Постинг
26.10.2018 07:30 -
Добра ли съм или съм лоша
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 7815 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2018 19:41
Прочетен: 7815 Коментари: 18 Гласове:
18
Последна промяна: 27.10.2018 19:41
Нарамила в торба живота,
душата, вързала на гръб,
дано задам на Бог въпроса,
/ако го срещна там - отвъд./
"Добра ли бях или пък лоша
в пребродените светове?"
Пред Него после аз ще сложа
човешките си грехове...
Съмнението ми в багажа
ще забележи най-отпред...
И аз разкаяно ще кажа:
" Прости, че се съмнявах в теб..."
Една лъжа в торбата тежка -
разнасям я, а все не знам -
дали в живота ми е грешка...
Той нека прецени я сам...
Но до запалените свещи
да подреди добри дела,
безгрешните ми кратки срещи...
И да сравни със тях греха...
И чак тогава - с Бог в безкрая -
/дано го, Боже, разбера!.../ -
дали съм лоша ще узная,
или все пак съм и добра...
Илон Мъск: Путин е истински лидер, Русия...
Никоя култура, приела моралния релативиз...
Да повторя отново, защо не трябва да се ...
Никоя култура, приела моралния релативиз...
Да повторя отново, защо не трябва да се ...
за Вселената няма „добро и зло“
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
цитирайтова са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
ladylady написа:
за Вселената няма „добро и зло“
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
Възможно е, Юлия, само че ако въобще отида някъде, където да знам, че наистина съм отишла /в което, уви, се съмнявам/, ще отида с човешките си категории. А ако не отида с тях, значи не съм отишла аз...
Личи по стиховете. Стой тук и твори добро, има време за отвъд.
цитирайrosiela написа:
Личи по стиховете. Стой тук и твори добро, има време за отвъд.
Знае ли човек, какво знае... :) "Добро" и "лошо" са доста относителни понятия в нашия противоречив свят.
Добра си, Ваня!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
цитирайКогато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
vesever написа:
Добра си, Ваня!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
Но аз все пак предпочитам съмнението.
Макар че само на добрите хора e присъщо да се терзаят и да се съмняват.
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
цитирайНе зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
hloris написа:
Макар че само на добрите хора e присъщо да се терзаят и да се съмняват.
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
Няма по-голям комплимент за мен от това да ми кажат, че мое стихотворение е предизвикало размисъл!
И си спомних на шега текст от миналото на песен, изпълнявана от Тодор Колев: "Има ли мисъл, има ли чувство..., само тогава става изкуство!"
:)
Хубав слънчев ден ти желая!
Много ми харесва лекотата, с която пишеш по сложни философски теми. Да се съмняваш е чисто човешко качество - едно от най-ценните. Казват, че това е и най-прекият път към истината. Впрочем последното беше май латинска сентенция. И се сетих за още една от колоквиума по латински някога: "Съмнението е половин мъдрост":)
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
цитирайМъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
donchevav написа:
Много ми харесва лекотата, с която пишеш по сложни философски теми. Да се съмняваш е чисто човешко качество - едно от най-ценните. Казват, че това е и най-прекият път към истината. Впрочем последното беше май латинска сентенция. И се сетих за още една от колоквиума по латински някога: "Съмнението е половин мъдрост":)
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
не пиша, за да уча други, а за да споделя това, което ме вълнува. Не бих искала да звуча поучително, защото коя съм аз да уча другите - те си имат свои уроци, и ако имат желание, нека ги учат. Чела съм в интернет стихотворения, които звучат поучително, и в които с дидактичен тон, ми се нарежда какво да правя и как да живея... Чувството, което предизвикват в мен, е раздразнение...
Не познавам нищо по-интересно от философията в този свят, и понякога се сърдя, че не е така с всички, а не бива :) Всеки с вкусовете си :)
И ако съмнението е половин мъдрост, то кое ли е цялата мъдрост? Не ми се иска да е вярата. Може би знанието...
Благодаря за добрите очи, с които ме виждаш! Прегръдка и за теб! И благодаря!
Добра, добра - колко да си добра?!
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
цитирайЛоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
trakietsadobri написа:
Добра, добра - колко да си добра?!
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
Благодаря! Не го възприемайте толкова буквално, де... Беше просто една идея :)
Заглавието на творбата - която ми харесва - като въпрос си задават само добрите хора. За лошите тази дилема не съществува. Но! Само добри и само лоши хора не съществуват. Те са абстракции. У всеки от нас доброто и злото са иманентно присъщи и са в непрекъсната борба. При всяка конкретна житейска ситуация побеждава едното или другото. Победата на доброто или злото не е фатално предопределена и зависи преди всичко от господствощити социални отношения. Все още е спорен въпросът дали изхода от борбата е предопределин в някаква степен и от наследствена информация в психиката на индивида.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
цитирайПреди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
jelezov написа:
Заглавието на творбата - която ми харесва - като въпрос си задават само добрите хора. За лошите тази дилема не съществува. Но! Само добри и само лоши хора не съществуват. Те са абстракции. У всеки от нас доброто и злото са иманентно присъщи и са в непрекъсната борба. При всяка конкретна житейска ситуация побеждава едното или другото. Победата на доброто или злото не е фатално предопределена и зависи преди всичко от господствощити социални отношения. Все още е спорен въпросът дали изхода от борбата е предопределин в някаква степен и от наследствена информация в психиката на индивида.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
Липсваха ми коментарите Ви. Разбира се, че господстващите социални отношения налагат нормите за "добро" и "зло". Според тези норми често лъжите се възприемат като "добро", а възможно ли е в действителност една лъжа, независимо от мотивите й, да бъде добра? Това за мен е нерешима дилема... В Библията пък многократно е писано, че най-големият грях е неверието, а най-голямата добродетел е пълната и абсолютна вяра в Бог. Колко много злини обаче са извършвани в името на Бог през историята на човечеството... И кое е по-добро - сляпата вяра или мислещото съмнение? Сложно е...
Съвсем малка част от тази вечна морална дилема се опитах да пресъздам чрез една моя не особено оригинална /но все пак моя/ фантазия за среща в отвъдното, където един върховен, независим арбитър най-сетне да каже - кое е било добро, и кое зло и да постави всичко, включително и нас самите, на точните места.
Хубаво стихо... Но защо все трябва да оставяме отговорите за отвъдното /което не се знае дали и как съществува/?...
цитирайmt46 написа:
Хубаво стихо... Но защо все трябва да оставяме отговорите за отвъдното /което не се знае дали и как съществува/?...
Благодаря за добрия отзив! Защо ли... Защото тук не сме в състояние да отговорим еднозначно на въпросите.
Драга Ваня,
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
цитирайПредлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
jelezov написа:
Драга Ваня,
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
Очевидно, битието определя съзнанието. Освен при някои индивиди, и то понякога.