Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2016 20:34 - Парадигма или предателство отвътре
Автор: doktora757 Категория: Политика   
Прочетен: 2483 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 25.02.2016 21:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        image



                             ПАРАДИГМА ... ИЛИ  ПРЕДАТЕЛСТВО  ОТВЪТРЕ

 

Георги Прокопов



Изминаха двадесет и шест години от т.нар. преход, както и от навлизането на неолиберализма у нас, но въпрсът с османското „ присъствие ” все още остава        „ висящ.” Този въпрос трябва да се реши един път за винаги, но това може да се случи единствено когато управлява национално отговорно правителство, както и да не се служи на чужди интереси, да се премахнат пристрастията към дуализъм, колаборционизъм, васалитет. Докато тези елементи на колаборционизъм и васалитет не бъдат премахнати и не се проявява отговорност от страна на държавници и политици, ще се правят опити за подмяна и преиначаване и обезличаване на българската историята. Ще се правят опити за обезбългаряване и заличаване на родовата ни памет. Преди броени дни се заформи спор и в последствие скандал по повод т. нар. реформи в българското образование. Ябълката на раздора се оказа термина „ съжителство” като това е пореден опит за подмяна на термини в учебниците по история през последните години. Вероятно по нечии указания, трябва час по - скоро да се изчиства османската историческа обремененост, както и имиджа на нейната наследница Турция, с която сме               „ дослук .” В края на краищата потърпевш излезе министъра на образованието проф. Танев, който вероятно е бил с „ добри ” намерения по отношение на реформите. Неизвестно защо, но не се споменава за
началника на кабинета на бившия министър / етническа туркиня /, която се разследва от ДАНС, тъй като имала контакт с чужди разузнавателни служби.

Но ето, че сега си имаме нов министър, дялан камък, който може би като един бивш премиер / който ни „ оправи за 800 дни ” /, новият министър ще „ оправи ” образованието, но незнайно, за колко време, как и в чии интерес.

 За пореден път се прави опит за политикорективен прочит на българската история, и то в посока при която истината се жертва в името на какво ? В името на „ добронамереността ” към югозападната ни азиятска държава, или пък по нейно нареждане. Може би чрез „ случайна ” намеса  от нейна страна в лицето на президента, на премиера, както и най - често се случва чрез посланика и в страната ни. Вероятно и противоконституционната политическа партия ДПС не се е отказала от премахването на неудобните реални исторически факти за периода, през който османските нашественици в продължение на 500 години са безчинствали, тероризирали, ограбвали, извършвали геноцид и мачкали българския народ, както и другите народи от Балканите, и не само. За този период от края на XIV до края на XIX век са изписани стотици хиляди страници от стотици автори, историци, летописци, краеведи, журналисти, политици, изследователи, писатели и пр. Всичките отразяват събитията по различно време в различните периоди, но отразяват реалностите, без преувеличаване или омаловажаване на фактите, т.е. безпристрастно. Всички се базират на фактология, документи, очевидци и безпорно са доказали, че след завладяването на българската държава и Балканите термини като „ съжителство „ и „ присъствие „ са несъвместими с фактите. Възникналият наскоро въпрос за реформите в българското ибразование и опита да се „ прокара ” „ съжителството ” е чиста проба подмяна на парадигмата. С така наречената „ нова философия ” в обучението и поради внедряването на промените в учебниците се предвижда отпадане на произведения от литературата, които са знакови. С това явно се цели изкореняването на патриотизма при подрастващите. Прави се опит за подмяна на части от българската история. Подмяната на части от историята ни е кощунство и недопустимо. Това е явна тенденция през последните години. А задаваме ли си въпроса защо намаляха часовете по история и литература. Дали пък няма да е по добре да се извадят тези два предмета съвсем. Може би подобно решение ще е угодно и ще удовлетвори напълно нечии желания и интереси.

Със „ съжителството ” освен, че се обезличава историческия елемент, се цели изчистването на историческата обремененост и неизтриваемото историческо петно върху османската империя и нейната наследница „ светската ” държава Република Турция. Последната е кандидат за членство в ЕС и прави всичко възможно да постигне целта си. Но фактите са други - от водената и политика - външна и вътрешна е видно, че страната освен, че се стреми към европейското семейство не се отказва от неосманските си амбиции. А напоследък се изнесоха факти, че подпомага „ Ислямска държава  - ИД .”

Но да се върнем на термина „ съжителство.” Последният съществува в ежедневиевния живот, като не може да замени термина „ владичество.” Разликата било между литературното и историческото използване твърдят някои историци. „ Владичество ” по - скоро е административно политически термин, тъй като действително сме били под османско управление след завладяването на държавата ни в краят на XIV век.

България влиза в османската империяи и термина е правилен, защото                     „ владичество” освен, че е научно исторически, означава робство, иго, гнет и пр., но е необходимо да се разясни не само чрез историческите факти, какво се е случвало по време на  „ владичеството,” а и защо се е случило. Използва се и термина „ робство ” - ето тука в това е проблема - дали да не се заличи този термин, защото по думите на мастити историци, както и на немалко политици - робство не е имало. Пак подобни историци твърдят, че „ робство ” се използва в литературата, тъй като думата е влязла в паметта и психиката на българина. И когато се напише стихотворение или ода, думата е въздействаща. Добре, но ако не е имало робство, то тогава защо е имало тържища за продан на роби в Одрин и Цариград. Защо тогава народният фолклор пресъздава робството не само с песента „ Три синджира роби .” Ето някой източници, които споменават за вързаните на верига мъже и жени, които били съпровождани от заптиета и карани за продан в Цариград. В своето „ Задморско пътешествие” Бернандон де ла Брокиер - бургунски рицар, минавал през българските земи / 1432 г./ дава следното описание: ... „ Из пътя срещнах 15 мъже и най - малко 10 жени, всички българи с вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.” Това е един от фактите за „ благосъстояние ” - нали ? Не е имало робство, а                          „ добронамереност ” и „ съжителство.” Защо подрастващите поколения да не знаят истината, реалността по време на „ владичеството.” А защо да не се представи истината - реалната истина за това „ владичество ” за този дълъг период на реално робство, как и защо се е случило, защо се е разпространило на Балканите, та чак до сърцето на Европа и т.н. Защо да не знаят подрастващите с подробности, това което се е случвало след завладяването на Балканите и за многтократните опити да бъде завладяна Европа.

За безправието на българите християни разказва и Ханс Дершвал пътувал за Цариград през 1553 г. Той описва как са облечени българите, че нямат право да носят хубави дрехи, обувки, а само цървули. А дрехите само в сиво, бяло, кафяво - само едноцветно. Ханс Дершвал - / Дневникът на Ханс Дершвал за пътуването му до Цариград 1553 - 1555 г./,  казва още : ... „ По цялата империя по селата и градовете, онзи, който не може да се предпази, и който може да бъде заловен някъде, бива задържан, пленяван и продаван на чуждо място. Ние никъде не бяхме сигурни.” Нямам коментар. В една силна империя по това време да няма сигурност и то за представители на чужди държави, за какво става на въпрос ? Може би за липса на всякаква цивилизованост, примитивност, липса на държавност - може би това е „ културата и ценностната ” система на тази империя по това време - а дали се е освободила нейната наследница от този манталитет ? Вероятно знаем отговора.

Подобни са изказванията на австриеца Фридрих фон Зайдел в своите „ Пътни бележки ” / 1596 г./. Във „ Време разделно ” акад. Андон Дончев описва по подобен, обективен и подобаващ начин живота и теглата на българите.

Периода е описан и в Османски извори за ислямизационните процеси на Балканите XVI - XIX в. / Издателство на БАН 1990 г./, както и в книгата на Георги Войнов „ Геноцидът на българите.” Безброй са авторите, които описват ситуацията по него време.

Страданията на българите  са описани и от Викария на монашеския орден в Цариград Барталомео де Яно / 1443 г. със съкращения / : ...” От шест години турците са отвлекли повече от 400 000 християни, заробили всички и унищожили множество от царствата и областите Сърбия, Дамяница, Трансилвания, България, Босна и особено кралствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болни, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарат. Клетите християни, отвеждали в робство с въжета, железни вериги навързани по двама в този град / Цариград / безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат тежко. Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в железни кафези, както се носят птици на пазар. О, жалостен взор ! О, тежка, печална и жална

мъка ! ”

Дипломатическият пратеник на австрийския император Ожие Бъсбек / 1553 г. / описва масовата търговия с роби в османската империя така : ...” Аз видях как караха нещастни християни от всички възрасти да вървят в купом или оковани във вериги, по същия начин, по който водят на пазар коне, навързани един за друг, за опашките. Смятам, че коментара е излишен.

И не е имало робство. Но защо ще са тези описания тогава, ако не е видяна реалната действителност и пресъздадена с потрес и състрадание. Не бива да забравяме, че след колонизацията множество населени места са били подложени на денационализация, като българското население е било изтребвано, преселвано в Мала азия или продавано по робските пазари. Съответно обезлюдените места били заселени с османци.Това са фактите уважаеми читателю. Чест прави преди всичко на тези ЧОВЕЦИ, описали безпристрастно, без да спестят реалнотите - да опишат „ благосъстоянието ” и „ съжителството ”  на българите по времето на османското „ присъствие.”

Но дали прави чест на българските депутати с български корени вляли се в редиците на противоконституционните политически  протурски партии като ДПС и Народна партия „ Свобода и достойнство,” коалиционен партниор на Реформаторския блок. Тези протурски партии са либерални, т.е. / либерализъм - учтив, благовъзпитан, щедър, ангажиращ се със свободата и достоинството, както с ограничение върху властта - разбирай ограничаване, както и на църквата /.  Хубави думи, звучат добре, но на практика не е така, но това е друга тема.

Много са подобните факти, които доказват робството. Последното е описано и от Иван Вазов в „Под Игото. ”Аз съм убеден, че голяма част от тези, които сега се опитват да преиначават българската история и литература дори  не са чели или са чели романа но не целият, а само отчасти.

 Защо терминът „ робство ” е правилен, защото синоними на робство са покорство, подчинение, безправие, робуване. Нима българите по това време не са били безправни, не са били зависими и подчинени на османската власт. Те              „ неверниците, ” „ гяурите ” са плащали безбожни данъци, защото не са                           „ праведни ” за сметка на мюсюлманите. „ Иго ” и „ владичество ” са синоними на

„ робство.” „ Иго ” означава - робство, тормоз, изтезание, тегло, гнет. Нима това не е било така.

„ Владичество - то” означава господство, власт, ръководство, контрол, хегемония. Ето защо този термин е административно политически, освен, че е научно историческия термин, също така означава „ робство и иго.” Последните два термина не бива да се подменят с безличните „ присъствие ” и още повече със                 „ съжителство.” Естествено, че щом в населените места заедно с българите са живяли и османнци / турци / в обособените турски махали е имало и                          „ съжителство.” Имало е и  „ присъствие ,” но на османската власт, на оказване на контрол и ръководство на завладяните територии с тяхното население, но това не означава, че са правилни и, че не е имало робство.  Не е ли гавра да се прави опит за прокарване на термин като „съжителство,” като на практика няма съвместно    „ съжителство,” което да включва кръвен данък, както и няма „ мирно съществуване,” което да свърши с въстание. А въстания са вдигани по различно време в различните райони на територията на завладяна България. Въстания не се вдигат, защото българите и османците, цигани, арменци и пр. са си живяли ей така - добре са се разбирали по „ комшийски.” Въстания се вдигат, когато има явна нетърпимост и неиздържане на теглото, което тегли народа - непосилни данъци, тормоз, грабежи, кога от разбойници, кога от властите и т.н. Вярно е, че не всички са били роби в окови с вериги, не всички са били роби в този смисъл, защото кой ще работи, кой ще допринася за османската империя, кой ще обработва земята и ще издържа многобройната армия непрекъснато воюваща и завладяваща нови и нови територии в различни посоки на света.

Когато са вземани деца за еничари насила и то със закон, без съгласието и против волята на родителите, в последствие смяна на религията / вярата /, на имената с арабски, манталитета и самосъзнанието - то това какво е ?  Двама историци пред една национална телевизия признават, че е имало „ робство.” Единият казва:         „ има хора купени и продадени,” а другият: „ във възрожденската епоха присъства - робство ! ”  Все пак има признание и по - категорично такова, но и предпазливост.

Един друг проф. историк - относно новата учебна програма пред /Нова Телевизия / също признава за безправието на българите като казва : ... „ В това време българите не са имали никакви права. Те не са можели да взимат държавни решения и решения за своя бизнес.” До тук добре, но ето и обръщането на палачинката. Професорът продължава : ... „ Хората, които си искат турското робство не осъзнават, че са прекършени духовно.” Според професора правилната дума / термин / е „ владичество,” но не пояснява, какво означава то, че е еднозначно на „ робство .” А защо ? Дали не е от страх да не засегне някой, от               „ предпазливост ” ?  Пак според този професор Априлското въстание едва ли не е вдигнато само, защото са „ нарушени бизнес интереси и османската империя е подписала един режим на капитулациите / 1875 г./, с които се  правели   по - ниски мита за платове, произведени в Европа.” С една дума българите са ощетени и решили да вдигнат, ей така, въстание. Звучи крайно несериозно. А това, че въстанието се подготвя с години наред, изграждат се структури, комитети, събират се пари и се закупува тайно оръжие - изобщо се извършва съвсем организирано мероприятие на живот и смърт. Пренебрегва се н БРЦК, дейността на Васил Левски и неговите сподвижници и след неговото залавяне и обесване.  Намирисва ми освен на преиначаване на историята ни и предполагам, че не е прекалено силно ... ако не на предателство, то тогава на отстъпление. Нищо лично нямам към, който и да било от историците, както и към този професор, който много уважавам, но защо се получава така, нещо се случва ? Но, колко ли подобни съждения и становища ще ни пълнят главите и занапред. Трябва да се стъпва на твърди позиции, защото описаното в историята е реалното положение на българите в османската империя, когато са се противопоставяли. Но противопоставянето дали е трябвало да бъде потушавано по най - жесток начин, зверски кланета, опожаряване на села и градове, както в Батак, Перущица, Брацигово, Стара Загора / градът е изгорен, църквите са изгорени избити са над десет хиляди и толкова са закарани за продан в Цариград - Истамбул /. Историческите факти не трябва да се подменят, а да се представят реално, инак как ще се добие представа за отделните периоди на османското „ присъствието.” Не трябва да се допуска да бъде изтрита родовата памет. Но за това допринасят или поне се опитват да го постигнат не малко политици, които ще останат запомнени с васалното си поведение и угодничество в полза на чужди интереси, доказващи го непрекъснато през последните двадесет и шест години. Не може да не попитам защо след като честваме гошнини от освобождението, не се споменава от кого сме се освободили, от какво. Логично е да се мисли, че след като се освобождаваме от нещо, то вероятно е било от някаква зависимост, от нещо което ни е владяло, тормозело или поробило и държало в робство дълго време докато не е дошла свободата. Но тя не е дошла даром, а с цената на безброй свидни жертви. В тържествените слова на президент и тем подобни по време на подобни чествания се споменава за загиналите геройски за свободата, но не се споменава защо е необходимо това загиване, кой ги е убил. Е, това е колаборционизма в действие, но докога ? Може би няма да е за дълго, защото няма нищо вечно - предполагам, че това се знае и от „ тях.”

Ще завърша с една мисъл на Джордж Оруел  „ Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото.” Но трябва ли да позволим други да ни контролират.


image     

        image 




Гласувай:
9
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3188274
Постинги: 467
Коментари: 1904
Гласове: 3134
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031