Следвай Пътя! :: Декларация на БНРП

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.05.2014 19:32 - Декларация на БНРП

Автор: doktora757 Категория: Политика

Прочетен: 3095 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.05.2014 17:51

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО РАДИКАЛНА ПАРТИЯ

                                                          СОФИЯ

                                   Д Е К Л А Р А Ц И Я

                       От   Румен Стефанов Анатков
             Заместник председател на Българската национално-радикална партия

     Димитър Николов обяви провеждането на конгрес на БНРП на 17 Май 2014 г. в гр. София. Това той направи без да ме уведоми за действието си и в нарушение на редица членове от устава на партията. За да бъде разбрано моето отрицателно становище към тези разколнически действия на въпросното лице, ще изложа събитията, които се развиха малко преди и след преждевременната кончина на председателя на партията д-р Иван Георгиев.
     Димитър Николов винаги се е стремял един ден да вземе властта в БНРП. Той непрекъснато се е представял като „подпредседател”, въпреки,че такава длъжност изобщо не съществуваше в партията. Със своите действия, обаче, той много често е петнил името на партията. Известни са неговите нееднократни пиянски истории. Последната беше около две години преди смъртта на д-р Иван Георгиев. Наши привърженици организираха среща в гр. Ихтиман с български националисти с цел създаване на структура на БНРП. На организираната след това вечеря от спонсора на събитието Николов се е напил до такава степен, че е предизвикал скандал и едва е бела предотвратена физическа саморазправа с него. Естествено, след тази му изява хората са заявили, че не искат да имат нищо общо с партия, представлявана от такъв човек. След такива прояви на Димитър Николов д-р Иван Георгиев нееднократно го е гонил от партията. Но Николов обикновено изчакваше, несе появяваше по няколко месеца в партията, след това се връщаше , обещаваше, че повече няма да прави така и Доктора му прощаваше.
     След един пореден скандал на Димитър Николов с Областното ръководство в гр. Велико Търново през м. ноември 2011 г. неговият председател Любомир Семов ни изпрати писмо, в което се пишеше, че той е открил достоверни данни за това, че Димитър Николов по бащина линия има небългарски малцинствен етнически произход. Д-р Георгиев отначало не повярва и поиска допълнителна проверка на данните. Тя потвърди казаното от Семов. Тези данни бяха потвърдени и от нашата представителка в област Перник – Елена. Потвърждение се получи и от съученик на въпросното лице. Тогава д-р Иван Георгиев се ядоса страшно много и изгони Димитър Николов от Централното ръководство и изобщо от партията. Това стана пред мен и други активисти на партията. Това решение беше публикувано в бюлетина на партията в интернет и с него са запознати стотици наши членове. За съжаление този факт не беше отразен в съответен документ, който да се внесе в съда и да придобие юридическа стойност.
      След смъртта на д-р Иван Георгиев аз получих от семейството му документацията и печата на партията. Първата ми задача беше да се справя с опасността партията да бъде превзета от външни сили. Появи се лицето Симеон Константинов, за когото получихме сведения, че е свързан със структурите. Без изобщо да е член на партията, той най-брутално и нахално поиска партията да бъде предадена в негови ръце, като той стане председател, а двама негови приятели – зам. Председатели. Аз естествено не направих това и изнесох цялата борба за запазване на партията почти сам. Въпросното лице проведе два незаконни конгреса, но аз успях пред съда да оборя тяхната законност. В началото ми помагаше адвокат Сталев, но в последствие той по необясними за мен причини се отказа да съдейства на партията. Втори адвокат, намерен от Д. Николов също се отказа в последния момент преди едно от делата. Аз бях принуден да се явявам сам на съдебните дела. Тук неоценима помощ ми оказа Георги Прокопов, който със своя аналитичен ум и познаване на законите допринесе много за да спечелим делата срещу Симеон Костадинов и окончателно да отхвърлим неговите попълзновения да превземе партията.
      Втората главна задача, която стоеше пред мен, беше да се проведе редовен конгрес на партията и тя да придобие законна легитимност. Разучавайки устава и документите на партията в съда, аз разбрах, че това не може да стане без участието на Димитър Николов, който въпреки, че беше изгонен от д-р Иван Георгиев, продължаваше да фигурира в съдебните документи. В тази моя дейност голяма помощ ми оказаха отново Георги Прокопов и Дориян Александров. Последният е стар член на партията от 1990 г, притежава висока интелигентност и истински националист. Аз, който според положението ми в партията и моите интелектуални възможности имах най-голямо право да се кандидатирам за нов председател на партията. Но като взех предвид моята напреднала възраст и прекараното тежко заболяване през втората половина на 2012 г. аз реших, че трябва да се търси ново лице за партията. За мен Димитър Николов, поради изложените по-горе причини, беше крайно неподходящ за това. Затова аз предложих за кандидат за председател на партията да бъде издигнат Дориян Александров. С това предложение аз доказах, че поставям интересите на партията над моите лични такива. Освен това искам дебело да подчертая, че сменяйки само името на председателя в документите на партията, без да променяме устава на партията, делото в съда щеше да се гледа на закрито заседание без особени формалности и почти сигурно щяхме да бъдем регистрирани. Вместо това се поради неистовото желание за власт на някои хора, се предложи от Николов вариант с 5 съпредседатели –аз, Николов, Александров, Стефан Сталев и Борис Маринов. Това предполагаше и промяна в устава, което и беше направено. Аз нямах друг изход и в интерес на това да се проведе конгрес приех. Това решение имаше тежки последици за партията. ОТ една страна конгресът, който проведохме и който прие тази схема, не беше узаконен в съда. Разглеждането беше не на закрито /формално/ а на открито – с прокурор – заседание. Това даде възможност на съдебните власти да се направят много обструкции и неправилни тълкувания на устава, в резултат на което новото ръководство и променения устав не бяха регистрирани. Така главно по вина на Димитър Николов и на две други лица, партията и до сега няма ново легитимно ръководство.
     Искам да подчертая, че присъствието на Димитър Николов в кръга от хора, организиращи новия конгрес, предизвика силно недоволство сред организациите на партията в провинцията, особено сред по- старите и стабилни членове. Организациите в Ловеч, Перник, Велико Търново и Пловдив отказаха да работят с него, а две областни организации с мъка бяха убедени от мен да приемат едно временно решение. Други – като тези в Монтана – от години бяха в конфликт с въпросното лице. Може да се каже, че половината партия отказа да работи с Димитър Николов.
     Освен всичко друго със своето държане и обструкции Димитър Николов отказа Георги Прокопов и Дориян Александров да участват в ръководството и да му .сътрудничат в бъдеще. С това ние се лишаваме от две лица, които можеха да допринесат много за бъдещото развитие на партията. С това Николов показа и доказа, че той се интересува единствено от своите лични интереси.
     В края на миналата и в началото на тази година аз разработих схемата и начинът за оформяне на документацията за новия конгрес. Но през м. февруари настъпи промяна в държането на Д. Николов – при това без никаква причина. Присвои документацията и печата на партията – заяви, че те ще стоят при него, прекъсна всякакви връзки с мен, буквално се скри и не отговаряше на никакви телефони, а през м. март еднолично обяви провеждането на конгрес. ВСИЧКО ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ ДИМИТЪР НИКОЛОВ ИЗВЪРШВА СЕПАРАТИСТКИ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЕДИНСТВОТО НА ПАРТИЯТА И ЧЕ ТОЙ СЕ СТРЕМИ ЕДИНСТВЕНО ДА ЗАДОВОЛИ СВОИТЕ МАНИАКАЛНИ МЕЧТИ – СЛЕД СМЪРТТА НА Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ ДА СТАНЕ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП, ЗА КОЕТО ЗА НЕГОВО ДЪЛБОКО СЪЖАЛЕНИЕ НЯМА НИКАКВИ КАЧЕСТВА. АКО ТОВА СJАНЕ, ТО ЩЕ БЪДЕ ПОДИГРАВКА С ПАМЕТТА НА Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ.
     В заключение искам да заявя, че Димитър Николов злоупотреби с моето търпение и толерантност, премина линията на допустимост и изгори всички мостове между мен и себе си. ПОРАДИ ТОВА АЗ СВАЛЯМ ОКОНЧАТЕЛНО МОЕТО ДОВЕРИЕ ОТ ДИМИТЪР НИКОЛОВ И ПРЕКЪСВАМ ОТНОШЕНИЯТА СИ С НЕГО. МОЯТ ПОДПИС ВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СТОИ ДО НЕГОВИЯ.
     ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ДИМИТЪР НИКОЛОВ Е ОБЯВИЛ КОНГРЕС НА 17 МАЙ БЕЗ МОЯ ПОДПИС, КОЕТО Е ФРАПИРАЩО НАРУШЕНИЕ НА УСТАВА И ПОРАДИ МНОГО ДРУГИ НАРУШЕНИЯ, КОИТО ТОЙ В МОМЕНТА ИЗВЪРШВА, АЗ ОБЯВЯВАМ ТОЗИ КОНГРЕС ЗА ПРОТИВОУСТАВЕН И НЕЗАКОНЕН.

          ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: РУМЕН АНАТКОВ

София, 09.05.2014 г.

.......................................................................................................................................................

Ето и едно интересно писмо, което ни попадна от архива на покойния д-р Иван Георгиев; пускаме го без съкращения:

Писмо от Любомиръ Сѣмовъ до д-ръ Георгиевъ

« -: Януари 28, 2012, 11:34:53 »

Въ настоящото писмо до Васъ азъ искамъ да дамъ пояснения относно приложената оставка отъ моя страна като прѣдсѣдатель на БНРП въ В. Търново.Слѣдъ провалената отъ г-нъ Димитъръ Николовъ моя пресконференция, за което Ви освѣдомихъ, много отъ нашитѣ членове напустнахѫ партията. Азъ останахъ само съ 4 човѣка (отъ 25). Тогава рѣшихъ да проучѫ отъ жители на гр. Елена що за човѣкъ е г-нъ Николовъ. Оказа се, че Димитъръ Николовъ е ЦИГАНИНЪ. Дѣдо му Димитъръ Рувовъ (синъ на циганина Руво) е правилъ тухли около мѣстото, кѫдѣто сега се намира ж.п. гара Елена, по старъ, примитивенъ начинъ – на копторъ. Въ гр. Елена е имало и фабрика за тухли съ изпичане въ рингове, която се е намирала между гр. Елена и с. Яковци.

Тази фабрика обаче е била собственость на братя Малакови. Фамилията имъ идва отъ прѣкора „малацитѣ”, защото сѫ били много черни, били сѫ цигани. Отъ думитѣ на г-нъ Николовъ разбрахъ, че ималъ роднини въ Елена. Проучихъ ги и тѣхъ. Двамата му племенника имали регистрирани фирми, но се занимавали най-вече съ далавери. Пропустнахъ да пиша, че родътъ на дѣдо му Димитъръ Рувовъ произхожда отъ с. Беброво, населено съ цигани. Докторъ Георгиевъ, нашитѣ членове, а и азъ самиятъ не желаемъ да бѫдемъ рѫководени отъ циганинъ. Ние сме фанатици, които слугуваме не на лидери, а на идеали. Д-ръ Георгиевъ, азъ оставамъ съ Васъ на една и сѫща страна на барикадата!

24. 11. 2011 г. Съ почитъ: Любомиръ Сѣмовъ

   Това писмо се намира въ Архива на БНРП и може да бѫде прѣдоставено всѣкиму, който прояви интересъ къмъ него.

   Въ партията Димитъръ Николовъ влиза прѣзъ 1990 г., когато масово прѣзъ този периодъ се приемахѫ нови членове. Прѣзъ пролѣтьта на 1991 г. е изпратенъ въ гр. Кърджали, за да синхронизира масовитѣ протести на гражданитѣ тамъ срѣщу новата имъ турцизация и организирането на ДПС, както и да осѫществява връзка на новоизградения партиенъ комитетъ съ Централното рѫководство на БНРП. Въ гр. Кърджали Д. Николовъ прѣкара почти цѣлъ мѣсецъ. Обаче, вмѣсто да се занимава съ поставената му задача, той прѣвръща комитетското помѣщение въ кръчма и пиянствува отъ сутринь до вечерь. Вземалъ е пари отъ членоветѣ на БНРП за храна, като голѣма часть отъ тѣхъ е изпивалъ. До Централното рѫководство на партията и д-ръ Иванъ Георгиевъ има отправени три писма отъ Стоянъ Хаджидимитровъ, Иванъ Сотировъ и Димо Димовъ, съ които се настоява най-енергично Димитъръ Николовъ да бѫде отзованъ отъ Кърджали, тъй като съ поведението си прогонва симпатизантитѣ на БНРП и тѣ не влизатъ въ партията. Писмата се пазѭтъ сѫщо въ Архива на партията и могѫтъ да бѫдѫтъ прочетени отъ всѣки, който се заинтересува отъ тѣхъ.
   Въ връзка съ това Димитъръ Николовъ е отстраненъ отъ партията прѣзъ августъ на 1991 г., но се завръща въ нея отново прѣзъ септемврий 1995 г. При основаване на комитета въ Благоевградъ прѣзъ 1998 г. Димитъръ Николовъ е изпратенъ да прѣдставлява ЦР. Още съ пристигането си, той се напива до такава степень, че пада по стълбитѣ на ресторанта и си счупва крака. Съ прѣдоставенитѣ му командировъчни партийни пари той наема такси и се връща въ София, кѫдѣто кракътъ му бива гипсиранъ. Съ поведението си отблъсна голѣма часть отъ учрѣдителитѣ на БНРП въ Благоевградъ. За тази му постѫпка не му бѣхѫ наложени санкции по партийна линия.
   Прѣзъ 2003 г. група интелектуалци и ентусиасти основаватъ комитетъ на БНРП въ гр. Ихтиманъ. Поканватъ членъ на ЦР да присѫтствува на това събитие. По настояване на самия Николовъ, за Ихтиманъ заминава той. Посрѣщатъ го като високъ гостъ и го канѭтъ на вечеря. Димитъръ Николовъ се напива така, че се нахвърля върху сѫпругитѣ на домакинитѣ, като ги кара да спѭтъ съ него. Тогавашниятъ организаторъ инж. Георгий Асеновъ, сега покойникъ, едва спасява Димитъръ Николовъ да не бѫде прѣбитъ. Но въ гр. Ихтиманъ отъ тогава не искатъ да чуѭтъ за БНРП.
Димитъръ Николовъ не е основалъ нито единъ комитетъ на партията въ страната. Издигаше се въ сѣнката на д-ръ Иванъ Георгиевъ и съ негова помощь. Прѣзъ цѣлото врѣме на „партийната му дѣйность” проявяваше изключителенъ наивитетъ и не взе участие въ нито едно важно рѣшение за партията. Подвеждаше хората, че търси пари. Такива трѣбваше да вземе отъ Георгий Серафимовъ отъ Ямболъ. Послѣдниятъ отрѣче да е договарялъ каквито и да сѫ финансови сдѣлки съ Николовъ. Прѣдъ ЦР Николовъ заяви, че Мартинъ Пѣевъ заминалъ за Австрия, за да вземе пари за общинскитѣ избори. Когато пари не постѫпихѫ, Николовъ заяви, че австрийскитѣ националисти дали паритѣ на друга националистическа партия. Оказа се, че Мартинъ Пѣевъ не е пѫтувалъ до Австрия. Взетитѣ пари отъ Пѣевъ, Николовъ е използувалъ за лични нужди – напримѣръ екскурзия до Германия. Отъ паритѣ, които Пѣевъ е давалъ за партията, въ размѣръ надъ 200 лв. мѣсечно, Николовъ отдѣли по 65 лева за излизането на 4 броя Бюлетини. Нѣма заприходенъ нито единъ левъ въ партийната каса. Напраздно много комитети въ страната повѣрвахѫ на Димитъръ Николовъ, че ще осигури плакати за общинскитѣ избори. Това не стана, а грѣшкитѣ на Николовъ въ тѣзи избори дадохѫ основание той да бѫде освободенъ отъ постоветѣ, които заемаше въ партийната иерархия.
   Тшеславенъ и властолюбивъ, Димитъръ Николовъ започна да крои козни срѣщу д-ръ Иванъ Георгиевъ и другитѣ рѫководители на партията. Безъ никакъвъ приносъ въ организационно-методичния процесъ на партията, Николовъ се стреми да я оглави. Въ тази му дѣйность е подпомаганъ отъ Стефанъ Сталевъ. Много отъ хората, разочаровали се силно отъ Николовъ, като Лѫчезаръ Стояновъ отъ Казанлъкъ, смѣтатъ, че ако Николовъ оглави партията, тя ще се разтури, тъй като въ Казанлъкъ отново е имало отблъскващи пиянски изпълнения. Но това е и цѣльта на самия Николовъ: ако той не стане неинъ прѣдсѣдатель, партията да прѣустанови сѫществуването си. Това е желанието на единъ потомъкъ на еленски цигани. Едва ли, обаче, активиститѣ на БНРП ще допустнѫтъ да бѫдѫтъ рѫководени отъ циганинъ съ разрушаващъ потенциалъ!
   Д-ръ Иванъ Георгиевъ и Д. Николовъ сѫ двѣ несравними величини. Д-ръ Георгиевъ е съучрѣдитель на Българската националистическа партия въ 1955 г., възстановилъ я е въ 1961 г. като Българска национално-революционна партия, когато Николовъ още не е билъ роденъ, регистриралъ я е като Българска национално-радикална партия въ 1990 г., прѣрегистриралъ я е въ 2008 г., създалъ е 220 партийни комитети въ страната, далъ е програмата за борба и развитие на партията, като винаги я е смѣталъ за свое българско дѣло. За това дѣло е лѣжалъ повече отъ три години въ затвора, кѫдѣто сѫ се гаврли съ младото му тѣло, арестуванъ е прѣзъ 1964 г. отъ ДС на „Московска” № 5, прѣкаралъ е 4 мѣсеца въ ареста на „Развигоръ” № 1, но никога не е измѣнялъ на своето българско дѣло. Съ ораторскитѣ си качества и контактностьта си е привлѣкълъ хиляди хора въ лоното на национализма. Какво морално кощунство и неблагодарность проявява Николовъ, като се опитва да се сравнява съ д-ръ Георгиевъ! Ако Николовъ иска партия, нека си я регистрира.
Нека хора като Д. Николовъ не си въобразяватъ, че д-ръ Иванъ Георгиевъ, прѣминалъ прѣзъ ада на борбата за България, съ неизживѣна младость, може днесъ да бѫде поставенъ на колѣнѣ, когато могѫщата ДС на врѣмето си не успѣ да постигне това. И ако нѣкой се опита да посегне на българското му дѣло, Провидѣнието и Сѫдбата ще стоварѭтъ върху него безапелационно тежкото българско възмездие за прѣкаранитѣ години въ опасности и страдания, на които е билъ подложенъ д-ръ Иванъ Георгиевъ!

Президиумъ на ЦР на БНРП.