Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2016 19:59 - Джон Блуминг; "От уличен хулиган до десетия дан"
Автор: doktora757 Категория: Спорт   
Прочетен: 2103 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2016 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Джон Блуминг; „От уличен хулиган до десетия дан“

(Йон Блюминг; „От уличного хулигана до десятого дана“, „Будо-Спорт“, Москва, 2004 г.; превод от английски)

 
image

   С голям интерес прочетох биографичната книга на известния будо майстор Джон Блуминг (10-ти дан Карате Киокушинкай, 9-ти дан Джудо, 4-ти дан Бо-Джуцу и Джо-Джуцу, 4-ти дан Яй-Джуцу и 2-ри дан Кендо). Животът на този човек представляваше интерес, защото това е един от пионерите на бойните изкуства в Европа и един от първите, който се обучава директно в Япония непосредствено след Втората Световна война и то при едни от най-големите майстори по това време от „старата школа”.

   Аз също съм започнал първоначално в бойните изкуства с Джудо, Карате и Джу-Джуцу  преди да специализирам в Кунг-Фу/У-Шу,  и за това ми беше интересно да сравнявам как те са се развивали през 60-те и 70-те години в Европа и съответно в България. Бях приятно изненадан, да открия, че там са имали същите специфични трудности в създаването на организации, работа с майстори, създаването на школи и утвърждаването им в обществото. Голямата разлика се състои в това, че благодарение на „желязната завеса”, в България имахме ограничена информация и можахме да поканим официално първите големи майстори (носители на живата традиция) едва в края на 80-те години, т.е. движехме се със закъснение от близо 30 години!....... Мисля си, как ли биха се развили нещата в България, ако през 60-те години бяхме изпратили специалисти да учат съответните бойни изкуства в Япония, Китай и Корея; можем само да предполагаме къде щяхме да сме сега.

   Бегла информация имах за Блуминг от книгата на сифу Робърт Смит (с когото имах кореспонденция на времето); „Китайския бокс; майстори и методи“, изд. „Шамбала“, 1995 г. (превод от английски). Там Смит описва една среща през 1960 г. между него, Блуминг и грандмайстор Уан Шудзин (Син-И, Ба-Гуа и Тай-Дзи) от Тайван, който бил по това време на посещение в Япония да преподава Кунг-Фу на японските си ученици. Интересуваше ме точно този период в книгата на Блуминг, както и неговата версия за срещата, за която ще разкажа по-нататък.

   Бях чел и други неща за Блуминг в периодични издания за бойни изкуства, но общо взето имах бегла информация за него. Бях си съставил мнение, че майстор Блуминг е скандална, безпардонна и арогантна личност от света на бойните изкуства (в някои отношения той наистина е такъв, но какво от това; гениалните хора не можем да ги мерим с аршина на посредствените). Прочитайки обаче книгата му си промених доста мнението и вече видях нещата в друга светлина, при това добре описани от майстора и от първа ръка.

   Книгата на Блуминг е уникална по своята същност и най-вече за това, че той е доста обективен, откровен  (на места спонтанен и доста циничен в израза) и не е спестил някои неприятни епизоди от света на бойните изкуства и личните си преживявания и срещи. Нещата са дадени от него в чист вид, неподправени и въобще не са „напудрени“ като книгите на някои други майстори, пълни с легенди, раздувки и хиперболи. Още преди да се запозная с биографията на Блуминг, изключително много ми допадна една негова сентенция за бойните изкуства казана по повод на някои „майстори“ (с което съм на 100% съгласен):“В залите за бойни изкуства можете да срещнете повече клоуни отколкото в цирка“!!!.......
   Това мнение макар и крайно, е доста показателно за специфичните проблеми, липсата на воински морал (на кит. удъ) и тоталната комерсиализация, реклами и циркаджилъци в света на бойните изкуства, особено  през последните 20 години (и у нас и в световен мащаб). Аз съм писал многократно по тези проблеми и някои от тези материали могат да се прочетат тук в блога.

   Другите две негови ключови сентенции са: „Будо без сърце (кокоро) е като празна черупка“ и неговия вариант на класическия дзен коан (загадка):“Какъв е звукът от пляскането с една длан?“: Много просто – като удар шотей по лицето на противника“!....... Типично в негов неподправен стил.

   Джон (Йон) Блуминг е роден през 1933 г. в Амстердам, Холандия и изкарва детските си години там. През 1949 г. едва 17 годишен постъпва в морската пехота, а по-късно като доброволец участва в Корейската война (1950-53 г.), където е раняван два пъти. През 1953 г. се уволнява и още същата година започва да тренира Джудо в клуба „Тунъен“, в Амстердам под ръководството на сенсей Опа („Дядо“) Схуте (тогава 4-ти дан, а по-късно 7-ми дан). През 1954 г. Блуминг защитава 1-ви дан по Джудо и тренира със шампиона на Южна Корея Ли Сук Ту (5-ти дан), а също с майстора Джон Джун Бак (7-ми дан) и националния корейски отбор по Джудо, които гостуват в клуба „Тунъен“. Постепенно Блуминг набира скорост в кариерата, участва в редица турнири и състезания и през 1956 г. вече е 2-ри дан по Джудо., а през 1957 г. получава 3-ти дан от известния японски майстор Хирано Токио (7-ми дан Джудо).

               image       

            Джон Блуминг (в дясно) със сенсей Хирано Токио (1957 г.).

   През  1959 г. осъществява мечтата си и заминава да учи Джудо в Япония – в Меката на Джудото - института „Кодокан”, създаден от майстор Джигоро Кано в 1882 г.; като стои там до 1961 г. Това са златните години на Джон Блуминг, когато той е на 26 години и във върхова спортна форма със 3-ти дан по Джудо. В „Кодокан” той става протеже на сенсей Сато („Цербера на Кодокан”, 6-ти дан), който е последния ученик на покойния вече Джигоро Кано. Блуминг е подложен на тежки натоварвания и тренира непрестанно със шампионите на Япония Инокума Исао, Акио Каминага, Такеути и др., които постепенно започва да преодолява и побеждава и на тренировки и на вътрешни турнири в „Кодокан”. В тези турнири участват редица изтъкнати джудисти от цяла Япония, университетски шампиони и шампиони и бойци от полицията. На вътрешните сътезания (кохаку шиай) в „Кодокан” в дивизията на третите данове последователно успява да победи 5 противника един след друг. Нарочно не му позволяват да играе със шести противник, тъй като според правилата на „Кодокан” е трябвало незабавно да му присъдят 4-ти дан, а „Кодокан” си има специална политика с чужденците! Някои негативи по тази политика, както и проблемите със съдийстването, Блуминг детайлно разяснява в книгата си, като не спестява нищо от фактите. Независимо от трудностите, Блуминг отлично се справя със всички предизвикателства и върви като булдозер напред и гази наред противниците си на спортното поле, типично в негов стил (без оглед на травми, болка, преумора или някакви глезотии).

       image

                        Джигоро Кано създателя на Кодокан Джудо.

image

                           Сенсей Кюзо Мифуне (10-ти дан Джудо).

               image 

                                     Кюзо Мифуне в акция.

    През 1960 г. по предложение на Рисей Кано (син на Джигоро Кано и председател на „Кодокан”) го включват в специалната група стажанти (кенсюсей) на „Кодокан”. Това са 25 от най-добрите джудисти на Япония, които се готвят за олимпиадата (1964 г.). Стажовете се водят от най-добрите наставници на „Кодокан” по това време – Тоширо Дайго, Кавамура, Осава и от време на време от най-висшите майстори, сенсеите: Кюзо Мифуне (10-ти дан), Самура Коитиро (10-ти дан), Ширай (9-ти дан) и Котани (10-ти дан). Котани е последния сенсей получил 10-ти дан в Джудо и след него „Кодокан” взима решение вече да не се присъжда тази степен. Още преди тези стажове Джон Блуминг си завоюва име в „Кодокан”, където всички го наричат „Звярът от Амстердам”, заради неговата необикновена сила, мощ  и техничност. Към края на своята стажировка в „Кодокан”, Блуминг бил в състояние да побеждава около 90% от най-добрите японски джудисти минали през „Кодокан”, което си е огромно и необикновено постижение. Само заради интриги от Холанския Национален съюз по Джудо с ръководител Антон Хеесинг (6-ти дан), той не става световен или олимпийски шампион, тъй като умишлено е изолиран е не е включен в националния отбор на Холандия. Страховете на Хеесинг са били, че ще бъде изместен от лидерското място!.......

   През 1959 г. Блуминг пътува и до Корея, за да си презавери японската виза и в Сеул Корейската асациация по Юдо (Джудо) с президент сенсей Сук (10-ти дан) му присъждат 4-ти дан, след като побеждава корейския шампион Ким в централното хомбу доджо, както и редица други елитни корейски джудисти.

   В „Кодокан”, Блуминг се сприятелява с американеца Дон Дрегър (5-ти дан Джудо, а по-късно и още около 40 дана в различни видове Будо и Бу-Джуцу, влючително 8-ми дан Кендо). Дон Дрегър е и първия чуждестранен преподавател в „Кодокан”, крупен специалист по бойните изкуства, специалист по история на бойните изкуства и автор на множество книги на тази тема (някои от които имам в библиотеката си). Дрегър открива и други врати в Будо за Блуминг и го въвежда в различни школи на бойните изкуства (Карате Шотокан, Годжу-рю и Киокушинкай). Под негово давление Блуминг започва да практикува Бо-Джуцу, Джо-Джуцу и Яй-Джуцу в Томисака доджо на полицейската академия „Дайго кидотай” под ръководството на сенсей Шимидзу (10-ти дан Бо-Джуцу, Кусаригама-Джуцу и Яй-Джуцу) и помощника му Ититаро Курода (8-ти дан Бо-Джуцу и Яй-Джуцу и 10-ти дан по калиграфия). (Това като го прочетох и аз зяпнах, защото не знаех, че японците дават данове и по калиграфия. Знаех, че имат данове за японския шах Го (на кит. уйци), но за калиграфията не бях подготвен.  Както се казва човек винаги може да се научи нещо ново. Баща ми от години практикува старобългарска калиграфия и си мисля, че спокойно може да се кандидатира поне за 8-ми дан!..... Между впрочем в Музея на калиграфията в Токио има образци и от старобългарска калиграфия и японците и дават изключително висока оценка според техните стандарти).

   Дрегър и Блуминг  са първите чужденци, обучавани в Томисака доджо, и двамата  защитават тогава 3-ти дан по Яй-Джуцу, Бо-Джуцу и Джо-Джуцу.

   Блуминг учи и от стария сенсей Канемицу (9-ти дан Джудо) от гр. Окаяма, който се явявал експерт в партерната борба и ключовите техники. На стажа при него Блуминг се опитва да му приложи любимата си техника на удушаване с която „приспивал” шампионите в „Кодокан”. Канемицу обаче просто натиснал напред с гърди и му счупил палеца на ръката. Блуминг изтъква, че Канемицу бил от старата школа (предвоенното Джудо), което доста се различавало като стил и дух, от това в което се превръща Джудо след олимпиадата в Токио през 1964 г. (общо взето силова „борба с дрехи”). По-късно Канемицу връща дипломата си за 9-ти дан на „Кодокан”, защото според неговите думи те не следвали Пътя указан от основателя на Джудо – Джигоро Кано, комерсиализирали се и се превърнали в някакво „търговско предприятие”.  Според самия Блуминг онова Джудо престава да съществува някъде след 1964 г. Това го твърдеше и един от моите учители сенсей Стефан Хинков (1927-2014 г.; 4-ти дан Джудо и Джу-Джуцу и Беги Те Кион), който казваше, че Джудо е „вътрешен стил”. Но той беше учил при учители от старата школа и ученици на Кенджи Томики (8-ми дан Джудо и 8-ми дан Айкидо) и Кюзо Мифуне (10-ти дан Джудо).

        image

         Джон Блуминг (в ляво) и Дон Дрегър със сенсей Канемицу (9-ти дан).

   В книгата си Джон Блуминг не се изказва доста ласкаво за безконтактното Карате (ВУКО) и разказва за срещите си и тренировките при майстор Масатоши Накаяма (8-ми дан; 1959 г., JKA) и неговите ученици (по-късно в книгата си той го нарича буквално „педалско Карате”), а също и за японското Айкидо (посещавал е школата на Уешиба), което според него са някакви танци без практическо приложение..... Подобно нещо казва и за японския стил Тай-Ки-Кен (производен на И-Цюан), който той нарича „глупашки стил”, въпреки, че според моята информация, школата на Кеничи Савай и Тай-Ки-Кен тясно са си сътрудничили с Карате Киокушинкай по времето когато Мазутатсу Ояма (10-ти дан Карате Киокушинкай) създава своя стил. Явно там има някакви вътрешни интриги и търкания, които не са споменати в книгата. Споменато е само, че един от учениците на Ояма е практикувал Тай-Ки-Кен и заради участие в някаква тяхна демонстрация на стила е изгонен от Киокушинкай Кан.

   За отбелязване е обаче, че Ояма вкарва в Карате Киокушинкай доста техники и принципи от китайското Кунг-Фу (на яп. Кемпо или Цюан-Фа), което се вижда от практиката на учениците му от първа генерация, както и от специфични техники и позиции демонстрирани от Ояма в пръвите му книги за Карате. В биографичната си книга Ояма споменава, че в Хонконг е изучавал и Тай-Дзи-Цюан (стила У) в школата на стария майстор Чън Тинкуон, който го победил в двубой.

   Ояма се е обучавал и пет години в школата на грандмайстор Гоген Ямагучи - „Котката” (10-ти дан Карате Годжу-рю), който си чисто китайски стил (Кингай), производен на Южния Шаолин и имащ връзка със стила на Белия Жерав (Бей-Хъ-Кюн, на яп. Хакуцуру), вътрешните стилове на Кунг-Фу и Уечи-рю (Пангай Ноон).

   Така или иначе Блуминг харесва твърдото контактно Карате на Ояма и паралелно с Джудо и другите Будо/Бу-Джуцу започва да изучава и Карате Киокушинкай, лично под ръководството на неговия създател и дясната му ръка сенсей Куросаки Кенджи (по-късно също 10-ти дан). Блуминг е и първия чуждестранен ученик на Ояма, още преди голямата експанзия на Карате Киокушинкай по света.

    image


          Джон Блуминг със Мазутатсу Ояма (10-ти дан Карате Киокушинкай).

image

В доджото на Ояма; изпити за 1-ви дан. Джон Блуминг е крайния в дясно; в скок е сенсей Куросаки Кенджи (по-късно също 10-ти дан).

   През 1960 г. Джон Блуминг защитава 1-ви дан по Карате Киокушинкай и става представител на стила за Европа. По-късно съответно през годините получава следните степени:

-         1962 г. – 5-ти дан Джудо (от холандската организация).

-         1962 г. - 4-ти дан по Карате Киокушинкай.

-         1965 г. -  6-ти дан Карате Киокушинкай.

-         1966 г. - 6-ти дан Джудо („Кодокан”).

-         1975 г. - 7-ми дан Карате Киокушинкай.

-         1979 г. - 8-ми дан Карате Киокушинкай.

-         1994 г. – 10-ти дан Карате Киокушинкай.

-         1998 г. – 9-ти дан Джудо („Кодокан”).

   През 1964 г. Блуминг основава в Амстердам свое доджо „Будокай”, чийто отбор печели на практика всички турнири по Джудо и Карате в Холандия, а и множество международни турнири. От това доджо произлиза и Вилем Рюск – шампион на Холандия по Джудо в тежка категория (1963), шампион на Европа и световен шампион в Солт Лейк Сити, САЩ (1967) и още цяла плеяда бойци и шампиони включително и олимпийски (Рюск е двукратен олимпийски шампион).

   Освен интригите с Антон Хеесинг и нищожествата от Холандския Национален съюз по Джудо , в книгата Блуминг описва и перипетийте и задкулисните машинации на собствените му ученици Люк Холандер, Вилем Рюск и Ян Каленбах и някои други, които на практика съсъпват и разрушават имиджа на Карате Киокушинкай и Джудо в Европа. Рюск дори е отстранен от „Кодокан”, заради ниските си морални качества. На другия известен холандски шампион Антон Хеесинг (6-ти дан Джудо; световен и олимпийски шампион) също било забранено да посещава „Кодокан”. Причина за това е наглостта на Хеесинг, който след като става световен шампион (Париж, 1962 г.) заявява пред висшите майстори на „Кодокан”, че трябва да му бъде незабавно присъден 10-ти дан, защото бил най-добрия и бил по-добър майстор и от тях! По-късно Холандския Национален съюз по Джудо, наистина му присъжда 10-ти дан, но той не е признат от „Кодокан” и там и досега се счита, че той е носител на 6-ти дан.....

   Не искам да се спирам на тази неприятна част на историята, но тези машинации и подлости са причината Джон Блуминг да се оттегли за известно време от преподавателска и състезателна дейност и да преосмисли нещата в личен план (колко до болка ми е познато това).

   В следствие на интригите в 1972 г. Нидерландския съюз по Будо се разпада на съставните си части, но да вървим подред.

image

Блуминг с Мас Ояма; в ляво са двамата предатели и морални джуджета Ян Каленбах и Люк Холандер, които по-късно са изхвърлени от организацията.

    Наред с реалистичните описания, в книгата Блуминг разбива и редица митове създадени около Карате Киокушинкай и неговия създател (с цел успешен PR), като митичните „боеве с бикове”, отшелническите тренировки на Ояма в планините, несъществуващи турнири по Карате
от 1947 г. (в Япония тогава всички Будо и Бу-Джуцу са забранени), трикове при ударовите тестове (тамешивари), проведените от Ояма уж 270 боя в САЩ, тестът със „100 боя” и други подобни легенди, за които всички сме чели в дебелите книги и наивно сме вярвали в това......

   През  1991 г. Блуминг посещава Китай и манастира Шаолин и се запознава с местни майстори и инструктори по У-Шу/Кунг-Фу за да потърси корените на Карате и да ги изследва.

   През 1994 г. Блуминг с редица колеги от Карате Киокушинкай основават Международния съюз Будокай-кан (International Budo Kaikan, IBK). Той създава и собствена система Киокушин Будокай, която е амалгама от 1/3 Карате и Тай-Бокс, 1/3 хвърляния от Джудо (селектира 7 вида хвърляния) и 1/3 бой на земя (партерна борба) от Джудо и Джу-Джуцу. Системата толерира свободния стил, без да изпада в схоластика, шаблонни схеми и безкрайна работа в ката (формените комплески, на кит. таолу). За разлика от стария стил на Карате Киокушинкай, атаките с ръка в главата са разрешени и се толерират, но се използват предпазни протектори на ръцете и шлем, за да се избегнат излишни травми на главата.

   Блуминг работи с Хидейоши Ашихара (8-ми дан) и Адзума Такаши (8-ми дан) и двамата ученици на Ояма, които създават свои стилове и системи съответно Ашихара Карате и Дайдоджуку (по-късно преименувано в Кудо), чийто принципи са много близки до системата на Блуминг. Школите им участват в редица турнири главно в Япония и в различни професионални лиги. Ученикът на Блуминг – Сем Схилт става абсолютен шампион по Дайдоджуку (Кудо) в шампионата на Япония (Токио, 1996 г.). Участват в свободните боеве „Рингс”, К-1, „Про Реслинг” и различни професионални лиги прототип на днешните ММА.

   Джон Блуминг казва за системата си следното в типично  негов стил: „Нашия способ за провеждане на боя е разумен пълен контакт. Побеждава само най-добрия и боят разделя истинските бойци от „дрънкалата” (говорещите празни приказки)”!.....

image

  Сенсей Джон Блуминг със свои ученици от неговата организация (в наши дни).

image      
                   Грандмайстор Джон Блуминг със съпругата си (наши дни).


    И накрая искам да се спра на епизода със срещата между Блуминг и грандмайстор Уан Шудзин (Син-И, Ба-Гуа и Тай-Дзи) от Тайван състояла се в Япония през 1960 г. Тази среща била организирана от Дон Дрегър и на нея са присъствали освен Дрегър, също Робърт Смит (Джудо, Син-И, Тай-Дзи и Ба-Гуа), Джон Блуминг и гранддмайстор Уан Шудзин (Син-И, Ба-Гуа, Тай-Дзи, даоски майстор) от Тайван. Освен Джудо, Смит изучавал в продължение на три години в Тайван (1959-61 г.) Кунг-Фу при различни майстори, в това число и при Уан Шудзин.

   По него време Уан Шудзин (1905-1981 г.) е на 55 г., бил висок 170 см. и тежък около 120 кг. (Блуминг е на 27 г., висок 196 см. и тежък 102 кг.). За Уан Шудзин съм писал подробно в моята книга за Ба-Гуа („Всеобхватна Ба-Гуа-Джан; майсторски курс”, изд. „Шамбала”, София, 2008 г.). Той е бил ученик на известния майстор на Кунг-Фу от Тяндзин – Джан Джаодун и неговата школа е прочута и до днес. Според Уан Шудзин, неговият учител е бил най-големия майстор на Кунг-Фу за своето време. Освен това на младини, след смъртта на Джан Джаодун, Уан е учил и при други известни майстори на вътрешните стилове на Кунг-Фу.
   В Япония между 1959 и 1978 г. Уан Шудзин се среща с много различни майстори с високи данове по Карате, Джудо, Джу-Джуцу, Джодо (бой с къса тояга) и Кендо, на които е демонстрирал висшите си умения и експертите единодушно посочват, че по това време Уан Шудзин е бил най-големия майстор в боя с гола ръка. В Япония, Уан Шудзин създава школа по Кунг-Фу и обучава 1200 души и школата му съществева и до ден днешен. Общо е имал около 1800 ученици в Тайван и Япония, сред които и няколко европейци и американци.
    Според японския майстор на Кемпо-Джуцу - Коно Йошикацу (ученик на Уан Шудзин
), грандмайстор Уан Шудзин е "кръстосвал ръце" и с известните боксьори Джо Луис и Джак Демпси.

                   image
                                Грандмайстор Уан Шудзин от Тайван.

   За срещата Джон Блуминг споменава в книгата си, че Уан Шудзин не го е впечатлил особено, въпреки, че когато тествал в корема на майстора най-силния си удар с юмрук, майсторът не помръднал дори на милиметър (прилагайки „Желязна ризница”). След това Уан Шудзин показал няколко техники и „завинтващ удар” от Син-И-Цюан, при което Джон Блуминг отлетял настрани и се забил в стената. Той признава, че ударът е бил невероятно силен, но все пак това не било „истински бой”, за да може да се прецени кое как е като бойни умения. Той дори не е знаел какви стилове на Кунг-Фу преподава Уан Шудзин и коя школа представлява. След това Робърт Смит и Дрегър си поговорили известно време за „китайския бокс” (Кунг-Фу) и се разотишли поживо поздраво...... По-късно в съавторство двамата издават книгата „Азиатски бойни изкуства”, която днес е класика.

   Ето какво пише Смит за грандмайстор Уан Шудзин и за срещата с Блуминг в своята книга „Китайския бокс; майстори и методи” (1974 г.):”...... Освен това специално умение [на “Желязната риза” и поемане на удари в корема], Уан можеше да направи нещо надхвърлящо способностите на всички бойци, които съм срещал. Той можеше да поеме всеки ритник в долните крайници (с изключение разбира се на слабините).  Аз го ритах няколко пъти в коляното, глезена и прасеца, докато ме заболяха краката, но без никакъв ефект. „Как го правиш?”, попитах. Неговият отговор беше: „Ци” (вътрешна енергия).

   Подобни умения не означават нищо друго освен защитна способност. Съчетани при Уан, тези умения оставяха на атакуващия само две цели: главата и слабините (и двете много подвижни и трудни за поразяване). Но все пак някой може да запита дали той умееше да се бие.

   Той можеше и го правеше. Беше прекарал в Япония голяма част от времето си през последните години, където е имал двубои с няколко каратисти с висши степени. Никой не беше успял да се доближи до победа над седемдесетгодишния воин. В този процес той беше достигнал до крайно пренебрежение към Карате. Според него оригиналните форми, заимствани от Китай, са били изопачени, а безмислените високи ритници и силното втвърдяване на тялото не струват нищо при сблъсък с истинска техника.

   А той притежаваше техника и то каква! Използваше своя Син-И юмрук с тирбушонно завъртане от разстояние 2-3 сантиметра с по-голяма ефективност, отколкото повечето хора могат да постигнат при удар с максимален замах. Джон Блуминг холандски шампион по Джудо за аматьори и един от известните чуждестранни каратисти на Мас Ояма, въпреки че си беше наранил китката в стомаха на Уан, когато се срещнахме в Токио, се изказа за него с пренебрежение. „Какво друго може да прави?”, попита Джон. Заведох го при Уан и помолих последния да демонстрира тирбушонния удар, но не много силно. Уан допря отпуснатите си пръсти до стомаха на Блуминг, сви ги в юмрук и „завинти”. Блуминг се сгърчи от болка и от тогава вече се прекланя пред Уан.

   Юмрукът беше само част от арсенала на Уан. Неговата Ба-Гуа длан беше като желязна, пръстите му се забиваха като свредели. Един неприятен трик, който той обичаше, беше да подмами противника да дойде близко и тогава да го дръпне върху себе си, същевременно блъскайки нещастника с железния си корем. Още в началото на нашето запознанство той приложи тази тактика върху мен и спечели уважението ми. По-късно Хун Исян [също известен  майстор от Тайван] ми каза, че той се е проснал в безсъзнание от този трик......”.

   Мимоходом отчитам, че споменатия майстор Хун Исян (Син-И, Ба-Гуа и Шаолин) също е преподавал в Япония и една от японските асоциации по Карате му присъжда 10-ти дан! Въпреки това и той е изял дървото, а е бил доста корав майстор и в двубой е победил повечето водещи инструктори по Кунг-Фу в Тайван....... Както се казва всеки си намира майстора!

   В заключение си мисля хипотетично, какво ли би станало ако Джон Блуминг беше малко по-зрял на времето и вместо да стане ученик на Мазутатсу Ояма, беше станал ученик на грандмайстор Уан Шудзин?!! Вероятно тогава вътрешните стилове на Кунг-Фу в Европа щяха да придобият един друг облик (не като сегашните „гимнастики”), защото личностите правят историята, а не тълпите. Мечти, мечти; общо взето като в онази приказка: „Ако Левски беше с ботуши, а Ботев с каска”!......

 

сифу д-р Дориян В. Александров (7-ми дуан/дан по Кунг-Фу, черен пояс по Карате и Джу-Джуцу), старши инструктор към Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи (БФКТ)


Полезни линкове по темата: www.wingtsun-bg.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B6/ 


www.budojapan.com/special-article/donn-f-draeger-the-pioneer/ 

Линк към книгата на руски език: 
www.scribd.com/doc/310194473/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD-%D0%91%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%9E%D1%82-%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0%D0%BD




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3109454
Постинги: 465
Коментари: 1902
Гласове: 3126
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031