Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2012 22:49 - Син-И-Цюан и европейския юмручен бой; сравнителен анализ
Автор: doktora757 Категория: Спорт   
Прочетен: 8526 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 19.12.2014 22:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         image

Син-И-Цюан и европейския юмручен бой; сравнителен анализ

 

д-р Дориян В. Александров

Школа „Златен Дракон”

 

   От известно време имах идеята да направя някои сравнителни анализи между Син-И-Цюан („Бокс на насочената воля”) и европейския юмручен бой (стария или античния юмручен бой) и неговия приемник съвременния бокс. В анализа също ще говоря и за древната трако-гръцка дисциплина панкратион (комбинация от юмручен бой и борба с използване и на ритници; т.е. нещо като днешния ММА). По-нататък ще използвам предимно термина бокс, но когато говоря за старинния стил ще говорим за юмручен бой. Първо да обясня защо точно искам да сравня Син-И-Цюан (по-нататък съкратено Син-И) с бокса и юмручния бой. На първо място това е традицията, която е завоювал бокса/юмручния бой и която е на поне 4000 години документирана история. Базовите техники на Син-И и бокса са почти идентични, което само по себе си вече е парадокс. Т.е. сравняваме един древен стил с друг, които са от различни географски райони и от различни епохи; плод и на различни култури. Син-И също е традиционен стил на Кунг-Фу/У-Шу, но е доста по-млад – едва от 12 век, въпреки, че в него очевидно са вплетени и по-древни практики. В юмручния бой имаме малък брой техники с голяма вариативност и естественост на движенията, присъщи за човека. Така че двата стила на бой – китайския и европейския са достойни за изследване както от гледна точка на традиция, така и общи техники (но различна философия), до които вероятно се е стигнало по пътя на практиката на принципа на т.нар. в биологията конвергенция. Ето и биологичното определение: конвергенцията е съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава при различни биологични организми (различни екосистеми; понякога намиращи са на различни контитенти), приспособили се за живот при сходни условия на средата. Тук наблюдаваме същото в сферата на бойните изкуства, без да имаме наличие на преки исторически връзки между тях.

 

                               МАЛКО ИСТОРИЯ

    Исторически древния юмручен бой е зафиксиран по паметници и артефакти още в Месопотамия, Балканите и на островите в Средиземноморието (Критско-Микенската култура). Най-древни такива изображения има открити в Месопотамия от началото на 2-ро хилядолетие пр. Хр. На по-късни изображения от о. Санторин (от 1600 г. пр. Хр.) личат дори и използваните от бойците ръкавици, което вече подсказва, че тази дисциплина се е практикувала по него време и като спорт, въпреки че първоначално юмручния бой дори и по време на древните олимпиади е бил военна дисциплина, наред с борбата, панкратиона и боравенето с различни оръжия.

               image         

Керамична плочка от Месопотамия с изображение на юмручен бой от 2-ро хил. пр. Хр.
   
 
                    image
Младежи пеласгийци практикуващи юмручен бой; фреска от о. Санторин; 1600 г. пр. Хр.

   В 8-7 век пр. Хр. в Олимпия се развил култа към физическата култура и е положена традицията на древните олимпиади в Гърция и на Балканския полуостров. Сред различните дисциплини се открояват тези на борбата, юмручния бой и панкратиона.     Съперниците в юмручния бой използвали своеобразни ръкавици, като омотавали китките и юмруците си с ремъци от бича кожа, обковани с медни или бронзови пластинки за усилване на удара.

                   image
                       "Ръкавиците" на древните юмручни бойци.

                      image


    Удари било разрешено да се нанасят само в главата и лицето. Този който нанасял удар в друго място бил отстраняван от състезанието. Този обичай възниква в следствие на това, че дорийските племена в отличие от ахейските, отначало не ползвали шлемове на бойното поле, а защитавали главата си с малък щит надянат на предмишницата или медна пластина. Изработената в следствие на това своеобразна техника на водене на юмручния бой се вкоренила в състезателните двубои и продължила да се практикува дори и тогава когато характера на въоръжението вече се променил. Подобна връзка между оръжията и юмручната техника отчетливо се забелязва и при китайските бойни изкуства, като това се запазва чак до края на 19 век, когато традиционните оръжия биват изместени от огнестрелните.

   В двубоите, при юмручния бой, борбата и панкратиона критерии за победа било, когато противникът действително бил извеждан от строя или принуждаван да се предаде, а не като при сегашните състезания (с броене на точки и други такива). В юмручния бой и панкратиона това означавало единия от противниците да загуби съзнание, да получи сериозна травма или отказ от продължаване на схватката. Последното обаче се разглеждало като бягство от бойното поле (един вид дезертьорство), което в по-ранните епохи се наказвало със смърт.

           image

  image

          image

   За отбелязване е, че от трите вида дисциплини най-голяма смърност е отбелязана при юмручния бой и това наред с паркратиона била една от най-тежките дисциплини на древните олимпиади.

   Тук искам да вмъкна и една скоба по отношение на античната философия: „ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО”. За разлика от Китай, където с бойни изкуства се занимавали предимно хора от по-ниските социални слоеве (военни, охрана на търговски кервани, монаси и простолюдие); в Европа обратно на това било престижно и се стимулирало с тези дисциплини да се занимават философите, политическите и военни лидери, царете и хората от висшето общество. Така например малко изследователи на физическата култура знаят, че известния философ и математик Питагор е бил и олимпийски шампион по......юмручен бой! В този случай древната максима е постигнала своята пълна хармония и не е останала пожелание само на хартия......
   По отношение историята на Син-И, то той възниква през 12 век и за негов създател се счита ген. Юе Фей, който преди това се обучавал в Шаолин-Цюан. Така че както отбелязахме по-горе традицията на този стил може би е още по-древна, тъй като Шаолин-Цюан започва да се развива активно още през 5-6 век и има над 1500 годишна история. В този контекст трябва да отбележа, че повечето стилове на Кунг-Фу/У-Шу са свързани по някакъв начин помежду си и почиват на някои общи приниципи независимо от техническите си различия и специфика.

   Основните техники на Син-И са свързани с техниките на копието и идват от тях. Стилът е създаден главно за целите на армията и бойното поле и за това е изключително практичен, смъртоносен, стилизиран и изчистен от всякакви излишни движения и техники. В това отношение се забелязва отчетлива прилика между Син-И и юмручния бой. В един по-късен период със Син-И освен военни и хора от тайните общества, са се занимавали също служителите от охранителните бюра, които оценили по достойнство техниките и ефикасността на стила. В тази категория професионалисти спадат охраната на кервани, банкови институции, телохранители на важни личности, както и даоски монаси, които развиват и усъвършенстват стила до необикновена висота.

 
                                 ОБЩИ ПРИЗНАЦИ И ТЕХНИКИ

    При анализа на Син-И ще се позовавам само на основните юмручни удари, тъй като в другия раздел на Син-И има и множество техники с отворена ръка, а също и ниски ритници. На първо място се забелязва почти еднаквата стилизация и биомеханика на юмручния бой и Син-И. В бокса имаме три основни удара и един допълнителен – прав удар, кроше (кука) и ъперкът; допълнителния е т.нар. „балтия” или кроше със сечаща или слизаща надолу траектория. От своя страна в Син-И също имаме три основни удара от раздела У Син Цюан („Бокс на 5-те стихии”): пи-цюан (разсичащ удар), бън-цюан (разрушаващ удар), хън-цюан (пресичащ удар) с два допълнителни които се явяват разновидности на основните – винтов или пробиващ удар (дзуан-цюан) и експлозивен удар (пао-цюан). Като биомеханика пи-цюан кореспондира с „балтията”; бън-цюан с правия удар; дзуан-цюан с ъперкъта, а хън-цюан с крошето, като мимоходом отбелязвам, че към типа хън-цюан в Син-И се определят всички техники които пресичат хоризонтално фронта на атака.

    image

Аналогия на пао-цюан ("експлозивен удар") в юмручния бой; антично изображение от древногръцка ваза. По-долу същото в панкратиона.

                      image

                                 image

                                        Пао-цюан ("експлозивен удар") в Син-И.

                            image
                                        

                  image

  image
Прав юмручен удар в Син-И - бън-цюан ("разрушаващ удар"); снимка от началото на миналия век.   

            image    

               image

               image

               image
Техники на юмручния бой от края на 19 и началото на 20 век; с ясни аналози в Син-И-Цюан.

   Други общи неща се наблюдават в крачния маньовър; при бокса имаме леки подскоци, в Син-И имаме скачаща стъпка (цунбу) – напред и назад или на зиг-заг. Има известна прилика също и в гардовете и стойките; общо взето стойките са по-високи (ако ги сравняваме например с някои други стилове на Кунг-Фу); тежестта е на задния крак (при Син-И в позицията сантишъ е до 60-70% на задния крак); гарда на ръцете си приличат с тази разлика, че при Син-И юмруците са отворени в длани. Последното е с оглед на използване на отворената длан за нанасяне на удари, евентуални захвати и защити. Юмрукът при Син-И се затваря непосредствено при изпълнение на техниката, като самото действие затяга и концентрира по специфичен начин удара. И при двете системи се използва предимно вертикалния юмрук – в Син-И при бън-цюан и пао-цюан, а в юмручния бой – правия удар (в последствие започва да доминира крошето). При Син-И е почти същото – в неговата разновидност И-Цюан/Да-Чен-Цюан започват да доминират „конската атака” (двоен удар с юмруците на две нива) и кръгообразните удари, които като биомеханика кореспондират с крошето (куката). В интерес на истината, вероятно при И-Цюан въпреки, че основата идва от Син-И, има и някакво влияние и от английския бокс, с който китайските майстори са се сблъскали в края на 19 век и началото на 20-ти век.

   По отношение на закалката на ударните повърхности, в бокса работят на тежък чувал и бързи круши (подобни са били уредите и в юмручния бой); в Син-И се работи на пясъчна торба по метода на „желязната длан”, правят се масажи на ръцете и се използват и други традиционни методи.

       image
           Ритници използвани в панкратион; рисунка от антична ваза.
  
               image
               Панкратион - париране на ръцете и удар с коляно в слабините.

                   image

                              Ритници в Син-И, които са до ниво пояс.

                          image

                    image
                        Ъперкът в Син-И - дзуан-цюан ("винтов удар").

                      image

               Страничен удар тип кроше в Син-И - хън-цюан ("пресичащ удар"). 

              image
                    Тренировъчен двубой с лапи практикуван в И-Цюан.       

        image           
                 "Конска атака" в И-Цюан; двойни удари тип кроше на две нива. 

    image              Основен гард в стария тип юмручен бой; гравюра от 1811 г.; Гвинея.

                             image
                      
                     Гард в стария юмручен бой (провеждан без ръкавици).

                     image

                                Основната позиция сантишъ в Син-И.

        
                        РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕМИ

    Неминуемо стигаме и до различията; няма как. Както вече казах, в Син-И имаме множество други техники, които се изпълняват с отворена длан. Имаме също така и голямо разнообразие в използваните позиции, стойки и крачен маньовър. В юмручните техники на Син-И, тъй като не се работи с ръкавици се използва и една специфична форма на юмрука наречена „фениксово око”, като се атакуват виталните точки с кокалчето на втората фаланга на показалеца. Този вид юмрук е много ефикасен за точково поразяване на нерви, слаби точки по тялото и проникващи удари. Така дори и сравнително по-слаб физически боец от Син-И може да нанесе сериозни поражения на силен противник. В Син-И се използват и ритащи техники, докато в юмручния бой те липсват; не трябва да забравяме обаче, че те са присъствали в панкратиона (общото е, че и в двете системи се използват ниски ритници; в повечето случаи не превишаващи нивото на пояса).
В юмручния бой и бокса рядко се използват блокове, а се работят предимно ескиважи, крачни маневри и уклони за отбягване на ударите. За разлика от това в Син-И се използват много блокове, парирания, закачания, захвати и стоп-удари като внезапна контраатака.

   В Син-И имаме също т.нар. вътрешна работа (Ней-Гун), което представлява различни дихателни и други упражнения, концентрации в определени пунктове и вътрешни органи на тялото, медитация, работа с вътрешната енергия (Ци) и нейното използване в бойната практика. Методиката на тренировка в Син-И също е много различна от тази на бокса, а също и ценностната система (в повечето традиционни школи липсват спортни състезания). Син-И също така почива на дълбока философия, която е доста по-древна от стила и идва поне от 2-ро хилядолетие пр. Хр. Не на последно място в цялостната система на Син-И има и работа с традиционни оръжия (меч, сабя, копие, тояга и др.), чрез което системата добива един по-завършен вид.

   image

                       Блок с двете ръце използван в Син-И.

   image


                                                    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Сравнявайки и анализирайки тези две системи би трябвало преди всичко да търсим повече общите неща и пресечни точки, даващи ни възможност за обективна преценка. При анализа също така могат да се извлекат някои полезни примери и методи на тренировка, като се заимства даже и от техниките на древния юмручен бой и панкратиона като по-реалистични дисциплини (в сравнение с бокса) близки до реалния истински бой.





Гласувай:
8
0



1. bojo12345 - Мвого хубав постинг.
08.03.2012 03:04
Добре е да се знае историята на този мъществен спорт!
цитирай
2. nikikm - Докторе,
08.03.2012 19:23
Изображението на пеласгийските бойци,не е ли най-старо,по време?Освен това историята свидетелства за контакти на българи -"траки"или /хуни/ с древен Китай,за което свидетелства и строежа на китайската стена и не само тя,/Анастасий също строи,но малко по-късно и на друго място/.Историята сочи,че акупунктурата е била позната на трако-българите,както и други ефективни начини на лечения,отразени в различни исторически извори.Не допускаш ли българско влияние,чиито корени по политически,исторически и местнопатриотични подбуди са изтрити и забравени.Че как може малка България....? Но тя не винаги е била такава.Във всеки случай,поздравления за материала!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3446139
Постинги: 480
Коментари: 1912
Гласове: 3147
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031