Още за покушението над Стефан Стамболов през 1895 г. и използваните средства от нападателите.

д-р Дориян В. Александров



                         

Илюстрация на покушението на бившия министър-председател отразено във френската преса.



От известно време проучвам въпроса за покушението срещу бившия министър-председател на България Стефан Стамболов, извършено на 15 юли (3-ти юли стар стил) през 1895 г. в центъра на гр. София. Като оставим настрана политическата обстановка и фактология, интерес за мен предизвика използваните оръжия от заговорниците-нападатели. В наличните източници се съобщават противоречиви данни по този въпрос, като до момента не съм открил ясни свидетелства и документи от, които да става ясно какви са точно оръжията от покушението, въпреки, че повечето източници посочват ятаган и дълги ножове с които е посечен Стамболов. Няма и сведения веществените доказателства по делото да са запазени в някой наш музей или архив. Всъщност музейни работници от НИМ изразиха неофициално становище, че документите по делото за покушението са загубени или унищожени, заедно с веществените доказателства малко по-късно (вероятно по височайше нареждане), тъй като в покушението са замесени политически фигури от висок ранг (всъщност тези, които стоят зад покушението).
От наличните материали – статии и репортажи от онова време все пак се очертава някаква фактология. Най-точните данни са на кореспондента Джейм Баучер, който е съвременник на събитията и дава неща и факти от първа ръка, в своите репортажи, печатани и на Запад в Европа. Другите сведения са от книгата на историка акад. Георги Марков „Покушения, насилия и политика в България 1878-1947 г.“, „Военно издателство“, София, 2003 г., както и някои допълнителни материали, които цитирам.
Покушението става в разгара на лятото около 19:50 ч. на столичната ул. „Георги С. Раковски“ някъде около сегашния НАТФИЗ и градинката „Кристал“. Преките извършители на покушението са наети македонски комити: Михаил Ставрев – Халю, Боне Георгиев, Атанас Цветков – Талю и съучастника им файтонджията Мирчо Ацов. Те нападат Стефан Стамболов и телохранителя му, които се придвижват с файтон и посичат и нараняват смъртоносно Стамболов с хладни оръжия, защото са предупредени, че той носи бронирана жилетка под дрехите (по ирония на съдбата точно този ден поради жегата той не я е сложил). В повечето източници се говори, че Стамболов е посечен с ятаган (ятагани) като повечето удари са нанесени по главата и ръцете (между 12-20 удара и рани). Двете му ръце в китките са били почти отсечени, а черепът му с тежки наранявания и счупвания, като едното му око е изтекло в следствие на посичащ удар; отсечени са също и три пръста на ръцете. След три дни Стамболов умира от раните си, като се изяснява, че оръжията са били намазани и с отровен или гранясал зехтин „за да секат по-мазно и да подлютят раните“ (това са методи на македонските комити, хайдути, бунтовници, поборници и харамии)…...  
Отделните източници посочват, че на местопрестъплението са открити захвърлени оръжията на извършителите, съответно: ятаган, дълъг нож и револвер (по Марков), ятаган и щик от пушка „Бердана“ (версия от сайта „Българска история“ и статия на д-р Боян Захов), ятагани, ножове и пистолети (по Джейм Баучер). Баучер съобщава също че при удара с ятагана по главата е била прорязана и шапката на Стамболов нанасящо ужасяваща рана, а също, че нападателите хвърлят нож по придружителя на Стамболов („….Междувременно г-н Петков изскача от каляската, но, падайки на земята, получава нараняване на китката. Преди да се изправи на крака, e уцелен по челото с нож, хвърлен от един от нападателите, който го ранява, макар и не сериозно"); ятаган и щик от пушка (по Ана Иванова, в. „Труд“); сечен с ятагани (по Росен Тахов); големи касапски ножове (документален филм за убийството на Стамболов). Има и една версия за конен полицай или военен нанесъл удар по Стамболов с кавалерийска сабя от кон, но тази версия не е потвърдена, въпреки, че заедно с извършителите са арестувани и двамата полицаи охраняващи „Юнион клуб“, но по-късно са освободени…..
Според следствието нападателя Халю посича ръцете на Стамболов с ятаган, когато той прави опит да извади револвера си, а Боне Георгиев нанася фаталния удар по главата, но не е ясно с какво точно оръжие, защото той същевременно е бил въоръжен и с револвер, с който стреля за да спре файтона на Стамболов. Не е ясно също кой мята ножа по г-н Петков.
Раните на Стамболов и пораженията, които се описват в материалите ни насочват към използване на сравнително късо и масивно остро оръжие, като всичките наранявания са от сечащи удари и няма сведения за мушкащи удари. Според мен оръжието не е ятаган, защото ятагана е по-дълъг и трудно може да се скрие в летни дрехи и в жегата, а нападението става в центъра на София, където патрулира полиция, има много хора, свидетели и т.н. Освен това ако е пък използван по-къс ятаган (примерно с дължина около 60-70 см.), то той няма необходимата маса да предизвика описаните наранявания, особено по твърдия череп, който е бил почти раздробен от ударите. От друга страна щик на „Бердана“ едва ли е бил използван, тъй като липсват мушкащи удари. Консултирах се по този въпрос и с колегата  от "Милитарията" Агоп Казасян, специалист по ХО и военни ножове, който също отхвърли версията за щик от „Бердана“ и изрази становище, че е използван най-вероятно масивен каракулак с ятагановидно острие, а не ятаган, който е неудобен и неподходящ за скрито носене. Това съвпадна и с моето становище и проучването на различните видове остриета на големи каракулаци с дължина 50-60 см., като тук давам и примери за какви точно ножове става въпрос. Такива наранявания може да нанесе само голям и масивен каракулак, който е и сравнително къс (в сравнение с ятагана) и лесен за прикриване в дрехите. Като свържем това и с факта, че нападателите са имали бунтовническо минало (харамии, комити, поборници и т.н.) е близко до практиката им да използват именно каракулаци в близкия ръкопашен бой, въпреки че тези категории люде са използвали и ятагани.
Така или иначе въпроса с конкретните оръжия на покушението остава открит и нашите становища не са нещо „от последна инстанция“. С удоволствие бих чул и други мнения или непознати факти около покушението над Стамболов по отношение на използваните оръжия.

https://www.ploshtadslaveikov.com/krayat-na-naj-yarkata-figura-v-istoriyata-na-vazrodena-balgariya/

http://www.nabore.bg/statia/stefan-stambolov-predricha-shte-me-ubiyat-na-ulicata-718-14

https://trud.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD/












                     Примери с големи каракулаци с дължина около 60 см.



Посечения Стефан Стамболов на смъртния си одър; на възглавничка горе са отсечените му китки; личат и раните по главата на министър-председателя.



                                                   Щик от пушка Бердана.



                               Каракулак (горе) и къс ятаган за сравнение.

Кътлас или абордажна сабя.