Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2018 15:11 - Чхандогя упанишад
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.06.2018 12:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Откъси от Чхандогя Упанишад

Брахман е всичко. От Брахман идват всички явления, всички усещания, всички желания и действия. Но са само име и форма. За да познае Брахман, човек трябва да преживее единството между Него и Аза или Брахман, който живее в лотоса на сърцето. Единствено така човек може да избяга от мъката и смъртта, и да стане едно с фината Същност, която е отвъд всяко познание.

Нека тишината дойде в крайниците и в речта ми;
в дъха, ушите и очите ми;
нека всичките ми сетива станат ясни и силни.
Нека Брахман ми се разкрие.
Нека никога не отричам Брахман, нито Брахман — мен.
Нека аз бъда с Него и Той с мен —
нека бъдем винаги заедно.
Нека на мен, който съм отдаден на Брахман,
се разкрие святата истина на Упанишадите.
ОМ... Мир, мир, мир.

Дългът има три условия. Първото е саможертвата, ученето и милосърдието; второто е аскетизмът; третото е ученикът да живее в дома на учителя и да практикува целомъдрие. Тези три условия заедно водят човека към Дома на Блаженството. Но онзи, който е твърдо установен в познанието за Брахман, постига безсмъртие.

Тази вселена действително е дошла от Брахман. Тя живее и съществува в Брахман. Няма съмнение, че всичко е Брахман. Нека онзи, който е свободен от петната на страстите, боготвори единствено Брахман.

Човекът е това, което е волята му. Каквато е волята му в този живот, това става той, след като го напусне. Затова волята му трябва да бъде фокусирана върху постигането на Брахман.

Азът, който може да бъде осъзнат от пречистения ум и просветленото съзнание; чиято форма е Светлина и чиито мисли са мисли на Истината; който остава чист и непривързан като етера; от когото идват всички действия и желания; всички миризми и вкусове; който прониква всичко; който е отвъд сетивата и в когото е пълнотата на Блаженството — завинаги — Той е моят собствен Аз, който живее в лотоса на сърцето ми.

Азът е по-малък от оризово зърно, по-малък от ечемичено зърно, по-малък от синапено зърно; Той е по-малък от най-малкото зрънце, по-малък дори от сърцевината на това зрънце. И все пак Азът, който е в лотоса на сърцето ми е по-голям от земята, по-голям от небесата — да, по-голям от всички светове.

Онзи, от когото идват всички действия, всички желания, всички миризми и вкусове; който прониква всичко, който е отвъд сетивата, в когото е пълнотата на Блаженството завинаги — Той, Азът, който седи в храма на сърцето, е действително Брахман. Аз, който боготворя Аза в лотоса на сърцето си, ще Го постигна при смъртта си. Онзи, който Го боготвори и се уповава на Него — със сигурност ще го постигне.

Мъдрецът Шандиля е казал: "В момента на смъртта си, позналият Брахман трябва да медитира върху следните истини:
Ти си нетленен.
Ти си Неизменната реалност.
Ти си Изворът на живота."

На това познание, познанието за Брахман, от което веднъж отпивайки, човек повече никога не изпитва жажда, Гхора Ангираса научил Кришна, сина на Деваки.

-----

Веднъж момчето Сатякама отишло при майка си и рекло: "Майко, искам да изучавам Писанията. Какво е фамилното ми име?" *

Майка му отвърнала: "Сине, не знам. В младостта си работех като прислужница на много места. Не знам кой е баща ти. Аз съм Джабала, а ти си Сатякама. Наричай се Сатякама Джабала".

След това момчето отишло при Гаутама и помолило да бъде прието като негов ученик. "От кое семейство си, моето момче?", попитал мъдрецът.

Сатякама отвърнал: "Попитах майка ми кое е фамилното ми име, а тя отвърна: "Не знам. В младостта си работех като прислужница на много места. Не знам кой е баща ти. Аз съм Джабала, а ти си Сатякама. Наричай се Сатякама Джабала". Така че аз съм Сатякама Джабала, учителю".

Мъдрецът рекъл: "Само един брахмин би могъл да говори така**. Иди и ми донеси гориво, защото ще ти бъда учител. Ти не се отклони от истината".

След като посветил Сатякама, мъдрецът му дал стадо, състоящо се от четиристотин хилави и болни крави, и му казал: "Грижи се добре за тях, моето момче". Момчето веднага ги отвело в гората, заричайки се, че няма да се върне, докато не станат хиляда. То живяло в гората много години и когато стадо се умножило на хиляда крави, биволът на стадото отишъл при него и му казал: "Сатякама, сега станахме стадо от хиляда. Заведи ни при учителя, а аз ще те науча на една стъпка към Брахман".

"Кажи, моля те", рекъл Сатякама.

Биволът отвърнал: "Изтокът е част от Господ, както и Западът; Югът е част от Господ, както и Северът. Четирите посоки на света образуват една стъпка към Брахман. Огънят ще те научи на друга".

Сатякама тръгнал на път на следващия ден. Вечерта запалил огън и когато седнал с лице на изток за своето богослужение, той чул един глас, идващ от огъня, да казва: "Сатякама, ще те науча на една стъпка към Брахман. Тази земя е част от Брахман. Небето и небесният свят са части от Него. Океанът е част от него. Всички те образуват една стъпка към Брахман. Лебедът ще те научи на друга".

Сатякама продължил пътуването си. На следващата вечер, когато запалил своя огън и седнал с лице на изток, за да изпълни богослужението си, един лебед долетял при него и му казал: "Дойдох, за да те науча на една стъпка към Брахман. Този запален огън пред теб, о Сатякама, е част от Брахман; така е и с луната; светкавицата също е част от Него. Всички те образуват една стъпка към Брахман. Едно момче ще те научи на друга.

На следващата вечер, когато Сатякама запалил своя огън и седнал обърнат на изток, готов за своето обожание, едно момче дошло при него и му казало: "Ще те науча на една стъпка към Брахман. Дъхът е част от Брахман, зрението е част от Брахман, слухът е част от Брахман, умът е част от Брахман. Всички те формират една стъпка от Брахман".

Накрая Сатякама пристигнал в дома на своя учител и почтително му се представил. Веднага щом го видял, Гаутама възкликнал: "Моето момче, лицето ти свети така, сякаш си познал Брахман. Кой те е учил?"

"Същества различни от човека", отвърнал Сатякама, "но бих искал вие също да ме учите, защото съм чувал от мъдрите, че единствено познанието, получено от гуру, води до Върховното добро".

Тогава мъдрецът го научил на това познание, без да пропусне нищо.

*В древността в Индия, децата били пращани в специални горски училища, гурукул, всяко от което било ръководено от отделен мъдрец или аскет; това образование се отличавало със спазването на целомъдрие и изучаването на свещените Писания под ръководството на учителя; този етап от живота на човек се нарича брахмачаря. Сатякама попитал за фамилното си име своята майка, защото това било нужно, за да бъде допуснат в такова училище.

**Мъдрецът имал пред вид, че момчето не скрило истината, въпреки че това издавало свободния живот, който била водила майка му в младостта си.

-----

Упакошала живял като ученик в дома на Сатякама в продължение на дванадесет години. Учителят позволил на другите си ученици да се върнат по домовете си, след като били учени на истината в продължение на дълго време, но на Упакошала не разрешил. Съпругата на Сатякама помолила съпруга си да завърши образованието му, за да може той да се върне в дома си като останалите, но Сатякама не само отказал да го направи, но заминал на пътешествие. При това Упакошала толкова много се натъжил, че не бил способен дори да се храни. Съпругата на учителя го обсипвала с храна и се отнасяла към него с нежна обич във всяко едно нещо, но нямало полза. Накрая момчето извикало: "О майко, сърцето ми е все още толкова нечисто; чувствам се толкова нещастен, че не мога да се храня!"
Тогава от огъня, който той бил запалил дошъл един глас: "Този живот е Брахман. Небето е Брахман. Блаженството е Брахман. Познай Брахман!"

"Знам, че животът е Брахман", отвърнал Упакошала, "но не знаех, че небето е Брахман и че блаженството е Брахман".
От огъня отново се чул гласът, който обяснил, че небето е лотосът в сърцето, където живее Брахман и че блаженството е блаженството на Брахман. Гласът казал: "И двете са Брахман" и продължавайки, научил Упакошала на следното: "Земята, храната, огънят, слънцето — всички те, които ти боготвориш, са форми на Брахман. Онзи, който е виждан в слънцето — Аз съм този. Онзи, който живее на изток, на север, на запад и на юг, който живее в луната, звездите и водата — Аз съм този. Знай със сигурност, че истинската природа на света — която е моята природа — никога не може да ти навреди".

Тогава огънят, който бил само земен огън, запален, за да се направи приношение, приел нов аспект и станал Самият Господ. Земята се трансформирала; животът се трансформирал; слънцето, луната, звездите, светкавицата — всичко се трансформирало и се изпълнило с Бог. Ето как на Упакошала била разкрита истинската природа на нещата.
След известно време Сатякама се завърнал. Когато видял Упакошала, той рекъл: "Моето момче, лицето ти сияе като на човек, който е познал Брахман. Кой те научи?"
"Същества различни от човека", отвърнал Упакошала.

Тогава Сатякама казал: "Синко, това което си научил е вярно. Както е вярно и онова, на което ще те науча сега. Злото никога няма да може да се задържи в онзи, който го знае, както и водните капки не се задържат по лотосовото листо":

"Онзи, който сияе в дълбините на очите ти — Той е Брахман; Той е Азът на твоя аз. Той е Красивият, Сияйният. Той свети във всички светове навеки".

-----

Когато Шветакету бил на дванадесет години, неговият баща, Уддалака Аруни, му казал: "Шветакету, трябва да отидеш на училище, за да се учиш". Никой в нашето семейство не е невеж за Брахман, детето ми". След което Шветакету отишъл при учител и учил в продължение на дванадесет години. Когато научил наизуст всички Веди, той се върнал у дома си изпълнен с гордост от учеността си.

Баща му, като видял неговото самомнение, му казал: "Шветакету, попита ли за онова познание, чрез което чуваме нечуваемото, чрез което възприемаме невъзприемаемото и чрез което познаваме непознаваемото?"

"Какво е това познание, господине?" попитал Шветакету.

"Както познавайки една буца глина, човек познава всички неща, направени от глина, детето ми — като разликата между тях е само в имената им и възниква единствено от речта, докато истината е, че всички те са направени от глина; както познавайки бучка злато, човек познава всички неща, направени от злато — като разликата между тях се състои само в различните им имена и възниква единствено от речта, докато истината е, че всички те са злато — точно такова е и познанието, узнавайки което, ние познаваме всичко".

"Но със сигурност моите почитаеми учители са невежи за това познание; защото ако го притежаваха, щяха да ме научат на него. Затова, господине, научете ме вие на него".

"Така да бъде", казал Уддалака и продължил с думите:

"В началото било Битието (Брахман), което било Едно без второ. Някои казват, че в началото съществувало и небитието, от което възникнала тази вселена. Но как това би могло да бъде вярно? Как битието би могло да се роди от небитието? Не, сине мой, в началото било само Битието — Едно без второ. Той, Единият, си помислил: Нека стана много, нека се умножа. Тогава той излъчил вселената от Себе си. Излъчвайки вселената от Себе си, Той влязъл във всяко едно същество. Всичко, което съществува, съществува единствено в Него. Той (Брахман) е истината. Той е фината същност на всичко, Той е Азът (Себето). И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми повече за Аза".
"Така да бъде, детето ми:

Както пчелите събират сокове от различните цветя и цъфтящи растения и дървета, и както тези сокове, когато се превърнат в мед, не знаят от кои растения и цветя са дошли — по същия начин, всички създания, след като се разтворят в това единно Битие, в Аза — независимо дали в дълбокия сън или при смъртта — не знаят нищо за своето минало или настоящо състояние поради невежеството, което ги обвива; те не знаят, че са се слели с Него и че пак от Него са били дошли преди това.
Каквито са били тези същества — независимо дали лъв, тигър, глиган, червей, мушица или комар — те си остават същите, когато се събудят от дълбок сън.
Всички те съществуват единствено в Него. Той е истината. Той е фината субстанция на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми повече за този Аз".
"Така да бъде, сине:

Реките на изток текат на изток, реките на запад текат на запад, и всички се вливат в морето. Те преминават от море в море, облаците ги издигат нагоре като пара и ги пращат обратно на земята като дъжд. И както тези реки, когато са се влели в морето, не знаят дали са тази или онази река, така и тези създания, които изброих, когато дойдат обратно от Брахман, не знаят откъде са дошли.
Всички тези същества имат своя аз единствено в Него. Той е истината. Той е фината същност на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви господине, кажете ми нещо друго за този Аз".
"Така да бъде, детето ми:

Ако някой удари в корените на това голямо дърво, то ще кърви, но ще живее. Ако удари ствола му, то ще кърви, но ще живее. Ако някой удари върха му, то ще кърви, но ще живее. Проникнато от живия Аз, това дърво стои здраво и се храни; но ако Азът си замине от един от неговите клони, този клон ще изсъхне; ако си замине от друг, и той ще изсъхне; ако си замине от трети — той също ще изчезне. Ако си замине от цялото дърво, тогава цялото ще изсъхне.
Знай това, сине мой: когато Азът напусне това тяло, то умира по същия начин — но Азът не умира.
Всичко, което съществува има своето битие единствено в Него. Той е истината. Той е фината същност на всичко. Той е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".
"Така да бъде. Донеси един плод от дървото нягродха.
"Ето, господине".
"Разчупи го".
"Готово, господине".
"Какво виждаш?"
"Нищо, господине".
"Не виждаш фината субстанция, но в нея се съдържа цялото дърво нягродха". Вярвай ми, синко: това, което е фината субстанция — в него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".
"Така да бъде. Сложи тази сол във вода и ела утре".
"Шветакету направил така, както му било казано. На следващата сутрин баща му го помолил да донесе солта, която бил сложил във водата. Но той не могъл, тъй като тя се била разтворила. Тогава Уддалака Аруни казал:
"Отпий от водата и ми кажи какъв е вкусът ѝ".
"Солена, господине".
"По същия начин, продължил Уддалака, въпреки че не виждаш Брахман в тялото си — той е там. Това, което е фината субстанция — в Него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз", казало отново момчето.
"Така да бъде, детето ми:

Както на някой човек, на когото са му завързали очите и когото са завели на чуждо и непознато място; и както, след като са направили това с него, той започва да се върти на всички страни, да вика и търси някого, който да му развърже очите и да му покаже пътя към дома; и както някой, след като е бил умоляван от него за това, може да му развърже очите и да го утеши; и както след като са му развързали очите, той тръгва от село на село и пита по кой път върви; и както накрая той пристига у дома си — по същия начин и онзи, който срещне просветлен учител, достига до истинското Познание.
Това, което е фината субстанция — в Него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

"Моля ви, господине, кажете ми още нещо за този Аз".
"Така да бъде, детето ми:

Когато някой е болен от неизлечима болест, роднините му идват при него и го питат: "Позна ли ме? Позна ли ме?" Докато речта му не се е разтворила в ума, докато умът не се е разтворил в дъха, дъхът — в жизнената топлина, а жизнената топлина — във Върховното същество — дотогава той ги разпознава. Но когато речта му се разтвори в ума, умът — в дъха, дъхът — в жизнената топлина, а жизнената топлина — във Върховното същество: тогава той не ги познава.
Това, което е фината субстанция — в него съществуват всички неща. Това е истината. Това е Азът. И това Шветакету — ТИ СИ ТОВА".

-----

Веднъж Нарада отишъл при Санаткумара и го помолил да го учи. Санаткумара го попитал: "Какво си изучил вече?" Нарада отвърнал, че е изучил всички области на науката — изкуството, точните науки, музиката и философията, както и Свещените писания. "Но не постигнах покой", казал той. "Изучих всичко това, но не познавам Аза. Чувал съм от големи учители като теб, че онзи, който познае Аза, побеждава скръбта. Скръбта винаги е била моят жребий. Моля те, помогни ми да я надвия".

Санаткумара казал: "Всичко онова, което си прочел са само имена. Медитирай върху името като Брахман.

Нарада отвърнал: "Има ли нещо по-висше от името?"

 "Да, речта е по-висша от името. Чрез речта ние можем да изучаваме различните клонове на науката и да разберем кое е правилно и кое погрешно, кое е вярно и кое невярно, кое е добро и кое лошо, кое е приятно и кое неприятно. Защото ако нямаше реч, нямаше да ни е известно нито правилното, или погрешното, нито вярното или невярното, нито доброто или лошото, нито приятното или неприятното. Речта ни позволява да знаем всичко това. Медитирай върху речта като Брахман".

 "Учителю, има ли нещо по-висше от речта?"

 "Да, умът е по-висш от речта. Както стиснатият юмрук държи два плода амалака, или два плода кола, или плода акша — така и умът държи името и формата. Защото ако човек помисли в ума си да изучава свещените химни, той ги изучава; ако помисли да извърши определени дела, той ги извършва; ако помисли в ума си да се сдобие със семейство и богатство, той се сдобива с тях; ако помисли в ума си да е щастлив в този свят и в следващия — той е щастлив и в двата. Умът е най-важният орган на Аза. Умът е средството за постигането на щастието. Медитирай върху ума като Брахман".

 "Учителю, има ли нещо по-висше от ума?"

 "Да. Волята е по-висша от ума. Защото когато човек пожелае, той мисли в ума си; когато мисли в ума си, той пуска в действие речта; а когато пусне в действие речта, той облича речта в думи. Затова всички те (умът, мислите, речта, думите) са центрирани във волята, състоят се от волята и пребивават във волята. Медитирай върху волята като Брахман".

 "Учителю, има ли нещо по-висше от волята?"

 "Да. Разграничаващата воля е по-висша от волята. Защото когато човек разграничава, анализирайки своя минал опит и размишлява какво може да се случи в бъдеще, базирайки се на анализа на опита си — той има правилни желания в настоящето. Медитирай върху разграничаващата воля като Брахман".

 "Учителю, има ли нещо по-висше от разграничаващата воля?"

 "Да. Концентрацията е по-висша от разграничаващата воля. Онези, които постигат величие тук, на земята, го постигат чрез концентрация. Затова, докато дребните и низки хора непрестанно клюкарстват, карат се и поради липсата на концентрация, се обиждат едни други, великите хора, притежаващи концентрация, получават своята награда. Медитирай върху концентрацията като Брахман".

 "Учителю, има ли нещо по-висше от концентрацията?"

 "Да. Интуицията е по-висша от концентрацията. С помощта на интуицията ние разбираме всички клонове от науката, разбираме кое е правилно и кое погрешно, кое е вярно и кое невярно, кое е добро и кое лошо, кое е приятно и кое неприятно. Разбираме този и другите светове чрез интуицията. Медитирай върху интуицията като Брахман".

По същия начин Санаткумара научил Нарада да медитира върху Брахман като силата, храната, водата, огъня, етера и още като паметта, надеждата и жизнения принцип.

След това Санаткумара казал: "Но истински знаещ е онзи, който познава Безкрайната реалност".

 "Почитаеми учителю, искам да бъда истински знаещ".

 "Тогава поискай да познаеш Безкрайната реалност".

 "Да, учителю, искам да я позная".

 "Само когато е познал вечната истина, човек заявява това. Онзи, който размишлява върху нея, я реализира. Без размишление, тя не може да бъде реализирана.

Единствено онзи, който има вяра и благоговение размишлява върху Вечната истина.

Само онзи, който служи на гуру развива вяра и благоговение.

Само онзи, който се стреми да постигне самоконтрол служи на гуру.

Само онзи, който намира радост в самоконтрола го постига. Пожелай да познаеш тази радост".

 "Учителю, желая да я позная".

 "Изворът на радостта е Безкрайното. Няма радост в крайното. Само в Безкрайното има радост. Пожелай да познаеш Безкрайното".

 "Учителю, желая да го позная".

 "Там където човек не вижда нищо, освен Единия, не чува нищо, освен Единия, не знае нищо, освен Единия — там е Безкрайното. Където човек вижда нещо друго, чува нещо друго или знае нещо друго — там е крайното. Безкрайното е безсмъртно, крайното е смъртно".

 "В какво почива Безкрайното?"

 "В своето собствено величие — не, не дори и в това. Казва се, че в света величието на човека се състои в броя на кравите, конете, слоновете и количеството на златото, което притежава; в боря на робите, жените, земите и къщите. Но всичко това са дребни и крайни неща. Как би могло Безкрайното да почива в нещо друго, освен в самото себе си?

Безкрайното е долу, горе, отзад, отпред, наляво и надясно. Аз съм всичко това. Това Безкрайно е Азът. Азът е горе, долу, отзад, отпред, наляво и надясно. Аз съм всичко това. Онзи, който познава, медитира върху истината за Аза и я осъзнае — той се радва в Аза, пирува в Аза, ликува в Аза. Той става господар на себе си и господар на всички светове. Онези, които не познават тази истина, са роби.

Онзи, който познава, медитира върху истината за Аза и я осъзнае, открива, че всичко — изначалната енергия, етерът, огънят, водата и другите елементи; умът, волята, концентрацията, речта, свещените химни и Писанията — открива, че цялата вселена, наистина всичко произлиза от Него.

Писано е: "Онзи, който постигне Вечната истина, не познава повече смърт, болест или болка; той вижда всичко като Аза и придобива всичко".

Азът е един; Той е станал всички неща.

Когато сетивата се пречистят, се пречиства и сърцето; когато се пречисти сърцето, има постоянен и непрекъснат спомен за Аза; когато има постоянен и непрекъснат спомен за Аза — всички окови падат и бива постигната свободата".

Така почитаемият Санаткумара научил Нарада, който бил чист по сърце, как да излезе от тъмнината на светлина.

-----

В града на Брахман, който е тялото, се намира сърцето, а в сърцето има малка къщичка; тя има формата на лотос и в нея живее Онова, което човек трябва да търси, за което той трябва да пита и което трябва да осъзнае.

Кое е Това, което живее в тази малка къщичка, в този лотос на сърцето, и което човек трябва да търси, за което трябва да пита и което трябва да осъзнае?

Вселената в лотоса на сърцето е толкова голяма, колкото и външната вселена. В нея са небето и земята, слънцето и луната, светкавицата и всички звезди. Това, което съществува в макрокосмоса, съществува и в микрокосмоса.

Всички неща, които съществуват, всички същества и всички желания, живеят в града на Брахман; какво става с тях, когато дойде старостта и тялото изчезне в смъртта?

Въпреки че старостта идва в тялото, лотосът на сърцето не остарява. Той не умира със смъртта на тялото. Лотосът на сърцето, където Брахман съществува в цялото си величие — това, а не тялото, е истинският град на Брахман. Брахман, който живее там, остава недокоснат от действията; Той няма възраст и е безсмъртен, Той е свободен от мъка, свободен от глад и от жажда. Неговите желания са правилните желания и Неговите желания биват осъществени.

Както тук на земята всяко едно богатство, което човек може да спечели е преходно, така са преходни и небесните радости, постигнати чрез извършването на жертвоприношения. Затова онези, които умират без да са постигнали Аза и без да са осъществили неговите правилни желания, не получават постоянно щастие в нито един свят, в който отидат; докато онези, които са постигнали Аза и са осъществили неговите правилни желания, постигат вечно щастие навсякъде.

Ако мъдрецът желае да види своите отци в духовния свят — виж ти! те идват да се срещнат с него. И той е щастлив сред тях.

Ако той желае да види своите майки в духовния свят — виж ти! те идват да се срещнат с него. И той е щастлив сред тях.

Ако желае да види своите братя в духовния свят — виж ти! те идват да се срещнат с него. И той е щастлив сред тях.

Ако желае да види своите сестри в духовния свят — гледай ти! те идват да се срещнат с него. И той е щастлив сред тях.

Ако желае да види своите приятели в духовния свят — гледай ти! те идват да се срещнат с него. И той е щастлив сред тях.

Ако иска небесни парфюми и венци от цветя — гледай ти! небесните парфюми и венци от цветя идват при него. И той е щастлив да ги притежава.

Ако иска небесна храна и питиета — гледай ти! небесната храна и питиета идват при него. И той е щастлив да ги притежава.

А желае небесни песни и музика — небесните песни и музика идват при него. И той е щастлив да ги притежава.

Наистина, каквото и да пожелае позналият Брахман, то става негово моментално; и постигайки го, той бива възнасян от хората. Осъществяването на правилните желания е в обсега на всекиго, но невежите са покрити от воала на илюзията. Затова, дори и да желаят да видят своите мъртви, своите любими, те не могат.

Своя любим ли желаем — сред живите или сред умрелите — или има нещо друго, което желаем и което, въпреки цялото си желание, не постигаме? Но виж ти! Всичко ще бъде наше, ако гмурнем дълбоко вътре, в лотоса на сърцето, където живее Господ. Да, обектът на всяко наше правилно желание е в обсега ни, въпреки че не виждаме това, тъй като сме покрити от воала на невежеството.

-----

Както някой, който не знае, че под краката му е заровено златно съкровище и върви върху него отново и отново — така и всички същества живеят в града на Брахман във всеки един момент и все пак никога не Го намират, поради воала на илюзията, който Го скрива от тях.

Азът живее в лотоса на сърцето. Знаейки това и посвещавайки се на Аза, мъдрецът влиза в това светилище всеки ден.

Бивайки погълнат в Аза, мъдрецът се освобождава от идентифицирането с тялото и живее в блажено съзнание. Азът е Безсмъртният и Безстрашният; Азът е Брахман. Този Брахман е Вечната истина.

Азът в сърцето е като граница, която разделя света от ТОВА. Денят и нощта не преминават през тази граница, нито старостта, нито смъртта; нито скръбта, нито удоволствието, нито добрите, нито лошите дела. Всяко зло бяга от ТОВА. Защото ТОВА е свободно от нечистотата; То никога не може да бъде докоснато от нечистотата.

Онзи, който е прекосил тази граница и е осъзнал Аза, ако е сляп — проглежда; ако е наранен, оздравява; ако страда, спира да страда. Когато тази граница бъде прекосена, нощта става ден; защото светът на Брахман е самата Светлина.

Този свят на Брахман бива достигнат от онези, които практикуват целомъдрие. Позналият Вечната истина, я е познал чрез целомъдрие. Целомъдрието е обожание. Човек обожава Господ чрез целомъдрието и така Го постига.

Онова, което хората наричат спасение е всъщност целомъдрието. Защото чрез целомъдрието човек се освобождава от невежеството. Обетът за спазване на мълчание е също в действителност целомъдрие. Защото чрез целомъдрие човек достига Аза и живее в тихо съзерцание.

Онова, което хората наричат живот в усамотение , това е всъщност целомъдрие.

В света на Брахман има езеро, чиито води са като нектар и всеки, който вкуси от тях, моментално се опиянява от блаженство; близо до това езеро има дърво, което ражда сока на безсмъртието. В този свят не могат да влязат онези, които не практикуват целомъдрие.

Защото светът на Брахман принадлежи на онези, които практикуват целомъдрие. Само те влизат в него и пият от нектара на езерото. Те са свободни във всички светове.

В миналото е било казано:

 "Азът, който е свободен от нечистоти, от старост и смърт, от мъка, глад и жажда, който не желае нищо друго освен онова, което трябва да бъде желано, и не решава нищо, освен онова, което трябва да бъде решено — човек трябва да търси Него, да пита за Него и да реализира Него. Онзи, който реализира Аза, придобива всички светове и осъществява всичките си желания.

И боговете, и демоните научили тази истина и си помислили: "Нека се стремим и да достигнем този Аз, за да придобием всички светове и да осъществим всичките си желания".

Затова измежду боговете, Индра, и измежду демоните, Вирочана, отишли при Праджапати, известния учител. Те живели при него тридесет и две години като ученици. Тогава Праджпати ги попитал защо са останали да живеят при него толкова дълго време.

Те отвърнали: "Чували сме, че онзи, който реализира Аза постига всички светове и осъществява всичките си желания. Живяхме тук, защото искахме да научим за този Аз".

Тогава Праджапати казал: "Това, което се вижда в очите — това е Азът. Той е безсмъртен, Той е безстрашен — Той е Брахман".

 "Учителю", попитали учениците, "Азът ли е този, който се вижда отразен във водата или в огледалото?"

 "Да, Азът се вижда отразен в тях". После Праджапати добавил: "Погледнете себе си във водата и елате ме питайте за онова, което не разбирате".

Индра и Вирочана отишли да водят своите отражения във водата; след това се върнали при мъдреца и казали: "Учителю, видяхме Аза; видяхме дори косата и ноктите му".

Тогава Праджапати им казал да облекат най-хубавите си дрехи и отново да отидат да погледнат във водата. Те го направили и след като се върнали при мъдреца, казали: "Видяхме Аза, точно като нас самите, добре облечен в нашите най-хубави дрехи".

Праджапати отговорил: "Азът действително се вижда така. Азът е безсмъртен и безстрашен — Той е Брахман". След това учениците си отишли доволни.

Но Праджапати, който го било грижа за тях, казал натъжен: "Двамата си тръгнаха без да анализират, да приложат разграничение и без истински да са разбрали Аза. Всеки, който следва невярна доктрина за Аза, погива".

Вирочана, доволен, че бил открил Аза, се върнал при демоните и започнал да ги учи, че тялото единствено е онова, което трябва да бъде боготворено, че човек трябва да служи единствено на тялото, и че онзи, който боготвори тялото и му служи, придобива и двата свята — този и другия. Тази доктрина е действително демонична!

Но Индра, вървейки по обратния път към боговете, осъзнал безполезността на това познание. Той размишлявал така: "Този Аз, който изглежда украсен, когато тялото е украсено и добре облечен, когато тялото е добре облечено, би бил също така сляп, ако тялото е сляпо, сакат, ако тялото е сакато и деформиран, ако тялото е деформирано. Когато тялото умре, този същият Аз ще умре! Не виждам нищо добро от подобно познание".

Затова той се върнал при Праджапати и го помолил за още наставления. Праджапати го помолил да живее с него още тридесет и две години, след което той го научил на следното:

 "Онова, което се движи в сънищата и се радвана на чувствените радости, което е облечено във величие — това е Азът. Той е безсмъртен, безстрашен и Той е Брахман".

Удовлетворен от онова, което е научил, Индра тръгнал отново. Но още преди да се върне при другите богове, той осъзнал безполезността и на това познание. Той размислил така: "Вярно е, че този Аз не е сляп, когато тялото е сляпо, нито сакат или наранен, когато тялото е наранено. Но дори и в сънищата, той е съзнателен за многобройни страдания. Затова в тази доктрина също не виждам нищо добро".

Той отново се върнал при Праджапати за още наставления. Праджапати му казал да живее с него още тридесет и две години. Когато това време изминало, той го научил на следното: "Когато човек спи дълбоко и е свободен от всички сънища, когато е в съвършен покой — това е Азът. Азът е безсмъртен и безстрашен — Той е Брахман".

Индра си тръгнал. Но преди да бил достигнал дома си, той осъзнал безполезността на това познание. Той си помислил: "Когато човек спи дълбоко, той в действителност не осъзнава себе си като това или онова. Човек не е съзнателен за съществуването на нищо. Състоянието на човек, когато спи дълбоко, е подобно на унищожението. И в това познание не виждам нищо добро".

Затова Индра се върнал още веднъж при Праджапати, който го помолил да остане с него пет години; когато това време изтекло, той го научил на Най-висшата истина за Аза така: "Това тяло е смъртно; то е във вечната хватка на смъртта, но в него живее Безсмъртният Аз. Този Аз, когато се свърже в съзнанието ни с тялото, бива подложен на болката и удоволствието; и докато трае това свързване, нито един човек не може да се освободи от болката или удоволствието. Но когато това свързване бъде прекъснато, болката и удоволствието също спират.

Издигайки се над физическото съзнание, осъзнавайки Аза като различен от сетивата и ума — познавайки го в неговата истинска светлина — човек ликува и е свободен".

Боговете, сияйните, медитират върху Аза и така придобиват всички светове и осъществяват всичките си желания. По същия начин, всеки един сред смъртните, който познае Аза и медитира върху Него, който Го осъзнае — той също придобива всички светове и осъществява всичките си желания.


https://www.facebook/milena.kiryakova.1





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 316091
Постинги: 101
Коментари: 286
Гласове: 10640