Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 23:04 - Проф. Крум Балтаджиев. Фалшификации и манипулации на българската история - 2
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 4587 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 28.01.2017 12:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ -2

сп. „Авитохол”, кн. 20-21/2002 г.

Проф. Крум Балтаджиев

"Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."

„Оплакали се дърветата от гората на Господ, че брадвите безжалостно ги секат. Господ ги изслушал внимателно и накрая попитал: - А колко от вас станаха дръжки на брадвите?!?”..... български народни мъдрости


Фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история. Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хуно-българи", "първо-българи", "тюрко-българи" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда- 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши") и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "буртаси" и др. Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи. Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки"(гръцките българи-помаци), "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд "Образуване на българската народност" (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")! На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов (53), който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не „семето” и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!...
Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре" (т.е. от ЦК на БКП и от Москва)!...
Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.
Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени (56). Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Нещо повече, последните изследвания с ДНК маркери го потвърждават в почти същия процент, както и факта, че повече от 50% от съвременния български етнос е идентичен с автохтонното население на Балканите – траките живели тук от преди повече от 8000 години! Тези факти обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли сме или прабългари е излишен" (79). Въпросният професор отново ни пробутва теориите за "етническа пъстрота" и "получила се метисация, в която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове" и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало (6) - доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. "Работническо дело". Той лесно може да бъде разобличен от всеки необременен специалист. Друг е въпросът, че този фалшив професор продължава да оглавява "Института по антропология и морфология" към БАН и да тероризира подчинените си с тоталитарен садизъм и липса на научен морал. Май му е време да се маха оттам; да се маха защото точно такива екземпляри и кариеристи съсипаха репутацията на БАН!... На такива трябва да бъдат отнемани и академичните титли, за назидание на идните поколения!
Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се "редактират" изворите. Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни и така те ставали „гръцки”(типично крадене на история). През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната "редакция" гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби. Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са българи. Българските преводачи от по-ново време (1944-89 г.) също са "редактирали" съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.
Изхождайки от горното, нашият изследовател Димитър Табаков в статията "Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците" (88) разобличи като фалшификатори на българската история цяла група такива лица, сред които - акад. Иван Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова - Златанова, Т. Цанкова - Петкова, П. Тивчев, проф. Василка Тъпкова - Заимова*. В заключение Табаков определя проф. Василка Тъпкова - Заимова* като "една от най-наглите славяно-маниачки" и фалшификаторки на българската история и призовава БАН да отнеме на всички горни лица академичните титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като и БАН е окупиран от "еничари" и ръководители с чуждо етническо самосъзнание!...
При преводите и трактовките Хунската империя и Българската империя, както и държавата Стара Велика България се представят от "редакторите" (разбирай комунистическите цензори) като "Хунски съюз", "Първа българска държава", "племенен съюз Стара Велика България". Книгата на лорд Стивьн Рънсиман е преведена на български съответно като "Първата българска държава", независимо, че на английски изрично е употребен израза "империя".
Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като - "черковно-славянски език", "старо-славянски", "славяно-български", "българо-славянски", "славянски език", "славянска азбука", "книжовно-славянски език", и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за "старобългарски език" и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. (54, 55) и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в "глаголица" и "кирилица". Рунното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават "славянска азбука", а "старобългарска" и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична - използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Това идва от древната традиция на църковните и богослужебни книги на български език, които след покръстването на Русия (от български свещенници и патриарси) са се използвали и разпространявали повсеместно заедно с кирилицата. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното; езиковата и книжовна реформа на болшевиките след 1917 г. унищожава целенасочено тази кръвна връзка. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото "се претопил в славянското море". И къде е това "славянско море" след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 15% от съвременните българи (56). В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338 г.). "Анонимният Равенски Космограф" (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове "само българи живеят" (38)!!!...
Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени (всъщност плочата се намира в някое тяхно хранилище и несе показва)! Това даде възможност на българските им слуги и клакьори да говорят за "езикови остатъци и език на първобългарите" (5) и че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Петър Добрев (41) дори обяснява в захлас как бил разчел и разгадал "езика на Аспаруховите българи" с изсмукани от пръстите си доказателства!... Същото прави и Веселин Бешевлиев (5). Истина , е, че старобългарския език (езика на древните българи и на траките) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак "да изчезне". Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и "историци". Отродяването и националният нихилизъм на някои "космополити" от другата страна, доведоха до абсурди, като например да се твърди, че Кирил и Методий "не били българи, а византийски шпиони". Ако развием тази мисъл вероятно са шпионирали за да ни вземат азбуката?! Това просто няма да го коментирам - облъчените от Чернобил са много, а за психопатите-политолози и социолози си има специални заведения!...
Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889 г.) Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев (86), и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Така или иначе това е работа за една отделна студия или монография. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана и Лондон. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях
1. В 1825 г. в манастира "Зограф" (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена била цяла фурна хляб с тези "подпалки");
2. В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);
3. В манастира "Св.Наум" на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;
4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;
5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;
С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли - "Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете..."
Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Преди време беше съобщено, че някакъв "психично болен" бил проникнал уж случайно в книгохранилище в Русия, където се съхранявали старобългарски ръкописи и ги залял с киселина. По-късно пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петербург и май пак изгоряха български книги. Има и поспециални случаи. На 09.09.1944 г. в България пристига специалният пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) "другаря" Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отговорните другари
1. Да ликвидира министрите, регентите и депутатите от Народното събрание.
2. Да събере и унищожи старобългарски книги на глаголица, исторически книги и религиозна литература в това число и книгите и беседите на Петър Дънов.
3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и да репресира последователите му.
Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си на палач. Той организира ликвидирането на правителството и депутатите на България (с две картечници в една изровена от бомбите яма на Централни гробища в Орландовци); организира унищожаването на осем вагона старобългарска литература, но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото пророчество на фатима се казва - "Да се Внимава да не бъде убит един епископ в бяло от България!"). Дънов, предусещайки края, сам взима решение да напусне физическото си тяло и за да предпази българите от лоша карма!...
По-късно "другарите" от КДС и МВР по указания от Москва провеждат няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови "неудобни" български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в. - 221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207 г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и "противоречали на официалната китайска история". По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за "варварин"). По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет - "кочевые" (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и "хуманитарни операции" доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!..

ЗАЩО ТРАКИТЕ "ИЗЧЕЗНАХА" ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, светилища, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките "изчезнаха" от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинските концепции "изчезваха" от историята. Тази руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип - "Има народ - има проблем, няма народ няма проблем". В по-ново време проводници на тази теория в Русия са - С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други (91). Естествено сред "изчезналите" народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите: кимерийци,скити, сармати,буртаси, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос - Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката и е по-древна от нея. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки, кимерийци и българи. По този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!
Траките според Херодот били най-многобройният народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков (1), проф. Василка Тъпкова-Заимова* (1) и особено акад. Димитър Ангелов (2) се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били - "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори - чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили „отгоре” (ЦК на БКП и Москва)!
Тази политика на заличаване на важни раздели от българската история се следва не само от руски и български автори, но също и от редица чужди автори - гърци, французи - Франсоа Шаму (23) и др. В редица исторически атласи и учебници, издавани в чужбина, почти нищо не се споменава за траките и те почти винаги са изместени от изкуствено доминиращата и яко фалшифицирана и напомпана (напудрена) гръцка история. Избягва се да се говори за предгръцкото население трако-пелазги, и че гръцките ахейски и дорийски племена се появяват като пришълци на Балканите едва в края на II хилядолетие пр.Хр. Голяма част от културата и цивилизацията на елините по същество е заимствана от Тракия и Крит. Траките и пелазгите са имали писменост далеч преди да се появи гръцката писменост. Орфей, Евмолп, Лин, Музей, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел, Езоп, Питагор, Тукидит и много други са с тракийски произход, но навсякъде гърците са ги обсебили и ги представят като гърци! Фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос (13, 14). Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят (14, 18, 19). Това, че траките и древните македонци (трако-илирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" (34) и "Българите и Александър Македонски" (33) твърди, че древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци. Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос. Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си "Десетте лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от български надпис на цар Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като "цар на Българи и Ромеи". Надписа е открит през 1997г. на каменна плоча в българска църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров. Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация във в. "Македония", а след това се отметна и каза, че е оригинален. Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!... Същия Божидар Димитров заедно с проф. Йорданка Юрукова се обявиха и категорично против експедициите на проф. Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров ги обвини, че под предлог че търсят "потъналия Ноев ковчег", всъщност правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е чел "Библията" и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба "Титаник" и е човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на ДС (6-ти и 14-ти отдел), БКП/БСПи собствения си джоб! Следващите експедиции на проф. Петко Димитров и чужди учени доказаха правотата на своите изследвания, а срама остана за псевдопатриота, който нарече колегите си „шибан народ”.....

КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТОРИ, ТОТАЛИТАРНИ ЦЕНЗОРИ И "ИСТОРИЦИ" В ПЕРИОДА 1944-89 г.

След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историка Стефан Чурешки - "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, 6 университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става". (20) По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г., секретар на ЦК на БКП 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов (доказан масон!), конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов. При прегледа на документи и архиви (20, 65, 22, 8) прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като - Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана Фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара Йосиф Пинкас*, Самуел Франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, Фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на омразното БКП!
Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и тотално опорочена! Механизмите по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки (20). Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, Х и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците - проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков. Фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологиятау рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархо-фашизъм"! Фашизъм обаче е имало само в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното, твърде вероятно е да се окаже, че "първия фашист" може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!... Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Жельо Желев ("Фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Americana")!...
Но да се върнем пак към българската история. Неотдавна г-н Алберт Бенбасат** (бивш „отговорен кадър” в Министерството на културата, назначен от правителството на СДС, отговарящ за музеите) в статията си "Цензурата - анатомия и начин на употреба" (в. "Про&Анти" 24-31.05.2001 г.) се жалваше, че през тоталитаризма в България имало цензура. Правилно, г-н Бенбасат, имаше цензура и сега я има благодарение на „вашите хора”! Затова учениците и студентите не знаят съставите на т.нар. "Народен съд" и кой точно изтреби българската интелигенция след 1944 г.! Не знаят и че главните съветници на комунистическия диктатор и палач Тодор Живков бяха все хора от вашата черга, като - Нико Мойсей Яхиел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Соломон Франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите по които тя искаше да работи са - "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът - "Де го чукаш, де се пука".......

Заб. Алберт Бенбасат е човека, който искаше да ликвидира Националния исторически музей (НИМ) в София, и който изнесе с тирове от страната археологически ценности и и антики, маскирани като грънци! Той не беше разследван за тези злодеяния, но никога не е късно това да стане!

(следва трета част)

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. История на България, колектив, т. 1-8, БАН, 1979-1999 г.
2. Акад. Димитър Ангелов. Образуване на българската народност, изд. „Наука и изкуство”, София, 1981 г.
3. Петър Петров; Васил Гюзелев. Христоматия по история на България, т. 1, Ранно средновековие 5-10 в. , изд. „Наука и изкуство”, София, 1978 г.
4. Проф. Станчо Ваклинов. Формиране на старобългарската култура 6-11 век, изд. „Наука и изкуство”, София, 1977 г.
5. Веселин Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура, изд. „Наука и изкуство”, София, 1981 г.
6. Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Симпозиум славяни и прабългари, БАН, София, 1982 г.
7. Иван Богданов. Именник на българските ханове, изд. На Отечествения фронт, София, 1981 г.
8. 50 години Институт по история при БАН, ред колегия: Валери Стоянов и Антоанета Запрянова, ИК „Гутенберг”, София, 1999 г.
9. Кратка история на България, антори: Александър Фол, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков, Костадин Петров, редактори чл. Кор. Проф. Илчо Димитров и доц. Милчо Лалков, изд. „Наука и изкуство”, София, 1981 г.
10. Мавро Орбини. Царството на славяните - 1601, откъси; под редакцията на Тодор Сарафов, съставител Надежда Драгова, изд. „Наука и изкуство”, София, 1983 г.
11. Христоматия по тракология, т. 1, съставители Александър Фол и Димитър Попов, Университетско издателство „Климент Охридски”, София, 1989 г.
12. Христо Данов. Траки, изд. „Народна просвета”, София, 1982 г.
13. Богдан Богданов. Омировият епос, изд. „Народна просвета”, София, 1976 г.
14. Детелин Вълков. Кой кой е в „Илиада” и „Одисея”, изд. „Литера Прима”, София, 1999 г.
15. Александър Фол. Политическа история на траките, изд. „Наука и изкуство”, София, 1972 г.
16. Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. „Рива”, София, 1998 г.
17. Димитър Попов. Тракология, изд. „Лик”, София, 1999 г.
18. Светлана Янакиева. Предгръцка Беотия. Палеобалкански и ономастични и митологични елементи, изд. „Днес”, София, 1994 г.
19. Божидар Динков. Пеласгите. Една загадка на Балканите и Егеида, изд. „Любомъдрие”, София, 1999 г.
20. Стефан Чурешки. Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история, София, 1999 г.
21. Петър Чолов. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София, 1999 г.
22. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950 г., том 1, София, 1995 г.
23. Франсоа Шаму. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, изд. „Български художник”, София, 1979 г.
24. В.С. Сергеев. История на древна Гърция, под редакцията на проф. Н.А. Машкин и А.В. Мишулин, държавно издателство „Наука и изкуство”, София, 1950 г.
25. Ганчо Ценов. Кроватова България и покръстването на българите, изд. „Златен лъв”, Пловдив, 1998 г.
26. Йордан Табов; Климент Василев. Възкръсващата история на д-ръ Ганчо Ценовъ, София, 2001 г.
27. Проф. Ганчо Ценов. Народността на старите македонци, брошура, София, 1938 г.; второ издание сп. „Авитохол”, кн. 16/2001 г.; София.
28. д-р Дориян Александров. Древните български владетели преди кан Кубрат, сп. „Авитохол”, кн. 18-19/2002 г.; София.
29. Ясен Кавадарков. История на България, т. 1, Грешки в историята, изд. „Гутуранов”, София, 1999 г.
30. Ясен Кавадарков. Неизяснени моменти от историята на Византия, сп. „Исторически алманах”, бр. 1/1999 г., София.
31. Ясен Кавадарков. Десислава – княгиня Евтимия Тертер-Шишман – най-голямата писателка на 14 век, сп. „Исторически алманах”, бр. 2/2000 г., София.
32. Александър Мошев. Исторически корени на мита за Кентаврите, сп. „Исторически алманах”, бр. 2/2000 г., София.
33. Божидар Димитров. Българите и Александър Македонски, изд. „Тангра ТанНакРа” и Център за изследвания на българите, София, 2001 г.
34. Божидар Димитров. Десетте лъжи на македонизма, изд. „Анико”ЕООД, София, 2000 г.
35. Петър Добрев. Мисли пред храма на вековете. Как за един век три пъти беше опошлена българската история, ИКК „Славина-РМ”, София, 2000 г.
36. Петър Добрев. Кои сме ние българите. Книга за изгубената нишка на нашето минало или кратък курс по българознание, ИК „Галик”, София, 2000 г.
37. Петър Добрев. По следите на една научна сензация. Сказанието на Атиловите хуни, ИКК „Славина-РМ”, София, 1997 г.
38. Петър Добрев. Българи, тюрки, славяни, ИК „Огледало”, София, 1996 г.
39. Петър Добрев. Европа започва от България, ИК „Галик”, София, 2001 г.
40. Петър Добрев. История разпъната на кръст, част първа: Заблудите на 19 век; част втора: манипулацииет ана 20 век; ИК „Славина-РМ”, София, 1998 г.
41. Петър Добрев; Милена Добрева. Древно-българска епиграфика, изд. Център за изследвания на българите и „Тангра - ТанНакРа”, София, 2001 г.
42. Бахши Иман. Джагфар Тарихъ. Свод булгарских летописей, т. 1-3, ред. „Болгар иле”, Оренбург, 1994 г.
43. А. Ашняки. Българите башкири през вековете и днес, изд. „Светлик”, София, 1998 г.
44. Проф. Алфред Халиков. Кто мы – булгары или татары?, Казан, 1992 г.
45. Гусман Халил. Мы болгары, а не татары, Болгарский национальны конгрес и ИК „Огледало”, Казан-София, 2000 г.
46. Абрар Каримулин. Татары: Этнос и Этноним, Татарское книжное издательство, Казан, 1989 г.
47. Риза Бариев. Философские аспекты этногенеза Волжских булгар, Санкт-Петербург, 1997 г.
48. У.Ф. Батыров; А.Д. Собянин. Булгары: неизвестная история очень известного народа, ж. „Профи”, № 6-7/1999 г.
49. Гайнетдин Ахмеров. История на Волжка България („Булгар Тарихъ”); превод, предговор и коментари – доц. д-р Татяна Яруллина, ИК „Огледало”, София, 2001 г.
50. Гаяз Изхаки. Идель – Урал, изд. „Камаз”, Набережние челны, 1993 г. (първо издание Берлин, 1933 г.).
51. Всемирный конгресс татар (второй созыв); Издание Всемирного конкресса татар, Казань, 1998 г.
52. Христо Маджаров. Големият заговор срещу българите, изд. „Алфиола”, Варна, 2001 г.
53. Димитър Съсълов. Бележки върху книгата на проф. Димитър Ангелов „Образуване на българската народност”, Българска Орда, Известия, кн. 1 (59) 2000 г., София.
54. д-р Тачо Танев. Възловите въпроси на старата българпска история, Българска орда, Известия, кн. 2 (60) 2000 г., София.
55. Димитър Съсълов. За българското писмо. Българска Орда, Известия, кн. 1 (61) 2001 г., София.
56. Неизменниятъ антропологиченъ обликъ на българите (сборник), Димитър Д. Съсълов. Заблуждения по потеклото на днешните българи, изд. „Монархическо-консервативенъ съюз”, София, 2000 г.
57. Рашо Рашев. Прабългарите и българското ханство на Дунав, София, 2001 г.
58. Л.П. Бушчин. История на СССР, изд. „Наука и изкуство”, София, 1956 г.
59. Христоматия по история на България 1944-48 г. Народна демокрация или диктатура, редакция: проф. д-р Любомир Огнянов, ст.н.с.к.п.н. Митка Димова и Атанас Свиленов, „Литературен форум”ООД, София, 1992 г.
60. Из дневника на Бекерле – пълномощен министър на Третия Райх в България, съставител: Витка Тошкова, изд. „Христо Ботев”, София, 1992 г.
61. България – своенравния съюзник на Третия Райх, (сборник от документи); съставители: Витка Тошкова, Николай Котев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилян Нойков, изд. „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г.
62. История на прабългарите: потребност от нов подход. Преоценки, 1, 2, 3 част, изд. „Тангра-ТанНакРа”, София, 1998-2000 г.
63. Българи и евреи, сборник, 1 и 2 част, изд. Център за изследвания на българите, организация на евреите в България „Шалом”, „Тангра-ТанНакРа”, София, 2000 г.
64. Годишник. Алманах за историята на евреите в България. С притурка на годишник на еврейския исторически музей – София, Организацията на евреите в България „Шалом” и Бней Брит „Кармел”, София, 1998-99 г.
65. Евреите по българските земи (Judaica Bulgarica), анотирана библиография, съставители: Жак Ескенази и Алфред Криспин, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимооотношения, София, 1999 г.
66. Мая Калбург Тодорова. И белите пътища плачеха под нозете им. Популярна история за еврейството по българските земи, издателска компания К&К, 1991 г.
67. Пламен С. Цветков. България и Балканите от древността до наши дни, изд. „Зограф”, Варна, 1998 г.
68. д-р Николай Панайотов. Разчетена е най-древната писменост в света от преди 7000 години; За евреите и юдаизмът – преди 7000 години, в. „Народен будител”, бр. 7-8 (64-65), Варна, 2000 г.
69. д-р Николай Панайотов. Изгарям си дипломата, културна дискусия, в. „24 часа”, 10.04.2001 г.
70. д-р Николай Панайотов. Отворено писмо до специалистите на „Нешънъл Джиографик” господин Робърт Балард, чрез редакцията на в. „Стандарт” и в. „Морски Труд”, гр. Варна, 27.03.2001 г.
71. д-р Светлозар Попов. Научно откритие или....?, в. „Народен будител”, бр. 2 (69), Варна, 2001 г.
72. Кирил Туджаров. Спасяването на българските евреи през Втората Световна война, в. „Народен будител”, бр. 4 (71) 2001 г. и бр. 7 (74), Варна, 2001 г.
73. Малкият Давид – България победи злия Голиат – хитлеристката машина, интервю на Феня Декало, „Осанна и ...разпни го”! Анита Комитска, в. „Македония”, бр. 4/31.01.2001 г., София.
74. Сами Рафаел. Някои упорито се стремят да навредят на интересите на България, в. „Македония”, бр. 31/02.08.2000 г., София.
75. Лъчезар Тошев. За спасените и неспасените, в. „Анти”, 20-26.10.2000 г.
76. Димитър Сепетлиев. Романизирана скандална хроника на царското време. Цар Борис III, том 3, Нова история на България в 8 тома, ИК „Свети Димитър”, Германия, 2001 г.
77. Иво Жейнов. В архива на ДС се пазят схеми за черни каси от 1944 г. Народната власт грабела наред българи, евреи и всички, които имали пари, в. „Демокрация”, 24.07.2001 г.
78. Ясен Кавадарков. Българската писменост от праисторията, в. „Новата култура”, бр. 2/25.01.2001 г.
79. проф. Йордан Йорданов. Спорът славяни ли сме или прабългари е излишен...., в. „Македония”, бр. 12/22.03.2000 г.
80. Oskar Bar. Geographie Europas, Lehrmittelrerlag des kantons, Zurich, 1979, 1989 (второ издание).
81. Вестник ни изкара смес от славяни, турци и гърци (редакционна), в. „24 часа”, 17.07.2000 г.
82. д-р Дориян Александров. Българите – мелези?! Клеветят ни по поръчка, в. „24 часа”, 25.07.2000 г.
83. Знамето на победата забивано два пъти, „Памет” рубр., в. „Труд”, 09.05.2001 г.
84. Алберт Бенбасат. Цензурата – анатомия и начин на употреба, в. „Про&Анти”, 24-31. 05.2001 г.
85. д-р Илия Илиев. Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици. Вече ги няма Руската империя и подкрепяната от Великите сили Югославия; време е да учим истинската си история, в. „Монитор”, 18.10.2001 г.
86. д-р Илия Илиев. Българската православна църква е независима от 535 г., в. „Монитор”, 22.10.2001 г.
87. История на България. Учебник за кандидат студенти и зрелостници 2001-2002 г., под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев, 2-ро издание, изд. „Габеров”, Велико Търново, 2001 г.
88. Димитър Табаков. Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците, сп. „Авитохол”, кн. 13/2000 г., София.
89. Подробни и нови издирвания по старата българска история според знаменития французки историк Lebeau, събрал и превел от оригинала д-р Христо Т. Стамболски, печ. „Балкан”, София, 1914 г.
90. Любен Дилов – син. Свободата е възможността да правиш информиран избор, сп. „Мобиклуб”, бр. 4/2001 г.
91. Изчезнувшие народы, сборник, под редакцией д.и.н. П.И. Пучкова, составитель к.ф.н. С.С. Неретина, изд. „Наука”, Москва, 1988 г.
92. Мурад Аджи. Кипчаки. Древная история тюрков и Великой Степи, ОАО Типография „Новости”, Москва, 1999 г.
93. Мурад Аджи. Полынь половецкого поля, ТОО „Пик Контекст”, Москва, 1994 г.
94. Мурад Аджи. Европа, тюрки, Великая Степь, изд. „Мысль”, Москва, 1998 г.
95. Дмитрий Еремеев; Михаил Мейер. История на Турция в средните векове и ново време, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, София, 1998 г.
96. История на Османската империя, под редакцията на Робер Мантран, превод от френски Галина Меламед, изд. „Рива”, София, 1999 г.
97. Ст.н.с. д-р Давид Коен. Български евреи загинали по времето на Холокоста, в. „Еврейски вести”, бр. 5 и 6/2002 г., издание на Организацията на евреите в България „Шалом”, София.
98. Симчо Коен. Състрадание и кураж за нашето спасение, в. „Еврейски вести”, бр. 6/2002 г.
99. Йосиф Илел. Говори еврейския исторически музей. Нашите мадони, нашите партизански джоконди, в. „Еврейски вести”, бр. 5/2002 г.
100. Тамара Шишманова. Как южната ни съседка преиначи историята, в. „Монитор”, 02.04.2002 г.
101. Комунистическият рекет над евреите, в. „Демокрация”, 12.02.2002 г.
102. Капка Тодорова. В България се ражда антисемитизъм. Фашистка литература залива пл. „Славейков”. Евреите у нас са уплашени, в. „24 часа”, 18.03.2002 г.






Гласувай:
8
0




1. samvoin - В момента чета книгата на Христо ...
18.02.2012 16:02
В момента чета книгата на Христо Маджаров - "Големият заговор срещу българите", от същото издателство.
Почти я завърших, първа книга чета.
Дали и къде мога да намеря втора?
В тази книга, много от нещата ги знаех от други източници, някои неща и подробности допълниха знанието ми, а откривам и някои неточности и неща с които не съм съгласен много, като богомили, дъновисти, някои тайни общества други и целите им, като становището за масовия българоубиец - Борис Първи и за творчеството на сина му - Симеон...
Всичко извън това, е интересно да се прочете и знае, особено за древната ни история.
Не всичко е точно така и за Тенгрианството.
Христо Маджаров говори за "древни евреи", такива просто не съществуват...
Няма еврейски геном и наследство, това е "народ" - "инженерка", като "македонският"...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3562614
Постинги: 481
Коментари: 1920
Гласове: 3163
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031