Прочетен: 4980 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2020 20:23
Chiron_instructs_young_Achilles_-_Ancient_Roman_fresco
Школата на кентавъра Хирон
д-р Дориян В. Александров
Това е извадка от една моя студия представена като доклад на 2-ра Научна конференция по Кунг-Фу към НСА, 2014 г. /"История на Кунг-Фу в контектста на другите бойни изкуства; хронология и сравнителен анализ"/. Мисля, че ще представлява интерес за изследователите на древната българска история.
/Допълнителна бел. за кентаврите: Кои са кентаврите, това са "хората-коне" или по-просто казано конниците [конните народи], които удивлявали древните елини, които по това време - едно поколение преди Троянската война /13 век пр. Хр./, а и по време на нея нямали конница. В Троянската война се използвали бойни колесници и то само от предводители, знатни воини и царе. Конница обаче са имали траките, кимерийците и скитите, като последните два народа са воювали изключително на коне, както и древните българи, които са техни потомци. Траките са били прочути и със своито колесници. Хирон е живял според легендите в Тесалия - родното място на пеласги и траки. Той е бил и учител на Орфей. Надявам се така да стана по-ясно кои точно са кентаврите - враговете на гърците в древния свят/.......
Европа (Балканите), Северно Причерноморие и Мала Азия
В допълнение на казаното по-горе, през последните години научните изследвания и открития на историци, археолози и антрополози показват и доста по-ранни етапи в опитомяването на коня и използването на колесници в района на Балканите (България) и Северното Причерноморие. Според тези изследвания именно там е станало и първото опитомяване на коне преди около 7 000 години! Датировката е извършена на базата на открити черепи на коне с характерното изтриване на зъбите от юздите и откриване на най-старото колело от колесница в Евразия на възраст 7 000 г. (с. Биково, Сливенско). Не само това, но на територията на България и Румъния са открити най-древните писмености, най-старото златно съкровище в света (Варненския халколитен некропол) и най-старите царски инсигнии (жезъл и корона) на повече от 6000 г. Т.е. с около 2000 години по-стари от писменостите и аналогични предмети в Египет, Месопотамия и Китай; тези данни са изнесени преди 10 години на международен симпозиум по мултилингвистика от финландския професор Харалд Харман. Тези и други находки и изследвания показват наличие на древна култура (Културите Варна, Кукутени и Караново) на Балканите и въобще най-старата в Европа, които са били населени с траки, пеласги и кимерийци още преди 8 000 години. Според историческите атласи на Колин Макивиди (27) около 1800 г. пр. Хр. трако-кимерийците представляват една етно-културна общност простираща се от Балканите до Северното Причерноморие, които в по-късен период се разделят (около 825 г. пр. Хр.). Доказано е, че траки, кимерийци, скити и пеласги са развивали бойните изкуства и военното дело на едно изключително високо ниво доминирайки над околните народи и цивилизации в доста широк район. Без да навлизаме в подробности ще споменем, че тук са били развити различни дисциплини като борба, юмручен бой, панкратион, мятане на копия, стрелба с лък, скокове, конна езда и джигитовка, фехтовка с меч, състезания с колесници, различни атлетически дисциплини, стратегия и тактика, както и използването на богат арсенал от оръжия, някои от които като махайрата, ромфеята и бронзовите рапири за атакуване на доспехи (броня) са изключително оригинални и се срещат само в нашия регион. Доста от тези дисциплини по-късно около 884-776 г. пр. Хр. залягат и в древните олимпиади в Олимпия (Пелопонес). Откритите артефакти и оръжия в древна Тракия, както и хрониките от по-късни периоди показват богата гама от дисциплини и психо-физическа култура свързана с бойните изкуства на траките.
Авторът Стефан Йорданов в своя изключително детайлен и сериозен научен труд „Тракийския воин” (21) навлиза в най-големи подробности относно възпитанието, военната подготовка, посвещението, ритуалите и специфичната организация на тракийските воини и свещени съюзи. Според скромното ми мнение на специалист в бойните изкуства, а и на базата на някои други изследвания, с чиста съвест мога да потвърдя, че очевидно бойните изкуства и психо-физическа култура на древните траки, а и на древните българи не само е била на изключително високо ниво, но в редица показатели далеч превъзхожда считаните днес за класически школи от Япония, Китай, Корея, Тайланд, Филипините или в Западна Европа.
Мъдрият кентавър Хирон обучава младия Ахил в стрелба с лък.
В този ранен период може дори да се говори за древни школи по бойни изкуства, които документирано са съществували едно поколение преди Троянската война (13-12 в. пр. Хр.). Такава школа например е комплексната тракийска школа или академия на кентавъра Хирон (наричан в хрониките „философа-цар”), където са се обучавали полумитичните герои и участниците в похода на аргонавтите като: Язон, Херакъл, Пелей (бащата на Ахил), Орфей, Ангей, Кеней, Асклепий и др. в това число там е обучаван и самия Ахил, който е бил внук на Хирон. В тази прочута школа освен в бойни изкуства (борба, бягане, скачане, хвърляне на камък, стрелба с лък, мятане на копие, фехтовка с мечове, лов, юмручен бой и бой с боздугани), героите били обучавани също във философия, стратегия, музика (свирене на лира и др.), медицина и астрономия. Любопитна подробност е, че след като приключвали с тренировките и заниманията, бойците младежи играели хоро хванати за ръце под акомпанимента на лира.....
Както вече споменахме, важен фактор в развитието на бойните изкуства се явява еволюцията на оръжията и начинът на воюване. Преломен момент в това е прехода от Бронзовата към Желязната епоха около 1200 г. пр. Хр., когато фригийците (тракийско племе) в Мала Азия в съюз с лувийците сложили край на Хетската държава; започнали широко да обработват желязото и да правят железни оръжия и сечива, които постепенно заместват бронзовите, което е революционен скок и в областта на бойните изкуства. Началото на обработката на железни руди е поставено още при хетите около 1800 г. пр. Хр., дори и преди това се е обработвало чисто метеоритно желязо (42).
Участието на траките във Троянската война (12 в. пр. Хр.) като съюзници на своите родственици от Троя (племето дардани) и данните за Фригийското царство в Мала Азия дават една по-пълна картина за бойните им изкуства и военно дело, както и провежданите игри и състезания добре описани от Омир и други антични автори. Оцелелите сред разгрома троянци, начело с цар Еней напускат с кораби Троя и след дълго странстване се отзовават в централната част на Италия, където са известни като етруски. Именно потомците на цар Еней създават и Рим, давайки му своята култура, вярвяния, обичаи, писменост, технологии, военно дело, корабостроене и бойни изкуства, което способства по-късно за експанзията и развитието на Римската империя в античността.
В района не можем да пропуснем и Критско-Микенската култура, която се развива в най-южната част на Балканите и на островите в Тракийско (Егейско или Бяло) море, откъдето има също интересни сведения за бойните изкуства, древните игри и появата на спортни дисциплини, които са валидни и днес. Например на остров Санторин е запазена древна фреска от 1600 г. пр. Хр. изобразяваща младежи практикуващи юмручен бой. Интересното в случая е, че на ръцете си бойците имат прототип на боксови ръкавици. По-късно такива подобни „ръкавици”, наричани „химантес” виждаме при юмручния бой на древните олимпиади; това са омотани около ръцете кожени ремъци с метални пластинки по тях за усилване на удара. Поради тази причина юмручния бой е бил една от най-тежките дисциплини на древните олимпиади, наред с борбата и панкратиона. Не е било рядкост двубоите да завършват със смъртта на единия от участниците. В древните хроники се описва един олимпийски шампион по юмручен бой, който бил убил над 2000 души... Т.е. тези състезания са били максимално близки до реалния бой и са служели за директна подготовка за водене на война.
По времето на експанзията на държавата на Филип Македонски и синът му Александър Велики, бойните изкуства на траките се развиват на още по-голяма висота и това личи от победоносните им походи в Гърция и Персия чак до Индия. Македонците развили изключително много военното дело и бойните изкуства, като основна ударна единица става македонската фаланга. В тракийско-македонската войска имаме много и различни видове военни подразделения (фалангисти, стрелци, лека пехота, тежка и лека конница, гвардейци, помощни войски и др.) с много сериозна професионална подготовка в различните бойни изкуства и дисциплини, както с оръжие, така и с гола ръка. Тук искам да подчертая, че древните македонци по произход са трако-илири (въпреки някои спекулации, че са „гръцки племена”), а във войската на Александър са служили и около 80 000 траки от други васални племена (траките са общо над 80 племена)!
Походите на Александър Македонски повтарят маршрута на по-старите походи на тракийския цар Дионисий (обожествен по-късно) и амазонките на Изток. При тези походи определено може да се каже, че става отчетлив обмен на полезна информация в бойните изкуства, военно дело и култура между Запада и Изтока, тъй като военната кампания достига почти до Индия, където се водят последните големи сражения с войската на цар Порус. Някои изследователи по история на бойните изкуства отиват и по-далеч, твърдейки, че така били донесени и бойните изкуства в Азия (тракийско-гръцкия панкратион, борба, юмручен бой и боравене с различни оръжия). Считам, че това е малко пресилено, защото както вече изяснихме по-горе те са възникнали на няколко места едновременно и ако има взаимни влияния, то това е станало в доста по-късни периоди по „Пътя на коприната”.
Изхождайки от горите факти логично по-късно в Римската империя при нейната експанзия на Изток и Балканите, траките стават гръбнака на римските легиони и дори имаме няколко императори с тракийски произход. Такива са Максимин Тракиец (235-305 г.), Гордиан III (238-244 г.), Деций (249-251 г.), Константин Велики (324-337 г.) и др. Легионерите служели по 20 и повече години в армията, след което се пенсионирали с почести и получавали парични и материални награди като се връщали по родните си места в Тракия/България. В тази връзка може да се спомене и за различните тракийски стилове на бойните изкуства практикувани в гладиаторските школи и сред легионерите под това влияние. Такива школи и игри е имало и на територията на България и са запазени доста сведения и артефакти потвърждаващи го; големи арени е имало в Сердика, Филипопол, Аугуста Траяна (Берое), Никополис ад Иструм, Варна и в други градове. В Сердика например е открита каменна плоча от 4 в. пр. Хр. с циркови игри и гладиатори; „Арена Сердика”, която се намира в центъра на града зад бившия царски дворец е била голяма почти колкото прочутия „Колизеум” в Рим (с 30 м. е по-къса от него). Не на последно място важен жалон в развитието на бойните изкуства и връзката им с гладиаторските школи по това време е известното въстание на Спартак (73-71 г. пр. Хр.), което разклаща сериозно Римската империя. За отбелязване е, че гладиаторските игри в Рим били заимствани директно от етруските (40).
В мои публикации за бойните изкуства на древните българи (8) давам едно изображение на бронзова ваза от Кюстендилско (2-3 в. сл. Хр.) на тракийски бойци от панкратион или друго бойно изкуство, които носят на главите си характерната древно-българска прическа с кичур (чомбас). Същата прическа виждаме на изображения на тракийски воини и царе в съкровището от Летница (4 в. пр. Хр.) и други тракийски съкровища и артефакти, което поставя някои важни въпроси за ранно присъствие на древни българи на Балканите и България далеч преди 7 век, каквато е официалната версия. На стари карти от 4 в., които пък са правени по-още по-древни карти имаме ясни географски обозначения с името България за тукашните земи, както и отбелязване на факта, че „в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят”..... В допълнение на казаното, най-древно такова изображение на чомбас имаме открито в Анатолия, Мала Азия (в древното светилище "Гьобекли тепе") – каменна глава на герой или жрец на възраст 9 000 години!....
Каменна глава на древен жрец или воин /изглед откъм тила/ с характерната старобългарска прическа с кичур - чомбас, кикя или хохол; възраст 9000 г., древното светилище "Гьобекли тепе", Анатолия, Мала Азия.
Тракийски конник с люспеста ризница и характерната старобългарска прическа с кичур на върха на главата /чомбас/, описана още от Омир в "Илиада"; апликация от Летнишкото съкровище, 4 в. пр. Хр.
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Да забравим поговорката "не сакам н...
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/