Нов прочит на „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"

Паисий е бил неук?!?!?!
„На 23-годишна възраст, в 1745 г. той отишъл в Хилендарския манастир, гдето брат му Лаврентий, 20 години по-стар от него, бил игумен; подир това се преместил в Зографския манастир. А Светогорските (Атонските) манастири в него време са били пак център на религиозен и просветен живот за южните славяни, както са били преди турското владичество. В XVIII в. просветният живот в тези манастири достигнал до такъв подем, че гръцкият монах Евгений Вулгарис, погърчен българин, с висше философско образование от Запад, отворил в 1753 г. в Светогорския манастир Ватопеди академия, за която мислел да повика професори от Германия, които да четат лекции по философия. Наистина, тази академия съществувала до 1758 г., но самото нейно отваряне ни показва достатъчно каква е била духовната атмосфера в поменатите манастири. Освен това, в тях се пазели съчинения на стари писатели, също тъй и съчинения на писатели от по-ново време, напр. на руски писатели от XVI и XVII векове. Подирните съчинения съдържали вече и светски елементи, а това свидетелствува за отпадъка на традицията да се пишат книги само с църковни и религиозни теми. При това светогорските монаси преписвали стари книги, съставяли и нови и разпространявали едните и другите вън от манастирите. В тези манастири са идвали просветени чужденци (сърби, руси и др.), духовни и светски лица, и тяхното посещение съдействувало да закрепват и да се разширяват духовните интереси на мастните монаси, а също тъй да се засилва светското направление на тяхната книжовна дейност. От друга страна, между атонските монаси, - българи, сърби, гърци и руси, - се пораждали съперничества и спорове, които минавали на национална почва, добивали национален характер. Например български и сръбски монаси спорели върху такива въпроси: чий е Хилендарският манастир? кой народ е по-славен?... Явно е, че тези манастири са станали и център на будно национално съзнание, на повишено патриотическо чувство.” /Никола Филипов „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”/.

ЗАБРАВЕНИЯТ ПАИСИЙ

/Димитър Маринов „История на Българската литература” Т.ІІ/

Повече за него: http://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Маринов
   „Ако беше отец Паисий принесъл такава или по-малка заслуга на друга народност, непременно до сега биха се написали цели томове за неговия живот, а в негова памет би се устроил часнтонаучен празник и въздигнат би му бил паметник. Но у нас той е забравен. А затова и ние като народ сме забравени. Младото поколение ще се покаже по-достойно, за да притежава такива велики мъже. Скоро е времето, когато за отец Паисий историята ще може да каже повече нещо.

   Големи и ожесточени дебати неочаквано за мен предизвика моят т.нар. „Нов прочит на „История славянобългарска” … Оказа се, че „модерният” днес въпрос, свързан с тази книжица,  съвсем не се отнася до съдържанието и до основната цел на монаха. А до заглавието…
Да – наистина в заглавието на една творба трябва да се търси основния акцент сред посланията на автора. Но то едва ли може да ги илюстрира, да подскаже адресата, целите, вълненията …
   В този смисъл – ясно е – екип от учени – нови и независими от чужди интереси, трябва да проучи Паисиевата „История” и разбира се да започне с изясняване на това – какво е оригиналното заглавие на произведението. /Такава идея засега е утопия, но все пак/.
И както обещах, в края на статията прилагам снимка на титулна страница на Паисиевата история. Така вече можем да коментираме и да изказваме предположения. Но ще повторя мнението си, поднесено сред коментарите на предишните два постинга – ние тук можем само да се взираме, но не и дадем категорично мнение – „славнобългарска” или „славенобългарска” е написал в заглавието на книжицата си Паисий…
   Като добавка мога да приложа и онова, което пише един от големите възрожденски интелектуалци Димитър Маринов в своята „История на българската литература”: „… безсмъртният наш отец Паисий бил готов със своя труд … под название:”ИсториЯ СлавЯно-българскаЯ…”.”/Т.II „Новият век” Д. Маринов/. В така предаденото заглавие „я” е изписано с малка носовка. Изводите може да си направи всеки, ангажирал мисленето си по открилия се дебат по статията.

От http://saradiva.blog.bg/profile.php

Ето линк към "История славянобългарска": 

http://209.85.129.132/search?q=cache:1OhCooo54F0J:scriptorium.hit.bg/istoria.pdf+%D0%9C%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%80&hl=bg&ct=clnk&cd=9&gl=bg

Последна промяна ( 01 юни 2010 )