д-р Дориян В. Александров Школа „Златен Дракон“

Въведение

Интересът ми към копието в оръжейния комплекс на Кунг-Фу/У-Шу датира от близо 30 години, когато паралелно с практикуването на Син-И-Цюан стана ясно, че в основата на архетипните техники на стила стоят именно техниките и принципите на работа с копие. Самият създател на стила ген. Юе Фей е бил изключителен майстор на копието и с голям успех го е прилагал във войската. Ролята на копието (цян) в другите вътрешни стилове – Тай-Дзи-Цюан, Ба-Гуа-Джан, И-Цюан (Да-Чен-Цюан), И-Ли-Цюан и Лю Хъ Ба Фа-Цюан дълго време оставаше скрито, но със задълбочаване на изследването изскочиха и другите скрити пластове свързани с копието и се доби една по-цялостна картина в това поле. Работейки по класическите текстове на стиловете се оказа, че копието не само има съществено влияние върху тяхното развитие, но може да се каже, че наред с даоските принципи, практики и философия стои във фундаменталните принципи, техники и архетипи на съответните стилове – в едни повече в други по-малко, но присъства незабележимо и трайно. Фактически трябва да се има предвид, че почти до края на 19-ти век Кунг-Фу основно се е практикувало с различни традиционни оръжия, а юмручната техника се е изучавала на втори план като поддържаща и за базова подготовка. „Революцията на боксьорите“ (1900 г.) бележи края на тази героична епоха. След падането на династия Цин в 1911 г. и настъпването на Републиканския период, заедно със смяната на социалния строй започват промени и в бойните изкуства. Работата с традиционни оръжия постепенно започва да отива на заден план измествано от юмручната техника и стремежа на новите генерации да превърнат Кунг-Фу/У-Шу в някакъв модерен спорт, копирайки западните образци и тези от Япония и превръщайки тези вече спортове в пропаганда на съответната национална политика и култура. Сменя се даже и името на Гуо-Шу (“Национално изкуство”). Тук трябва да отбележим, че точно в този мътен период и особено по време на смяната на режима, японската окупация, Втората Световна война, гражданската война и „Културната революция“ (1966–1976 г.) се загубват много от старите традиционни методи на тренировка, а също така и някои от старите стилове, в това число и физическите им носители. Тогава много майстори на Кунг-Фу загиват, принудени са да емигрират или са вкарани в концлагери и затвори за „превъзпитание“.....

Копието и тоягата са едни от най-древните оръжия на Кунг-Фу, идващи от най-дълбока древност и на тяхна база се развиват останалите многобройни оръжия на Кунг-Фу, състематизирани в комплекса Мо-Хай и „18-те класически оръжия“. Всъщност и двете имат множество разновидности, както ще споменем по-нататък. Изобретяването на оръжие още до появата на писмеността, китайците приписват на първите митични императори. Трактата „Байши лейбян“ назовава сред тях Янди (2838–2698 г. пр. Хр.), а в трактата „Гуандзъ“ се утвърждава, че от злато намерано в хълма Гелу, той изработил меч (дзиен), “кай”, копие (мао) и копие (чи) с две остриета. А от злато намерено в хълмовете Юн ху, той изработил аналогични образци на тези оръжия. В трактата „Мойши чунцю“ се казва, че сред петте типа оръжия, изобретени от Чи Ю, с когото воювал император Хуан Ди (“Жълтия император”) били алебардата (гъ), дълго копие (шу), “цю”, копие (мао), а също и „и мао“ (друг вид копие). Копието (цян), както се утвърждава, било изобретено от император Хуан Ди (2698–2598 г. пр. Хр.). То се състояло от три части - дървена дръжка, метален наконечник (острие) и пискюл от вълна или конска опашка.

Конска алебарда (ма дзи; ма гхи); използва се и в Ян стила на Тай-Дзи-Цюан.

За копието се споменава често и в Кунг-Фу поговорките, които дават неговото значение и специфика: „Копието е крал на 100 вида оръжия, най-проникващото и коварно от 100 вида оръжия“; „Една година за тоягата, три години за сабята, десет години за меча и цял живот за копието“! Тези поговорки показват колко опасно в боя е копието и колко трудно се овладява неговата техника, въпреки, че базовите архетипни техники на копието са само три (лан, на, джа). От древни времена такива оръжия като алебардата-клюн (гъ), секирата (мао), конната пика-тризъбец (шуо), конската алебарда (ма дзи), дългата бойна секира (юе или ши), а също и копието (цян) били обичайните оръжия на воините тогава. Те са преминали през сериозна селекция през огъня на сраженията за разлика от боздугана (чуй), камшик/лапа (джуа), алебарда (юе) или сърповидна алебарда (тан). Китайските копия били най-различни, накрайниците са с различна конструкция и тегло, копията са с различна дължина и за това при тях има много названия. Това което отличава китайското от японското копие (яри) е, че китайското е с гъвкава дръжка, докато японското е твърдо (от червен или бял дъб). Материала, от който са се изработвали китайските копия е бамбук, композитно от слепени летви бамбук, от бяло восъчно дърво, ратан или други гъвкави видове здраво и жилаво дърво. Традиционно и днес най-популярно е бялото восъчно дърво, което допълнително се маже и кисне в топло тунгово масло за да съхрани за дълги години своята еластичност.

При династията Мин (1368-1644 г.) в различните школи има различни копия. Копието на семейство Ян имало дължина 1 джан и 8 чи (около 6 м), копието на семейство Ма – 9 чи и 7 цуна (3,16 м), бамбуков прът на семейство Ша – от 1 джан и 8 чи (около 6 м) до 2 джана и 4 чи (около 8 м), ханкоуско копие – 1 джан и 6 чи (5,30 м), 1 джан и 7 чи (5,66 м), 1 джан и 8 чи (около 6 м); (от трактата за У-Шу „Записки за техниките на ръцете“, дин. Мин 1368–1644 г.). По време на династията Цин (1644–1911 г.) дължината на копията постепенно се намалява. Например „тигровото копие“ на охраната на „Забранения град“ (Двореца Гугун в Пекин) е било дълго 2,49 м. от които наконечникът е бил 29 см. Копието с дължина 5 чи и 5 цуна (1,81 м) се наричало „копие на единичната крачка“, имало също „цветно копие“ – 7 чи (2,31 м), “средно хоризонтално копие“ - 8 чи и 2 цуна (2,71 м), “дълго копие” – 1 джан и 2 чи (4 м), “дълъг прът“ – 1 джан и 6 чи (5,66 м) и „копие мао“ 1 джан и 8 чи (около 6 м). Така са останали и до наши дни. Стандартното копие днес е с индивидуална дължина – човека в цял ръст с изпъната ръка (около 2,4 м); другите вече са дългото копие и дългия прът (около 3,5 - 4 м.), които се използват главно за тренировка и развитие на дзин (специфична тренирана сила). Съществуват още и голям брой други видове копия (като конструкция, вид на върха, тегло и дължина), но те излизат от рамките на нашето изследване. Ако разгледаме методите за владеене на копие от династия Мин, в тях влизат копието на семейство Ян, копието на семейство Ма, бамбуков прът на семейство Ша, късо копие на семейство Ли, копие на семейство Ши, ъмейско копие, шаолинско копие, ханкоуско копие (съгласно „Нова книга записки за достиженията“, „Трактат за бойните порядки“, „Записки за техниките на ръцете“), копие на семейство Дзин, вълшебното копие на Джан Фей, вълшебното копие на Петте Знаменитости, копие на обърнатия пробив, копие на обърнатото острие, копие-шило, копие-совалка, копие-чукало, копие-четка на Великото Спокойствие, копие за отблъскване на коне, виолетово-златен дротик и др. В тези методи не само се прилагат различни копия, но има и големи различия също в техниката и маниера на работа поради което, даже и в едноименните техники изискванията към движенията често силно се различават. Това многообразие на методи естествено стимулирало развитието на техниката, което е позволило копието да стане главното от класическите 18 вида оръжия в Кунг-Фу/У-Шу.

Средновековни трактати за копието

Повечето от тези трактати са от династия Мин (1368-1644 г.) и дават ценна информация за нашето изследване, защото в тях се проследяват принципи и техники на копието, които са залегнали във вътрешните стилове на Кунг-Фу. Анализирайки различни текстове и трактати свързани с юмручната техника и оръжията е доста трудно да се проследи хронологията и взаимните влияния между отделните школи. Би могло да се каже, че има прави и обратни връзки в двете посоки. Все пак като изхождаме от факта, че в миналото оръжията са доминирали над юмручната техника е правилно хронологично да следваме тази връзка, т.е., че техниките на копието предхождат юмручните техники.

Един от най-популярните трактати е този на ген. Ци Дзигуан (1528–1588 г.)„Нова книга за записи на достиженията“ (“Дзисяо синшу“ в 14 тома), където има няколко раздела за работата с копие. Там той дава техники на дългото копие използвано в пехотата. Ци Дзигуан е известен с това, че прави няколко реформи във войската и въоръженията и благодарение на това съумява да победи и изтласка японските пирати (вако) от Китай, които до тогава тероризирали и опустошавали на юг китайските крайбрежни градове и селища. Първоначално той създава една нова бойна формация на войската наречена „Дива патица мандаринка“, където основно място заемали дългите копия, подкрепяни и комбинирани от бойци със сабя и щит и други въоръжени с копия тип „вълча метла“ (с куки и шипове), тризъбци и аркебузи. По-късно генерала въвежда и дългата двуръчна сабя (шуаншоудао или мяодао) еквивалент на японските големи полеви мечове одачи, нодачи и нагамаки.

Според Ци Дзигуан метода на дългото копие възниква в семейсто Ян (“Копие на Крушовия цвят”; ли хуа цян), стил който е бил създаден от Ян Маоджън съпруга на Ли Цюан – един от лидерите на „Армията на червените куртки“ (бунтовническа армия) в 1231 г. Това е най-старата известна школа за бой с копия отбелязано в древните хроники, а по-късно се появяват още три. Тук веднага трябва да отбележа, че този стил по-късно е използван в стила Чън на Тай-Дзи-Цюан при работа с копие, а оттам попада и в стила Ян и в стила У (на У Юйсян) на Тай-Дзи-Цюан, където се практикува почти непроменен. Именно от фамилията Ян създала „Копието на Крушовия цвят“ идва и Кунг-Фу

Бойната формация „Дива патица мандаринка“ на войските на ген. Ци Дзигуан.

поговорката “Желязо скрито в памук“ (“Острие скрито в памук”; мян джонг гуо тие), което характеризира тази перфектна техника (противника трябва да вижда само памука, а да не вижда желязото). По ирония на съдбата, векове по-късно друга фамилия Ян създала Ян стила в Тай-Дзи-Цюан използва същата формулировка за да опише техниката на Тай-Дзи-Цюан.

В трактата на Ци Дзигуан наименованията на техниките с илюстрации на „Копие на Крушовия цвят“ са идентични с тези на фамилията Чън от Чъндзягоу , което показва недвусмислени връзки между тези системи. Нещо повече, изследванията на учените Тан Хао и Гу Люсин (специалисти в Тай-Дзи-Цюан)

        “Зеленият Дракон протяга лапа” – техника от трактата на ген. Ци Дзигуан.

от 30-те години на миналия век върху произхода и историята на Тай-Дзи-Цюан доказват преки връзки на стила Чън с юмручните техники описани в трудовете на ген. Ци Дзигуан. Там разбира се има влияние и на друг клон идващ директно по линията на даоса Джан Санфън и Удан, но за него малко по-късно.

Ген. Цидзигуан, в практическите указания за копието казва следното: „Силата на пробождането не трябва да идва от ръцете, а от корпуса; това обезпечава правилното използване на поясницата/кръста. При това мекотата побеждава твърдостта, а покоя управлява движението“! Тези ключови принципи са напълно в духа на вътрешните стилове на Кунг-Фу.

В друг такъв трактат на У Шу (автор; 1610-1694 г.); “Шоубилу” (“Трактат за фехтовката”) отново срещаме текстове директно препращащи ни към вътрешните стилове на Кунг-Фу. Трактатът се състои от 4 тома, като е представена работата с копие, теория и практика с прът/тояга на основните 6 школи на копието за близък и далечен бой. Втория том разглежда 24 техники с копие на фамилията Ма. Този стил е производен на фамилията Ян с добавени техники на дългия прът/тояга. Стилът е популярен в късния период на династия Мин. Фамилията Ма използват тежко късо копие (дълго 9 чи и 7 цуна – 3,16 м). В своя трактат автора У Шу дава много ценна теория за работата с копие, критикува някои слабости на известните школи и подчертава, че при работата с копие е много важен принципа на Ин и Ян (твърдо-меко и хармония на сила и мекота). У Шу също критикува опростяването на техниките с копие за целите на войската и се придържа към методите на класическите фамилни школи като по-задълбочени в техниката и философските принципи залегнали в нея.

24-те техники/позиции на фамилия Ма и наименованията им съвпадат с тези на чънското копие от Тай-Дзи-Цюан (“13 копия” и „Копие на Крушовия цвят и тояга на Бялата маймуна“). У Шу подчертава, че всичко при копието е основано на философски принципи:

1. Съчетание на твърдо и меко (Ин и Ян).

2. Удряш втори, но достигаш първи.

3. С изкуство побеждаваш грубата сила.

4. Хиляда златни слитъка не могат да купят един звук на правилния удар. Не трябва да има сблъсък с оръжието на противника, а следва да се прилепваме към неговото оръжие. Това означава, че вие трябва да притежавате превъзходни умения (Кунг-Фу).

В този последен пасаж виждаме един от най-важните принципи на Тай-Дзи-Цюан за прилагане на дзин на прилепването (джанняндзин), който е изведен именно от техниката на копието.

В друг трактат от династия Сун (960-1279 г.) “Изображения и обяснения на техниките на дългото копие” се казва следното:

„Владеенето на копие е подобно танца на Дракона – силата и мекотата взаимно се допълват; празно и пълно взаимно се пораждат“.

„Ако противникът настъпва – отстъпи; ако отстъпва го притеснявай [настъпвай]. Втурвай се в пролуката и ударът ще бъде верен“.

„Сърцето е спокойно като гладко езеро, но волята се движи като гръмотевица“.

„Изкуството на копието е взаимно пораждане на празно и пълно; в съчетаването на твърдо и меко“.

Друг автор от династия Мин – Мао Юани (1594-1641 г.) създава една огромна военна енциклопедия „Убейши“ (“Записки за оръжието и военното снаряжение”). Там също могат да бъдат открити сведения за копието. Той отново коментира школата Ян (“Копие на Крушовия цвят”) като най-древна и казва следното: „Осемте метода на фамилия Ян са толкова съвършени, че даже планинските потоци спират пред тяхната мощ. Майсторите от миналото владеели това изкуство, но сега са малко тези, които са постигнали неговата същност – едни съхраняват знанията в тайна, а други са загубили истинското предание“.......

Специфика на работата с копие

Както всички традиционни оръжия и копието си има своя специфика във техниките и при работа са него. В миналото дългото копие е било използвано главно в пехотата, а по-късите копия са използвани за защита на крепости, градове и укрепления. Копия са се използвали също от кавалерията и от бойни колесници заедно с алебардата-клюн (гъ) и други оръжия. В пехотата копието е използвано в сгъстен боен ред, подобно както в античната македонска фаланга или средновековните пикинери в Западна Европа. Поради дължината, теглото и сгъстения строй дългото копие е можело да се използва само по определен начин и с ограничен брой техники. Именно тези особености изграждат и специфичната техника на дългото копие, откъдето са заимствани директно и принципите на някои вътрешни стилове на Кунг-Фу и най-вече тези на стиловете Син-И-Цюан и Тай-Дзи-Цюан, а при другите това влияние е в по-малка степен. Една от особеностите на дългото копие е, че то работи в сравнително тясна зона, без големи радиуси и замахвания и предимно с предната част на оръжието, като основното действие когато копието се противопоставя на копие или друго дълго оръжие е противниковото оръжие да бъде поставено под контрол чрез отвеждане, блокиране или притискане надолу и след това да бъде нанесен пробождащ удар напред или друг удар.

Основните архетипни техники на копието са само три: блокиране (лан), притискане и поставяне под контрол (на) и пробождащ удар (джа). Тези три техники могат да се изпълняват/тренират както поотделно, така и верижно свързани в едно движение, когато копието се върти в малък кръг описван от върха. На тяхна база се изграждат всички други техники на копието. При дългото копие, както вече изяснихме от средновековните трактати то не търпи използването на груба сила и стълкновения/сблъсъци с противниковото оръжие. Противно на това се използват фини техники за отклоняване и прилепване към оръжието на противника, следване и нанасяне на контраудар, когато се отвори пролука. Това се нарича „прилепващо и следващо копие“, което се явява и важен принцип при вътрешните стилове. При тези движения задължително участва цялото тяло и ключово значение има работата с дантян (коремния енергиен център) и кръста/поясницата. Силата се заражда в стъпалата, спирално се придава нагоре, трансформира се в пояса и отива към ръцете и върха на копието. Това да ви е познато, ами да – точно така е описано в класическите текстове на Тай-Дзи-Цюан. Гъвкавата дръжка на копието дава допълнителни възможности за усилване на техниките чрез камшични движения и разтърсване на цялото тяло развивайки експлозивна сила (фадзин). Всичко това позволява при дългото копие без излишни движения и широки радиуси да се контролира цялото оръжие и върха и да се извършват мощни и фини движения с поразяваща сила. Именно тези принципи и начини на работа са залегнали в техниката на редица стилове от Кунг-Фу, не само вътрешните (Син-И, Ба-Гуа и Тай-Дзи), но и такива като Шаолин, Ба-Дзи, Тун-Бей и Лю-Хъ. Специално за Шаолин искам да отбележа, че там е известна повече шаолинската тояга, като приоритетно оръжие, но около 60-70% от шаолинската тояга идват именно от копието. По дискутираните стилове екпертите дават и кои са приоритетните традиционни оръжия, които най-добре прилягат към техниките на съответния стил: Син-И (копие), Ба-Гуа (сабя), Тай-Дзи и Удан (меч), Шаолин (тояга). Това са и четирите главни оръжия в Кунг-Фу/У-Шу, които влизат в комплекса на 18-те традиционни оръжия на китайските бойни изкуства.

Що се касае до късото копие (2,4 м), неговата техника не е толкова ограничена и изчистена. Тя отново почива на трите архетипа, но има по-разнообразна техника, работи се с двата края на оръжието и със средната част, правят се осморки и кръгове във вертикала и хоризонтала, помитания, блокове, сечене и има дори техники за изстрелване на копието и използването му като метателно оръжие, особено при най-късите копия (1-1,5 м).

Тук отбелязвам, че пискюла на копието не е просто за украса, а има няколко важни функции: в миналото той е давал посоката на вятъра за стрелците с лък и арбалет, цветът и цветните ленти са указвали като знаме коя е бойната формация, ограничава проникването на копието и като тампон обира кръвта да не се стича по дръжката и да я прави хлъзгава. За това пискюла на копието

                            Син-И копие; хън цян (пресичащо копие; елемент земя).

символично често е в червен цвят или бял (в началото на битката е бял, а после става червен). Съществува и т.нар. „пеещо копие“, което при работа издава характерен звук, тъй като във втулката е оставено малко място и е поставена една метална сачма, която играе там. Това има чисто практическо значение, тъй като по звука боеца се ориентира при бързото въртене на копието в коя посока се намира върха, а по силата на звука определя дали силата достига до върха на копието и дали движенията и техниките са правилни.

Техниките на копието могат да бъдат изключително прецизни независимо, че става въпрос за дълго оръжие, което трудно се контролира. Преданията разказват за майстори, които с копието можели да прехвърлят тежки торби с ориз във въздуха и с бързи совалкови движения да гасят огън. Един от тези майстори можел с удар на върха на копието да смачка муха на прозореца, като при това стъклото оставало здраво и не се счупвало.....

В заключение даваме и една важна Кунг-Фу поговорка за копието и тоягата (първото с приоритет мушкането; второто с приоритет удрянето в плоскост), която гласи: „При тоягата внимавай за мушкащите техники; при копието внимавай за удрящите техники“.

Син-И копието

В Син-И юмручните техники са директно свързани с копието. Това идва още от неговия създател ген. Юе Фей, който е бил известен майстор на копието. По-късните генерации майстори от всички направления са работели активно и с копие по разбираеми причини. Трите архетипа на копието (лан, на, джа) в Син-И се проектират в т.нар. „Три стари юмрука“ (Лао сан цюан): пи-цюан (разсичащ удар), бън-цюан (разрушаващ удар) и хън-цюан (пресичащ удар). Към тях по-късно се добавят още два: дзуан-цюан (пробиващ удар) и пао-цюан (експлозивен удар), които вече се свързват с теорията на „Петте Първоелемента“ (Усин) и са основата на Син-И-Цюан. Малко по-различна версия за „Трите стари юмрука“ с различия в техниката идва от стила Дай: дзуан-цюан (пробиващ юмрук), гуо-цюан (обвиващ юмрук) и джиан-цюан (стъпкващ или ножичен юмрук).

Усин-Цюан дава петте вида тренирана сила (дзин) използвана в Син-И-Цюан (както при работа с копие, така и при юмручните техники и останалите оръжия); т.е. това са пет различни начина на използване на силата като принципи, а не като конкретна техника. Принципа на 6-те координации (Лю-Хъ) също идва от работата с копие, като освен трите вътрешни координации (Син-И, И-Ци, Ци-Ли) и трите външни (стъпала и длани; колене и лакти, хълбоци и рамене) има и пространствени 6 координации (напред-назад, ляво-дясно, горе-долу). Раздела на 12-те животни (Ши ър син цюан) също еволюира от Усин-Цюан, като във техниките се добавят и качествата на 12-те животни, специфични за всяко едно от тях. Всички тези принципи, архетипи и форми се работят и в Син-И копието, което лежи в основата на системата.

В Син-И се работят следните техники и форми (таолу) с копие, като принципните неща се работят и с останалите оръжия и в юмручните техники.

- Разтърсвания с копието и трите архетипа (лан, на, джа).

- “Копие на 5-те елемента” (Усин цян).

- “Верижно копие” (Лиен хуан цян).

- “Голямо копие на 6-те координации” (Лю хъ да цян).

- “Копие на формите на 12-те животни” (Ши ър син цян).

 (следва 2 част  https://doktora757.blog.bg/drugi/2025/07/02/kopieto-i-vytreshnite-stilove-nei-dzia-na-kung-fu-2-chast.1955116)