Някои новини, които са неизвестни на широката публика.
1917 г. революцията в Русия, разбира се широко известна и разбираемо хората си мислят, че едва ли може да се каже още нещо за тази революция.
Каква е позицията на Православната Църква по онова време?

Св. Патриарх Тихон през 1918 г. пуска послание в което се казва:

Смиренният Тихон

по Божия Милост Патриарх на Москва и цяла Русия,

до възлюбените в Господа архипастири, пастири

и до всички верни чеда на Руската Православна Църква

"Да ни избави Господ от сегашния лукав век"
(Гал. 1:4)

Днес светата православна Христова Църква на Руска Земя преживява тежко време: истината Христова е гонена от нейните явни и тайни врагове. Те се стремят да погубят делото Христово и вместо християнската любов сеят навсякъде семената на злобата, ненавистта и братоубийствената война.

Заповедите Христови за любов към ближния са забравени и потъпкани: до нас ежедневно идват известия за ужасни и зверски побои над абсолютно невинни и даже болни хора, лежащи на легло. Тяхната вина е единствено в това, че честно са изпълнявали дълга си към Родината и всички сили са отдавали за да служат на народното благо. И всичко това се върши не само под прикритието на нощната тъма, но и наяве, на дневна светлина, с нечувана до сега дързост и безпощадна жестокост. Без никакъв съд и с нарушаването на всякакви права и закони. Това се върши в наши дни в почти всички градове и краища на нашата Родина – и в столиците и в отделните покрайнини (в Петроград, Москва, Иркутск, Севастопол и др.).

Всичко това преизпълва сърцето ни с дълбока и болезнена скърб, и ни принуждава да се обърнем към тези изверги на човеческия род със страшно слово на изобличение и порицание, по завета на Св. Апостол: „Съгрешаващите, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. “ (І Тим. 5:20).

Опомнете се безумци, прекратете вашите кървави разправи. Защото това, което вие правите е не само жестоко дело. Това е наистина сатанинско дело. За което вие подлежите на геенският огън в бъдещият задгробен живот. И подлежите на страшно проклятие за потомствата ви в настоящият земен живот.

С властта дадена ни от Бога ви забраняваме да пристъпвате към Христовите Тайнства, анатемосваме ви, ако и да носите още имена християнски, и макар по рождение да принадлежите към Православната Църква.

Заклинаваме и всички вас верни чеда на Православната Христова Църква, да не стъпвате в каквото и да било общение с тези изверги на човешкият род „Махнете злия изпомежду си.“ (I Кор. 5:13).

Най-жестоко гонение е вдигнато и срещу Светата Църква Христова: благодатните тайнства, освещаващи раждащият се в света човек или благославящи съпружеския съюз на христианското семейство, открито се обявяват за ненужни, излишни; светите храмове се подлагат на разрушение, чрез разстрел от смъртоносни оръдия (светите събори на Московският Кремъл) или ограбване и кощунствено оскърбление (параклиса на Спасителя в Петроград); почитаните от вярващият народ свети обители (като Александро-Невската и Почаевската лаври) се завземат от безбожните властелини на мрака на века сего и се обявяват за някакво уж народно достояние; училищата, издържащи се със средства на Православната Църква и подготвящи пастири и учители на православната вяра, се признават за излишни и се обръщат или в училища по безверие, или даже направо в разсадник на безнравственост.

Имуществата на православните манастири и църкви се конфискуват под предлог, че това е – народно достояние, но без всякакво право и даже без желание да се съобразяват със законната воля на самият народ... И, накрая, властта която обеща да въдвори в Русия право и правда, да обезпечи свобода и ред, проявява навсякъде само най-разюздано своеволие и непрекъснато насилие над всички и в частност над Светата Православна Църква.

Къде са пределите на това издевателство над Христовата Църква? Как и с какво може да се спре това настъпление срещу нея от неистовите врагове?

Призоваваме всички вас, вярващите и верни чеда на Църквата: станете на защита, на оскърбляемата и угнетаема сега наша Света Майка.

Враговете на Църквата завзимат властта над над нея и нейните достояния със силата на смътоносно оръжие, а вие им се противопоставете със силата на вашата вяра, с вашият властен всенароден вопъл, който да спре безумците и да им покаже, че те нямат право да се самонаричат поборници за народното благо, строители на нов живот по желание на народния разум, защото те действат даже точно противно на народната съвест.

А ако е нужно да се пострада за Христовото дело, ви зовем, възлюбени чеда на Църквата, зовем ви на тези страдания заедно с нас с думите на светия Апостол: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (Рим. 8:35).

А вие, братя Архипастири и Пастири, без да се бавите нито час в вашето духовно делание, с пламенна ревност призовете вашите чеда за защита на потъпкваните сега права на Православната Църква. Незабавно устройвайте духовни съюзи, зовете не чрез принуждение, а чрез добра воля да застанат в редовете на духовните борци, които на външната сила да противопоставят силата на своето свето въодушевление. И ние твърдо вярваме, че враговете на Църквата ще бъдат посрамени и ще се разбягат със силата на Кръста Христов, защото неизменно е обещанието на Самият Божествен Кръстоносец: „ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят„ (Мт. 16:18).

 Тихон, патриарх Московски и на цяла Русия

 19 януари 1918 г.




http://st-elizabet.narod.ru/raznoe/anafema_sovetchikam.htm