Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2012 10:47 - Д-р Георги Китов. Гробницата в Александрово - 2
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 3625 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.02.2012 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

             
     image

Преследваното животно е благороден елен. Позата му копира тази на коня. По тъмнокафявата кожа са предадени характерните за тревопасното ритмично разположени пролетни петна, познати и от други произведения на тракийското изкуство (сребърните позлатени апликации от Луковитското съкровище, например). Опашката е къса, видимо напрегната, извита дъговидно нагоре и заострена. Главата е като на конете. За да илюстрира умората и напрежението, езикът е силно изплезен и яркочервен. Най-слабото място на изображението са рогата - те са като “пришити”, бледо червено-кафяви и едва се открояват на светлия иначе фон. Еленът е вече поразен от хвърлено незнайно от кого копие, което е пронизало врата му, а върхът е излязъл от другата страна. От дълбоката рана струи кръв, която не достига “земята”, защото черно куче я “лочи” направо от въздуха. Кучето не се отличава по форма, размери и поза от останалите и е с особености, които го определят като гонче 16. Главата е с отворена муцуна, боядисана в червено заради поетата кръв. Ушите са къси, триъгълни, насочени леко напред и силно заострени, за да подчертаят възбудеността на хищника и драматичността на положението. Сцената е изпълнена безпогрешно от композиционна гледна точка, силно въздействаща е, като издава напрежението на момента.

Ако се завъртим по посока на часовниковата стрелка, следващата сцена - върху северната стена, е лов на глиган. Животното е в ход наляво (обр. 38). Преследва го пешак (обр.39), а отпред го среща конник (обр. 40). Звярът е с необикновено големи размери, сигурно за да подсили впечатлението за силата и храбростта на ловците. Предните и задни крака са здраво запънати, опашката е двойно спирално извита. Ушите са дъговидни и заострени, бели бивни, също дъговидно извити и заострени, излизат от двете страни на разтворената паст с яркочервен изплезен език, който потвърждава плачевното състояние на животното. Буйна четина очертава тялото от главата до опашката. Две анонимни копия са проболи дивата свиня в лявата плешка и левия бут и от раните струи кръв, която достига “земята” и попива в нея. Две кучета като останалите, без шийни гривни, са нападнали ранения звяр. Едното го е възседнало и е захапало жадно гривата над врата, другото е под корема и лочи кръвта от изхода на пробойната от копието в предната половина на тялото.

Дрехата на конника е мръсно-бяла с яркочервени линии, без ръкави. Обут е в дълъг яркочервен панталон, плътно прилепнал по краката, украсен с ритмично разположени бели елипси. Обувките не се отличават от познатите. Гърдите на ездача са предадени в лице, главата му е в профил, челото му изглежда високо, а косата - къса, черна. В лявата ръка държи поводите, а с дясната замахва със сравнително късо копие към челото на глигана. Конят е сиво-чер в поза като другите. Седлото този път е сиво-жълто. Оформянето подсказва, че то е от кожа на животно - най-вероятно лъв, без съмнение, убит от ездача. По него няма допълнителни украси, амуницията е общо взето като на останалите коне, сиво-белият цвят напомня сребро.

След глигана тича най-колоритната фигура в стенописите. Гол дебелак с откровено непривлекателен вид бяга наляво, преследвайки ранения звяр, към когото яростно размахва високо вдигната в двете си ръце двойна брадва с дълга светлокафява дръжка. Ръцете скриват част от лицето, косата е черна, къса и видимо разрошена в съзвучие с драматичността на положението. Маркиран е половият орган, за който, ако трябва да се определи, ще се наложи използването на умалително съществително. Мъжът всеки миг ще достигне раненото животно и ще му нанесе унищожителен удар. Фигурата е много важна и за пореден път по категоричен начин издава тракийски майстор - реалист, който вероятно е имал предвид конкретна личност с характерната й външност. Тъй като ролята на голия в сцената е неоспоримо положителна, един художник от юг би го идеализирал. Не че той не може да изобразява непривлекателни лица и фигури, но го прави само, когато има предвид заслужаващи ирония и подигравка персонажи от рода на тези, съпровождащи Дионис, например.

Ловът като елемент на тракийския бит е определен още от Херодот като характерен, като любимо занимание на тракийските благородници. Ловът на глигани играе особена роля в обичаите на тракийското общество (Маразов 1975; Маразов, 1988). Сюжетът е познат от сребърния с позлата колан от Ловец (Велков 1934) с две хералдически разположени сцени, в които конници и пеши стрелци атакуват глигани. Една бронзова фигура на глиган в естествена големина е намерена през 1903 г. край недалеч разположеното село Мезек в Свиленградско (Филов 1937) в периферията на прочутата могила Мал-тепе. В лявата му плешка личи дълбока рана, от която струи кръв. Животното е с отхапана, липсваща сега зурла. Като си има предвид величественото съоръжение под могилата и опасващата я крепида от големи добре обработени каменни блокове 17, не е трудно да се предположи, че могилата е била почитана като хероон, а фигурата на глиган е елемент от разрушена статуарна група на тракийски конник в лов на глиган. Зурлата сигурно е била захапана от куче и липсващият фрагмент е останал към устата му. Както и тук, раната на дивата свиня е от копието на ездача.

Поне за района обичаят да се монтират статуарни групи по могили-хероони е бил традиционен и практикуван в продължение на столетия. За това свидетелствуват регистрираните в една могила край Пъстрогор - отново в Свиленградско, факти. Тя от римското епоха - поне 4 - 5 столетия по-късно от Мезек и Александрово 18. Там в здравата скала в периферията на насипа са вкопани две правоъгълни ями, използвани сигурно за гробове. Над тях е изградена правоъгълна каменна площадка, върху която е монтирана статуарната група. От някои от плочите на настилката се подават железни пръчки. Наоколо са открити две човешки глави - едната на възрастен, другата на млад индивид, късове от тяло на кон, глава на сърна и други мраморни фрагменти. От някои от тях излизат подобни железни пръчки, използвани за скрепяване на отделните елементи от статуарната група. Тя, вероятно, е представлявала тракийски конник с придружител (покровител ?), който ловува сърна, а може би и други животни. Проучването на могилата не е довършено по финансови причини. Сигурно в насипа има още късове от статуите, които са моделирани с голямо умение и представляват сериозни произведения на изкуството. Друга статуарна група над мавзолей от римската епоха се предполага да е имало в некропола на пътната станция Состра в Троянско (Китов 2003 в, 80).

Най-сетне, само четири месеца преди откриването на гробницата, в богат гроб от Пейчова могила при Старосел бе намерен златен пръстен-печат с врязано изображение на конник, който пронизва с копието си глиган (обр. 41) (Кitov 2003 а, 16; Кitov 2003 b, fig. 11/5). Обстоятелството, че владетел е удостоверявал властта си с образ на такъв конник, подчертава важността и популярността на тази сцена в тракийското всекидневие, митология и религия.

Следващата сцена - лов на елен, този път лопатар (обр. 42), е разположена точно над входа. Композицията е затворена - животното е между конник и пешак. Зад ездача се движи в същата посока друг пешеходец, чиято роля остава засега необяснима. “Излишният” мъж крачи бодро наляво. Той е с познатата дреха, сега червена с една бяла лента над кръста и две под него. Главата му е в профил, има къса черна коса. Дясната ръка е вдигната високо горе и носи копие, чийто връх сочи гърба на коня пред него. В лявата пешакът държи оръжие, което наподобява кука или косер. Конникът стиска с лявата си ръка поводите, а с дясната - копие (обр.43). Изпод лявата се вижда да излиза ножница на меч. Косата е по-дълга, отколкото на останалите, правите й кичури се развяват зад тила. Изражението на лицето е спокойно, наивно, видимо детско. Това впечатление се подсилва и от скъсените пропорции на торса. Младежът е облечен в дреха като тази на пешака зад него, но обратно оцветена - бяла с червени, по същия начин разположени ленти. Под нея се вижда друга бяла дреха с дълги ръкави. Краката му изглеждат голи, но са много светли, което ни кара да се запитаме дали художникът не е имал предвид някакви жълто-кафяви, впити панталони. Или пък е искал да покаже, че принадлежат на младеж, който все още не е кален в битки и не е загорял от слънце по време на лов и война. Обувките са червени. Конят е точно като останалите, но сиво-бял. Седлото е червено, без допълнителни украси. Ремъците по главата са кафяви, а апликациите към тях керемиденочервени, което вероятно е трябвало да внуши, че са изработени от бронз. Еленът-лопатар (обр. 44) е най-“ухажваното” сред останалите животни - нападат го конникът отдясно, пешакът отляво и три кучета, които са се вкопчили в различни части от тялото му. Еленът е единственият, който все още не е поразен от оръжията на нападателите. Изображението му е най-живо и изразително сред останалите, изглежда царствено. Главата рязко е обърната назад. Позата е характерна за цяла група произведения на тракийското изкуство, които трябва да означават специално положение на тревопасно, изненадано от хищник. Рогата са изобразени гледани отпред, предадени много подробно и точно. Устата е широко отворена и от нея виси дълъг яркочервен език, който подсказва, че животното е уморено от дългото тичане. Еленът е нападнат и от две черни и едно бяло куче.

Изобразяването на елен-лопатар, при това така точно анатомично, е с висока стойност за тракийското изкуство, защото понякога се твърди, че това животно е непознато за тракийските географски ширини - един от аргументите за оспорване на местния произход на Панагюрското златно съкровище, в състава на което има два съда-ритони във форма на глави на елен-лопатар, също така вярно моделирани (Китов 2000 и пос. там лит.). Намирането на скелет на елен-лопатар в гроб от края на VI в. пр. Хр. дълбоко във вътрешността на Тракия - край с. Торос в Луковитско (разкопки на Георги Китов и Павел Павлов), други остеологични свидетелства и прецизното изображение от Александровската гробница оборват поне един от аргументите срещу тракийския произход на забележителния сервиз.

Пешакът от лявата страна - пред елена, е твърде атрактивен.Той върви уверено напред, обърнат е изцяло към нас. Облечен е в къса надиплена и препасана дреха, преметната през лявото рамо (обр. 45). Лицето му е в три четвърти с черна, падаща отстрани на главата коса. Той е видимо по-възрастен от останалите, изглежда да има брада - недобре очертана, рижа на цвят. Лицето издава напрежение, особено с широко отвореното дясно око. Леко свитата в лакътя дясна ръка държи здраво насочен напред дъговидно извит и силно заострен нож (крив тракийски - своеобразна махайра). Лявата ръка е протегната настрани и на нея е преметната силно надиплена дреха в бяло и жълто.

Последната сцена е също така драматична. Тя е изрисувана върху южната стена и представя отново лов на глиган. В нея пак участват конник, който обаче преследва бягащия наляво звяр, и пешак - сега застанал срещу животното. То е запънало само предните крака, задните са все още “в движение” (обр. 46). В детайли фигурата на глигана не се различава от другата, с изключение на това, че художникът е пропуснал да изобрази бивните. Кучетата са пак две, пак без гривни, със същите цветове (кафяво и сиво-бяло), но различно разположени. Анонимно копие е проболо крака на жертвата. От раната тече кръв, която “попива” в земята.

Пешакът (обр. 47) пред глигана е като колегата си от предната сцена, но лицето му е в профил, дрехата черна, а в двете си ръце държи дълго копие с прешлени, върхът на което е забил в основата на шията. От раната струи кръв, която все още не е достигнала “земята”. В един по-ранен период тъмната дреха е била с две широки вертикални ленти от кръста надолу, които са били златни. Впоследствие те - по неизвестни причини, са били “замазани” и едва личат като бледожълти само в долния край на дрехата.

Ездачът преследва животното отдясно (обр. 48). Конят му е жълт в обичайната поза и с правоъгълно бяло седло, очертано от сиво-сини кантове. Назад и надолу излизат украси с цвета на кантовете. Презгръдният ремък е черен, поводите в лявата ръка на конника и ремъците по главата на животното са сиво-кафяви, разположението им е без особености, както и на сивите апликации. Грижливо очертан е S-oвидeн kнебел.

Облеклото на ловеца е по-разнообразно от това на другарите му. Късата дреха е бяла с къси ръкави, но украсите по нея - макар и пак червени, са от тънки успоредни линии. Същият цвят има обозначеният колан, който изглежда като тънък шнур. Отдолу има друга дреха, тъмносивите й ръкави достигат китките и са покрити с орнаменти от големи бели елипси. Дългият тъмночервен клин плътно прилепва краката и е втикнат в черни обувки с по-ярко подчертани заострени върхове. Ездачът има сива ножница, която виси косо на колана и завършва долу с голяма сплесната топка. Копието е във вдигнатата дясна ръка.

В изобразяването на ездача има особености като при пешака. В преден период седлото му е било “златно”. Същият цвят са имали орнаментите по ръкава на долната дреха, както и топката на ножницата. Впоследствие “златото” е “скрито” с бяла боя.

Предназначението на подмогилното съоръжение в Рошавата чука край Алесандрово не подлежи на съмнение - то е било замислено и изпълнено като храм, използван в определен период и като гробница-мавзолей, където са били извършвани религиозни церемонии, мистерии и други действия, свързани с тракийските култови и погребални практики.

На подобно предназначение изглежда да са подвластни поне част от сцените в коридора и първата камера, особено голият воин по северната стена на коридора (обр. 23), който е в откровена танцова поза. Впечатлението е, че той танцува, размахвайки оръжие. В момент на танц е и третата фигура на отсрещната стена (обр. 25). Намеците в изворите за танци в Тракия (Песента на Ситалк), сцената по стената на амфората-ритон от Панагюрското съкровище (Китов 2000), рисунките в Сашова могила (Китов 1996 а), тези по кратера от Душанци и другаде (Теодосиев 1991 и пос. там лит.) са достатъчно основание да приемем, че тракийският художник е имал предвид ритуални танци при погребални церемонии пред, във или край гробници-храмове като сюжет на част от изображенията.

Сцената в трапецовидното поле на правоъгълната камера (обр. 28) не е изключено да е вдъхновена от вярата в овластяването на владетеля от Тракийската Велика богиня-майка, както е това в Свещарската гробница (Чичикова 1988), в изображения върху някои пръстени-печати от злато (Венедиков, Герасимов 1973; Китов 1994 б) и др. Централното място на сцената кореспондира с важността на легендата. В същото време съмнение за подобно тълкуване предизвиква обстоятелството, че “богинята” е в твърде “несериозна” поза, а конникът е прекалено войнствен. Така че, и тази сцена би могла да се определи като танц, в който някои от участниците симулират готовност за нанасяне на удари, за да изглежда “битката” по-реалистична.

Двата фриза в кръглата камера, като се има предвид незадоволителната четимост на долния, изглеждат обединени с тези от коридора и първото помещение от участието на нашия любимец с характерната дреха. Прави впечатление, че в повечето случаи той е представен в профил, а изражението, косата и тялото са с незначителни различия. Изглежда вероятно да е търсено внушението, че е имано предвид едно лице в различни исторически или битови моменти, на което се дължи разликата в оцветяването на дрехата. Дали това не е тракийският владетел, който е погребан в храма и на когото той се е превърнал в мавзолей?

Сцените от горния фриз в камерата не могат да се тълкуват еднозначно. Аз ги възприемам като ловни, свързани с бита и обичаите на тракийската аристокрация. По-сложно обяснение, обосновано от тракийската религия в съчетание с навиците и задълженията на тракийския владетел-жрец предложи вече проф. Александър Фол (Фол 2002, 232 сл.). Някои от тълкуванията съвпадът с моите, други възприемам след преосмисляне. Не мога да ги приема безрезервно предвид прозиращата, според мене, свръхинтерпретация. Нямам основание и да ги отхвърля, поради ерудицията на автора и спонтанното ми желание да бъдат верни. Тук няма да има място те да бъдат коментирани.

Разграничавам ловния сюжет на четири относително самостоятелни случая. От осмината участници в тях, четирима са с познатата дреха - трима конника и един пешак. Може да се защитава възможността да е представен тракийски владетел в различни моменти от живота му. Трудно обясним е единственият конник с особена дреха и то възседнал бял кон (обр. 36). Неговото копие е необикновено дълго, а конят му е с най-разкошната украса по седлото и презгръдния ремък. Това може да бъде друг владетел с по-голям авторитет или върхът в развитието на същия, преди да бъде обявен за бог. Трудно обясним е пешакът с характерната дреха и особеното оръжие в лявата ръка (обр. 49). Той е с едва набола брада, единствен не е включен пряко в която и да е от сцените и ни кара да се запитаме, дали не е удостоен с особена, необяснима засега роля.

Двамата полуголи пешаци си приличат по облеклото и ролите си. Те сигурно са сподвижници и първи другари на ловците владетели. В този случай пък от допълнително обяснение се нуждае голият дебелак, който напредва с престижно оръжие - двойната брадва (обр. 39) - символ на власт, на божественото начало, на Зевс, Дионис и с други важни функции. Свалянето му от коня, както и събличането му може да се обясни и като привилегия и развлечение на владетеля. В една от предишните публикации (Китов 2002, 71) беше посочена аналогия със стенописите в гробницата на Филип Македонски във Вергина - “един гол младеж, който подобно на нашия дебелак, размахва също така яростно двойна брадва с дълга дръжка (Аndronikos 1992, fig. 56 ff.).” (обр. 54).Всъщност, оказа се, че този младеж се отъждествява със самия Филип на младини или неговия син Александър с доста сериозни аргументи (Andronikos 1992, 100 ff, fig. 57 - 59, 62, 67; Morеnо 1995, 172 ff.). Като владетел с “обреден лабрис” го вижда Александър Фол и го обяснява като “елинска изобразителна заемка от епохата на снизяването на затворената аристократическа орфическа доктрина при и след Котис І.” (Фол 2002, 238). Гол благородник с двойна брадва, който напада лъв заедно с конник и две кучета може да се види по изображение от Лувъра (Reinach 1897, 47). С двойна брадва Тезей наказва Прокруст (Вoardman 1996, 137, 319). Двойната брадва често е представяна и като “инструмент” на Хефест (Bodrmand 1996, 262). Посочените примери още веднъж свидетелствуват, че лабрисът е престижен атрибут, който се поставя само в ръцете на особи с високо положение в обществото или религията.

Деветте кучета, (които Фол 2002, 237 е склонен да приеме като символизиращи вълци) са еднакви по рисунък и фигура и са вариант на определяните днес като гончии. Подобни могат да се видят и в стенописите от Вергина. Различават се по оцветяването на кожата, ролята при атаката на жертвите и това дали имат или не еднотипните червени гривни на врата. В три случая кучетата са захапали гърба, в по два врата (или шията) и корема, по веднъж кучето е под коня (обр. 50) или захапва корема (на благородния елен). Захапването от хищниците на предната част от тялото на тревопасните е характерно за тракийското изкуство (а по-рано и за микенското), за разлика от източното, където обикновено предмет на атаката е задната част от тялото на жертвите (Кitоv 1992).

Три от 9-те кучета имат гривни - 2 от нападащите елена-лопатар и това под коня на ездача, който атакува в лице глигана. Никаква закономерност не може да се установи, което изглежда да означава случайно оцветяване и разполагане на кучетата, както и при поставянето на шийни гривни. Във всички случаи, последният белег е резултат на отношение и значение на животните и те трябва да се възприемат като по-особени от другите, удостоени със специално царско или божествено внимание.

Единственото животно, което не е показано вече ранено при лова е еленът-лопатар (обр. 44). То е нападнато от най-много кучета - три, и “очаква” да бъде прободено от кривия нож на пешака и копието на конника. Благородният елен (обр. 37) е сразен от анонимно копие и предстои да получи удар от това на конника. Глиганът без бивни (обр. 46) е прободен от две копия - това на пешака и неизвестно от кого запратено. Към него е насочено все още нехвърленото копие на конника. Най-тежка е участта на другия глиган (обр. 38) - той е получил вече две рани от анонимни копия, заплашен е от трето - на конника, а не е за пренебрегване двойната брадва, която размахва зад гърба му голият мъж. Анонимните копия идат отвисоко - буквално от горния орнаментален пояс и дават основание да се направи заключението, че тракийският художник е имал намерението да ги припише на разположено високо божество, покровителствуващо ловците, както е това в някои старогръцки митове. В този дух е увереността на проф. Фол, че копията ”са хвърлени от волята на Великата богиня-майка и са мислени … като божествена намеса…” (Фол 2002, 238).

Значението на стенописите предстои да бъде цялостно оценявано. Те са с изключителна изворова стойност. Защитената от художника вече склонност към реалистично виждане на действителността дава основание да бъдат обогатени представите за външния облик и физическия тип на тракиеца. Посоченият от Херодот афинитет на тракийската знат към лова (и войната) може да се смята още веднъж потвърден. Ареалът на ловните животни се концентрира върху глигани и елени, към които могат да се прибавят и мечките. Еленът-лопатар заема вече мястото си не само като предмет на лова, но и като законен и действителен обитател на балканските гори. Кучетата гончии могат спокойно да се определят като основни помощници на ловеца в Тракия, още повече че анализът на други произведения на тракийското изкуство ще ги постави на полагащото им се място.
С разграничаването на начелници (наносници) с форма на двойна брадва по главите на всички коне в гробницата се решава окончателно един от проблемите на тракийската археология, свързан с конската амуниця. Предстои да бъдат правени изводи и за материала, от който са изработвани амунициите и причините за използването на един или друг в зависимост от общественото положение на собствениците. За пръв път получаваме такава богата информация за формата и украсата на презгръдните ремъци и седлата, която предстои да бъде използвана при тълкуване и характеризиране на множество недостатъчно определени находки от съкровищата, Равногор (Китов 1988), Старосел, Шипка и другаде.

Не се нуждаят от обосновки предоставените от стенописите възможности за характеристика на облеклото и въоръжението в Древна Тракия. И най-беглият преглед на изобразените в гробницата 23 човешки фигури е основание за важни, в някои случаи неочаквани и дори сензационни заключения. 7 от тях са конници (2 в коридора, 1 в първата и 4 във втората камера. Останалите са като танцьори/ки (?) или просто ходещи - 4 в коридора, 1 в първата и 1 в долния фриз на кръглата камера. 4-ма са въоръжени воини в горния фриз в куполното помещение, други 6-ма са около масата със жертвоприношение.

Няма критерии за разграничаване на мъжки от женски фигури. Това би могло да се направи донякъде хипотетично по пътя на изключването. Тъй като стенописите са реалистични, без елементи от старогръцката митология и само с известни предполагаеми отражения на тракийски вярвания, трябва да се приеме, че въоръжените фигури са на мъже. Това са 7-те конника, 4-те пешака в ловните сцени и тези с меч и копие в коридора. Мъже са без съмнение и седящите на табуретка и трон в сцената на жертвоприношение, както и фигурата с нож (махайра ?). Останалите 7 се нуждаят от известен анализ. Две от тях - правата зад масата с жертвоприношение и тази до масата със съдовете и храни, са нечетливи, подробности по тях не могат да се разчетат и определянето им е невъзможно. Остават 5 - полуголата и боса фигура с нежни очертания от лявата страна в края на коридора; движещата се надясно върху лявата лицева стена на първата камера, тази в трапецовидното поле над входа към кръглото помещение, най лявата и правата около елипсовидната маса. Тяхното облекло и прически не се отличават от останалите. Две от тях - в левия край на коридора и правоъгълното помещение са боси и танцуват, което ги определя повече като жени, отколкото мъже. Лявата от елипсовидната маса поднася ритон на седналия мъж и изглежда вероятно да се тълкува като Великата богиня-майка. Правата пред елипсовидната маса е в женствена поза и държи фиала в протегната си напред ръка. Подобно на нея фиала държи и Великата богиня-майка от кана № 157 в Рогозенското съкровище. Има основание да приемем, че и нашата фигура е на жена и то отново на богинята, особено като се има предвид златотъканата й дреха и обстоятелството, че тя подава на седналия в трон мъж един от символите на власт - фиала. Остава фигурата върху лявото лице към първата камера. Ако обърнем внимание към краката на петте фигури ще забележим, че три от тях са боси. Другите две тях са единствени с особени обувки - със заоблени върхове. Всички останали, определени като мъже, ако не са боси, имат обувки с ярко изразени силно заострени върхове. Такива обувки са непознати от старогръцките рисувани вази. Можем да ги видим обаче в стенописите от Казанлъшката гробница. Всички въоръжени фигури там, ако са обути, имат обувки със заострени върхове. Те са мъже и са изрисувани по стените на първата правоъгълна камера. Обувките на повечето от участниците в погребалното угощение (или свещената сватба - според различните интерпретации), са скрити под дългите хитони. Виждат се само тези на съпружеската двойка, кочияшът на квадригата и виночерпеца. Обути са и краката на двамата коняри, но обувките им не могат да се видят добре. Кочияшът е със сандали, както и цярят. Виночерпецът има познатите от Александрово островърхи обувки. Той е мъж. Показателно е сравнението между обувките на царя и неговата съпруга. Както споменах, той е със сандали. Те са червени, скриват глезените, отворени са отстрани и отпред, имат връзки и са със слабо изразени остри върхове. Съпругата носи обувка (вижда се само лявата) в бяло и кафяво, има няколко реда връзки и не е със заострен връх. Напротив, предният край е видимо забелен Подобни са обувките на две от фигурите в Александрово - тази от лицевата стена на първата камера и най-лявата в сцената - жертвоприношение със сребърния ритон (Великата богиня майка). Сравненията ясно свидетелствуват, че в Казанлъшката и Александровската гробница тракийският художник е приложил установени вече правила за разграничаване на мъжките и женски фигури - формата на предните части на обувките - заострени при мъжете и със заоблени краища при жените. Така че в гробницата поне 5 от 23-те изобразени човешки фигури са на жени.

Особено внимание заслужават туниките и хитоните на фигурите от Александрово. В два случая те липсват - фигурите са голи. В други 4 са неустановими поради лошото състояние на стенописите. От останалите 17 - 10 са с еднотипни по цвят и оформление дрехи - бели (7 - 2 конника и 5 не конника) или червени (сред тях нито един конник). След направеното вече разграничение 4 са на жени (3 бели с червени ленти) и 6 на мъже (2 конника, по 1 с бяла и червена; 4 пешака - по 2 с бяла и червена дреха). Закономерност е трудно да бъде извлечена. Заслужава все пак да се отбележи, че три от дамите са облечени в хитон, а само една е с много къса (до талията) дреха (бяла с червени ивици). Ако към посочените се прибави пешакът с копие и черна туника, която завършва долу с две светли черти (първоначално те са били златни), ще се установи, че фигурите със странните дрехи са 11 от 17 или приблизително 2/3. Те са много строго унифицирани и оформлението им е безапелационно стандартизирано, уеднаквено. Сега вече е много важно да се отбележи, че подобни дрехи са непознати от изображенията по старогръцките вази (в достъпната ми литература). Още по-важно е да се посочи, че доколкото те са познати, то е от стенописите в Казанлъшката гробница. Подобни, но не същите, имат няколко от фигурите от баталните сцени в правоъгълното помещение и още толкова в централния фриз. Нито една от тях обаче не е изчистена и стройна като тези от Александрово. Някои се доближават до туниката на конника срещу глигана без бивни (бяла с червени тънки надлъжни линии). Тази особеност е отбелязана, без да бъде коментирана, от един австралийски автор, който е написал дори статия (Webber 2001, 47 - 50) и да открие електронни страници за Александрово, без да ги е виждал на живо, без да познава моите публикации, поради което е обявил стенописите за непубликувани и ги датира произволно към 400 - 375 г. пр. Хр. (Webber 2003, 536 ff., fig. 5). Туниките и хитоните от Александрово и близките до тях от Казанлъшката гробница могат да се класифицират като уникални за античността и да се определят като характерни само за тракийския бит, за тракийска мода в античното облекло. Останалите дрехи от стенописите - светли туники със заоблен долен край, впити по краката панталони с разнообразна и оригинална украса и др. са непознати или почти неизвестни за предримската мода в античния свят и свидетелствуват за нови, непредполагани досега характерни тракийски дрехи след популярната “зейра” (ямурлук).

Стенописите в Александрово могат да спомогнат за характеристика на тракийското въоръжение от ІV в. пр. Хр. Представени са 6 типа оръжие - метателно (копие), ударно-прободно (меч, нож, косер) и защитно (шлем и щит). Най-много са копията, имат ги 10 от воините - всичките конници и трима от пешаците. Те са с различна дължина и имат непозната досега особеност - възли по дървеното тяло, които улесняват хващането. 3-ма от конниците и 1 пешак са въоръжени освен с копие и с меч. 1 от копиеносците - правият воин в десния край на коридора, има и щит. Пешакът пък на отсрещната сцена носи шлем тракийски тип на главата. Само още едно съчетание на две оръжия се вижда - меч и щит у голия пешак в левия край на коридора. Мечовете - 6 броя, са отново привилегия на конниците (4). Тялото им - доколкото може да се види, е разширено в срадата като на един рано датиран от кв. Гозница на Ловеч (Попов 1928/1929, 275 сл.). Ножниците са еднакви и не са познати сред археологическите находки. Те са сравнително къси, изглежда да са от кожа или дърво и имат в края си голямо елипсовидно разширение, чието практическо предназначение не може да се определи. Ножовете са два. Единият - на фигурата до масата със съдове е едва уловим и е трудно да бъде определен. Другият - на воина, който се кани да прободе с него елена-лопатар, е леко извит дъговидно и може да се възприеме като ранна форма на махайрата. Косерът у “излишния” воин може да се определи и като кука. Той - като копията, има възли по тялото. Двама от воините са с кръгли щитове, които принадлежат на познатото тракийско въоръжение. Те ни дават информация за начина на захващане на кожената облицовка към дървеното (?) тяло. Облеченият е характерен тракийски воин, който носи на главата си шлем тракийски тип, при това златен. Той е и “най-тежко” въоръженият сред другарите си - с копие, щит и шлем. Шлемът е добре познат както от археологическите находки (Иванов 1948, 99 сл.; Китов 1996 а, 14 сл. и др.), така и от стенописите в Казанлъшката гробница (Вълева 1992, 19 сл). Още едно оръжие не бива да пропускаме - двойната брадва на голия мъж зад глигана с бивни. Тя е със средно дълга дръжка, боядисана в жълто (златна ?) или втикната в златен цилиндър или пък увита със златна спирала. Златни обковки - цилиндри, накрайници и спирални ленти са използвани за втикване на дръжка от нетраен материал при брадви-жезли още от Варненския енеолитен некропол (Иванов, Аврамова 1997, 25 сл.). В неограбената царска тракийска гробница в Малката могила край Шипка (ІV в. пр. Хр.) беше намерена спирално навита сребърна лента, която е обвивала дръжка от нетраен материал за костен скиптър с форма на лабрис (Китов 1994 б, 51 сл., кат. № 18 и 31). Самата тя е сиво-бяла, с което символиката на Кодзимасес Майстора я определя като сребърна.

Повечето от воините в коридора и първата камера са с неподходящо за бойни действия облекло. Правият воин в десния край на коридора е не само гол, но и бос. Конникът на срещуположната стена е полугол и не се вижда да има обувки. В сцените участват и три жени. С външния си вид и действията мъжете се сближават с петимата пред фасадата на тракийски храм от стената на златната амфора-ритон от Панагюрското съкровище, които също така безгрижно и оскъдно облечени симулират въоръжена борба (Китов 2000, 21 сл.). Там те са пред храма, а тези от Александрово са във вътрешността му. Като онези от страниците на входа към централната камера на неограбената гробница-мавзолей в Сашова могила до Шипка (Китов 1996 а, 18 сл. и пос. там лит.) ). Като още някои в гробници-мавзолеи, по стените на глинени съдове и др. Изправени сме пред още едно неоспоримо доказателство за практикуването в Тракия на ритуални, военни и с друг характер танци при религиозни церемонии и погребални практики.

Датировката на съоръжението, както и някои от предложените тълкувания, предполагам, ще предизвикат разногласия и е малко вероятно да бъдат приети безрезервно. Това е съвсем естествено за един така значим паметник, като се има предвид, че и до днес времето на изграждане и изписване на Казанлъшката гробница и други свързани с нея проблеми са предмет на дискусии.

Хронологическа систематизация и класификация на тракийските подмогилни съоръжения въз основа на архитектурните им белези не е направена (Китов 1993; Steingraber 1999; Русева 2000 и пос. там лит.) и едва ли това ще стане скоро, така че те не могат да бъдат изходна основа за датировка на Александровската гробница. Археологически материали от вътрешността - бронзова халка за “заключване” и “отключване”, малки сребърни и бронзови халкички, не характерни късове от керамични съдове с нищо не спомагат за определяне на времето на изграждане и изрисуване на гробницата.

Датировката засега може да бъде направена единствено на база стенописи. Кръгът на аналогиите е ограничен. Тракийски стенописи са запазени в Казанлъшката гробница (Огненова-Маринова 1991 и пос. там лит.), Мъглиж (Цанова, Гетов 1973), централната камера в могила Оструша край Шипка (Китов 1994 а), в две гробници край Крън, Казанлъшко (Гетов 1991; Китов 2003 б), Свещари (Чичикова 1988). На още няколко места има мазилка с оцветяване или само незначителни фрагменти от стенописи или оцветявания, които не могат да бъдат предмет на сравняване (Valeva 1999 с посочени примери и лит.) Тук, впрочем, трябва да се отбележи, че на практика Александровската гробница е единствената със стабилни стенописи извън района на Долината на тракийските владетели в Казанлъшко.

В Мъглиж изображенията имат решително орнаментален характер, в Свещари сцената е само маркирана, на практика не е изпълнена като стенопис, двете съоръжения край Крън имат цветни пояси без изображения (обр. 51). Така че за сравнение могат да бъдат привлечени само Казанлък и Оструша. Тези от Казанлък (кр. на ІV или нач. на III в. пр. Хр) се характеризират с идеализация на човешките фигури и лица, с прецизна композиционна схема (обр. 52), свързана с определено събитие, разполагане на персонажа в предварително определен ред, което издава известно елинистическо въздействие. В Оструша (средата на IV в. пр. Хр.) изображенията са самостоятелни и не са подчинени на фабуларен ред, наблюдава се изобилие от различни по сюжет миниатюрни сцени (обр. 53), които - поне на пръв поглед, не изглеждат свързани помежду си. Стенописите от Александрово като че запълват средата - самостоятелни, но големи сцени, неразграничени с отделни рамки, представяне на домашни и диви животни. Т. е. стенописите в Александрово биха могли да бъдат изпълнени след средата и преди края на IV в. пр. Хр. - най-вероятно в третата му четвърт. Това предположение се подкрепя от многократното повтаряне на наносници и начелници с форма на двойна брадва. Тези, известни от археологическите находки в Панагюрище и Розовец (Венедиков, Герасимов 1973) се смята да са разпространени в средата на столетието. От същото време е и сребърният лабрис от Пейчова могила в Старосел (Kitov 2003 а). Този тип украси сигурно са били широко използвани през средата и целия IV в., когато е могло да станат предмет на внимание от страна на “александровския” художник. Придружаващите собствения му автопортрет букви са с палеография, характерна също за втората половина на ІV в. пр. Хр. (Герасимова 2004). Косвена подкрепа на датировката е гробницата на Филип II Македонски (приемам тълкуването и датировката па откривателя), където фризът на фасадата представя стенописи с ловни сцени, разбира се, различни по стил, сюжет, композиция и техника от Александровските. Сред участниците в лова може да се види и голият владетел да напада лъв (обр. 54) (Andronikos 1992, fig. 56 ff.). Макар и от бронз, вратите към двете помещения са като тези в Александрово и имат същата бронзова халка.

Посоченото вече наблюдение за използването на съоръжението известно време с голи стени от отлично обработени каменни блокове преди да бъдат направени стенописите определя пръв период, който най-вероятно е бил разположен в рамките на втората четвърт и средата на IV в. пр. Хр. Аналогиите с други подобни паметници (Китов 2003 б) позволяват да се предполага крайната дата на използване на храма при Александрово в началото на III в. пр. Хр. Тогава достъпът до него е прекратен, фасадата демонтирана, облицоващите я плочи са използвани за запълване на коридора. По това време са демонтирани и последните покривни плочи в източния край, пренесени също в края на коридора.

Авторството на архитектурата и живописта в Александровската гробница не може да се подлага на съмнение. Стилови различия в изпълнението на стенописите няма, което свидетелствува, че те са дело ако не на един художник, то поне на кръг автори с еднакви виждания и възможности. Проектанти, строители и художници в Александрово са траки, които за пореден път се легитимират като изключителни познавачи, ценители и творци на произведения с висока художествена стойност и от наша гледна точка. Изказаното вече отдавна мнение за съществуването на тракийска школа в античната живопис (Димитров 1966, Огненова-Маринова 1991) трябва да се счита не само доказано с поредния комплект от факти, но и допълнено със заключението, че тази школа е носител на самостоятелни и високостойностни художествени характеристики. Приносът на Александрово за подобен извод е ясен и категоричен - гробницата предоставя за пръв път в историята на археологията името на един тракийски художник - Кодзимасес Хрестос. Нещо повече, ние разполагаме и с неговия автопортрет - красив, интелигентен, одухотворен и - без съмнение, талантлив младеж.

Разположението на Александрово в непосредствена близост до автомагистралата от Европа към Азия предопределя съдбата на гробницата и стенописите - уникален археологически и туристически обект. Първите стъпки в тома направление са направени със съвместните действия на община Хасково, Районния исторически музей и Траколожка експедиция за могилни проучвания - осигурено е физическото опазване на храма и стенописите и облагородяване на могила Рошава чука и непосредствената й околност (обр. 55, 56).

Стенописите от Александрово притежават качества, които ги определят като произведения на изкуството с европейско и световно значение. Сигурно е, както и друг път съм твърдял, че един ден те ще бъдат лишени от уникалност и тогава значението им ще се умножи поради възможността да бъдат съпоставяни и изводите въз основа на тях да бъдат коригирани и обогатявани. Те предстои да са предмет на научен и художествен анализ до точното им и изчерпателно интерпретиране, датиране и използване като извор за историята, религията, философията, бита и културата на тракийското общество.


БЕЛЕЖКИ:

1. В разкопките участваха Диана Димитрова - зам. ръководител, Никола Тонков - геофизик, Меглена Първин - докторант (тримата от АИМ - БАН), стажанти и технически сътрудници - Десислава Василева, Мирослав Марков, Стефка Бъргазова, Мария Тодорова, Иво Тавитян, Костадин Косев, Татяна Косева и Лидия Захариева.
2. Minerva. London 2002, 3, 42 - 45; Archeo XIX, 8 (222), Milano, agosto 2003, 34 - 47; Одисей май 2003, 72 - 77 и мн. др.
3. Проучванията се проведоха по поръчка и със средства на Министерството на културата за придобиване на данни за обявяване конкурс за цялостна консервация, реставрация и социализация на гробницата. Заместник ръководители бяха Ирко Петров от РИМ Хасково и Диана Димитрова от АИМ - БАН. Иво Чолаков, определен за зам. р-л, не можа да вземе участие в работата. В екипа бяха включени д-р Георги Мавров, Никола Тонков, Деси Василева, Мария Тодорова, Стефка Бъргазова, Мирослав Марков, Александър Китов, Владимир Руменов, Николай Радионов, Костадин Косев, Лидия Захариева, Красимир Русев, Деница Стефанова. Проучванията не биха били успешни без съдействието на РИМ и Община Хасково (в лицето най-вече на директора д-р Граматиков и кмета г-н Иванов), Кметство Александрово, местни предприятия и отделни жители.
4. Имам бегли спомени за могилата от 1989 г., когато провеждах разкопки в с. Главан, Гълъбовско в района на Марица-Изток. Тогава мой приятел ме взе специално и ме заведе до Александрово. Могилата беше в много по-добро състояние Струва ми се, че изкопите личаха по-добре.
5. Няколко сонди с по-голям диаметър са направени за установяване дебелината на стените по поръчка на НИПК през 2002 г.
6. В първите дни на разкопките ни в края на ноември 2000 г. Рошава чука ни беше показана от д-р Георги Граматиков и г-н Ирко Петров. Тогава изкопите все още ги нямаше. След това всеки ден минавахме покрай могилата, но ги забелязахме на 17 декември, когато беше единственият ден без мъгла и с добра видимост по време на нашата работа край Александрово.
7. Открита е през март 2001 г. в могилата Садладжа чука с вис. около 6 м. Познавам я като член на комисията, която трябваше да реши съдбата й - “незабавно проучване”, което и до днес не е започнало. Изградена е от меки варовикови блокове. Има открит коридор с неустановена дължина, вход от изток и правоъгълна камера с размери 2,12 х 2,6 м. Покритието е двускатно.
8. За съжаление, нямаше възможност да бъдат направени точни нивелирни измервания.
9. Геофизични измервания на Никола Тонков от АИМ, член на екипа.
10. Предварителни заключения на реставратора д-р Георги Мавров, член на екипа, комуто и тук благодаря.
11. Предложената от мене първоначално интерпретация на сцената - Китов 2002, 59, се налага да бъде коригирана
12. През октомври 2003 г. установихме, че гробницата “се обитава” от няколко семейства мишки, плъхове и дъждовници. Те бяха изтровени и изхвърлени, камерите и коридорът изчистени и покрити с порести синтетични постелки. Със съдействието на кмета на Хасково г-н Георги Иванов бяха монтирани 4 врати, 3 от които херметически. Беше осигурено и монтирано студено осветление за защитните сгради, коридора и двете помещения. Площта пред гробницата е затревена, в нея са очертани и застлани с фракция пътеки. По подобен начин е оформено обръщало за автомобили.
13. След почистването на пода от разхвърляните блокове и монтирането на студено осветление стените на камерата можеше да бъдат спокойно и внимателно разгледани, при което се видя едва личащият надпис и човешкят профил под него.
14. Някои от антефиксите са цели, други изцяло или частично възстановени. За съжаление, без мое знание, преди прибиране във фонда на музея, те са били измити с вода и твърда четка, при което слоят с боя е изтънен и избледнял.
15. Тъй като сцените и персонажите са подробно описани от мене - Китов 2002 а, тук това е направено по-кратко за по-обща информация, като се набляга на новите наблюдения.
16. Според консултация с д-р Лазар Нинов, остеолог в АИМ, на когото и тук благодаря.
17. От внушителната крепида с широчина 5 м е запазена единствено снимка, направена по време на кратките разкопки на турския археолог Макриди в началото на ХХ век. По-късно блоковете са изтръгнати и използвани за строежи в селото (Филов 1937).
18. Разкопки на Георги Китов, Елка Дочева и Гавраил Лазов през 1994 г.


ЛИТЕРАТУРА:

Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. - Хасково 1997, 311 с.
Атанасов, Г. Тракийска гробница при град Върбица, Варненска област. - ГМСБ 1990, ХVI, 23 - 30.
Велков, Ив. Тракийска гробница при Старо Ново село. - ГПНБ (1925), 1927, 171 - 179.
Велков, Ив. Сребърен колан от с. Ловец, Старозагорско. - ИБАИ VІIII, 1934, 18 - 23.
Венедиков, Ив. Тракийска гробница при с. Ветрен, Пазарджишко. - ИБАИ ХV, 1946, 194 - 196.
Венедиков, Ив., Т. Герасимов. Тракийското изкуство. - С. 1973.
Вълева, Ю. Изображения на шлемове и каузия в Казанлъшката гробница. - Пробл. на изк. 1992, 2, 19 - 27.
Герасимов, Т. Портрет на Севт ІІІ (323 - 311) върху монети. - ИАИ ХІХ, 1955, 123 - 128.
Герасимова, В. Графитът от гробницата в Александрово. - Тук.
Гетов, Л. Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха. - В: Сборник Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край, Казанлък 1991, 40 - 46.
Граматиков, Г., И. Петров, М. Славова. - Паметници на културата от Хасковска област. - Хасково 2001, 40 с.
Димитров, Д. П. За датата и стенописите на тракийската гробница при Казанлък. - Археология VIII, 1966, 2, 1 - 13.
Дремсизова, Цв. Надгробни могили при с. Янково. - ИАИ ХIХ, 1955 = Сб. Г. И. Кацаров II, 61 - 83.
Живкова, Л. Казанлъшката гробница. - С. 1974.
Иванов, Т. Предпазно въоръжение на тракиец от Асеновград. - РП І, 1948, 99 - 108.
Иванов, И., М. Аврамова. Варненски некропол. - С. 1997, 50 с.
Китов, Г. Тракийска гробница-мавзолей край град Стрелча. - Векове 1977, 1, 12 - 21.
Китов, Г. Свещени дарове в тракийска могила в Родопите. - Изкуство 1988, 7, 40 -48.
Китов, Г. Куполните гробници край Равногор в Родопите. - Археология 1989, XXXI, 3, 28 - 41.
Китов, Г. Тракийските могили. - Тнгасiа 10, 1993, 39 - 80.
Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. - Пробл. на изк. 27, 1994 а, 4, 13 -20.
Китов, Г. Долината на царете в Казанлъшката котловина. - Анали I, 1994 б, 2 - 3, 46 - 76.
Китов, Г. Траколожка експедиция за могилни проучвания през 1992 - 1994 г. - Археология ХХХVII, 1995, 4, 54 - 61.
Китов, Г. Сашова могила. - Археология ХХХVIII, 1996 а, 2 - 3, 9 - 22.
Китов, Г. Могилата Голяма Арсеналка . - Археология ХХХVIII, 1996 б, 4, 31 - 42.
Китов, Г. Панагюрското златно съкровище отблизо. - С. 2000, 116 с. (=Анали 1 - 2).
Китов, Г. Александровската гробница. - Анали ІХ, 2002 а, 1, 50 - 81.
Китов, Г. Александрово - гробница-мавзолей със стенописи. - Проблеми на изкуството 2002 б, 1, 15 - 17.
Китов, Г. Долината на тракийските владетели І. - Археология XLІV, 2003 а, 1, 13 - 28.
Китов, Г. Долината на тракийските владетели ІІ. - Археология XLІV, 2003 б, 2, 28 - 42.
Китов, Г. Некрополите на Состра. - В Состра І, Фабер, В. Търново 2003 в, 72 - 140.
Китов, Г., Д. Агре. Въведение в тракийската археология. - С. 2002, 430 с.
Маразов, Ив. Сюжетът “лов на глиган” в колана от с. Ловец. -
Археология ХV, 1975, 2, 30 - 42.
Маразов, Ив. Лов на глиган (№ 159 от Рогозенското съкровище). - Пробл. на изк. 1988, 4, 13 - 19.
Мозолевский, Б. Н. Скифские погребения у с. Нагорное близ г. Орджоникидзе на Днепропетровщине. - Скифские древности, Киев 1973, 187 -234.
Мозолевский, Б. Фракийская узда из Хоминой могилы. - Studia Thracica I, 1975, 166 - 179.
Овчаров, Д. Уникална тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. - Археология XLII, 2001, 1-2, 145.
Огненова, Л. Опит за реконструкция на два щита от Тракия. - ИАИ ХVIII, 1952, 61 - 81.
Огненова, Л. Ризници на траки от V - III в. пр. н. е. - Археология I, 1959, 1 - 2, 30 - 37.
Огненова - Маринова, Л. Казанлъшката гробница - шедьовър на
тракийското изкуство. - В. Сб. Трак. култ. през елинист. еп. в Каз. край, Каз. 1991, 12 - 25.
Паунов, Е. Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при Старосел в Пловдивско. - Анали ІХ, 2002, 1, 82 - 93.
Попов, Р. Новооткрити паметници от желязната епоха в България. - ИБАИ V, 1928/1929, 273 - 290.
Протокол от 21.12.2000 г. по заповед Р-435 от 18.12.2000 г. на Директора на НИПК. - София 2000, 10 с.
Русева, М. Тракийска култова архитектура. - Ямбол 2000, 201 с.
Теодосиев, Н. Кратерът от Душанци (културно-исторически анализ и интерпретация). - Археология ХХХIII, 1991,4, 12 - 23.
Филов, Б. Паметници на тракийското изкуство.- ИБАД VI, 1916/18, 1 - 56.
Филов, Б. Куполните гробници при Мезек. - ИАИ ХI, 1937, 1 - 116.
Фол, Ал. Тракийският орфизъм. - С. 1986, 243 с.
Фол, Ал. Тракийският Дионис. Книга трета. Назоваване и вяра. - С. 2003, 542 с.
Цанова, Г., Л. Гетов. Тракийската гробница при Мъглиж. - Археология ХV, 1973, 2, 15 - 28.
Чичикова, М. Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV и началото на III в. пр. н. е. - ИАИ ХХI, 1957, 129 - 152.
Чичикова, М. Свещарската гробница - архитектура и декорация. - ТАВ III, 1988, 125 - 143.
Аndronikos, M. Vеrgina. Royals Tombs. - Ath. 1992, 243 р.
Bcardman, J. Athenian red Figure Vases. The Archaic Period. - NewYork 1996, 250 p.
Kitov, G. La toreutique thrace. - Orpheus 1992, 2, 71 - 80.
Kitov, G. Tumulus Graves near the Villages of Krasnovo аnd Starossel, Hissar Region. - RPQP V, 1, No 2 - 4, 1995, S. 1996, 455 - 470.
Kitov, G. Tombes monumentales thraces. - Archeologia No 338, Dijon oct. 1997, 28 - 35.
Kitov, G. Royal Insignia, Tombs аnd Temples in the Valey of the Thracian Rulers. - Arch. Bulg. 1999, III, 1 - 20.
Kitov, G. A Newly Found Thracian Tomb wyth Frescoes. - Arch. Bulg. 2001, 2, 15 - 29.
Kitov, G. Starosel - centre cultuel thrace. - Orpheus 11 - 12, 2001 - 2002, 5 - 60.
Kitov, G. The Griffin Tumulus. - Thracia XV, 2003 a, 303 - 312.
Kitov, G. A Thracian Cult Complex near Starosel. - In Early Symbolic Systems for ommunication in Southeast Europe, V. 2, BAR International Series 1139, 2003 b, 505 - 518.
Moreno, P. Lisipo, l,arte e lа Fortuna. - RCS Libri & Grandi Opere S p. A., 1995.
Reinach, S. Repertoire de la Statuaire graeque et romain. - Paris 1897.
Steingraber, St. Grabarchitektur und Grabmalerei in Thrakien und im Vorromischen Italien - eine Vergleichende Studie. - Пробл. на изк. 1999, 4, 53 - 68.
Valeva, J. Les decors thraces et le style a zones (IV - III siecle av. J.-C.). - Пробл. на изк. 1999, 4, 69 -75.
Webber, Ch. The Alexandrovo Tomb and Other Recent Discoveries. - Slingshot 216, Juli 2001, 47 - 50.
Webber, Ch. Odrysian Cavalry Arms, Equipment and Tactics. - In Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe, V. 2, BAR International Series 1139, 2003, 529 - 554.


СПИСЪК НА ОБРАЗИТЕ:

Обр. 1. Средновековна бронзова гривна от могила № 2 край Александрово. Сн. Г. Китов.
Обр. 2.Рошавата чука в слънчевия 17 декември 2000 г. Сн. Г. Китов.
Обр. 3. Стар иманярски изкоп от север. Сн. Г. Китов.
Обр. 4. Началото на иманярската шахта. Сн. Г. Китов.
Обр. 5. Авторът в коридора на гробницата. Сн. Д. Димитрова.
Обр. 6. План и разрез на Александровската гробница. Автор Вл. Руменов.
Обр. 7. Камерата на гробницата в могилата Садладжа край Поляново. Сн. Г. Китов.
Обр. 8. Покритието в коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 9. Каменни плочи, поставени за запълване на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 10. Челата на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 11. Северното чело на коридора. Автор Вл. Руменов.
Обр. 12. Фрагмент от пластична каменна украса към фасадата. Сн. Г. Китов.
Обр. 13. Разрез на първата камера и входа към нея. Автор Вл. Руменов.
Обр. 14. Разположение на каменни блокове и плочи по подовете на двете помещения. Автор Вл. Руменов.
Обр. 15. Каменният градеж под олющената мазилка в кръглата камера. Сн. Г. Китов.
Обр. 16. Ритуалното легло в кръглата камера. Автор Вл. Руменов.
Обр. 17. Ритуалното легло. Сн. Ст. Димов.
Обр. 18. Входът към кръглата камера с лявото (южно) крило на каменната врата и бронзовата халка към него. Сн. Н. Радионов.
Обр. 19. Дупки за монтиране на халка за северното крило на вратата отвътре. Сн. Г. Китов.
Обр. 20. Кръгло легло за долната ос на северното крило на вратата. Сн. Г. Китов.
Обр. 21. Вътрешната страна на крило от вратата с приспособление за заключване. Сн. Г. Китов.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3419586
Постинги: 477
Коментари: 1909
Гласове: 3147
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30