сифу д-р Дориян В. Александров

  Представям Ви последната ми книга-сборник със старинни текстове на китайските бойни изкуства, над които съм работил дълго време. Някои от тях са известни на българската аудитория, на сега са окончателно редактирани и коригирани в пълен обем, а други сега се появяват за пръв път на български език и те са по-голямата част от съдържанието.
  С част от класическите текстове на Син-И-Цюан (съкратено Син-И) [1] се запознах още в началото на 80-те години на миналия век от книгата на незабравимия Робърт Смит “Син-И – китайски мисловно-телесен бокс” (1974 г.), която още тогава преведохме на български език, но книгата не е издавана у нас. Това е и първата книга за Син-И на западен език, която и до сега си остава фундаментален труд, въпреки многото непълноти и малкия си обем. Със Смит имахме и кореспонденция и той беше любезен да поясни, някои неясни моменти около текстовете (съкратена компилация). По-късно включих някои от тези текстове в първата ми книга за Син-И от 1991 г. Българското издателство „Шамбала“ издаде и важната книга на Робърт Смит „Китайския бокс; майстори и методи“ (1995 г.), а после и още една важна книга за Син-И на д-р Ян Дзюнмин и Лян Шоую, с включени класически текстове, която мой ученик преведе, а аз редактирах. За по-задълбочено изследване, особено на практическата част препоръчвам също моя сборник „Всеобхватен Син-И-Цюан“ (2004 г. и 2017 г.). В последствие се появиха много нови преводи на класическите текстове на по-достъпни езици от китайския (включително и на допълнителни такива текстове идващи от различни школи), както и практически опит от самата система, които отвориха нови двери, пространства и нива в разбирането на тази специфична и сложна материя. Специално искам да благодаря за преводите на д-р Константин Теодосиев (от английски), Паул Бренан (от китайски) и тези на Евгений Туришев (от китайски), които съм ползвал с тяхно съгласие. Друга част от преводите са мое дело (от руски и английски език).

Въпреки, че повечето текстове ги има в превод от китайски на английски, а също така и на руски език, при работата с тестовете съм отдал повече предпочитание на преводите на руски език по няколко причини. Първо, руската синоложка школа е по-добра и с по-стара традиция от западната. Втората причина е, че повечето преводачи от руски са и практикуващи Кунг-Фу и то точно на Син-И (което е от изключителна важност за точния превод), а и с някои от тях лично се познавам. Мимоходом отбелязвам, че и в двата вида преводи се откриват доста грешки и неточности, които при редакцията съм се постарал да коригирам, съобразно своя опит.

Защо са важни класическите текстове? Такива текстове са традиционни не само за Син-И и другите вътрешни стилове на Кунг-Фу (Тай-Дзи, Ба-Гуа, Лю Хъ Ба Фа, Удан, И-Цюан [Да-Чен-Цюан], И-Ли-Цюан и т.н.). Почти всички традиционни стилове на Кунг-Фу/У-Шу притежават такива класически текстове идващи още от древността или средновековието. Класическите текстове обикновено са лаконични, но съдържат ключовете и принципите на стила, а също и специфичната вътрешна работа, енергетика и психическа тренировка. Те са главно под формата на речитативи или „песни“ (римувани правила), за да са по-лесни за запомняне и наизустяване от учениците и практикуващите. Много от тях дълго време не са записвани, а са се предавали устно от учител на ученик („от уста на ухо“) и едва в по-късен период са записвани, но не са били публикувани официално, а са се предавали и преписвали само вътре в школите. Дори и сега много такива текстове и правила, продължават да се предават устно от старите учители, в процеса на обучение. Поради тази причина в сборника съм включил устните и писмени наставления на по-късни генерации майстори от 19 век, тъй като ключовите фрази, словестните формули и правила при тях идват още от средновековието (от династия Сун насам), свързано с традицията на Син-И-Цюан. Някои от тези устни наставления на майсторите са записани и издадени едва в началото на 20 век от майстора Сун Лутан (1861-1932 г.).

Преди всичко класическите текстове съдържат философията и основните принципи на дадения стил, което е от изключителна важност. В тях е кодирана огромна ценна информация идваща още от създателите и основателите на стиловете, както и текстове добавяни в последствие от отделни ключови майстори вътре в дадената система или школа. В това отношение не трябва да забравяме, че почти всеки традиционен стил не е дело само на един майстор, а е продукт на много поколения майстори, които са изграждали и развивали стила през вековете. Син-И е създадено преди близо 800 години и е един от най-старите вътрешни стилове (ней дзя) на Кунг-Фу с вековна традиция. Не трябва да забравяме също така, че Син-И почива на традицията на бойните изкуства идващи още от манастира Шаолин и то в разцвета му, като по-късно се обогатява с философията и практиката на даоските школи, постигайки един забележителен синтез и необикновена дълбочина, съчетавайки дао със дзен (чан).

Класическите текстове на Син-И са лаконични и иносказателни; те са предадени в особен старинен стил и жаргон на Кунг-Фу [2], който често е разбираем само за практикуващите, а понякога дори опитни инструктори и майстори се затрудняват с някои пасажи и „тъмни места“. Ако вие не практикувате активно Син-И или други традиционни бойни изкуства, трудно може да разберете тънкия смъсъл на повечето „песни“ и онова, което е кодирано в тях като информация. А от това ще страда и вашата практика; връзките са двупосочни и едното поддържа и се съчетава хармонично с другото (теорията и практиката). Там са заложени също принципи на традиционната китайска медицина, даоските практики („вътрешната алхимия“), Ци-Гун/Ней-Гун ; медитация и философия (конфуцианство, даосизъм, будизъм, школата ин-ян и др.).

Повечето съвременни практикуващи бойни изкуства, считайки се за „практици“, често пренебрегват теорията и класическите текстове на изкуството, считайки ги за излишно философстване и теоретизиране и не ги дооценяват. Другата голяма грешка на практикуващите е „колекционирането“ на форми (таолу)[3], техники, трикове и комбинации. Потъвайки в това безкрайно начинание, те изгубват същината на изкуството и неговата истинска дълбочина. Във всеки традиционен стил, в това число и в Син-И най-важни са не формите и техниките или стотиците комбинации и техни вариации, а преди всичко принципите и методите на, които почива и се изгражда стила и неговите архетипни техники-основи. Това най-точно може да бъде проследено в „10-те важни тезиса“ на Юе Фей, които са представени и в този сборник. Ако това бъде правилно разбрано, ще ви спести доста разочарования в практиката. Тези основополагащи принципи са посочени именно в класическите текстове и наставленията на старите майстори. И не трябва да забравяме, че те могат да бъдат овладяни само чрез практиката и след дълъг период от време посветено на това - „черна работа“, наричана Кунг-Фу.

В Кунг-Фу теорията и практиката вървят ръка за ръка (не случайно Кунг-Фу означава буквално „време изразходвано за придобиване на майсторство“). Това може да бъде сравнено с игла и конец – иглата е практиката, а конецът са теорията и принципите. Навсякъде където мине иглата, тя е следвана от конеца, който пронизва и свързва като с червена нишка, всичко което правим – и в бойните изкуства и в живота, защото приниципите на Кунг-Фу са универсални и могат успешно да бъдат прилагани и в други сфери. Това е като майсторски ключ (шперц), с който можем да отваряме всички врати на познанието и изкуствата!...... 



Първо представяне на книгата в гр. Стара Загора в школата по Кунг-Фу/У-Шу на сифу Тихомир Тодоров (главен филиал на Фамилен Ян стил на Тай-Дзи-Цюан); 04.07.2020 г. От ляво на дясно Добрин Василев издател на ИК "Аратрон", автора, Тихомир Тодоров.

Книгата е отпечатана на офсет 90 гр. Формат 17 х 24 см., 215 стр., Цена 16 лв. Можете да я купите директно от издателство Аратрон с 25 % отстъпка (aratron@mail.bg или през ФБ на Издателство Аратрон) или от големите вериги книжарници на корична цена.