Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2012 16:31 - Сун Лутан за разделянето на "вътрешна фамилия" и "външна фамилия" в юмручното изкуство.
Автор: doktora757 Категория: Други   
Прочетен: 3158 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.01.2012 18:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  
                          image

ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА “ВЪТРЕШНА ФАМИЛИЯ” И “ВЪНШНА ФАМИЛИЯ” В ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО

Сун Лутан

(Провинция Дзянсу, 1929 г.; превод от китайски език: Станислав Л. Березнюк, 2002 г.)


Днес като заговори някой за юмручното изкуство (Цюан-Шу) и веднага става въпрос за разделяне на “вътрешна фамилия” [ Ней-Дзя – вътрешни стилове] и “външна фамилия” [ Уай-Дзя – външни стилове]. Ту Шаолин обявяват за “външна фамилия”, а Удан за “вътрешна фамилия”, ту даосите – “вътрешна фамилия”, а будистите – “външна фамилия”, обаче всичко това са повърхностни възгледи. В названията [на школите] има разделение на Шаолин и Удан, но на практика няма разделение на “вътрешна фамилия” и “външна фамилия”. Шаолин – това е манастир, Удан – това са планини; стиловете са назовани според местата на техния произход и нито един от тях не стои по-високо от друг. Обаче в края на краищата това, че говорят за Шаолин и не говорят за Удан си има естествено обяснение. В юмручното изкуство на манастира Шаолин има много школи, те могат да се видят навсякъде; те се смесват [имат взаимно влияние] една с друга и думата Шаолин е станала обичайна щампа. С уданското направление нещата не стоят така; занимаващите се с тях са крайно малко и много хора даже не могат да посочат в коя точно провинция се намират планините Удан и само “пеят с чужд глас”. Нима Джан Сунси от провинция Джъдзян не се отнася към уданското направление и неговата “чиста линия”? А слушал ли е някой за бойците в Джъдзян, явяващи се наследници на Джан? Едва в последното десетилетие хората започнаха да считат, че Удан е достоен за някакво уважение. Именно в това е и причината за скритостта и проявата на Шаолин и Удан. А тях ги взимат и веднага ги делят на “външни” и “вътрешни”! Е ако юмручното изкуство не се дели на външно и вътрешно, може ли неговите форми да се делят на твърди и меки? Не знаят, че може да се тренира от мекото към твърдото, а може и от твърдото към мекото; твърдото и мекото макар и да се разделят, накрая общо дават един и същи резултат. В У-Шу [Кунг-Фу] приложенията постигат хармония, в хармонията се получава подготовка за храброст.
Аз тренирам юмручното изкуство вече няколко десетки години. Първоначално се заблуждавах с простонароден възглед [обичайните представи]. Всеки ден концентрирах ци в дантян ; долната част на корема стана здрава като камък, активира се ци вътре в корема и можех да отхвърля човек на сюн [ около 2,5 м. ] хили на джан [ около 3,3 м.]; човекът отлетяваше и падаше и винаги беше така. Това, което наричат “концентриране на ци и потапяне надолу” е почти същото , което в юмручното изкуство наричат “вътрешна сила” (дзин). Този, който не може да потопи ци в дантян долу в корема – той е от “външната фамилия”* [бел. под линия *Т.е. работи само с външна сила (ли)– бел. на ред.].
Веднъж почтения господин Сун Шиджун от провинция Шанси ми изпрати писмо с покана, и аз с вързоп се отправих за Дзин* [бел. под линия *Образно название на провинция Шанси, на територията на която в древността се е намирало княжество Дзин – бел. на прев.]. След обичайната обмяна на любезности, аз попитах за различията между вътрешното и външното, и ето какво каза господин Сун: “При дишането има разделяне на външно и вътрешно, в юмручното изкуство обаче няма разделяне на външно и вътрешно. Ако си изкусен в култивирането на ци –това е “вътрешна фамилия”, не си ли изкусен – това е “външна фамилия”. Подхранвайки [култивирайки] необятно количество ци реално си встъпил в тайния смисъл на “вътрешната фамилия”. В практиката и приложението на юмручното изкуство при движенията е необходим покой; при използване на седяща практика [вид медитация] в покоя е нужно движение. Истината е в това , че в движението има покой, в покоя има движение, тялото е единно цяло и тук две мнения не може да има. Казано е , че покоят на предела ражда движение, движението на предела ражда покой, така движението и покоят се пораждат един друг. Ако съществува разделение на външно и вътрешно , то нима грешка като косъм в началото на пътя не води до разминаване на хиляди километри в края? Когато аз говорех за това, че при дишането има разделяне на външно и вътрешно , то имах предвид само неговото преминаване. В какво е различието между преминаване и не преминаване? Ако разгледаме нетрениран в бойните изкуства или начинаещ – при него дишането обикновено идва до средно ниво и спира, след това започва да върви обратно , ци изплува нагоре и това се нарича “непреминаващо дишане”. Ако това се доведе до предела, то ци и кръвта ще са ангажирани, ще бъдеш храбър и яростен в боя, огненото ци прекалено ще се усили и ще станеш прекалено изсъхнал [слаб]. Ако дишането може да потъва надолу, плътно до дантян, то в резултат на дълга тренировка сърцето и бъбреците могат да взаимодействат, огъня и водата взаимно ще протичат, огненото ци няма да се нажежава, дишането ще бъде естествено и няма да идва до средното ниво и да се връща. За този метод казват “вътрешното и външното взаимно проникват”, “горе и долу взаимно проникват”, ци върви гладко, затова дишането може да достигне долните части*. [бел. под линия *Т.нар. “дишане до петите”, т.е. има се предвид да се постигне “Голямата небесна циркулация”, като се включат и точките юн-цюан в центъра на стъпалата – бел. на ред.]. Ци и тялото са едно и е неправилно да ги считаме за две различни неща, иначе това води до непроходимост. Господин Дзъй Юй казваше: “Добивайте покой в сърцето, успокоеното сърце се връща и по-късно поражда Дао” [става проводник на Пътя]. Това в даосизма се нарича възвръщане на погледа и насочване на слуха”.
Аз попитах: “А нима това не е същото, което непосветените в юмручното изкуство наричат вътрешна сила (дзин)? Когато ци вече е потънало в дантян и долната част на корема е станала твърда като камък...” Господин Сун каза :” Не! Не! Дори и да си спуснал ци в корема, ти не можеш да го втвърдиш ако не го натрупаш докрай, иначе не може да има висше майсторство”. Аз зададох въпроси относно превръщанията [трансформациите]. Господин каза: “Наличието е като отсъствие, пълнотата като празнота. Твърдият корем – това не е истинския път. В “Мен Дзъ” е казано: “ Хуманноста означава движение, отсъствието на хуманност също означава движение”. “Джун юн” [“Учение за средата”]* [бел. под линия * “Джун юн” - един от класическите философски трактати на конфуцианството – бел. на прев.] изцяло описва “срединната хармония”. Нужно е да разберем, за каквото и да говорят древните, навсякъде има форма и нейното проявление. В юмручното изкуство също важна роля играят срединната хармония, хуманността и справедливостта. Ако не разбереш този принцип, то можеш да се натренираш да бъдеш ловък като вълшебен летящ кон и толкова силен че да можеш да повдигаш тегло петстотин килограма, но това ще бъде всичко на всичко просташка храброст; така и ще си останеш човек от външната фамилия. Ако си трениран за срединната хармония, разбирайки какво е това хуманност и справедливост, всяко движение ще извършваш в съответствие с ритуала, във всичко ще виждаш смисъл; тогава такъв човек макар и да не притежава сила , позволяваща му да повдигне и петдесет килограма, то можем да го наречем човек на вътрешната фамилия. В това време добре ще овладееш подхранването на ци, ще пронижеш вътрешното и външното; ще можеш да даваш оценка за наличие и отсъствие, ще достигнеш величина и твърдост, ще подхранваш правилно и без недостатъци; няма да има такова място където да не бъде и няма да има такъв момент когато да не бъде; ще прибираш и изпускаш, използвайки широкото и формирайки детайлите. Древните са казвали: “Вещ за вещ – Велик предел; вещ за вещ – Ин и Ян”. Когато в човек има ци на срединната хармония на Небето и Земята – това още не е Великия предел. “Книгата на промените” казва: “Наблизо постигаш цялото тяло, надалеч разбираш всички неща”. Сърцето вътре – това са законите в обкръжаващите неща, вещите отвън – това са законите на сърцето; и вътрешното и външното се подчиняват на един закон, това е всичко”.
След това аз почнах да разбирам, че пътят на юмрука – това е път на Небето, а пътят на Небето – това е пътят на човека. Също така разбрах, че макар и названията на техниките в бойните изкуства да са различни, то същността е една. Ако някой счита, че съществува разделение на външно и вътрешно, то на практика такъв възглед е неверен и такъв човек още не е постигнал законите на юмручното изкуство. Речта трябва да бъде спокойна, движенията естествени. Аз сам обходих много места и навсякъде истинската сърцевина [вътрешното] формира външното, в юмручното изкуство не може да бъде другояче.
Нека разгледаме героите от древността. Гуан Джуанмяо и Юе Джунъу се считат за висши авторитети в периода “Пролети и Есени” (Чунцю); те говорили за “Ли дзин” и “Юе дзин”, високо ценили “Ши дзин” (”Книга на песните”) и “Шу дзин” (”Книга на историята”), затова и след хиляда години пред тях благоговеят и ги почитат. Тян Кайцян и Гу Едзъ също били не по-малко обичани герои. При едните вътрешното и външното били единни, външното и вътрешното, финото и грубото – няма такова което да не достига; другите загубили защитаваното, за което много съжалявали. Господин Сун още каза: “Юмручното изкуство може да измени характера на човека”.
Аз самият докато не видях движението на силата – не възприемах наставленията на представителите на по-старото поколение. Днес когато Институтът Гуо-Шу* [бел. под линия *Институт за национални изкуства, т.е. бойни изкуства – бел. на ред.] в провинция Дзянсу издава годишник, посветен на 18 годишнината от създаването на Китайската република, аз работя в института вече втора година и започвам да разбирам колко невеж съм бил; макар и несериозните хора да злорадстват, но аз слушам мъдрите слова на представителите от старото поколение и чувствам срам.



Още информация за грандмайстор Сун Лутан: www.egreenway.com/taichichuan/sunbio.htm  

  image       
 
                        Сун Лутан с група ученици по Син-И-Цюан, пров. Шанси, 1924 г.


image



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5046468
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031