Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.

Хиляда и едно парченца сбъдване,
събрани в полунощната наслада.
Понякога си вярвах, чак до съмване,
че съм последната Шехерезада.

А лятото преля във тежка есен
и сложи край на сладките мечтания -
разбрах, че принцът търси си принцеса
с хиляда и едно, уви, желания.

Не плаках дълго. В мен се утаи
една новооткрита малка тайна -
Шехерезада има нужда да поспи.
За да събира сили и разказва...

Драскоманията, май, не ти дава мира?☺

Благодаря ти, Куш, рицарю :)
С уважение: от един великан ;))

да коментирам, но първият обиден коментар ме ядоса и се сетих за думите: Свиня от кладенчова вода разбира ли?
Стихотворението ти е много хубаво, Хриси.:)

Благодаря ти. Аз отдавна не се ядосвам от подобни коментари - в крайна сметка всеки е това, което може.
А и благодарение на този коментар имам възможността да ти благодаря за това, че прочете и хареса стихотворението ми :)

Който си го може, си го може. Благодаря за удоволствието!