Прочетен: 2689 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2014 11:05
През миналата година ми попадна есето „Ко Дню Рождения Команданте. Че Гевара – Дон Кихот революции” от Евгения Монастирская.
Не приемам и дори смятам за вредна романтично-идеализираната представа за нареклия се Дон Кихот Алонсо Кихано. Смятам, че Сервантес симпатизира на героя си именно, когато той се връща към здравия разум. Поради което поместих свой коментар и вие можете да го прочетете от следния линк:
http://anti-global.ru/publikatsii/che-gevara-don-kihot-revolyutsii/
Проследете описанието за революционера, който наистина е отъждествявал себе си с „рицаря”, а понеже руският език вече затруднява читателите от по-новите поколения, тук ще дам своето мнение и в превод:
„Разбира се, това е изключителна личност, но доста ме смущава похвалното сравняване с „хитроумния идалго”. Необходимо е да проумеем, че „рицарят” Дон Кихот се е умопобъркал от прекалено усърдно четене. Впрочем, захласналият се по Ленин, Троцки, Сталин и Мао Че Гевара наистина наподобява този чист в намеренията си, но обречен в резултатите на своите „геройства” идалго. Значи е доста важно да възприемем откровението на Алонсо Кихано на смъртния му одър. Нали волята на Сервантес е да надари героя в края на живота му с трезво съзнание и несъстоялият се рицар изказва надеждата хората да го помнят като Добрия. Ето тези предупреждения ние отхвърляме и така се стига до трагични последствия. Та нали цялата изредена име по име компания е вече разобличена от хода на историята”.
…Чрез Google разбрах, че този мой коментар е сред доста четените ми текстове и така стигнах до факта, че повече от година моето проблемно обсъждане е останало съвсем „само”. Нито едно друго мнение било за самата статия, или пък за изказаните резерви! Замълчала е авторката, която несъмнено се е постарала да възхвали своя любимец. Мога да се обясня този феномен като потвърждение, че при цялата парадоксалност на моето несъгласие, аргументацията ми е убедителна.
Пак чрез аналогия с проблемно възприемания Рицар на печалния образ прекъснах бурното обсъждане на трагичен инцидент в московско училище: отличен ученик убива учител и охранител пред очите на съучениците си, които е взел за заложници:
Според мен, е постижение това, че замлъкването продължава повече от половин година. Към аналогията с Дон Кихот тук е прибавена и съпоставка с престъпници като Разколников и Брайвик и по този начин не е останало свободно „пространство” за следващи умувания.
Да не забравяме, че споменатите по-горе попадения са в руски сайтове с многомилионна аудитория и това ми дава основание да се похваля пред вас, любезни читатели на моя блог.
...А наскоро научих за още едно свое „попадение”, чрез което съм предизвикал мълчание. При това темата е толкова наболяла, че просто не е за вярване. Обсъдени са действията на семейство Василеви, придобили чрез присвояване несметни богатства. Потърпевши са фирми и частни лица, хвърлена е сянка върху Университета за национално и световно стопанство, но… освен коментара на вашия покорен слуга - пълно мълчание.
Уверете се през следния линк:
Ще ви е интересно, тъй като са показани и снимки на доволни и усмихнати хора. Усмивките им следва да ни тревожат, тъй като те издават колко комфортно се чувстват такива лица, умеещи „по сравнително честен начин да отнемат чуждите пари”, както се хвалеше прословутият герой на Илф и Петров Остап Бендер…
Приятно четене и съпоставяне.
Банката на тайната власт ограбва нашето ...
Истината за КТБ е гарант за живота на Цв...
