На 17 декември 2 000 г. ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) 1 откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение - гробницата-храм в могилата Рошава чука край Хасковското село Александрово. Достойнствата на постройката не се нуждаят от обосновка. Някои от тях обаче не могат да не бъдат отново посочени. Стенописите в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност. Те са съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница. За разлика от тях, Александровските се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет. Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м.
    Към Александровската гробница беше проявен изключителен интерес веднага след откриването й - от страна на медиите, на културната и научна общественост у нас и по света. На нея бяха посветени множество научно-популярни публикации във вестници, списания 2 радио- и телевизионни предавания, интернет страници. Въпреки това вече повече от 3 години не е направено абсолютно нищо за консервация и реставрация на стенописите. Публикуваните научни изследвания (Кitоv 2001; Китов 2002 а; Китов 2002 б) и коментари (Овчаров 2001; Граматиков, Петров, Славова 2001, 16; Фол 2002, 230 сл.; Китов, Агре 2002; Webber 2001; Webber 2003, 530 ff. и др.) не можеха да бъдат пълни. По причини, които тук е неудобно и жалко да бъдат коментирани (Китов 2002 а, бел. под линия на стр. 52), аз бях лишен от авторски права и ми беше не само забранено довършването на проучванията, но ми бе и отказван достъп до гробницата, стенописите и могилата. За общо по-малко от три часа престой във вътрешността на 17 и 18 декември 2000 г. нямах достатъчно впечатления от стенописите. Част от сцените бяха скрити от разхвърляните по пода камъни. Не можеше да се предполага техният характер и предназначение. Не се знаеше колко е дълъг коридорът, къде и как започва. Не бяха установени и множество други подробности за могилата, гробницата и стенописите. Това можа да стане три години по-късно - едва в края на 2003 г. 3 Поради желанието на съставителите на настоящия сборник от Районния исторически музей Хасково публикацията да бъде именно тук, тя беше подготвена скоро след приключването на разкопките и в много кратък срок, което сигурно се отразява на качествата й за сметка на предоставените нови важни факти и наблюдения за изключителния паметник на тракийската култура. Сред тях се открояват: установяването на точните размери на съоръжението; възстановяването на ритуалното легло; намирането за пръв път в тракийското изкуство на сцена със жертвоприношение; идентифициране автора на стенописите, неговото име и външния му вид (също за пръв път) след откриване на автентичен графит върху стената срещу входа на кръглата камера.
    Село Александрово е разположено на 20 км североизточно от Хасково в границите на Хасковската хълмиста област с надморска височина около 220 м. В землището са насипани три незначителни по размери надгробни могили (вис. под 1,5 м), две от които попадаха в сервитута на автомагистрала Марица и бяха проучени през есента на 2000 г. от ръководената от мене ТЕМП. Те са натрупани през ранножелязната епоха (VІІІ - VІ в. пр. Хр.). Ранните гробове са разрушени при оран. От тях са останали разхвърляни и начупени различни по-големина интересни глинени съдове. Едната могила е използвана за извършване на петнайсетина средновековни погребения през ХІІ - ХІV в. Повечето от даровете са разнесени, между тях се открояват добре запазени и натрошени гривни от тъмносиньо стъкло, бронзови накити (обр. 1), железни предмети. Всички материали са предадени за пазене в Районния исторически музей Хасково чрез зав. отдел “Археология” г-н Ирко Петров. Третата могила не е проучвана. Тук е известната средновековна Александровска крепост, която е изцяло опустошена през последните десетилетия (Аладжов 1997, 16). В подножието на крепостта, известна като Хасара или Куруджиевския Хисар (надм. вис. 311 м), непосредствено на югоизток от селото е насипана могилата Рошава чука (обр. 2). На по трийсетина метра от нея на югоизток и североизток едва личат останките от други два насипа, почти изцяло унищожени от иманяри. От тях към селото наклонът е по-слабо изразен и разликата във височината от около 220 за селото да 250 при могилата се преодолява за около 1 км. Същото е и разстоянието между Рошава чука и трасето на бъдещата магистрала.



    Диаметърът на насипа е средно 55 м, докато височината варира между 12 от запад и север, 13 от изток до 14 от юг. Около могилата се забелязва ров, получен при отнемането на почва за натрупване, който личи по-добре от изток. Набраздена е от иманярски изкопи. Най-големите са три. Този от север е траншея, прокопана от периферията към центъра. Има дължина около 10 м, широчината й е била около 5 м. Заличаването дава възможност да се предположи, че е правена преди двайсетина години. По продължението на траншеята в средата на могилата е направен кръгъл изкоп с диам. 6 - 8 м, който също е силно изтрит 4 (обр. 3). Друг подобен изкоп, но по-малък, личи на изток от центъра и съвпада с кръглата камера на гробницата.
    На 17 декември 2000 г., неделя - единствения слънчев, без мъгла и с добра видимост ден, малко след обяд при редовното минаване край Рошава чука на път за малките могили, забелязахме два пресни изкопа. Единият беше на около 10 - 12 м от източната периферия на могилата, с входящи размери около 1,2 х 1,2 м и дълб. около 2 м. В западната му стена се виждаше хоризонтално разположена голяма грубо обработена каменна плоча на дълбочина около 0,7 м от повърхността. Нямаше остатъци от счупена плоча във вътрешността на изкопа. Учудващо ни изглеждаше, че иманярите така точно са улучили края на покривните плочи на коридора. В края на 2003 г. те бяха разконспирирани. Регистрираните няколко кръгли дупки свидетелствуват, че са използвани стоманени шишове-сонди, с които точно са локализирали покривните плочи и стените на коридора 5. Трасирали са направлението му и на около 8 м западно са заложили втори “сондаж”. Входящите му размери са 1,8 (север - юг) х 0,7 м, като на дълб. 0,8 м изкопът има стеснение със стъпала от север и юг. Надолу продължава шахта с добре оформени правилни отвесни стени с дълб. 4,2 м, като на около 3,6 м от повърхността е достигната плоча от покритието на коридора. Тя е счупена и под нея на запад започваше тунел под покрива на коридора към края му и двете камери. В първите 3 - 4 м той беше с височина не повече от 40 - 50 см и през него можеше да се мине само лежешком и то по гръб. След това постепенно подът на тунела слизаше надолу (обр. 5) и човек можеше да минава изправен с приведена глава.
    През 2003 г. се установи, че на изток от разбитата от иманярите плоча по неизвестни причини, вероятно още в древни времена, е станало срутване и на това място коридорът е запълнен с почва и късове от плочи. Иманярите изглажда са установили това предварително, като са проникнали до срутването по коридора от първия си изкоп на запад. Те са преценили, че ще им бъде по-лесно и по-безопасно да копаят нова шахта, отколкото да пробиват срутването чрез тунел.
    Веднага след откриването беше остро поставен въпросът кога иманяри за пръв път са проникнали в гробницата. На свиканата по мое искане комисия 4 дни след влизането - 21.ХІІ.2000 г., беше внушено, че откритието е на нашия екип или поне по наша поръчка - “Липсват характерните за иманярските изкопи стъпала по вертикалата на стените.” (Протокол 2000, 5). Същото беше тиражирано и в медиите.



    Всъщност в гробницата е проникнато твърде отдавна. Според местни жители преди няколко десетилетия хора са влизали в “стаичка” с рисунки според едни или с “бетонни стени”, според други. През есента на 2003 г. при преукрепване на подпорите в коридора, извършено от Ирко Петров - зав. отдел “Археология” в РИМ Хасково, е намерен меден знак за военна униформа с фигура на изправено лъвче с корона. Според ст. н. с. д-р Тодор Петров от Института за военно-исторически изследвания към Военна академия - София, подобни знаци са били употребявани в последните години преди 1944 г. и още няколко по-късно. Този знак е паднал при влизане в гробницата най-вероятно през 30-те или 40-те години на ХХ век. Спомените за това влизане са предизвикали новото проникване дни или седмица - две преди 17 декември 6.
    Александровската гробница се състои от изградени от камък дълъг коридор, правоъгълна камера и кръгло помещение (обр. 6) в линия изток (вход) - запад с незначително отклонение от 9 - 10 градуса на юг. Подобна ориентация изглежда характерна за района, като се има предвид, че входовете в Мезек и Вълчепол (Курт-кале) (Филов 1937) са от изток, както и при откритата няколко месеца по-късно полуразрушена от иманяри гробница край недалеч разположеното село Поляново 7 (обр. 7). Коридорът на гробницата в Рошава чука започва на около 10 м от източната периферия на могилния насип и има дължина 14,35 м, която се увеличава до 14,6 м, ако се прибави облицовката на челата, за която ще стане дума по-долу. Коридорът има особености - той е изграден от обработени каменни блокове и покрит в по-голямата си дължина, което е рядкост за тракийската подмогилна архитектура. Останалите коридори са открити или са имали покрития от нетраен материал. С тази си особеност той се сближава отново с Мезек. (Филов 1937), но за разлика от там (двускатно), покритието в Александрово е плоско - от хоризонтално поставени плочи (обр. 8). Началото му е на ниво около 1 м над околния терен, който приблизително съвпада с древния, като разликата се преодолява от слабия наклон, който продължава на запад, за да се повиши с още 1 м 8. Има две възможности за обяснение на тази разлика във височината на подовото ниво. Първата е, че могилата е насипана на естествено възвишение. Втората оправдава разликата с прилагане на познатия от другаде метод (Китов 2003 б, 34 и пос. там лит.), при който в готова вече могила се отнема част от насипа, изгражда се съоръжението и след това се възстановява натрупването - частично или изцяло. Втората възможност изглежда по-вероятна, но не може да бъде защитена преди да се направят разрези за установяване на стратиграфията от двете страни на гробницата.



    Подът на коридора е от трамбована глина върху основа от чакъл и пясък. На изток глината постепенно изтънява и преминава в покрита с пясък и чакъл алея до периферията на могилата. Това очевидно е свързано с предназначението на съоръжението - храм, който е бил периодично посещаван и редовно обслужван. По пода на коридора бяха намерени на две нива 9 каменни плочи (обр. 9), които не са от настилка. Размерите им не отговарят на широчината на коридора, нямат връзка със страничните стени, не са достатъчни да покрият цялата дължина. Освен това плочите имат изрезки, които ги правят подходящи за вграждане. 6 от тях са с еднаква дължина - около 1,05 м. Най-вероятно е да са служели като облицовка. Всъщност източният край на коридора завършва с две чела с широчина 2,5 (южно) и 2,85 м. Те са изпълнени от странно съчетани в различна степен обработени блокове и плочи и грубо одялани или необработени камъни (обр. 10, 11). Тези чела не биха били нужни, ако не е трябвало да бъдат видими и да играят ролята на фасада. И тъй като видът им не е достатъчно представителен, без съмнение, към тях са монтирани намерените в коридора плочи. На фасадата трябва да принадлежат и няколко незначителни по размери варовикови фрагмента с профилирана украса от успоредни пояси с вдлъбнати и изпъкнали полета (обр. 12). Те са били от корниз - мястото му е на фасадата в началото на коридора. Така челата получават приличен вид, познат от началото на дромосите в Мезек (Филов 1937), Равногор (Китов 1989), Хелвеция, Грифоните, Сарафова могила в Долината на тракийските владетели (Китов 2003 а; Китов 2003 б; Кitov 2003 a) и другаде.
    Стените на коридора са изградени от обработени каменни блокове, подредени в различни по широчина редове - между 4 и 7 за различни места (обр. 8). Връзката е суха, само на отделни места в западната половина се вижда калов разтвор. Височината на коридора е значително по-голяма от предполаганата в края на 2000 г. (1,2 м). При почистването на почвата върху пода се установи, че пластът е по-дебел и достига 0,4 - 0,8 м. Действителната височина е между 1,8 и 2,25 м, а широчината 1,17 - 1,25 м. Покривът е изцяло от хоризонтално поставени върху страничните стени плочи с дължина около 1,8 - 2,0 и широчини между 0,62 и 0,86 м. Покритието е нарушено на три места. Голямата иманярска шахта е разчупила една плоча. Друга на изток от нея е била разбита в друго, по-старо време и късове от нея бяха намерени в запълващия там коридора насип. Плоча непосредствено на изток е на ниво с около 0,7 м. по-ниско от останалите. Тя лежи нормално върху ниши в двете странични стени и се създава впечатление, че не е пропаднала, а е съзнателно монтирана (обр. 8 в дъното). Последните три метра от покритието на коридора в източния му край липсват (обр. 10). Там е имало 4 или 5 плочи. Три от тях бяха в частично запълващия дромоса насип на запад. Заедно с блоковете от облицовката на фасадата, те са пренесени съзнателно за преграждане достъпа до камерите след преустановяване експлоатацията на храма.
    В самия западен край на коридора започва стенописната украса на гробницата. Тук живописният слой е нарушен и се вижда, че дромосът е конструктивно свързан с първата камера, което пък свидетелствува, че цялото съоръжение е планирано и изпълнено целенасочено в окончателния си вид с незначителни допълнителни действия, за които ще стане дума по-нататък. Знае се, че повечето от коридорите на монументалните подмогилни храмове в Тракия са прилепени на фуга към лицевите стени на първите камери, преддверия или дори фасади. Това е проблем, който тук би могъл само да бъде поставен и е свързан с възможността известно време съоръженията да са съществували и използвани без могилен насип, както е това в Равногор (Китов 1989) или само частично скрити, както вероятно е било това в Могилата на грифоните край Шипка, например (Кitov 1997; Kitov 2003 а).



    Първото помещение е правоъгълно и е сред най-малките в Тракия. Според последните измервания размерите при пода са 1,92 (север - юг) х 1,5. На височина 1,21 м под тъп ъгъл започват стеснения с дължини по 1,31 от двете страни. Над тях е разположен хоризонтален пояс в направление изток запад с широчина 0,44 м (обр. 13).
    Кръглата камера е малко по-просторна от тази на Казанлъшката гробница - диаметърът й е с 65 см по-голям. За изненада той е точно толкова, колкото и този в Мезек - 3,3 м. 10-ина см в повече има височината до ключовия камък. Стените под него започват закуполяването плавно още от пода. По него бяха пръснати безредно различни по големина и форма обработени камъни и плочи (обр. 14), между които на места се виждаше кафяво-червена замазка. Някои от камъните са профилирани, други изрязани за сглобка. Краткият престой в гробницата през декември 2000 г. не ни даде възможност да ги огледаме и опишем прецизно, поради което можеше само да се предполага дали те са от вторичен под, ритуално ложе, от двете едновременно или с друг произход.
    През декември 2003 г. разгледахме добре блоковете и установихме, че са от ритуално легло, което възстановихме. Изяснени бяха и други любопитни подробности.
    Кръглото помещение е изградено от прецизно обработени гранитни блокове с рустицирани лицеви повърхности (обр. 15). В Александрово е регистриран един от малкото случаи, може би единствен, когато представителна зидария от добре обработени каменни блокове е изпълнена без спойка от железни скоби и олово 9. Подът е настлан със също така грижливо оформени каменни плочи. В момент, който вероятно бележи втори строителен период, към северната стена (вляво от входа) е прилепено ритуално легло. Подът е покрит с дебел слой варова замазка, стените с подобна мазилка от хастар и живописен слой.
    Разположението на плочите от настилката не може да се установи поради скриването им от замазката. Те се видяха само на мястото на ложето след разчистването на разхвърляните в камерата камъни. Две от подовите плочи под ложето са били вдигани в по-ранно време. Ние счетохме за необходимо да проверим какво има под тях. Оказа се, че те са положени върху утъпкана почва и тънък пласт пясък. Нивото не е използвано за ритуали или погребения, както е това в Мезек. Леглото е изградено от три реда добре обработени каменни блокове в суха зидария. Те са в две, разграничени от фуга ивици в направление изток - запад. Тези, които опират стената следват в западната си граница двустранната й дъговидна извивка - хоризонтална и вертикална. Източният и западен край на ложето не достигат съответните стени (обр. 16). Броят на блоковете в редовете отдолу нагоре е съответно за източния (вътрешен) и западен 3 и 6; 2 и 5; 2 и 4. Височината на ложето е 0,55, а размерите горе 0,55 (север - юг) х 1,2, като на изток и запад широчината се стеснява до 0,3 м. Източният блок от горния ред е с леко вдълбана горна повърхност, така че се получава идея за истинско легло (обр. 17). В западния блок това изрязване е по-слабо изразено и се дължи на обстоятелството, че се е наложил ремонт на леглото и западният блок е заменен с нов, изпълнен по-небрежно. Източния заварихме на пода в средата на кръглата камера. Горната му повърхност беше силно опушена от горене на слаб огън. Подобно опушване имаше и по пода, но не и под блока, което свидетелствува, че горенето е станало след демонтирането на ложето - при ограбването на гробницата или при някое допълнително влизане. Перифериите на двата блока от горния ред са с грижливо изгладени ленти, докато вътрешната вдлъбната повърхност е груба и грапава. Това подсказва, че върху вдлъбнатината е постилана кожа или плат. В двата тесни края са били монтирани каменни “възглавници” с височина около 0,3 м. Те са начупени и ние успяхме да намерим по 1 фрагмент от западната (в кръглата камера) и източната (в правоъгълната), които точно паснаха съответно в северозападния и югоизточния ъгли. Не мога да пропусна да подчертая, че леглото има “възглавници” от двете си тесни страни, което го прави неприложимо по традиционното тълкуване. Това, ведно с други аргументи (Китов 2003 б, 35 сл. и пос. там лит.), свидетелствува още веднъж, че терминът “погребално ложе” трябва да бъде заменен с “ритуално ложе”. Още повече, че над възглавниците в стените са забити по две железни пръчки - сега отчупени. Не е ясно как са завършвали те. Може само да се предполага, че на тях са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси. Тук няма възможност да се излагат възможните предположения. Ще напомня само, че железни пръчки се подават от стените на кръглите камери на някои храмове в Долината на тракийските владетели, бронзови лампи са осветявали гробницата край Мезек, в Мезек е имало и железен парапет около леглото. Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.). То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване.

                              

    Измазването е станало в един поне втори период от използването на храма, планирано е и е добре обмислено. С мазилка са били покрити поне частично стените на ритуалното легло - добре се вижда плавният преход между слоя по пода и този по стените на ложето.
    По пространствено и планово решение Александровската гробница е без преки паралели в Тракия. Коридорът е сравним единствено с този от Мезек, който обаче има дължина 20,65 м. Той е и по-широк (1,55 м), а с височината си от 2,6 м е като че предназначен за гиганти (Филов 1937). Двете помещения наподобяват тези в Казанлъшката гробница (Живкова 1974, Огненова-Маринова 1991 с пос. лит.), но са с различни размери. Тук още веднъж изказвам несъгласието си с тълкуването на плана в Казанлък. Редът фактически е коридор, първа и втора камера, а не както се твърди навсякъде досега - преддверие, коридор, камера. Зщото така нареченото “преддверие” е отворено и без покрив, а “дромосът” е с вход и своеобразен двускатен покрив с дъговидни извивки и остър връх.
    Двускатното пресечено покритие на правоъгълната камера в Александрово е познато, но по-силно изразено в Рошава могила край Старосел (Велков 1927; Китов 1995; Kitov 1996; Паунов 2002) и по-слабо във Ветрен (Венедиков 1946) и Мъглиж (Цанова, Гетов 1973), могила Хелвеция край Шипка (Кitov 1997), Върбица (Атанасов 1990) и някои други. В Казанлъшката и тази от Сарафова могила край Крън в Казанлъшко (Кitоv 1999) то е едва загатнато. Покритието на първата камера в Александрово е още едно свидетелство, че в Тракия се проследява изцяло преходът от двускатното през пресеченодвускатното (трапецовидно) през постепенното стесняване на хоризонталния пояс и дъговидно извиване на правите допреди два ската през дъговидното двустранно без хоризонтално пресичане до полуцилиндричния или т. н. “македонски” свод. (Китов 2003 б, 38 сл. с лит.). Това е и един от основните аргументи да бъде изоставено схващането за македонския произход и наименование на полуцилиндричния свод (Кitov 1999; Китов 2003 б; Фол 2002, 231).
    Куполната камера не се отличава съществено от останалите с подобни размери като Казанлъшката, например. От нея я различава строителният материал - там тухла, тук - камък. Възможностите за повече сравнения са ограничени поради обстоятелството, че в мнозинството от случаите куполните помещения под могили у нас са полуразрушени, някои запазени само в основи като тези край Севтополис (Чичикова 1957) и Шуменско (Дремсизова 1955), например. Запазените край Мезек и Вълчепол (Филов 1937), Голяма Арсеналка (Китов 1996 б), Могилата на грифоните и Шушманец (Кitov 1997) и само частично разрушените край Стрелча (Китов 1977), Равногор (Китoв 1989) и Старосел (Кitov 2003 a; Kitov 2003 b) са значително по-големи и без стенописи. Две тухлени куполни гробници са открити през 2003 г. при иманярски набези - едната в Долината на тракийските владетели (при Мъглиж), другата малко по на изток - край с. Оряховица, Старозагорско. И двете са неизмазани и без стенописи (личен оглед).





   Особеностите на Александровската гробница - дългият и висок коридор и изключително ниските входове към двете камери, заедно с данните за съществуване на врати, поставя въпроса за предназначението на съоръжението. Дългият дромос, без съмнение, е трябвало да осигурява постоянен достъп до камерите от околната площ и периферията на могилата.
    Входовете към камерите по размерите си са без паралели в тракийската подмогилна архитектура. Те имат характерното трапецовидно очертание с широчина долу 0,7, а горе - 0,65 м. Височините са съответно 1,11 м към правоъгълната и още по-малко - 1,09 м към кръглата (обр. 18), с което потвърждават подозираното във връзка с други входове желание на проектанти и изпълнители да накарат поклонниците да усетят нищожеството си пред величието на боговете или владетелите, на които е била посветена постройката. Те са преминавали коридора свободно изправени. Внезапно спокойствието и самочувствието им са били съкрушавани, когато е трябвало да се превият на две и да приклекнат, за да минат през двата входа. Психически обработени, притеснени, те са се озовавали в приказен свят с великолепни стенописи, от които не е било възможно да не са били потресени, поразени и възхитени от величието, силата и възможностите на обожествения техен бивш владетел. Това с особена сила се отнасяло за новопосветените, на които за пръв път е било разрешено да влязат в храма. А вероятно точно за тях или за чужденци е бил търсен този зашеметяващ ефект. Впечатлението сигурно е било подсилвано и от използването на различни благоухания, опияняващи средства, в това число така обичаното от траките неразредено вино.
    Входовете са затваряни с миниатюрни двукрили, грижливо изработени каменни врата, каквито напоследък не са рядкост в тракийските подмогилни архитектурни съоръжения (Китoв 2003 б, 35 и пос. там лит.). Късове от тях са пръснати по пода, цяло крило е изнесено и намерено от нас в края на коридора.
    Горе в страниците и покривната плоча има правоъгълни отвори, в които са били монтирани халки за захващане осите на крилата (обр. 19). Долните им краища са лягали в кръгли вдлъбнатини в прага (обр. 20). При затваряне крилата са опирали плътно праговете и покривните плочи на входовете и са се застъпвали чрез изрязвания към вътрешните си страни. Имали са механизми за заключване (обр. 21). Имат по две вдлъбнати касети, ограничени от периферни вертикални и една хоризонтална изпъкнали ленти (обр. 18). В горните касети са оставени малки отвори, в които е било монтирано резе. От там е висяла бронзова халка за дърпане на крилото, както и за спускане и вдигане на резето. Една такава халка беше намерена в почвата над пода на коридора в западния му край през декември 2003 г. Правоъгълни изрезки в прага на мястото на средите на крилата са служели за допълнителното им застопоряване.
    Затварянето отвътре предполага желанието на група от хора да се изолират във вътрешността и на спокойствие да изпълняват ритуали и действия, съгласно тракийските религиозни практики. Те сигурно са били свързани с Орфическите мистерии (Фол 1986). Оттук насетне не може да не изникне изводът, че гробницата е изпълнявала ролята на мавзолей и храм, независимо от незначителните размери на помещенията си. Вътре са могли да се усамотяват между 5 и 10 човека. На леглото е могло да се изпълнява определен ритуал, а отстрани той е бил наблюдаван, аплодиран или коментиран.
    В полза на твърдението за продължителното използване на храма под Рошава чука могат да се приведат доказателства от самия него. На местата, където мазилката е паднала в двете камери, се виждат оригиналните каменни стени. Блоковете са отлично обработени и рустицирани. Този представителен, красив градеж е бил изпълнен, без съмнение, за да се вижда (обр. 15). В един по-късен момент е изградено ритуалното легло, стените му и подът са замазани, изпълнени са стенописите. Така се очертават поне два строителни периода.



    Върху каменните стени е нанесен хастар от вар и пресят пясък. За изравняване повърхността на каменната зидария дебелината на хастара варира от 0,5 до 1,5 см. Върху него е нанесен тънък мазилков грунт с дебелина 0,05 - 0,1 см. Изображенията са изпълнени в темперна техника с неясен засега свързвател. Цветовете са постигнати с минерални пигменти. Възможно е черният цвят да е от стрити въглени 10. Детайлни анализи за техниката все още не са правени. Върху няколко фрагмента личат два пласта, което позволява да се предполага допълнително измазване и рисуване. При внимателно разглеждане на стенописите се установява, че под лицевите изображения “прозират” частично различаващи се от тях контури. Сцените са били предварително скицирани. След това подробностите по изображенията са коригирани. Дали това е ставало по преценка на художника или след намеса на поръчителя е много интересно, но невъзможно да се установи засега. Още един факт ще бъде само споменат без да може, поне от мене, да бъде коментиран. Някои детайли от изображенията, които ще бъдат посочени при описанията, са били първоначално жълто-златни. Впоследствие оригиналният цвят е скрит с бяла боя. Всъщност засега не може да се каже със сигурност дали са коригирани епизодични грешки и отделни детайли или става дума за цялостно повторно измазване и изрисуване.
    През декември 2003 г. се установи, че широчината на стенописния слой в западния край на коридора е между 0,6 и 1,08 м. Със шпакла или друг вид гладилка е направен плавен 7 - 8 сантиметров преход от дебелия слой мазилка към голата каменна стена (обр. 22).
    Отдясно в западния край (по северната стена) са представени един срещу/до друг прав воин и конник (обр. 23). Изображенията са силно повредени. Ясно се вижда обаче, че правият мъж отляво е гол с тяло във фас, глава в профил надясно. Дясната му ръка е вдигната високо горе, свита в лакътя, държала е меч или копие. В лявата има голям кръгъл щит, видим от вътрешната страна. Десният крак е леко изнесен напред и сгънат също така леко в коляното, няма следи от обувки, изглежда да допира “земята” само с пръсти. Мъжът видимо е представен в момент на танц. Конникът вдясно от “танцьора” е в много лошо състояние. Вижда се, че той е в ход наляво. От животното са запазени, и то лошо, само шията, главата и част от високо вдигнат крак. На носа и челото са предадени украси с форма на двойна брадва със силно издадени напред краища. Подобна апликация беше намерена 4 месеца по-рано в Пейчова могила край Старосел (Kitov 2001 - 2002, 13), много отдавна познати от Панагюрище и Розовец (бивше Рахманлий) в Брезовско, Пловдивска област (Филов 1916/18, Огненова 1952; Огненова 1959), както и от находки в Южно Русия и Украйна (Мозолевский 1973; Мозолевский 1975). Виждат се и две елипсовидни апликации по видимата лява буза на конската глава. Всички те са жълти, което напомня, че прототипите им са били от злато.



  Насреща - по южната стена, рисунките са още по-силно повредени и нечетливи. За съжаление, защото сцената с трима участника е сред най-интересните и важни в гробницата (обр. 24). За пръв път е направен опит от страна на тракийски художник да се вземе предвид и перспективата. Двама са един срещу друг. В дясната горна половина на образното поле се вижда по-добре прав воин с тяло в лице и глава в профил надясно. Облечен е в къса, препасана в кръста, червена дреха с три коси дебели бели ленти - една над пояса и две под него. По подобен начин са облечени някои от воините в кръглата камера. Този има на главата си жълт (златен !?) шлем тракийски тип. Дясната му ръка е скрита от силно изпъкнал елипсовиден щит, предаден в профил. Повърхността му е черна (кожа ?), периферията е ограничена от бяла лента с украса от червени окръжности - може би нитовете, с които кантът е прикрепен към основното тяло. Вдигнатата до главата лява ръка държи по неестествен начин насочен назад и леко нагоре меч с постепенно разширяващо се тяло. Той е черен, вероятно за да се напомни, че е изработен от желязо. Формата на меча и позицията на ръката не са много различни от тези на воина пред вратата от златната амфора-ритон в Панагюрското съкровище (Китов 2000, ил. 103), където обаче оръжието е в дясната ръка. Напред и надолу от талията се вижда правоъгълна продълговата лента - това най-вероятно е ножницата, от която е изваден мечът. Тя е жълто-червена и цветът изглежда трябва да внуши, че е покрита със светла кожа. Срещу воина може да се предполага изображение на конник с много къса, дъговидно извита долу бяла дреха, каквато имат и други мъже от стенописите. Главата е обърната напред, дясната ръка държи копие. Изображението на коня не е запазено. Размерите на пешака срещу конника са едва-едва смалени при запазване на пропорциите. Той “виси” - краката му “опират земя” на равнището на ездача, който обаче има “аванс” - долната половина от тялото на коня. Пешакът като че да е качен на някаква извисена площадка или пиедестал. Истинското ниво опира със стъпалата си друга фигура, горната половина от която е изобразена на фона на пешака (обр. 25). Краищата й са там, където би трябвало да бъдат тези на коня. Тя е с тяло анфас, глава в профил. Облеклото и позата й са неповторими спрямо останалите - невъоръжена и приличаща на жена. Носи дълга до под коленете дреха, препасана в кръста, общо бяла, на места с жълтеникави оттенъци, без следи от дипли, с къси до средата на раменната кост ръкави. Отворена нагоре широка дъга очертава плитко деколте, ограничено от линия червени точици - огърлица или друг подобен накит. Шията и главата в профил са светлочервени, носът е дълъг и остър, косата е къса и светла. Особено е разположението на краката - левият е прегънат под прав ъгъл в коляното, опира с ходилото края на страничната вертикална стена на образното поле като само пръстите докосват пода. Десният пък се вижда зад средата на левия между коляното и глезена и почти перпендикулярно на него на известно разстояние над “земята”, обозначавайки подскок. Показателно е и разположението на ръцете. Дясната е протегната напред и се губи в не запазената зона на стенописа, след като е прекъснала крака на задния воин в областта над коляното. Лявата е видимо динамична - раменната част е отпусната надолу и след рязко свиване в лакътя се извисява право нагоре. Ако при някои от останалите фигури означаването на танц може да се предполага, тук то не би могло да се пропусне.
    Мазилка по западната стена на коридора е запазена само по долната половина отляво на входа. Там се вижда силно изтрита човешка фигура в ход надясно (обр. 26). На главата изглежда носи светлочервена шапка. Дрехата е бяла, с къс ръкав и познатите вече червени ленти - над кръста една, под него - две. Тя стига до над коленете. Дясната ръка е спусната покрай тялото. Краката са “в движение”, левият напред, десният назад, с червена изрязана обувка със заоблен преден край. Над главата на фигурата минава ивица от дебела червена лента, тънка жълта над нея, върху която е разположена редица от червени триъгълници. Същата ивица продължава по двете странични стени на коридора и служи навсякъде за ограничаване на образното поле отгоре.
    По изображенията в коридора личат добре дълбоки следи от издрасквания с остър предмет, направени без съмнение от нелегални посетители в модерно време. Те не са предизвикали падане на живописния слой и очевидно са дело на безотговорни драскачи.
    Стенописите в първата - правоъгълната камера, са по-добре запазени, макар и да липсват огромни късове от образните полета. Очертани са няколко успоредни, хоризонталноразположени един над друг пояса (обр. 27). Най-долният (широчина 0,30 м) е оцветен в сиво-бяло. Над него следва два пъти по-широка сивочерна лента (0,6 м), на места изтрита, с по една вертикална бяла линия от север и юг, широка 8 см - имитация на стена от мраморни блокове с маркирани фуги между тях. Третият пояс е широк 0,25 м и е изпълнен от бели разнопосочно извити спирални линии на черен фон - вариант на орнамента “кръгова плетеница”. От север и юг по двускатното покритие има широко поле в помпеянско червено, като по-голямата част от мазилката е паднала. Хоризонталната част от покрива е в бяло, но по-голямата част от мазилката липсва.





   Над двата входа на изток - към коридора, и на запад - към кръглото помещение, са оформени трапецовидни образни полета. Мазилката от първото е почти изцяло паднала и изображенията не могат да се предполагат. Тези на запад имат по-добра съдба. Образното поле е очертано отстрани от тънка бяла лента, ограничена от още по-тънки червени и запълнена с малки плътни червени кръгчета. В получения трапец на неутрален сиво-бял фон са изобразени конник надясно и права човешка фигура пред него (обр. 28). Животното е светлокафяво, предните крака са вдигнати като да маркират скок, задните означават движение дори в момента на скока, опашката се развява артистично. Главата на коня, както и тази на неговия господар (с изключение на части от косата), липсват. За сметка на това отлично запазено е черно седло със златистожълти кантове и украси към него - триъгълни назад и правоъгълни надолу - ресни или висулки, червени на цвят. В основата на шията, на височината на седлото е изрисуван сиво-бял ремък със 7 силно удължени висулки, отново червени. Конникът е с къса бяла дреха без ръкави. Под дрехата се вижда тъмнокафяв (загорял) крак с ниски жълти островърхи обувки, наподобяващи известните от етнографията “опинци”. Така са обути почти всички останали конници, като разликите между тях са само в цветовете. Във високо вдигнатата си дясна ръка ездачът държи вероятно копие, което не се вижда поради разрушаването на мазилката. Лявата ръка не е запазена.
    Човешката фигура пред конника е една от най-атрактивните в гробницата. Тя е права, в ход наляво, но с гръб към зрителя. Облечена е в много къса бяла дреха без ръкави, с три вертикални червени ивици. Задните части са примамливо заоблени, почти изцяло голи, както и краката, които не са така тъмни, както на конника. Добре се вижда колко силно са раздвижени и как само пръстите опират “земята”. Фигурата може да се тълкува само като тичаща или танцуваща, във всички случаи подскачаща. Тя е една от малкото невъоръжени. Дясната ръка не се вижда, лявата е протегната над левия крак на коня с отворена нагоре длан като че да е държала нещо и да го е подала на конника. Дланта е на фона на широка силно удължена жълта вертикална ивица, чийто характер е мъчно да се изтълкува. Главата е с нежен профил наляво с добре подчертани червени устни и прав нос. Освен като танцьор(ка ?) фигурата, ако се установи, че е на жена, може да се тълкува и като на Великата богиня майка, която изпълнява инвеститура - овластяване на тракийски владетел. Когато бъдат събрани нападалите късове от стенописите и се разположат на полагащите им се места, ще се установи, може би, дали някое от посочените предположения е правдоподобно.
    Стенописната украса в централната камера е най-богата, разнообразна и най-добре запазена. Изпълнена е в 16 хоризонтални пояса. Най-долният - с широчина 16 см, е изцяло в керемиденочервен цвят. Вторият е сред най-широките - 0,68 м. Изпълнен е с фигурална композиция - за съжаление, силно повредена и нечетлива. Загубата е почти невъзвратима, защото изображенията са изтрити и избледнели. Част от тях, които бяха скрити зад разхвърляните по пода и в непосредствена близост до стените каменни блокове и плочи, можаха да бъдат по-спокойно разгледани и тълкувани след почистването на пода и възстановяването на леглото 11. Видя се, че в сцената срещу входа участват не 4, а 7 фигури. Установи се, за изненада и радост, че тя е уникална и представя за пръв път в тракийското изкуство жертвоприношение.
    В левия край на сцената са скупчени 6 фигури край елипсовидна (?) маса (обр. 29). Те са като че ли в две групи. Най-вляво са представени права и седнала фигури. Правата - вляво, изглежда да е на жена. Тя крачи към седналия мъж (обр. 30). Тялото и главата са в профил. Левият й крак е по-напред. Обут е в обувка с тъп връх и език. До под коленете краката изглежда да са голи. Фигурата е с керемиденочервена, силно притегната в кръста с тесен черен колан дреха с къси ръкави. Горната част е с една отвесна бяла лента, по долната лентите са две - успоредни и коси. Главата е с високо чело, прав нос и заоблена брадичка, косата е къса, черна. Ръцете са протегнати напред и поднасят на седналия мъж ритон със странно S-овидно извито тяло, остро дъно и широко право устие. Съдът - ако се тълкува сивочерният му цвят, е сребърен.



    Мъжът вдясно седи на табуретка (?) с тяло към зрителя и глава в профил наляво, обърната към поднасящата му ритон жена. От табуретката личи един от левите за нас крака - прав и със заоблен долу край. Краката на мъжа не се виждат. Облечен е в характерната дреха с къси ръкави и червени ленти по тях. Дясната ръка е свита под прав ъгъл в лакътя и държи за дръжката дълъг меч с остър връх, изобразен хоризонтално. Ножницата - като тези на някои от конниците, виси закачена с ремък на някаква стойка. Лявата ръка е прегъната в лакътя и вдигната нагоре, като че се кани да поеме ритона. Дрехата е изрязана така, че загорялата шия над нея наподобява половинка от двойна брадва. По нея едва личи дъговидна редица от кръгчета - огърлица (?). Носът е дълъг и прав, брадата изглежда дълга, леко извита напред и силно заострена, както е и на владетеля от Пейчова могила край Старосел върху сребърен начелник с изображение на тракийски конник. (Кitov 2003 а, 14). На главата си мъжът носи шлем, може би с подвижна защитна част за челото. Най-вероятно изглежда сцената да представя Великата богиня-майка, която поднася на тракийския владетел ритон - един от символите на царската власт.
    Вдясно, около елипсовидна (?) маса, са разположени три човешки фигури и предна част от тялото на рогато животно - бик (?). Най-лявата е на мъж, седнал на трон, обърнат полунадясно, глава в профил надясно, къса черна коса. Дългата му бяла дреха отива до над глезените. Тя е с къси ръкави като останалите, но е без украса, изрязването за шията изглежда V-образно. Лявата ръка издадена напред, свита под прав ъгъл, завършва пред гърдите на следващата фигура в жест на благоволение. На мястото на лакътя е преметната къса бяла кърпа. Дясната ръка надолу, свита под прав ъгъл в лакътя, държи голяма кана с една дръжка и косо отрязано устие (ойнохое ?), разположена под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. Левият крак на мъжа опира изцяло “земята”, десният я докосва с предния си край. Обувките са като на конниците, но с по-силно изразена извивка и заостряне отпред. Столът, на който седи мъжът е без съмнение трон. Той има две отвесни странични облегалки, пресечени от една хоризонтална, така че се получават кръстовидни краища.Те са старателно украсени. Рамената на мъжа скриват част от средното правоъгълно поле.
    Вътрешността му е заета от т. нар. “македонска” звезда с 8 черни лъча на бледожълт фон (обр. 31). Горното и дясното поле в единия и лявото в другия край на трона са червени полуелипси, в които са вместени 7-листни палмети “тракийски” тип - със силно извити навътре странични листа. Те излизат от основа с волути, която не личи добре.
    На фона на дрехата на седящия в трона едва личи най-важният участник в сцената. Това е предна част от тяло на рогато животно - най-вероятно бик. То е видимо все още живо, обърнато в профил надясно. Тялото е без каквито и да било подробности, заедно с главата е оцветено в бледо сиво-синьо. Рогата са малки, личат слабо, но изглежда да са извити назад. Задният край на тялото се губи в столовете на седналите мъже, където стенописите са най-силно изтрити и избледнели. Ако камъните по пода на кръглото помещение бяха вдигнати в края на 2000 г., когато изображенията все още не бяха така избледнели, бихме имали възможност с по-голяма степен на вероятност да видим подробности от животното и да го тълкуваме по-точно.
    Следващата фигура - надясно, поради силното изтриване е сред най-неясните. Това, което е сигурно е, че тя е изправена зад масата, обърната е леко наляво и разговаря със седналия мъж, държи в свитата си в лакътя дясна ръка ритон като този на най-лявата фигура, но жълт (златен). Нищо не може да се каже за дрехата. На мястото й има оцветявания от бледожълто, видими по-добре под шията, която - много изтрита, е била кафява. Лявата ръка изглежда високо вдигната. Масата е с прави крака. Под нея се вижда да са поставени два аскоса - голям отпред и по-малък зад него и малко вдясно. Съдовете са от злато (жълти).
    По-добре запазена и по-четлива е следващата вдясно фигура. Тя е права и скрива с тялото си дясната половина от масата. Изглежда е в слабо изразен ход надясно, доколкото могат да се видят краката, те са боси. Дрехата е до под коленете, бяла с червени ленти. Особеното в нея са жълтите линии, които по-скоро говорят за златни ивици, отколкото за гънки (обр. 32). Шията и обърнатата надясно глава изглеждат по-светли, което предполага да е имана предвид жена - прислужница или богиня. Лявата ръка е спусната по тялото, дясната е протегната напред и в нея се вижда елипсовиден предмет - малка фиала. Тя е сиво-синя, което в стенописите е цветът на среброто.
    Най-сетне, най-вдясно е изобразена права човешка фигура, която е сред най-изтритите и нечетливи. Може да се предполага, по запазени контури и петна, че е облечена в аналогична на останалите дреха, но до над коленете и че е представена в движение наляво.
    Между описаната и следващата сцена има около 0,5 м ивица, която е много изтрита и избледняла, така че нищо от изображенията не може и да се предполага.
    Сцената вдясно е върху фрагмент, който е паднал (обр. 33) след “намеса” на бродещите на свобода между каменната стена и живописния пласт дъждовници до есента на 2003 г. 12.
    На нея се вижда правоъгълна, отрупана със златни съдове (жълти) маса и една човешка фигура. Най-вляво има висока фиала, до нея много голяма ситула, следват на заден план аскосовиден съд, каничка, амфориски (?), голям обратноконичен съд. На преден план се виждат неясни предмети - други съдове или някакви храни, както е това в Казанлъшката гробница. Вдясно едва личи разкрачена (танцуваща) фигура с познатата дреха, която във високо вдигнатата си дясна ръка държи неясен, слабо извит дъговидно черен предмет - може би махайра. Има място за развитие на сцената или за разполагане на други сцени надясно, но там живописният слой изцяло липсва. Късове от него бяха нападали на пода, събрани са в пластмасови касети с означаване на точното местонамиране и не е изключено някои ден да бъде направен опит за възстановяване.
   Краткото време след откриването не дава възможност за сигурно тълкуване на описаните сцени или една обща композиция. Вероятно изглежда изображенията да представят моменти от ритуал - получаване символите на властта от нов цар, извършване от него като жрец на жертвоприношение на бик, съпроводено с ритуално изливане на течности, подготовка на маса за пиршество и, може би, самото пиршество върху липсващата част от стенописите.
    Третият пояс има широчина 0,26 м, запазен е само частично и там се вижда оцветяване в черно, на места с блестяща, другаде с матова повърхност. Преди нанасянето на боята лентата е ограничена върху подложката с плитко врязани хоризонтални линии.
    Следващият пояс с 88-те си см е най-широкият. Запазен около 80%, той е с блестяща, на места изтрита и избледняла, повърхност в помпеянско червено. Доминацията на този цвят в камерата е лесно обяснима - във всички епохи той е бил свързван с царската власт или с властта изобщо.
При влизането през октомври 2003 г. беше направено сензационно за античната археология откритие 13. Точно срещу входа бяха забелязани за пръв път букви в два реда и човешки профил под тях (обр. 34). Те са врязани с тънко острие твърде отдавна, за да може през това време да се скрият частично под соли и да бъдат естествено запълнени от прашинките във въздуха. Буквите се разчитат като

ΚΟΞΙΜΑСΗС
ΧΡΗСТОС

Изписването им е приблизително като посочените печатни с изключение на “дзета”, която е вертикална черта, ограничена горе и долу с по една хоризонтална хаста (Герасимова, 2004). Под буквите е врязан профил на привлекателно лице на младеж с правилен нос и устни, със заоблена брадичка. Окото е отворена бадемовидна рамка с означена от една дъговидна линия вежда. Множество дъговидни линийки изпълват мястото на косата, която извива плавно и свършва над врата.
    Очертанията на буквите и профила са с точни линии, изпълнени от уверена и обиграна ръка. Дело са на грамотен човек, без съмнение художник. В малкото време след откриването е трудно да се изтълкува и датира еднозначно надписа. Д-р Василка Герасимова, на която го предоставих за публикуване, разграничава две имена и ги чете като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС (Герасимова 2004). Първото според нея е лично, двусъставно с познати вече поотделно тракийски съставки. Второто е със стойност на прозвище, прякор и трябва да означава способен, мил, можещ, приятен, верен, предан, полезен, щастлив, които имена могат най-точно да бъдат събрани в едно - майстор. Според Герасимова очертанията на буквите са характерни за втората половина на ІV в. пр. Хр., което точно съвпада с предлаганата от мене датировка (Китов 2002 и тук по-долу). Най-вероятно е врязването да е станало по време на изпълнението на стенописите. Преводът трябва да звучи най-близо до Кодзимасес Майстора.
    Естествено възниква въпросът кой е тракиецът Кодзимасес? Увереното движение на ръката, присъщо на талантлив художник, го идентифицира като автор на стенописите в гробницата. Чие е младото интелигентно лице от профила с ярко индивидуализирани черти? Без съмнение на същия човек. И тук се ражда сензацията. Това е най-ранният автопортрет в античното изкуство! Това, че той е в профил не буди изненада като се има предвид, че последователите и почитатели на Орфей са боравели виртуозно с огледала и са могли да имат представа за външния си вид от всякакъв ракурс.
    Портретите на личности в античността са изключителна рядкост. Известно е, че един от първите измежду древните, който е поискал да бъде моделиран профилът му върху монети, е тракийският цар Севт ІІІ (края на ІV в. пр. Хр.). Нещо повече, той се вижда да препуска с кон върху реверса на монетите си (Герасимов 1955). Последвали са го други тракийски и елинистически владетели. Преди него Филип ІІ Македонски е наредил неговият, на сина му Александър и на жена му Олимпиада образи да бъдат изваяни от слонова кост (Andronicos 1992, 123 ff, fig. 76 ff.). Автопортрети от тази епоха обаче не бяха известни досега.



    Буквите и рисунката са разположени на видно място срещу входа на камерата. Размерите им са незначителни и те могат да се видят само ако човек ги потърси съзнателно, целенасочено. Дискретността е резултат от съчетаването на суетност в добрия смисъл на думата и чувството за историчност от страна на автора на стенописите. Той е обезсмъртил името и образа си по елегантен начин. Един професионален психологически анализ на поведението на тракийския художник ще има важно значение за по-сериозни изводи, свързани с философията и религията на тракийската интелигенция.
    Над пояса с помпеянско червено, във височина следват няколко декоративни ленти (обр. 35) с незначителна широчина - йонийска кима в бледо синьо с обърнати надолу едва заострени листа на тъмно червен фон между две яркожълти ограничителни линии (7 см); смесено червено и сивочерно (3 см); меандър в сиво-синьо на черен фон в горната половина и червен в долната (12 см); бледожълта (1,5 см); червени кръгчета в едва ограничени бели дискове така, че се получава “кръгова плетеница” (3 см).
    Следва червена непрекъсната лента, която се явява основа на централния фигурален фриз. Той е най-добре запазен, има височина 0,38 м и е изцяло запълнен с изображения на хора и животни на мръсно-бял фон.
    Над фриза е разположен пояс с широчина 7 см, изпълнен с умело и уверено изрисувана лезбийска кима с обърнати надолу листа в червено и сиво. Следващата лента е мръсно-бяла и с широчина само 2 см. Последният пояс (0,85 м) е най-високо разположен. Той е с олющена, изтрита и избледняла повърхност, която изглежда да е била кафява.
    Куполът е затворен с ключов камък, видим отвътре като правилен кръг. Той е оцветен в сиво, червено и черно така, че в средата се получава сива двойна брадва. Лабрисът е ориентиран север - юг и това едва ли е случайно. Още повече, че той е ограден от изток с червено, а от запад - с черно. По подобен начин в тракийския храм под могилата Хелвеция край Шипка касетите на източното крило на вратата са оцветени в червено, а тези от западното - в тъмносиво, което някога е било черно (Кitov 1997). Друг храм от същия район - в могилата Оструша (Китов 1994 а) има сред остатъците от архитектурните си детайли 6 каменни антефикса, 3 от които са с бледосиня (някога черна), останалите с розова (някога червена) окраска 14. Очевидна е идеята, както в Шипка, така и в Александрово, да се свържат цветовете с посоките на изгрева и залеза на слънцето, съответно със светлото начало и раждането от една страна, и - от друга - мрачния край и смъртта.
    Фигуралният фриз е малко над височината на очите, централен е и най-важен не само за нас, но и за авторите и посетителите на камерата и участниците в провежданите там церемонии. Могат да се разграничат 4 основни ловни сцени с участието на 4 големи животни (два елена и два глигана), 9 кучета, четирима конника и четирима пешака. Сцените са разположени така, че дивите свине са една срещу друга, както и тревопасните и се редуват през една 15.
    Най-важна и водеща би трябвало да бъде сцената, на която най-напред се натъква влизащият в кръглата камера, тази срещу входа. Тя показва лов на благороден елен, в който участват конник и куче (обр. 36 и 37). Това е единствената незатворена сцена - срещу елена няма пешак, който да подпомага ездача. Той, освен това, е единственият, който е облечен в едноцветна - червено-кафява, къса дреха без характерната за повечето от останалите конници украса от широки вертикални и коси ленти. Обувките са като на другите - този път синьо-сиви. Ездачът, е в профил, със загоряло кафяво лице, с къса разрошена коса. Високо вдигнатата дясна ръка държи необикновено дълго копие. Върхът му все още не е пронизал врата на преследваното животно. Дясната ръка стиска поводите на коня. Под нея се вижда висяща синьо-черна ножница за меч с голяма елипсовидна топка в долния край. Конят е бял, в ход наляво, в традиционната поза - вдигнати предни крака, от които десният е по-високо. Както обикновено, специално внимание е отделено на амуницията. Правоъгълното седло е бледо-розово, 6 украси стърчат назад, 4 висят надолу. Презгръдният ремък е кафяв, под него са представени 7 сиви квадратчета, означаващи може би метални апликации. На местата на съединяване на вертикалния с хоризонталните ремъци има по една кръгла украса, изрисувани така, че да изглеждат силно изпъкнали. На носа и челото са завързани наносник и начелник с познатата вече форма - лабрис с изпъкнали краища. Цветовете на апликациите са в сиво и бяло и най-вероятно с тях има желание да се внуши мисълта, че са от сребро.