Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2010 13:00 - Константин Каменов. УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 4315 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 24.05.2010 13:02


  •   Константин Каменов
    Интелектуално звено „КОРЕНИ“

    УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ
    И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ

    Българска, I издание
    Рецензент: Божидар Чапъров
    Коректор: Христина Каменова
    Издател: ГДК „Космос“
    Тираж: 15 броя + 5 авторски
    Пловдив, 2009 г.

    Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА
    ТЕПЕТАТА бе унищожена част от форума, за да се про-
    кара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоже-
    ното наследство. И не защото пловдивчани не милееха за
    старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при ко-
    мунистическата власт каквото решат управляващите, това
    става. По време на същата тази власт бяха унищожени и
    разкопките, извършени от Димитър Цончев, на най-
    високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо че
    там бяха разкрити основите на една от най-древните
    християнски базилики, както и на част от храма на Аполон Кендрисийски. Тогавашната власт заля археологията
    с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приклю-
    чи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът
    праисторик Петър Детев подробно проучваше като едно от
    най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един
    от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев.
    От години една от базите на Археологическия музей, на-
    мираща се на Брезовско шосе (Плоска могила: Ясъ тепе
    II; една от филите на Пловдив), бе оставена разбита и без
    контрол, от което се облагодетелстваха най-различни хора,
    като по този начин завинаги се изгубиха следите на много
    от артефактите, които уж се съхраняваха там.
    Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипу-
    каус, намираща се на ул. „Георги Тертер“ № 1.
    Най-древната синагога, открита на територията на
    България, и най-голяма за своето време бе проучена като
    археологически обект също в Пловдив. Освен основите
    при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес
    този древен духовен център също е в небитието, защото е
    цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на
    бул. „Княгиня Мария Луиза“, срещу църквата „Света Пет-
    ка Нова“, където се намираше обектът, сега има само бу-
    рени и филизи, както и фургони на „Чистотата“.
    Наскоро бе разбито друго светилище в резерват „Ста-
    ринен Пловдив“, което се намираше в южната част на ул.
    „П. Р. Славейков“. Изследователската група на ИЗ „КО-
    РЕНИ“, към която имам честта да принадлежа, описа и
    филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уни-
    кална изработка бе премахната от пловдивската история.
    Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в гор-
    ния край на която имаше възрожденска постройка. На из-
    точната скална част, по наклона ясно си личеше релефно
    изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и
    уши. Под лицето върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за
    плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от
    времето бои – предимно червена, охра и черна.
    Освен това в основата на скалата имаше праистори-
    ческа идеограма за отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха
    маркирани стъпала от символичната връзка между свето-
    вете. ИЗ „КОРЕНИ“, използвайки старинен ритуал, даде на
    този култов център названието „ЛИЦЕТО НА БЕНДИ-
    ДА“. Предполагахме, че под основите на къщата съоръже-
    нието продължава, но старата постройка бе съборена. Кул-
    товият център бе унищожен, за да се изгради на това място
    някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло срав-
    нение с друга държава. „ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА“ има
    пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен ви-
    кингският бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в
    Музея на изкуствата в Орхус – Дания. Унищожаването на
    последните отбелязани обекти бе по времето, когато ди-
    ректор на АМ – Пловдив, бе Костадин Кисьов.
    На милостта на времето са поставени източната пор-
    та с останките от антична римска болница в нейния ре-
    гион, гробницата в квартал „Филипово“, останки от
    антични римски пещи в северозападния край на цар-
    Симеоновата градина.
    Унищожени са скали от източната страна на Трихъл-
    мието със съответните непроучени праисторически зна-
    ци и релефи по тях.
    Последните отбелязани деяния са по време, когато
    директор на АМ – Пловдив, бе К. Кисьов.
    Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла
    да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла
    конференция, с последния важен факт, който си набеля-
    захме също като изключително ценен, ще се ориентираме
    към приключване.
    По сведения на Анна Комнина в източната част на
    заличеното против нормативните актове Марково тепе е
    имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от
    този най-малък пловдивски хълм и статуята на Херакъл,
    намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни
    помества и Апостолидис, както може би вече се досещате,
    според названието на доклада са унищожени.

    ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
    Акимушкин, И. По пътеките на легендите. С., 1991.
    Андреев, Ю. В. Ранние формы урбанизации. ВДИ, 1987.
    Апостолидис, К. Историята на град Филипопол от най-
    дълбока древност до наши дни. Атина, 1959.
    Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите.
    С., 1991.
    Божков, Хр. и В. Пейков. Монети и монетосечене през
    вековете. С., 1995.
    Бъчваров, К. Неолитни погребални обреди. С., 1993.
    Величков, Ст. Българите са най-старите поселници на
    Балканския полуостров. С., 1943.
    Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.
    Георгиев, Г. Ил. и Н. А. Мериерт. Раскопки многос-
    лойного поселения у села Езеро близ г. Нова Загора в 1963 году.
    – ИАИ, XXVIII, 1965.
    Даскалов, Д. Българите – потомци на царствените скити и
    сармати. С., 1913.
    Добруски, В. Няколко историческо-археологически бе-
    лежки. БАН. Книга III. 1914.
    Домарадски, М. Трако-гръцки търговски отношения. Т.
    I., септември, 1995.
    Драганов, Д. Монетите на македонските царе. Част I. От
    Александър I до Александър Велики. Ямбол, 2000.
    Ейду, Анри-Пол. Истини и загадки на археологията. С.,
    1976.
    Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи от
    каменния век до Елевсинските мистерии. С., 1997.
    Заимов, С. Миналото. Пловдив, 1899.
    Захариева, Л. Мегалитни архитектурни паметници в Бъл-
    гария и в други страни. С., 1999.
    Казанджиев, Б. Мавзолеят в Халикарнас. – Спектър,
    1973.
    Ковачев, Й. Принос към историческата карта на Бълга-
    рия. С., 1927.
    Лозанова-Станчева, В. Миторитуалният комплекс на
    тракийските котитии. С., 1993.
    Массон, В. М. Проблема древнего города и археологичес-
    кие памятники Северной Бактрии. – Древняя Бактрия. Ленинг-
    рад, 1974.
    Массон, В. М. Первые города (К проблеме формирования
    городов в среде раннеземледельческих кульгур). – Новейшие
    открития советских археологов. Киев, 1975.
    Массон, В. М. Формирование раннеклассового общества
    и вопросы типологии древних цивилизаций. – Древний Восток и
    античный мир. М., 1980.
    Массон, В. М. Алтын-тепе. – В: Труды ЮТАКЭ. Т. XVIII.
    Ленинград, 1981.
    Массон, В. M. От возникновения земледелия до сложения
    раннеклассового общества. – В: Доклады сообщения археологов
    СССР на VII международном конгрессе доисториков и протоис-
    ториков. М., 1966.
    Массон, В. М. Неолит Южной Турции. – В: Археология
    Старого и Нового света. М., 1966.
    Массон, В. М. Экономика и социальный строй древних
    обществ. Ленинград, 1976.
    Мелерш, Х. Минойският Крит. С., 1978.
    Мерперт, Н. Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в
    раннем бронзовом веке. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2,
    1966.
    Мерперт, Н. Я. Древнейшие каменные крепости Болга-
    рии. – В: Новое в археологии. М., 1972.
    Мерперт, Н. Я. Первий год работ советско-болгарской
    зкспедиции. – КСИА АНСССР. 93, 1963.
    Мерперт, Н. Я. Археологические исследовапия в Южной
    Болгарии в 1963 г. – КСИА АНСССР. 100, 1965.
    Минков, В., Г. Ил. Георгиев, Вл. Георгиев. Надписът
    върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в
    Европа. – Археология, кн. 1, 1969.
    Миков, В. Принос към предисторическата култура у нас.
    ИБАИ, V, 1929.
    Мушмовъ, Н. Монетитh и печатитh на българскитh царе.
    С., 1924.
    Неделчев, Н. Thracia libera. Велико Търново, 1996.
    Николов, Б. и Вл. Георгиев. Наченки на писменост през
    халколитната епоха в нашите земи. – Археология, 1970.
    Першиц, Л. И., А. Л. Монгайт, В. П. Алексеев. История
    первобытного общества. М., 1968.
    Пhевъ, В. Градъ Пловдивъ – минало и настояще. Част I.
    Пловдивъ въ миналото. Пловдивъ, 1941.
    Попов, Д. Богът с много имена. С., 1995.
    Попов, Д. Залмоксис – религия и общество на траките. С.,
    1989.
    Попов, Р. Разкопки в пещерата Моровица. – Във: ИБАД,
    т. III, св. II, 1913.
    Саваренская, Т. Ф. История градостроительного изкус-
    ства. М., 1984.
    Спиридонов, Т. Тракийският етнос – проблеми на фор-
    мирането и развитието. С., 1991.
    Стойчев, Т. Археоастрономия. С., 1998.
    Титов, В. С. Неолит Греции. М., 1969.
    Титов, В. С. Древнейшие земледельцы в Европе. – В: Ар-
    хеология Старого и Нового света. М., 1966.
    Фол, А. Политика и култура в Древна Тракия. С., 1990.
    Фол, А. Тракия и Балканите през ранноелинистическата
    епоха. С., 1975.
    Фол, А. Тракийският Дионис. Книга първа. Загрей. С.,
    1991.
    Фол, А. Тракийският Дионис. Книга втора. Сабазий. С.,
    1994.
    Фол, А. Тракийската култура – казано и премълчано. С.,
    1995.
    Фол, А. и Т. Спиридонов. Историческа география на тра-
    кийските племена до III век пр.н.е. БАН, 1983.
    Христов, Ст. Храмът на бога Дионис – голямата загадка
    на Родопите. – Спектър, 1973.
    Чайлд, В. Г. Древнейший Восток в свете новых раскопок.
    М., 1956.
    Чиликов, Д. Миниенциклопедия. Навлизане в тайните.
    Пловдив, 1994.
    Чиликов, Д. Балкански мистерии. Пловдив, 1994.
    Шкорпил, К. и Х. Паметници. Разработване на кремъка в
    предисторическо време. БИД. Книга VII. 1892.
    Шкорпил, К. и Х. Черноморското крайбрежие и съседни-
    те подбалкански страни в Южна България. БАН. Книга III (про-
    дължава в Книга IV). 1914.
    СБОРНИЦИ
    Вестник древней истории. Т. 1; 2; 3; 4. Москва, 1972.
    Годишник на Археологическия музей – Пловдив. Кн. IX.
    Сборник в чест на 100-годишнината от рождението на Димитър
    Цончев. Пловдив, 1999.
    Годишник на Народния археологически музей – Пловдив.
    Книга I. С., 1948.
    Годишник на Народния археологически музей – Пловдив.
    Книга II. Археологически вести. С., 1950.
    Известия на музеите в Северозападна България. Том 21.
    Враца, 1993.
    Известия на музеите от Южна България. Том 1. Пловдив,
    1975.
    Известия на музеите от Южна България. Том 2. Пловдив,
    1976.
    Известия на музеите от Южна България. Том 3. Пловдив,
    1977.
    Известия на музеите от Южна България. Том 5. Пловдив,
    1979.
    Известия на музеите от Южна България. Том 7. Пловдив,
    1981.
    Известия на музеите от Южна България. Том 12. Пловдив,
    1986.
    Известия на музеите от Южна България. Том 15. Пловдив,
    1989.
    Непресъхващи извори. Документи и материали из истори-
    ята на Пловдив и Пловдивско. Пловдив, 1975.
    От Египта до Китая. Москва, 1998.
    Проблеми на древната обща история и култура. С., 1995.
    Първи конгрес на Българското историческо дружество.
    27–30 януари 1970 година. Том първи. С., 1972.
    Сп. Тракия, бр. 3, Пловдив, 1976.
    XXXIV национална конференция по археология. Археоло-
    гически открития и разкопки през 1988 г. Кърджали, 1989.
    XXX национална конференция по археология. Археологи-
    чески открития и разкопки през 1984 година. Сливен, 1985.
    НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ПЕТЪР ДЕТЕВ
    Преглед на праисторическите проучвания по северните
    склонове на Родопите.
    Разкопки на Небеттепе в Пловдив през 1969 г.
    Опит за различаване на неолитните брадви от длетата,
    теслите, мотиките и палешниците.
    Разкопки на Небеттепе в Пловдив.
    Праисторически накити в Пловдивския народен археоло-
    гически музей.
    Материали за праисторията на Тракия.
    Характерни черти на глинените съдове от бронзовата епо-
    ха.
    Энеолитические модели мебели из Болгарии.
    Каменни боздугани.
    Селищна могила Разкопаница. Отпечатък от известията на
    Археологическия институт. XVII. 1950.
    Разкопки на селищна могила Яса тепе в Пловдив през
    1959 г.
    Материали за праисторията на Пловдив.
    Massues de Pierre.
    Olityczne modele mebeli z Bulgari.
    Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984. 1.
    Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984. 2.
    Archeologicke rozhledy, Praha, XXXIX – 1987. 4.
    Childе, V. G. Тhе urban revolution. – Тown Рlanning Review.
    Vol. XXI. 1950.
    Pulpudewa. Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la
    culture thrace. 2. Plovdiv, 4–19 octobre 1976. Sofia, 1978 г.
  •   Тази тема е изключително благодатна от гледна точка
    на множеството културни пластове, разкрити по земите ни,
    които в повече от случаите са като еталон за времето си.
    Безспорно досега се разглежда предимно вариантът уни-
    щожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обър-
    нем внимание на заличаването на разкритите древности
    под безразличното отношение на държавата, общините и
    археологическите музеи.
    Идеята да погледнем и върху този начин на унищоже-
    ние на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкор-
    пил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, присти-
    гайки у нас, той споделя: „Изпратен съм с мисия в Бълга-
    рия, подобна на тази, с каквато бе натоварен английс-
    кият археолог Едуард Търнерели при изучаването на
    Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските
    Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Бъл-
    гари не са потомци на Аспаруховата ордица…“.
    Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия
    с цел да се унищожава българската памет: „Не е вярно
    твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-
    видна строителна дейност. Руснаците, които методично
    са унищожавали българските паметници, имали са за
    цел паметниците на царете от християнските времена
    да унищожат, а да оставят само тези от езическите…“.
    Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният
    византолог Успенски, изпратен от руския император да
    извършва археологически проучвания в България, забраня-
    ва на чеха, както и на преславския археолог Йордан Госпо-
    динов да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според
    руския „учен“ цар-Симеоновият Златен век бил мъртворо-
    дена цивилизация и при едни разкопки в този район няма-
    ло какво да се открие. Може би по същите причини са би-
    ли разрушени и паметниците във Волго-Камска България,
    Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.
    С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се
    спрем предимно на въпроса за унищожаването на непрено-
    сими паметници. И докато от варианта, с който започнахме
    като свързан най-вече с иманярите, можем да възприемем
    възгледа за преразпределение и на древното ни богатство,
    то в случаите, когато се унищожават археологически па-
    метници, които не могат да попаднат в частни колекции, се
    разкрива една страшна тенденция. Примерите за тези без-
    образия са прекалено много, затова ще се спрем само на
    най-фрапиращите, и то от град Пловдив.
    Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в ця-
    лост крепост Евмолпия, разположена на Небеттепе от
    Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки,
    извършени през втората половина на XX век, от нея са раз-
    крити следните съоръжения:
    1) Крепостни стени, тип циклопски градеж, датирани
    отпреди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че
    според античните автори циклопите са тракийско племе,
    откъдето стигаме до извода за приемственост в строител-
    ната култура между местните траки и споменатото им
    родствено племе. По-голямата част от стените са запазени,
    независимо че част от тях са залети с бетон.
    2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е
    открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изпи-
    сан в две окръжности.
    3) Разкрит е храмът в култовия център и култовият
    олтар от него. Последният е имал формата на четиристенна
    пресечена пирамида със съответните знаци, символизира-
    щи царските регалии (днес е напълно унищожен).
    4) Стълбището, което от подножието на тепето дос-
    тига до северната му порта, е изпълнявало двояка функция.
    От една страна, чрез него се осъществява идеята за връзка-
    та между подземния свят с божеството, отъждествявано с
    храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат
    до реката. Водите щ имали и стопански функции. През този
    период Марица е била плавателна. (Стълбищата са почти
    запазени единствено поради факта, че са издялани в скали-
    те и е нямало как да бъдат взривени.)
    5) Разкрити са множество цилиндрични и конусо-
    видни ями за ритуални цели.
    6) Вградени стълбища.
    7) Улици с каменна настилка и канали под тях.
    Всичко отбелязано от тези археологически разкопки
    в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са зали-
    чени. Документацията за находките е напълно унищожена,
    а самите находки – изхвърлени. Някои от тях са описаните
    от Климент Александрийски предмети, поставяни в
    ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посве-
    щаването в орфически ритуал. Между тях са колелото,
    пумпалът, човешките фигури с подвижни крайници, спи-
    ралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид
    глинени плочки, въз основа на които по-късно питаго-
    рейците създават стройната си философска система. Чо-
    вешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани трой-
    ки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички – точни
    аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци.
    Когато се е случило това деяние, директор на Архео-
    логическия музей – Пловдив, бе Костадин Кисьов.
    Другият обект, който ще обсъдим в доклада, е ан-
    тичната базилика, която бе разкрита на няколко метра
    южно от фасадата на католическата катедрала „Св. Людо-
    вик“. До нея, когато се трасираше пътят през античния фо-
    рум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20-
    метрова монолитна колона, която бе с обиколка около 3
    метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична
    мисловност, при която отличителна черта в строителството
    е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сегментарността. Два крана не успяха да
    повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и
    тя бе асфалтирана под пътя.
    Самата базилика – една от най-ранните в Европа,
    дълго време бе оставена след възстановката на мозайката щ
    под метална защитна конструкция. От преддверието на
    западната щ порта не бе прибран дори откритият цял ске-
    лет, който най-вероятно е бил на знатен владика от антич-
    ността. След като преди няколко години конструкцията
    рухна, и мозайката, и скелетът беше захвърлен на боклука.
    Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ – Плов-
    див, по това време бе Костадин Кисьов.
    Така стигаме до едно от най-обемните като мащаб и
    ценност на археологическите разкопки заличително дело в
    пловдивската история. Започваме разглеждането му със
    „СТАНОВИЩЕ
    на Бистра Колева – археолог – праисторик при
    Археологически музей – Пловдив
    ОТНОСНО: Археологическото изследване на
    скалния масив на обект „Княз Церетелев“ 11, на тери-
    торията на Архитектурно-исторически резерват „Ста-
    ринен Пловдив“
    По устно искане на Жени Танкова – археолог при
    Археологическия музей – Пловдив, ръководител на спаси-
    телен обект „Княз Церетелев“, започнах почистване на
    скалния масив от вътрешната страна (западно) на кьсноан-
    тичната крепостна стена. Преди започване на изследването
    собственикът с машина е отнел културния пласт до слой с
    червено-кафяв цвят (обявен за изветряла скала). Скалният
    масив, за да се подготви за взривяване, допълнително е
    почистен на ръка. Именно след това почистване Жени
    Танкова установява присъствието на различни изсичания,
    което стана причина за намесата на праисторик.
    След почистване на скалата от запазения на места
    слой с червено-кафяв цвят и от масата, получена при про-
    биване на дупките за взрив, се установи следното:
    В южния сектор се откри кладенец с дълбочина око-
    ло 3 метра. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни
    блока е бил затворен. В пространството източно от него се
    почистиха скални изсичания с конусовидно сечение, раз-
    положени в кръг и свързани с улеи.
    Непосредствено до крепостната стена се откриха две
    изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго
    и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното ли-
    чаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване
    по западната и южната страна са разположени с правоъ-
    гълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението
    на едно от тях (със смолисточерен цвят) се откри монета от
    Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи,
    които ги свързват с ямите, разположени източно от кладе-
    неца.
    В северния сектор се разчистиха 4 антропоморфни,
    пластично моделирани фигури с дължина от 1,5 до 2,5
    метра, разположени радиално спрямо център, който остана
    неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с
    иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото
    пространство под тях е оформено на големи правоъгълни
    полета, които преминават под късноантичната крепостна
    стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни
    изображения – силно схематизирани антропоморфни фи-
    гури, триъгълници, знакът „вулва“, кръгове.
    Отделни изсичания намират пълни аналогии с елемен-
    ти от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията
    в Горталово (публикувани от В. Миков и М. Цончева) и та-
    кива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил. пр. Хр.
    Археологическите наблюдения, предварителните ре-
    зултати от формално – типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме
    попаднали на малък сектор от скално светилище, функцио-
    нирало през праисторическите епохи до самия край на I
    хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка са от
    керамиката, характерна за Римската епоха в Тракия, откри-
    та в пласта с жълто-кафяв цвят, с който бяха засипани скал-
    ните изсичания върху целия масив, останките от розов хо-
    росан върху големи сектори, монетата и късноантичната
    крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.
    Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Ти-
    беров, който построи на мястото огромен „палат“. По това
    време директор на АМ – Пловдив, бе Костадин Кисьов.
    Краткото описание на взривения култов център спо-
    ред двете археоложки и изследователите от нашето звено,
    единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете –
    охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за
    духовните възгледи и материалните умения на (прото-)
    траките отпреди близо 8000 години. Разгледан в кръга на
    другите праисторически светилища от района, този обект
    можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с
    която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото
    ни и издирени корените ни. Нехайството на общината и
    музея, които позволиха обектът да бъде унищожен, могат
    да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечест-
    вото, на българския народ и в частност на пловдивчаните.
    Помислете си какво би станало, ако някой взриви Стоун-
    хендж, унищожи статуите на Великденския остров или
    разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно
    престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но
    досега никой не е наказан за това.
    Тук ще продължим малко по-емоционално, защото,
    ако не се бяха случили предходните унищожителни дейст-
    вия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:
    Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ
    днес град?
    Знаете ли, че по време на Троянската война само
    един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти
    по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
    Знаете ли, че пловдивските спортни игри, известни
    като Кендрисийски, много години са били по-популярни от
    Олимпийските?
    Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите
    светилища, посветени на орфическия Аполон, една от пър-
    вите европейски синагоги и една от първите християнски
    базилики?
    Това е само една малка част от неоспоримите факти,
    свързани с древността и уникалността на града ни. За съ-
    жаление обаче информация за тези неща почти няма от
    къде да получите не само поради унищожаването на древ-
    ните паметници. Освен това някой системно се опитва да
    заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта
    за него. Като капак на всичко дойде натрапеният паметник
    на Филип II Македонски – „основател на Пловдив“. По
    този начин се изтрива голяма част от славната древна ис-
    тория на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа,
    която ще продължи да промива мозъците на идващите по-
    коления. А идеята щ е, че Градът на тепетата е създаден от
    този македонски владетел. Тя е прокарана през Възражда-
    нето ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да
    твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била
    населена с гърци.
    Пловдив не може да бъде основан от Филип II Маке-
    донски през 342–341 г. пр.н.е. (както и през която и да е
    друга година от живота му) като полис от гръцки тип по
    няколко много елементарни причини:
    Първо. За една година в положение на война е било
    трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се нап-
    рави цял град.
    Второ. Всички автори от времето на Филип, а и след
    него, са единодушни, че той не е възприел древноелинска-
    та култура. По тази причина е наричан „варварин“ именно
    от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса:
    Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще
    съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за
    нея?
    Трето. Досега не е открита нумизматика, чрез която
    Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за
    евентуалното си завладяване на Пулпудева.
    Четвърто. Липсват епиграфски паметници, които да
    потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал
    в града ни.
    И пето, но не най-маловажно. Историята все още е ин-
    тердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения
    от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от
    шестхилядолетния тракийски пласт е положен направо рим-
    ският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбе-
    лежим, че учените от БАН също са забелязали тази „малка
    подробност“. Как да си обясним факта, че, ако Филип II е
    основал Пулпудева или по-старата Евмолпиа, той не е съг-
    радил нищо дори и в далечните околности на града ни?
    Относно древните автори като Тацит, Плиний Стари,
    Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посо-
    чим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и
    не са познавали от лични наблюдения действията му.
    Искаме да обърнем внимание на факта, че на споме-
    натите антични автори не се гледа с необходимата критич-
    ност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Ами-
    ан Марцелин, ще се убеди колко категоричен е изказът им.
    Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени
    във верността на фактите, които предлагат.
    В друга плоскост е сведението на Дексип:
    „Градът Филипопол се намира на границата меж-
    ду земите на траките и македоните и лежи на река Хе-
    бър (дн. Марица). Казват, че негов основател бил Фи-
    лип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и гра-
    дът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям
    град и го обсадили…“
    Анализирайки текста, веднага можем да посочим
    най-отличаващите го особености:
    Първо. За основателя на града Дексип започва с не-
    сигурното „КАЗВАТ“. Оттук следва, че той не е убеден в
    това и не иска да се ангажира с подобен факт.
    Второ. Той категорично отбелязва „най-стария и най-
    големия град“. Тази категоричност е поднесена дори като
    възхищение. Независимо че глаголите в текста са в минало
    време, те само ни показват, че авторът уважава точността,
    защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е
    бил свидетел. Категоричността му от своя страна отхвърля
    като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как
    би могъл най-старият град да е създаден само преди някак-
    ви си седем века от времето на Дексип?
    И защото много хора все още не са добре запознати с
    някои световни класификации, дадени на града ни, ще от-
    бележим един факт, който трябва да се знае от всеки плов-
    дивчанин: ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-
    старите градове, запазили местата си.
    Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари,
    ще обърнем внимание на една друга наука, която разглеж-
    да варианта „УПОДОБЯВАНЕ“.
    Терминът „Филипопол“ се отбелязва за първи път
    след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197 г.
    пр.н.е.) в труд на Полибий (живял между 201 и 120 г.
    пр.н.е.). Той не споменава кой Филип е назован. Но твори-
    лият три века след Полибий Тацит, тъй като се позовава на
    него, поставя по-известния Филип II за владетел, който
    според последния автор е дал името си на Пулпудева. Това
    уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упо-
    мене за кой точно Филип говори. За него е било немисли-
    мо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поста-
    вил името си на града. Това е било всеизвестно на всички
    от това поколение.
    Почти същото уподобяване се забелязва и при Пли-
    ний Стари, който дори погрешно поставя прозвището По-
    неропол на Пулпудева вместо на Кабиле.
    Тук отново трябва да насочим вниманието към друга
    наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените
    от БАН: „Вероятността Пулпудева да е тракийският превод
    на Филипополис не е изключена така, както и Филипопо-
    лис да е старогръцкият превод на Пулпудева“.
    В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорош-
    ният превод на Пулпудева бе „Град около реки или бла-
    то“. Вече се разглежда и вероятността преводът да означа-
    ва „Градът на кварталите (=фили)“.
    Относно популяризирането на древната пловдивска
    история са нужни и сведения на автори като Демостен,
    Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други.
    Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го
    градили дори по времето на римските гарнизони. Траките
    са останали наши предци така, както и древните българи.
    От по-късни автори се разбира, че названието Фили-
    пополис е добило гражданственост и се е използвало пре-
    димно от чужденци едва след римския император Филип
    Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и
    го утвърждава като официална религия в най-стария и най-
    голям град в света.
    Към сведенията, предложени дотук, ще представим и
    един важен извод на археолозите. Първият от симпозиуми-
    те, които признават разкопките (вече унищожени) в града
    Евмолпия, провеждани между 1975 и 1985 г., е Баденският.
    В него участват най-добрите европейски специалисти в
    областта на древните гадове. Когато той се провежда в Бу-
    дапеща, едно от заседанията му е преместено в Пловдив.
    На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните
    градове от източносредиземноморски тип. Там вече се съ-
    общава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите
    от него Троя и Микена.
    Десет години по-късно Институтът по тракология
    при БАН с тогавашен директор – покойният вече – проф.
    Александър Фол, вземайки под внимание важността на
    същите разкопки, провежда Международния симпозиум
    „Филипополски седмици на тракийската история и култу-
    ра“ с тема „Появата на ранните градове и древнотракийс-
    кия град Евмолпия върху Трихълмието“.
    След посочената безпочвеност на твърдението, че
    Филип II Македонски е основателят на Пловдив, на специ-
    алистите в научните среди, поддържащи поднесената теза,
    започнахме да задаваме въпроса: Умишлено ли бе манипу-
    лирано общественото мнение, като се поднесоха фактите
    само от гледната точка на учените, застъпващи идеята, че
    Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?
    Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка
    за създаването на Пловдив като град е изключително ценна
    за историографията. Но при това ни виждане остава открит
    другият въпрос: Защо бе монтиран „паметникът“? Не ни се
    ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото по-
    пулярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е
    все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който
    също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е
    крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да поддържат възгледа, че до времето на Фи-
    лип II Пловдив не е бил град, защото е представлявал съв-
    купност от царски резиденции, тук е мястото да поместим
    и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим
    обобщения възглед на изключително добрите специалисти
    в тази област В. Масон и В. В. Андреев. Различен при тези
    учени е само словоредът, но не и фактологията:
    „Град е ‘селище с население поне около 5 хиляди
    души, масивни архитектурни градежи като крепостни сте-
    ни, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в ска-
    лите култови ями, изсечени и градени каменни стълби,
    храмове, аристократични дворци, обособени квартали’.
    Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали
    се впоследствие във фили, е притежавало тези изисквания.
    Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада(=Родопида), и за
    Кендрисос, и за Орфида, и за Каменица, и за Пулпудева и
    за всички останали.
    За да се види по-добре вредността от този монумент,
    ще насочим вниманието върху част от други унищожени
    древни обекти на града ни. Така ще видите как година след
    година се орязва древността на Пловдив, като се прибли-
    жава систематично неговото начало до времето на Филип
    II (едва IV в. пр. Хр.).
  •   ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА РАЗРУХА
  •   В края на 2004 г. Бог опази пловдивчани и част от посетителите на града, но не и голяма част от разкопките на Римския форум, които бяха разрушени от масивни бетонни фундаменти.Един вестник най-лаически се изцепи „Урочасаха форума”. Друг констатира само първото ми изречение, плюс факта, че със свлеклата се земна маса изпопадали павилионите за гевреци и вестници. Късмет било, че валяло обилно дъжд, който принудил хората да си тръгнат час по-рано, а туристите да избягват една от най-посещаваните зони на града.
    Странно, но от подобни писания никога не мога да извлека къде се е съхранила есенцията на дората новина (където помкестваха новината)! Уж няма жертви, а чрез заличената археология е заличена паметта на хиляди траки – пловдивчани, които са съзиждали този град, за да оставят костите си в него. Град, който дори през Османското владичество не загубил блясъка си и откъси от книги на много пътешественици и мисионери го показват.Ще цитирам само двама от тях:
    Волф Андреас фон Щайнах в „Бележки за едно пътуване на младини” от 1583г., отбелязва:”Градът...голям е колкото Виена.”
    Адам Вернер фон Крайлсхам в „Едно съвсем ново описание на пътуване от Прага до Константинопол” пък посочва:” Филипопол...е...доста голям, колкото град Ньордлинген в Светата империя (намира се в Бавария.”
    Но да започнем по темата според заглавието, защото колкото да се пише за красотите и древността на този наш град, то със сигурност ще се изпусне много.
    За някои може да изглежда странно, но част от унищожаването на археологическия паметник бе подготвено още през 2000-та година, когато от местния бяха уволнени всички 20 археолози.
    През 2003г., когато кметът на града Иван Чомаков предостави археологическия терен на фирма „Младост – Алфа” ЕООД, за да строи гаражи и да „качи” древността на третия етаж на бъдещата сграда за експониране, се вижда, че градоначалнкът престъпва закона.
    Съдържанието на писмо, което Чомаков, изпраща няколко месеца по-късно до Областния управител, показва, че той е знаел че теренът е Държавана собственост и въпреки това го актува като общинска.
    Оттук нататък започва пътя към Апокалпсиса. На обека не присъства археолог, а както се вижда от действията на работниците, никой от тях не разбира нито от инжинерна, нито от архитектурна дейност. При археологическите разкопки се получава значителен земен откос от пет метра. Необходимо е да се поставят защитни съоръжения срещу вертикалния землен натиск, които може да са от талпи или ферми. Поради икономия, поради що ли...това не се случва.Извършва се обаче антилогичното действие, което приближава нещата до фаталния им край. Бетонни ограждения, тежащи токоло 300кг. Едното, вместо да се поставят в осноите на земния откос и да го неутализират частично или напълно (в зависимост от изчисленията и начина, по който биха били положени),са положени отгоре, на самия ръб. По този начин увеличават фактически земния натиск. След обилния валеж и подгизналата пръст, земните пластове стават лабилни и довеждат до сгромолясване на бетон, пвилиони и електрически стълбове върху археология на няколко хилядолетия, част от която е разрушена.
    Преди време писах как се унищожават умишлено древни паметници, завещан от предците ни.
    С тази информация пиша за друг древн паметник, който знаехме, че ще бъде оставен да се разруши било от падащ бетон, било от метеоритооооооооооооооооооооооооооооооо, било от бадаща зведа (каквто, няма). Чрез какво бе без значение. ВаЧното бе да се разчисти терена, защото бе необходим на „Младост – Алфа” ЕООД (чийсто собственик е човек отговарящ за археологията в града), за да си построи многоетажни гаражи.
    По подоен начин, скоро в Грдската градина на Пловдив, ще изчезнат Среднове ковните пещи, където се подготвяла основно керамиката на града и тогава...Какво ли чудо за лични удоволствия ще израстне върху тяхната забрава? Това не мога още да позная, но мога да ви кажа – Пловдив изгуби много от самобитността си само за няколко години, а с него загуби както и България, така и паметта на човечеството.
    Ще ни прости ли някой?
  •   Todor Panayotov Благодаря ти, Коце! :)
    Нямаш представа колко много даде на града ни с този доклад!
    Бог да пази България... от нас самите!



Тагове:   археология,   Каменов,


Гласувай:
4


Вълнообразно


1. анонимен - ОТВОРЕНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ
23.01.2011 19:17
Познавам автора и очаквам с нетърпение сегашния му труд, разглеждащ възгледа на траките за Вселената и отворения херметизъм, който Константин се опитва да обясни на днешните рационално мислещи хора.
Успех и дано има повече подобни изследвания.
Иван Николов
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5043354
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031