Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2015 23:04 - Кой всъщност е Божидар Димитров?
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 7812 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 05.03.2015 18:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кой всъщност е Божидар Димитров? 2012-10-10 12:01:07 | Прочитания: 21367 | Коментари: 48 Принтирай Изпрати
Вече 15-ина години* в контролираните от БКП/БСП и в разни други популистки вестници и медии се вихри “големият историк и родолюбец" - "професорът" Божидар Димитров. Той редовно и безкомпромисно разгромява всички чужди тези за националната доктрина и история, напада и хули всяка нормална и дясно-центристка идея и правителство на Нова България. Наскоро, след няколко неуспешни опита на партията си да бъде изстрелян в голямата политика, той се намести в удобния стол на столичен общински съветник (2004). Всъщност Божидар Димитров е НАВСЯКЪДЕ – всяка събота води предаване по Канал 1, член е на Висшия партиен съвет на БСП, на Съвета по култура при Президента Гоце, пръв съветник на държавния глава.

От височината на кабинета си в Бояна не пропуска да се изкаже по всички исторически и македонски въпроси. Плакатите със самодоволната му и пухкава физиономия и грамадни букви “ТОЙ Е... водачът на листата на Левицата!” доскоро висяха по софийските стълбове.

Всъщност около тази почти митична фигура съществуват много неизвестни и неясни за широката публика, но затова пък многозначителни факти. Настоящият очерк си поставя скромната цел да ги разбули, доколкото е възможно, разкривайки явлението “Божидар Димитров” в новата българска политика и обществен живот.

Много бързо нашата общественост забрави два неотдавнашни факта:

1. През август 1998 г. Божидар Димитров бе безкомпромисно УВОЛНЕН като директор на НИМ - от министър Емма Москова, по изричното настояване на президента Петър Стоянов, след като ни замеси в международен скандал с Гърция. Нашата страна бе компрометирана от крясъците на Б. Димитров в медиите, че е “открил и спасил” за отечеството оригиналния ръкопис на “История славянобългарска” на Паисий, и последвалия му отказ да я върне. В действителност, истината за съдбата на книгата на атонския монах е доста по-различна, както ще стане ясно.

2. Преди парламентарните избори в края на май 2001 г. комисията по досиетата “Андреев” обяви пълен списък кои кандидат-депутати са били сътрудници (или доносници както предпочитате!) на Държавна сигурност. Запознатите не са изненадани - Божидар Димитров е вътре в списъка: донасял е за Първо главно управление на ДС, по линията на “националното разузнаване”. Тогава, а и сега той най-нагло заявява, че се гордее с този факт – „Не се чувствам доносник! Тази работа вършех и след като прекратих дейността си на разузнавач”. Г-н Димитров е нещатен сътрудник от 1973 до 1975, и впоследствие от 1976 до 1980 г., за което гордо и националноотговорно е вземал командировъчни. Сухата справка на комисията “Андреев” гласеше: „Принадлежността му е установена чрез собственоръчно написана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения (донесения), документи за получени възнаграждения….”

Биографията на мастития директор на НИМ е особено поучителна и интересна:

- Божидар Димитров Стоянов произхожда от “будно работническо” семейство от Созопол, където се родил на 3 декември през ‘победната’ 1945 г. Родителите му не били местни хора, а потомци на тракийски бежанци от 1913 г. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. - Механотехникума в Бургас, специалност вътрешни двигатели. Отраснал край брега на морето, още като млад Б.Д. работи няколко години на риболовни кораби, траулери - като моряк в "Океански риболов", поддръжка на корабни перални (като хладилен техник) и прочие ординерни трудови дейности. От това време са и всеизвестните му сексуални и транссексуални подвизи (вж. изповедите му във в-к “Жълт Труд”, 1996 *), за които Ал. Йорданов го нарече справедливо “плейбоя на българската култура”.

Макар да става студент в София на малко повечко години, той наваксва и се вписва картината на 70-те години. "Момчето от село" се ориентира бързо и започва да се навърта в кръговете на Първата дама - непрежалимата др. Людмила Живкова (тогава студентка по история в СУ) и на нейния пръв адепт и културен ‘гаулайтер’ - бъдещия проф. Александър Фол.

Б. Димитров обаче не е влязъл през 1970 г. редовно в Софийския университет с редовни изпити като другите, а по специален ред – по т.нар. буква “Ж” на Наредбата [т.е. по партийна поръчка на ОК на БКП – Бургас]. За да получи партийния документ, той подписал нарочна декларация, че като завърши образование, ще се завърне на работа в музея в родния му Созопол. Това обаче така и не станало. Един непосредствен свидетел разказва как заедно с патрона на Б.Д. – покойния вече проф. Ал. Фол (тогава дясна ръка на Людмила Живкова), цяла нощ пили и убеждавали секретаря на Окръжния комитет на БКП в Бургас – Г. Луков, да остави Божко – този “ценен млад партиен кадър” на работа в столицата. Накрая партийният велможа склонил след много питиета...

След няколко сравнително добри за времето си студентски изяви, с личните протекции на Ал. Фол, наш "Божидарчо" е изпратен през есента на 1974 г. на кратка специализация по палеография в Париж. След като завършил СУ, отново с “висши препоръки” и напук на стария виден наш византинист проф. Ив. Дуйчев, Димитров е пратен в Рим, и по-специално - във Ватикана, за работа върху “старославянските ръкописи и западни източници за средновековната българска история”. Докато е там обаче, интересно - той се води и на редовна заплата в Бургаския музей. Види се, червената ‘разведка’ на НРБ не се е посвенила да смуче от скромните музейни пари, за да финансира научните занимания на “нашето момче”.
Вече вербуван от Първо главно у-ние на ДС (още на 28 дек. 1973 г., а очевидно и от резидентурата на КГБ), не след дълго, през 1975 г., по време на “работата си” във Ватиканската апостолическа библиотека, Б. Д. е разкрит, изобличен и набързо изгонен от папските разузнавателни служби: “за шпионаж в полза на СССР и сателитите му”... Интересна “палеография” ще да е била!

Оттогава и доскоро Б.Д. бе ’"persona non grata"’ (‘нежелан гост’, лат.) в Италианската република, както стана ясно и през недалечната 1992 г., по време на изложбата за Христофор Колумб в Генуа. Това твърдение се доказва и от най-просто от обстоятелството, че и до 2005/6 г., въпреки всичките си книги и изяви за Италия и Ватикана, Б. Димитров не посещава Рим, дори и като член на официални посещения на покровителя му - експрезидента Първанов.

След завръщането си от Рим, Б.Д. гледа набързо да замаже “ватиканската” история. През зимата на 1978 г. заедно с проф. Аксиния Джурова (фамилията не е случайна - дъщеря на ген. Добри Джуров!) подготвят и написват каталога за една представителна изложба “Славянските ръкописи във Ватиканската апостолическа библиотека”.

Там някъде, в края на 70-те години, “Божидарчо” е препоръчан от верните си партийни другари и назначен в новосформирания и още без своя сграда - Национален исторически музей. "Рожба" на културната политика на Людмила Живкова и нейните съветници, това странно, неясно образование в нашата хуманитарна традиция е било създадено с една единствена цел – да демонстрира пред света културното могъщество на соц/комунистическа НРБ и грандоманията на нейните вождове. Б.Д. намира лесно своя дом в тази среда.

Одисеята на “История Славянобългарска”
Известно е, че атонският монах Паисий Хилендарски завършва оригиналния си ръкопис в манастира Зограф около 1762 г. Някъде около 1987/8 г. оригиналът на книгата е тайно “прибран” при - уж научна експедиция на “наши отговорни специалисти” от Зографския манастир, т.е. нагло откраднат от служители на ДС – за да бъде “спасен за НРБългария”. Няколко години ръкописът е бил укриван по частни домове и в сейфове на ДС-другари.
Така се стига до зимата на 1996 г., когато Б. Димитров обяви публично, че книгата му е лично донесена в НИМ "от анонимен дарител - патриот". По-късно стана ясно, че тя е оставена там лично от небезизвестното лице Бриго Аспарухов (любопитно е да се знае, че Бригадир Аспарухов, щатен кадрови офицер на КДС, е бил главен резидент на КДС за Гърция, базиран в Атина, където през 80-те години е отговарял и за “прането на пари” от НРБ и СССР с оръжейни сделки и наркотици). Става интересно….

Та тогава Б.Д. моментално разтръби в пресата и пред медиите, че това е ПЪРВИЯТ ръкописен оригинал на Паисий, черновата с бележките и преправки на автора. Сензацията е пълна. В НИМ се тълпят хиляди любопитни граждани - за да видят националната светиня, а неговият млад, но мастит директор трупа евтина обществена популярност, познат сценарий. Всичко е много хубаво и приятно, гъделичка националното достойнство, а Б.Д. се пъчи гордо по вестници и седи “като бей” на стълбите на Съдебната палата с полуразгърдена риза.

В един момент обаче се оказва, че оригиналът на книгата всъщност принадлежи единствено на библиотеката на Зографския манастир в Атон. А монашеската република Атон, макар и подчинена номинално на Вселенския патриарх в Цариград, е неразделна част от държавата Гърция, с частична автономия. Така гръцката държава, чрез културното си министерство и посланика си в София, направи изявление, че настоява книгата да бъде върната на законните й собственици – монасите в Атон. Ала нашата мутра - Б. Димитров публично отказва и ситуацията отива на тежък международен скандал. Налага се президентът Стоянов да го убеждава и едва ли не - да му се моли за да се избегнат по-нататъшни усложнения. Накрая Димитров пак излиза от неудобната поза – склонява, като устройва полицейски екшън и цирк, вика барети и лично пренася в контейнер до летището оригинала на Паисий, под звуците на сирени, полицейска блокада и джипове, пазен от маскирани антимафиоти с пушки-помпи, ронейки крокодилски сълзи. Познат цирк, който ще се повтори многократно.

Връзките му с червения капитал
По-рано през 90-те години Б.Д. непрестанно демонстрираше своите връзки с лица от червения бизнес и банкери - като Георги Агафонов, изтъкваше се като супер-успешен мениджър на музея НИМ, ярък защитник и спасител на националните културни ценности. Всяко лято той обикновено беше в родния Созопол, представящ се за изпечен гларус и стар морски вълк, раздаващ щедро интервюта и сензации на млади и напористи журналистки от ВАЦ-овските издания. Така и до днес....

В този период, НИМ действително откупува и събира за колекциите си множество старини и нови съкровища, отрити по нашите земи. Но те са били хаотично трупани без всякаква идея за систематични и предметни колекции, необработени и неоползотворени в експозицията на музея (камо ли пък научно публикувани досега!).

Съветван и направляван от Димитров и неговата клика в НИМ, банката на спонсора му - Г. Агафонов “Славяни” прави същото през 1994-1997 г. - значителна колекция от антики, древни монети и картини. Оценките на повечето от тях са изкуствено и неоправдано завишени, до нереални нива, дори за западния антикварен пазар (заключение на ревизията на наследството на банка "Славяни" от 2005). На базата на тези “активи”, Банка ‘Славяни’ е получила тогава на два пъти от БНБ рефинансиране в милиони долари. Известно е на всички, какво стана след хиперинфлацията през 1996 г. с повечето открито червени банки като тези ПЧБ и на Мултигруп, Банката за земеделски кредит на Атанас Тилев, в това число и с Банка “Славяни” (всичките по-късно обявени във фалит). Това бе едно огромно и ужасно престъпление срещу милионите дребни вложители и граждани, за което след 1997 г. нито едно от отговорните лица не получи заслужените си наказания и присъди.

"Издател и публицист"
В началото на смутните 90 години Б.Д. започна активно да пише и издава разни исторически книги. Някои наистина научни, други - не толкова, пълни с преувеличения, хиперболизации и спекулации на исторически факти. То не бяха “Българите – цивилизатори на славянския свят”, “Българите – първите европейци”, “България – кръстопът на цивилизации”, “Българите и Александър Велики”, то не бе чудо…
Тогава Б. Д. си намери и издател, при това частен, - издателска къща “Борина”. На официалната интернет-страница на фирмата (www.borina.com) доскоро се казваше, че тя е основана в София още през 1990 г. от семейство Антоний Ханджийски /журналист, и сценарист на научнопопулярни филми/ и Вяра Канджиева. За няколко години, особено при управленията на Л. Беров и Жан Виденов, Б. Д. издаде куп свои книги, както и на своите видни патрони – професорите В. Гюзелев и Ал. Фол. Всичките винаги доста скъпи, между другото. Още тогава винаги съм се чудел защо тази изд. къща никога не обявяваше пощенски адрес за контакт. По-късно разбрах… Дотук много хубаво.

През Костово време обаче се разбра, че Ханджийски вече живее и работи в Прага, където е офисът на фирмата (Nepomucka 7, Prague 5, 150 00, Czech Republic, тел. +42-02-57210687). Не само това, но и, че е собственик на модерна жилищна кооперация в луксозен квартал на града. През лятото на 1999 г. в един частен разговор със стар червен отговорен другар (някога кандидат-член на ЦК на БКП) той сподели поверително, че апартаментите са за продан (цени – народни!), а пък – той самият внася редовно на съратника си и виден негов автор Божидар Д. (по онова време в немилост у нас) вноски за чешка пенсия, та един ден да живее като пенсионер в богата средна Европа. Блазе за такива добри приятели!!!

Някъде през декември 1994 г. Б.Д. бавно и най-нахално изтика старият, и вече пред пенсия, директор на НИМ – покойният вече д-р Румен Катинчаров - и се намърда на неговия стол на “Витошка” № 2. Последното обаче не стана без директната намеса на Разузнаването и неговите стари приятелчета от ДС.

В периода 1998-2001 Б.Д. бе в тежка немилост, а иначе и не можеше и да бъде при дясното правителство на Иван Костов. Тогава Божидарчо се изявяваше като ‘независим’ журналист и яростен критик на синьото управление, на самия Иван Костов, крещейки срещу позицията ни по войната в Косово, срещу ‘синята’ културна политика и т.н. Негова трибуна бяха съмнителни медии и телевизии като бургаската СКАТ и Канал 3. От това време датират и открито дружеските му отношения с Георги Седефчов Първанов, също випускник на Историческия факултет на СУ, а по-късно и автор на дисертация по “македонския въпрос” (разбира се, написана от чисто коминтерновски позиции!). Та нали те заедно предвождаха анти-НАТО-вските шествия и демонстрации по време на въздушните удари срещу Белград!

Друга важна линия в публичното поведение на Б. Димитров бе дръзката критика и заклеймяване на синьото управление, и специално на решението на служебния кабинет на С. Софиянски от 6 април 1997 г., а именно - НИМ да отстъпи сградата на Съдебната Палата на законните и собственици и да се премести в Дом № 1 - Резиденция Бояна. Той още като директор Б.Д. открито се противопоставя и заявява, че “няма никога да изпълни това безотговорно и престъпно” решение на МС. В резултат, Б. Д. бе набързо свален и уволнен от НИМ, (макар и без това да бе с временен мандат и назначение!).

Резилът със “Самуиловия надпис” от Петрич
През пролетта на 2004 г. бяхме неми свидетели на нов голям цирк с видното медийно участие на Б.Димитров. През март група иманяри от с. Самуилово, Петричко, “откриват” каменна плоча с кирилски надпис, предложена впоследствие за откупка на малкия музей в Мелник, а поради недоимъка му – после и на Благоевградския регинален музей. Веднага, само че неподготвен. Накрая се наложи други родни светила на старобългаристиката като проф. Казимир Попконстантинов от Търново да замазват резила на “Божко” и да го оправдават.

Митовете за Божидар Димитров

МИТ № 1: навсякъде Б.Д. сe представя като "професор". Както всички знаем, само редовен хоноруван преподавател във висше заведение може да се титулува ПРОФЕСОР. А г-нът Б.Д. никога не е избиран за такъв, в нито един университет в България (или може би е бил в закрития Славянски?). Не че не може да стане, де! (спр. проф. Иван Славков-Батето, и много други). Но пък друго си е да си добавиш към маститата фигура и титлата "професор"! Нищо, че господинът има (по признание на колеги - учени от Института по история към БАН), само съмнителната научна степен “старши научен сътрудник ІІ ст.”, която в най-добрия случай е сравнима с доцент във ВУЗ. Това май се наричаше самозванство....

МИТ № 2: Б.Д. е суперпрофесионалист, той е "лицето" и символът на НИМ. Абсолютно НЕВЕРНО. Отвсякъде ни се натрапва мнението, че Б.Д. е велик експерт по историческите проблеми, велик мениджър и доказан професионалист. Тук е достатъчно да се изясни само как Б.Д. стана директор на Националния исторически музей за последния си мандат. На изборите през 2001 г Б.Д. е издигнат от БСП като неин кандидат за депутат в област Шумен, трети по ред в листата. За жалост най-вече на самия Димитров, (а и на цялата културна общественост!), БСП успява да спечели само два мандата в този избирателен район, и Б.Д. не влeзe в Парламента – несполука за втори път след 1997 г. (тогава провал в Кърджали!). Неговото “уреждане” на държавна служба стана проблем за политическите му приятели. Тогава влиятелният му покровител, напористият лидер на БСП, Георги Първанов не пести сили, връзки и политическо изнудване, за да го уреди. Всички добре си спомняме, че през юни 2001 г. ‘Величеството’ състави правителство с двама откровени функционери на партията на ключови постове в държавната администрация, т.е. в явно съглашателство с БСП.

За съжаление, както се знае, българската култура от десетилетия е “последна дупка на кавала” - сред приоритетите на почти всяко правителство у нас. Затова и там Царят назначи удобният и никому неизвестен (освен нему!) композитор на оратории Б.Абрашев (вече покойник). Новият министър набързо обяви конкурс на нов директор на НИМ през есента на 2001 г. Под силния и ежедневен натиск на Г. Първанов - Гоце, пред министъра и комисията, Б.Д. бе избран за победител в един режисиран и напълно необективен конкурс – без оглед на визия, идеи и програма за развитието на институцията в следващия мандат.

И така, след 3 Ѕ години отсъствие - Б.Д. триумфално се завърна на директорския стол в НИМ, за радост на по-голямата част от верния му персонал. За голяма изненада на всички в историческия бранш, които го познаваха като ярък критик, обругател и враг на Кобургската династия, Димитров бе назначен на отговорен пост именно с царски подпис!
Междувременно цялата работа по преместването на музея обаче бе вече успешно извършена от стария екип на д-р Иля Прокопов, и Б.Д. реваншистки разтръби, че щял “да връща НИМ пак долу в центъра”, този път – “в сградата на Партийния дом”! И така до ден днешен (октомври 2012 г.!)

През късната есен на същата 2001 г. се проведоха и президентските избори. За съжаление на демократичната общност след няколкото колебливи хода и голямата “царска подкрепа”, синият президент П. Стоянов загуби, и на негово място бе избран кандидата на БСП – Георги Първанов, станал ноторно известен като ГОЦЕ. След “червените бабички”, не можеше да има по-доволен от кариериста Б. Димитров. Той бе на върха на щастието, черешката на сладоледа. Политическите му мераци най-сетне се реализираха в пълна степен. Б. Д. набързо се намести като пръв съветник на новия президент, председател на разни съвети на леви “интелектуалци”, показно обикаля старините из страната, даже се пъчи при връчването наградите на спортистите на страната по Коледа.

От своя страна Националният исторически музей в Бояна с бързите действия на новия си стар директор, се превърна от важен културен и изследователски център - в удобен, но унизителен декор за президентски приеми и показни “светски” събирания – за 3-и март, 24-и май и други празници. Неговият шеф е голям и влиятелен общественик, но музеят нямаше примерно действаща телефонна централа или уебсайт! За сметка на това, на ливадата пред НИМ, сред античните мраморни релефи и колони, бяха нескопосано курдисани недействащи стари съветски хеликоптери и МИГ-ове - символ на фалиралата "Империя на злото".

МИТ № 3:
Б.Димитров е "голям историк" и "истински патриот". Да, но... с големи резерви. Разбира се, с този портрет на Б.Димитров не бих искал да изтъквам единствено отрицателните му черти. Тъкмо напротив, той е съставен именно с цел да “демаскира” неговите истински политически и партийни връзки и червено потекло.

В заключение, Б.Д. се изявява като голям патриот и защитник на националната кауза. Редовно издига идеи за ново написване на национална доктрина и защита на българите извън днешна България. Особено дързък и вулгарен Б.Д. е по адрес на днешна Република Македония и македонските граждани. С обидите си и квалификациите, че македонците били “креатура на Коминтерна”, “безродници” и пр., той е често възхваляван и от пошлия национализъм на “новите варвари” на Слави Трифонов и неговите сценаристи. Всички си спомнят грозните сцени от миналата година (2004), когато Б.Д. и лидерът на ВМРО Кр. Каракачанов просташки заплашваха в предаването “Сблъсък” с най-груба физическа разправа професор Иван Калчев от СУ, който защитаваше една еволюционна идея за държавата Македония. Това едва ли обаче е изненадващо, като се има предвид, че Б.Д. е редовен гост на примитивно-националистични предавания като “Сите българи заедно..” на СКАТ, или “при Слави” в bTV (писано в 2005).Обкръжението на Б.Д.

По медии и преса директорът на НИМ е редовно заобиколен от небезизвестни лица като:

- Димитър Иванов (по-известен като ‘Митьо Шестака’, сега спасител и издател на в-к ‘Дума’, друг “патриот”), още и “кадърно ченге”;
- стария му приятел Кирил Христосков (старo кадрово ченге от МВР от 80-те год., бивш шеф на специализираното звено за борба с трафик на културни ценности, уволнен от министър Б. Бонев, (сега учредител на НПО фондация за “спасяване на старините”и пръв директор на частния музей на Васил Божков!),
- Боян Радев (някога олимпийски шампион, а сега колекционер и “спасител на българското изобразително изкуство”),
- Резидента на ДС и висш червен функционер – Бриго (Бригадир) Аспарухов (неуспешно изстрелян от Н.В. за специален координатор на службите в 2004);
- и други такива, все тъмночервени креатури, почтени бизнесмени и “патриоти”.

Много хора ще си спомнят как през 1997 Б. Димитров и Б. Радев, силно подпийнали и клатушкащи се, се гавреха и просташки се закачаха с журналистката Светослава Тадъръкова в предаване на БНТ. Не случайно и до днес Д. Иванов има “своя” зала в НИМ, пълна с негови материали – редки паметници на античната култура, а на много други ценни църковни старини и експонати в НИМ се мъдри табелка “дарение от Б. Радев”. Та това са големите защитници на нашето културно наследство в нова България! Грабителите сега са спасители…

Всъщност, визията на Б. Димитров за националните старини се изчерпва с няколкото изречения, казани пред любимия му просташки в-к "Труд" през зимата на 2001 (цитирам по памет): ”...ние тук в НИМ имаме и пазим хиляди ценни експонати, намерени в земите на всичките наши съседи – сърби, гърци, македонци и др. Но ние никога не ще им ги върнем, това си е само наше национално богатство, и може да стане само през трупа ми...!!!”. С една дума: - “Плюя на спогодбите на ЮНЕСКО за световното културно наследство, пък и вече ги няма П. Стоянов, Ив. Костов и Емма Москова - да ме уволнят! Аз съм недосегаем и неуязвим!”.
Във всяка една цивилизована държава за такива безотговорни твърдения и откровени нарушения на ратифицирани от България споразумения, си отиват моментално не само самият им автор, но и ресорния министър.

Така, в началото на ХХІ век, в сферата на културата България се върна в мракобесието на сталинизма. Най-висшият представител на културната българска политика е исторически реваншист и примитивен националист, неадекватен на новите световни тенденции, нежелан гост в Македония, Гърция и официален ’persona non grata’ в Италия.

Любопитно е да се знае, че миналото лято (2003?) Б. Димитров бе един от кандидатите на БСП за кмет на столицата, преди одобряването на ‘малката секира’ Стоян Александров. Загубил шансове за кмет, той моментално е изстрелян като водач на листата за столични съветници. Плакатите и клиповете крещят: “Той е НАШАТА НАДЕЖДА!”, а Б. Д. се облизва в очакване да стане председател на Общинския съвет. Засега неуспешно....

Всъщност, както вече стана ясно, големите амбиции и патриотизъм на нашите учени и интелектуалци от червено потекло, приключват с влизането им в Парламента и наместването на щедрата депутатска трапеза (справка съпартиеца му - А. Пантев). С голяма доза вероятност, така ще се случи и с “професора” Божидар Димитров.
*******

ПС: Прогнозата ми, описана по-горе през 2006-7, напълно се потвърди, след като лицето Б. Д. бе избран за министър през м.юли 2009 г.
=======================================================================
Бел. 1: Б.Д. пред "Жълт Труд": "...спал съм с десетки жени, особено като ученик в Созопол. Обожавах да им правя френска любов, а рускините ми пишеха горещи писма. Дъщеря ми ме нарече по същия повод „голям пич”. Правех го по 6 пъти на вечер, всеки път по 3 минути. До 25-ата си година, преди да дойда да следвам в София, с българка не бях лягал. Харесвам и двупосочната орална любов, когато жената е добре измита”.

БЕЗ ПОВЕЧЕ КОМЕНТАРИ.

Досието на БД: - http://glasove.com/pdf/glasove_2009_27.pdf

За гларуса с 3-те имена:
- http://www.capital.bg/show.php?storyid=767521

Пухкавият Б. Д. в главното фоайе на стария НИМ, ок. 1995 г.

Б. Д. - верен защитник на ченгетата и В. Божков-Черепа.

Незаменимият директор на НИМ - с кожена тужурка на стола на бай Тошо в резиденция Бояна, дом № 1.

Б. Д. с новият си господар ББ.

12 януари 1998, НИМ. Б.Д. предава оригинала на "История славянобългарска" на игумена на Зографския манастир дядо Амвросий - "Лесно я изнесохме. През 1984 г. гърците категорично не пускаха нови монаси в Зографския манастир. Имаше опасност да загубим манастира. През 1989 г. вече успяхме да изпратим монаси, защото станаха промени, вече нямаше Студена война, бяхме станали съюзници и гърците не можеха да откажат. За известно време манастирът попадна в румънски ръце и румънците масово започнаха да изнасят. Спипаха ги гърците, прогониха ги, но имаше опасност манастирът да стане гръцки. Затова беше решено “Историята” да се пренесе в България, а не да се прави подарък. Тодор Живков изобщо не я е виждал, беше си в касата на разузнаването.Ами, нормално е – аз бях в 14-и отдел на Първо главно управление, т.нар.културно-историческо наследство. Работихме само в чужбина и издирвахме документи за историята на България. Там и да искаш, не можеш да напишеш дори срещу тъща си, че, примерно, не е съгласна с мероприятията на народната власт. Само професионалната работа, за която си нает, можеш да вършиш. С хората не се занимавахме, само с исторически ценности"!

Двамата Индиани на Бг-археологията.

БД: "Абе, какво ме занимавате вие, аз съм жив министър"! 2010 г.

Лицата на БГ културата - БЕЗ КОМЕНТАР.

ДС имената на агента Б.Д. Само това говори достатъчно за какъв комплексар става дума...

Цитат на мастития БД, още като съветник на Гоце: "Аз не смятам, че към Европейския съюз и военната му структура НАТО трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите", вестник „Монитор“, 1 януари 2003.!!!

*Ръкописът е от  2005/6, но не е публикуван.


Източник:
glasove.com/na-nov-glas/22728-koy-vsushtnost-e-bozhidar-dimitrov


Още щрихи към биографията на Божо: doktora757.blog.bg/history/2014/11/17/bojo-vampira-si-nameri-maistora-iznesoha-mu-kirlivite-rizi-i.1314708




Гласувай:
8
4



1. leonleonovpom2 - Да, герой на нашето време! те не са ...
05.03.2015 00:10
Да, герой на нашето време! те не са малко, той е един от тях!
Морякът, тръгнал да учи история Един от българските митове-любима негова тематика, неописан в книгите му
Има такава възможност, ако си сгафил и те вербуват....
цитирай
2. merlin68 - Аз за Божо, нямах изградено поло...
05.03.2015 15:26
Аз за Божо, нямах изградено положително, или отрицателно мнение. Някои от изявите му по медиите са ме дразнили, други напротив съм намирал за доста патриотични. Като историк също, някои негови исторически интерпретации не възприемам въобще, други намирам за верни - въобще с неутрално към личността му виждане съм.
Затова ще кажа, че четейки този материал, който видимо е насочен да очерни Божо, той всъщност ми стана симпатичен, за разлика от автора на маТриалчето:) Всъщност, автора се вписва много по-добре от Божо в определението "доносник".
И накрая, подчертавам, че напълно подкрепям това което Б. Димитров е казал за евроатлантическата ни интеграция:
"Аз не смятам, че към Европейския съюз и военната му структура НАТО трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите"
Това определение явно особено е подразнило автора на тази помия, познал се е човека в сгънатото на две мекере с вазелинчето:)))
цитирай
3. leonleonovpom2 - Аз имах супер мнение за него, Мерлин ...
05.03.2015 21:12
Аз имах супер мнение за него , Мерлин Докато лично не чух и видях свободното му тълкувание за Гордиан и Транквилина Че и" резнал "главата, както често се случвало това и иззел парите и от обръщение, затова сребърните и монети са толкова скъпи
Тогава взех да го наблюдавам под лупа Лесно видях, че той силно се възползва от възможността, че историята позволява да говориш искани и красиви небивалици, защото са чакани и да трупаш актив

Но друго е по - лошото Алчността! Че го прави за пари!
Това за мен е абсолютно доказано, иначе не бих го казал никога
Приятна вечер!
цитирай
4. doktora757 - Аз за Божо, нямах изградено поло...
05.03.2015 21:40
merlin68 написа:
Аз за Божо, нямах изградено положително, или отрицателно мнение. Някои от изявите му по медиите са ме дразнили, други напротив съм намирал за доста патриотични. Като историк също, някои негови исторически интерпретации не възприемам въобще, други намирам за верни - въобще с неутрално към личността му виждане съм.
Затова ще кажа, че четейки този материал, който видимо е насочен да очерни Божо, той всъщност ми стана симпатичен, за разлика от автора на маТриалчето:) Всъщност, автора се вписва много по-добре от Божо в определението "доносник".
И накрая, подчертавам, че напълно подкрепям това което Б. Димитров е казал за евроатлантическата ни интеграция:
"Аз не смятам, че към Европейския съюз и военната му структура НАТО трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите"
Това определение явно особено е подразнило автора на тази помия, познал се е човека в сгънатото на две мекере с вазелинчето:)))


За НАТО напълно съгласен, но въпросът е за Божо и историята, така както той я тълкува. Спор няма, добре се е маскирал като "националист" и "патриот", но той не е такъв и то доказано! Работи за гърците и систематично ни скапва отношенията с Македония, това е факт! Освен това има нещо нечистоплътно и в произхода му /познавам се с негови съученици/, които разказаха интересни неща за фамилията му. Има и други неща от житие-битието му, които неистово крие от времето когато е работил в 14-ти отдел на ДС, въпреки, че наскоро дори си публикува досието в книга, САМО ЧЕ ТОВА НЕ Е ПЪЛНОТО МУ ДОСИЕ!...... Този човек злепоставя България и е вреден; няма място за него в такава институция каквато е НИМ; да се маха оттам!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3418663
Постинги: 477
Коментари: 1909
Гласове: 3147
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30