Безспорно най-голямата лъжа и измама в историята на ХХ век е тази за „Великата” Октомврийска социалистическа революция, набивана в главите на поколението след 9.ІХ.1944 г. И която бе приравнена към библейска неоспорима истина. А тя е, че това наистина грандиозно събитие, дирижирано и реализирано от световното илюминатско задкулисие е отдавна известна, но никога няма да я чуете от „кръжеца” на соросоидните ни псевдо историци от ТВ предаването „История.бг„!

През 1916 г. на една среща на ционистката организация B,NAI  B,RITH в Ню Йорк милионера ЯКОБ ШИФ е избран за президент на револционното „Ционистко движение в Русия”. На 13 януари 1917 г. руският евреин ЛЕОН ТРОЦКИ (БРОНЩАЙН) пристига в САЩ и получава американски паспорт. Често е виждан да влиза в палата на банкера и мултимилионер Якоб Шиф. На срещите им са обсъждани ционистките вълнения в Русия, както и поуките, направени от неуспешната според тях Февруарската революция, приключила  само със свалянето на царя. Взема се решение Шиф и кръг от банкери да финансират обучението на „метежниците на Троцки”, които са предимно рускоезични евреи от източните предградия на Ню Йорк. Обучението и тренировките се извършват на територията на Рокфелеровата „Стандарт ойл къмпани” в Ню Джърси. След като получават обучението по стратегията на партизанската война, метежниците напускат САЩ, като са финансирани с 20 млн. долара, крупна за времето си сума. Те отпътуват с кораба „Кристиянияфиорд” за Русия, за да задвижат „Болшевишката революция”.

            В това време положението на руснаците по фронтовете на Първата световна война е тежко. Тъй като филрософията на Илюминатите се подхранва от мизерията и несигурността, усилията им имат успех и те разчистват сцената за една революция, която е трябвало да последва германския разгром. След свалянето на царя през февруари, управлението се поема от правителството на Керенски. Но, то не е в състояние да обърне страницата за такd желаната руска национална катастрофа.

            През това време кораба на Троцки е задържан на 3 април 1917 г. от канадските власти в пристанището на Халифакс. Тук Якоб Шиф пуска в ход международните си банкерски връзки в САЩ и Великобритания, които са посветени в заговора, вследствие на което плаването на кораба продължава. Пристигайки в Европа, Троцки отпътува веднага за  Швейцария за среща с Ленин, Каганович, Сталин и Литвинов, за да изяснят стратегията и плана на метежа.

По същото време върховни представители на воюващите държава се събират също в Швейцария. Може би случайност? Или това толкова сигурно местенце не е удобно за срещи на живеещите от войната противостоящи  лагери? Пред конспираторите възниква въпроса, как биха могли метежниците с цялото си въоръжение да заминат безпрепятствено до Русия. Решението идва от страна на агента на Ротшилд МАКС ВАРБУРГ - шеф на германската тайна полиция. Той „опакова” всички във влакова композиция, запечатва вагоните и подсигурява пътуването до руската граница. Когато влакът спира  за първи път, на него се качват двама високопоставени немски офицери за екскорт. Те изпълняват специална заповед на генерал ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ – автор на концепцията за „тоталната война” и от 1916 г. ръководител на всички стратегически операции на германската имперска армия, а с това и на армиите на Централните сили. Макс Варбург не е случаен човек, а брат на Паул Варбург – първия президент на  Федералния резерв на САЩ.

През юли метежниците са прехвърлени във Финландия. Малко по-късно  през м. октомври „революцията” успява. Ленин е беспорния политически водач а Троцки военния, макар и дейността му да се ограничава основно с политически речи по фронтовете на гражданската война. Но кои са тези „революционни сили”, задвижили и изнесли метежа на гърба си.

Исторически факт е, че болшинството от „революционерите”,  които Ленин оглавява е от евреи. В броя на Таймс от 29 март 1919 г. се казва „Една от най-интересните особености на болшевишкото движение е големият процентен дял на неруските елементи в групата на водачите. От около 30 комисари, които образуват централния апарат на болшевиките, не по малко от 75 процента са евреи.”  Френските тайни служби установяват, че Якоб Шиф дава нови 12  млн. долара директно на водачите. Като спонсори се назовават още и Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джером Х. Хенауер, Макс Брайтунг от САЩ, а от Европа Макс Варбург, Олаф Ашбърг и Животински, като по-нататъшни спонсори на болшевишката революция.

Бившият посланик на Руската империя в САЩ Бахматиев, заявява, че между 1918  и 1922 г. е извършен трансфер на над 600 млн. долара в награбено злато от Русия към KHUN LOEB BANK в Ню Йорк. Може би проста случайност, че болшевиките връщат дължимото? В книгата си „Пломбирания влак” Майкъл Пиърсън потвърждава, че по документи на германското външно министерство, те са предоставили до 5 февруари 1918 г. 40 580 997 златни марки за болшевишка пропаганда и за „особени” случаи. В същия документ се казва, че само ден след като Ленин взема властта в Петербург са преведени още 15 млн. марки за утвърждаване на властта му.

 Болшевишката революция е подкрепена не само от САЩ и Германия, а и от „Охрана” – тайната царска полиция. Към нея текат потоци пари, тайно прехвърляни към болшевишки функционери още преди революцията. От  международните банкери, между които е и Алфред Милнър се превежат милиони за издръжка на шпиони, внедрени сред най-вътрешните кръгове на болшевишката партия, направляващи действията и. Инфилтрацията е толкова дълбока, че през 1908 г. от 5 – те ръководители на Петербургския комитет на партията, четирима са шпиони на „Охранката”, както е известна тогава. Те са връзката с парите, получени от межсдународните банкери за  болшевиките и са можели да потискат най-големите си противници – партиите на меншевиките и социалистите. Двама внедрени агенти на „Охрана” са действащи издатели и финансисти на в. „Правда”.

Вдъхновител и режисьор на драмата, наречена ВОСР (Велика октомврийска социалистеческа революция) е АЛЕКСАНДЪР ПАРВУС  (Алекса́ндр Льво́вич Па́рвус, истинското му име Изра́иль Ла́заревич Ге́льфанд) който е деец на руското и германското социалдемократическо движение, теоретик на марксизма, публицист, доктор по философия, също така и сътрудник на германските тайни служби. През 1891 година става доктор по икономика. Малко след това се мести в Германия и става приятел с Роза Люксембург. През 1900 година се среща за първи път с Ленин в Мюнхен, след което контактите им са редовни, тъй като Парвус поема издръжката му и формирането му като революционен водач. В мемоарната литература за руската революция има планини от информация за ролята на двамата като демиурзи на световната революция и червения терор. Но, интересно – в Уикипедията има едва 4-5 биографични, срамежливи реда за същия, представете си „поради липса на източници”. Дългата ръка на световните заговорници е все още силна и днес, задушавайки истината за реалната история на народите. Умира може би неслучайно почти едновременно с Ленин в Берлин на 12 декември 1924 г. Известен е с псевдонимите Александр Молотов и Москович.

Ролята на Парвус в съдбата на Русия е толкова огромна, а за него се говори обидно малко. Той е учителят и настовникът на Ленин, който пръв съзира в Илич именно човека, чиято безумна разрушителна енергия ще осъществи глобалните планове за елиминиране на Имперска Русия от войната с надеждата за бъдещото и маргинализиране и раздробяване на сателитни на Запада държави. Тази така сладка и все още неосъществена и днес мечта. Парвус е единствения човек от тогавашните социалдемократи, с когото Ленин не смее да полемизира. А иначе той налита на всички, като бойно петле. Вслушвайки се внимателно и в най-дръзките му планове, обикновенно е възкликвал. „Архиреакционно, но ако погледнеш диалектически, това е именно практическия марксизъм.” Според Парвус практическия марксизъм се свежда до постигане на световно господство, което на марксически жаргон се нарича  „световна революция” и то само по един начин - установяване на контрол над световната финансова система, внедрявайки се в нея. При това, без да се разрушава, а постепенно да се постави под контрол. Това може да се постигне, чрез завоюване на някоя държава, чието богатство в движимо и недвижимо имущество да се превърне в пари, а на народа да се натрапи чисто платоновски социализъм, т.е. най-лошия вид робство, а получените огромни средства да се вложат в световната финансова система. И ако сумата се окаже достатъчна, да се наложи на света и съответната комунистическа идеология. „Архиреакционно” – нали?

Почти опирайки гигантските си чела в мюнхенска кръчма, те набелязват гениалния си план. Онова, което на Ленин никога не му достига е широтата на Парвусовия размах. Ленин не разбира от икономика. А Парвус бързо преминава от думи към действие. Пристигайки в Берлин, излага пред правителствени представители план за унищожението на Русия чрез завземането на властта от крайно левите екстремисти. На първо време да се детронира царят, с пропагандна кампания за вината му за огромните жертви понесени на фронта. Кампанията да се започне веднага, като се включи не само световната социалистическа, но и либералната преса, която да въвлече във водовъртежа на събитията и разнофланговата либерална опозиция в Русия. Схемата е проста – Царят е виновник за милионите жертви и военни неуспехи. Императрицата е немкиня, значи вражеска шпионка. Престолонаследника е неизлечимо болен от хемофилия, което означава, че монархията е обречена. Идвайки на власт, болшевиките с лозунга си – „Земята на селяните” ще предизвикат брожение на фронта на голямата част от армията, състояща се от мужици, които ще започнат да разстрелват офицерите и на тълпи да дезертират, за да си получат земята. На първо време за това са необходими някакви си 50 млн. марки, което е по-малко от цената на недостроен линеен кораб. Разбира се на немците е показана само част от плана, който ги засяга лично в тактически план. Естествено те преценяват, че е неуместно да се пазарят. Натътък историята е ясна, макар и изкривявана и днес  до неузнаваемост.

Другия мит за „Великия Октомври”, обезсмъртен в книги и филми е за завземането на властта от работническо-селските отряди, организирани от болшевиките. Всъщност, на пленените през войната близо 300 000 германски и от други народности военопленници на Централните сили с целия си офицарски състав е раздадено оръжие и те с лекота превъзмогват вялата съпротива на хлапетата от кадетския корпус и превземат Зимния дворец и основните правителствени учреждения. По нататък голяма част от този военен контингент ще бъде ядрото на Червената армия.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg