Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2010 19:59 - Китайското У-Шу/Кунг-Фу - поглед отвътре (1 част)
Автор: doktora757 Категория: Спорт   
Прочетен: 5386 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 26.06.2010 10:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КИТАЙСКОТО У ШУ - ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

image

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ С ЯРОСЛАВ ШИМАНСКИ

 

Томаш Гришан - Кога за първи път се "сблъска" с източните бойни изкуства (кино, книга, познати...)?

Ярослав Шимански - Всичко започна с една програма в навярно вече забравения цикъл "Студио 2 ", в който някакъв босоног господин, облечен в екзотична дреха разбиваше с юмрук и крак дъски. Бях на около 15 години. Малко по-рано се бяха появили книги за джу джуцу и джудо ( на Кондратович и Павлюк ), по които аз и мои приятели изучавахме " прийоми ". Е, и разбира се от комиксите с капитан 36 и Конуса.

А що се отнася до гореспоменатата телевизионна програма, то именно тогава узнах, че това тайнствено изкуство се нарича карате и че се е зародило в екзотичната Азия.

Т.Г. - Как започна да се занимаваш с Б.И., що за стил беше това ?

Я.Ш. - Видях на улицата обява за набиране на желаещи да тренират в секцията " Free style karate " и заедно с няколко приятели от училище отидохме да погледаме що за чудо е това. Независимо, че на първите тренировки ни се наложи да седим по японски повече от половин час (в положение от което после не можехме да станем) и инструктора крещеше като побъркан, но понеже той носеше същата дреха като гореспоменатия господин от телевизията, даже нещо повече, скоро успяхме да станем щастливи притежатели на подобна дреха, та ние се записахме и така започна моя път в бойните изкуства. По- късно се оказа, че техническия материал в тази школа се базираше на принципите на Киокушинкай, инструктурите не бяха особено квалифицирани и се отнасяха към всичко това по-скоро като към средство за изкарване на пари, но на мен и така ми хареса. Юркаха ни много (много губеха съзнание и пот течеше по гърбовете ) и мисля, че тези тренировки ме научиха да си поставям високи изисквания ида побеждавам собствената си слабост.

Т.Г. - Какво беше отношението на родителите ти към твоите тренировки ?

Я.Ш. - Родителите ми се надяваха, че това е моментно увлечение на единствения им син, който бързо ще се опомни и ще се заеме с нещо " по-порядъчно ". Въпреки, че тренировки ми отнемаха доста време, оценките ми в училище неочаквано се повишиха и родителите ми ме оставиха на мира.

Т.Г. - Какво мислиш за Брус Ли и неговите филми ? Оказаха ли ти някакво влияние ( например " Enter the dragon ") ?

Я.Ш. - Струва ми се, че Брус Ли правеше впечетление на всички - неговата скорост, ловкост, жестове, мимика. За мен това беше първата среща с "Кунг Фу ", макар и на кино само, но пък тогава ми се струваше убедително. Като всички тогава и аз си направих нунджако и правех странични ритници с подскок.

Т.Г. - Как се разви твоя път в бойните изкуства ( какво си изучавал и при кого ) ?

Я.Ш. - От "Free style karate " помня само някой си семпай Масловски, чиято стандартна "мъдрост" беше "Боли ли ? Е, значи - зараства ! ". След това последва малко киокушинкай, а после в Познан се появи секция по така желаното от мен "кунг фу" - това беше "тай чи/кунг фу" на Тадеуш Кучиневски, който към "бойната" си система прибавяше своето увлечение по реге музиката и културата на Хасидите, и накрая стил на богомолката при Славомир Милчарка - това от 1986 до 1990 г.

Т.Г. - Как попадна в Китай ?

Я.Ш. - През 1988 г., бидейки последен курс в Политехническия Институт, постъпих в катедрата по китаистика. След две години се появи възможност да замина на стаж в Пекин, и през септември 1990 г. Попаднах в Пекинкия Езиков Институт. Планирания първоначално едногодишен срок на престой се проточи до ден днешен.

 

image

Мюсюлманският майстор по Син И Лю Хъ Цюан Ли Цзун Съ

 

 

Т.Г. - При кои китайски учители си учил и се обучаваш още ? Как се срещна с тях ?

Я.Ш. - Започнах с Ба Гуа Чжан от направлението Лян при един учител, който ни водеше часовете по физкултура в Института в Пекин. После изучавах стил Чен при Лю У Нян, ученик на Чен Чжао Куй, Син И Цюан и Тай Цзи Цюан на семейство Сун при Сун Цзиен Юн - дъщерята на Сун Лу Тан, И Цюан, Чжао Бао Тай Цзи Цюан, накрая, като се нагледах достатъчно, за да мога да отлича доброто "гун Фу" (майсторство) от лошото, аз "влязох" в стила Шъ Ба Гуа Чжан на 90 годишния Ди Чжао Лун и Син И Цюан на 80 годишния китайски мюсюлманин Ли Цзун Съ.

Т.Г. - Лесно ли приемат ученици от запада ?

Я. Ш. - Ученика от запада представлява за китайския майстор добро средство за изкарване на пари, от тук следва, че ако имате пари - не е проблем да учите. Обикновено, поради езиковата бариера се показват само движения, а теорията на стила, методите за използване на сила, тактиката и т.н. се пропускат. Много рядко се показват на ученици от запада специални упражнения, така наречените "гун фа ", които развиват определени умения.
Китайския език е една от най-големите бариери. Втората по големина - това са лошите тренировъчни навици на хората от запад, които все още изповядват " идеалната " фигура във вид на буквата " V " , с недоразвити крака, слаб кръст и бедра, с преразвит гръден кош и рамене и т.н. Всичко това води до огромния проблем за истинско "влизане в школата" - " Жу мен " - изисква се много време. Ето защо в Китай учениците от запад рядко ги възприемат на сериозно. По-добросъвестните учители съветват ученика да поживее поне 3 години в Китай.
Трудностите с прийомите възникват и поради това, че чужденеца все още е твърде екзотичен за китаеца от провинцията, както и обратното - китаеца от провинцията е твърде екзотичан за европееца или американеца. Различни навици, непознаване на китайската специфика, обичаи, всичко това създава известна дистанция между ученика и учителя. За да се преодолее тази дистанция е необходимо време, познаване на езика, обичаите и т.н. Например, моя учител по Ба Гуа, човек от старото време, роден още по времето на последния император Пу И, се убеди в мен чак след като се разболя, а аз ходех да го навестявам всяка седмица (той живее на 200 км от Шан Хай ). Чак след това той започна да ме запознава с ци гун-а в Ба Гуа, "Тие Ша Чжан " - "Желязната длан " и други тренировъчни методи, предназначени за напреднали ученици.

 

image

Майстор Ди Чжао Лун с едни от характерните оръжия в Ба Гуа Чжан - цзичжао жуй (остриета на ноктите на петела)

 

Т.Г. - По-добре ли преподават майсторите на сънародници отколкото на западняци ?

Я.Ш. - Обучават по същия начин, в моя случай даже по-добре. Това е поради факта, че не се притеснявам да питам и имам много време за индивидуални тренировки. В наши дни в Китай не се наблюдава особено силен интерес към У ШУ. Нещо повече, Китай се развива много динамично и китайците използват предоставената им възможност за бързо забогатяване, посвещавайки много сили и време именно на тази цел. Много от моите братя по У ШУ имат претенции към учителите, за това че обучавали мен повече и по-добре. Всъщност би трябвало да имат претенции единствено и само към себе си и по отношение на факта, че не тренират достатъчно интензивно. Съществува разбира се и още един аспект - симпатичен ли му е даден ученик на учителя или не. Много често се случва, че учителя ще предаде някакви секрети на чужденеца, който просто му е станал симпатичен или за когото той се надява, че този, упорито тренирайки ще може да наследи неговото изкуство.
От друга страна, чужденците трениращи в Китай имат по-силна мотивация, самото пристигане в Средната Империя, живота тук, изискват определени лишения и трябва действително да си фанатично предан на бойните изкуства, за да се откажеш от редица удобства и да митарстваш по китайската провинция. Но трябва да знаете, че именно такава мотивация води до добри резултати !

Т.Г. - Как общуваш с майсторите ?

Я.Ш. - Общуваме само на китайски, често на диалект, който се отличава от официалния "пу тун хуа". Както вече споменах, изучавах китаистика две години в Полша, после три години в Пекин, завършвайки Института в Пекин с бакалавърска степен през 1993 г. Въпреки всичко - това бяха само основите. Благодарение на заниманията с У ШУ в провинциите Шан Си, Хъ Бей, Хъ Нан, имах възможност да се запозная с местните диалекти, а в последсно време се " сражавам " с шанхайския.

Т.Г. - Защо избра "вътрешните" стилове ?

Я.Ш. - Не мога да отговоря на този въпрос. Защо някои харесват класическата музика, а други обичат рок ? Мисля, че това е повече въпрос на лични предпочитания, отколкото на по-доброто качество на група стилове пред други ! От друга страна, трябва да призная, че си каза думата и моето увлечение по даоизма, чиито идеи са оставили дълбоки следи в китайските бойни изкуства, особено в така наречените "вътрешни " стилове.
Даоизма ми е толкова близък, че на мен ми провървя ( китайците наричат това " юен " - предназначение ) да изуча основите на тази система от направлението " Цюен Чжън " - "Абсолютната реалност " от Чжен Ян Цзъ, стар даоски монах. Даоизма не натяква никакви аксиоми, ученика получава наставления за даден метод на тренировка, който ако се практикува добросъвестно му позволява всичко сам да постигне. Този метод е медитацията - " Сю Лиен ". Обучението при Чжен Ян Цзъ ми позволи да открия съвършено различен даоизъм от този, с който се бях " запознал " по-рано, и освен това разбрах, че даоизма и бойните изкуства - това са неща, които не подлежат на сравнение и които не бива да се смесват. Макар и само поради факта, че много закони, които звучат еднакво имат съвършено различни значения в даоизма и в бойните изкуства.

 

image

С майстора по Шъ Ба Гуа Чжан - 90 годишния Ди Чжао Лун

 


Т.Г. - Какво мислиш за ситуацията с бойните изкуства в Полша ?

Я.Ш. - Не съм особено добре запознат със ситуацията в Полша, не съм бил там от 3,5 години. Знам, че някои инструктори са намерили добри учители, но има и такива, които все още пътешестват до Шао Лин, таейки надежда там да открият истински майстори. Предполагам, че ситуацията в Полша е сходна с тази в целия свят, особено ако говорим за "вътрешни" стилове - няма компетентни учители ! Особено искам да предупредя занимаващите се с Тай Цзи Цюан - помнете, че това е бойно изкуство, ако инструктора не ви обучава на " бутащи ръце ", ако много говори за даоизъм и И Цзин (" Книгата на промените "), а малко за специфичната механика на тялото, то трябва да сте наясно, че там определено нещо не е както трябва !
Видях една обява на един, между другото, известен авторитет в областта на У ШУ в Полша, че освен основния си стил, той също така бил провеждал и занятия по Ба Гуа Чжан. Интересното тук е, че Ба Гуа той бил изучавал 3 седмици в Пекин ! Това не се нуждае от коментар !


Т.Г. - С какво се отличават тренировките в Китай ?

Я.Ш. - Учителя не изисква строга дисциплина, интензивността на занятията зависят от ученика. Най-често учителя поправя грешки, обяснява, но и често дава задачки от типа на "кажи ми утре какви са възможните приложения на това движение според теб". Това е определен метод на обучение. По-малко ти поднасят "на тепсия", повече нещатат зависят от умствените способности на ученика, от неговия "У Син" - състояние на не-ум. Тренировките са по-уравновесени, остава време и за шеги и за физическо и психическо разтоварване, но когато се работи... дори тренировката по Тай Цзи ще ви се стори доста тежка !


Т.Г. - Какво представлява традиционната тренировка в У ШУ (в традиционните школи) ?

Я.Ш. - Това е тренирока обединяваща всички аспекти на изкуството (разбира се, в зависимост от това колко е напреднал ученика), и отличаваща се от съвременното У ШУ с това, че повече внимание се отделя на практическото приложение на техниката, правилната механика на тялото, по - малко внимание се отделя на това как изглежда външно техниката, точно в съответствие с традиционната гледна точка, че ако едно движение е действително правилно, то е и красиво. И още нещо - тъй като занятията по традиционно У ШУ са неформални, тренировките се провеждат на открито, независимо от времето (та кой може да си позволи лукса да плаща наем за зала ?!). Навремето тренирахме Тай Цзи Цюан в Пекин през зимата, беше минус 10 градуса и духаше вятър, но накрая на всички ни се наложи да се разсъблечем по тениски, толкова горещо ни стана ! След първото изпълнение на формата, учителя констатира, че на всички са ни все още студени ръцете и каза : "Не сте се отпуснали достатъчно !" и ни накара да изиграем формата още три пъти. Подобно "лечение" с форми винаги правя, особено когато ме налегне грип !

Т.Г. - Какво е "У ШУ - братство" ?

Я.Ш. - "У ШУ - братство"- то е неформална организация на тези, които практикуват при един и същи майстор. Майстора, "Шъ Фу" - това е "учител -баща". Неговите формални ученици (тоест, тези които са преминали през церемонията "Бай Шъ") са следователно негови "синове и дъщери ". Та отношенията между тези хора се оределят като "У ШУ- братство". Съществува и друга форма, която се нарича "Цзие Бай Сюн Ди", когато в съответствие със специална церемония, наричана "Бай Цзин Лан", двама души, често практикуващи различни стилове (което значи че не са ученици на един и същ майстор) стават "побратими ". Такива "братя" са например Чен Сяо Ван (Тай Цзи) и Ли Цзиен (Син И).

 

image 

 

С майстора по Тай Цзи Цюан - стил Чен - Чен Сяо Ван

 


Т.Г. - Как се отнасят помежду си китайските учители от различни школи ? Уважават ли се, конкурират ли се, оплюват ли се взаимно (като в Полша) ?

Я.Ш. - Ситуацията с бойните изкуства в Китай в това отношение е подобна на тази в Полша, а и не само там! Съперничеството между китайските майстори е много силно. Въпреки, че по време на лични срещи те се отнасят един към друг с уважение, насаме разказват за другите винаги компрометиращи истории, основно критикувайки майсторството на другия и подчертавайки грешките му. Въпреки това до открити конфликти не се стига, а ако все пак такива се разгорят на страниците на пресата, то причината е най-често в изкривяване на фактите с цел вдигане на собствения имидж за сметка на другия. Като цяло, в средите на занимаващите се в Китай с бойни изкуства, историческите факти не са на особена почит, и за мен като човек, който се занимава с изследването на корените на тази или онази школа, отсяването на зърната от плевелите отнема често повече време, отколкото анализа на фактите.


Т.Г. - Какво мислиш за степените (цветните пояси) в У ШУ ? Използват ли ге старите майстори?

Я.Ш. - Никой не използва цветни пояси, и като цяло - въобще не съществува специално тренировъчно облекло! По време на занятията най-важен е учителя, а всички останали са ученици, макар и с различна степен на напредналост (някои се занимават по-дълго, други по кратко). Много важно е приемането ви в средите на "Ту Ди" ("избрани ученици " - това става на специална церемония, която се нарича "Бай Шъ"), така че от тази гледна точка има разделение на старши и младши "братя" (макар и това не винаги да отговаря на реалните умения). "Ту Ди" е свързан с учителя като син с баща, и длъжен да изпълнява своя "синовен дълг" във всякакви ситуации, били те финансови проблеми на майстора, влошено здраве и т.н.
Обикновените ученици нямат специални ангажименти към майстора, както и обратното, съответно тяхното ниво е най-ниско. В тази категория влизат всички чужденци дошли за 2-3 седмици в Китай, "да потренират"!
Понастоящем, Държавната комисия по У ШУ и подчинените и местни организации се опитват да въведат степени за майсторство, така наречената система "Дуан вей Чжъ". Организациите по Тай Цзи в Юн Ниен (родното място на Ян Лу Чан и У Юй Сян) и Вен Сиен (където се намират селата Чен Цзя Гоу и Чжао Бао) също раздават някакви "звания", но всъщност от край време в Китай уважението към даден учител е в резултат на неговото майсторство, а не на някакви степени !

Т.Г. - Какво мислиш за състезанията по "Бутащи ръце" в Tай Цзи ?

Я.Ш. - Виждал съм много такива състезания, преди всичко в окръг Юн Ниен и Вен Сиен. В най-добрия случай приличат на лоша борба (и често там участват борци, помня, как организаторите във Вен Сиен, за да не допуснат участието на борци, поставиха условие за изпит по форма, преди участие в "Туи Шоу", беше истински забавно да се наблюдават неуклюжите борци, изпълняващи 24 форми от стила ЯН). Въпреки това, такива състезания са нужни, защото по-добре такива, от колкото никакви. Във Вен Сиен и Сиан се опитаха да "възкресят" Лей Тай, но местните власти не разрешиха, опасявайки се за здравето на участниците. Доброто владеене на тай Цзи Цюан, както и впрочем на всеки друг китайски стил, позволява да се нанасят удари, причиняващи вреда на вътрешните органи, а това действително би застрашило здравето на участниците!

 

image

С майстор Ли Цзун Съ

 


Т.Г. - Завърши ли твоето "търсене на учител"? Мислиш ли да изучаваш още някакви стилове? При кого би искал още да учиш?

Я.Ш. - Не знам дали е завършило моето търсене, не мисля че сега бих търсил нещо специално. Намерих това, за което съм мечтал винаги! Макар че понякога изучавам различни стилове при майстори, с които се срещам, например последно учих "Тан Туи" - "Пружиниращи крака", от традицията Син И Цюан от провинция Шан Си.


Т.Г. - Колко мислиш да останеш още в Китай?

Я.Ш. - Колкото мога по-дълго! Предполагам - поне още няколко години! Китай е като наркотик - ритъма на живот, храната, климата, в настоящия момент аз не мога да си представя да живея другаде! Разбира се, пребиваването ми тук зависи от финансовата ситуация.

Т.Г. - Какво мислиш за успоредното обучение при няколко майстора едновременно?

Я.Ш. - Не го препоръчвам на начинаещи, а и не съветвам напредналите да го правят! Особено вредни са заниманията със стилове с коренно противоположни принципи и изисквания, например Нан Цюан и Тай Цзи! От друга страна е полезно, след овладяването на даден стил, да посетиш и други майстори. Такива визити не само учат на нови неща, но и позволяват да погледнеш на своите умения в по-широк мащаб.

Т.Г. - Какво мислиш за ученето по книги или видеокасети?

Я.Ш. - Ако някой е решил да го прави - очакват го само загуба на пари и време! Аз също колекционирам книги и касети, но само като справочен материал, а не като учебници! Най - ценните филми за мен са тези, които аз самия снимах в китайската провинция.
Нищо не може да замени учителя, макар книгите и видеото да са полезни, когато имаш учител. Проблема е, че бойните изкуства са много рафинирани в своите изисквания и е обезателен надзора на учител, поправящ грешките още в зародишен стадий! Ако някой мисли, че книгите ще му дадат основата, докато той намери учител - греши! Има китайска пословица: "Сюй Цюан Жун И, Гай Цюан Нан!" - "Лесно се учи бойно изкуство, трудно се променят лошите навици! ".
Някои от моите "братя" по-рано са учили при некомпетентни учители и след 20 години тренировки са още в началото! Ето защо, дори наличието на учител не винаги е гаранция за успех!
В момента работя над една книга за произхода и развитието на Син И Цюан. Почти всички мои пътешествия са свързани със събирането на материал, беседи с майстори и записи на техни демонстрации на видео. От друга страна, тренировките ми отнемат достатъчно много време, та книгата май няма да види скоро бял свят. Но въпреки това планирам бъдещи публикации, посветени на мюсюлманското Син И Лю Хъ Цюан и Ба Гуа на семейство Шъ.
Син И Лю Хъ Цюан до 40-те години на ХХ век е бил държан в секрет и преподаван само на представители на китайските мюсюлмани - "Хуй Цзъ". Интересен е с това, че именно от него е еволюирал Син И Цюан.
Шъ Ба Гуа Чжан е бил създаден от зета на Дун Хай Чуан - Шъ Цзи Дун. Неговия ученик - Ян Жун Бън, бил телохранител в двора на импаратора, а след Синхайската революция станал будистки монах. Моя учител - Ди Чжао Лун е изучавал ба Гуа именно при Ян. Неговото Ба Гуа е интересно с това, че съдържа някои секретни методи, с които Ян се е запознал явно в императорския двор. Ди Чжао Лун е също така лекар по традиционна китайска медицина и неговите знания в тази област също са получени от Ян Жун Бън, който изучавал медицина при личния лекар на императора - Юй И, заплащайки му с уроци по Ба Гуа.


Т.Г. - Мислиш ли след като се върнеш в Полша да обучаваш, какво би искал преди всичко да "донесеш" от Китай?

Я.Ш. - Преди всичко, за сега не мисля да се връщам в Полша. Не знам дали ще обучавам някого, неизвестно е дали ще има желаещи. Ако все пак ми се наложи да се върна в Полша и да преподавам У ШУ, то тогава бих подхождал индивидуално към всеки. В зависимост от това какви физически данни на кандидат - ученика, неговата мотивация - тренировките му ще бъдат съответните. Основния акцент ще бъде върху основите - Цзи Бен Гун, и това, което е общо за всички китайски стилове - развиване на силата на краката и Дан Тиен, кръста. Без това няма истинско Гун Фу, независимо колко ви го рекламират! Мисля, че от тази гледна точка истинско У ШУ извън Китай почти не съществува!

 

image

 

 
На посещение при 95 годишния майстор Ма Юелян (стил У на Тай-Дзи-Цюан).


Т.Г. - Вече сме XXI век, ерата на компютрите и мултимедиите. Все още ли са ефективни старите методи на обучение?
От посещението при майстора по И Цюан (Дачен Цюан) Яо Чен Гуан

Я.Ш. - Още не са измислени по-ефективни методи от традиционните! Понастоящем, не съществува нито един добър учител по У ШУ, който да не е обучаван по старите методи! Развитието на технологията не може да помогне на У ШУ, защото майсторството е резултат от тежък, многогодишен труд! Затова смятам, че настъпва залеза на бойните изкуства и това става все по-очевидно в Китай. Но на това не влияе технологичния прогрес, а преди всичко отсъствието на възможност за използване на У ШУ в реалния бой. Никакви състезания не могат да заменят едновремешните подбирания на телохранители и охранители, на хора, които постоянно намирайки се в опасни ситуации, използват всяка минута за да усъвършенстват изкуството за убиване, защото именно това е било винаги У ШУ! Не искам никого да обидя, но Тай Цзи като форма на медитация - това е западна измишльотина, нямаща нищо общо с това, на което обучават в Китай, където напредналия практик на У ШУ само в краен случай вземал участие в религиозни движения, като например И Гуан Дао. Думата "Цюан" - "Юмрук", присъстваща в названието на това, с което се занимаваш задължава много, и овладяването на изкуството на боя е само първата стъпка на пътя на това познание.


Т.Г. - Може ли европееца с неговия западен възглед за света напълно да разбере У ШУ, особено "вътрешните" стилове?

Я.Ш. - Европееца преди всичко трябва да се раздели с всичко, което е чел, чул и видял преди директния контакт с китайци, особено в Китай! това е също като оная история с Дзен учителя и западния учен. Проблема с така наречените " вътрешни" стилове е толкова сериозен, че техния изкривен образ на запад вече страда много години. Ситуацията с Тай Цзи е направо тъжна! Хората на запад просто повече ги привлича етикета "медитация в движение" или "китайска оздравителна гимнастика", от колкото бойно изкуство. Със Син И и Ба Гуа ситуацията е сходна, по-голямата част от публикациите на тази тема, коментират връзката на тези школи с традиционната китайска медицина и триграмите!? Аз съм прочел доста истински стари манускрипти, посветени на "вътрешните" стилове и там коментарите са концентрирани върху практическия аспект от тренировките!
Считам, че само подход основан на здравия разум, ще помогне на западните хора да разберат простичкия факт, че "вътрешните" бойни изкуства не са нещо езотерично, а просто изискват компетентен учител и предана практика!


Т.Г. - Какво мислиш за обединяването на традиционните източни методи със западната наука (например за опитите да се докаже съществуването на "Ци")?

Я.Ш. - Китайците са създали много добре функциониращ модел на работата на човешкия организъм, използвайки такива понятия като "Ци", "Цзин ", "Шен ", меридиани. Съвременната наука трябва да се постарае да ги обясни. Отричането на "Ци" само поради факта, че същата тази наука с помощта на познатите и средства не може да изследва "Ци" е абсолютно негативно явление. Навремето, когато защитавах дипломната си работа в Пекин (темата беше даоски методи за съхраняване на здравето) се разгоря дискусия с един учител по философия, който отричаше явлението безсмъртие (което е цел на даоските практики) понеже не било потвърдено от съвременната наука и следователно - ненаучно. Аз се аргументирах така - отсъствието на подобно потвърждение е резултат от ограниченоста на съвременната наука, а това че нещо не се поддава на научно обяснение и е възможно да е ненаучно, но само до тогава, докато науката не се развие дотолкова, че да може да обясни това нещо. Теорията на относителността, ДНК, и куп други неща също са били "ненаучни" навремето ! Възможно е в близко бъдеще, науката и религията да не стоят толкова далече една от друга, както това е сега!
Въпреки това искам да подчертая, че "Ци" представлява в известна степен дума - заменител и не е задължително да означава едно и също в различен контекст. Например, "Ци" изработвана по време на даоската медитация не е точно същата, като "Ци" с която работим в бойните изкуства ! В китайския език съществуват най-малко три йероглифа, с които се изписва "Ци" - вътрешната енергия.

 

image

От посещението при майстора Яо Ченгуан (стил И-Цюан).

 


Т.Г. - След промените в нашата страна, стана по-лесно да се контактува с учители от чужбина. Тъй като ти си се срещал с много истински майстори, можеш ли да ни подскажеш как да отличаваме истински ценния учител от откровенния мошеник, даже и последния да е монголоид?

Я.Ш. - Критерия е един и същ - колкото повече разкази за даоизъм/будизъм, мистика, И-Цзин, толкова повече трябва да сте нащрек! Особено ако учителя не учи на приложение на техниките, започва обучението с форми, а не с елементарни упражнения, толкова по-вепоятно е да е мошеник. Най-добрия начин да се "пробвате" с бъдещия учител на "бутащи ръце", което е относително цивилизован начин на проверка, по-добър ли е бъдещия инструктор или самия той има нужда от вашите уроци.
Струва си също така да се узнае при кого е учил вашия "майстор", а после да се провери генеалогията с помощта на достъпни материали или чрез някои форуми в Интернет. Трябва да сте особено предпазливи като чуете за стилове, "произхождащи директно от планината У Дан", "секретни стилове ", " манастирски стилове" и прочие.
Както вече споменах, необходим е известен опит за да се отличи добрия от лошия учител. Трябва да добавим и това, че факта, че някой е китаец все още нищо не значи! Виждал съм много китайци в Пекин, които спешно "изучаваха " Тай Цзи преди заминаването им в чужбина. Вероятно по-късно, своите очевидни грешки тези "учители" обясняват с това, че техния стил е "семеен и много секретен"… Не знам дали сега в Полша има добри китайски учители, напълно възможно е да се намерят кадърни и умели хора. А и те, навярно, изглеждат по-добре от полските си колеги по "професия" ! Доколкото ми е известно, в Полша от време на време пристигат на семинари признати китайски майстори.


Т.Г. - По колко часа на ден тренираш ?

Я.Ш. - Минимум 4 часа, ако тренирам сам в къщи. Ако пътувам до моя майстор - 4 пъти по 2 часа, тоест около 8 часа дневно.

Т.Г. - Как се отнася към твоите многочасови тренировки жена ти ? Занимава ли се и тя с нещо ?

Я.Ш. - Провървя ми с толерантна жена, в ситуация в която тя не може нищо да направи с "фанатизма" на мъжа си, тя просто не се бори с него. Трябва да призная, че много от моите скромни постижения в У ШУ аз дължа в голяма степен на нейното разбиране и скритата и поддръжка, макар че тя никога не би признала това !
Някога, докато бяхме гаджета, ние тренирахме заедно, но след раждането на сина ни, Мариса изцяло своето време и енергия за възпитаването на детето и вече нямаше време за бойни изкуства. Впрочем аз подозирам, че предишните и занимания не бяха от особена любов към У ШУ, просто бяха повод за нашите срещи.

Т.Г. - На калко години е сина ти ? Занимава ли се с нещо ? Наследил ли е твоята страст към бойното изкуство ?

Я.Ш. - Куба сега е на 9 и повече го интересува Годзила, от колкото размахването на ръце и крака !
Въпреки това, всеки ден прави клякания, лицеви опори, качва се на 11- я етаж, на който живеем без асансьор, разтяга. Мисля да го пратя догодина при един от моите учители, за да изучава Син И Цюан. Основния проблем е, че китайското училище в което ходи Куба, му отнема много време.

Т.Г - Какво ти дадоха многогодишните занимания с бойни изкуства ?

Я.Ш. - Сложен въпрос. Никога не съм подхождал към заниманията си от гледна точка на приходи и разходи ! Ако кажа, че У ШУ ми даде Гун Фу (майсторство), то това е частично истина, защото ми предстои още много да уча и овладявам ! Считам, че благодарение на увлечението си по У ШУ, аз опознах този Китай, за когото можете да прочетет само в книжките ! Чувствам се в Китай по-добре от където и да било другаде, и макар понякога да идва до гуша то Китай и китайци, премествайки се даже за един ден и то в Хонг Конг, който също е уж китайски, разбирам каква степен на зависимост съм развил към Китай.

Т.Г. - Какви са бъдещите ти планове ?

Я.Ш. - Искам да остана колкото си може по-дълго в Китай и да продължавам да изучавам У ШУ. Това е безкраен път, когато ти се струва, че вече си постигнар нещо, след преодоляването на поредната преграда виждаш колко много още ти предстои.

Т.Г. - Какво би искал да кажеш на читателите на Интернет - списанието "Светът на Ней Цзя" ?

Я.Ш. - Искам да им пожелая успехи във всяко едно начинание и конкретно в бойните изкуства. И "Светът на Ней Цзя" да продължи да излиза с итнересни и ценни статии.

Т.Г - Благодаря ти за разговора и ти желая дълго и плодотворно пребиваване в Китай !

 

image 

Прeвел: Томаш Гришан

Из статия в "Светът на Ней Цзя"

 




Тагове:   отвътре,


Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. umma - Имам честта...
26.06.2010 11:38
лично да познавам д-р Ван, както и много други българи - близки на Академия "Хан Лин".
Поздравления за постинга!!!
ълнуват ме подобни теми и като цяло -
Мъдростта на Изтока, като част от Мъдростта на Вселената :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3418682
Постинги: 477
Коментари: 1909
Гласове: 3147
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30