ЖЕРТВИТЕ НА СЕКТИТЕ

Кои хора привличат сектите? Отговорът на този въпрос дава яснота върху рисковите контингенти, сред които трябва да се води социална профилактика. Защото сектите се насочват към хора от всички възрастови, социални, религиозни и национални групи, но това е само на пръв поглед. Те си имат определени предпочитания.

Започват от социалните аутсайдери. Те са особено лесна плячка за ловците на души. Насочват се и към инвалиди, болни, хора с психични проблеми, малцинства, изобщо към хора в някаква степен ощетени от живота и съдбата и забравени и от обществото, държавата или близките си. Получили неочаквано внимание, дребна материална помощ или морална подкрепа тези хора чистосърдечно отдават душите и свободата си на “пасторите”.

Друга любима категория са нормалните хора изпаднали в депресия или понесли съкрушителни удари от съдбата. Безработни, претърпели любовни или семейни разочарования, отчуждени от обществото, разочаровани от социалната действителност или собствения си живот. Те също са лесна плячка и са особено ценни поради психологичната им податливост. Докато един инвалид може и да се оттегли от сектата след като се разочарова, че всичките приказки за “чудодейно изцеление” са глупости, които не променят факта, че той си остава куц, то един здрав физически човек, не се нуждае от такива доказателства. Ако той е депресиран включването му в сектата му дава липсващата обществена интеграция и самоидентификация. Чрез тази принадлежност той се самоизживява като пълноценен човек.

Но главната цел на сектите не са тези две категории хора. На тях им трябват интелигентните, образованите, обществено значими личности. Това са лекари и учители, особено в детските градини и началните училища, журналисти и общински съветници, чиновници и политици, инженери и финансисти, адвокати и хора на изкуството. Чрез тези хора сектите се опитват да получат контрол над властовите и административни институции, медиите, съда, партиите и обществените организации.

Лекарите и учителите им трябват главно за да ги използват за промиване мозъците на децата, които са най-важната им цел и да привличат или поне да събират информация за болни, които са потенциални последователи. Така, предварително подготвени, те влизат във връзка с набелязаните жертви. Оттам до вербовката никак не е трудно.

Всъщност тези категории хора им трябват най-много и там насочват те усилията си. Много интересен въпрос е как тези иначе интелигентни и по природа скептични и предпазливи хора попадат в мрежата на сектите. Едно възможно обяснение е, че по психична нагласа и по професия интелигентите са хора, които се раздават на обществото и работят главно за хората и с хората, а не толкова за себе си. Те се чувстват обществено отговорни за другите и понятия като грижа за ближния, милосърдие към страдащите, и обществени интереси не са им чужди по-начало. Така те се привличат чрез благородни подбуди - да се помага на хората и то главно на тези, които са в неравностойно положение. Освен това ненатрапчиво им се предлагат специализации в чужбина, пътувания и конференции със съмишленици, подкрепа за служебно израстване или материална помощ. Новите религии са интелектуално предизвикателство достойно за вродената им любознателност. От друга страна принадлежността към затворена група им дава усещане за елитарност. Важат и горецитираните за другите две категории мотиви. Така те се вплитат в структурата на сектата и постепенно се подчиняват на волята й. За съжаление огромния процент от интелигентните последователи на сектата стават такива от меркантилни подбуди и поради липсата на християнски ценности, патриотизъм и морални устои.

Особено опасни са попълзновенията на сектите към българските деца. Те са разработили цели методики как да го правят успешно. В издадения от базираната в Холандия фондация “Дете и свят” “Наръчник за детски учители” четем: “Те влизат в страната незабелязано едно по едно. Получават разрешение за пребиваване и проникват във всички слоеве на обществото, във всеки град и село, в селските и градските райони. Те са обучени за различна работа и пост. Не след дълго те ще заемат (курсивът навсякъде е мой А.Д.) място в градския съвет или в правителството . Те ще контролират средствата за осведомяване. Те ще заемат своето място в търговията, образованието и промишлеността. Ще имат решаващ глас по въпросите на отбраната, правото и атомната енергия . Никой не си дава сметка за обхвата на тяхната сила. За кого говоря? Капиталисти, социалисти или китайци? Не аз говоря за децата. През 1990г населението на България е било 8 989 165 души. А от тях 1 819 823 са деца. Това е почти 20.25 %. .... Освен това ние не можем да очакваме от нашето общество да ги направи християни! Не! Ние ще трябва да воюваме за всяка детска душа, да я спасим за нашия Господ! “(том I с. 3) Преведено с думи прости това означава, че сектите трябва да ловят детските души, които са безкрайно податливи и благодатни, защото утре чрез тях - порасналите вече деца, ако са правилно промити мозъците им някой ще получи контрол върху медиите (изразът е показателен), парламента, атомната енергия, търговията, образованието и т.н. А кой е този някой и какво ще прави с такава голяма власт се досещаме.

В споменатия “Наръчник..” има и още по-гадни съвети от типа:

“Децата обичат да се харесват на водача..”(т.I с. 23); “Нашата намеса като съветници в любовните връзки или конфликти между половете, трябва да е винаги строга, но не авторитарна, или властническа...”( т.II с.95). Но есенцията на горецитираното писание гласи, че авторите му изобщо не се интересуват какво мисли детето и дали те не нарушават свободната му воля с методите си. Те казват: “ Въпросът “Вземало ли е детето веднъж лично решение, което то съзнателно си спомня?” е нещо, което не е толкова важно Важното е, дали детето следва и се доверява на Господа Исуса тук и сега...”(т.I, с. 22) Тоест не ни интересува личността на детето стига да ни слуша безропотно и да върви в желаната от нас “пасторите” посока.

Причините поради, които сектите успешно привличат хора са много и разнообразни. Има опити за класификацията им. Протестантските теолози Джош Мандауъл и Дон Стюарт в книгата си “Заблудата” като говорят за сектите на Запад изтъкват четири вида причини за успехите им в привличането на последователи: - интелектуални, емоционални, социални и духовни.

· интелектуални - сектите предлагат изчерпателни, модерни и логични обяснения за света и живота на хората, които те не намират в традиционните религии, които им си струват остарели.

· емоционални - хората имат нужда от любов и внимание, за да се считат нужни и пълноценни, сектите им дават точно това, макар и измамно усещане.

· социални - хора с разстроен групов живот - семеен, църковен, професионален, политически търсят нова група за самоидентификация.

· духовни - слабата работа на църквата, водеща до духовна бедност и незадоволеност на човек като духовно същество го тласкат в погрешна посока, той търси духовното в сектите.

Ако тези причини важат за богати, стабилни и нормални страни като САЩ, Германия и Швейцария, колко повече те имат значение за България - живяла 45 години под комунистическо-съветския ботуш с унищожена държавност, национална и културна идентичност, разбита православна църква, с най-ниския жизнен стандарт на Балканите, с огромна безработица, инфлация и скъпотия, където марката е 1000 лева, а доларът 1800 ?

Методите на сектите

Методите на сектите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но използват и съвременни за да вербуват последователи, да ги задържат под контрола си и да ги използват за Богопротивните си и човеконенавистнически цели.

Психологически методи на въздействие. Основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза.

Показателен е случаят със медицинската сестра А.А. През 1990г. тя има приятел лекар, който се оказва сектант от "Свидетели на Йехова". В началото тя ходи на и сбирките на неговата секта, но загубва интерес и се оттегля. Поради това започва конфликт с приятеля й. В крайна сметка двамата скъсват, но при раздялата той й се заканва, че ще я ликвидира или ще я вкара в лудницата. Тя работи в голямо болнично заведение в съседния град. Той активизира връзките си и структурата на "свидетелите..." в нейното заведение и започват психически тормоз. Тя е дискредитирана пред колеги и пациенти, обявяват я за луда. Тъй като работи в лабораторията, а колежката й се оказва сектантка, тя постоянно се страхува да не направят саботаж с пробите, кръвните изследвания или резултатите. Такива опити има. Лекари сектанти я обвиняват, че прави грешни проби на пациенти, при това пред самите пациенти. Налага се да вика по-горестоящ началник за да опровергае твърдението. Независимо, че се доказва, че е права, поради упоритото разпространение на слуха от сектантите, в болницата тръгва мълвата, че тя не е наред с психиката и прави грешни изследвания и манипулации. Пращат й провокатори пациенти от сектата, които я травмират, а после се оплакват пред началниците й, че тя се държи грубо, неадекватно или пък отказват да се подложат на изследвания при нея. Скоро началниците й я викат на обяснения и въпреки, обясненията никой не я взема насериозно. В същото време други медицински сестри от "Йехова" отказват да правят кръвопреливания на пациенти или молят Господ да им прости , че ги правят, като убеждават А.А. да прави същото като тях. Тя докладва това на директора, но той също не я взема на сериозно. В крайна сметка жената, притисната отвсякъде започва да изпуска нервите си и пред колегите сектанти избухва, а веднъж, когато лекар също от сектата й хвърля в лицето мръсна манта и я кара да я занесе лично в пералнята за пране, тя реагира, че не е слугиня и го замерва с тетрадка, Веднага той подава оплакване до главния лекар, че е бил нападнат. След серия такива скалъпени "инциденти" главния лекар пише до прокуратурата с молба тя да бъде заведена на принудително изследване в психиатрично заведение. Малък детайл - директорът на психиатричната клиника се оказва приятел на главния лекар. Макар, да не подозира, че приятелят му е сектант, той вече е заблуден при разговорите им, че жената има проблеми с нервите. Още един детайл - прокурорът подписал постановлението за принудителна психиатрична експертиза на А.А. се оказва син на приятелката на главния лекар. Тя също е доктор и работи в друго заведение.

В крайна сметка жената е вкарана за принудителни 30 дневни изследвания в психиатрията. При отвеждането й тя е ужасена и оказва съпротива на полицаите, поради което в клиниката веднага й слагат успокоителни. За щастие майка й успява да се свърже с Националната служба за сигурност и с кмета на района в който живее. Полицаите правят проверка в клиниката, а кмета отива в прокуратурата и настоява за освобождаването й, като изтъква мотива с заинтересования прокурор и и ска отзоваването му от случая. Районния прокурор обаче отказва, за да пази "честта на мундира". Независимо от това скандала излиза наяве и в клиниката започват да се отнасят по-внимателно с нея като разбират, че има заинтересовани институции. При изследването й не се открива никакво заболяване, а само временно нервно разстройство причинено от постоянния психологически тормоз на работното място. В същото време обаче 15 -те сектанти - лекари и сестри от болницата й, дават показания пред прокуратурата, взети под внимание и от психиатрите, които са съгласувани точно и професионално и сочат данни за циклофрения. След 20-дневни борби между криворазбраната "солидарност" проявена от лекарите и прокуратурата да не излагат колегите си замесени в случая от една страна и кметската администрация, службата за сигурност (към тях се присъединява и местния комитет на ВМРО чийто председател се оказва въпросния кмет, който осигурява адвокатска защита на А.А.) случаят й е отнесен до съда. Това принуждава психиатрите да я изпишат предварително, за да не изтече информация в медиите. Тя е освободена и поставена само на успокоителни и периодични прегледи. Така хем се признава, че е здрава, хем се измъкват сухи от водата сектантите, защото все пак получават основания да твърдят, че А.А. е лекувана в психиатрична клиника. Със съдействието на кмета тя е преместена в друго заведение на работа и е толкова ужасена, че отказва да съди прокуратурата и главния лекар за морални щети защото не вярва в успеха на делото. Службите за сигурност събират информация, но не успяват да добият достатъчно доказателства и случаят потъва в папките. Йеховистите спечелват първия рунд. Този пример илюстрира малка част от методите на сектантите..

Използват и по съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории. Напоследък в печата изтече информация, че откачалникът “пастор” Джим Джоунс, който предизвика масово самоубийство на последователите си в джунглата на Гвиана, всъщност е станал обект на секретен опит на военна лаборатория разработваща психични оръжия. Самоубийството е било изпитание на ново оръжие за контрол на поведението. Експериментът приключи “успешно” - загинаха над 900 нещастници.

Шоу - развлекателни- методи на въздействие. Модерните методи от шоу - програмите, театралните ефекти, рекламни прийоми, образци на сценично поведение заимствани от поп-изпълнители, музика с модерен аранжимент са в арсенала на сектите. Често така те подлъгват младите хора, желаещи развлечения. Тръгват от интерес и за забавление, докато накрая ги оплитат в мрежата с другите методи.

Финансови методи на въздействие. Използва се толкова старата и проверена финикийска форма на работа - парите. Те се използват за помощи на нуждаещите се, заплати на активистите и корупция сред онези, които трябва да свършат нещо, а не са сектанти. Един мормонски проповедник в България получава месечно 300 долара за работата си при курс 1 $ = 1800 лв през 1997г. Да не говорим за безотчетните пари на “пасторите” с които зарибяват податливите хора. За да се стигне до сцени на сектантските проповеди, когато нещастни хорица скачат и крещят “Благодаря ти Господи, че ми напълни хладилника с банани”. Напълнил го е пастора, това не е осъдително, но в това ли ще търсим Господ? Парите са важен арсенал в опитите им да корумпират длъжностни лица и щедро да плащат за “услуги”. Те имат безотчетни пари. Адвокатите им водещи дела срещу държавни институции или “неприятелски” за сектите журналисти често пъти получават по 200$ на час.

Психотропни методи на въздействие. Рядко използвана форма, но не е забравена. В някои секти се използват психотропни вещества - обикновени наркотици или направени по специални технологии - “чудодейни питиета” или “ястия”, които се използват в ритуалите им. Изгарят се и различни свещи или пръчици напоени с вещества предизвикващи халюцинации. Често и в България на границата са залавяни сектанти пренасящи наркотици - например мормони. Трудно може да се определи дали това е обикновен наркотрафик под религиозно прикритие или, е част от инструментариума на сектата. Дали наркотика се ползва за зарибяване на последователи, или с парите от продажбата му се финансира сектата. Прилагат се за подсилване на психологическите методи на въздействие и контрол на поведението на последователите.

Насилствени методи на въздействие. Прилагат се главно към отдръпналите се членове на сектата или към тези, които разочаровани се готвят да я напуснат. Това се прави с цел да не се изнася вътрешна информация от “отцепникът”. Самоубийствата, които в 90% от случаите са причинени от психическо въздействие, но в останалите се чисто физически убийства на отцепници от сектата, палежи на домовете на врагове, кражбите и писането на лозунги по стените на опонентите, взривяването или палежа на автомобили или вещи, отвличане на деца или членове на семейството, изнудването и побоищата, изнасилването на отказали се последователки и всякакви други криминални прояви са част от арсенала на сектите. Това са неща, които се правят ежедневно, но трудно се доказват по редица разбираеми причини. Още по-трудно се доказва намесата на сектите в такива престъпления. Интересен пример има в град Пловдив. В една районна администрация в един отдел работи сектант, на когото е поставена задача да го оглави, защото е възлов за техните интереси. За да постигне целта си сектантът започва да разпространява слуха за шефа си, че е бил сътрудник на комунистическата "Държавна сигурност" . Това е периодът на лустрацията и се разгръща лов на вещици. Кметът обаче отказва да уволни началника на отдела, защото е добър служител и не вярва на слуховете. Тогава сектантът изпраща дв2 16 годишни психороботчета от сектата, които една нощ подпалват входната врата на апартамента на началника му. Същият разбира намека и на другия ден подава оставка. Отива да работи на друго място. За щастие сектантът не постига целта си, да стане началник на отдела, защото кметът се досеща и го уволнява.

СЕКТИТЕ КАТО ПИРАМИДАЛНИ СТРУКТУРИ

Напоследък в България се появиха така наречените multilevel marketing търговски фирми. Те обучават търговски агенти, които на улицата, в офиса или дома Ви агресивно Ви убеждават да си купите, фенерче, шампоан за коса или други не толкова потребни джунджурии. Тези агенти от своя страна могат да вербуват други посредници, които срещу съответна комисионна продават същите стоки и се отчитат пред тях. Агентите се отчитат на шефовете си. Всеки агент ако намери съответно количество продавачи може да се издигне в йерархията на пирамидата и да получава по-голям процент. Същата йерархия и организация на работа се наблюдава при сектите. Вербуването на "последователи" става по същия начин. Редовите членове са проповедници и колкото повече "души" завербуват толкова по-нагоре в йерархията на сектата се изкачват. Съвпадението не е случайно. Много от тези компании за multilevel marketing или наричани в България фирми за "директен маркетинг" са притежание на западни секти. Организацията им на работа е пренесена директно от сектата. По интересното е, че всички секти принуждават членовете и последователите си да купуват стоки и услуги само от "своите" фирми. Така те увеличават печалбите си. Бизнесът и "религията" се оказват неразривно цяло.

Целите на сектите

Това е най-важният въпрос. Те се разделят на два вида - непосредствени цели на сектата и стратегическите цели на използващите сектата външни сили.

Сектата се стреми към следните непосредствени цели: Обхващане на максимален брой членове, съмишленици и симпатизанти от изброените по-горе категории хора. Набляга се на високопоставените, които за тях са най-важни. Изземване на паството на православната църква, привличане на децата и младежите, като се откъсват от православието, противопоставят се на родителите им, училището, църквата и държавата и се формират като послушници - на-важния резерв на сектите за бъдещето.

Създаване на здрави механизми на контрол на членовете на сектата. Уловените души се обработват и стягат в яка примка. Напускането на сектата става почти невъзможно. Изгражда се вътрешна йерархия, която е силно централизирана и не подлежи на коментар. Внедрява се сляпото подчинение на “пастора”, безкритичността и послушанието. Хората се превръщат в психо-роботи. Те са стегнати в здравата мрежа на общите ритуали, “молитвени събрания”, хорови четения и песнопения, разграфения до минути ден по указания на “пастора”, ежедневните “изповеди” пред групата - средство за информиране на водача за дейността на жертвата и контрол на поведението му и редица други добре обмислени общи и индивидуални задачи изпълнявани като добре смазан механизъм. Особено важно за сектата е да разкъсат роднинските и семейните връзки на подопечните си. През 1998г. в Пловдив се разиграва следната семейна трагедия. Младо семейство живее щастливо след три години брак и има едно дете. Съпругата е безработна, а мъжът работи в частна фирма на ненормиран работен ден за да ги издържа. Отделя малко време на семейството си поради характера на работата си. За нещастие съпругата му се подвежда по своя приятелка и влиза в местния събор на "Свидетели на Йехова". Тя опитва да привлече и съпруга си, но той просто няма време за това. За съжаление не подозира нищо лошо за сектата и дори счита, че е добре жена му да има занимание. Когато тя започва да прекалява и той вижда рязка промяна в нея се опитва да я отклони, но вече е късно. Тя започва непрекъснати да чете йеховистка литература, прекарва прекалено много време в сектата и обикаля по агитации, на практика зарязва семейството си. Скоро съпругът й вижда как тя се променя - обеднява дори речниковият и запас, тя непрекъснато повтаря някакви странни молитви и говори с думите на "пастора", които се свеждат до два-три подбрани пасажа от техни книги. Мъжът не може да води с нея нормален разговор, тя повтаря едно и също до втръсване. Придобива мътен поглед с някакво особено вътрешно озарение, като отнесена. Постоянно му повтаря, че е грешен и трябва да се покае и да я последва. На всички въпроси отговаря с думите " пасторът казва…" и цитира извадки от книгите им. Семейството се разпада. Опитите на родителите, нейните и на мъжа и да я вразумят са закъснели. Тя отклонява всички опити на мъжа й да се консултира със психолог, психиатър и особено с местния православен свещеник, за когото не иска й да чуе, защото бил "подставленик на сатаната". Тогава съпругът прави фатална грешка - ултимативно й поставя въпроса да избира между него и сектата. Тя веднага събира багажа си, взема детето и изчезва. Йеховистите и намират голямо жилище под наем, който те плащат, където започват да устройват сбирки и ритуали. Използват го и за склад на литература. Издържат нея и детето, но я превръщат в слугиня на сектата. Всички опити на съпруга й да я върне, с полиция и прокуратура се провалят, защото това се приема от закона за доброволна раздяла на семейната двойка. Накрая той се жалва на кмета на района. Кметът му предлага да направи единственото за което има право - да сезира прокуратурата с искане да я изпратят на принудително психиатрично лечение. Мъжът отказва, защото все пак обича жена си и не желае да я подлага на унижения, а резултатът е съмнителен. Така се разпада едно семейство, а сектата заробва още две души.

Институционализиране на сектата, чрез постигането на законова легитимност, обществена търпимост и утвърждаването й в обществения живот. Опити да се настанят в публичния живот, чрез открити проповеди и събрания, “християнски конференции” и други изяви с цел да предизвикват православието и държавните институции, обществения морал, като по този начин идентифицират враговете си, създават примиренчество в обществото и разкъсват социалната тъкан на нацията.

Външни форми на проявление - строеж на храмове, издаване на литература и вестници, публични прояви, сбирки на обществени места за набиране на нови последователи. Целта е обществото да свикне с тях и поне да не се противопоставя на рушителната им дейност. Особено важна насока в дейността на сектите е сдобиването им с недвижима собственост - къщи, апартаменти и сгради. Действа се с подставени лица, на чието име са закупуват. Заблудени сектанти прехвърлят имотите си на сектата или посочени от нея лица. Насилствено се отнемат и имоти на членове на семействата на сектанти. Така се оказва, че те стават притежатели на огромни сградни фондове. Те се дават под наем за доходи, използват се за нелегални сбирки или складове за литература. В тях живеят “гости-проповедници” от чужбина или се използват за не толкова ясни цели. Много е известен включително и от медиите случаят в Пловдивският квартал Прослав. В първите години на демокрацията там се заселва йеховисткият "пастор" А.П. - германец. Той приема българско поданство и скоро се жени за българка. Тя веднага влиза в сектата и скоро се създава цяла йеховистка група. Там са въвлечени почти всичките й роднини освен баща й. В началото всичко е мирно и тихо, дори грижовният татко склонява на молбите на младото семейство и им приписва триетажната си къща. След време възниква конфликт на религиозна основа. Бащата остава православен и не влиза в сектата. Тъй като започва да критикува поведението на роднините си дъщеря му и зетят го изгонват принудително от дома. Човекът обжалва в съда, но губи делото и с прокурорско постановление и полицаи багажът му е изхвърлен на улицата. Никой от децата и роднините му не проявява състрадание към него. Понастоящем живее в паянтова къщичка в двора на православната черква в квартала, дадена му от съжаление от местния свещеник. Бившия му дом става бастион на йеховистите.

Неутрализиране на противниците - лица и институции чрез дискредитация, медийна война, груба намеса на чужди правителства и “правозащитни организации” във вътрешните работи на страната, внедряване на агенти в съда, полицията, прокуратурата и православната църква и разлагането им отвътре.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЛАТА НА СЕКТИТЕ

Може би най-добра характеристика на целите и дейността им е дал Козма Презвитер: “Еретиците хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си, ненавиждат царя. Ругаят старейшините, мислят, че са омразни на Бога ония, които работят на царя и заповядват на всеки роб да не работи на своя господар.”

Под прикритието на псевдодемократичните лозунги за равноправие на религиите и “религиозна толерантност“ сектите се опитват да насаждат разноезичие, разностилие и хаос в духовния живот. Ето какво казват те: “Самоопределението предполага възможност за всички, повтарям за всички за самоволна смяна на местожителство и свобода на съвестта - за личен избор (без насилие или външна принуда) на убеждения в т.ч. и на религия. Последното може да се илюстрира житейски така: Всеки е в правото си сам без натиск отвън да решава в кой Бог ще вярва - Христос, Аллах или Шинто, какъв култ ще следва - православен, протестантски, сунитски и как ще го практикува: ще подскача с думите “Харе Кришна”, ще стои на челна стойка, припявайки “Рам-рам” или с вдигнати ръце ще говори “небесни езици”. (из статията “Разбираме ли смисъла на правото и демокрацията всъщност?” без автор, в-к “Християнски вести” бр 3/97г.) Като пренебрегнем с аристократично пренебрежение смесването на смяната на местожителството със смяната на вярата (явно за сектантските водачи двете са равнозначни) ще се концентрираме на по-опасния и деликатен въпрос за равноправието на религиите. Гореописаното явно не отговаря на някои от възловите национални интереси.

Странно е защо “християнски” проповедници толкова държат на това другите религии - особено източните да имат последователи в България. Напротив логично и Богоугодно е християнството па макар и в техния вариант да доминира. Но ето те стават застъпници на нехристиянски култове, което отново доказва, че те са не толкова християни, колкото рушители на христовата вяра. За тях е важен религиозният хаос, а не победата на словото Божие в България. Този лелеян от сектантите религиозен хаос може да се сравни само с поучителната библейска история за строежа на Вавилонската кула. Когато Господ решава да спре работата на строителите на кулата той просто разбърква езиците им: “И рече Господ : ето един народ са, и всички имат един език, а на" какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; Нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (кулата). ( I книга Мойсеева, 11:6) Излиза, че сектантите добре са изучили Библейския опит и отлично разбират, че единен в религиозно отношение народ е непревзимаем. Когато обаче част от него са шинтоисти или будисти, а друга евангелисти или кришнари, раздробеното цяло рухва и строежа на кулата тоест националната държава спира, а народа се разпилява. Затова сектантските апологети толкова настояват на “религиозната толерантност”: “...Основна среда на всички права и свободи се явява свободата на вероизповеданията и религиозните култове”. (Дж. Вайгел и К.Хил “Християнство и демокрация”, в-к “Християнски вести” бр 2/1997г.) А нека си припомним Христовите думи за разделеното царство, което пропада. “Но той като им знаеше помислите, рече им: “Всяко царство разделено на части една една против друга, запустява и дом, разделен на части една против друга, пропада; “(Лука, 11:17) и особено: “ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.” (Лука, 11:23) Сам Христос е дал ключа за национално-държавното единство, а някакви си псевдохристияни идват да извращават словото Божие и да вършат разрушителната си и антибългарска дейност. Още по-показателни са въпросите формулирани на конференцията на представители на различни секти в България през лятото на 1997г. Такива конференции се провеждат периодично за “преглед на религиозните свободи” в дадена страна с участието на външни “мисионери” . Ето и част от формулираните от тях въпроси според статията “Преди искахме, сега можем ли?” (в-к “Християнски вести” бр 3/97г.), които са зададени риторично с подтекста, че тези “свободи” в България липсват. Без да се нуждаят от коментар, въпросите отлично показват насоките на дейността на сектите у нас:

“...

21. Можем ли да участваме в парламента и да бъдем активни в политиката?

...

40. Можем ли открито да бъдем адвокати, съдии, прокурори, следователи?

...

42. Можем ли да провеждаме служения за военнослужещи?

43. Можем ли да провеждаме служения за учители?

...

53. Можем ли да провеждаме християнски младежки лагери?

54. Можем ли да провеждаме християнски студентски събрания?

55. Можем ли да изпращаме млади хора в християнски колежи и библейски университети в чужбина?

56.Можем ли свободно да обучаваме неделни учители и младежки ръководители?

...”

Като обобщение може да се каже, че сектите постигат следното:

1. Ликвидиране на традиционните църкви и религии - главно православието чрез отнемането на последователите им, публичното им дискредитиране и разрушаване на структурите им чрез намеса на държавната власт, медиите, органите на съда и прокуратурата, внедрени отвътре агенти. Пример делото на Христофор Събев, който сега живее в САЩ.

2. Разрушаването на жизненоважните функции и структури на държавата - отбранителната система (отказ от носене на оръжие и военна служба), полицията, образователната система, правосъдието, самата идея за държавност. Отказ от кръвопреливане и дискредитация на здравната система. Атака на самата идея за национална идентичност и българска държавност.

3. Ликвидация на българската нация, чрез отричане и дискредитация на православието, държавния авторитет, историческите традиции, националната култура и бит. Вменяване на чувството за вина, изостаналост, недемократичност, шовинизъм, расизъм и др. Натрапването на чужди разрушителни, политически, икономически, културни и религиозни модели и форми.

4. Разкъсване на социалната тъкан, като се съсипват семействата. Децата се противопоставят на родителите си, напускат домовете си и живеят в сектантските общности, където се подчиняват на чужда воля. Разбиването на семействата и изкуствено създаваните конфликти между поколенията е елегантен начин за деструкция на обществото.

Използващите сектата външни сили имат два вида цели непосредствени и стратегически. Непосредствените са:

- Шпионски - набиране на информация от областта на отбраната и съгурността, финансите и икономиката, социалната сфера.

-Експериментални. Проверка на разработените методи за психологическа война, контрол на съзнанието и въздействие върху поведението. Създаване на психороботи за разнообразни цели.

-Финансово-икономически . Чрез сектите се получава полезна информация, за конкурентите или икономическите възможности. Тя се използва за печалби в съответната страна, разбиване на конкурентите, приватизация на печеливши дейности и др.

Те са по маловажните и по-лесни за противодействие.

СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ

цели на сектите и техните покровители от чужбина включват :

Геополитическата цел да се омаломощи българската държава. Това ще попречи съгласно плановете на една известна суперсила на създаването на “Православна империя или ос “ включваща Русия, Белорусия, Украйна, Румъния, Сърбия, България и Гърция. Ще затрудни създаването на обединена Европа, която на Балканите ще има постоянни източници на напрежение и конфликти - Босна , Албания, България, Македония, Гърция и Турция. Открива пътя за чуждо проникване на Балканите - САЩ са стъпили вече в Македония и Турция. България е единствената им пречка за създаването на стратегическия санитарен ислямски кордон Босна-Албания-Македония-България-Турция. България единствена с православието си пречи. Този кордон благоприятства постигането на горните две цели. Създава икономически и политически плацдарм за САЩ на Балканите.

На някого такива твърдения може да му се виждат пресилени. За да убедя неверниците от типа на Тома ще цитирам още едно сектантско “откровение”, което в прав текст ни заплашва с втора Босна: “Ето защо при инспирираната у България днес психоза (панически страх) от друго мислещи иноверци е твърде необходимо да се предприеме широка просветно-образователна дейност по въпросите: какво е плурализъм, толерантност, свобода на съвестта, право и избор на религия. Всяко закъснение може да предизвика за децата и внуците ни горчиво наследство от криворазбраната демокрация и религиозна конфронтация, последвани от втора Босна на Балканите...” (из статията “Избор на религия” без автор, в-к “Християнски вести” бр 3/97г.) Само ще напомня, че в православна България винаги е имало веротърпимост и към арменската и еврейската и католическата и униятската и протестантската религии. Точно това явно дразни някои геополитически стратези. Затова те неистово се стремят да внедрят нови агресивни и политизирани секти, чужди на българския дух, за да може с превърнатите в психороботи техни членове да разпалват конфликти и граждански войни на наша територия. Така, че изразът “втора Босна” нито е случаен, нито е неверен. Просто трябва да чуем предупреждението, докато не е станало късно. Историята е показала, че всяка ерес е разрушителна и отваря път за чуждо религиозно и в крайна сметка държавно господство. Павликяни и манихеи векове водеха война с Византийската държава и църква. Пренесени в България под името богомили рушаха нашата държавност. Оттук заразата им плъзна във Влашко и Русия, Сърбия и Босна, Северна Италия и Южна Франция под името албигойци, катари и бугри. В Босна дори става официална религия. Точно това е много показателно, че православните страни България, Сърбия и Гърция, които бяха под турско робство запазиха вярата и народа си и след векове се освободиха и възстановиха държавите си, а еретическа богомилска Босна лесно премина към исляма и до момента не може да намери своята културна и историческа идентичност, а се превърна в поле на жестоки войни. Това доказва, че сектите и ересите са рушители и тяхната “вяра” е само промиване на мозъци, като подготвя почвата за други традиционни религии и рушат националните държави и в крайна сметка довеждат до чуждо робство и чужда държавност.

Най-важно за настоящето изложение са методите за борба със сектите. Битката не е загубена, тя дори не е започнала. Едва на осмата година българското общество започна да осъзнава какво всъщност става. Войната за запазване на свободата и независимостта на Родината тепърва предстои. Как ще се води тя?

Това не може да се казва в едно популярно изложение. Не бива да предупреждаваме враговете си.

“ Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат.” (Лука, 7:6)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През 1995г.бях избран за кмет на район "Южен" в град Пловдив. ВМРО тогава беше в коалиция със СДС. Към района има един обособен квартал Коматево в който три години поред сектата "Еммануил" строеше "храм" със италианския мрамор, алуминиевата дограма, теракотата в умивалните и всички други екстри. Да се чуди човек откъде безработния "пастор" Иван Несторов има тези пари. Беше ми казал веднъж, че Бог му ги дава чрез вярващите.

В Коматево живееха 6600 души сред които и православни и католици и протестанти. Всяко изповедание си имаше отделна черква и нямаха никакви верски проблеми. Но строежа на сектата ги възмути. През 1996 г. в квартала се беше самоубило едно 16 годишно момиче, под влияние на някаква секта. Така и не се установи коя. След известно време вестник "Пловдивски новини" съобщи, че кмета на града Спас Гърневски е дал регистрация на "Еммануил" като ги е вписал в регистъра като клон на "Обединени Божии Църкви". Тази капка преля чашата и жителите направиха граждански бунт. Те организираха протестно събрание в читалището, започнаха да събират подписка срещу регистрацията. Православният свещеник на квартала вървеше в челните редици на протестите, организираше подписката и призова паството си да подкрепи кмета си в битката за православната вяра.Създадоха граждански комитет за борба със сектата. Той направи среща с кмета на града и го принуди да отидат заедно до София в Дирекцията по вероизповеданията. За 4 часа регистрацията на Пловдивския клон на "Обединени Божии Църкви" беше заличена.

От своя страна като районен кмет разпоредих проверка на законността на строежа и констатирахме редица груби нарушения. На втори септември 1996г. се появих с четири коли на кметството и взети на заем от ВМРО и 12 души инспектори и полицаи. Дойдоха и двадесетина млади момчета от ВМРО за морална подкрепа на акцията. (тогава бях председател на Регионалния комитет и ВМРО и организацията твърдо застана зад действията ми.) Под одобрителните възгласи на хиляда коматевци и маса журналисти демонстративно запечатахме сградата. Тържественото откриване на "храма" на 15 септември се провали. Датата за откриването не беше избрана случайно. Тогава започваше учебната година, а сградата беше построена точно срещу училището. Двамата германски "пастори" дошли за откриването се видяха в небрано лозе. Полицаите ги хванаха в нарушение на закона за пребиваване на чужденците и ги натовариха на обратния влак. Получихме огромна подкрепа от пресата, радиото и телевизията. Пловдивчани ликуваха. Само така нареченият "Хелзинкски комитет" охули персонално мен като "гонител" и "мракобесник". Вписаха скромното ми име в международни доклади. Отговорих, им че изпълнявам християнския си и служебен дълг. След една година, точно на 9 септември 1997г. конфискувах сградата в полза на община Пловдив съгласно закона заради строителни нарушения. Иван Несторов обжалва заповедта за конфискация и спечели делото в съда. Върнаха му сградата, но пък съдът призна, че е строена незаконно и тя остана запечатана. След още една година той ми написа в писмо, че се отказва от всякаква дейност в Коматево и ще продаде сградата на пазарна цена на човек, който аз му посоча. Тоест на православен, който ще я използва като магазин, или дискотека или хотел, но не и като капан за наивни детски души. Оттогава в квартала няма структура на сектата. Коматевци се успокоиха, а съюзът между народ, църква, администрация и медии показа, че националните интереси винаги могат да се защитят, ако се действа съгласувано.