Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 19:58 - Народността на Св.Св. Кирил и Методий и тяхното дело
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 8094 Коментари: 9 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                           image


Въпросът за народността на славянските апостоли. Известни факти и следствената им връзка

Народността на Константин (826-869), който 50 дни преди кончината си в Рим постъпил в манастир и приел монашеското име Кирил, както и по-възрастния му брат Методий (815-885), често се представя като „неизяснена” или най-малкото като „гръцка”. (Тук понятието народност трябва да се разбира като принадлежност или причисленост към една етническо-езикова група или към един обособен народ или племе).
В тази връзка познанията по скицираните в следните 9 точки факти се нуждаят от аналитична разработка и старателна преценка.
 

1. Преки указания (в изворите) относно народността на Константин-Кирил.
Един извор, който е запазен в единствен препис, отнасян към XII в., изрично споменава българската народност на Константин-Кирил. Това е т.н. „Кратко житие на Кирил”, известно също под надслова „Успение Кирилово”. Съставителят му е св. Климент Охридски, ученик и дългогодишен сътрудник на славянските апостоли. Там ясно и недвусмислено се съобщава: „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”
Изводи: Дългогодишният съратник на Константин-Кирил - Климент Охридски, пише че Кирил е българин (славяните в България по това време били вече понякога наричани българи). Нямаме основание да подозираме, дългогодишния съратник на славянския апостол, че в това отношение не е имал достатъчна информация или не е съобщил истината.
Св. Климент Охридски е съставител и на второ, пространно, житие на Константин-Кирил, на което също ще се спрем.

2. Косвени  указания за произхода на Св. Константин-Кирил.

Константин и Методий са родени в Солун. Баща им бил висш византийски служител. Братята били граждани на Византийската Империя и владеели гръцки и български език. Освен това трябва да се припомни, че населението в околността на Солун и на значителната част от града било в онова време славянско. Сам византийският император Михаил III казва на Константин-Кирил: „Всички солунски граждани говорят славянски”. Следователно от споменаването на Солун като тяхно родно място не може пряко да се направи заключението, че двамата братя били гърци.
Следователно от това може да се направи само изводът, че външните белези за произхода не позволяват да се извлече от тях обосновано заключение за народността на Константин-Кирил и Методий.
Вземането под внимание на частично установените белези за произхода им може – и при произволната и селективна оценка на отделни доказани белези то трябва – да доведе само до несигурни, необосновани предположения.
Такъв бил и случаят с много досегашни изказвания за Константин-Кирил. Общо погледнато, глобално, некритично и необосновано въз основа на някои белези за произхода, той бива смятан за грък. И в други случаи така се подхожда, когато личности в многонационалната държава Византия, чиято етническа принадлежност не е изрично доказана, се означават като гърци.

3. Рождените, светски имена на братята.

Гръцкото име Методий също не може да бъде сигурно доказателство за неговата народност, както и латинското име Константин.
Всички народи, преминали към християнството тогава, получавали християнски имена, т.е. от юдейски, сирийски, гръцки или латински произход. Резултати от най-новите изследвания позволяват да се заключи, че рождените имена на двамата славянски апостоли не били Константин-Кирил и Методий, а чисто българославянските Църхо и Страхота.
Името Църхо е трудно за произнасяне на гръцки език. Възможно е Константин-Кирил да го е изоставил, преди още да е бил приобщен към висшето византийско общество. Подобни форми на собствени имена, като например Зарко и Церко, и днес още се употребяват в България.
Името Страхота, което в свободен превод означава приблизително „предизвикващ страх”, било малко подходящо за църковник. Това име, което не звучи християнски, днес е изчезнало в България. Напълно допустимо е, че Методий го е изоставил, когато постъпил в манастира или още преди това. Има пълни основания да се мисли, че името Методий не е било рождено.
Обичаят изисквал от вярващи, които постъпвали в манастир, или са решили да встъпят в по-висша църковна длъжност, да се откажат от светските (рождените) си имена и да приемат нови. С това се показва отказът от дотогавашния светски живот. И тук ние познаваме като име на по-възрастния от двамата братя само името Методий – това име, което той носел като монах и като епископ. Ето защо трябва да приемем, че това име не ще да е било рожденото му.
За това предположението има и други указания, които са интересни преди всичко с това, че произхождат от мястото на моравската мисия на братята или се занимават с нея:
   Чешки хусисти, които виждали в делото на Константин-Кирил и Методий една от своите идеологическо-богословски основи, отбелязват 9 март – според римокатолическия календар, тогава ден на светите Кирил и Методий – като ден на светите Църхо и Страхота. 
    Една компилация от стари латински легенди за Кирил и Методий, излязла от печат в 1495 г. в Бохемия под надслов „Животът на  св. Църхо и св. Страхота”.
    Хавел Салански (1567-1621) писал в проповедта си за Ян Хус: „Бог изпратил на чехите двамата апостоли: Църхо и Страхота”. 
    Павел Странски (1583-1657) в шеста глава на съчинението си „Чешката държава” писал за Методий: „Епископът с гръцка вероизповед Страхота, т.е. Метудиус или Методиус”, и по-нататък, че по-старото църковно управление на страната било устроено „според гръцка или, което е същото, българска насока”.
    Ян Амос Коменски (лат. Comenius, 1592-1670) споменава в първата глава на книгата си „Тежките сблъсквания на Чешката църква”: „Страхота, значи Методий”.
   Сборникът от духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер „Чешки канционал” от 1683 съдържа химн за двама светии  Църхо и Страхота. 
    Същият химн е отпечатан през 1727 и в съчинението „Citara novgo sakona” от Антонин Копиаш. Там „Църхо и Страхота” са означени като светци патрони на Чехия и Моравия.
    Божидар Димитров открил във Ватиканската библиотека една досега неизвестна хроника на италиански език от XVI в. за моравската мисия на славянските апостоли. Там Методий е отбелязан като Страхота.
    Тук приведените указания са взети от статията „Църхо и св. Страхота” на Иван Павлов във в. „О писменах”, София, бр. 2 от 8 декември 1979 година.

4. Някои съчинения на двамата братя.
Нито едно от днес познатите съчинения на Константин-Кирил и Методий не съдържат, за съжаление, преки указания за народността на двамата братя.

5.
Жития на славянските апостоли, съставени от други автори. Пространното житие на Св. Константин-Кирил с данни за неговата народност.
Както вече се спомена по-горе, Св. Климент Охридски, дългогодишен сътрудник и следовник на славянските апостоли, съставил и по-обширно житие на Константин-Кирил, намерено от Горски, и друго житие на Методий. Житието на Методий не съдържа указания от значение за разглежданата тук тема. Съответното житие на Константин-Кирил съдържа следния откъс”
„През време на посещението си у хазарите Константин-Кирил бил запитан преди обеда у кагана: „Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?” Отговорът на Св. Константин-Кирил се състои от три изречения: „Имах дядо, много велик и богат, който седеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.”
„Уместно и право говориш, гостенино”, отговорили му те и оттогава почнали да му оказват почести.
Тези три изречения имат, по наше мнение, изключително значение.
Текстът в тях, колкото и да е кратък, заслужава, както основно, така и критично изследване. Той е извънредно важен, защото единствено в него Св. Константин-Кирил дава сам конкретни данни за своята народност и произход.
На първо място прави впечатление, че пратеникът на императора не се позовава на собствения си висок сан, който отговарял на възложената му мисия, а на този на дядо си.
Как трябва да се оцени този откъс от житието?
Във всеки случай това не е обичаен житиен шаблон, вследствие на който почетеният е представен най-вече като произхождащ от възможно най-високостоящо семейство, понеже съставителят би се освободил от това „задължение” още в началото на житието си. Там той означил бащата Константин-Кирил като „благороден и богат мъж”. Този пасаж не следва да е свободна и благочестива измислица, понеже, приведените думи на Константин-Кирил дават за това твърде конкретна информация – и звучат за житието на светеца твърде нехристиянски гордо. Изложението съдържа, без съмнение, историческо зърно. Не може да се предположи, че семейството по-рано е било прогонено от Константинопол, тъй като за граждани на Византийската империя Солун не бил „чужд”, а техен втори по големина град. Освен това Константин-Кирил не е говорил за някакъв чужд град, а за чужда земя. Следователно този откъс от житието свидетелства, че Константин-Кирил и Методий били потомци от второ поколение на изгнаническо чуждестранно, невизантийско, високопоставено семейство, някога принадлежащо към двора на неизвестен цар.
Често се предполага, че при означението „моят дядо”, чиято чест е търсил, Константин-Кирил ще е мислил за праотеца Адам. Тук се застъпва разбирането, че такова предположение не е приемливо по следните основания:
    Поводът за включването на това изложение в житието трябва да е бил значителен. Целта му не може да е била, ненужно да се изтъкне, че и Константин-Кирил, както всички други хора, произхожда от Адам.
    В разговорите с образовани християни и богослови Константин-Кирил действително употребява различни библейски алегории, които били известни и обичайни за събеседниците му. Обаче на този въпрос той не можел да отговори така на езичник. Това би било безсмислено, неуместно, неучтиво и осен това – непонятно за езичника събеседник.
Отговорът на  Константин-Кирил от три изречения, от които първото гласи: „Имах дядо, много велик и славен”. Описанието на дядото на Константин-Кирил и това на Адам би трябвало да са еднакви или много сходни, ако в двете би следвало разказът да се отнася за едно и също лице. Такова съвпадение обаче не е на лице – напротив: единият е „много велик и славен”, а другият, праотецът и първият грешник, според библейското повествование, е беден, безпомощен, неразумен, непослушен, лекомислен и поддаващ се на изкушение.
Второто изречение от отговора на Константин-Кирил гласи: „Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди”.
А на Адам не била предложена никаква чест, а била отказана милост, която той приел. Също така той не отхвърлил доброволно никаква чест, а напротив, бил изгонен позорно и с проклятие от рая, загдето постъпил по желание на дявола против божията заповед. Адам никога не е бил богат материално, за да може да обеднее.
Третото изречение гласи: „Аз потърсих предишната си прадядова чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.” Тук „Адам” стои като семантична противоположност на думата „дядо”. Следователно, тези две понятия не могат да означават едно и също лице.
Ако под думата „дядо” Константин-Кирил имал предвид Адам, тогава тези две понятия би трябвало да могат да се заменят едно с друго. В такъв случай това изречение, ако се употреби тавтология, би могло също да гласи: „Аз потърсих предишната си прадядова чест, но не можах да я постигна, защото съм внук на дядо си.” Това би бил мисловен ход без смисъл и логика, който не би могъл да бъде използван от разумен човек. Първопричинителят на греха и смъртта (Рим 5:15), който по волята на дявола се опълчи против бога, не притежава чест, която би трябвало или би следвало да търси един убеден християнин, бъдещ светец. Отговорът на въпроса какво е могъл Константин-Кирил да мисли под „Адам”, е близко да ума. Той използвал удобната символична значимост на  това име, за да покаже, че не може да постигне прадядовската си чест, понеже е слаб и грешен; това е знак за скромност и изповед на собственото несъвършенство, на които православни църковни личности и светци често давали израз (например св. Иван Рилски казва в началото на Завета си: „Аз, грешният Иван, който не е извършил никое добро дело…”).
Както се вижда, съдържанието на всяко от тези три изречения поотделно, не ни позволява да приемем, че говорейки за своя прадядо, Св. Константин-Кирил е имал предвид първогрешника Адам.
imageИзводи: Според отговора на Константин-Кирил в двореца на хазарския каган Кирил не произхожда от византийско семейство; дядо му принадлежал към приближените на чуждестранен "цар"; този дядо, след като отхвърлил предложената му чест, трябвало да бяга в чужбина; и Константин-Кирил бил роден там. По това време нямало гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имали цар. Анализът показва, че семейството на Константин-Кирил принадлежало към българските придворни кръгове. Дядо му бил приближен на владетеля, вероятно на хан Кардам. След като отхвърлил оказаната му чест, дядото трябвало по религиозни причини да напусне страната си и да емигрира във Византия, по всяка вероятност в края на VІІІ век.

6. Старобългарското наречие в трудовете на Св. Константин-Кирил.
По-нататъшното указание за предположението, че семейството на Константин-Кирил не произхожда от Солун, предлага и езикът му. Би трябвало да се приеме, че Константин-Кирил е писал на старобългарското наречие на родния си град, респективно на местността около Солун. Това обаче не е така. Макар славистът В. Облак да е мислил в началото на нашето столетие, че е установил това до някои малки подробности, много по-внимателният В. Ягич е на друго мнение. Той предполага, че диалектът на Константин-Кирил и Методий произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Иван Гълъбов, основавайки се от части върху трудовете на Б. Цонев, посочва, че Константин-Кирил и Методий не са писали на старобългарски диалект, който бил говорим във и около Солун.
Изводи: Наречието на Константин-Кирил не било говореното в Солун българославянско, а употребявано много по-далеч от североизток, от което са установени остатъци в намиращата се и до днес местност в българската част на Родопите. Константин не е могъл да усвои това наречие от населението в родния си град, а само от семейството си. Българославянското наречие на Константин-Кирил показва, че той произхожда от преселило се в Солун семейство и потвърждава дадения от него отговор в двореца на кагана.

7. Дух и език на Константиновите съчинения в сравнение със съчиненията на съвременните му или близки по време автори с определена народност.
Св. Константин-Кирил и Черноризец Храбър.
Седем български писатели са познати от IX и X век. Един от тях, Черноризец Храбър, е особено интересен тук, тъй като той, според мнението на различни учени показва, както същия дух, така и същите езикови особености като  Константин-Кирил. Днес се знае, че Черноризец Храбър принадлежи към кръга около българския цар Симеон. Черноризец Храбър съставил с много познания и диалектически усет полемичното съчинение „О писменех” („За буквите”), насочено против триезичието, против византийската културна политика, против византийската партия в България и против гърците, които твърдели, че тяхната азбука е по-добра, отколкото славянската. Името Черноризец Храбър означава монах-воин. И. Януш предполага, че зад този псевдоним стои Константин-Кирил; Ф. Снопек е на мнение, че съставител на  „О писменех” е сътрудника на Константин-Кирил – Климент Охридски; М. Вайнгард предполага Хаум, един от другите сътрудници на Константин-Кирил; В. Златарски – цар Симеон, а Е. Георгиев – чичото на Симеон, Черноризец Докс, и изказва мнение, че този автор показва същите социално и местно обусловени езикови особености (родното наречие), както  Константин-Кирил и Методий. Все пак това мнение е изказано без обстойна обосновка и още не е докрай дискутирано. Същото мнение застъпва и Януш, който също приема, че името Черноризец Храбър е псевдоним на  Константин-Кирил. Тук прави впечатление, че Януш, Снопек и Вайнгард, които са работели преди Първата световна война, смятат, че  Черноризец Храбър бил член на моравската мисия. Продължителите на научното им изследване след Първата и Втората световна война – Златарски, Снегаров, Георгиев и Куев – приемат, че той принадлежал към кръга на Симеон. Предположенията на Януш, Вайнгард, Снопек, Златарки и Георгиев показват, че наречието и духът на делото на Константин-Кирил били много подобни или еднакви с духа, езика и делото на цар Симеон – на решителния противник на гърците, и на неговия кръг. Тези мнения и тези на Снегаров показват, че наречието на Константин-Кирил било това на българския придворен кръг.
Осен това има обстоятелства, на които досега не е обърнато полагащото им се внимание: и двамата -   Константин-Кирил и Храбър, бяха монаси и двамата застъпваха като първа задача в живота си създаването на българската азбука и писмо, и двамата бяха съществено убедени противници на византийското влияние в България.
Изводи:
Езиковите особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са подобни, респективно еднакви с тези на Черноризец Храбър. Това подобие е толкова голямо, че някои учени предполагат, че двете личности са тъждествени. Според общоприетото днес мнение Черноризец Храбър принадлежал към българския княжески двор. Тъй като езиковата особеност на хората говори за произхода, ранга и принадлежността им към определени социални слоеве, наречието на Константин-Кирил е по-нататъшно паралелно потвърждение, че семейството му произхождало от българския придворен кръг.

8. Вътрешната убеденост и дългът на Константин-Кирил и Черноризец Храбър и изводите от жизнените им дела.
Вътрешният дълг на Константин-Кирил към един друг народ или една националност едва ли може да се изяви докъм 861 година. Тук правят впечатление преди всичко удивителните му способности, които му дали възможност 17-годишен да има свободен достъп в императорския двор, едва 20-годишен да стане библиотекар на „Св. София” и професор по философия, на 24-годишна възраст да бъде избран за опонент в диспута с иконобореца патриарх Анис, през 855 и 861 да участва в мисиите при арабите и хазарите. По-нататък прави впечатление предаността му към неговата религия и църква, съзнанието му за дълг, умението и дипломатичността му при изпълнение на държавни и църковни поръчения и известна дистанция към заобикалящите го. 
По-нататъшната дейност на Константин-Кирил може да бъде изложена опростено в следния ред:
*Създаване на първата славянска азбука.
*Превод на свещени текстове на старобългарски език.
*Подготовка и ръководство на моравската мисия от 863-866 година.
*Създаване на трудове в Моравия, Венеция и признаване на славянския език като богослужебен в 863-868 година.
Този откъс от живота на Константин-Кирил стои под знака на засилващо се освобождение от морална задълженост към императора и патриарха.
Налага се впечатлението, че в края на този освободителен за личността му процес, Константин-Кирил не чувствал вече никакво задължение към императора и патриарха, дори двамата му станали безразлични. Макар папа Николай I да отлъчил патриарх Фотий на Латеранския събор в 863 и Фотий от своя страна анатемосал папата на църковния събор в Константинопол през 867 - Константин-Кирил приел папската покана да отиде в Рим. Той подарил мощите на св. Климент, които бил намерил е Херсон по време на хазарската мисия, не на патриарха в Константинопол, а на папата в Рим.
Византия станала впоследствие безразлична на Константин-Кирил. Той не я споменава, не се застъпва за интересите й, отказва се от блестящия живот в Константинопол, остава – заобиколен от враждебно настроения към него баварско-франкски клир – в Моравия и не се връща вече в областта на византийското влияние. Напротив, той проявил страстна ангажираност за славянското дело и положил началото на самостоятелното културно развитие на славяните. Неговата заангажираност важала  славянството, което той разбирал като общност, а не само моравците, сред които проповядвал и живеел, на чийто език обаче никога не е писал.
Изводи: Вътрешното задължение на Константин-Кирил намерило най-ярък израз в създаването на най-важното му дело - старобългарската азбука, глаголицата.
С изнамирането й Константин-Кирил преследвал цели, които приблизително по същото време енергично се стремил да осъществи и българският дворец с вътрешно и външнополитически средства, именно духовната независимост от Византия. Това дело, което произлязло без видим външен повод, било от византийско гледище предателство в полза на България.
Въз основа на гореизложеното и според застъпеното тук мнение, византийският гражданин Константин-Кирил и семейството му били по народност българи, потомци на аристократ, принадлежал поколение назад на българския царски дворцов кръг.

9. Продължение на Моравската мисия в България.В това изследване главното внимание е насочено към Константин-Кирил, понеже във връзка с тук разглежданите исторически събития той бил по-важната личност, макар животът му да бил по-кратък, отколкото този на по-възрастния му брат Методий.
Завръщането, и то в България, през 866 г. на останалите живи сътрудници на Константин-Кирил и Методий от моравската мисия, поставя два въпроса: защо сътрудниците и учениците на Константин-Кирил и Методий дошли в България, а не се върнали в Константинопол, както би трябвало да се очаква от една византийска мисия? И била ли е тази страна избрана от Константин-Кирил и Методий като следваща тяхна цел, т.е. постъпили ли са в това отношение техните следовници според завета на своите учители?
Според възложението и намерението на този, който я изпратил, тази мисия нямала за задача за изпълнение в България.
Подбудите за идването на сътрудниците на Първоучителите в България не биха могли просто да работят и по-нататък сред славяните, понеже, ако би се касаело само да това, те биха могли да останат в Моравия, след като следвайки примера на Константин-Кирил, се заангажирали с Рим, или в Сърбия, която и по-възрастните трябвало пешком да прекосят. Освен това България не била славянска държава. Остатъкът от мисионерската група също не дошъл в България по покана, която им обещава добри условия за живот или отнапред ново поле за работа. Също не е станало така, че те на път за Константинопол останали в България въз основа на спонтанно вдъхновение, понеже втората група от тази мисия отпътувала за България през византийската столица. Теофилакт пише в житието си за св. Климент Охридски: "Те закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие”.
На въпроса, дали тяхното идване в България било в изпълнение на завета или указанията на Константин-Кирил и Методий, би следвало да се отговори с „да”.
Възможността мисията в Моравия да се провали била предвидена от самото начало и следователно трябвало да се помисли, какво би следвало да се прави след това. Произтичащото оттук решение могло да се вземе само от Константин-Кирил и Методий и не против волята им. Съобразно с това идването в България било също израз на вътрешно разположение.

ИЗВОДИ: Константин-Кирил и Методий винаги ще бъдат тачени и празнувани като създатели на българската, респективно славянската азбука - глаголица, като славянски покръстители и основоположници на славянската култура. Вса пак, те никого не покръстили. Азбуката на Константин-Кирил - глаголицата, след седем години била заменена в България с по-добра, съвсем другояче оформена - кирилицата, която до днес се употребява, докато неговата е потънала в забрава и играе само езиково-историческа роля. В действителност, славянската литература получила същинско начало в Преслав и Охрид, благодарение на дейността на княз Борис, на сина му цар Симеон, на Климент Охридски и Наум Охридски, докато в Моравия, където главно протекла дейността на Константин-Кирил и Методий, изгаснала, без да остави значителни следи.
Значението на Константин-Кирил и Методий е наистина голямо. Те създали на славяните инструмент и посочили път да бъде избягната асимилацията им от чужди народи и култури. Това е от най-голямо значение преди всичко за старобългарите.

Прочетено от "За Кирил и Методий".
Автори: д-р Михаил Маргаритов и Ангелика Маргаритов-Хофер Едле фон Сулмтал.
Изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 1999

 
България и покровителите на Европа

"Ранната българска история прилича на птица с две крила - древнобългарско и славянско. И всяко от нейните крила има своята сила и слава: древнобългарското - с това, че е създало в Европа три големи държави, а славянското - че е дало писменост на славяните и ги е приобщило към християнската култура."

Многовековната история на Европа вече недвусмислено определи делото на Кирил и Методий Като епохално, хуманно, революционно, демократично и с непреходно общочовешко значение, дело, дало най-високия световноисторически принос на България в съкровищницата на човечеството. Затова и преди и сега и винаги, когато се заговори някъде по света за Кирил и Методий, не може да не се говори за България.
Това е така, защото:
Първо: Кирил и Методий първи направиха непоправимия пробив в средновековното мислене на Европа, подвластно на триезичната догма, недопускаща културни, религиозни и граждански прояви извън латинския, гръцкия и еврейския език. В битката за правото на народите за независимо и самостоятелно културно развитие, двамата братя се извисиха като предвестници на Европейския ренесанс, дошъл векове след това. Не случайно "Евангелието, преведено на старофренски език в края на XII век (1199) ще бъде публично изгорено по заповед на папа Инокентий III в името на триезичния обскорунтизъм. В ХІV-ти век англичанинът Уиклиф ще преведе на английски Библията... В началото на ХV-ти век Ян Хус ще произнесе своята първа проповед на говорим чешки език... И не по-рано от един век след това Мартин Лутер ще преведе на немски език Библията и ще каже своето "Така е."
Второ: Създаването на старобългарската азбука и писменост от Кирил и Методий дават хронологически четвъртия литературен език в Европа и първия нов език на епохата, въведен в европейския духовен живот. Със законодателния акт на Преславския народен събор от 893 г. България първа в Европа осъществява ренесансовото право на народите да пишат и четат на свой говорим език, превръщайки се в люлка на славянската литература. Другите славянски страни, които в Средновековието приемат Кирило-Методиевия път, формират една нова духовна и книжовна вълна, която обогатява европейската култура. Особено Русия, със своите необятни пространства и със своята човешка маса, получила натрупаното през цял един век огромно наследство на Солунските братя, утвърждава окончателно тяхното дело и въвежда народите, свързани с него в средата на големите духовни европейски семейства на епохата. Векове по-късно Русия, по обратен път ще внесе в България славянската писменост и славянската култура, възвисени на нови равнища.
И исторически се получава така, че с появата на старобългарската писменост на говорим език, удря последният час на "свещените езици": Еврейският ще се свие в една малка земя на Предна Азия, гръцкият (с много видоизменения), ще стане постепенно език на една държава, а латинският език - ще изгуби своето паневропейско значение и ще стане средство за ограничена професионална употреба на няколко университетски дисциплини и в литургиите на Римо-католическата църква. Погребение за "свещените езици", появата на старобългарската писменост на народен език става своего рода рожденна дата на литературата на съвременните европейски говорими езици. image
Трето: Епохалното дело на Кирил и Методий има и друго, огромно по своето значение измерение за "европейската цивилизация. Синтезирано най-добре го е казал английският византолог Ричард Браунинг. Според него Солунските братя утвърждават българската държавна концепция за бъдещето на европейските народи". В противовес на доктрината за универсалната държава, с прототип древната Римска империя, реализирана тогава от франкската империя на запад и Византия на изток, в европейската политическа мисъл бавно и постепенно взема превес българският политически модел - всеки народ със своя държава, в резултат на което днешна Европа като цяло е общество от национални държави всяка с култура на собствен език.
И не случайно още в края на IX и началото на Х-ти век славянските народи тачат Кирил и Методий като светци, канонизация, приета от практиката на православната църква. Католическата църква ги канонизира в 1880 г. Век след това, през 1979 г. римският папа ги обяви за "съпокровители на Европа" заедно със Св.Бенедикт, т.е. патрони, създатели на Европа. Заедно със своите ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, наред с канонизирането им за светци поотделно, са канонизирани и като екип - "Светите Седмочисленици".
Имената и образите на Кирил и Методий отдавна са осеяли славянските земи и най-вече българската. Може би няма град или населено място в България, в което училище, читалище, улица или библиотека да не носят тяхното име. Същевременно от висотата на днешния ден, оценката за тяхното дело, свеждащата се до родоначалници и създатели на старобългарската и славянска писменост и култура далеч не е достатъчна за да побере историческите фигури на Кирил и Методий в техния реален и действителен мащаб.



По акад. Владимир Топенчаров, проф. Петър Добрев и проф. Божидар Димитров
снимка: www.veritas.com.mk
Св. Кирил и Методий, икона, автор Георги Даневски





Гласувай:
8
0



1. dimenzed - Това са двама велики български с...
06.02.2012 20:08
Това са двама велики български светци, пред чиито гигантско дело само можем да сведем глава! Трябва обаче да се поясни, че терминът "славянски" се отнася за определена група езици, а не за измислени и несъществуващи "славянски" народи и етноси, плод на Руската имперска "панславистка" доктрина.
цитирай
2. doktora757 - Точно така, но както знаем учените ...
06.02.2012 21:27
Точно така, но както знаем учените от по-старото поколение все още използват някои клишета от миналото.....Когато се говори за "славянска азбука" и "славянска писменост" (в ранния и период), трябва да се разбира преди всичко старобългарска и нищо друго!
цитирай
3. eltimir - Да се знае от всички!
06.02.2012 22:45
Това трябва да се повтаря много пъти, докато не стигне до съзнанието на абсолютно всеки българин. Включително и на Волжските българи, които искат да заменят Кирилицата с латиница. Утре ще го препечатам в моя сайт.
Дорияне, няколко пъти ти писах, включително и на мейла. Изглежда има "филтър" и на личните съобщения и на пощите. Даже пуснах специална тема и в сайта, и в блога. Защото тоя случай с теб не е единствен.
Получих всичко, благодаря ти. Съжалявам за Росен, не знаех. Написах възпоменание в негова памет, само снимка не успях да намеря. Ако имаш сканирана, моля те, прати ми я на erigkan@mail.bg
цитирай
4. panazea - Поздравление за теб !
07.02.2012 09:14
Братята Българи-светци са ни завещали Светото писание на български като оръжие срещу гърцизма .
Те са здравата основа в Българската култура . Умрели са за своя идеал. Защото Кирил болен отива в Рим , за да защитава българските книги . След като римският папа Адриан ги канонизира , се пеят псалми на латински и български в църквите в Рим.
Преславският събор от 893 година обявява българския език като официален в държавната канцелария и храмовете.
цитирай
5. atil - Много хубаво, че се цитира самия ...
08.02.2012 19:14
Много хубаво,че се цитира самия Канстантин,(Кущан-Баксан),по въпроса за дядото.Който емигрирал във Византия по време на династичната криза.Рода Билиг на дядо им Бир-Егет е от вуйчото на Кубрат.Т.е. от майката на Аспарух- Акджан(Оксана по русински).Затова е толкова знатен и по тази причина са посрещнати толкова радушно при хазарите..А не заради византийския император или словото божие.Всъщност според записаната легенда пътят им бил на север при един друг принц,но тогава избухнала междуособна война и те решили да опитат да направят нещо поне при хазарите.
Славянин е изкуствен термин и преди 6 век непознат за тези племена.Тях са ги наричали с много имена - сармати,хуни,улчийци,анчийци(анти), балинци, също и българи.Също и скити.Нещо подобно е било и със самите българи.Самите гърци много пъти са наричали славяните - българи а българите - славяни.След като прохристиянската групировка се налага в България ,тя налага за официален и богослужебен език старобългарския от славянското наречие или улчийското ,както те се самонаричали - анти и улчийци.Словени е било разпространено сред западните славяни.
Във Волжка България днес, опити за замяната на кирилицата са правили татаристите а не българите, а тук подобна идея имаше бившия президент Петър Стоянов .
цитирай
6. shtaparov - Обяснение
08.02.2012 21:06
Приятели,под "Адамов внук" Св.Константин-Кирил е искал да каже,че е внук на грешник,изгонен от своя Рай. В преносен смисъл- от родната България.
цитирай
7. shtaparov - Да не забравяме:
08.02.2012 22:33
Да не забравяме и сведението на западен очевидец,който написал че "...някой си Методий...изнамерил Готски писмена..." Под "Готски" в онези години хората са разбирали Скловенски (т.е. Български) писмена. И още един факт е много показателен в случая. В хазарската си мисия Св.Константин е говорил за Царя (Владетеля),без изобщо да уточни за кой цар става дума,и че дядо му е бил принуден да отиде "в чужда земя,където го е родил". Понеже светецът е роден в Солун,става ясно,че Византия е чуждата,а не родната земя за неговия род! А фактът,че не споменава пред хазарите за кой цар става дума в неговото обяснение говори сам по себе си,че този цар е бил владетел на толкова славна,
прочута и известна страна (която определено не е била Византия,но не се е намирала и далеч от Солун),че не е имало никаква нужда да бъде обяснявано на никого,най-малко пък на хазарите,нито коя е тя,нито за кой цар става дума- това се е подразбирало от само себе си и е било ясно като бял ден за неговите слушатели! Ако направим "профил" на това сведение ще стигнем единствено до извода,че по онова време никъде на света не е имало друга държава освен България,която в 100% да отговаря на това дадено й лично от светеца индиректно описание.
цитирай
8. atil - Адамов внук то си е намек за службата ...
10.02.2012 01:17
Адамов внук то си е намек за службата му на Христа..,(в българските представи тогава няма никакви Адам и Ева и в нашата митология се говори за по-други неща..) и оттам преградата между него и нехристиянска България и потеклото му.Дядо му имал втора жена ,именно хазарска княгиня,която оставил в България и от нея също имал потомство... Част от представителите на рода Билиг оглавили после бунта против Борис.В миналото,та дори до 14 век тези неща са били много добре известни на нашите предци..Част от тези сведения стигнали дори до Паисий, защото много от неговите твърдения се засичат с тези от "Джагфар тарихи" и добавките на българина-преводач към Манасиевата хроника.
цитирай
9. shtaparov - Адам е първият грешник, и именно ...
11.02.2012 02:31
Адам е първият грешник,и именно като такъв е бил известен на древните християни. А много от Българите са били Ариани,приели християнството лично от Св.апостол Андрей в I-ви век след Христа.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3490373
Постинги: 480
Коментари: 1914
Гласове: 3151
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031