Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2016 14:32 - Флорин Курта; Създаването на славяните
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 2699 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 09.08.2016 23:30


                            image


   
          Флорин Курта; СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ



   През 2009 г. се появи книгата на проф. Флорин Курта „СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ; История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2009 г.

   Първо две думи за автора; проф. Флорин Курта (румънец) е преподавател по средновековна история и археология в Университета на Флорида, САЩ. Горната книга е издадена от Cambridge University Press и получава специалната награда „Хърбърд Бакстър Адамс“ на американската асоциация за история през 2000 г.; с това хубавите работи май свършват.

   Какво ни предлага автора в неговото пространно изследване от 446 страници в голям формат. Първо заглавието е доста подвеждащо, и когато си взимах книгата се подведох и самия аз, тъй като нямах възможност да прегледам внимателно съдържанието. С това заглавие читателят остава с първоначално грешно впечатление, че все едно, че някой е „създал“ „славяните“ и професора се е заел с благородната задача да разобличи това уродливо явление, фалшификации и манипулации на древната история на Балканите и най-вече неща касаещи нашия регион и България. Нищо подобно обаче книгата не съдържа; напротив, проф. Флорин Курта се опитва по един по-рафиниран начин не само да ни пробутва старите клишета и фалфишикации за „славяните“, но и изгражда нови такива. Той разбира се не го прави по начина на някои руски изследователи, които в най-новите си публикации вече говорят за „славяни“ от зората на човешката цивилизация и култура, крадейки историята на други етноси и култури и приписвайки си техните постижения. Курта тръгва по друг по-заобиколен начин. Примерно той използва и уж дава изворите за „славяните“ от латински, гръцки и други източници, но не ги цитира пряко, а ни ги преразказва и обобщава, като насочва нещата в желаната от него трактовка и тълкуване на текста със съответните „научни“ заключения – един похват доста добре познат от близкото минало, от тоталитарния период и комунистическите учебници и цензура. Нещо повече, неудобните му антични и ранносредновековни автори, Курта ги подлага на унищожителна критика със съотвената софистика и словесна еквилибристика, без обаче да разполага и оперира със сериозни факти и аргументи в защита на своята позиция. След това на повече от 30 страници професора обяснява на безпросветната читателска аудитория що е етнос и как се създава славянската етничност, концепции и подходи, като ни цитира разни съмнителни автори като Павел Йозеф (Йосиф) Фафарик, Франтишек Палацки, Хердер, Коен, някои руски учени, включително и сталиновата концепция за националната история. Смесвайки различни коцепции и теории и говорейки с общи и нищо не значещи приказки, проф. Флорин Курта прави един пълен „тюрлюгювеч“ от наукообразност и произволно избрани цитати, чиято цел е да обърка читателя или да му внуши „тежестта на научния труд“! Курта обаче заобикаля няколко ключови въпроса и фундаментални неща за т.нар. „славяни“:

1. Няма такъв етнос „славяни“; има редица народи, които са обобщени от някого с това име, което дори не е и самоназвание на никой от тези народи.

2. Терминът „славяни“ се появява и влиза в употреба едва в 16-17 в., когато се появява поръчковата книга на хърватския католически абат Мавро Орбини „Царството на славяните; днес изопачено наричани склавони (роби)“ (Пезаро, Италия, 1601 г.).

3. До 16 в. (и особено в ранното средновековие 4-7 в.) определени народи са били наричани от римляни и ромеи (византийци) „склавени“ - роби (от sklavus – роб на латински език). Но „склавени“ (роби) е много различно от старобългарското „словени“ (слове-ни, от слово, слове – буква; „словесници“, „буквеници“, „хора на словото“). Т.е. словени/славяни означава хора, които говорят на сроден език и се разбират помежду си без преводачи, за разлика другите народи, които говорят на други езици и са „немци“ (сякаш като неми, които не ги разбираш)! Това определение идва на мода през 9 век, а се утвърждава чак през 16-17 век.

   Нито робите, нито хората на словото могат да бъдат определени като етнически понятия, а още по-малко като самоопределение или самоназвание на съответните народи или някой отделен народ.

   Самият факт, че Курта слага знак на равенство между „склавени“ и „славяни“ показва че неговия труд е манипулативен и далеч от всякаква обективна наука. Той дори не си прави труда да дискутира етимологията на двата термина, а още по-малко писанията на абата Мавро Орбини. Нещата му се опират на тясно свързаните с геополитиката учени от 18-19 в., което запраща труда му директно в коша за боклук.

   Въпреки, че уж работи с изворовия материал, авторът само на едно единствено място цитира Теофилакт Симоката, който говори за група склавински воини нахлули в Тракия през 588 г. и, които Симоката назовава „гети“(стр. 113)!!!….. Истината е, че много бройни автори от изворите и хронисти назовават „склавините“ гети и готи, като подчертават, че това е един и същ народ, чието старо име е това на траките гети (наричани също маса-гети, даки, мизи и скити). Курта обаче с многозначително мълчание отминава този важен въпрос и ни пуска по неговата си пързалка от изтъркани клишета, неглижирайки старите автори…….

   На стр. 128 Курта почти надскача себе си в словестните еквилибристики като твърди следното: „…..Според Теофан Юстиниан бил насочил тази кампания едновременно против българите и склавините. Това може да означава, че склавините от 688/9 г. са били клиентелистки структури на българския кан. Същото може да истина и за северите, и за седемте племена, т.е. за преместените от българите през 681 г. славянски групи ….“. В кой извор Курта прочете, че българския владетел или цар се нарича „кан“(„хан“), остава загадка за аудиторията, както и че въпросните седем племена са „славяни“!?!…...

   Другото внушение, което прави Курта е, че „славяните“ и българите правели някакви „набези“ на Балканския полуостров, т.е. идвали и си отивали когато си поискат от далечни разстояния, без да се впуска в подробности и детайли как примерно са преодолявали за кратко време стотици и хиляди километри, без пътища, без инфраструктура и обоз и през враждебна римска/византийска територия! При това както е известно, за „славяните“ се твърди, че те не са притежавали конница, а са се криели в блатата и горите…. Според Флорин Курта „славяните“ също така нямали един владетел или военначалник, а често убивали вождовете си по време на пирове или при пътуване. Той твърди също, че нямало индикация за славянски вождове преди 560 г. Голяма загадка е как са си провеждали военните си кампании и „набези“ от блатата и без вождове и военначалници, че дори превземали и укрепени градове. Така например в една такава кампания „хуните“ превзели в Тракия над 100 укрепени градове!?…. В яростен изблик Йоан Ефески дори се оплаква, че по време на своето нападение през 581 г. склавините се били научили да водят война по-добре от ромеите; в „Стратегикон“ дори е описано, че ромеите заимствали от тях начина на бой с копия. Ромейските части дори били въоръжени със „славянски копия“. Как стават тия работи, ако може някой по-разумен да ми обясни?!?

   На 132 стр. автора публикува една хронологична таблица, където са дадени нашествията на Балканите на разни „варвари“ в посочения период (5-7 в.). От таблицата става ясно, че българите се появяват на Балканите още през 493 г. Най-малко половин век преди хуните и „склавените“ . Доста интересен факт! Ако го свържем с известните карти на Евсевий и Св. Йероним от 3-4 в., с географски фиксирани българи в Мизия, Тракия и Македония, става доста интересно, но проф. Курта не се интересува от тези неща, него го интересуват клишетата и манипулациите.

   На стр. 231 Курта потъва в явни лъжи и се оплита в тях като пате в кълчища. Ето какво ни казва той: „…..Хунската „империя“ нямаше свой наследник северно от Черно море. От края на 5 в. кутригури, утигури, сарагури и оногури са си поделяли както контрола над степите, така и интереса на историците и изворите. Първите, които споменават „кутригурите“ са Прокопий и Агатий Миринейски. И двамата ги отнасят към „хуните“. Германски историк от епохата на романтизма обаче извежда твърдението, че кутригурите и утигурите са българи. За мнозина неговото твърдение е все още неоспорима истина, въпреки факта, че в нито един извор в, който се говори за „българи“, нямаме сведение за „кутригури“, и обратното. Българите се появяват в писмените свидетелства не по-рано от средата на 4 в. и то в района северно от Кавказката планинска верига…...“. Казаното влиза в явно противоречие с таблицата от 132 стр., която фиксира българи на Балканите, макар представено само като „набези“. Арменски хроники посочват българи още през 2 в. пр. Хр. в Кавказ. А на автора даже и не му хрумва логичната идея, че векове преди това българите може да са се наричали с различно име/имена….. Ама откъде тава дълбочина на мисълта; май прекалено много искаме от човека преподаващ средновековна история в САЩ. А и как да обясним факта, че на местообитанието на кутригурите около Крим и Северното Причерноморие има стотици ранносредновековни български крепости и селища. Само в Крим те са над 300 и са определени като български именно от руски археолози. Преди българите и кутригурите, там пък беше тракийското Боспорско царство, чийто владетели носеха звучни тракийски и български имена, факт!…..

   По-нататък в изложението автора пише големи глупости за българите, а разделът му за археологията е „типична творческа грешка“ изсмукана от пръстите. Спекулациите и неадекватния анализ на Курта за ареала на определени фибули просто е извън коментар.

   По-нататък в изложението цитатите от Фридрих Евгелс за военната демокрация ми дойдоха малко в повече. В последната глава Курта се опитва да преиначава фактите за славяните дадени ни от Йордан в „Гетика“ със съответните манипулации и неглижиране на проблемите и фактите показващи, че т.нар. „славяни“ са всъщност древни антични народи известни като траки, гети (готи), мизи, мирмидонци, пеони, мизийци и българи.

   На спекулациите на Курта относно старобългарския език и „славянските“ диалект и и езици просто няма да се спирам по простата причина, че автора не е линвист и не е експерт по дискутираната тема.

   Работите на автори като проф. Флорин Курта не изясняват по никой начин етногенезиса на т.нар. „славяни“, а само задълбочават и маскират проблема, въвеждайки аудиторията в заблуждение и манипулирайки я в грешна посока, затвърждавайки старите клишета и фалшификации по темата. Жалкото в случая е, че точно Унивеситетско издателство „Св. Климент Охридски“ е публикувало и дало академична трибуна на този фалшив автор, който явно обслужва ретроградни и разрушителни сили желаещи да скрият и фалшифицират истинската българска история!




Гласувай:
4
0



1. balar - Няма отърване
08.08.2016 19:48
от тия славяни. така здраво са вкопани в историята, че изкореняване няма. една лъжа повторена сто пъти става като истина.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3109454
Постинги: 465
Коментари: 1902
Гласове: 3126
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031