Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2017 17:41 - В памет на д-р Валерий Найденов (1953-2012 г.) - бащата на българското Таекуондо
Автор: doktora757 Категория: Спорт   
Прочетен: 5700 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 17.02.2018 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В памет на д-р Валерий Найденов (1953-2012 г.) – бащата на българското Таекуондо

 

 

д-р Дориян В. Александров

 

image

                                   Валерий Найденов на посещение в Тайланд.                               
 

   Тази година се навършват пет години от кончината и преждевременната смърт на нашият добър приятел и колега от бойните изкуства Валерий Найденов (6-ти дан Таекуондо, 1-во кю Карате Йошинмон). Той беше един от пионерите на бойните изкуства в България, бащата на българското Таекуондо, учредител на Българска федерация по Таекуондо (WTF) и почетен неин първи председател. Един от неговите ученици е и настоящия председател на БФТ – г-н Слави Бинев.

   Очаквах някой да напише нещо по този повод, но явно пак аз трябва да се нагърбя с тази задача.

   С нашия колега Андрей Христов, ученик и приятел на Валерий успяхме да съхраним и архива на Валерий, касаещ развитието на Таекуондо в България и го предадохме във федерацията, за което получихме благодарности. Част от този архив съм ползвал и за написването на настоящия материал, както разбира се и моя собствен архив и данни, тъй като с Валерий бяхме от 37 години приятели.

   Валерий Александров Найденов е роден на 22.09.1953 г. в гр. София в семейство на интелектуалци. Баща му д-р Александър Найденов е ветеринарен лекар, а майка му е хуманен лекар. Висшето си образование Валерий завършва в Рабат, Мароко през 1977 г.; Институт за икономически и правни науки, специалност – икономист.

image

image
Тренировки по Таекуондо (ударови тестове) на стадион "Раковски"; Валерий е с черното кимоно, в страни от него срещу камерата е настоящия премиер Бойко Борисов, София, 1982 г.


   Семейно положение: разведен с едно дете. По-късно става д-р на икономическите науки в Института по международни отношения към БАН, София; владее четири езика: английски, френски, руски и арабски, както и специалната корейска и японска терминология свързана с бойните изкуства. Работил е като асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ (1978 г.), Комитета за култура (1981-83 г.), в БТА като журналист-международник (1983-91 г.), консултант във фирми, директор в „Азгард“ООД, Йоханесбург, ЮАР, съдружник в „ИНТАКТ“ООД, Кейптаун, ЮАР и др. (1991-2003 г.). Участва в телевизионното предаване „Световна икономика“ в БНТ, а също и като лектор по международни отношения в дружество „Георги Кирков“; продуцент и водещ на предаването „Силата на Духа“ в телевизия ВТВ („Виж Това е Важно“) (2010 г.), където пък моя милост беше сценарист и консултант. Валерий беше и виден общественик с широки интереси: президент на Българска федерация по Таекуондо (WTF), член на Пленума на БОК, Почетен председател на БФТ, член на комисията за подпомагане на ветераните олимпийци към БОК, член на управителния съвет на Съюза на българските командоси и др.

image
Валерий Найденов с Иван Славков - пр-л на Българския Олимпийски комитет (БОК).

image
Среща на ветераните на бойните изкуства от Карате, Кунг-Фу, Таекуондо, Айкидо, Джудо и Кендо; Валерий Найденов е в средата на втората редица, с черна блуза, София.


   Със своите контакти той спомогна също така през 1988-90 г. Българската федерация по У-ШУ/Кунг-Фу да бъде официално призната от БОК, което пък ни отвори врати за официални контакти с китайските организации свързани с бойните изкуства и участието ни по-късно в учредяването на Международната федерация по У-Шу (IWF) в Пекин през 1990 г., на което взех лично участие като първи председател на Българската федерация по У-Шу (БФУШУ). Така България беше сред 40-те делегации, които учредиха международната федерация по У-Шу (китайските бойни изкуства, известни и като Кунг-Фу).

   Като студент в Мароко, Валерий започва да практикува Таекуондо под ръковоството на двама специалисти – майстор Уазани (4-ти дан WTF) и корейския майстор Рии (6-ти дан, WTF), което той е описал в една негова статия от 1995 г., която ще публикувам в блога по-късно, защото още не е набрана. Участва в студентски състезания и набира полезен опит в областта на бойните изкуства.

   Когато се завръща в България, започва да създава малки групи и школи изучаващи Таекуондо, които по това време действуваха на полу-легални начала, тъй като властите не разрешаваха официалното пракиткуване на бойни изкуства (с изключение на Джудо, Самбо, Бокс и Борба), така съществуваха по това време и групите по Кунг-Фу/У-Шу, Карате и Айкидо до 1988 г., когато се отвори възможност някои от тях да се присъединят към Българска федерация по бойни спортове с Републикански комисии към ОСО (Организация за съдействие на отбраната) и да получат легален статут.

   С Валерий се запознахме доста преди това, някъде около 1979-80 г. в една от тези школи и съответно нещата стигнаха до бой, както обикновено! Аз бях зад гърба си с близо десет годишна практика в Джудо, Самбо, Карате и Кунг-Фу и известен опит в свободния спаринг и бях доста недоверчив и скептичен към всякакви новопоявили се майстори в бойните изкуства. По онова време философията и вежливостта бяха на по-заден план и всичко се проверяваше директно в практиката и с як бой! Така, че се стигна до „здраво дялкане“ и всеки от нас извади от арсенала си най-доброто, което беше изучавал. Двубоят завърши почти наравно и беше удовлетворителен и за двете страни. Изпитвахме взаимен респект и тази среща, започнала с тежки юмруци и ритници положи пътя на едно дълго и плодотворно приятелство. Двете наши школи си сътрудничеха, провеждаха се съвместни срещи, лектории за историята на бойните изкуства, приятелски двубои и спортни лагери в провинцията. С помоща на Валерий успяхме да направим един клуб по „източна култура и пластика“ към тогавашния Профсъюзен дом „Георги Димитров“ (сега превърнат в чалга клуб), които ни предоставяха база и зали за тренировка. Един от ръководителите на профсъюзния дом Тодор Гънев също се занимаваше и проявяваше силен интерес към бойните изкуства, което улесняваше значително нашата дейност. Проведени бяха няколко знаменити спортни лагери по Таекуондо и Кунг-Фу в Розовски вриз (Родопите), Хотница и Хаинбоаз, където по тежка програма се тренираше до 8 часа на ден, със базова подготовка, техника, форми, сутрешни кросове по няколко километра, учебни двубои и демонстрации за местното население. Имаше много ентусиазъм, хъс, спортна злоба и безкрайна младежка енергия чудесно канализирана чрез бойните изкуства. За тези лагери и до сега се носят легенди и често казано не съм сигурен, че някоя от школите или организациите по бойни изкуства у нас сега провежда подобни лагери близки до това ниво като подготовка и натовареност. Не всички издържаха на напрежението и отпадаха на третия – четвъртия ден (лагерите бяха по 2 седмици). Така се ковяха и бъдещите кадри на състезатели, треньори, инструктори и преподаватели на бъдещите федерации по Таекуондо и Кунг-Фу. При това всичко беше на абсолютно доброволни начала и с лични средства поемахме всички разноски по тези лагери!

image
Автора и Валерий Найденов (в дясно) на спортен лагер в Розовски вриз (Родопите), 1984 г.


image
Учебен бой в школата на Валерий Найденов - моя милост срещу гостуващия кубински майстор Гилермо (3-ти дан Карате Йошинмон); аз съм прав, а майстора е паднал след една моя коварна техника от Кунг-Фу. В ролята на съдията е Валерий, зад гърба ми и с бинтована ръка след ударови тестове с дъски...... Няма протектори, няма ръкавици; боят е почти истински, София, 1981-82 г.


   Пътувахме, участвахме в различни практически семинари и лагери също с колегите от Карате, особено с организацията по Карате Киокушинкай създадена и ръководена от сенсей Константин Божилов (тогава 4-ти дан), която имаше някакъв легален статут. Божилов беше и треньор по Джудо и републикански съдия и използавеше спортните си контакти за улесняване на спортната ни дейност, въпреки, че все още нямаше официална федерация по бойни изкуства. Взаимоотношенията ни с тези школи и клубове бяха доста особени, защото Божилов и един друг наш колега и познат Валентин Недялков (Карате Годжу-рю, кубинска школа) се бяха били на уж договорен мач по Карате, а пък Недялков беше предизвикал на двубой и един от моите бивши учители по Карате – сенсей Владимир Андреев (тогава 3-ти дан Карате Шотокан/Будокан). Независимо от това хората от моята школа по Кунг-Фу и Карате участвахме на семинари във Варна по Карате Киокушинкай, а тези от школата на Валерий се включваха и в състезания организирани от каратистите на Божилов. Поддържахме контакти и с някои други групи и специалисти по Карате и Джу-Джуцу, които тогава се брояха почти на пръстите на едната ръка: Ангел Константинов, Цончо Колев, Спас Спасов, Димитър Ангелов, Малин Малинов, Емил Прокопов, Стефан Хинков.

   Валерий Найденов беше много активен в тия процеси и много деен и контактен с най-различни хора. Негови бивши ученици в Таекуондо са били Кин Стоянов (синът на Радой Ралин), бившия премиер Петър Жотев, историка Божидар Димитров, сегашния премиер Бойко Борисов, бизнесменът и политик Слави Бинев и мн. др.

   Валерий беше фанатично предан на идеите и философията на бойните изкуства и буквално дишаше чрез тях. Беше изключително ерудиран, любознателен и начетен; не понасяше фалша, двуличието и подлостта у хората и беше непримирим борец срещу това, което му спечели и доста врагове. Но всъщност човек се преценява не само според способностите му, но и по това какви врагове има! От друга страна Валерий беше много възпитан и дипломатичен, познаващ в детайли тънкостите на източния и западния етикет и протокол, което от своя страна му отваряше много врати и възможности в житейския път и по линия на бойните изкуства.

   През 1990 г. двете тогавашни Републикански комисии по Таекуондо и У-Шу от Федерацията по бойни спортове към ОСО се учредиха като самостоятелни федерации. Валерий оглави Българска федерация по Таекуондо (WTF), а аз оглавих Българска федерация по У-Шу (БФУШУ), но сътрудничеството ни продължи и дълги години след това. По-късно Валерий замина да работи в ЮАР за 10 години, където се занимаваше с бизнес дела, но също така стана и треньор на националния отбор по Таекуондо на Южна Африка. Той е и първият наш специалист обучавал се в световния център по Таекуондо - "Кукивон", в Сеул, Република Корея, където последователно защитава високи степени от 4, 5 и 6-ти дан.
   Любопитна подробност, която малко хора знаят е, че първоначално Валерий Найденов е защитил майсторска степен 1-ви дан по Таекуондо пред представители на другата международна организация по Таекуондо (ITF), потвърдено лично с диплом и членска карта от създателя на Таекуондо – легендарния ген. Чой Хонг Хи. Още в Мароко, Валерий защитава кандидат майсторска степен 1-ви гъп (червен пояс) при корейския майстор Рии (6-ти дан, WTF), а по-късно получава и такава степен 1-во кю в Карате Йошинмон. По линия на БФУШУ му издадохме и грамота за принос в развитието на бойните изкуства в България.

   След 1990 г. на едно от първите състезания по Таекуондо (WTF), в знак на признателност за поддръжката на корейския посланник у нас, Валерий издига на турнира заедно с българското и корейското знаме на Република Корея (Южна Корея). Заради този „враждебен акт“ от гледна точна на Северна Корея, там му е издадена наказателна присъда от 20 години строг тъмничен затвор! Колеги от дипломатическите и паспортните служби след това бяха предупредили Валерий в никой случай да не пътува даже и транзит през Северна Корея, защото го заплашваше наистина 20 години затвор – за това, че издигнал едно знаме.

   След окончателното си завръщането от ЮАР, Валерий Найденов продължи заниманията си с Таекуондо почти до смъртта си. Той работеше със състезатели и инструктори, а също и с малки деца от Френския колеж в София, които го обожаваха и тренираха с огромно удоволствие под неговото вещо ръководство.

image
Валерий Найденов и неговите възпитаници от Френския колеж в София, 2009 г. 

   Валерий Найденов занимаваше се също с обществена дейност и политика, силно критикуваше недъзите на съвременното ни общество и „силните на деня“, които съсипаха България! Беше непримирим към неправдите и двуличието на някои хора, но това е една друга специална тема.

   На една от последните ни срещи, на своя рожден ден, Валерий, който беше напълно наясно с неизлечимото си заболяване (рак на стомаха), беше събрал всичките си приятели и каза следното: - Като Ви виждам всички тук около мен, съм радостен и щастлив и нямам нужда от никакви лекари и лекарства!!!

   Такъв човек беше Валерий Найденов – благороден, с извисен дух и въпреки всичко обичаше хората, даже и тези които го бяха наранили по някакъв начин…… Признавам си, че много ми липсват разговорите и споровете по най-различни въпроси и теми, които съм водил с него. Мир на праха ти приятелю!

 

 

Още по темата: http://doktora757.blog.bg/sport/2012/10/28/pochina-d-r-valerii-naidenov-1953-2012-g-pocheten-predsedate.1014537

 

http://doktora757.blog.bg/drugi/2012/12/06/lichnata-drama-na-edin-moi-dobyr-priiatel-predstavena-ot-jur.1028036

 

https://www.blitz.bg/sport/drugi/valeriy-naydenov-s-vorzheni-gavazi-shepa-tarikati-spretnakha-puch-v-taekuondoto_57401.html

 

http://socbg.com/2017/02/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B0.html

 

http://afera.bg/%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE.html

 

 




Гласувай:
3



1. vanko57 - Светла му памет
26.10.2019 13:50
Не го познавах лично, но това е един от малкото хора, които имаха куража да говорят това което мислят.
Поклон
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5046542
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031