Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2014 00:02 - Древнобългарските летописи „Джагфар тарихи“, Оренбург, 1994 г., издадени в София на руски език през 1998 г.(РЕЗЮМЕ И ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СБОРНИКА)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 19885 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 11.11.2016 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Следващата публикация тук през август месец:
"Български бойни действия на Балканите, преди основаването на българската държава".


image

Сайид Джафар -"главным зачинщиком и предводителем был башкирской их старшина Сеит, от которого и называется бунт сей Сеитовской (1681—1684 гг) ". Пётр Рычков. Топография Оренбургская.

Той е заповядал да се съберат оцелелите книги в един сборник, който получил и неговото име. Със задачата се заел неговият секретар Бахши Иман и я изпълнил успешно. Целта е била двояка, както се вижда и само година след отпечатването, избухнало въстанието.
В началото на 1682 г. в района на река Ик станало голямо сражение с правителствените войски. Въстаниците претърпели поражение а Сеид Джагфар бил ранен. От това време нататък неговата съдба е неизвестна.




image

Източнa Европa - Прaродинa нa древнобългaрските племенa

РЕЗЮМЕ

Светът за българите
Според “Джагфар Тарихъ” – сборник с най-старите български летописи – българите са създали във Волго уралието първата световна държава Идел през 15 000г. пр. Хр.  Тя била конфедерация от седем огузки (Алтайски) и северо-ирански ( арийски) племена, като подчинили цялата територия на Великия или Стар Туран, в която се говорело на няколко арийски и алтайски диалекта. Държавата била оглавена от цар (Кан, Шам, Джам, Сам ), който бил от рода Аудан Газан (Дуло ). Нейни наследници са Шумерска, Индийска, Критска, Микенска, Троянска, Етруска, Хунска, Дунавска, Киевска, Волжска, Хазарска, Унгарска държави... След утвърждаване на думата ИДЕЛ за название на държавата, етноним на иделците става БУЛГ, и той означава вълчи хора или черноглави , тъй като те почитали вълка, като пазител (тотем ) на иделците.
Част от българските племена преминала преди 12 хилядолетия от Волго-Уралието в Близкия изток и създали Шумерската държава. Една част от българите-шумери се вляла в състава на близко-източните си съседи, а друга живееща на територията в Мала Азия ( Яна Идел ) - Турция, станала основа на турската нация. Трета част се изселила обратно в района на Долното Поволжие(т.нар. сувари). Още от самото начало са били огузоезични, поради което огузкият език станал основен на тюркската езикова група българи в Мала Азия. Тези българи-тюрки са основа и на тюркската (турската ) нация, чието създаване някои несведущи хора отнасят до много по късни времена. Така, че езиците на тюркското население в Яна Идел-Анатолия, Турция и на тюрко-българите от Волго-Уралието (Булгара) не са просто близки, а представляват фактически един и същ по произход език “тюрки”, който във Волго-Уралието се нарича български тюрки (булгар тюрки) а в Турция - анатолийски тюрки.

image

В "Епична поема за Чулман" създадена през 154 г. пр. н.е. от българския цар на Джеремел Кубан Боян, се пее за това, че думата "булгар" в най-древната си форма "бугар" е станала етноним през 19 000 г. пр. н.е. При което станала етноним първо на част от траките (тракийците).
Ето я историческата истина( Фаргат Нурутдинов- историковед(источниковед), Татарстан) : българският народ е възникнал през 19 000 г. пр. н.е. именно на територията на Балканите, на територията на Дунавска България! И „бащарският език” – (днес езикът на Дунавска България), и „трьок българският език ” ("българският тюрки”) са възникнали в Дунавска България:  99 процента от всички балкански названия съдържат трьок-български думи или корени. Въобще трьок-българският език е много по-стар от бащарския език на дунавските българи, поради което трьок-българският език е оказал силно влияние върху бащарския език. 

Какво е това "бащар? - "Главният остров" (Певка при устието на Дунав и  Добруджа, която изглеждала като остров). Преди 17 000 години преди н.е. преди да се преселят във Велика България - Скития, част от траките  минали през Добруджа заради което волжките и донските българи ги нарекли "бащарци".
На чистия трьок-български език на волжките българи, говорят също така уйгурите и азербайджанците. 
Нека да бъде на всички известно, че истинското име на уйгурите е кашан булгар ("красив българин"), а на азербайджанците - каспи или хазби булгар ("прикаспийски българи"). 
Въобще названията веднага посочват какъв си. Например думата "бриг" ("фриг") означава, както и "тай" и "булгар". Така че, където се среща думата "бриг"("фриг"), там се говори за българи. Според данните от българските,  египетските и гръко-римските източници българският народ ("блгар бригъ", "балкартай") е най-древният народ в света, а неговата култура е станала основа на всички човешки култури.
Единственият човек, който е знаел всички основни световни езици (184 езика, без да се смятат диалектите).
Академик Н.Я. Мар (1864/5-1934) - за първи път открива, че древнобългарският език е бил баща на всички основни езици в света. 
Никой не се решава да опровергае тази истина. Всички по късни научни открития само потвърждават правотата на Aкад.Н.Я. Мар. Неговото велико откритие се превръща в основа на световното българоведение. "Българите са били навсякъде!" Разбира се, и династията на българските владетели Дуло се оказа най древната династия в света.

image

Один язди осемногия кон Слейпнир, Исландски ръкопис от ХVІІІ век, Датска кралска библиотека [Odin:, Sleipnir:].

Слейпнир (на нордически: бърз) в скандинавската митология е конят на Один. Слейпнир е с осем крака и може да тича по земята, небето и морето. Той е най-бързото животно (може би отстъпва само на козлите Тангиостър и Тангриснир, запрегнати в колесницата на Тор). С негова помощ Один бързо се явява във всяка една точка на деветте свята.

На върха на шапката на конника е поставен знакът на рода Дуло, който свидетелства, че конникът (владетелят) принадлежи към рода Дуло. На бута на коня е поставен същият знак, т.е. той принадлежи на конника от рода Дуло. Один държи „мълния” – сдвоен знак Т.11 (знак на рода Дуло) със специфичните за Один особености, изобразени в жезъла на Один (виж Илюстрация № 2). Изображението показва как по време на бой (преследване) българският воин (конник) и обученият боен кон са „наблюдавали” „преследващия” ги противник, т. е. обученият боен кон е вземал участие в боя.

(Алп Бури-Вълк(Сина Божий) и покровител на древните българи също имали навик да го изобразяват едноок.)

Това горното без текста в скобите е от изследванията на Васил Томов, който е ползвал всякакви източници, без сборника "Джагфар тарихи"...:
www.za-balgarite.com/3.5.16.Odin.html
 

Относно произхода на българите, съществуват няколко хипотези. 

Ще цитираме изказването на някои чужди историци-изследователи :   
Повечето чужди изследователи смятат българите за смесен народ, принадлежащ към Алтаиската (“тюркска” ) езикова група народи. 
В 1756 и 1768 г. Френският историк Дегин изказва за първи път становището, че Древните българи са били урало-алтайски народ.(J.Deguignes. Istorie, Paris, 1759. В 1771г.

Немският историк Шльоцер, а в 1774 г. Неговият колега Тунман също обявяват древните българи за урало-алтайски народ. (A.L.Schlozer. Algemeine Nordische Geschichte. Halle, 1774, 243-248; J.Thunman. Untersuchungen uber die Geschichte der ostlichen europeischen Volker. Teil I, Leipzig, 1774, s. 29-34 ) В 1797 г. Немският учен Енгел издига тезата, че не само древните, но дори и днешните българи са урало-алтайци по произход.( J.Chr. von Engel. Fortsetzung der Algemeinen Welthistorie der Neuer Zeiten. Halle, 1797, 251-293,299.) 

Димитър Съсълов счита древните българи за основен клон на азиатските хуни, наричани “хун ну или хунори”, а като праотечество на българите-хунори сочи Таримската котловина на северозапад от Китай. 
( Д.Съсълов, “ Пътя на България”- издадена за пръв път през 1937 г. В София, второто издание излиза през 2001 г.)

Скалния релеф “Мадарския конник”, край Шумен, е изсечен през VII век по времето на кан Аспарух. Първият надпис, които е написан на скалния релеф е бил на тюркски език с гръцки букви Освен него съществуват още два надписа на каменни колони, също на тюркски език. Българските племена, които довел Аспарух отсам Дунава са били хуно-българи, бурджани и ермийци, говорещи на булгар-тюркски език, дошли от земите на днешна Източна Европа( Стара Велика България и Поволжка България). Хунорите са били многоженци. Също като траките и другите племена от диаспората. Целта е била да се раждат повече деца, от чист обществен, родов и жизнен интерес.

image
За този забележителен български паметник Тук:
burdtzanski.blogspot.bg/2013/11/blog-post_3.html


Димитър Табаков в книгата “ХОРИЗОНТ НА ПОЗНАНИЯТА" Българите през вековете “ пише:

Масовите заселвания на Хуно-Българи в днешна България и цяла Добруджа преди идването на кан Исперих/Аспарух С ПРАВО МОЖЕМ ДА НАРЕЧЕМ „ХУНО-БЪЛГАРСКО МОРЕ” ОТ ЗАСЕЛНИЦИ.

За ПЪРВОТО заселване на Хуно-Българи в днешните Български земи съобщава летописецът Клаудиан от Александрия (поч. в 404г.). Той пише, че Римският претория префект (главнокомандващ) Руфин сключил съюз с „Хуни” и „Готи”. Условията на този съюз били Хуно-Българите и Готите да станат фоедерати на империята.

За ВТОРОТО заселване на Хуно-Българи на юг от река Дунав в днешната Северна България и цяла Добруджа, за което имаме писмени сведения от тази епоха, съобщава Йоан от Антиохия (VII век). В 393/4 година императорът на источната Римска империя Теодосий I (379, 395 гг.), както пише Йоан Антиохийски, събрал армия наемници от Мала Азия , от Готи от Европа и от „множеството хуни от Тракия с техните „филарси ”. От това съобщение става ясно, че „Хуните от Тракия” са били фоедерати за диоиеза Тракия.(за „фоедерати” виж стр.77/78) със свойте началници „филарси”.

image

Изобразен е българският цар Дингизих(син на Атила)! Пети век Булгария, Биармия(Сега Пермския краюй в Русия)
............
на руски:
(Булгарский царь Диггизих! V век Булгария, Биармия, сейчас Пермьский край)


Надписа:
Върху чашата с великолепен почерк и грамотно е гравиран или набит с хуно-български букви надпис. Тази система на писане се е употребявала още в раннохунския период при сечене антични хорезмийски монети, а по-късно в седми век при изработването на трите златни пръстена от съкровището на българския цар Кубрат, които са били оформени чрез използването на тази същата система.

Транслитерация: 
Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!

Превод:
Пази се от удара на краля(принца?) Дингизиха Мъдрия, пази се от Тангра в задгробния свят!


Тагир Булгари:
Текста е написан на хунски език. Сина на Атила, Дингизих е живял през втората половина на пети век, следователно надписа не се отнася към древнотюркския а към пратюркския, т.е. към хунския език, макар между тях "водороздел" да няма и това си е един и същ език.
...................
На русском:

На чаше великолепным почерком и грамотно выгравированная (или чеканенная) гунно-булгарскими буквами надпись. Указанная система письма употреблялась еще в раннегуннский период при чеканке античных хорезмийских монет, а позднее в VII в. печатки трех золотых перстней из сокровища царя булгар Кубрата были оформлены с использованием той же системы.

Транслитерация: 
Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!

Перевод:
Удара короля (королевича?) Диггизиха Мудрого остерегайся, берегись Тенгри загробного мира!


Tagir Bulgary
Текст написан на гуннском языке. Сын Аттилы Диггизих жил во второй половине V в., следовательно надпись относится не к древнетюркскому, а пратюркскому, т.е. гуннскому, языку, хотя между ними нет «водороздела» это один и тот же язык
...........................


За ТРЕТОТО по ред пак на Хуно-Българи в същите територии пише Созоман. В 408 г. Хуно - Българският монарх Йюлдин (Улдин) )395, 410 гг.) преминал Дунава в поход срещу Ромеите. Една голяма част от войските на Хуно-Българския монарх Йюлдин (Улдин) останали в Мизия и Мала Скития на юг от Дунава като фоедерати в граничните гарнизони. Техните многобройни родове се заселили в областите, където били установени тези гарнизони-станове. Това е било едно масово заселване на Хуно-Българи в днешна България и цяла Добруджа през 408-ма и следващите години.
 
..........................

Автора на блога:

ЗА ЧЕТВЪРТОТО И ПЕТОТО по ред заселване на българи пък пишат самите българи:
"При императора Анастасия/ управлявал Византия от 491 до 518 г./ наченаха българите да завземат тази земя/България/, като преминаха от Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 години",
и :
" При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно".
Това са Втората и Третата добавки към превода на Манасиевата хроника за цар Иван-Александър:

atil.blog.bg/history/2012/01/06/dobavkite-za-bylgarskata-istoriia-kym-prevoda-na-manasievata.878108

.....................................

За да не възникнат "сложни и противоречеви" въпроси трябва да уточним, че относно най-древното "коренно нaселение", става дума за именците(най-древните европеиди) - едните от основните предци нa древнобулгaрския суперетнос и че културите започват да възникват доста по-късно, към  4-5 хилядолетие пр.н.е. Най-напред на Балканите и на Кавказ а по-късно в Поволжието(2 хил. пр.н.е.), Близкия и Далечния изток. Египет и т.н.  Никоя от тях не е напълно самобитна и независима, в това число са и китайската и индийската... И причината вообще даже не са извънземните!

Линк към "Разселение на булгарите":
 
atil.blog.bg/history/2011/04/18/razselenie-na-bulgarite.731581


На български език е издаден само том 1, но от доста време не е в наличност. Там хронологически са публикувани оцелелите записки от книгите на средновековните български автори от Волжка България. От най-ранни исторически времена до края на 16-ти век.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Джагфар тарихы - Том 1 (номера страниц в издании Оренбург 1993 г.)
 

Несколько слов о своде 5

ГАЗИ-БАРАДЖ ТАРИХЫ ЛЕТОПИСЬ ГАЗИ-БАРАДЖА

Глава 1. Древнейшая история булгар 7
Глава 2. Идель в правление хонских царей 13
Глава 3. Время булгарских балтаваров 14
Глава 4. Правление кара-булгарских беков 21
Глава 5: Город Болгар становится столицей Булгара 34

Глава 6. Царствование Бат-Угыра 43
Глава 7. Начало правления Алмыша 48
Глава 8. Прибытие Великого посольства 57
Глава 9. О кончине Салахби и о его потомках 62
Глава 10. Отъезд великого посла 65

Глава 11. О Хорыс-юлы и о разбоях, случавшихся на этом пути 70
Глава 12. О кончине кана Алмыша Джафара и о правлении его сыновей 73
Глава 13. Царствование кана Мохаммеда 82
Глава 14. Время Талиба Мумина 94
Глава 15. Царствование Тимара 102

Глава 16. Правление царей Масгута, Ибрагима, Балука и Азгара 107
Глава 17. Война между Ахадом и Адамом и правление Адама 113
Глава 18. Булгар в правление Колына и Анбала 121
Глава 19. Царствование Отяка 131
Глава 20. Булгар под властью Габдуллы Чельбира 135

Глава 21. Последний поход Чельбира и правление Мир-Гази 163
Глава 22. Первое царствование Алтынбека 166
Глава 23. Правление Гази-Бараджа 168
Глава 24. Второе царствование Алтынбека 170
Глава 25. Гази-Барадж вновь становится эмиром Булгара 175

ЖИЗНЕОПИСАНИЕ ГАЗИ-БАРАДЖА 186

ПРАВЕДНЫЙ ПУТЬ, ИЛИ БЛАГОЧЕСТИВЫЕ ДЕЯНИЯ БУЛГАРСКИХ ШЕЙХОВ 189

БУ-ЮРГАН КИТАБЫ (КАЗАН ТАРИХЫ)
КНИГА БУ-ЮРГАНА (КАЗАНСКАЯ ИСТОРИЯ)

Глава 1. Отношения Булгара и Кыпчака в период усиления татарских ханов 201
Глава 2. Время Азана 210
Глава 3. Война четырех бахадиров 226
Глава 4. Падение власти Азановичей 231

Глава 5. Булгар в правление Ябык-Мохаммеда и Габдель-Мумина 237
Глава 6. Царствование сеид-эмира Саин-Юсуфа 248
Глава 7. Как был убит кан Юсуф и воцарился Кул-Ашраф 265
Глава 8. Начало правления Кул-Ашрафа 269

Глава 9. Мятеж Мамета 274
Глава 10. Исмаилданова война и мятеж Сафа-Гарая 277
Глава 11. Как Сююмбика служила кану Кул-Ашрафу 283

ШЕЙХ-ГАЛИ КИТАБЫ
КНИГА ШЕЙХ-ГАЛИ

Глава 1. Как алатцы едва не сдали Казань неверным 296
Глава 2. Как войско Алаши разгромило Казань 299
Глава 3. Охотничья война 302
Глава 4. Как началось и закончилось правление Шейх-Гали 305

Отрывки текстов летописей свода 309

Приложение 324

Краткий словарь средневековых булгарских географических названий и терминов, встречающихся в “Джагфар тарихы”

Исторические карты, составленные И. М.-К. Нигматуллиным на основе данных “Джагфар тарихы” и генеалогическое древо, подготовленное Ф. Г.-Х. Нурутдиновым (вкладыш)

............................


В том 2 е публикувана като отделна глава работата на акад.Нурутдинов върху историята на Волжка България от най-древни времена до 13 -ти век. Основно върху данните от книгата на  кул Тали "Хон китаби".
А
също така оцелелите записки за националните празници, религиозната митология , календара на българите.


СЪДЪРЖАНИЕ:

Джагфар тарихы - Том 2 (номера страниц в издании Оренбург 1994 г., тираж 350 экз.)

ОГЛАВЛЕНИЕ
ЧАСТЬ 1. ИСТОРИЯ БУЛГАРА 
(С древнейших времен до начала 13 в.)


Глава 1. Начало булгарской истории

Жизнь и суеверия древнейших людей 7
Мифология предков булгар 8
Расселение булгар 9


Глава 2. Эпоха древнебулгарского царства Идель

Попытка Иделя я завоевать юг Азии 10
Войны Иделя с Персией и Грецией 12
Гуннский период истории Булгарии 13
Идель в период раздробленности14


Глава 3. Булгарское государство в Кара-Булгарский период (7 - середина 9 в.)

Булгария и хазары 18
Булгарии в правление царя Айдара 20
Перенос столицы Булгарии из Киева в город Болгар 21


Глава 4. Булгарское государство периода 1-го эмирата (865 - 1236 гг.)

Борьба Булгарии и Хазарской орды за гегемонию в Восточной Европе 22
Воцарение и политика Алмыша Джафара 25
Прибытие Великого посольства 26
Реформы Алмыша 28

Усиление феодальной эксплуатации в правление слабых царей 30
Булгария в правление Талиба 33
Время правлений трех братьев 37
Начало борьбы Масгутовичей с Ашрафидами 40
Борьба царя Адама и его сына Шамгуна с натиском кочевников на Булгарию 42 

Везирство эмира Колына 43
Феодальная реакция в правление Анбала и переход власти к Отяку 45
Булгария в начале правления Габдуллы Чельбира 47
Попытка Чельбира пробиться на Ближний Восток и в Индию 48

Усиление власти Чельбира внутри Булгара и в Северо-Восточной Руси 50
Первое столкновение булгар с монголами Чингиз-хана 52
Борьба Булгарии с монголо-татарскими нашествиями и натиском восточнорусских феодалов 54


Глава 5. Культура Булгарии периода 1-го эмирата 56


ЧАСТЬ 2. КНИГА О НАЦИОНАЛЬНЫХ ПРАЗДНИКАХ БУЛГАР

От мифа - к празднику 58 
Нардуган 76
Науруз 81
Сорен 80
Сабантуй 83
Шиллык 86
Чачак байрамы 88
Субаш 90
Джиен 93

Янгыр боткасы 100
Чумар (Самар) боткасы 102
К аз омэсе 106
Каз канатларын сыдыру омэсе 108


ЧАСТЬ III. СТАТЬИ И ЗАМЕТКИ

Чельбир и Болгария 109 
Кул Гали - о Газане и о своих плаваниях 110
 
Кул Гали - о Башту и Барысе 111
 
О Казани 112
 
Булгария и монголы 113
 
Календарь булгар 118
Метрология булгар 123

Словарь булгареких слов 125
Важнейшие символы и гербы родов, городов и губериий булгар 143
Кул Гали о событиях 1183 года 151
Булгарский летописец о Шах-Гали 152
Письмо Кул-Ашрафа турецкому султану Сулейману Кануни 153

...........................


В том 3 има най-много данни за Дунавска България, затова от там съм превеждал най-много в тук в блога.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Джагфар тарихы - Том 3 (номера страниц в издании Оренбург 1997 г., тираж 230 экз.)

ОГЛАВЛЕНИЕ

Структура “текста Нигматуллина“

Заключение о степени достоверности сообщений летописного свода Бахши Имана “Джагфар тарихы“ о времени основания города Казани в свете данных русских исторических источников

Кул Гали. Хон Китабы (Отрывки из главы “Несколько советов путникам, отправляющимся в Тубджак“)

1. Общие сведения о Тубджаке
2. Дороги Тубджака (Отрывки из главы “Описание Саксина“)
1. Хин Керман
2. Джалда
3. Тамьян и Дуртсу
4. Дяу-Хонджак
5. Маджара Суба


Отрывки из текста “Джагфар тарихы“

Конспект некоторых известий о булгаро-кыпчакских отношениях, содержащихся в книге Кул Гали “Хон Китабы“

Легенда о происхождении названия “кыпчак“

Конспект известий Бахши Имана о булгарских везирах.

Бахши Иман - об Акае

Бахши Иман - о ногайцах (нугаях)

Бахши Иман - о законе Ябык-Мухаммеда

Бахши Иман - о сеиде Шах-Хусаине и о книге Бу-Юргана.

Сведения о булгарских царях всех династий

1. Список булгарских царей всех династий
2. Родословные булгарских царей (фрагменты)
3. Известия Гази-Бабы о генеалогии дунайско-булгарских царей

Рейхан Булгари, “Цветы кыпчакского поля“

Известие Гази-Бабы о некоторых булгарских геральдических знаках (конспективная запись)

Булгарские календари Торе и камбоянов

Конспект известий о Торе (“тенгриаистве“), сохранившихся в “тексте Нигматуллина“

1. Религиозная мифология
2. Обрядность
3. Основные законы Торе, записанные по воле кансюбиги Урус-Югур Айдара тебиром Шамсом в городе Башту
 (по данным Кул Гали и Гази-Бабы)


Гази-Баба Об Алфавите Дунайских Булгар

Гази-Баба о Батыре Джилане (конспект “текста Нигматуллина“)

Гази-Баба о караматах

Украинская Троя

Как и когда попала в Казань чешская монета X века

Неизвестный Мохаммедьяр

Древнейшая история трезубца

Конспект некоторых известий “Джагфар тарихы“

Годы правления царей Волжской Булгарии

Миниатюры из свода булгарских летописей Бахши Имана “Джагфар тарихы“ (1680 г.)

 


  image

Българската държавност - 7-16 век. И интервенциите срещу нея.

  П.П. Постинга излезе съвсем непредвидено във връзка с някаква петиция за ново преименуване на град Горна Джумая...
Това поредно активно мероприятие отново изкара наяве, едно дълбоко незнание и безпросветност... И по тези въпроси. А те имат пряка връзка със знанието за миналото, дори с родовата памет. 

Няколко думи за конкретния предизвикателен случай

Ако ще се прави нещо по този и по други подобни поводи - най-добре е да му върнат старото истинско име и толкоз. Не е турско, българско е. 
Джумая по-скоро идва от Джамаил, ритуала свързан с Новогодишните празници. Или нещо от този ред.
Не съм се занимавал точно с това място и селище, но в района топонимията е българска от най-старо време и още по-старите имена са булгар-тюркски(прабългарски).
Например Охрид, чието име днес идва от охра(червена боя) в миналото е бил Кизил(Червен) подобно на средновековния град близо до Русе. Там Петър Делян си построил замък и го кръстил на Охрид - Червен(Кизил) Всички тези имена означават все едно и също.
Много от старите гръцки имена са преведени на гръцки от още по-старите тракийски и македонски названия, които с древнобългарски корен. Например името на р.Вардар - Аксий. От Ак су(Сребърна, бяла вода). На Еньовден се отбелязвал този празник по тенгрианско време.

От къде идва оригиналното име на днешния г. Благоевград :

 "... Джамаил(шамаил) - первоначально - изображение на различных материалах(дереве, коже, металле, стекле, камне, материи и др.) фантастического города или дворца первого царя Ура Джама и Бараджа с магическими знаками или надписью. Болгары вешали это изображение в юртах(домах) и считали, что оно оберегает от зла и приносит счастье населенному пункту или дому( нещо като първообраз на иконата...). Шумеро-булгары называли эти изображения "халджа"..."

Линк към публикацията:
atil.blog.bg/history/2012/11/22/izvadka-ot-quot-kratkiia-rechnik-na-srednovekovnite-bulgarsk.1023234



image

Много лампи, да светят в тъмното... Паралелите на древнобългарската култура.


И за видеоклиповете(имаше други, но често пъти, когато сложа нещо показателно тук в блога и бързо след това тези клипове ги свалят от ю туб... В случая бяха пак на руски. Затова сложих за пореден път клиповете с Ф.Нурутдинов):

Показателни неща, памет останала от "диваци, варвари и номади"... Които все се влияели и заимствали, като че ли си нямали друга работа и занимания... А може би е било точно обратното и от тях са се учили другите и са заимствали. Може би един ден археолозите ще се сетят (или по-скоро ще си признаят какво намират и как се е случило всичко) а учените ще разкажат на света за приноса на българите в световната цивилизация.








Гласувай:
6




1. atil - За даващите акъл за щяло и нещяло у нас през последните 70 години:
01.08.2014 19:10
Тия, би трябвало да запомнят от мен поне едно нещо - историята е също толкова точна наука, колкото икономиката или математиката!
Разсъжденията са аналитична и философска категория а не историческа!
Имаме и такава дисциплина - Философия на историята, ако имат желание могат там да потърсят реализация, не се съмнявам, че ще намерят протекция и съдействие.
Тяхното възпитание, манталитет и интелигентност страдат от голям баласт идеологическа и нравствена обремененост.
Това предизвиква у тях желание за завист, реванш и натрапчиви мисли. На всяка цена, чрез клевети и уйдурми и каквото и да е да постигнат своето.
Понеже замениха и подмениха много човешки душевни категории,(дори понятието - душа и Бог) често се вживяват като творчески гении и модератори на битието и съзнанието. Приемат желаемото за действително и манипулацията за творчество?!
Само че нещата винаги са били и ще си останат такива каквито са - А НЕ ТАКИВА КАКВИТО ГИ ИЗКАРВАТ ТЕ!
И Ако е за преименуване то право да получи такова име има по-скоро Охрид - Кизил Кубар - столицата на Цар Самуил, а не Благоевград - Горна Джумая.
Техните инициативи страдат от някаква недостатъчност и оставят някаква тревожност и опасения у обикновения и почтен българин. Нещо съмнително...
Затова и аз не можах да остана безразличен по този въпрос.
цитирай
2. atil - И КАКЪВ Е ИЗВОДА В КРАЙНА СМЕТКА?...
04.08.2014 12:03
И КАКЪВ Е ИЗВОДА В КРАЙНА СМЕТКА?!
Извода е следният - ДА НЕ ГУБИМ СЕБЕ СИ! На Разните фактори да се заяви в прав текст - НЕ СЕ БЪРКАЙТЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА БЪЛГАРИЯ! Първо разберете за какво става въпрос и тогава давайте съвети, препоръки и имайте мнения и изисквания!
Помаците на Балканите са българи! Мюсюлманите в България - славяноезични и тюркоезични са българи. Във всички съседни страни на България има български НАЦИОНАЛНИ МАЛЦИНСТВА С НЕПРИЗНАТИ ПРАВА И СВОБОДИ!
В българската външна политика от времето на републиканският период няма почти нищо българско и оттам мултипликацията на проблемите и никакво тяхно разрешаване!
Ненормални отношения с Русия, Турция, Македония и дори с Германия и ЕС? - А ТОВА СА НАШИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ ПРИОРИТЕТИ!
От това следва обществото и политическата класа най-после да си направят равносметка и да започнат да мислят и да действат като адекватни и нормални българи и граждани на републиката си.
Макар тя да е основана по заповед на световния злодей Сталин, българската република уж...
Американската република е основана от американците и от А.Линкълн.
Нашата държава е основана от Кан Аспарух като Царство и е възстановена от строителите на съвременна България пак като Царство - демократична държава с гарантирано разделение на властите.
Сталинската република и досега си е една партийна олигархична монополна структура.
Така че идващите поколения имат алтернатива, ИМА ИЗМИСЛЕНА ПО-ДОБРА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ ОТ РЕПУБЛИКАТА!
цитирай
3. atil - А някои превеждат старото име на ...
22.03.2015 17:24
А някои превеждат старото име на Гара Самуил като - Магаретата или Магарево. Но ние знаем че Марко идва от Мардукан - Мар - ангела на светлината и слънцето. Исус Христос не случайна влязъл в Ерусалим възседнал магаре. От същият ангел идва и името на Божията майка - Мария.
Век живи - век учись!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648180
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031