Влияние на копието (цян) върху развитието на принципите и техниките на вътрешните стилове на Кунг-Фу/У-Шу

 

д-р Дориян В. Александров Школа „Златен Дракон“

 

Тай-Дзи копието

При изследването на Тай-Дзи копието се явиха доста трудности поради факта, че има няколко стила на Тай-Дзи-Цюан, а също има и големи противоречия относно произхода на стила и всъщност как той достига до нас. За целта трябваше да бъдат преровени доста източници и текстове, за да се изясни поне в общи линии пълната картина за нещата, което разбира се си заслужаваше труда. Има четири версии за създаването на Тай-Дзи-Цюан: 1. Даоска с родоначалник Джан Санфън от планината Удан (1247-1407 г.). 2. Военна с родоначалник ген. Чън Уантин от селището Чъндзягоу (1600-1680 г.) и влияние от трудовете на ген. Ци Дзигуан. 3. Отново даоска с родоначалници няколко майстори от династиите Лян (502-557 г.) и Тан (618-907 г.). 4. Произход и връзки на Тай-Дзи-Цюан с хондунския Тунбей-Цюан от края на династия Мин (1368-1644 г.). Последното е на базата на проучвания, практика и преводи на древни текстове от нашия изследовател Десислав Горанов (специалист в няколко стила на Тай-Дзи, Ба-Гуа и Тунбей на фамилия Ма). Тук не се ангажирам да коментирам четирите версии, но мисля, че по-скоро те са взаимосвързани и далеч не се изключват една с друга.

За всички тези майстори и школи има запазени древни текстове, някои фрагментирани, други по-цялостни, които ще изложа тук. Съществуването на древни школи които са прототип на Тай-Дзи-Цюан е факт, който показва, че Джан Санфън е реформатор на Тай-Дзи-Цюан и важен стожер в неговото систематизиране и развитие, но Тай-Дзи-Цюан под различни наименования е съществувал и преди него. И най-важното, в старите трактати са връзките както с наименования и техники свързани със съвременния Тай-Дзи-Цюан, така и принципи и връзки с копието, като най-отчетливи са тези от династията Мин .

Най-древните такива сведения за от Чън Линси (учител Хан Гунъюе/ Хън Куню) от династия Лян, който написал две книги: „Води на река Мин“ (“Мин шуй дзи”) и „Книга за 9-те малки небеса“ (“Сяо дзю тян шу”).

Другите вече са автори от династия Тан:

- Ху Дзиндзъ; „Методи на боя на основата на хоутян [“Вторично небе”, “Следнебесно”]“ (Хоутян фа).

- Ли Дао (Фудзи Ли); за него пише в по-късен трактат от 17 в. Сун Юанцяо. Ли Даодзъ създава “Дълъг бокс” (“Чан-Цюан”), който се е наричал „Преднебесен бокс“ (“Сянтян-Цюан”).

- Сюй Сюанпин; „Речитатив на 8-те йероглифа“ (“Бай дзъй гъ”), „Събрани искрени съждения за 37-те форми“ (“Сан ши ци ши син хуй лун”), “Съждение за главното използване целостта на тялото в 37-те форми” (“Сан ши ци ши джоу шън да юн лун”), “Съждение за изискванията към 16-те звена” (“Ши лю гуан яо лун”), “Речитатив за прилагане на майсторството” (“Гун юн гъ”).

Според изследователя Андрей Милянюк и майстора У Тунан (специалист в У и Ян стиловете на Тай-Дзи-Цюан), съдържанието на тези трактати указва на несъмнена връзка със съвременния Тай-Дзи-Цюан. Там се посочват и 8-те вида дзин от „13-те позиции“ (Ши сан ши) на Тай-Дзи-Цюан, при това вече с деление на „4 прави“ (съй джен) и „4 диагонални“ (съй юй). В трактатите на Сюй Сюанпин се говори за това, че е нужно да се разбира силата (дун дзин). Тук за първи път се появява и знаменитата фраза от четири йероглифа: джан (залепване), нян (прилепване, присъединяване), лян (свързване), суй (следване) определящо главния специфичен принцип на боя в Тай-Дзи-Цюан, а също и принципа „4 ляна да преместят 1000 дзина“.

 

Сюй Сюанпин; „Песен [Речитатив] за осемте йероглифа“(1)

Пън, лю, ан и дзи (2) - на този свят
са рядкост хората, които разбират тези прийоми.
Десет от десетте
експерти са невежи.
Този, който знае как
да бъде мек и пъргав, при все, че е непоколебим и силен,
без съмнение знае също как
да се присъединява, да следва, да се прилепва и да свързва (3).
Цай, лие, джоу и као (4) -
още повече чудесни прийоми:
практикувайки ги,
няма да пропилееш ума си.
Разбирайки искрено прилепването, свързването,
присъединяването и следването,
(подразбира се истинско разбиране на мекотата, бързината, устойчивостта и силата), ще откриеш, че осемте са свързани един с друг
и не могат да бъдат разделени.

1 - Сун Юанджао отнася " Песен за осемта йероглифа " към Сюй Сюанпин, а Катрин Деспьо (Франция) счита, че неин автор е Сун Шумин.

2 „4 прави“- пън (защита, отразяване), лю (отвеждане назад), ан (бутане) и дзи (преса, натискане).

3 - Нян (прилепване, присъединяване), суй (следване), джан (залепване), лян (свързване). Тези четири движения се разделят на двойки: суй (активно действие, Ян); лян (пасивно действие, Ин); джан (пасивно действие, Ин) и нян (активно действие, Ян).

4. “4 диагонални” - цай (дърпане), лие (разцепване), джоу (удар с лакът), као (удар с рамо).

Принципа и силата на прилепването (джанняндзин) при работата с копие има пет значения, които са дадени както в трактата на Сюй Сюанпин, така и в по-късните класики на Тай-Дзи-Цюан: джан (залепване, сцепление), нян (прилепване, присъединяване), лян (свързване), суй (следване); без прекъсване и без да се подпираме на противника. Всъщност става въпрос за едно умение с пет характеристики/действия, които могат да се работят самостоятелно, последователно, в комбинация и едновременно. В по-късните текстове идващи от фамилията Ян на Тай-Дзи-Цюан джанняндзин е представено надлежно в списъка на 38-те вида дзин (специфична тренирана сила) използвани в Тай-Дзи-Цюан. При работата с копие джанняндзин може да се види най-отчетливо при т.нар. „прилепващи копия“, които се работят по двойки, подобно на „бутащите ръце“ – с договорени форми (дуй лян) и свободни. Нещо повече, има доказателства, че „бутащите ръце“ в Тай-Дзи-Цюан се създават именно на базата на „прилепващите копия“ в стила Чън. Подобна практика има също и при работата с мечове в Тай-Дзи-Цюан (най-вече в стила Ян, по линията Ян Чънфу – Чен Манчин). Свидетелствата и това, което отбелязват практикуващи стила Ян, че тези тренировъчни методи (“прилепващи копия” и „прилепващи мечове“) са практикувани само от най-напредналите ученици на грандмайстор Ян Ченфу (Тиан Джаолин, Тун Инджие, Фу Джонуен, Чен Уеймин, Чен Манчин, Чен Янлин и др.). Към днешна дата обаче тези методи се практикуват в много малко школи на Тай-Дзи-Цюан. Изхождайки от тези данни и практики може да се каже, че терминът „бутащи ръце“ спокойно може да бъде заменен с „лепкави ръце“, което по-точно обяснява метода. Не трябва обаче да се прави аналогия с „лепкавите ръце“ (чи сао) от Уин-Чун Кунг-Фу, които са малко по-различни като принципи и следват други методи на боя.

Движейки се хронологично не можем да не споменем и за една легенда за Тай-Дзи копието, която е свързана с даоса Джан Санфън (13 в.), за която може да се каже, че беше ключовия фактор да се заема да изследвам произхода на Тай-Дзи копието. Тя беше публикувана в един мой сборник за бойните техники на Тай-Дзи-Цюан от 1998 г. (виж Библиография). Мимоходом отбелязвам, че в повечето случаи легендите, митовете и преданията почиват на реални

    

   

        Практика на „прилепващи копия“ в Ян стила на Тай-Дзи-Цюан.

 

исторически събития станали в далечното минало. На Запад има цяла историческа школа, която отстоява тази теза. Едно от нещата е, че легендите обрасват и украсяват с времето (колкото по-дълго една история се разказва, толкова повече и „расте брадата“), но живеца и същината остават непроменени. Изследователите отбелязват невероятната устойчивост на тази същина, която остава непроменена от вековете. Не случайно в генеалогията на китайските императори и европейските и тракийските/българските царе са включени и митични фигури, такива като Фу Си, Хуан Ди, Шен Нун, крал Артур, цар Слав, цар Колад, цар Болг, цар Перун/Пеперуд, цар Долонг, Авитохол и др.

 

Легенда за Тай-Дзи копието

„Безсмъртния Учител Джан Санфън практикувал даоските изкуства в планините Удан. Когато почивал, той медитирал, тренирайки духа си и се връщал към Естествения Извор (Дао); когато бил в действие, той бродел между Трите планини и Петте върха. Всяка сутрин Безсмъртния (сян/сиен) заставал в едно закътано място на върха на планината, където събирал малко по малко най-чистите елементи и най-финото Ци (вътрешна енергия) от небесата и от земята и ги карал да циркулират чрез дихателни упражнения (Ци-Гун/Ней-Гун).

Един ден Безсмъртния внезапно съзрял избухване на златна светлина там, където облаците се срещали с мъгливите и неясни очертания на върховете. Хиляди лъчи чудотворно Ци се въртели и танцували във Великия Безкрай. Безсмъртния изтичал до мястото, но там не видял нищо. Потърсил мястото, където златната светлина докосвала земята и открил планински поток и една пещера. Когато доближил входа на пещерата, изпълзели две златни змии със святкащи очи. Безсмъртния размахал ветрилото си и златната светлина слязла долу. Той се взрял в нея и открил, че това били две копия дълги по около седем фута и пет инча (2,26 м). Те изглеждали сякаш били направени от ратан, но не било така; изглеждали сякаш дървени, но не били дървени. Те били от такова качество, че сабя не можела да им стори нищо (да ги разсече) и можели да бъдат и меки и твърди – по желание. Необикновен блясък се излъчвал от вътрешността им. Когато погледнал по-навътре, Безсмъртния намерил една книга. Нейното заглавие било „Тай-Дзи прилепващо се и преследващо копие“ и съдбата и била да бъде предадена на света. Учителят усвоил принципите на книгата и анализирал всичките и вълшебства. Всички думи в нея били във формата на поеми и песни (речитативи). Днес ние не можем да разберем принципите и чудесата на копието, но Учителят Джан Санфън извлякъл съдържанието от всички думи и го трансформирал в серия позиции (техники). Сега всички хора могат да учат и овладеят това изкуство“.

Тази легенда за Тай-Дзи копието самостоятелно би „висяла във въздуха“, но свързана с Тай-Дзи класиките, историята и текстовете на средновековните трактати и школи за фехтовката и боя с копия, практиките на Тай-Дзи-Цюан и по-късните запазени текстове, вече дават една по-пълна картина за ролята на копието в развитието и еволюцията на стила. Така, че по всяка вероятност именно Джан Санфен е ключовия фактор за реформиране и систематизиране на ранните школи на Тай-Дзи-Цюан, съществували преди него и ключов момент в това е Тай-Дзи копието, което дава принципите на стила.

Тази традиция се разпространява след Джан Санфън и може да бъде проследена плътно до наши дни обогатено от различни школи и майстори. Действително много известни днес стилове, исторически идват от 17 и 18 в. За тези майстори не е известно много, но в техните биографии и оставени от тях записи (цюанпу, цянпу) се срещат различни названия на техниките на копието, методи и термини-принципи, които вече така или иначе са описани в старите оръжейни трактати на ген. Ци Дзигуан, Чън Дзуню, У Шу и др.

Например има сведения за майстора Дун Бинцян (Дун „Удържащия небето“) и неговата вълшебна техника на „Копието на 6-те координации“ (Люхъ цян). Тази техника майстор Дун занася в селището Ванбао, където и до ден днешен тя е жива и доста ефективна. Счита се, че техниката на копието „Дун ши люхъ цян“ или „Ванбао люхъ цян“ има влияние върху развитието на Тай-Дзи-Цюан и Син-И-Цюан. Много сведения и цюанпу за тази техника се съхраняват в семейството на съвременния майстор Ли Дженфу. Има мнение и записи в семейните хроники за влияние на Люхъ цян на майстор Дун на различни традиции, включително и върху стила Чън на Тай-Дзи-Цюан от селището Чъндзягоу.

От изследователски интерес е важно да се отбележи, че всички тези места – Ванбао, Чъндзягоу, Джаобао и Дзунцун се намират сравнително близо едно до друго в провинциите Хънан и Шанси. Това е по протежението на река Яндзъ, където са и основните ареали на действие на майсторите от времето на дин. Мин. Дун Бинцян с техниката на „Копието на 6-те координации“ и още един майстор Бо Гун даочан (“даоския наставник Бо Гун”) с техника на „Копието в 13 форми“ (Ши сан ши цян) или „Тай-Дзи копие в 13 форми“ се считат в някои стилови традиции за най-ранните упоменати в документите майстори повлияли на формирането на вътрешните стилове на Кунг-Фу.

Тук трябва да упоменем и известния и уважаван в средите на Тай-Дзи-Цюан майстор Уан Цунюе, който също е странствал по провинциите Шанси и Хънан

и е оставил известните трактати по Тай-Дзи-Цюан и също известния трактат за копието - „Инфу цян“ (“Появяващо се и изчезващо копие”; 1795 г.). Този последния трактат е по-малко известен сред практикуващите и е публикуван в 1936 г. от учения Та Хао, а беше преведен на английски език едва през 2023 г. Също така от сведенията за Уан Цунюе е известно, че той е бил голям майстор на копието (като говорим именно за Тай-Дзи копието). Уан Цунюе е последовател и в генеалогията идваща директно от Джан Санфън; някъде даже

 

Грандмайстор Чън Джънлей демонстрира формата „Копие на Крушовия цвят и тояга на Бялата маймуна“ от стила Чън на Тай-Дзи-Цюан.

 

твърдят, че е негов ученик, но има известен анахронизъм и разминаване в годините, така че по-скоро той е ученик на някоя от по-късните генерации майстори идващи от Удан.

По отношение наименованието на трактата, Уан Цунюе е заимствал наименованието от един важен даоски текст - „Инфу дзин“ (“Класика на скритото и разкритото” или „Класика на Тъмния знак“). Инфу има също значение на „Тайния печат“; когато се трактова като „тъмен“, в случая означава пъргавост, подвижност, лекота, сръчност, ловкост и своевременност – все изисквания и умения за работа с копие. Трактатът на Уан Цунюе съдържа предимно описания на различните техники за работа с копието (които трябва да бъдат внимателно анализирани), но също така дава и важни принципи на, които почива тази техника, като отново се коментира „Копието на Крушовия цвят“ на Ян Маоджън (от династия Мин). Ето и някои от тези указания/изисквания/правила, които ги има и в Тай-Дзи класиките:

- „Внезапно се появяваме и внезапно изчезваме“ [явна, скрита и променлива сила; андзин, миндзин и хуадзин].

- “Залепвай и следвай без прекъсване”.

- “Техниките на копието не се различават от боксовите принципи; стъпките не са различни от тези на юмручните техники”.

- “Трябва да подравните трите точки [върха на копието, върха на стъпалата и върха на носа]”. Това изискване е извлечено директно от принципите на Син-И-Цюан (Три точки в една линия при заемане на позицията сантишъ: върха на предното стъпало, върховете на пръстите на водещата ръка и върхът на носа са в една линия/плоскост).

- “При боя с копия не се стремим да ударим първи; оставяме противника да атакува, поставяме копието му под контрол [залепваме] и тогава контраатакуваме. т.е. започваме втори, но завършваме първи”.

- „Когато пробождаме с копието не е нужно да го правим много пъти. Количеството не означава качество и не би довело до никакво съществено предимство. Важно е техниките да се усъвършенстват до степен на умение и след това да се трансформират безкрайно. Както е казано [от „Потушаване бунта на демоните“, гл. 38] Армиите печелят с умения, а не с численост, а генералите печелят със стратегия, а не с храброст“.

 

PLAYING HANDS SONG (by Wang Zongyue)

掤捋擠按須認眞　上下相隨人難進　任地巨力來打我　牽動四兩撥千斤　引進落空合卽出　粘連黏隨不丢頂
Ward-off, rollback, press, and push must be taken seriously.
With coordination between above and below, the opponent will hardly find a way in.
I will let him attack me with as much power as he likes,
for I will tug with four ounces of force to divert his of a thousand pounds.
Guiding him in to land on nothing, I then close on him and send him away.
I stick, connect, adhere, and follow, neither coming away nor crashing in.

 

Уан Цунюе; „Песен за удара“ (Песен за играещите ръце)

 Пън (отразяване), Лю (отвеждане), Дзи (преса), Ан (блъскане) -

това са видовете майсторство, които трябва да се изучат.

Когато горната част на тялото (ръцете) и долната част на тялото (краката)

са в координация, то противникът ще открие, че му е трудно да влезе.

Не е важно колко огромна сила се прилага,

поемай и тласкай, използвай четири унции, за да накараш противника да се люлее - така ще можеш да отблъснеш хиляда фунта.

Отведи дзин на противника навътре [в празнотата] и го опустоши [внезапно затвори и изстреляй дзин].

Джан (залепване / ти следваш / Ин);

Нян (присъединяване / ти следваш / Ян);

Лян (свързване / ти водиш / Ин);

Суй (следване / ти следваш / Ян).

Не губи контакт, не се съпротивлявай [не се подпирай на противника].

 

Копието в стила Чън на Тай-Дзи-Цюан

Стилът Чън (с родоначалник Чън Уантин 16 в.) използва голям набор от традиционни оръжия: сабя, меч, копие, тояга, дълъг прът, металически жезъл (дзиен; „трошач на мечове“), куки (гоу), секира (фу), прът със сърповидно острие (лян), тризъбец (ча), пика с нокти (ба), алебарда (гуандао), чифт дебели палки (панлуо бан), двусекционна тояга (“метач”) и др. като повечето спадат към дългите оръжия. Според мен това е едно от доказателствата, че в основата на стила стоят военни средновековни оръжейни системи, към които по-късно се добавят и техники и неща от даоските системи по линията на Уданската школа и Джан Санфън (с ключови фигури Уан Цунюе и неговия ученик Дзян Фа, които рафинират системата). Интерес за нашето изследване представляват преди всичко копието и дългия прът. Ето и съдържанието на тази практика:

1. Форми (таолу): “13 копия”, “24 копия” (по-старата версия на „Копие на Крушовия цвят“ в 24 серии), “Копие на Крушовия цвят и тояга на Бялата маймуна” (по-нова версия в 72 серии с добавени техники на тоягата); “Тояга въртяща се като вихър” (Сюанфен гун) с влияние на шаолинската тояга.

2. “Лепкави копия” (дуй лян или дуй джа фа); комплекси за двама: “4 копия”, “8 приложения на пръта” (“8 копия”), “Бой с края на пръта” (ганшао дуйда) и др.

Някои автори твърдят, че родоначалника Чън Уантин създава и „бутащите ръце“ (туй шоу) на базата на техниките на копието. Основание за това им служи употребата в трактата на Чън Уантин съчетаване на йероглифи джу (всички, всеки) и као (опиране), които се трактоват като „поставени една срещу друга

Бойни приложения (юнфа) от „Копие на Крушовия цвят и тояга на Бялата маймуна“ от стила Чън на Тай-Дзи-Цюан.

 

предмишници“ и наличие на техники като „лепкаво копие“ (джан цян), тъй като една от основните особености на боя в Тай-Дзи-Цюан се явява прилагането на „прилепване – отвеждане“ (цзоу – нян). Малявин например отбелязва, че и чансудзин (“спиралната сила” или „копринена сила“) в стила Чън идва и се развива на базата на техниките на копието и дългия прът, които са служили в качеството на основа на оръжейните изкуства на ген. Ци Дзигуан.

В стила Чън има 13 базови техники на копието, които са почти идентични с тези от стила Ян и производните на него стилове; има обаче разлики в наименованията. Тези 13 базови техники не са едно и също с формата „13 копия“. 13-те базови техники са отделни техники на копието, които в последствие залягат в различните форми (таолу), а още по-базови са трите архетипа на копието (лан, на, джа), които присъстват във абсолютно всички стилове на копието. „13 копия“ са отделна форма (таолу), която присъства и в стила Чън и в стила Ян на Тай-Дзи-Цюан, а също и в стила У (на У Юйсян). Тази форма се състои от 13 серии или позиции, във всяка от които има по няколко техники. Във формата „Копие на Крушовия цвят и тояга на Бялата маймуна“ серията наречена „Крушов цвят“, която многократно се повтаря във формата, като най-важна, също съдържа 13 отделни техники свързани верижно.

Трябва да се има предвид също, че едни и същи техники с копието понякога в отделните школи носят различни имена, което обърква трениращите и изследователите, особено когато става въпрос за древните стилове.

 

13 базови техники на копието в стила Чън:

1. Пробождане надолу.

2. Париране (блокиране) от ляво на дясно.

3. Париране отдясно на ляво.

4. Париране нагоре.

5. Удряне от двете страни.

6. Удар сочещ надолу.

7. Удар сочещ нагоре.

8. Удряне надолу.

9. Отблъскване.

10. Блокиране нагоре.

11. Увиване (прилепване) по часовника.

12. Увиване (прилепване) срещу часовника.

13. Пробождане напред.

 

В заключение към този раздел остава отворен и нерешен въпроса как е изглеждала древната техника „Крушов цвят“, тъй като това което днес е известно като „Крушов цвят“ се работи със стандартно копие с дължина 2,4 м, докато голямото копие на фамилията Ян (от династия Сун) е било дълго 6 м. Със него е невъзможно да се работи същата техника, която е известна днес. Предположително може би става въпрос за фигури описвани от върха на копието, които са били наречени „Крушов цвят“, а по-късната традиция е запазила името върху новите техники. Но това нещо изисква допълнителни проучвания, свързано и с практически занимания.

Копието в стила Ян на Тай-Дзи-Цюан

Копието в стила Ян е било засекретено още в миналото и се е преподавало само на „вътрешния кръг“ най-напреднали ученици. Създателя на стила Ян Лучан (с прозвище „Непобедимия“) е бил известен майстор на копието. Когато завършил обучението си в Чъндзягоу той се прибира в родния си град в Йонан, а по-късно започва да обикаля с едно късо копие из цял Северен Китай, да се среща с известни майстори на Кунг-Фу и да обменя опит. При някои от тези предизвикателства той убил с копието над 18 известни майстори. Неговите синове също били известни майстори на копието. Тай-Дзи копието е преподавано и в родния град на Ян Лучан, където и до днес има школи практикуващи стария фамилен стил, от времето преди Ян Лучан да се премести в Пекин. „Прилепващите копия“ са преподавани плътно до грандмайстор Ян Ченфу и неговите напреднали ученици от първа генерация. След това по някаква причина то изчезва от тренировъчните програми и се преподава много рядко в някои отделни школи, например от направлението на Тун Инджие, Тиан Джаолин, школата в Йонан, в направлението на Ян Шаохоу (Лян Дехуа) и някои др. даже и в някои школи на международната организация на фамилния Ян стил (от направлението Ян Ченфу – Ян Чъндуо – Ян Джун)..... Мимоходом отбелязвам, че навсякъде където адептите практикуват активно Тай-Дзи копието, се откроява едно по-високо ниво на Кунг-Фу с подчертани бойни умения и добри бойци, които могат да се противопоставят на други стилове на бойните изкуства! Това ярко контрастира със по-широката маса трениращи Тай-Дзи-Цюан, които практикуват само форми и нямат понятие от работата с копия (“прилепващи копия“), “прилепващи мечове”, пълен обем „туй шоу“ (включително свободни), специфичната работа с партньор, интерпретиране и практика на видовете дзин (38 вида) и използването на бойните техники и приложения (юнфа) и свободни двубои (саншоу). Към това също трябва да се добави вътрешната работа (Ней-Гун) и практиката с традиционни оръжия (ци се).

В другите стилове и подстилове на Тай-Дзи-Цюан копието някъде го има, другаде липсва или има доста оскъдна информация за него. Например във втория стил У (на У Дзиенцюан) копието е много по-различно от това в стила Ян и по всяка вероятност е привнесено през други стилове. В стила Сун няма информация за наличие на Тай-Дзи копие, въпреки, че основния стил на Сун Лутан е бил Син-И-Цюан, където копието ярко присъства като важен елемент, но няма информация майстора Хао Уейджън (от стила У/Хао) да му е преподавал и копие.

              Семинар по Тай-Дзи копие със школите от Стара Загора и Казанлък, 2017 г.

 

13 базови техники на копието в стила Ян:

1. Отваряне (кай).

2. Затваряне (хъ).

3. Избухване (бенг)

4. Разсичане (пи).

5. Точкуване (диан).

6. Обвързване (за).

7. Мушкане (бо).

8. Задържане, преграждане (ляо).

9. Омотаване (чан).

10. Водене, отвеждане (дай).

11. Приплъзване (хуа).

12. Пресичане (джие).

13. Пробождане (куо).

Техниките на копието могат да бъдат прилагани и към тоягата, дългия прът и алебардата (“конска алебарда” – копие със сърп-полумесец отстрани). Често в стила Ян техниките на копието и особено при работа с партньор се практикуват само с дълъг прът, на който е махнато острието. Историята за това е следната. Ян Банхоу, синът на Ян Лучан, постоянно се забърквал в битки и от страх, че синът ѝ може да убие някого неволно, майка му отрязала върха на копието му, за да може той да го използва само като дълга тояга. Базовата работа с дългия прът/копие включва работа по архетипите – лан, на, джа и разтърсване на копието (за развиване на сила), което е няколко вида: бен, тиао, хъ, ан и тун.

Фамилния стил Ян има големи и малки „Цветни копия“ обособени в две форми. И двете са развити от „Голямото копие на 6-те координации/хармонии“ (Лю хъ да цян) и „Голямо копие Крушов цвят на фамилия Ян“ (от династия Сун).

1. Форми (таолу) с копие в стила Ян: „Голямо цветно копие“ в 13 позиции (“13 копия”; с дължина 3,5 м.); “Малко цветно копие” (с дължина 2,4 м) с 41 позиции (по Петер Лим Тиан Тек), с 49 позиции (по Лян Дехуа).

2. „Прилепващи копия“ (дуй-лян; комплекси за двама „13 копия“): “4 прилепващи копия”, “4 неприлепващи копия”(разделени копия), “4 изхвърлящи копия”(за обезоръжаване).

Този раздел завършваме с един важен пасаж за дзин на прилепването, като един от най-важните от 38-те вида дзин (специфична тренирана сила), взет от книгата на Чен Янлин, който е бил ученик на Тиан Джаолин и Ян Ченфу:

 

Чен Янлин (Чен Гун или Йернинг Чен) превод Евгений Туришев

Джаняндзин (дзин на прилепването)

“Понятието джанняндзин има пет значения, това са залепване (джан), прилепване (нян), свързване (лян) и следване (суй), не губи и не подпирай (бу дю дин). “Залепване“ значи повдигане нагоре, протягане високо. „Прилепване“ значи да се прилепим с тяло без отслабване; когато противникът настъпва аз отстъпвам, когато противникът отстъпва, аз настъпвам. „Свързване“ означава непрекъснатост, волята не се прекъсва. „Следване“ значи да забравим себе си и да изхождаме от противника. „Без загуба и подпиране“ значи, че не трябва да губим контакта, да се разделяме или твърдо да се подпираме. Без съперничество в началото, не се хвърляй после, прилепвай неотделимо; противникът не може да се освободи и няма пролука за удара. Ако противникът подходи твърдо, аз трябва да бъда мек; в мекотата се крие твърдото, в твърдото се крие мекото; това е подобно на лак и лепило, навсякъде плътно прилепва. „Залепването“ и „прилепването“ се пораждат едно друго, мисълта изпреварва противника. За това джанняндзин е базово упражнение за Тай-Дзи-Цюан; най-важното по време на изучаването е да се заложи фундамент посредством чаншоу (ръце намотават нишка; чансудзин); казано е: „Ако методът на чан не е ясен, Тай-Дзи не е изтънчено“. Макар способите на чан да са много, всички те произлизат от два йероглифа: надлъжно (шун) и обратно (ни). Шунчан и ничан това е омотаване и триене по направление към централната сила (дантян) и от централната сила. Когато постигнеш прилепване без отделяне, сложното кълбо от промени става пределно изтънчено. Ако искаш да овладееш това изкуство е нужно под ръководството на опитен човек да разбереш същността, едва тогава можеш да получиш дълбока полза“.....

 

Ба-Гуа копие

В Ба-Гуа-Джан ролята на копието е значително по-малка ако сравняваме със Син-И и Тай-Дзи, но все пак то отчетливо присъства под една или друга форма.

В традицията на Ба-Гуа-Джан и по-точно предшевственика и Ба-Пан-Джан се споменава даоския майстор Дун Мънлин (“Спящия Еднорог”) и древната техника на голямото копие (да цян), която се нарича „13 форми“ или „5 форми и 8 нива“ (У-ши Ба пан); също я наричат „5 стъпки и 13 форми“ (У бу шисан цян), “8 нива Ин-Ян” (Ин-Ян Ба пан) и „Петте тигъра проникващи в гората“ (У ху чуан лин цян). От съчетанието на усин бу и ба-дзин, които всъщност са 13 форми изведени в много стилове. При внимателен анализ отново се виждат връзките със старите техники, термини, названия и принципи на военните трактати от династия Мин, както при оръжията, така и в юмручната техника. Други източници и книги за „Ба-Гуа копие“ (и „Ба-Гуа тояга“) говорят не за тяхното въртене по кръг, а за стара средновековна традиция от династия Мин за теория и техника на фехтоване, където Ба-Гуа не е ходене по кръг, както е в повечето съвременни стилове на Ба-Гуа-Джан, а има значение на „врата“ – местата на проникване в отбраната на противника. Понякога това се нарича просто „8 важни стари техники на копието“ (Лао ба цян). Такива техники на „Ба-Гуа тояга“ и „Ба-Гуа копие“ има в южнокитайските стилове на Кунг-Фу, такива като Хун-Гар, Чой-Ли-Фут, Чой-Мок, Бай-Мей, Бял Жерав и др.

В главните стилове на Ба-Гуа-Джан от първа генерация ученици на грандмайстор Дун Хайчуан – Ин, Чън, Лян, Гао и Фу, техниките на копието присъстват. Според мен обаче те по-скоро вървят с традицията на други

                      Ба-Гуа късо копие „Двуглава змия“ срещу стандартно копие.

 

стилове, които преди това са практикували съответните майстори и оттам са внесени и в Ба-Гуа. Прави впечатление, че се използват и различни видове копия: дълго, конска алебарда, късо стандартно и късо, наричано „Двуглава змия“, тъй като то има два върха – по един във всеки край на копието. Самият Дунхайчуан, който е създател и реформатор на Ба-Гуа-Джан е работел повече с къси оръжия, които са използвани в чифт, такива като Ба-Гуа секири (Ба-Гуа юе) или „Остриета Петелски крак“, които успешно са се противопоставяли на по-дългите оръжия.

В другите вътрешни стилове на Кунг-Фу, такива като Лю-Хъ Ба Фа Цюан, И-Цюан/Да-Чен-Цюан, Удзи-Цюан и И-Ли-Цюан оръжейните им практики с копие и дълъг прът за по-малко изследвани. При някои първоначално се е практикувало и с копие/дълъг прът, но в последствие поради някакви причини майсторите са спрели да го преподават и то вече е извадено от стандартните им програми. Причините могат да бъдат няколко: 1. Засекретяване на тези важни техники. 2. Новите поколения от посочените стилове вече са загубили тези старинни методи на тренировка и не ги упражняват. 3. Загуба на интерес и деградиране на изкуството поради опростяване на техниката и следване на някакви бизнес проекти с негативен резултат.

Накрая, обобщавайки всичко казано до тук става ясно, че работата с копие в Кунг-Фу/У-Шу е изключително важна, не само за вътрешните стилове, но и за цялата система на традиционните бойни изкуства въобще. Това е едно великолепно упражнение, което развива цялото тяло, свързва частите на тялото отгоре до долу, подобрява изключително работата с долния енергиен център (дантян), вътрешната работа (Ней-Гун) и развива редица ценни качества като: специфичната тренирана сила (дзин), координация на движенията, пространствено ориентиране, ясно чувство за дистанция, прецизност, сила (ли), овладяване на биомеханиката на тялото, крачен маньовър, спомага за практическото отработване и овладяване на принципите на вътрешните стилове (Ней-Дзя) и архетипите, на които те почиват. Особено важна е и работата с партньор при копията: „прилепващи копия“ (като при „бутащи ръце“, „лепкави ръце“ и „валяне на ръцете“ – жоу шоу), форми за двама (дуй лян), бойни приложения (юнфа) и свободния бой. Разбира се тези неща могат да бъдат тренирани и развивани и без специфичната работа с копие или дълъг прът, но тогава технологичното време се удължава двойно и тройно, а и някои качества така и ще си останат недоразвити в необходимата степен.

 

София, 02.07.2025 г.

 

Библиография:

 

1. Десислав Горанов; „Три въпроса за Тайчи“; „Камея“ООД, София, 2014 г.

2. Десислав Горанов; преводи от китайски на средновековни военни трактати:

- Чен Жонгю /1561-1600 г./ „За дългото копие“.

- Ген. Ци Дзигуан „Използване на дългото оръжие на къса дистанция“.

- Чън Дзунйоу „Подбрани техники с дълго копие“.

3. д-р Дориян Александров; „Бойните техники на Тай-Дзи-Цюан; традицията на фамилията Ян“, ИК „Златен Дракон“, София, 1998 г.

4. д-р Дориян Александров; „Всеобхватен Син-И-Цюан“, ИК „Златен Дракон“, София, 2004 г.

5. д-р Дориян Александров; „Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан; традицията на фамилията Чън“, изд. „Шамбала“, София, 2006 г.

6. д-р Дориян Александров; „Всеобхватна Ба-Гуа-Джан“, изд. „Шамбала“, София, 2008 г.

7. д-р Дориян Александров; „Класически текстове на Син-И-Цюан“, изд. „Аратрон“, София, 2020 г.

8. д-р Дориян Александров; „Драконът излиза от пещерата; същността на бойните изкуства“, изд. „Шамбала“, София, 2025 г.

9. Петя Каридова /Тайдзицюан Център Ба Лин/, преводи на Тай-Дзи класики:

- „Песен за 8-те йероглифа“; „Песен за удара“ /“Песен за играещите ръце“/.

10. Андрей Милянюк; „Полемика истоков Тайцзицюань“ /материали от Интернет/.

11. Едвард Вернер; „Оружие Китая; развитие традиционного оружия“, Центрполиграф, Москва, 2009 г.

12. Чэн Гуан /Чэн Янлин/; „Синьцзя уши тайцзицюань“, перевод от китайского на руский Евгений Турышев.

13. Яндекс/Дзен /Интернет портал/; „Секреты Старого Китая“; статии за копието и преводи от китайски средновековни военни трактати.

14. Dehua Liang; Yang Famili Taiji 13 Big Spears Course – Taiji Academy Online /материали от Интернет/.

15. Ji Hao; “Sun style Taiji boxing”, Truth Goodness Beauty Press, Taiwan, 1967.

16. Dr. Yang Jwing Ming; “Introduction to Ancient Chinese Weapons”, Unique Publications, Burbank, California, 1985.

17. Wang Zongyue; Yinfu spear manual; Conceal & Reveal Spear /1795/; translation Paul Brenan, 2023.