Авторката на книгата Юлия Хаджи Димитрова /Берн, Швейцария/.




                                           ГОТИ, СИРЕЧ ГЕТИ

 

 

   Още късноантичните автори съвременници на готската експанзия в Източна и Западна Европа съобщават, че готите не са немски племена, а че това са добре известното тракийско племе гети, което е живяло в широк ареал от Северна България до Крим и Панония, а даже и далеч на Север до Балтийско море. Дори и авторът на добре известната творба „Гетика“ Йордан /сам по произход от гетите/ пише, че готите са гети. Всичко това е обаче неглижирано и игнорирано през 16 век, когато започват и първите фалфификации по историята на готите/гети, представяйки ги за германски племена от геополитическа и конюктурна гледна точка, което няма нищо общо с науката и историческите факти.

   От българските историци, още в началото на миналия век пръв д-р Ганчо Ценов изнася факти и аргументи, както и коментари на изворите, че готите са гети и, че те са тракийски, а не германски племена и, че са едни от родоначалниците на българите. За това Ценов става неудобен на „силните на деня“ /Златарски и компания, които прокарват други, чужди теории за произхода на българите/. Поради тази причина трудовете на Ганчо Ценов бяха премахнати от библиотеките и унищожени след 1944 г., попаднаха в списъците на забранена литература и оцеляха само отделни техни екземпляри. През последните 10-15 години обаче почти всичките трудове на Ценов бяха отново преиздадени и възкръснаха от пепелищата.

   Други наши съвременници изследователи и историци-ревизионисти отново захванаха готския проблем и започнаха внимателно да го изследват, тъй като той е ключов не само за нашата древна история, но и за историята на Европа в цялост. Любопитното е, че повечето от тези наши изследователи работят и живеят в чужбина, което аз лично отчитам като голям плюс за тяхната обективност и независимост от тукашните конюктурни условия и интриги в научните кръгове. Другият плюс е, че тези автори са имали уникалната възможност да ползват други научни библиотеки, оригинални не „редактирани“ изворови материали и редки издания недостъпни за повечето наши изследователи. Автори като проф. Георги Сотиров /Канада/, проф. Асен Чилингиров /Германия/, Юлия Хаджи Димитрова /Швейцария/, Петър Георгиев, Александър Мошев, Павел Серафимов, Стоян Николов и Йордан Табов направиха голям пробив и съществен принос в тези изследвания, които разбиват наложените в официалната историческа наука клишета, идеологеми и явни фалшификации.

   Тук искам специално да се спра на работата на Юлия Хаджи Димитрова; Gothi, qui et Getae”/”Готи, сиреч Гети”; изд. Перпериком, София, 2012 г.

   Юлия Хаджи Димитрова си е дала труд да прерови и анализира огромен брой източници, изследвания и изворов материал, търсейки корените и произхода на готите и връзката им не само с гетите, но и с други европейски народи като прусаците например и литовците, т.нар. „южни славяни“, а също и с някои етнически групи от Италия, Швейцария и Южна Франция. Хаджи Димитрова не само открива първоизточниците, но сравнява и изследва „редактирани“ и манипулирани извори, като доказва тяхната фалшификация, с цел политически изгоди от 16 век насам. Всички тези неща са доста подробно изследвани и представени в книгата. В това отношение ключови са например преиначаването на името на епископ Урфила – създателя на „готската азбука“ и превел „Библията“ на езика на траките гети. Може би и точно тава е „Библия Бесика“, за която се говори в хрониките, и която се счита за изгубена или унищожена. Немските редактори „готицисти“ преиначават името на „Вулфила“, като се опитват да му предадат немско звучене и смисъл /съшито с бели конци/. Ученикът на Урфила Филосторг обаче е категоричен как се нарича неговия учител и, че името му е Урфила /Урфил/. Хаджи Димитрова доказва и, че прословутата „Библия на Вулфила“ /“Сребърния Кодекс“/ е късен фалшификат и мистификация и, че няма нищо общо с неговия превод /на Урфила/, защото първо това доказано не е цялата „Библия“, а само части от „Новия Завет“ и второ, артефактът съхраняван днес в Швеция е писан на стар лангобардски език, който няма нищо общо с езика на готите/гетите, на който е била преведена „Библията“ на Урфила. Така още една идеологема и фалшификация на готския проблем отпадна.

   Авторката е изследвала не само познатите хроники /повечето писани от съвременници на готите/, но също и важни автори писали църковната история, които дават ценни сведения по проблема и важна фактология. Всъщност в тази ранна епоха повечето хронисти са били и църковни деятели и от техните трудове става ясно и какви са вътрешите взаимовръзки на известни събития, интриги свързани с църковните борби, политически ходове, християнските събори за утвърждаване на каноните на Църквата /Източната и Западната/ и други важни детайли, които обикновенно убягват от очите на съвременните историци атеисти /най-вече/, които пишеха трудовете си през тоталитарния период!

   Изследвайки трудовете на Мавро Орбини и неговата основна книга „ЦАРСТВОТО НА СЛАВЯНИТЕ“ /1600 г./ авторката пише: „…Мавро Орбини превежда на италиански Дуклянския летопис от 12 в. /“Regnum Sclavorum”/.

   Дуклянският презвитер, автор на Дуклянския летопис пише в своя увод, че е бил помолен от гражданите на Диоклея да преведе на латински език, написаната от него „склавински букви“ /sclavonica littera/ „Книжка за готите“ /Libellum Gothorum/. В нея били описани всички готски дела и войни. Той допълва, че латинците наричали Готите „склавини“ /т.е. „роби“/ за това заглавието на неговата книжка за царството на готите трябвало да бъде преведено на латински като „Царството на склавините“ - „Regnum Sclavorum“.

   Вместо името „Готи“, латинските автори са употребявали обидното нарицателно „склави“, а готските букви са наричали „склавински“ - „sclavonica littera“ /става въпрос за изначалната българска глаголица, която е създадена още в 4-ти век/. Склавите и склавинските букви, според терминологията на латинците от 12 век, когато е живял дуклянският презвитер, това са готите и готските букви.

   На Мавро Орбини, заел се да превежда хрониката на италиански, трябва да му е било пределно ясно още от увода, че пред себе си има една „История на готите“ от 12 в. в латински превод. Той не заменя нарицателното „склави“ с истинското народностно име Готи. С „магическа пръчка“ Орбини превръща склавите в „славяни“ и присвоява за своята книга името на Дуклянската хроника - „Царството на склавините“, „Царството на славяните, които погрешно биват наричани роби“ - озаглавява Орбини смело своята „поръчкова“ история на италиански и става един от „акушерите“ на панславизма. Но пак, в престараването си е допуснал една фатална грешка, която става причина панславистите от 19 век да си скубят косите от отчаяние. Оригиналното изречение от глава 5 на „Дуклянската хроника“ гласи: „И тия хора започнаха много да се обичат помежду си, тоест Готите, които са склави, и българите, но най-вече за това, защото тия хора бяха езичници и имаха един език“. Следователно дуклянския монах е написал, че Готите, които римляните наричат „склави“ и българите, са езичници и имат общ език.

   В своя италиански превод, от оригиналния текст Орбини „създава“ три народа като превежда горното изречение по следния начин: „Така тези народи, сиреч готи, славяни и българи много се сближиха едни с други най-вече за това, че те всички бяха езичници и че езикът им бил общ“.

   От къде е можел да предполага Орбини, че за панславизма през 19 век готите ще трябва да са германци , а славяните и българите не могат да имат общ език с германците!“…… /край на цитата/.

   Авторката много добре е заковала нещата, защото произведението на Мавро Орбини наистина се явява стожер за възникналото по-късно панславянство, а навлизайки в ключови детайли лесно можем да схванем как са били „създадени“ от него славяните и то най-вече южните славяни, появили се исторически сякаш от нищото. Изхождайки от фактите, книгата на Орбини спокойно може да носи заглавието „Царството на гетите“ или ако щете и „Царството на българите“!….. Всъщност Орбини е наясно с нещата, защото и неговия произход е бил свързан с тези „славяни“; Орбини е бил родом от Дубровник и е бил по произход хърватин. Но той е бил преди всичко католически свещенник и е изпълнявал поръчка на свой благодетел свързан с Ватикана. Лесно можем да си представим щенията на Ватикана да прибере в лоното на Църквата всички онези Православни „езичници“ наоколо /наричайки славяни тракийския суперетнос/ и най-вече на Балканския полуостров, нищо че те са първите хрстияни и са били покръстени директно от Апостолите!…… Същите щения, но вече политически, развиват 100 години по-късно панславистите под егидата на Москва и Санкт Петербург, раздробявайки тракийския суперетнос на множество народи наречени „славяни“ /римския принцип „Разделяй и владей“/. Така отчитаме мимоходом, че преди 16 век терминът или името „славяни“ не е съществувало. Това не пречи обаче съвременните фалшификатори на историята да превеждат от изворите /ЛИБИ, ГИБИ и др. издания на БАН/ както им се харесва като превръщат обидното римско прозвище „склавени“ /роби/ в „славяни“, приписвайки това име на цяла група народи, в това число и на българите.

   В своето изложение Юлия Хаджи Димитрова дава също и интересни езикови съпоставки между тракийския и „готския“ език, както и връзките с езици на народи възникнали като клонове на траките. В това число е и един любопитен „Малък старопруско-български речник“ и „Вандалски речник“, като паралелите са удивителни и е ясно, че става въпрос за един и същи език /тракийски или трако-кимерийски/ с различни наречия или диалекти.

   Във втората част на книгата са представени изворите на късно антични автори, съвременници на готите и готската експанзия. Представени са 42-ма автори, сред които: Плиний, Апиан, Касио Дио, Юлиан Апостат, Свети Аброзий, Свети Хиероним /Йероним/, Свети Августин, Пруденций, Фиросторг, Енодий, Прокопий Кесарийски, Теофан Изповедник, Валафрид Страбон, Лъв Граматик и др. Всички те единодушно определят готите като гети /известното тракийско племе/ и не правят разлика между готи и гети! Важен пункт е, че някои от тези автори определят готите и като българи!….. Чест прави на авторката, че представя съответните извадки от изворите двуезично – на оригиналния език и в точен превод на български, с кратки биографични бележки за авторите и коментар, което прави изданието изключително авторитетно и научно издържано.

   В личен план винаги съм се чудел защо славянските народи говорят на близък език /от Кавказ и Южна Русия, през Балканите до Полша и Чехия/ и тези хора могат да се разбират помежду си и без преводачи. Обяснението ми до сега е било, че влиянието е станало главно чрез книжовния старобългарски език /наричан от фалшификаторите „църковно-славянски“/, тъй като „Библията“ и църковните книги са били преведени след гръцки и латински първо на български език и той е бил признат от догматите за свещен /т.е., че на него може да се превежда Свещеното писание и да се служи на него/. Нещата обаче са далеч по-сложни и ще се опитам да ги обобощя, без да навлизам в повече подробности.

   От прастари времена и в античността съществува големия тракийския народ или суперетнос /наричан от някои автори трако-кимерийци/ обединяващи около 80 племена говорещи сроден език /четете Херодот, Тукидид, Полибий и Страбон/. Траките са населявали голям ареал от Кавказ, до Балканите и дори и по-нататък. Археологията показва древни връзки чак до Балтийско море – т.нар. „Път на кехлибара“, който върви от Балтийско море и свършва в Египет /раздвоявайки се през Италия и през Балканите/. По време на експанзията на Македонската държава на Александър Македонски /македонците също са траки или трако-илири, но са малко „по-отракани“/ и под техен натиск, част от тракийските племена на гетите и някои други се прехвърлят оттатък Дунава и далеч на север и северо-изток. Отвъд Дунава те са известни и като даки, а отсам Дунава са ги наричали и мизи. По-късно по времето на Римската експанзия на Балканите и най-вече при император Траян воювал с гетите/даки; нова голяма вълна от траки се оттегля отвъд Дунав в посока Бесарабия и Крим. През 3-4 век сл. Хр. тези гети/даки/мизи/сармати/българи/хуни се завръщат обратно отсам Дунава, но вече преименувани от римляните в „готи“. Преименуването става в началото на 3 век по заповед на един от римските императори – Каракала, който убива брат си Гета и заповядва под страх от смъртно наказание да не се споменава името Гета и Гети, заменяйки го с Готи. Така името гети и е заменено с готи и така остава в повечето хроники, но авторите им винаги са знаели, че става въпрос за гети. От своя страна готите биват разделени на ост-готи /източни/, визи-готи /западни/ и малки готи /тия на Урфила/, чиято история е повече или по-малко известна. С появата на готите, траките гети „изчезват“, както и въобще траките в цялост. Те изчезват разбира се само на хартия в трудовете на историците, особено тези от тоталитарно време, защото такива бяха повелите на Партията. Тезата за „изчезналите народи“ е една много специфична тема, която общо взето върви по схемата „Има народ има проблем; няма народ няма проблем“ /май Сталин ги говореше тия, нали/.......

   След като траките „изчезнаха“ се появиха хуните и българите/сарматите /империята на Атила/, а после и готите и хуните, че и „прабългарите“ удобно „изчезнаха“ за да се появят на бяло поле „славяните“ /“славянското море“/. Така кръгът се затвори; надявам се да ви е станало по-ясно как стават тия работи /хващате една писалка или гъше перо и цял народ изчезва с „магическа пръчка“/!?! Ако ли не, пък вземете и прочетете внимателно книгата на Юлия Хаджи Димитрова /хвала на изследователите и техния огромен труд/, като допълнително изградите и сериозен фундамент по готския български проблем изследвайки и трудовете на посочените по-горе автори, най-вече тия на Чилингиров, Ценов и Георгиев или поне тях като минимум. Приятно четене и анализиране!


Полезни връзки:

www.trud.bg/Article.asp

knizhen-pazar.net/index.php

rizar.blog.bg/history/2013/01/29/novata-kniga-za-gotite-koito-sa-geti.1047757

www.formalno.com/no28/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%E2%80%A6.html

iztok-zapad.eu/uploads/materials/Pages_from_Ukritoto_1.pdf

Правдоподобно, със закона за осъждане на паметта, да бъде осъден и цял народ -гетите Е, не могат да бъдат ликвидирани до един, както някои твърдят общо за траките, но може да бъде променено името им!

Хубава вечер!

много сълзи и сополи ще се излеят тука от германо-шведските готофили.

Браво на тази жена!
на логиката й!
Обикновено това е черта прилягаща повече на мъж!
Да, всичко си отива на мястото и създаденият по различни причини хаос изчезва

Хубава вечер!

О-о, вече почнаха - атакува ме един Германски Тигър и ме прати да търся предците си в Памир, а "готите" директно станаха свещенната закваска на Третия райх /"Хилядолетния райх"/!....... Страхотия!

Винаги съм вярвала и подкрепям добре аргументираните идеи за траките и трако-българите, част от които е и тази за гетите /готи/.
Перфектно научно изследване, необременено от политически идеологии.
Успех на д-р Юлия Хаджи Димитрова и в следващите начинания!