше с бирниците и грешниците, но взе причастие само с дванайсете апостоли.
За мен лично това решава спора. Аз не бих имала против да общувам, разговарям, да стоя на една маса с кой да е човек, който има духовни търсения. Освен в някои частни случаи.
Съвсем друго е да стана едно тяло с него, тъй като Бог е рекъл да не ставаш с едно тяло с блудница (или заблуден духом).
Двете неща са напълно различни пред Бога, а логично е преди да се причастяват заедно, различните църкви просто да си пообщуват, за да видят дали имат един баща, дали чувстват Единия Дух. В това общуване, би могло да се преодолеят някои изоставания на една или друга църква, като целта не е да се правят компромиси с вярата, а да бъдат изобличени човешките басни, на които се дължат различията. Понеже точно това, което отделя църквите от тяхното единение, са нещата със земен, а не небесен произход.
Никой не може да прави компромис с нещо, ако е убеден, че го е приел с Божествено откровение и ангелско служение . В името на формално обединяване. Но Бог може да даде това откровение и на другия и като му отвори очите, така да станат едно.
Смятам, че общуването е полезно, даже много.
Смятам, че прекалено бързо се поставя етикета езичник.
Смятам, че не е редно някоя църква да смята, че всичко извън нея е езичество.
Понеже Едината църква е в една паралелна и духовна действителност, в която без време и място участва всеки праведник от Атам насетне!
В нея участва и Давид, в нея участва и Аспарух. Там достъпът не е териториален и времеви. Така че как може да каже една местна структура, колкото и да се счита благословена, че всеки извън нея е езичник? Не разбирам. По скоро да се труди тя да влезе, да има масло в светилника и да й се отворят портите.
Знаете притчата за девиците. Уж всичките бяха девици, но някои нямаха масло в светилника и останаха отвън.
общувайки, може някоя девица да се подсети, че й няма огъня.
цитирай
30. kleotemida - Мария, тези думи, дето ги редиш са ...
28.02.2011 19:55
Мария, тези думи, дето ги редиш са много хубави, но това, което се случва в момента по света, едва ли е чак толкова невинно, да не говорим идеално, от гледна точка на една единна духовна действителност. За паралелните духовни действителности съм готова и да поспоря. Всъщност, обясни ми според теб какво значи паралелна духовна действителност? Пък аз после ще си развия тезата защо не съм съгласна с "паралелите и меридианите" (последното в кръга на шегата) :)))
цитирай
31. анонимен - Мария
01.03.2011 17:33
Абсолютно невъзможно е да го обясня, а и не искам. Не съм на мнение, че всичко във вярата може да се обяснява в мрежата. Нека Бог си храни всеки според нуждата му, най-вече, ако този някой си направи труд да потърси това от Него. Тук не визирам теб, а това, че към това, което пишем, има свободен достъп.
Мога само да те попитам. След като Бог е обещал, че изкупени ще има от всеки род под небето, как биха могли те да бъдат всички членове на една конкретна църква, обособена териториално?
Спасените само Българи ли ще са, ако например визираме БПЦ?
Значи излиза, че всеки разбойник или мутра у нас може да се причасти към нея, тъй като достъпът очевидно е свободен, всеки студент по богословие, с вяра или без, може да стане част от нея, докато някой праведник, ако е примерно в Италия, ще остане извън Царството?
Не знам как точно си го представяш, може да пишеш.
А относно това, което става, то не е нито по-лошо, нито по-добро от това, което по принцип си се случва по църквите. Всеки действа според състоянието си.
Защо си мислиш, че до вчера е било по-добре? Ако вчера е било, то и днес щеше да бъде. Ако някой е следвал Бога, той няма да спре да Го следва просто така. Ако някой се подвежда, значи и до сега го е правил.
Но нищо от това, което прави някой, не ме задължава да се идентифицирам с него, нито Бог ме идентифицира автоматично с, примерно, Българския патриарх. Ако БПЦ допусне грешка, тя не се пише на моята глава. Какво някой, някъде ще направи, не ме касае, ако не вземам причастие с този човек.
Затова попитах, като се събират заедно, причастяват ли се или само си говорят?
Но ако общуват, то Бог може да даде да се чуят там и спасителни думи, които да повлияят добре на изоставащите, които и да са те. Ако има един, в който е Божия Дух, той може да настави мнозина.
А в крайна сметка, ако хората смятат, че с поведението си някои църкви се отдалечават от Бога, ами да се отдалечават и те от тях.

цитирай
32. kleotemida - Ще ти отговоря, но ще ти задам два-три уточняващи въпроса преди да изложа това, което мисля.
01.03.2011 22:22
Как да разбирам тези твои думи:

анонимен написа:
Нека Бог си храни всеки според нуждата му, най-вече, ако този някой си направи труд да потърси това от Него. ................................................................
.................................... А в крайна сметка, ако хората смятат, че с поведението си някои църкви се отдалечават от Бога, ами да се отдалечават и те от тях.


през думите на Апостол Павел:

„Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.“(1 Кор, 3:6- 9)

както и думите на Иисус:

„И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.“(Лука 8:16)

анонимен написа:

Какво някой, някъде ще направи, не ме касае, ако не вземам причастие с този човек.

Нима в това се състои благочестието?
цитирай
33. анонимен - Мария
02.03.2011 14:37
Думите на апостола разбирам (и вярвам) и всички цитати също, твоята мисъл - не!
Не ми остава нищо друго, освен да стрелям на посоки, дано налучкам някой от очакваните от теб отговори.
Започвам с допускането, че поставяш задължително равенство между делото Христово, ставащо чрез ръцете на апостола и някоя конкретна църква. От там изглежда нелогичен моят призив, ако някой не одобрява определени църкви, да се отдалечава от тях. Това ли е?
Клеотемида, когато Бог види мерзостта, която докарва запустение, да стои на святото място, Той пръв се оттегля от там. Ако Бог не се оттегли, то и Божиите няма да се оттеглят. Никой храм не може да бъде разрушен или напуснат, ако Бог първо не го напусне! Хората в неверието си и непокорството си са тези, които извращават правите пътища на Бог и вместо да слушат пророците, ги презират и си поставят хора, които пък, вместо да говорят от Божие име, говорят от свое име. Говорят им според както хората искат да чуят! Когато накрая достигнат до това, да заменят окончателно следването на Бог с човешките си басни и теории, когато пътят не отвежда в Небесното Царство, Бог напуска това място.
Бог всякога търси да настани името Си там, където има верни ученици, които да Го последват докрай. И които няма да се съобразяват със земното, а с небесното, както подобава. Тогава Божието и човешкото се сливат, Словото се въплъщава в такива хора и се гради Божието здание, за което пише апостолът.
Бог отваря в тях нови очи и уши за невидимите. Те стават част от Едината Свята Църква Духом и имената им се записват в Книгата на Живота.
Такива хора са сами Светлина и извор на живот за съвременниците си, град на хълм за тези, които Бог призове. Не може да светиш, ако не си Светлина от Светлината и не може да си град на хълм, ако си празни руини.
По тази причина, човек трябва да търси мястото, където Бог е настанил името си, където да бъде нахранен и напоен, наистина с нужната храна на времето си, което, както винаги е въпрос на лично откровение.
цитирай
34. анонимен - Мария
02.03.2011 15:12
Относно подкрепата, тя е първо от Бога, според това, което Бог е видял и предузнал и Той може да прати работници на всяка нива.
Вероятно си спомняш, че всяка мисия или служение, на която отиваха и апостолите и пророците им беше заръчана и те не пращаха никога сами себе си. Нито пък аз ще се самоизпратя, без Божията подкрепа, да помагам на хора, за които съм просто мирянин, който е неук и нищо не разбира. Борбата тук е срещу духовни началства и става на високи места, а моето махане, палене и викане нито е желано, нито богоугодно.
Което не означава, че друг не е пратен. Малко повече доверие в Този, Който е Глава на църквата.
Аз вече много пъти писах, че желанието ми за всяка църква е да има живот в нея. Не се стремя към това, всички да се причислят към определена деноминация или структура, по-скоро да бъде жива вярата им и Бог да ги просветли и да запише имената им в книгата на живота.
Няма значение дали си Павлов или Аполосов, ако си Христов. По тази причина писах по-горе, че общението е полезно, за да може дори един човек, в който е Божият Дух да обърне останалите, от басните към живия Бог. Не мисля, че борбата трябва да е, елате при нас, не, вие елате, не, ние сме прави, не, ние сме по-прави, а по-скоро дойдете да идем при Господа...
Никак не ми е безразлично това, не ми го приписвай.
Това, което ми е безразлично е, което правят хората в непокорството си, като умишлено извращават пътищата на Бога, понеже такива хора всякога ще има.
Мисълта ми беше, че тези хора, в събиранията и наговарянията си не биха могли да ощетят храма, където обитава Бог. Също както не ощетиха първоапостолската църква, ако и да я преследваха жестоко. Наистина има паралелна действителност. Тази, в която Христос беше Всевишния Бог, дори когато беше тялото Му измъчвано и убито. И в която има чиста невяста, дори когато има нейно блудно подобие помежду ни.
Няма да пиша друго за сега, може да не съм ти схванала мисълта, впрочем ти не я пишеш обикновено. Пиши, моля те, нещата и със свои думи.
цитирай
35. анонимен - Мария
03.03.2011 11:11
Клеотемида, защо не публикува отговора ми?
цитирай
36. get - Много сложно стана ... т-това с икуменизма ??
03.03.2011 17:33
Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.
Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля.
Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.
Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на братството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.
Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин.
... тъй са се молели Оптинските старци ?!

За мен простичко казано(като от човек, който няма притенции) - Откак Вярата се монополизира и с това се обърна на Религия - Зпочна Войната ... и-и-и от тогава та до сега !!

С уважение !

от Гет ктист

П.П. Най-голямото предизвикателство за интелегента, в Пътя му към Бог - е интелекта му ! :)
цитирай
37. kleotemida - Клеотемида, защо не публикува о...
03.03.2011 21:30
анонимен написа:
Клеотемида, защо не публикува отговора ми?


Извини ме, бях много уморена тези дни и снощи само минах през блога без да пускам нищо - нито коментари, нито отговори. Нямах сили да чета просто, а и не бива да се притесняваш, когато не публикувам веднага отговори и коментари, защото и това ще ми се случва от тук-нататък. И не защото имам нещо против тях, а защото от ранна пролет до късна есен ми се налага често да пътувам и то не за ден-два. По нататък ще ти пиша как да направим нещата, така че когато ме няма, да можеш да влизаш в акаунта, когато пък ти имаш време и желание, и да отговаряш поне на въпросите към теб. Тук поне това не е забранено :)))
цитирай
38. kleotemida - Благодаря, Гет! Хубава молитва си сложил! И за нея благодаря!
03.03.2011 21:34
get написа:
Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.
Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля.
Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.
Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на братството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.
Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин.
... тъй са се молели Оптинските старци ?!

За мен простичко казано(като от човек, който няма притенции) - Откак Вярата се монополизира и с това се обърна на Религия - Зпочна Войната ... и-и-и от тогава та до сега !!

С уважение !

от Гет ктист

П.П. Най-голямото предизвикателство за интелегента, в Пътя му към Бог - е интелекта му ! :)

Прав си за монопола. Вярата не бива да се монополизира!
И за интелекта си прав! :) Много даже!... :)))

Иииии, радвам се да те видя отново "тук" (не визирам конкретно темата)! :))
цитирай
39. анонимен - Мария Клео, извини ме, при мен също борбата за свободно време си е неравен бой.
04.03.2011 17:55
Не знам защо не ми хрумна точно тази причина.
И аз се радвам да те "чуя", Гет!
Опитах да пиша в блога ти, но не позволява, явно трябва да се регистрирам. Извинявам се, че малко остро прозвучах последния път. Всъщност истината е, че ми е наистина остро отношението към неща, които се приписват на Християнството, а не принадлежат там.
Просто няма неутрална територия, на която да се водят разговорите за вярата. Всеки се идентифицира с философията си и колкото и да се пазиш, като целиш нея, изглежда, че целиш човека. Дори да не искаш и да ти е приятен.

Войната е започнала, когато един херувим засеняващ, решил да я обяви на Бог и обърнал срещу Него част от Неговите ангели. Когато започнал да обръща и хората против Него и те започнали да го слушат, започнала войната и на Земята.
Кахин (земния) уби Навел (благородния) и това е началото. Още от тогава нататък, на земята живеят два рода - децата на змията и децата на Бога. И никога не може да престане войната и враждата помежду им. Мирът е утопия.
Усещам, че те дразни тази мисъл, но, какво да правим, има само два пътя и нищо по средата. А кой глас на кой шепти в ухото, Господ знае.
Войната е от Бога, в определени случаи.
Все пак, блажени миротворците! Много се радвам, когато има привидни противоречия. Те карат човека да търси повече.
Гет, монопола е лош, ако не произтича от Бога. Все пак има само 1 начин да се предава вярата и Завета - от човек на човек. Това тръгва от Едем и няма човек с вяра, който да не я е приел от човек, освен Атам, който е Божий по произход. Това е заложил Бог, това, каза и Христос. Да кажеш "Благословен, който иде в Господното име." Иначе домът ти се оставя пуст.
Всъщност, важното здравата основа. И да те качат на влака изобщо.
Примерно, ти може да искаш Бог да направлява влака, а Бог може да ти каже, ами ти не си се качил на него!
Ако някой не е умрял и новороден, може ли да да вярва, че всичко в живота му е от Бог и че Той го учи?
Живот-смърт-възкресение! Знаеш!
С най-добри чувства
цитирай
40. get - - Момичета :)) - нямам нищо ... вас или убежденията Ви !!
04.03.2011 20:58
- Просто тази ревност ... пустата идва ми в повече !
- Пак казвам нямам нищо против това, в което вярвате и следвате ! ... но да не забравяме(!) за мярката ??
- Може би(?) в това се състои и трагедията на така наречените паднали (но все таки обърнете внимание !!) Ангели ! ... не знам, а и не искам да изпадам в апологетика "тези ангели" и демоничните сили на "преизподнята" подобни същности ли са ?? - Знам, че пак си поставям капан :), написвайки това ... вече ви виждам как хващата, хурките дилафите и всичкото женско всеоръжие :) и заставате в положение, като Войник с пушка при команда - На бой със нож ! - М-м-моля-я-я !! ... не искам да ви виждам такива - Какво не искам да ви виждам(!) ... просто, Не искам да си ви представям такива ! :))) - Направо сте плашещи !!

Човек когато проповядва - го прави с любов и от душа ... пъ-ък, вий като подпукате събеседника си ... с-с-с цитати (!) - направо, ум му зайдва ?! ... ми мен конкретно ме уплашихте на няколко - мъж съм, но срам не срам, признавам си го !! :)

Знам, че не вие лесно ! - то на кой ли(мислещ човек) му е лесно в тази нещастна и обрулена опит за държава - Но-о-о ! - по малко плам ! - Много вЪ молЪ - инак карате събеседника си да минава в нелегалност ! - Хаха !!!

- Квот има да става ще става !! - ма покажете дух, щот ний мАжете уж силен пол, но-о-о май, май, сме се объркали и обърнали на малки деца - Защо ли ? ... все тичаме за помощ при Мама :))) !!! - Ъ ??? (стопанке не правя никакви намеци, говоря от конкретиката на нещата, към момента !) :)))

С уважение и :))-ки

от Гет ктист
цитирай
41. анонимен - Мария до Гет
05.03.2011 02:58
Гет, любовта ми ти можеше да я видиш и така. А човек не може да е по-любещ от Бога, въпреки, че някои се опитват и си навличат неприятности.
Мога да ти пиша и както искаш. Но ще съм лъже-нещо си... относно фактологията, понеже така стоят нещата.

Относно подхода, си напълно прав. От много време знам, че критиката не ми е силната страна, а даже много слаба, познавам се. По силната страна ми е да те убедя, че си струва човек да опита това, за което говорим.

Писах ти, понеже изглеждаше заинтригуван и имаше позиция. Но не само. Ако не виждах доброто в теб и ако не бях убедена, че можеш да направиш крачка напред, не бих те подтикнала.Ако не виждах, каквото виждам, нямаше да си правя труд.
Това е.
Написаното от мен не означава, че Бог няма да ти зачете постигнатото и вярата, не го приемай така, понеже не е вярно!
Но, когато човек активно върви в една посока, не е ли най-доброто и за него самия да стигне? Като правим нещо, да го правим като хората, нали?

За ангелите, да, демони са... вече.
И щом след едно подвеждане са стигнали до там, значи са си страшни нещата.

Гет, този страх е най-хубавото нещо, което може да те споходи. Няма да ти навреди никак.
Всички сме минали точно от там, не си нито първия, нито последния.Просто си застанал на пътя, но се боиш да тръгнеш.

Ако не искаш, няма повече да те репликирам на тази тема.
Пожелавам ти спокоен уикенд.
цитирай
42. get - И все пак не разбрах - Отношението Ви и Що е това икуменизъм ??
05.03.2011 23:55
- Друг въпрос, на който държа да получа тълкуване е по отношение на това, което ви предавам в резюме, за Втори ватикански събор 1962-65г.
- Още през септември 1960 г. папа Йоан XXIII поръчва на кардинал Беа, председателят на Секретариата за християнско единство, да представи документ за отношението на църквата към евреите. Многократно преработеният текст се е разширил след това до една нова оценка на католическата църква за религиите. Декларацията изхожда от това, че религиозността е единственият спътник на човека а всяка една религия е проявата на това.
Поради това и нехристиянските религии, също така съдържат ценни и достойни за уважение от страна на християнина елементи.
По отношение на юдаизма декларацията подхожда най-подробно: в нея се посочва, че корените на Църквата са във Вехтият завет, поради което юдаизма и християнството са обвързани с духовна близост. Християните се считат за духовни наследници на избраният народ – та нали тяхно духовно съкровище се явява Библията? Декларацията също разкрива и учението на Църквата за смъртта на Исуса Христа, подчертавайки, че отговорността за тази смърт не тежи нито върху евреите(от това време) нито върху тяхното потомство. Припомняйки за общото с евреите наследство, Църквата дълбоко съжалява за цялата ненавист, преследвания и за многочислените прояви на антисемитизъм, които когато и да би било и от чиято и страна да са били са се изливали върху еврейството.
- В контекста на горенаписаното, ми е въпросът - Какво ни различава от юдаизма ?!

- Трето - все още не съм разбрал напълно мотивите(и тяхната сериозност) за схизмата от 1054 г. ?

- Моля за Вашето тълкуване - ЛИЧНОТО ВИ МНЕНИЕ !! - Моля спестете ми цитати от/на други автори !!

С уважение !

Гет ктист
цитирай
43. kleotemida - Гет, имам някаква бегла представа ...
06.03.2011 19:13
Гет, имам някаква бегла представа по твоите питания, но днес е Сирни заговезни и такива въпроси не ми се коментират.

Влизам днес само да поискам прошка от всички, които волно или неволно съм съм засегнала или обидила. Моля, простете ми!

На всички, които волно или неволно са ме засегнали, или обидили, или всички които мислят, че са го направили, простено им е!
цитирай
44. анонимен - Мария
07.03.2011 18:43
Гет, нищо не ми пречи да ти отговоря, но първо ще те питам, защо?
Защо не спреш да задаваш сложни въпроси и не се върнеш от началото.
Вяра в Божия син, покаяние, кръщение, учения за основите на вярата, пък ако щеш и Вечния Съд, в който ти не вярваш.

Истината не може да се сложи на тепсия, цялата наведнъж. Сам Бог ще те връща към входа на вратата, докато не разбереш, че от другаде не можеш да минеш. Самият живот в Него е пътят истината.
Точно по тази причина, всички учения, които не водят до вратата, нямат за източник Бога, колкото и да съдържат фрагменти от учението за Него.Какво да им уважаваш, те са създадени за това, за да бъдат дубликат и да отклоняват от пътя.
Относно Юдеите, писано е за тях, че приеха вярата, но не я опазиха. Те не могат да се идентифицират със Завета, който им е даден, след като изобщо не повярваха в него. Да, завета е от Бога, но които наистина повярваха в Бог, Го разпознаха, когато слезе при тях.
Юдеите нямат абсолютно никакво оправдание за неверието си. Не мога да уважавам юдаизма, доколкото той е днес едно от лъжеученията, които скриват вратата, пътя, истината и живота. Старият завет е пълен с пророчества за Христос, не само тези, най-буквалните, но и много други. Ако човек вярва пророците, ще повярва и в Христос.

Самите Юдеи са приели Завета по-малко от 2000 г. преди Христа. Завет, който е от Едем. Те изобщо не са нито единствените, нито първите с такъв завет. Заветът се предава от народ на народ. Една от най-важните заповеди в него е именно тази. Всеки, който приеме Завета, да може да влиза в него. Да не считаш никой за езичник, ако пази завета, да уважаваш чужденеца, ако пази завета. Самите Евреи също бяха чужденци спрямо Завета, в Египетската земя.
А пример за вярност е цар Соломон, който предава учението на Савската царица.
Бог не дели хората по народи, а по сърцето им. Това се вижда ясно в Новия завет, а Бог е един, Гет. Разлики между Новия и Стария завет няма, по отношение естеството на Бог - същият вчера, днес и до века.
цитирай
45. анонимен - Мария
07.03.2011 19:23
Ще добавя, понеже говориш за преследвания и гонения, че църквата не може да си позволи подобни неща.
Това, че не съм юдаист не значи, че ще преследвам някой такъв. Естествено, че църквата трябва да е миротворец . Борбата й е срещу небесни началства и власти, а не срещу плът и кръв.
Относно прошката към Евреите, кои сме ние, че да мислим за това, след като сам Христос прости на тези, които Го прободоха и помоли Бог да не им счита този грях.
Някои от тях повярваха, като римският войник, който Го прободе. Името му е Лонгинус, гробът му е в Англия, където последно е бил пратен като командващ римски войски, а разказът му е толкова интересен за четене, че горещо ви го препоръчвам. Тъй като една капка от кръвта на Христос, напръскала окото му, наранено след битка, а то изцеляло, той незабавно се запознал с Йосиф от Ариматея и поискал да чуе учението за вярата. В неговата история е поместена и тази на възкресения Лазар, с който се запознава в къщата на Йосиф. Описани са преживяванията и на Лазар, който след възкресението бил с променено естество и виждал невидимия свят. Бидейки спътник на Иисус и брат на Марта и Мария, той разказва удивителни неща, видени през новите му очи.
Книгата Лонгинус е поместена в Тракийските Хроники, но е документ, който от години циркулира сред християнския свят, а сам Лонгинус е обявен за светец.

Гет, за екуменизма съм си написала мнението. Всеки, който е новороден е със същото естество, като всеки друг новороден от другия край на света и те са едно в Бога. Ако се срещнат, ще са на Един Дух и ще се разпознаят като братя. Единствено ако разпознаваш Бог, можеш да разпознаеш Неговите и Свои братя.
Църквата винаги е била Единна, Свята и апостолска, поради Единия Божи Дух. Без конгреси и устави. Но и винаги е била скрита, тъй като Бог я пази от звяра, който търси, да я погълне.
Съвсем друг е въпроса, кой е част от нея и кой не. Всеки, който последва Духа, става част от Нея.
Затова, нека общуват, може да помогне да чуят.
цитирай
46. get - - Всъщност ... Да !
08.03.2011 14:54
- Най-малкото, нямам право ... независимо, какви са мотивите ми - Да те(ви) извеждам от вашата устременост и гореща вяра ! - Това дори и от етична гледна точка ... - Защото - познанието, само носи, повече мъка за знаещият !!

- Какво да се прави - съдба ? - на един Господ му праща, Вяра и Знание, а-а-а ... на други "просто" Щастие, тоест Вяра ! :)

- Радвам се за вас Мария - защото неизкушеният, е като малкото дете, тъй като тям първом принадлежи Царството божие !

анонимен - Мария написа:

Съвсем друг е въпроса, кой е част от нея и кой не. Всеки, който последва Духа, става част от Нея.
Затова, нека общуват, може да помогне да чуят.

- Да се надяваме, че поне съм в Дух божий !?


С уважение !

Гет ктист

- И нека, не само днешният ден а цялата предстояща година, за Вас да бъде Празник !! :))
цитирай
47. d3bep - Честит празник на дамите, усмивки и ...
08.03.2011 17:44
Честит празник на дамите, усмивки и радости в живота!
цитирай
48. анонимен - Мария
08.03.2011 19:41
Благодаря за пожеланията!
Пожелавам на Клеотемида да е обичана и щастлива майка!

Гет, усещам подигравката относно горещата ми вяра и милостта ти, че няма да ме изведеш от нея, благодаря. Вярата е само зрение в невидимото, докато стане видимо. Горещо зрение няма, то е слабо или силно, Гет.

Пътя е тесен. Повечето от хората, които срещам не са се и запътили натам. Но! Не ми е дадено да знам как Господ ще ни съди и никога не съм казвала, че няма да влязат в Царството!

Друг е въпроса, че има път на посвещение, в който човек може да се приближи много повече, отколкото да има просто умствена вяра или предразположение към доброто. Има хора, които желаят да бъдат в Царството днес и сега, след като пътя е открит. Нашите предци, благородните Траки, са чакали идването на Христос, както нищо друго. Те са имали спомен и разказ за живота преди грехопадението и най-съкровеното им желание било да се върнат в Едем.
Някои хора, явно вече не разбират какво се е случило някога и какво са имали и не желаят да се връщат.

Подозрението ти, че има мъчение в това е огромен предразсъдък.
Мъчението би било, само ако падаш надолу, а не ако се издигаш и връщаш. Не говорим за теоретично знание, Гет! Говорим за влизане в друго измерение.

И друго - няма как да се чудиш дали е станало, ако няма коренна промяна на посоката. Живот, смърт , възкресение. Знаеш това, затова се чудя, че го пренебрегваш.

Бог не е скрил, че е трудно, не става дума за сладкарница. Ако човек повярва, че си струва, го прави. Ако си видял духом, какво има зад вратата, влизаш и не гледаш назад.

После може да видиш, че безценния ти живот, който си стискаш, е бил една примка, на която някой временно е разхлабвал възела, за да го стегне по-силно после. А Бог по милост ти е давал слънце и дъжд.

И да ти отговоря за Духа. Има един критерий да познаеш дали ти говори и дали го чуваш - дали нараства доверието ти в Христа!

Поздрави и ти си решаваш, на мен какво ми е. Живота си е твой!
цитирай
49. get - - Не, не съм имал намерение да правя внушения или да обиждам !!
08.03.2011 22:39
анонимен - Мария написа:
Гет, усещам подигравката относно горещата ми вяра и милостта ти, че няма да ме изведеш от нея, благодаря. Вярата е само зрение в невидимото, докато стане видимо. Горещо зрение няма, то е слабо или силно, Гет.

... смущава ме, страстноста - от нея до пристрастноста е, само ... !?
Трите основополагащи "камъка" за християнина, се наричат Вяра, Надежда и Любов - над тях или ... вследствие от тях, идва София, тоест Мъдрост ! Следващият Ги(тоест изпълненият от тях) самият става Мъдрост и думите му стават - Слово !
Според човешкото ми(поради което несъвършенно мнение) следствието е, спохождане от Духът и ние по този начин, самите ставаме Слово !

анонимен - Мария написа:
"Нашите предци, благородните Траки, са чакали идването на Христос, както нищо друго. Те са имали спомен и разказ за живота преди ...

- От кога датира това "Преди" ?!
- От този момент ?
http://blog.chipolino.com/en/wp-content/uploads/2011/01/Ivanovden.jpg
http://stoyanovi.be/Home-1/Yordanovden2.jpg
- От този ... http://ikonata.eu/stenopisi/rojdestvo-hristovo.html ... или от някакъв друг ?!! или да изхождаме, от Ориген, какво казва: - „Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син и даряването Му битие, с какъвто и да било родител от човеците или другите същества, е и нечестиво, и беззаконие. Раждането на Сина е нещо изключително и достойно само за Бога." !
„ ... това раждане е вечно и непрекъсващо се, по подобие на това, както сиянието се ражда от светлината“ - тоест Раждането на Сина не трябва да се разбира не само в смисъла на акт, който има начало във времето, но и в смисъл на завършен акт. Раждането на Сина е процес, който вечно продължава, вечно се извършва !

Друго - Защо така се получава ... ? с използването на имената-епитети Иешуа, Иисус, Христос, Сотер и др.! - Хм, хайде, това да пропусна за сега ... !

С уважение !

от Гет ктист
цитирай
50. анонимен - Мария
09.03.2011 19:03
Ооох, добре. Все не ме вземаш на сериозно.
Пращаш ми снимки за кръщението на Иисус от Йоан. После ми говориш някакви неща, които вероятно касаят идването Му в плът и някакви свързани с това заблуди. Какво общо имат тези неща с казаното от мен? На мен ли ги приписваш?

Животът преди... е животът в Едем, написала съм го!
За древните хора отпадането им от там е било трагедия, каквато днес, за някои е връщането им.
Говорим за митичното време, преди изгонването на човека от там. За първите хора, това е било много по-тежко от това, да си, да кажем, цар и да станеш клошар. Поколения наред разказите и спомените за чудесата и красотата на Едем се предавали. Единствената вяра и надежда била, че Бог им обещал да не ги остави, утешил ги, че Неговият Син ВЕЧЕ е поел греха им, но в тяхното време, това ще се случи след около 5500 години. Заветът бил, че след този момент ще могат да се върнат.
По тази причина Траките очакваха въплъщаването на Христос.
Но Христос за тях си беше техния Всевишен Бог, те никога не са смятали, че е човек, като някои други. И никога не са обвързвали нито съществуването Му, нито раждането Му със слизането Му на земята.

Малко ми е чуждо виждането, че раждането е процес. Не знам защо Христос трябва да се ражда непрестанно.
Той е Бог, роден (приключил процес), не сътворен, единосъщ с Отец. Той е едно от лицата на Бога. Той е роден преди създаването на видимия свят, който е станал именно чрез Него.
Всъщност идването Му в плът е, което не трябва да се нарича раждане.

Ако си против беззаконието, както виждам, внимавай с теологизирането и личните теории. Христовото учение не е тайна, може да се научи и също е записано в някаква степен, но изказаното от теб не се и докосва до него.
Тези снимки, дето ми пращаш, са свързани с точно това, което е в началото. Въплътеният Христос, който беше Бог и имаше Духът без мярка, се кръсти от Йоан, с думите, че трябва да изпълни каквото е редно. Той нямаше нужда да се кръсти, но ти имаш, Гет и той ти даде пример.
цитирай
51. анонимен - Мария
09.03.2011 19:45
Нищо, което правиш, размишлявайки пред компютъра или сам в къщи, не може да те направи слово. Колкото и да си осъвършенстваш ценностната система, тя ще си остане човешка, понеже е според твоя субективен критерий. Освен това, плът и кръв не могат да наследят Бога. А ти си плът и кръв, заедно с душата си и чувствата си и всичко в теб. Точно това трябва да умре!
Христос говореше за новораждането - че ако не се родиш от вода и Дух, ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в Божието царство. Тъй като така се зачева именно зародишът на небесния човек, който се съединява с Бога. Това "бебе", отглеждано добре, може да те доведе не само до голяма пълнота на познание, но то е и син/дъщеря и наследник на Отца.
Тези неща трябва да ти ги обясни свещеник, но си го избери внимателно. Да не се окаже, че водата само ще ти напръска косата. Или може да говорим, но не в мрежата.
Кръщението е тайнство, което освен видимата страна, която трябва да се изпълни вярно има и невидима, която реално се случва. Първо кръщение на покаяние. Следва и кръщението със Светия Дух. Когато реално получаваш Духа... и така на татък, това не е за интернет, не ме карай да пиша повече.

Само ще наблегна, че свещеникът не само трябва да ти обясни нещата, но също да прецени, дали си готов. И да те кръсти, когато си и ако изобщо станеш.

Моята мисъл беше и все ще те връщам към това, че без да приемеш вярно учението на Христос, без да го последваш, не би могъл да продължиш напред или да постигнеш нещо.
Без дара на покаянието и без дара на Светия Дух, всякакво себеусъвършенстване е безплодно. Такова може само да те направи в своите си очи някой горделив мъченик, който, поради непосилните си усилия и ограничения, може да си създаде усещането за някаква огромна себеправедност.

Истинската трансформацията е с Божествени сили, не човешко напъване. Приемането на живот и освещение също. Вярата, надеждата и любовта са следствие също на този живот, тъй като са плод на Духа, а плодът идва след малко пот на нивата.
цитирай
52. kleotemida - . . . смущава ме, страстноста - от нея ...
09.03.2011 20:11
get написа:

... смущава ме, страстноста - от нея до пристрастноста е, само ... !?
Трите основополагащи "камъка" за християнина, се наричат Вяра, Надежда и Любов - над тях или ... вследствие от тях, идва София, тоест Мъдрост ! Следващият Ги(тоест изпълненият от тях) самият става Мъдрост и думите му стават - Слово !
Според човешкото ми(поради което несъвършенно мнение) следствието е, спохождане от Духът и ние по този начин, самите ставаме Слово !

Гет, мисля, че си сменил местата на това кое е първото и кое е следствието. София - Мъдростта - е майката на тези три сестри - Вяра, Надежда и Любов и не идва след тях, а е преди тях. Те ТЕ са (В)СЛЕДСТВИЕ от НЕЯ :). Хайде сега да видим какво се получава с тълкуванието ти... :))) Излиза, че изпълненият с Нея (с Мъдростта), (т.е. следващият Мъдростта) ще роди (ще породи в себе си) и Вярата, и Надеждата, и Любовта. А Словото е Едно, Гет, и То е Исуус - Синът Божий! И който се вслуша (в смисъл послуша) в Него, може да добие онази Мъдрост, която да породи Вярата, Надеждата и Любовта - триединно...
цитирай
53. get - Знаеш че, не съм надмогнал Егото си ! - що ми дърпаш фютчето :))
10.03.2011 00:47
kleotemida написа:
get написа:

... смущава ме, страстноста - от нея до пристрастноста е, само ... !?
Трите основополагащи "камъка" за християнина, се наричат Вяра, Надежда и Любов - над тях или ... вследствие от тях, идва София, тоест Мъдрост ! Следващият Ги(тоест изпълненият от тях) самият става Мъдрост и думите му стават - Слово !
Според човешкото ми(поради което несъвършенно мнение) следствието е, спохождане от Духът и ние по този начин, самите ставаме Слово !

Гет, мисля, че си сменил местата на това кое е първото и кое е следствието. София - Мъдростта - е майката на тези три сестри - Вяра, Надежда и Любов и не идва след тях, а е преди тях. Те ТЕ са (В)СЛЕДСТВИЕ от НЕЯ :). Хайде сега да видим какво се получава с тълкуванието ти... :))) Излиза, че изпълненият с Нея (с Мъдростта), (т.е. следващият Мъдростта) ще роди (ще породи в себе си) и Вярата, и Надеждата, и Любовта. ...

- Ми за мен, те са по-скоро като числител и знаменател в дробно число !
Мъдър ли си, изпълваш се с трите същности - изпълниш ли се с тях - Ставаш мъдър ! :))

kleotemida написа:
А Словото е Едно, Гет, и То е Исуус - Синът Божий! И който се вслуша (в смисъл послуша) в Него, може да добие онази Мъдрост, която да породи Вярата, Надеждата и Любовта - триединно...

- Не знам(?) за мен Словото е действието на Духът, който ние достигаме(с други думи, попадаме под благотворното му действие) чрез милостта(любовта) на Синът божий ! ... Нали това става и с Апостолите ? - та той поради това тяхно качество им се явява след възкръсването си !
- Но това си качество, те го постигат, тоест "то" тях ги постига, защото са следовници-ученици на Спасителя !
- Поне интуитивно така ги усещам нещата !?

С уважение !

от Гет ктист :)
цитирай
54. azon - Здравей Гет, интуицията те води ...
11.03.2011 14:00
Здравей Гет, интуицията те води добре, но е още по-добре нещата да се кажат с по-точни думи, ако ми позволиш.
Мен лично не ме притеснява кое е първо или второ, Божествената софия, любовта, вярата или надеждата.
По ме притеснява, че тези качества, които Бог търси в нас, не представляват това, което човек мисли. Земният човек има вяра, надежда и любов и естествено, че човек ще нарича така чувствата си. Но любовта и вярата са обяснени в библията и аз поне виждам, че са много трудно постижими така, както са описани. Аз ги откривам в себе си само в начатък.
Понеже нито вярата е просто вярата, че има Бог (което и демоните знаят), но ясно виждане на невидими неща. Нито любовта е някаква емоционална привързаност или саможертва, която може да е с всякакъв мотив. Любовта към Бога се проявява в това да пазиш заповедите му.
Има обективен еталон за тези понятия, различен от субективното ни възприемане. Но той се постига в края на пътя, не в началото. Тези са венецът, с който се увенчаваме!
Така че, Бог не търси да ги открие в нас, първоначално, понеже те са плод на Духа и ние няма как да ги притежаваме. И Бог не ни е поставил в омагьосан кръг. За да ти се даде, трябва вече да имаш! То е и така, но може да имаш малко. Малко вяра, за да направиш първата крачка и малко любов, за да не се съблазняваш в Божието.
Странното е, че нямаме и това малко, но си мислим, че имаме много - поради субективната си представа.

Словото, се ражда в утробата на Духа. По тази причина, ако се изпълваш с Духа, Словото прави обиталище в теб. Това не може да се случи, ако Духа те "спохожда" от време на време. Трябва да го имаш.
Вярно е, че така апостолите бяха обучавани, но ако имаш време да почетеш повече, ще видиш огромната разлика в разбирането и служението им, преди и след Петдесятница, когато бяха кръстени със Светия Дух.
Кръщението не те постига постоянно, то се извършва от свещеник, чрез ръкополагане. Тайнство е.
цитирай
55. get - Уважаема Мария - възхищавам се от чистотата и силата на поривата ти ...
12.03.2011 14:01
... по Пътя към Бог !!

- Не го приемай, като укор или нещо, което носи някаква негативност относно Теб или Това, което следваш .
- Как да кажа, навлизаш в много дълбоки води - А още, според мен ... не си готова (предполагам ?) за това !
- Ако си член на така наречената Тракийски църква - опитай се леко да се отдръпнеш(образно казано) и да я погледнеш през погледа на страничен, непредубеден зрител-анализатор !! - Прости ме за откровеността, но там има доста смущаващи неща ! ... правилно ме разбери, не го говоря защото съм "ПО" умен, знаещ или др. подобно - казвам ти го на база житейски и духовен опит ... и-и-и не на последно място, защото те уважавам и проявявам загриженост ... ??!

С уважение !

от Гет - не се шегувам, когато пиша че съм Ктист и "затварям" Пръстена на "силата" си ! - Дано най-малко, не прозвуча скандално-странно за четящите тези редове ??!
цитирай
56. kleotemida - Словото, се ражда в утробата на ...
12.03.2011 22:05

azon написа:
Словото, се ражда в утробата на Духа. По тази причина, ако се изпълваш с Духа, Словото прави обиталище в теб. Това не може да се случи, ако Духа те "спохожда" от време на време. Трябва да го имаш.
Вярно е, че така апостолите бяха обучавани, но ако имаш време да почетеш повече, ще видиш огромната разлика в разбирането и служението им, преди и след Петдесятница, когато бяха кръстени със Светия Дух.
Кръщението не те постига постоянно, то се извършва от свещеник, чрез ръкополагане. Тайнство е.


Мира, значи Словото се ражда в утробата на Духа? Така ли? Не беше ли То/й Единородният от Отца?
Ще обясниш ли малко по-подробно къде е записано точно това в Библията? Че Словото се ражда в утробата на Духа... И за каква точно утроба говорим?

Щото по твоите думи излиза, че ние изпълвайки се с Духа приемаме в себе си една утроба, в която да обитава Словото. Така ли? И след като в Библията ясно е записано, че Словото е Иисус, какво излиза по твоите думи? Ще ми го разтълкуваш ли, защото аз нещо не схващам.

За малко да забравя... И за какво ръкополагане става дума? За онова като при богомилите ли? Или за някакво друго? Би ли го описала малко по-подробно? И би ли обяснила защо върху апостолите (и сподвижниците им, да не забравяме и това) се изля Светият Дух без ръкополагане?
цитирай
57. анонимен - Мария
15.03.2011 13:09
Клеотемида, моят поглед е по-различен.

Храната, от която човек се нуждае я дава Господ, чрез работниците, които е пратил на нивата Си, според ръста на развитие на човека и ... в тялото!

Аз не съм свещеник и такава храна не мога да давам, още по-малко мога да знам на кое място се намира човек спрямо Бог и какво му е потребно.
Както се казва и в молитвата, която Господ ни завеща. Дай ни днес ежедневния ни хляб...
Предположението, че цялата храна Господ ни е сложил на тепсия преди 2000 години, за да си я претопляме сами е погрешно.
В пътя си ние следваме стъпките на невидимия Епископ и Пастир на душите си. Който ни дава да минем през една врата, после втора, трета... Сам Той е вратата, а който не влиза през вратата е крадец и разбойник. Човек трябва да има повече смирение и да не се мъчи да проникне с натиск или отдругаде, а да потърси да бъде въведен и да му бъде открито от Бога, което Той реши, че е полезно за живота му.
Разбирането и откровенията Бог дава на човек съобразно неговият ръст и чин във вярата. И според колкото може да му се довери.

В Новият Завет недвусмислено е написано, че Господ не говореше на хората друго, освен притчи. А какво говореше на учениците си насаме, почти не е написано. А какво Духът им откри по-късно, още по-малко.
Нито пък някога някой ще разбере какво има зад последната врата, ако не бъде въведен там от Божествения Епископ.

Честно казано не вярвам, че въпросите, които задаваш са хляба, който Бог ти дава днес. Особено с това настървение, с което подхождаш.

За да не решиш, че говоря празни приказки... как зачена Мария? И Единородният Син на Отец без Животворящия Дух ли се роди? А Духът Свети защо е Животворящ?

Когато Светите тайнства са се извършвали в живота ми, аз не съм си помисляла, да ги гледам през погледа на свещениците и да разбирам тяхното свещенодейство. Това, което ми е било потребно, това съм получила - моето разбиране, относно невидимата страна на тайнствата, за да участвам в тях пълноценно.
цитирай
58. анонимен - Мария
15.03.2011 14:52
Гет, може да ми пишеш в моя блог или на лични, както бяхме говорили ...

По повод на гледането отстрани, досега не съм успяла да видя отстрани живота в нито една църква. Ако изобщо може да се види, то той може да се види единствено в пряко общуване с хората, които съставляват духовното тяло на една църква и носят този живот.
Предположението ти, че аз съм чист човек, но посещавам "съмнително" място, издиша отвсякъде. Ако аз съм чист човек, който ми е бил пастир е бил по-чист от мене и е знаел как да ме води. Говорим принципно, нали?
Но подобно "изпитване" би могъл да направи единствено човек, който не само има Светия Дух, но е достигнал пълнолетие във вярата. Както казва апостол Павел, Христос да се е вселил в него. Духовните неща се изпитват само духовно. Тук житейският опит не помага.
Ако Бог прати човек към някой, приел невярно слово, то ще е за да помогне! А няма друг начин да помогнеш, освен да кажеш вярното слово, с което си пратен.За това е нужен ръст във вярата.
Плюенето или злословенето по страниците на интернет, по адрес на свещеници и църкви, е безобразие и аз не бих станала проводник на подобни изявления.
Не защото съм пристрастна към някоя църква. В една друга тема аз се застъпих за Петдесятната църква, Клеотемида помни. Със същите мотиви.
А негативното отношение не помага на никой. Нещо, което съм научила отдавна - ако някой не те обича, никога не го слушай. Дори да каже нещо вярно, то ще е за да разруши, а не да съгради. Пренебрегвам всичко, ако е казано с негативизъм за някой, като безплодно и безполезно говорене.

Това не го пиша, понеже те упреквам в нещо, ти си бил винаги умерен, дори в съмненията си. За което те уважавам!

А лъжата не трябва да ни докарва до истерия. Има верни работници на нивата, които, каквото видят в Бога, това говорят. Но, човек основно се подлъгва поради собствените си страсти, така че и заблудите са допуснати на света с промисъл. И дори им е позволено царски места да заемат.

А ти какво затваряш?
Пиши ми, но не тук.
цитирай
59. kleotemida - Хехе, не знам колко ми е на мен настървението, но по дължината на писането се вижда все пак нещичко :)))
15.03.2011 23:51
Та излиза, че не можеш да ми отговориш на въпросите, защото не си свещеник или защото тайнството, за което говориш е толкова голямо, че не е за казване или не го разбираш, но знаеш, че така трябва да бъде? Но, всъщност, ти хвърляш напосоки тези, които ги няма никъде, освен може би в твоята (или по-скоро на Гайд) Тракийска църква. Няма лошо, стига да е обосновано и с цитати от Библията, за която сама твърдиш, че е Боговдъхновена. Та, след като мяташ подобни приказки, бъди така добра да ги обясняваш, ако ли не - просто не сей подобни недомислици наляво и надясно.
А относно празните приказки... празни са, още повече на база примера с Мария. Тя не е Светият Дух, за да дръзнеш дори да си позволиш подобно сравнение. Върху нея слезе Святият Дух и тя зачена. Как свърза това със Святия Дух = на утроба, в която се е родило Словото? Да ти кажа честно, май житейският опит не помага тук с този пример... Животворящият Дух, казваш - да, Животворящ Е, но Е и Единия от Троица - Бог-Отец, Бог-Син (Словото) и Бог-Свят Дух. Та как точно е И утроба на Словото, т.е. на Бог-Син, Животворящият Дух?
Иначе витиевато и сладкодумно ги редиш приказките, но и доста поврътливо. Пряк отговор на пряк въпрос така и не получих от теб, все едни такива дълбокомислени (уж) и засукани приказки, но без грам доказателство от там, откъдето трябва да дойдат (а ти много добре знаеш откъде). Така че нормално е да искам да видя все пак каква "ХРАНА" се опитваш да сервираш - и на мен, и на четящите тук. А след като дори не искаш да изясниш "произхода й", защо се опитваш да ни я пробутваш покрита със салатата от толкова много и високопарни думи? Мислиш ли, че чак толкова не си подбираме "храната"? Или, че красивият й външен вид може да ни накара да консумираме това, което ни поднасяш? Е, приеми, че не сме чак толкова наивни и сме наясно, че това което радва окото, не винаги е добро за тялото, да не говорим за душата... Защото, както сама казваш, "човек основно се подлъгва поради собствените си страсти"...

п.п. Апропо, да те попитам тук, защото при теб не мисля да идвам повече. Та, как се случи така, че аз една вечер от преумора не пуснах коментарите ти и ти го направи на въпрос, а когато аз пуснах в темите ти два коментара, които на теб не ти изнасяха, бяха изтрити?... Не се притеснявай, не съм нито засегната, нито обидена. Чудя се само колко ли коментара, подобни на моите, са излетели в небитието? И дали, ей така чудейки се, да не задам един въпрос, в контекста на цитираното от мен твое съждение...ммммм, за какви точно "страсти" говорим, Мария?... И един доуточняващ въпрос - това от кой вид негативизъм е?...
цитирай
60. get - Чета ви, и-и-и ... си мисля, колко тайни остават скрити за умовете Ни :)
16.03.2011 23:59
- А някои, като този - http://www.celtoslavica.de/imago/bilder/Urschalling.jpg - са пред очите ни !! - Какви ли очи следва да имаме за да ги разберем ?? ... само очи ли следва да имаме ?
- Какво ли иска да ни подскаже мотива на "Палметата" от тракийските храмове до раннохристиянските в нашите земи ? - ето един http://www.runitravel.com/wp-content/uploads/2010/12/43-1.jpg
керамика с палмета-кръст от църква Преслав - http://www.museum-preslav.com/images/19a_big.jpg
Ето един от църквата в Плиска - http://www.promacedonia.org/sv/144_7a.jpg ...
тук върху капител от църква - http://4.bp.blogspot.com/_mMsZOCc68bQ/S6s22XA1SxI/AAAAAAAAAY4/JQE_T6G7QAQ/s1600/629.jpg
- А тук символика, Каква ли ще да се крие ? - http://www.goddessgift.net/images/anahita-lady-of-beasts-statue-CU-SS-LB-2.jpg - А тук тракийската богиня - А този ? http://archaeology-knigi.com/wordpress/wp-content/uploads/2010/04/2-258x300.jpg - това от вълчедръмското съкровище.(пак характерният мотив палмета)
- А тук патриаршеската църква Охрид, иконостас - http://www.makemigration.com/kultura/kopanicarstvo/73-74-75-76.jpg
- Пазарджик църквата - http://ejournal.eduprojects.net/osm/media/a%29%20Bulgaria/Pazardjik%20-%20sights/the%20gates.JPG
- Драга Клеотемида, какво ли се крие в българската народна приказка - За тримата братя и ламята ? ... може би това - http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_sn_01.jpg - оброчна плочка от варненско, мъжът-воин, дървото с ябълката и ламята !!? - Как смяташ ?
- Уважаеми момичета - чували ли сте, за "ката"фригийците ... първото идва от катарос-чист. Те също така са известни и като "монтанисти" от името на първосвещеника Монтан ... със помощничка св.Присцила.

И още колко чудни и странни работи има, но дали ще се докоснем до тух зависи от Бог и Провидението !

С уважение !

от Гет ктист~катарос :)
цитирай
61. анонимен - Мария
17.03.2011 01:02
Понеже знам, че ти си ограничила Бог изцяло до написаното в библията, на теб съм ти говорила винаги само с цитати. Това, което писах за Духа, беше за Гет. Той не харесва цитирането, по думите му. А ти не говори с "ние". Ти си си ти, той е Гет.

"Върху нея слезе Светия Дух и тя зачена."
Е, това имах предвид и аз! Зачена от Духа, роди Словото.
Като слезе и върху теб Духа и ти ще заченеш сестрата Христова в себе си. Амин!

Библията Е боговдъхновена! Точно за това, поученията са едва загатнати като теми, (споменава се само, че основата са поучения за вяра, кръщения, покаяние, възкресение, вечен съд и др.), няма ги, обаче. Няма упътване как се правят и кои са тайнствата, няма ред на литургията, няма упътване за нито едно от нещата, които трябва да знаят и вършат свещениците в различните чинове, няма точната църковна йерархия, дефакто никой свещеник, не може да бъде научен на служението си само чрез библията!
Защо? Ти си отговори сама, аз вече опитах.
Искаш цитат за всичко? Ето цитат (по памет) : " Когато дойде Духа, ще ви научи на всичко, от моето ще взема и ще ви дава... и ще ви яви идните неща." Не каза писанията ще ви научат... Ще ти дам и още множество цитати.
Но не ми се спори, с отношението, което имаш. Не съм длъжна. Ти виждаш зло там, където го няма. Без основания или факти, сама си въобразяваш собствена действителност в съществуване и в нея има твърде много незаслужено очерняне на хора, аз очевидно съм ти черна също. Тона ти, отношението ти, при това положение, дължа ли ти нещо? Така че, това беше от мен.

Продължаваш да пишеш за Гайд, при положение, че ти казах, че не съм го виждала, нито чувала. Освен, че съм чела декодирането.
На очерняне, спрямо свещеници, аз НЯМА да стана проводник, дори да НЕ ги познавам!
Прави го тук, в своя блог, както и досега. Понеже ти сама знаеш какво беше скрито под уж въпросите, на които знаеш отговора ми, но търсиш да разпространяваш лъжи, за които нямаш доказателства. Освен твоята неосведоменост и подозрителност.
цитирай
62. get - - Уважаеми, Клеотемида и Мария !
17.03.2011 16:31
- Не случайно се опитах да ви покажа с картинки нещата както ги виждам от моя страна(междувпрочем далеч съм от изчерпването на въпроса в този вид) !!
- Второ говорим за икемунизъм - Защо се стигана до него ? ... Може би защото между две църкви(въпреки, че по смисъла на проповядваното такова нещо не би следвало да има) преди това се стига до така наречената Схизма.
- Така, че преди да говорим дълбокомъдрени работи за икуменизма ... мислу, че следва да се направи анализ за предпоставките довели до схизмата м/у "Вселенската" и Римо-католическата курия !! ... Също така мисля, че ако се развие добре през призмата на това въпросът - Ще излязът доста странни и смущаващи неща !!
- Като резултат ще отпадне необходимостта от цитати от "свещени" писания а ще се говори доста по-конкретно и с разумни доводи и факти ?!

С уважение !

от Гет ктист~катарос

П.П. За подарък ви изпращам изображение от надгробен паметник - кореспондиращ с темата и това, за което исках да привлека вниманието ВИ - Символиката ??! ... но зад символиката се крие нещо по-различно и сериозно !!
http://www.celtoslavica.de/imago/_Radimlja1.html - Нещата не са толкова еднозначни, както би ни се желало да бъде - Нали ?
- Артефакта е с датировка 13-14 век.
цитирай
63. kleotemida - Гет, символиката и разчитането й е ...
17.03.2011 22:31
Гет, символиката и разчитането й е хубаво нещо, но не всяка символика е вярната. Така че, не мисля де що има "картинки" по темата, каменни фигурки, иконки или каквото и да било друго, трябва и съм длъжна да го приемам като "вдъхновение Свише"... Това от мен за символиката...


Мария, "НИЕ" са всички, които четата тук, а не само тези, които пишем. А по повод на казаното от теб, аз ще ти дам само един цитат:

1 Йоаново 4:1
"Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света."

А аз виждам това, което виждам, както и деформациите, които с лекота се вкарват във вярата. Но изборът е персонален. Всеки сам си избира пътя, на кого да вярва, с кого да го върви, както и подир к/Кого...
цитирай
64. kleotemida - И за да не стават недоразумения и некоректни инсинуации, ето ги моите (изтрити) коментари при теб. Ето първият:
17.03.2011 22:52
12.03 20:57 - Относно Кубрат, искаш картинка...
azon написа:
Относно Кубрат, искаш картинка???
Искаш да вляза в Гугъл и да търся картинка за това, как някой художник си е представил реалната сцена?

Когато писах, че Кубрат е онагледил руната имах предвид историята, която всички сме чували. Как взел снопа от пръчки (което е руната) и как чупел пръчките една след друга, с което е обяснил смисъла й.

А за картинките на руната на Тракия, не знам защо точно ти настояваш да ги качвам, след като не само си ги виждала и ги има в блога ти, но сме ги коментирали. Може би желаеш отново да спориш, че това е "фаянс" по Гардинер?
No way! Няма да си го причиня втори път. Взех си поука. Нека е фаянс. Да бъде фаянс.
За теб фаянс, за мен Теру (всички заедно)!


Не, Мира, не искам нито картинка, на която да се вижда представата на някой художник, не искам и словесните интерпретации на Гайд, които ти по някакъв начин си "подредила" за себе си. Искам снимки на артефакти, които са принадлежали на Кубрат и там се виждат тези символи и знаци, т.е. въпросната руна. Щото приказки за "снопчета" не ми се слушат. Същото се отнася и за интерпретациите на имената. Не знам за какво хоро говориш, но хорото тъй те е понесло, точно с тези имена, че не знам дали сама си даваш сметка за това. И не съм искала да ми правиш ти преводите. Би било правилно да се поставят снимки на първоизточниците и съответния превод.
Колкото до полезността, аз не съм никак убедена в това. Нужни са ми факти, а не проповеди, макар и красиви. Темата все пак е в "История", а не в "Изкуство"... или "Лайфстайл"... което ще рече, че са нужни факти. И то категорично от източниците.

Коментарът чака одобрение
Постинг: Българите сме Траки. А Траките са Христови.
Автор на постинга: azon
Редактирай | Изтрий
цитирай
65. kleotemida - А ето и вторият, към темата: "Заветът на Бог с Траките и Заветът на Бог с Евреите"
17.03.2011 22:56
12.03 21:20 - Интересни интерпретации, но пълни ...
Интересни интерпретации, но пълни с противоречия.
За сега ще изчакам историческата обосновка, т.е. източниците на цитатите за траките, както и снимки на съответните пасажи, било от хроники (но от автентичните), било от Библии (но пак автентичните, в т.ч. и коптската). Щото цитиране на Хрониките на Гайд е цитиране на неговите хроники, а не на исторически източници. Нормалната практика, ако чак толкова му се доверяваш в преводите, е да се даде фиксимиле на оригиналния текст и срещу него или под него превода. Така поне може да се направи някакво съпоставка между двете (не мисли, че няма хора за това). Иначе пак ще повторя, цитираш автор, който си сглоби библия, вкара вътре египетски богове (уж като наименования на Единородния), вкара египетски символи и ритуали и ги нарече древнотракийски, заговори на някакъв неразбираем език, който нарече древен бохарски диалект - един от тракийските езици (след объркването на езиците) :))), създаде си църква и започна да служи като кардинал в нея, пардон, първо си създаде църква, след това преждеизреденото. Което само по себе си доста влошава нещата относно историческата достоверност на твърденията му. Поради това, за да повярвам в правотата му, ще ми са нужни много повече доказателства, отколкото цитиране на собствените му съчинения. И естествено намаляване до минимум противоречията в хронологията на събитията и в някои постановки за тези събития... :))) Та в тази връзка, прегледай си отново логиката на събитията и трактовката им... там някои неща здраво куцат...:)

Коментарът чака одобрение
Постинг: Заветът на Бог с Траките и Заветът на Бог с Евреите
Автор на постинга: azon
Редактирай | Изтрий
цитирай
66. get - Добре Клеотемида - Мога ли да ти поставя няколко въпроса ?
17.03.2011 23:32
kleotemida написа:
Гет, символиката и разчитането й е хубаво нещо, но не всяка символика е вярната. Така че, не мисля де що има "картинки" по темата, каменни фигурки, иконки или каквото и да било друго, трябва и съм длъжна да го приемам като "вдъхновение Свише"... Това от мен за символиката...

...


- От кога датира Библията - и е ли е тя, от създаването си в неизменен вид ?
- Защо относно св.Клемент(на практика Вторият папа след св.Петър) се казва - той бе "РЪКОПОЛОЖЕН" от св.Петър ... по силата на ФАКТА ... източно православните го приемат, че е Папа, тоест глава на Римската църква ? ... от там, - Защо символът му е този - http://en.wikipedia.org/wiki/File:Mariner%27s_Cross.svg - както виждаме едно към едно(стилистика) с Богомилският от Босна ?

- А за нещо да ти напомня този оловен печат намерен в Плиска(има го в блогът ти) - http://img545.imageshack.us/i/5551.png/ .... ? ... припомням - тогава богомилите не ги е имало !! ... също и арианите !
- Междувпрочем въпросите си ги поставям към вас двете !!
- Искам още нещо категорично да заявя - пишейки всички тези неща с тях не атакувам християнството и в моята християнска концепция я има Троицата !! БАЩА-СИН-ДУХ !! ... но това е максимално приблизено до първохристиянството !!

Не това, което в момента ни се заявява, че е било християнството към онези времена !!

- С уважение !

от Гет ктист

П.П. Уважаема Клеотемида, заявяваш:"Гет, символиката и разчитането й е хубаво нещо, но не всяка символика е вярната." - Бих желал да се запозная с верните исторически факти и съответно отговарящата символика на изначалното християнство !
цитирай
67. kleotemida - ............................................................................................................
17.03.2011 23:50
анонимен написа:

Но не ми се спори, с отношението, което имаш. Не съм длъжна. Ти виждаш зло там, където го няма. Без основания или факти, сама си въобразяваш собствена действителност в съществуване и в нея има твърде много незаслужено очерняне на хора, аз очевидно съм ти черна също. Тона ти, отношението ти, при това положение, дължа ли ти нещо? Така че, това беше от мен.

Продължаваш да пишеш за Гайд, при положение, че ти казах, че не съм го виждала, нито чувала. Освен, че съм чела декодирането.
На очерняне, спрямо свещеници, аз НЯМА да стана проводник, дори да НЕ ги познавам!
Прави го тук, в своя блог, както и досега. Понеже ти сама знаеш какво беше скрито под уж въпросите, на които знаеш отговора ми, но търсиш да разпространяваш лъжи, за които нямаш доказателства. Освен твоята неосведоменост и подозрителност.


Отношението ми, Мария, всеки сам си го предизвикава, макар моето към теб да не е такова, каквото искаш да го изкараш. И друг път съм ти казвал, че се опитваш да си служиш с внушения, вместо с доказателства, сега пак ще го повторя за пореден път. Причината е видима и по-горе, и по-назад в темите. Да не говорим, че в темите в блога ми все пак има корспондениця в коментари между нас двете и се надявам да я препорочетеш и да си „свериш“ моето отношение към теб самата, както и точно тези ти опти да сугестираш четящите чрез някаква „надчовешка“ правота. И, вярвай, не биха ми правили впечатление тези опити, ако наистина си служеше с налични факти, а не с теологични беседи, почиващи на (до тук) непотвърдена литература (и то като древни документи-първоизточници). Що се касае до вярванията, които се опитваш да прокараш, по тях имах и имам въпроси, които смятам за резонно да задам, щом за мен са недоказани и не почиват на факти от Библията. И не ме интересува дали на теб ти харесва или не, че искам да проверя за себе си нещата през нея.
Я да проверим пак фактите. Ти написа, надявам се собственоръчно:

azon написа:
Словото, се ражда в утробата на Духа. По тази причина, ако се изпълваш с Духа, Словото прави обиталище в теб. Това не може да се случи, ако Духа те "спохожда" от време на време. Трябва да го имаш.

Сега ми обясняваш, че си имала предвид ето това:

azon написа:
"Върху нея слезе Светия Дух и тя зачена."
Е, това имах предвид и аз! Зачена от Духа, роди Словото.

Така ли точно ти изглежда написаното по-горе от теб? И би ли могла да му се даде точно тази интерпретация, която се опитваш сега да дадеш? Е, аз не мисля, че двата цитата са еднозначни по смисъл, защото дори видимо не са. На това аз му казвам увъртане и бягане от конкретен въпрос с конкретен отговор.

И след като това се случва за пореден път, наистина не виждам причина да ми гостуваш в блога. Както се казва, „Срещнахме се, видяхме се, но не се разбрахме...“
Бог да те закриля и напътства!
цитирай
68. kleotemida - С удоволствие, Гет, когато спреш да слагаш на една лавица християнски кръстове и фигурки на разни богини :),
17.03.2011 23:58
както и шарките на дрехите им или личните им аксесоари, и да ги разглеждаш като равнопоставени и равнозначни в символиката на първохристиянстовото и дори "пред"християнството... т.е. изначалното християнство...


get написа:
kleotemida написа:
Гет, символиката и разчитането й е хубаво нещо, но не всяка символика е вярната. Така че, не мисля де що има "картинки" по темата, каменни фигурки, иконки или каквото и да било друго, трябва и съм длъжна да го приемам като "вдъхновение Свише"... Това от мен за символиката...

...


- От кога датира Библията - и е ли е тя, от създаването си в неизменен вид ?
- Защо относно св.Клемент(на практика Вторият папа след св.Петър) се казва - той бе "РЪКОПОЛОЖЕН" от св.Петър ... по силата на ФАКТА ... източно православните го приемат, че е Папа, тоест глава на Римската църква ? ... от там, - Защо символът му е този - http://en.wikipedia.org/wiki/File:Mariner%27s_Cross.svg - както виждаме едно към едно(стилистика) с Богомилският от Босна ?

- А за нещо да ти напомня този оловен печат намерен в Плиска(има го в блогът ти) - http://img545.imageshack.us/i/5551.png/ .... ? ... припомням - тогава богомилите не ги е имало !! ... също и арианите !
- Междувпрочем въпросите си ги поставям към вас двете !!
- Искам още нещо категорично да заявя - пишейки всички тези неща с тях не атакувам християнството и в моята християнска концепция я има Троицата !! БАЩА-СИН-ДУХ !! ... но това е максимално приблизено до първохристиянството !!

Не това, което в момента ни се заявява, че е било християнството към онези времена !!

- С уважение !

от Гет ктист

П.П. Уважаема Клеотемида, заявяваш:"Гет, символиката и разчитането й е хубаво нещо, но не всяка символика е вярната." - Бих желал да се запозная с верните исторически факти и съответно отговарящата символика на изначалното християнство !

цитирай
69. get - Драга Клеотемида - но Как ? ... ако изложа всички факти едно към едно ...
18.03.2011 01:29
... както са, ти ще изтълкуваш(предполагам ?), че се опитвам да те въведа в някаква ерес и-и-и ... ще откажеш да говориш с мен - което ще е жалко !(прощавай ако звуча прекалено фамилиарно !)

Само един пример и спирам !
- Посочих ти, че папа Кле/имент е бил РЪКОПОЛОЖЕН - Това има пряко отношение, към действието на Дух божий. И по-рано съм ти споменавал, във връзка с апостолите и св.Павел, че последният не е по смисъла си автентичен апостол !!
- Ръкополагането ще го срещнеш и в много късни текстове(ХІІІ-ХІV в.в.), както и спохождането от Дух божий. Последното е споменато от епископа на Реймс Фр., който явно е придавал на това важно значение - Защо ?
Ще се върна назад в историята на християнството. Спомни си за Симон Влъхва още известен и като Мага. Бил е съвременник на Христос.
Иустин, Ириней, Иполит, Тертулиан и др. го упоменават, като основател на гностицизма.
Но по интересно е друго относно него. Има го упоменато в документи - Когато от Йерусалим дошли апостолите Петър и Йоан, Симон Влъхва им предложил пари, за да му разкрият тайната на низвестяването на Светия Дух при РЪКОВЪЗЛАГАНЕТО !!(употребява се и ръкополагане).
С други думи при кръщението в р.Йордан, Исус е низвестен от Светият дух. Именно много писатели приемат, че от този момент той става и Христос - Чевок живеещ в Духа ... следващ Духа, повелите му, с други думи повелите на Създателя-Отеца !!
След това той събира учениците-апостоли. На тях той им предава това качество. Тоест чрез него става това проникване на Духа в тях и те в Духа. От там тръгва и понятието за апостоличност ... образно казано те пренасят, като че ли запалват, като свещи и други души ... по този начин се въздига/съгражда образно и "Църквата" и ... !!

Спирам ... ако представлява(м) интерес - ще продължа !

- С уважение !

от Гет катарос
цитирай
70. kleotemida - Гет, със сигурност много неща имат значение :)
19.03.2011 23:21
Някои пряко, други косвено, а трети дори намек нямат за връзка. Но дали с връзка или без, не мисля, че може да ми събереш накуп статуетки, шарки по керамика, резба (върху камък или дърво), икони, картини и каквито още се сетиш артефакти или белези по такива за период от 10-ина хилядолетия и да ми ги даваш като доказателство за това или онова. Всъщност ти дори не твърдиш каквото и да било, а само ги поставяш като (уж) доказателство, че това, за което се говори не е така, а е иначе. само дето ей така нищо не се получава. В "примерите", които даваш няма онази логика, за която претендираш, че имат, защото нямат хронологична връзка, нямат историческа последователност и най-важното нямат теза, зад която да застанат като фактология. Те са просто взети оттук оттам и се хвърлят като нещо, което трябва да обори друго, но не и да докаже някакво твърдение. Може би минаха 2 месеца откакто щеше да пишеш нещичко по тези въпроси, тогава поиска седмица, минаха няколко седмици, но аз до тук така и не виждам нещо написано. Причината за неписането ти си я знаеш, но когато има тема, едва ли тя е отворена, за да обяснява картинка или фигурка, които на теб са ти направили впечатление или навели на някакви мисли, за които опонентите ти и хабер си нямат. Предварително моля да ме извиниш за това, което ще напиша, още повече, че го казвам в кръга на шегата, ама аз не разполагам с кристално кълбо, за да знам къде точно теб те хапят щъркелите :)). А и, честно казано, нямам време да се опитвам да гадая. Що се касае до излагането на всички факти, вече си говорихме по въпроса. напиши си тезата и не се оправдавай с това, какво и как аз ще изтълкувам. Досега не съм те обявявала за еретик и мисля, че няколко пъти писах, че не е моя работа изобщо да правя такива квалификации. А дали ще си помисля, че се стремиш да ме вкараш в някаква ерес... Едва ли съм показала до тук чак такъв наивитет и склонност към верска инфантилност :). Тъй че изложи си фактите, заедно с тълкуванията в една тема, пък тогава ще говорим. Така както поставяш сега нещата, всички условности, с които се оправдаваш, много приличат на приказката за Нероден Петко :)))).

Поздрави и от мен!

п.п. И ако следващите 10-ина дни си мълча, да знаеш, че не е поради гореспоменатите причини, а просто защото ме чака една дълга и уморителна командировка :).
цитирай
71. get - :))) - Благодаря, за така учтивата форма, която използваш за да ...
30.03.2011 12:20
... избягаш на конкретно поставеният въпрос с последният ми пост !!

- Относно "причината за неписанието ми"(!) - пояснявам ! - разбирам, че част от хората с интелект и с които си говоря - вътре в себе си са смутени и демонстрират поради това под една или друга форма несъгласието, като предпочитат наместо да изказват лично мнение да ми цитират извадки от "свещени" книги ! - По този начин изпадаме в казуистика и вместо живо и преживяно мнение изпадаме в едно теоритизиране и повторение мненията на авторитети !!
- За да продължи диалогът ни - следва ! - да преодолеем тези "мълчаливи" задръжки(да си кажем ясно и точно различията) ... и-и-и да продължим напред !!

- С уважение !

от Гет "ктист"

П.П. Като за начало погледни в Уикито - какво е написал Ориген за, Бог Отец, Светият Дух и Син Божий !! - Моля !
цитирай
72. kleotemida - Съжалявам, Гет, ако си приел извинението за мълчанието ми само като учтива форма да не ти отговоря,
30.03.2011 21:24
Но някои от нас си изкарват хляба като пътуват през определени периоди на годината и за мен този период започна. Но пък правото да вярваш в каквото си решиш, е твое и в този случай.

Та прочетох в Уикито "маркировките" за ученията на Ориген. И какво от това? Но може би трябваше по-внимателно да ги прочетеш ти самият и особено в контекста на горните ти питания. Аз, обаче, няма да се спирам на това, което дава отговор на твоите въпроси там при него и то не такъв, какъвто очакваш.

Що се касае до осеняването от Св.Дух и дали тогава Иисус става Христос нито мога да кажа дали е така, нито мога да го отрека. Знам само, че според Евангелието на Лука, Иисус още 12-годишен е знаел Чий Син е.

Лука 2:42-52
"И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

А те не разбраха думата, която им рече.
И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците."

Какво е знаел за бъдещето Си, не се и осмелявам да тълкувам. Но след като е познавал из основи пророчествата за Месията и съдбата му, както и след като е знаел, Чий Син е, ти как мислиш, какво ли е знаел, всъщност, за Себе Си и това, което го чака?

Още нещо, Сам Иисус вече като Месия говори за Святият Дух:

Йоан 14:26
"А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал."
Йоан 15:26
"А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене."
Йоан 16:7
"Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя."

Йоан 7:39
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Къде тук виждаш ръкополагане и предаване на Святия Дух, чрез такъв акт? Поне такова ръкополагателно предаване на Святия Дух към самите апостоли няма. Святият Дух слезе при тях на Петдесетница, 50 дни след Възкресението на Христос и 10 дни след Възнесението Му.
А дали има пряко отношение, към действието на Дух Божий ръкополагането на папа Кли/емент от св.Апостол Петър, едва ли някой би могъл да каже със сигурност, както и какъв точно акт е и какво още се е съдържало в него.

Към всичко това, ще добавя още няколко думи. Иисус Христос нарича Святият Дух Утешителят и Духът на истината. И, ако се върнем на думите ти:

„С други думи при кръщението в р.Йордан, Исус е низвестен от Светият дух. Именно много писатели приемат, че от този момент той става и Христос - Чевок живеещ в Духа ... следващ Духа, повелите му, с други думи повелите на Създателя-Отеца !!“

можем да направим някаква подобна интерпретация на това слизане на Святия Дух на Него. Но дали е само това, изхождайки от имената, с които Иисус Го нарича? И дали точно „става“ Христос или научава цялата мисия на Христос и целият път, който трябва да извърви като Месия? И какво още? Както и защото след слизането на Святия Дух на Него, след кръщението му с вода от Йоан, следва:

Марк 1:10-13
„И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.
И веднага Духът Го закара в пустинята.
И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.“

На тези въпроси не се наемам да дам отговор. И то поради една основна причина. НЕ Е МОЯ РАБОТА ДА СИ НАВИРАМ НОСА В БОЖЕСТВЕНОТО! Смятам, че има твърде много човешка дързост и твърде много нездрава човешка гордост в това да се търсят човешки обяснения с човешки понятия на Бог и действията Му (в цялото Му триединство). Честно казно, даже отказвам да знам и да научавам подобни обяснения. Стига ми това, което Той ми е дал и пратил като знания. Стига ми и Библията, която (за да отговоря на по-горното твое питане) е написана ТОГАВА, КОГАТО Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ НАПИСАНА. Бог е такъв, Гет, какъвто е бил и вчера, и днес, какъвто ще бъде и утре. Действал Е, действа и ще действа по Своя Си начин и промисъл. Неведоми са пътищата Му, а поради това и защо, кога, колко и при кого се явяват знания за Него.

И макар и да не знам кой знае колко отговори на хилядите въпроси около и за Него, едно нещо знам със сигурност. Той наистина е такава Любов, че е почти непоносима (както казва Мария) за човешко същество. Всъщност, за да бъда честна докрай, имам някои отговори, макар и да се броят на пръсти, само съм ти споменавала за тях - онези за сина ми. Някои се съдържат в цитати от Библията, други – не, но едва ли скоро ще се осмеля да ги публикувам „на всеослушание“, защото знам (поне на този етап), че човек не се нуждае от тях, а се нуждае многократно повече от смирение пред Него, от вяра в Него, от доверие в Него и от обич към Него. Имали ги тях, ще получи и знанията, и отговорите на въпросите си. И не само това, ще получи шанса да се върне там – у дома... т.е. ще получи всичко.

Вратата е отворена, Гет, Пътят е посочен, а всичко останало е, както казват, от лукавия...
цитирай
73. get - - Знаеш ли колко ме е еня от "лукавият" - Страх ме е от Отеца !!
31.03.2011 21:16
- Щот още малко ще се отплесна в едни др. теми и горчиви разсъждения - Как правоверните християни, горяха неправоверните ... пак християни щот били дуалисти - Ма не били съгласни с лукавията и колко кръга има в Ада ... за Чистилището да не говорим !!
- С какви пари и материали се правеха тези съоръжения ... спирам, че ще се отплесна в цинични посткомунистически спомени за съботници и др.п. мероприятия на фона на дявол, "геени огнени" и ред още простотии !!
- Ръководството било написано - Кат гледам с каква жар го следват божиите служители ... само тук там някой ревностен мисионер в пола - така го размахва, че сам започва да си вярва ... че вярва !! - Или пък, че ако не дай си боже, ако не вярвам по точно известен на тях начин - това ме прави невярващ !!
- Стига сте "стреляли с цитати", искам лично мнение и преживявания ! - Ако ви е неудобно в публичното пространство, на лични !!
- Край спирам всякакви коментари от тук нататък за Религия !!
- Аз съм говорел за нероден Петко - То вашето какво е, сами се навивате и после почвате да плашите и останалите с вашите си страхове !!
Ще завърша с перафраза на надписа на Цар освободител - Не нам а в именем Ему !!

- С уважение !

от Гет ктист
цитирай
74. kleotemida - Съжалявам, Гет, ако отговорите ми те изнервят, но "повредата не е в моя телевизор" :)
31.03.2011 22:17
А като те чета, не знам защо се сетих за днешния постинг на Кушел и някак ми се иска да те помоля да не слизаш точно на това ново.

Не знам и дали ние се навиваме, но аз все си мислех, че ти отговарям на въпросите и то с цялата си вътрешна убеденост за това, което пиша. Искаше отговори - имаш ги. Това, че на теб не ти харесват отговори от цитати, не е мой проблем. Не е мой проблем и това, че ти се плашиш от това, в което ние виждаме обещание за спасение.

Що се касае до личното ми мнение и преживяванията ми (имащи връзка с темата) имаш ги на лични. По-скоро останалите, които четат тук, ги нямат, тъй че нямаш основание за негодувание в тази посока. Но отговорите към сина ми няма да ги публикувам нито на лични, нито публично за сега. И не поради неудобство, а защото не долавям "вътрешна необходимост" да го направя. Да не говорим, че и разумът ми "изказва" някои съображения, които не са в полза на "споделянето" точно на тях. В крайна сметка за всяко нещо си има време, но на тях времето им (тук в блог.бг) не е дошло.

А по повода на това, което ти наричаш "нероден Петко", съжалявам, че ще прибегна пак до стих, но какво да направя, той просто е най-точният отговор:

"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат." (Евреи 11:1)




И, за да приключа темата на постинга, ще завърша не с перифраза, а така:

Това, които се опитва да постигне икуменизмът, е равносилно на опита от вода, живак и нефт да се направи еднородна смес... Кауза пердута!...
цитирай
75. get - Но-о-о, Как няма да съм изнервен ??!
01.04.2011 11:32
- Започваме да говорим за Икуменизъм ... нищо не сме казали по въпроса и-и-и отидохме в - Що не вярвате ?, че аз вярвам повече от Вас - щот съм вярваща в ... забележи "истинският" Бог !! - Поне така ми звучаха повечето от коментарите тук !
- И-и-и в края на краищата темата за икуменизма си остана незавършена - защо !!!? а действително това е нещо важно и от съществено значение - не само от религиозна а и от общочовешка гледна точка !

- Опитах се да попитам - Защо ни трябва "Обединение" ... тоест опит да насоча разговора към проблема - Защо и кога сме разединили ? - нищо не се получи по причина - (вж. абззац 1-ви от поста ми).

- Друг пример започваме да говорим за предхристиянски вярвания на местното балканско-малоазийско население - Пак мисионер в пола започва да ми обяснява за ... "Тайнствата" и оскъдността на моят интелект, поради което не мога да ги постигна - сигурно трябваше да приема отново кръщение и посвещение ??

- като не уйдисам на някой цитат и опит за тълкуването му точно през призмата на цитиращият ... ме обвиняват в безверие и почват да ме плашат с дяволи, ад ... и-и-и ай стига, че започва да се събужда ... "нещо", което смятам че съм дресирал и подчинил на волята си !!

- С уважение !!

от Гет ктист
цитирай
76. kleotemida - Сори, Гет, но истината по "жалбата" ти се намира в целия разговор по-горе.
01.04.2011 20:52
Всъщност, няма да е зле да дресираш въображението си малко. Както по въпроса за липсата на отговори, така и по въпроса с обвиненията. Ако се върнеш от самото начало на коментарите, сам ще видиш кой, кого и в какво бива обвиняван. Има или няма отговори. Аз, обаче, анализ на твоите последни твърдения няма да правя.

Що се касае до отговорите, които си получил тук, ще кажа само едно - те са звука от камбаните на нашите си камбанарии, Гет. Дали ти харесва този звук и доколко правилно го отразяваш не е наш проблем, още повече че ти искаш да чуем гласа на твоята камбана. Е, ако наистина искаш да я чуем и да отразим звука от нея - то поне вземи я удари тази пуста камбана (напиши си поста с "верните отговори", както обеща преди 2 месеца), пък тогава ни обвинявай в криво ехо...

Поздрави! :)
цитирай
77. get - - Прощавай ! - дано не съм "пресолил" или ...
01.04.2011 23:03

... "загорил манджата" ... опита ми за синтез на всичко изредено по темата !!

- Ма ако продължавам да се срещам с такова поведение от "дъщерите Евини" ... чудя се как да ви определя - на първата или втората сте дъщери - Хехе !!
- Вкарахте ме в такива интелектуално-религиозни лабиринти(с тези цитирания), че накрая ... образно ... добих чувство - Пак искате да ми дадете да "изям ябълката" !! :)))

- Ма аз за втори път ... няма да са излъжа ! - Хм, ай да не казвам голяма приказка, да не вземете да ми я пробутате под вида на пай "ябълков" - Хахаха !!

- Усмивки и-и-и Мир ... дъще !! :)

- Вече сериозно !

- С уважение ! - от Гет ктист
цитирай
78. kleotemida - Дали е пресолена и загорена манд...
01.04.2011 23:15
Дали е пресолена и загорена манджата, ти ще кажеш :)))

Напук на всички диети, ние сме на сладко, пък презахаросаното не е проблем и както казват родопчаните, "Сладкосо бално не знае", пък и да позагори, влиза в графа "карамелизирана захар", тъй че.... внимавай с пая или ябълковото вино... :)))))))

Много усмивки (особено след като успя да ме разсмееш на глас с поредните си съмнения) !!! :)))


п.п. И по повод на повода, ето ти поздрав с още един линк:

http://andrinamark.blog.bg/poezia/2010/10/19/podnesi-si-cvetiata-adame.622506
цитирай
79. анонимен - buy backlinks backlink services
03.10.2011 11:23
link popularity seo consulting <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> buy quality backlinks
backlinks builder
цитирай
80. анонимен - AroundOfTheWorld.ru - Тайны планеты, необычные вещи, интересные события, мир вокруг нас, интересные факты
05.12.2011 17:06
<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/dela-serdechnye.html>сердца</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/francuzskie-bulochki.html>французские булки</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/kak-prazdnuyut-novyjj-god-v-raznykh-stranakh-mira.html>как встречают новый год в странах мира смешное</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/francuzskie-bulochki.html>французская булка</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kleotemida
Категория: История
Прочетен: 1177383
Постинги: 44
Коментари: 1744
Гласове: 2170
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031