Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2009 18:50 - Българските мюсюлмани
Автор: doktora757 Категория: Политика   
Прочетен: 1984 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.01.2010 23:04


БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ

ПОВОДА ЗА ИЗГОНВАНЕТО НА ТУРСКИЯ ДИПЛОМАТ

КЪДЕ СЕ КОРЕНЯТ ПРИЧИНИТЕ?

 

            Изгонен е чужд дипломат. За първи път от 15 години. Не че не е имало подобен повод и то многократно през последните години. Най-после българско правителство показа, че нарушаването на законите, както по икономически така и политически причини не може да бъде безнаказано. Нито на прекалено инициативни бизнесмени от Сърбия и ОНД, нито на прекалено активни дипломати от Турция и “просветители-фундаменталисти”. Поведението на дипломата е в разрез с Виенската конвенция за дипломатически отношения, както и двустранната Консулска конвенция. Нарушенията са продължили повече от година, а е имало и неофициално предупреждение за прекомерната “загриженост”, на г-жа Бейза Юнтуна - Генерален консул на Турция в Бургас, към българските мюсюлмани.

            Къде се коренят причините за това поведение? Непрестанното присвояване на всички мюсюлмани към изкуствено раздуваната турска етническа принадлежност. Кои са обектите на интерес? Българите - мюсюлмани. Кои са заинтересованите? Проводниците на велико турската имперска политика в България - ДПС. Учудващо, но лидерът на ДПС поиска да се изясни какво е това “вътрешни работи” и каква е чак толкова намесата на г-жа Юнтуна в тях?!

            Госпожата открито е агитирала в полза на ДПС и негови активисти. Фактически Генералният консул се е включвал в активни действия на пряко и косвено внушаване на турско съзнание сред българските мюсюлмани.

            За съжаление българското общество все още не е изяснило въпроса, какви са българските мюсюлмани? И въобще кои са българите? Какво общо имат българските мюсюлмани с Турция? За съжаление политиците и по-голяма част от обществениците и журналистите, смътно познават тези въпроси, а и болшинството от тях явно имат недостатъчни историческите знания за да ги обсъждат. Днес най-произволно и дори без мисъл се борави с термините етнос, малцинства, национални малцинства, турци, интеграция на етноси. С това се формират неволно и умишлено грешни обществени представи. Един век безотговорност и безгрижие, на повечето български правителства, доведе до 8 вълни на двупосочни прекръствания сред българските мюсюлмани, което дава основание на Турция за една настъпателна политика към това българско население, съчетано с политика на системно нарушаване  на договорните отношения. В международен план това подхранва едно снизхождение към балканската политика на България, а във вътрешен план, дава кураж на различни люде да се възползват, във вреда на националните интереси на България.

            Налага се един исторически анализ, защото само тогава логиката ще обясни голата истина и абсурда на редица днешни ситуации. Един такъв анализ на общността на българските мюсюлмани показва голямо разнообразие на етническия им произход. Многобройни фактори са оказвали почти 1200 години влияние при формирането на тази общност, но най-важните:

            - Древните българи разселили се от Памир, през Кавказ и Донските степи до Балканите и средна Европа, в основата си не са тюрки, а - индо-европейски народ. А русите и синеоки славяни и тракийците са още по-далече от тюркската етническа група.

            - От 922 г. (почти 400 години преди появяването на Османската държава) българите във Волжко-Камска България започват приемането на исляма. Българите са били поклонници на Тангра и там и тук с еднаква лекота, недоверие и съпротива приемат и християнството и исляма. Така, че днес край Кама и Казан българите са мюсюлмани, но тук на Балканите българите са и с двете религии.

            - Заселвалите се през различните периоди на Средновековието печенеги, кумани, татари (татарин е събирателно понятие за тюркски племена и народи, а след 1237 г. към тях започват да се включват и завладяните от наследниците на Чингиз хан волжски българи-мюсюлмани) и др., предимно в равнините край Дунав, са донесли един характерен генетичен фонд и днес различим от антрополозите. Тюрк нито е синоним, нито е равностойно на турчин, но езиковата им близост с османските турци столетия по-късно, прави част от тях подложка за турския език и администрация и те намират почва за развитие сред тези хора.

            - В периода след ХIV в. потурчванията и еничарството, икономическите и жизнено оцеляващите мотиви за “доброволното” приемане на исляма (срещу един кат ритуални дрехи, няколко махмудии и надеждата, че децата им ще оцелеят) формират от българи, славяни, траки и тюркските пришелци няколко категории български мюсюлмани : говорещи турски и населяващи административните центрове в долините и такива с елементарни познания по турски, говорещи читашки или въобще не познаващи турски, живеещи в планините, край проходите и в затънтени селища.

            - Разселванията практикувани от османската администрация, наводняват някои райони на България с десетки (25 – 40) хиляди семейства юруци и хиляди черкези, а с по-скромни контингенти са бошняци, албанци, арменци, кюрди и други етноси. Същото се случва и с хиляди българи, отпратени предимно към Анадола. Всички тези общности, заедно с коренното население, са принудени да си комуникират ползвайки езика на властта - османския.

            - А османската администрация, заедно с рекрутираните, болните и ранените войници и еничарите настанявани по нашите земи, поддържат харемите си с български девойки и създават население, на което трудно би могло да се определи  етническата принадлежност. Какъв “етнос” представляват например българин-еничарин с българка и техните деца, зорко наблюдавани от фанатизиран имам? Старите ракли, родовите предания и разкопаните гробове с кръстове и християнски амулети непрекъснато ни предават истината за тези насилни години. В този процес постепенно някои от тези помъчени българи получават и прозвището “помак”!

            - Самият Мидхад паша, рожба на този Балкански етнос, в публикациите си през миналия век в парижки и лондонски журнали правдиво обрисува състава на българските мюсюлмани. Защо постъпва така един велик везир? Логиката подсказва, че неговата мотивация, имперска и същевременно хуманна, прозорливо е насочена далеко в бъдещето, към времената, когато религиозната принадлежност не трябва да разделя хората с обща кръв, ако империята иска да запази териториите си. Това е било неговата форма на изява на родовата същност, на противопоставяне на ислямския фанатизъм и това по-късно до голяма степен му коства главата.

            - В по-ново време годишно до десетки хиляди български мюсюлмани доброволно сменяха имената си и приемаха български, а някои от по-младите сменяха и религията си. Този процес и провокиращите терористични актове от протурски нелегални организации родиха илюзията през 80-те години сред няколко силни личности в ЦК на БКП и МВР, че могат по команда да извършат масово преименуване на част от българите мюсюлмани. Да, те успяха да го организират, много добре и безкръвно, но те заблудиха държавното ръководство и себе си, че подобен насилствен подход може да даде трайни решения. Демократичното обществено развитие отрича подобни насилия, още повече над еднокръвни братя.

            - За най-новото време е необходимо да се прочете книгата на члена на Академичния форум за национална политика Живко Сахатчиев - от Якоруда, “Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 г.”, за да се разбере на какво аналогично насилие отново бяха подложени българските мюсюлмани. Само за една нощ ДПС активистите й в Якорудската община “разясняват” в семействата на 1174 деца мюсюлмани, че те са “турчета” и така те се презаписват за новата 1992 учебна год. И това става в Якоруда, където в регистрите и от османския период нямат записан  и един турчин, а турският език не се знае от никой. Би следвало честият посетител на Якоруда в това време Осман Октай да обясни това чудо на “етническо просветление”.

            - Многобройни са изселванията от българските земи на мюсюлмани (ако в България е имало етнически турци, то те са преобладавали сред тези изселници, и все пак в Турция са белязани и ги наричат гяури). След 1878 г. те  са уплашени от възмездието за извършените жестокости, по-късно са насърчавани от фанатизирани имами, през 80-те години са предвождани от активисти на нелегални протурски, а през 90-те години и от вече легални протурски движения. След тези многобройни изселвания, неофициални проучвания показват, че в България вече много трудно може  да се говори за наличието на турски етнос по-голям от няколко хиляди души, а за генетически етнос вероятността е близка до нула. Днес българските  мюсюлмани са общност от българи с описаното по-горе многообразие,  в една или друга степен ползващи или изобщо не владеещи турски, с протурски внушения и в различна степен икономически зависими от различни задгранични фондове, “самоопределили се” по методите на ДПС, описани от г-н Сахатчиев. Следователно, неоспоримо е, че да си мюсюлманин не означава да си турчин. А общото между българските мюсюлмани и Османската империя и частичният й приемник Република Турция, е 600 години насилия раждали насилия, от началото на нашествието, през “Време разделно”, до нашите дни с терористичните взривове в детските купета, гари и хотели, до насилствените преименувания и от страна на МВР и от ДПС. Само, че “разродителният процес” организиран от ДПС е много по-жесток, защото той засегна и тези българи мюсюлмани, които никога не са имали фамилни дори и лични  мюсюлмански имена. И тази жестока истина продължава да се премълчава. А за Гл.прокурор не съществува!

При обсъждането на мюсюлманската общност трябва да се имат предвид и привличаните цигани било то мюсюлмани, християни или просто безгрижни деца на българската земя, манипулирани от всеки, а те готови  за всякакво внушение и “самоопределение”.

            Все пак общото и различното днес между Република България и Република Турция е ясното осъзнаване на опасността от ислямския фундаментализъм; от турското държавно ръководство то е превърнато в държавна политика, от нашето - подценявано. Оптимистични са опитите за икономическо, техническо и културно сътрудничество, но не като контрабандната търговия заляла българските сергии, не като приватизационната сделка с Девненския захарен завод и проекти като “Горна Арда” с Джейлан, а по примера на сделките “Шуменско пиво” и “Алкомет”. Добросъседски отношения не се стимулират чрез строежи на джамии у нас и разграбване на българските имоти в Турция, всякакви ограничения на българите в Турция, срещу предавания на турски език по националната телевизия у нас, с плащане на пенсии на изселниците в Турция и отказ на всякакви обезщетявания на “тракийците” - българските бежанци от Турция. Единствено реципроцитетът е този, който ще внесе уважение и взаимно зачитане на интересите на двете съседни страни.

            Българската история говори, че още древните българи са били известни със своята толерантност. С нея те трайно спечелили доминиращата си роля над траки, славяни и много други етноси населяващи не само Балканите. Това е и една от причините България да е най-старата Европейска държава с непроменено име. Ето защо и картата на Сан-стефанска България и Българската Екзархия очертават най-голямата народност на Балканите. Спомнете си, че никой от преживелите и близките на загиналите в Баташкото клане не вдигна ръка срещу башибозушкия предводител Барутанлията, народното презрение го остави сам със съвестта си. Това е българската толерантност и всяко обвинение срещу българите е наглост прикриваща собствени помисли и дела. Насилието и такава черта се внушават днес сред българите, на мало и голямо, с неподозирана нам сила, от многоканалния наш и “вносен” телевизионен екран.

            Затова логично е да си зададем въпроса, какво е това “български етнически модел”? Отговорът е: че етносите обединени от българите, изградили в съвместен живот една държавност, определили се като един народ през вековете, отстояли и платили с кръвен данък и  примирение присъствието и на редица други етносни компоненти и религиозен фанатизъм, не могат да бъдат  фанатизирано чувствителни към верската непримиримост. Това е мъдростта и толерантността на помъчения и преживял народ. Това е рядко срещана национална ценност днес, най-после оценена по повод спасяването на българските евреи. Ето защо в България е невъзможен Босненски или Косовски вариант, освен ако  се внесе от вън. В името на този модел Мидхад паша се опита да започне реформи в загубилата Руско-турската война Османска империя. Логиката и фактите ни отвеждат и до ресенчанина Ниязи бей, който в името на аналогичен  модел започна младотурската революция през 1908 г.

            За формирането на този етнически модел ще получите данни от всяко издание по история на България, от наситените с факти издания като: “През Босфора към възродителния процес” от Паунка Гочева, “Религии и секти в България” - Бончо Асенов, в ранните книги на Антонина Желязкова и много други. Логическо следствие е, че “Рамковата конвенция за защита на националните малцинства”, ратифицирана в името на несъществуващ за Република България проблем, е дезинтегрираща по същност и е в противоречие на Българския етнически модел. Все по-често политици, журналисти, чужденци и лидерите на ДПС отъждествяват понятията малцинство с национално малцинство, българските мюсюлмани с турци! Това случайно ли е или е непознаване на терминологията определена от Виенската декларация-1993 г? За първите явно е неграмотност, но за последните е една целенасочена дейност, която от безпросветния до Президента  се подминава с мълчание. Очевидно е в случая разрастване на едно масово безгрижие и нихилизъм.

            Естествено, че следва въпросът, ДПС етническа партия ли е както ни се внушава? Очевидно е, че наличието у нас на многоброен турски етнос (турци по произход)  е фикция в очите на заслепените, незапознатите, лидерите на ДПС и техните покровители зад граница. Очевидно е, че ДПС е религиозна партия опитваща се да обсеби всички български мюсюлмани, включително и циганите, плюс до половин дузина демагогстващи българи не мюсюлмани, гонещи депутатски облаги. Едва ли има друга страна в Европа, която има нашата толерантност и си позволява партия с такава същност. Запознайте се с изборните й похвати, вгледайте се в 100%-те й изборни резултати и ще откриете познатите  тоталитарни методи. Проследете еволюцията вътре в ДПС, на партията ПДП - Мехмед Ходжа, партията на Недим Генджев, на НДПС - Гюнер Тахир и социал-демократическата й ориентация. Явно е, че с предстоящите избори, времето на “монопола” -Ахмет Доган започва своя залез. Нормалното и освободено от насилие поведение при избори на всяка общност, включая и  мюсюлманската е, всеки според убежденията си да  даде гласа си и то ако желае. Така е по света. Демократичността изисква и ще наложи тази тенденция и у нас.

            Може ли да има специално политическо движение защитаващо интересите на общността на мюсюлманите в България? Този въпрос е решен и конституционно и основно религиозно. Българското мюфтийство е независимо, а турската институция за ислямско върховенство в ислямския свят - Шейх Юл-Ислям е ликвидирана още от Ататюрк. Един велик на мисъл и дела, радетел за модерна Европейска Турция. На какво основание тогава ние ежегодно ще внасяме от Турция проводници на велико-турския шовинизъм в лицето на ходжи, които да учат българските мюсюлманчета, на турски, като тези в Якоруда? Щом е за нуждите на исляма, би трябвало да се обучават на арабски? В селищата с ново щръкнали минарета отчуждаването между християни и мюсюлмани е повече от тревожно. Кому е нужна тази вражда, сепаратизъм и формулировки за колективни  права прокарвани от чужди на българските народни традиции документи. На отминалата конференция на българските мюсюлмани, ДПС проведе дълго подготвян “преврат”, където след ограничаване на достъпа, странно гласуване, броене на око и мобилизиране на половината парламентарна група на ДПС и присъствие на турския посланик (!?), те си избраха послушен  ходжа на мястото на завършилия в Сирия и Йордания досегашен и подчертано независим ходжа Мустафа Алиш. В качеството на какъв присъстваше турския посланик? Очевидно практиката на изгонения консул продължава. А къде бяха представителите на държавата, за да поздравят конференцята? Очевидно е, че мюфтийството обединяващо българските мюсюлмани ще се превърне в сериозно политизирана, протурска институция. Всичко това буди размисъл.

            Може ли българските мюсюлмани да имат освен религиозна и политическа форма на изява, след като имат потенциал за това? Може, но не дирижирана от вън, което се разкри чрез дипломатическия скандал, защитата от страна на ДПС и действията на турската дипломация. Нормално е българските мюсюлмани да присъстват във всички политически партии, противното - обособяването им в партия е ненормално. Това е интегритет, а всичко останало политическа спекула и чужди вмешателства.   *

            Изгоненият турски Генерален консул от Бургас стана жертва именно на системно прокарваната политика на засилване на протурския характер на ДПС, т.е. на турцизиране на българските мюсюлмани. Нека припомним, че на два пъти, дни преди последните парламентарни и местни избори, не кой и да е, а лично министър-председателят на Турция Месут Йълмаз посети България и агитира за ДПС, формално единия път откриваше джамия в Руен, а другия събра ДПС кметове в Кърджали. При подобна постъпка Шарл дьо Гол бе поканен за 24 часа да напусне Канада при посещение и открито пропагандиране на френски интереси в Квебек.

            Турското външно министерство протестира срещу отзоваването на Генералния консул и прибягна до реципроцитета. Възниква въпросът? Защо Българското Външно министерство не прибягва до реципроцитета при двустранните отношения с Турция? При определяне броя на дипломатическия състав на двете страни, например. Срещу по-малко от 30 дипломатически служители в 3 представителства в Турция обработващи 3 милиона транзитни визи годишно, у нас се подвизават повече от 70 турски дипломатически служители, които обработват 100 пъти по-малко визи за Турция. С какво се занимават тези дипломати? Ако се занимават с това, което е правила г-жа Юнтуна, те нямат място в България. Ако стоят без работа, това вече е проблем на МВнР Турция, но крайно време е реципроцитетът да стане практика на МВнР.

            Безспорно експулсирането на г-жа Юнтуна е сигнал за това, че развитието на добросъседски отношения на Балканите не означава системно незачитане на законите, договорите и дипломатическата практика от едната страна и Българското правителство най-после възприема линия на самоуважение и реципроцитет, за което е подкрепено от мислещата българска общественост, защото международните отношения са призвани преди всичко да защитават националните интереси.        **

                        - - -

София, Октомври 2000                                                                      

Дочо Белевски - член на “Академичен форум за национална политика” – София, 1404,  ул. Оборище 37

akadem.forumnp@mail.orbitel.bg

 

*             Никой не може да отрече, че в ръководството на ДПС има  и  ерудирани личности със смислени и национално ориентирани изяви, които ако изключим политическата демагогия, красноречиво говорят за българската  принадлежност на тези хора. В същото време преобладават  действия и изцепки, който говорят единствено за външна манипулативност и антибългарски действия.                      1.12.2000 

 

**           Постепенно общността на българските мюсюлмани се превръща в една жестоко манипулирана маса и заложник на чужди интереси. Играта на внушение за “турски етнос” и спекулиране с роднински връзки в България ще ги превърнат в една опасна за Българската национална сигурност общност и единственият изход е ясната законност и стриктното й спазване. И в този смисъл крайно време е Българското правителство първо да спре с противозаконните и  противоконституционни действия, на всички нива, включително и на хора като бившия министър на Правосъдието Васил Гоцев,  (виж писмо МППЕ  №96.00.12/ 13.11.1997) и второ да ревизира нормативната база на държавата с оглед на нейните интереси, а не с оглед на чужди внушения, особено след благоприятното за България развитие на Шенгенския процес       31.01.2001.        

               

                Публикувана на 17.1.2001 във в. "Нов живот" Кърджали                                                                     





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3560185
Постинги: 481
Коментари: 1920
Гласове: 3163
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031