Ръководства, учебни материали, тренировъчни уреди и манекени използвани в бойните изкуства

д-р Дориян В. Александров

Този раздел е доста обширен, за това ще се спра главно на по-важните неща и особености на работа, като маркирам насоките и дам тема за размисъл.

Работата с ръководства, книги и учебни пособия в бойните изкуства има своите специфични особености. Веднага искам да подчертая, че ученето от книги и филми за бойни изкуства е пълен абсурд, ако нямате здрава основа и база създадена в школа и под ръководството на опитни инструктори и майстори. Книгите и ръководствата в това поле само подпомагат по-нататъшното развитие на практикуващия, дават обща култура и програмно обезпечение, както служат и като справочен материал. Без обаче устни наставления непосредствено от майстор и практически занимания, това е куха информация без стойност.

Старите средновековни ръководства и книги по Кунг-Фу/У-Шу в повечето случаи са без илюстрации или са дадени такива, които показват само фиксирани позиции, без преходи и връзки. Текстовете в ръководствата са кодирани, писани на специфичен жаргон и могат да бъдат разбрани само от практикуващите съответния стил и владеещи специалната терминология. По принцип тези книги и ръководства не са били предназначени за външни хора, за това и са кодирани. По-модерни ръководства със снимки и рисунки на движенията започват да се появяват едва в началото на 20 век, като в повечето случаи там се дават предимно изпълнения на форми (таолу), а бойните приложения (юнфа) специалните упражнения, работата с партньор и вътрешната работа липсват или са едва загатнати.

В по-ново време, особено през 80-те години има истински бум в книгоиздаването на специална литература, но тук се явява друг проблем с авторите и автентичността на предлаганите материали. За това авторите на подобна литература трябва внимателно да бъдат проучвани и стиловете и школите анализирани, за да си спестите някои разочарования и да не ползвате погрешни методи, които ви пращат в „пета глуха“ и от което няма никаква полза за практиката.

При превода на специална литература също така е важно самите преводачи да са практикуващи и да владеят бойни изкуства и специалната терминология и жаргон. Иначе сме свидетели как добри лингвисти не могат да се справят адекватно с превода на специалната литература и класически текстове от китайски, корейски и японски и понякога текстовете губят смисъл поради неразбиране и лошо владеене на материята.

    От личните ми наблюдения мога да кажа, че много практикуващи се затрудняват да работят с книги и да възпроизвеждат движения по снимки, а даже и от учебни филми. Не знам защо е така, но вероятно е свързано със специфичната биомеханика и тънкости около една или друга техника, което пак ни връща към работата с учител, която е основна и първична, а всичко останало са допълнителни помощни средства и неща за разширяване на общата култура.

    Повече бих искал да се спра на работата с тренировъчни уреди и манекени, което за съжаление е малко пренебрегвано или недостатъчно в повечето школи.

Тренировъчните уреди в това поле са огромно множество и могат да бъдат групирани в няколко групи:

1. Тежести – стандартни, каменна гира „катинар“ (вид пудовка); дървени, железни и каменни топки, малки гирички 0,5-1 кг., корсет с тежести или пясък и такива браслети за ръце и крака; железни гривни за ръцете, ринг за въртене (Окинавско Карате), пясъчни торби за подхвърляне и захват и др.

2. Тежки оръжия (тренировъчни) – алебарда (гуандао) до 36 кг. и повече, дълъг прът/копие до 4 м., желязна тояга, желязно копие, мечове и саби тежки до 9 кг. (Ба-Гуа), тежко субурито за Кен-Джуцу и Айкидо др.

3. Ударни – пясъчни торби за практика на „Желязна Длан“, боксови чували, щитове и лапи, круши, стълбове омотани с въже, стълбове „Сливов цвят“ (мей хуа джунг), стълбове на „9-те двореца “ (Ба-Гуа-Джан), макевари, дървени манекени и тренажори за Уин-Чун, Чой-Ли-Фут, Хун-Гар, нанизани на стълб автомобилни гуми за Кали/Арнис/Ескрима, тренажори за удари и др.

4. Специални – джеги, леки бухалки (гимнастически), тежки бухалки (борцови), въже за скачане, ратанови кръгове, делви и конуси за хващане с „Орлова лапа“, „Каменна дюля“, „Каменна шапка, “малки железни или нефритови топки (баодинг) за въртене с пръстите, ластици и въжета за дърпане (Джудо, Самбо, Джу-Джуцу, ММА) и др.

    За всички тези уреди и тренажори има специфични методи на работа, което развива определени качества, сила и умения. Например възниква въпроса защо трябва да се тренира с тежки оръжия, а не се заместят те примерно с тежести. Това е защото при работата с тежести, особено когато се правят еднообразни упражнения се натоварват само отделни мускулни групи и връзки, което огрубява мускулите и ги прави неефективни за техниките в бойните изкуства. Обратно на това при работа с тежките оръжия се натоварва пълноценно цялото тяло, защото те не се правят от място, а с придвижвания и се изпълняват по-сложни техники като с обикновените оръжия. Това развива и натоварва различни мускулни групи, връзки, фасции и сухожилия по много по-добър начин и е пряко свързано с техниките на самото оръжие, използвано тук като тренировъчен уред. По този начин се развива не само специфична сила, но и сръчност, фини умения и координация на движенията. Подобрява се също и техниката с голи ръце в Карате, Айкидо или Кунг-Фу. Същото е и при работа с тежко субурито използвано в някои японски школи по фехтовка и работа с меч (Кен-Джуцу). Някои от тези субурито могат да достигнат тегло до 10 кг. и повече, като отбелязваме, че теглото на реалния боен меч е около 1,2 кг. Сами се досещате как ще се усеща в ръката бойния меч след работа с тежко субурито или тежък тренировъчен меч от Кунг-Фу/У-Шу.

В Кунг-Фу е много специфична и традиционна работа с дървени стълбове и манекени, които се използват в различните стилове. По тях се отработват както удари, така и техники с ръцете и ритници. Най-известния такъв тренажор е този от Уин-Чун-Кюн, но има и редица 
 

     Стълбове „Сливов цвят“ използвани в стиловете Шаолин-Цюан и Мей-Хуа-Цюан.

                             Тренажор за работа с копия и тояги в Кунг-Фу.

                                              Уреди използвани в Окинавското Карате.

 други, които са с подвижни крайници, въртящи, със сменяеми ръце, движещи се части и т.н. При стълбовете мей-хуа-джунг (“Стълбове сливов цвят”) върху тях се отработват не само техники и удари, но се тренира и отгоре върху тях – различни придвижвания, крачни маневри и дори учебен спаринг. Според легендите и преданията в миналото между стълбовете са били поставяни и заострени бамбукови колчета за да се създаде още по-сложна обстановка и драматичност при тренировките с реална заплаха. Което е създавало и съответната психическа нагласа, умствена концентрация и психическа тренировка необходима за реалната битка.

Тук обръщам внимание, че с тренажорите се работят само определени неща и те в никой случай не могат да заменят реалния партньор и противник, който се движи и реагира свободно и по непредсказуем начин. За това е крайно необходимо свързващото звено между работата с форми, единични техники и тренажори и свободния спаринг/свободния бой. Това свързващо звено е работата с партньор (различни упражнения и дрилове), формите за двама (дуй-лян), бойните приложения от формите (юнфа и бункай) и систематична работа по крачния маньовър. Всички тези тренировъчни методи трябва да вървят ръка за ръка за да е пълноценна тренировката.

         Работа с тежко субурито (танрен бо) в Кен-Джуцу и Айкидо/Айки-Джу-Джуцу.

Обратно на тежките уреди са леките такива, с които могат да се правят повече повторения и да се работи по-продължително време. Резултатите, които се постигат при такава методика е голяма сръчност, развиване на специфични умения, издръжливост и укрепване на стави, връзки, сухожилия и фасции, което рязко повишава ефективността на техниките с гола ръка или оръжия. В това отношение са много интересни трите уреда джеги (перо за ритане), гимнастически бухалки и въже за скачане използвани по методиката на Беги-Те-Кюн (школата на грандмайсторите Хан Чайни и Хван Джън Нам). Тези методи са добре описани в книгите на Добромир Друмев, които излязоха през последните години и все още могат да се намерят. Аз самия също съм работил по тази методика и мога да потвърдя нейната необикновена ефективност. В частност моя уред приоритетно бяха бухалките и те са ми помогнали особено за работата с традиционните оръжия, както и в юмручната техника.

                     Работа с тежки борцови бухалки в индо-персийската традиция.

Освен леките гимнастически бухалки, в индо-персийската традиция се използват и тежки борцови бухалки, които могат да достигнат тегло до 10-15 кг. С тях могат да се правят почти същите упражнения като с леките бухалки, но ефектите са различни, както ще видите от

показаните тук илюстрации. Обръщам внимание, практикуващи атлети с тежките бухалки отново нямат изявена релефна мускулатура или могъщи мускули, които да се манифестират (като в културизма например или при фитнес маниаците). Това е защото методиката на тренировка е различна и промените са повече вътрешни – качествена пъргава и еластична мускулатура, еластични и пъргави връзки, сухожилия и фасции и работа за качество, а не за външна демонстрация на огромни мускули или някакво въображаемо естетическо въздействие (тип „бразилско дупе“, напомпани мускули или нещо от този род).

В заключение работата с уреди, пособия и тренажори бойните изкуства е доста разнообразна, колоритна, помага за развитието на силата и техниката и е с реални достижения; поради тази причина тя е неотменна част от тренировката и не трябва да бъде пренебрегвана от инструктори и трениращи.

                                         Пълен комплект тежки борцови бухалки.

                                Тежки борцови бухалки в индо-персийската традиция.

 

                               Някои ефекти от работата с тежки борцови бухалки.


    

                                     Специален Тай-Дзи тренажор с метална топка.


                  

                                      Тренировка в Ба-Гуа-Джан с каменни топки.


                        

                             Работа с тежка тренировъчна алебарда /гуан дао/ в Кунг-Фу.

    

                                  Тежка тренировъчна алебарда /гуан дао/ около 60 кг.

            

                               Сложни въртящи се тренировъчни манекени в Кунг-Фу.

                               

                        Стълбове за удари /"9-те двореца"/ използвани в Ба-Гуа-Джан.