Прочетен: 11844 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2016 19:48
Авторката на книгата Юлия Хаджи Димитрова /Берн, Швейцария/.
ГОТИ, СИРЕЧ ГЕТИ
Още късноантичните автори съвременници на готската експанзия в Източна и Западна Европа съобщават, че готите не са немски племена, а че това са добре известното тракийско племе гети, което е живяло в широк ареал от Северна България до Крим и Панония, а даже и далеч на Север до Балтийско море. Дори и авторът на добре известната творба „Гетика“ Йордан /сам по произход от гетите/ пише, че готите са гети. Всичко това е обаче неглижирано и игнорирано през 16 век, когато започват и първите фалфификации по историята на готите/гети, представяйки ги за германски племена от геополитическа и конюктурна гледна точка, което няма нищо общо с науката и историческите факти.
От българските историци, още в началото на миналия век пръв д-р Ганчо Ценов изнася факти и аргументи, както и коментари на изворите, че готите са гети и, че те са тракийски, а не германски племена и, че са едни от родоначалниците на българите. За това Ценов става неудобен на „силните на деня“ /Златарски и компания, които прокарват други, чужди теории за произхода на българите/. Поради тази причина трудовете на Ганчо Ценов бяха премахнати от библиотеките и унищожени след 1944 г., попаднаха в списъците на забранена литература и оцеляха само отделни техни екземпляри. През последните 10-15 години обаче почти всичките трудове на Ценов бяха отново преиздадени и възкръснаха от пепелищата.
Други наши съвременници изследователи и историци-ревизионисти отново захванаха готския проблем и започнаха внимателно да го изследват, тъй като той е ключов не само за нашата древна история, но и за историята на Европа в цялост. Любопитното е, че повечето от тези наши изследователи работят и живеят в чужбина, което аз лично отчитам като голям плюс за тяхната обективност и независимост от тукашните конюктурни условия и интриги в научните кръгове. Другият плюс е, че тези автори са имали уникалната възможност да ползват други научни библиотеки, оригинални не „редактирани“ изворови материали и редки издания недостъпни за повечето наши изследователи. Автори като проф. Георги Сотиров /Канада/, проф. Асен Чилингиров /Германия/, Юлия Хаджи Димитрова /Швейцария/, Петър Георгиев, Александър Мошев, Павел Серафимов, Стоян Николов и Йордан Табов направиха голям пробив и съществен принос в тези изследвания, които разбиват наложените в официалната историческа наука клишета, идеологеми и явни фалшификации.
Тук искам специално да се спра на работата на Юлия Хаджи Димитрова; Gothi, qui et Getae”/”Готи, сиреч Гети”; изд. Перпериком, София, 2012 г.
Юлия Хаджи Димитрова си е дала труд да прерови и анализира огромен брой източници, изследвания и изворов материал, търсейки корените и произхода на готите и връзката им не само с гетите, но и с други европейски народи като прусаците например и литовците, т.нар. „южни славяни“, а също и с някои етнически групи от Италия, Швейцария и Южна Франция. Хаджи Димитрова не само открива първоизточниците, но сравнява и изследва „редактирани“ и манипулирани извори, като доказва тяхната фалшификация, с цел политически изгоди от 16 век насам. Всички тези неща са доста подробно изследвани и представени в книгата. В това отношение ключови са например преиначаването на името на епископ Урфила – създателя на „готската азбука“ и превел „Библията“ на езика на траките гети. Може би и точно тава е „Библия Бесика“, за която се говори в хрониките, и която се счита за изгубена или унищожена. Немските редактори „готицисти“ преиначават името на „Вулфила“, като се опитват да му предадат немско звучене и смисъл /съшито с бели конци/. Ученикът на Урфила Филосторг обаче е категоричен как се нарича неговия учител и, че името му е Урфила /Урфил/. Хаджи Димитрова доказва и, че прословутата „Библия на Вулфила“ /“Сребърния Кодекс“/ е късен фалшификат и мистификация и, че няма нищо общо с неговия превод /на Урфила/, защото първо това доказано не е цялата „Библия“, а само части от „Новия Завет“ и второ, артефактът съхраняван днес в Швеция е писан на стар лангобардски език, който няма нищо общо с езика на готите/гетите, на който е била преведена „Библията“ на Урфила. Така още една идеологема и фалшификация на готския проблем отпадна.
Авторката е изследвала не само познатите хроники /повечето писани от съвременници на готите/, но също и важни автори писали църковната история, които дават ценни сведения по проблема и важна фактология. Всъщност в тази ранна епоха повечето хронисти са били и църковни деятели и от техните трудове става ясно и какви са вътрешите взаимовръзки на известни събития, интриги свързани с църковните борби, политически ходове, християнските събори за утвърждаване на каноните на Църквата /Източната и Западната/ и други важни детайли, които обикновенно убягват от очите на съвременните историци атеисти /най-вече/, които пишеха трудовете си през тоталитарния период!
Изследвайки трудовете на Мавро Орбини и неговата основна книга „ЦАРСТВОТО НА СЛАВЯНИТЕ“ /1600 г./ авторката пише: „…Мавро Орбини превежда на италиански Дуклянския летопис от 12 в. /“Regnum Sclavorum”/.
Дуклянският презвитер, автор на Дуклянския летопис пише в своя увод, че е бил помолен от гражданите на Диоклея да преведе на латински език, написаната от него „склавински букви“ /sclavonica littera/ „Книжка за готите“ /Libellum Gothorum/. В нея били описани всички готски дела и войни. Той допълва, че латинците наричали Готите „склавини“ /т.е. „роби“/ за това заглавието на неговата книжка за царството на готите трябвало да бъде преведено на латински като „Царството на склавините“ - „Regnum Sclavorum“.
Вместо името „Готи“, латинските автори са употребявали обидното нарицателно „склави“, а готските букви са наричали „склавински“ - „sclavonica littera“ /става въпрос за изначалната българска глаголица, която е създадена още в 4-ти век/. Склавите и склавинските букви, според терминологията на латинците от 12 век, когато е живял дуклянският презвитер, това са готите и готските букви.
На Мавро Орбини, заел се да превежда хрониката на италиански, трябва да му е било пределно ясно още от увода, че пред себе си има една „История на готите“ от 12 в. в латински превод. Той не заменя нарицателното „склави“ с истинското народностно име Готи. С „магическа пръчка“ Орбини превръща склавите в „славяни“ и присвоява за своята книга името на Дуклянската хроника - „Царството на склавините“, „Царството на славяните, които погрешно биват наричани роби“ - озаглавява Орбини смело своята „поръчкова“ история на италиански и става един от „акушерите“ на панславизма. Но пак, в престараването си е допуснал една фатална грешка, която става причина панславистите от 19 век да си скубят косите от отчаяние. Оригиналното изречение от глава 5 на „Дуклянската хроника“ гласи: „И тия хора започнаха много да се обичат помежду си, тоест Готите, които са склави, и българите, но най-вече за това, защото тия хора бяха езичници и имаха един език“. Следователно дуклянския монах е написал, че Готите, които римляните наричат „склави“ и българите, са езичници и имат общ език.
В своя италиански превод, от оригиналния текст Орбини „създава“ три народа като превежда горното изречение по следния начин: „Така тези народи, сиреч готи, славяни и българи много се сближиха едни с други най-вече за това, че те всички бяха езичници и че езикът им бил общ“.
От къде е можел да предполага Орбини, че за панславизма през 19 век готите ще трябва да са германци , а славяните и българите не могат да имат общ език с германците!“…… /край на цитата/.
Авторката много добре е заковала нещата, защото произведението на Мавро Орбини наистина се явява стожер за възникналото по-късно панславянство, а навлизайки в ключови детайли лесно можем да схванем как са били „създадени“ от него славяните и то най-вече южните славяни, появили се исторически сякаш от нищото. Изхождайки от фактите, книгата на Орбини спокойно може да носи заглавието „Царството на гетите“ или ако щете и „Царството на българите“!….. Всъщност Орбини е наясно с нещата, защото и неговия произход е бил свързан с тези „славяни“; Орбини е бил родом от Дубровник и е бил по произход хърватин. Но той е бил преди всичко католически свещенник и е изпълнявал поръчка на свой благодетел свързан с Ватикана. Лесно можем да си представим щенията на Ватикана да прибере в лоното на Църквата всички онези Православни „езичници“ наоколо /наричайки славяни тракийския суперетнос/ и най-вече на Балканския полуостров, нищо че те са първите хрстияни и са били покръстени директно от Апостолите!…… Същите щения, но вече политически, развиват 100 години по-късно панславистите под егидата на Москва и Санкт Петербург, раздробявайки тракийския суперетнос на множество народи наречени „славяни“ /римския принцип „Разделяй и владей“/. Така отчитаме мимоходом, че преди 16 век терминът или името „славяни“ не е съществувало. Това не пречи обаче съвременните фалшификатори на историята да превеждат от изворите /ЛИБИ, ГИБИ и др. издания на БАН/ както им се харесва като превръщат обидното римско прозвище „склавени“ /роби/ в „славяни“, приписвайки това име на цяла група народи, в това число и на българите.
В своето изложение Юлия Хаджи Димитрова дава също и интересни езикови съпоставки между тракийския и „готския“ език, както и връзките с езици на народи възникнали като клонове на траките. В това число е и един любопитен „Малък старопруско-български речник“ и „Вандалски речник“, като паралелите са удивителни и е ясно, че става въпрос за един и същи език /тракийски или трако-кимерийски/ с различни наречия или диалекти.
Във втората част на книгата са представени изворите на късно антични автори, съвременници на готите и готската експанзия. Представени са 42-ма автори, сред които: Плиний, Апиан, Касио Дио, Юлиан Апостат, Свети Аброзий, Свети Хиероним /Йероним/, Свети Августин, Пруденций, Фиросторг, Енодий, Прокопий Кесарийски, Теофан Изповедник, Валафрид Страбон, Лъв Граматик и др. Всички те единодушно определят готите като гети /известното тракийско племе/ и не правят разлика между готи и гети! Важен пункт е, че някои от тези автори определят готите и като българи!….. Чест прави на авторката, че представя съответните извадки от изворите двуезично – на оригиналния език и в точен превод на български, с кратки биографични бележки за авторите и коментар, което прави изданието изключително авторитетно и научно издържано.
В личен план винаги съм се чудел защо славянските народи говорят на близък език /от Кавказ и Южна Русия, през Балканите до Полша и Чехия/ и тези хора могат да се разбират помежду си и без преводачи. Обяснението ми до сега е било, че влиянието е станало главно чрез книжовния старобългарски език /наричан от фалшификаторите „църковно-славянски“/, тъй като „Библията“ и църковните книги са били преведени след гръцки и латински първо на български език и той е бил признат от догматите за свещен /т.е., че на него може да се превежда Свещеното писание и да се служи на него/. Нещата обаче са далеч по-сложни и ще се опитам да ги обобощя, без да навлизам в повече подробности.
От прастари времена и в античността съществува големия тракийския народ или суперетнос /наричан от някои автори трако-кимерийци/ обединяващи около 80 племена говорещи сроден език /четете Херодот, Тукидид, Полибий и Страбон/. Траките са населявали голям ареал от Кавказ, до Балканите и дори и по-нататък. Археологията показва древни връзки чак до Балтийско море – т.нар. „Път на кехлибара“, който върви от Балтийско море и свършва в Египет /раздвоявайки се през Италия и през Балканите/. По време на експанзията на Македонската държава на Александър Македонски /македонците също са траки или трако-илири, но са малко „по-отракани“/ и под техен натиск, част от тракийските племена на гетите и някои други се прехвърлят оттатък Дунава и далеч на север и северо-изток. Отвъд Дунава те са известни и като даки, а отсам Дунава са ги наричали и мизи. По-късно по времето на Римската експанзия на Балканите и най-вече при император Траян воювал с гетите/даки; нова голяма вълна от траки се оттегля отвъд Дунав в посока Бесарабия и Крим. През 3-4 век сл. Хр. тези гети/даки/мизи/сармати/българи/хуни се завръщат обратно отсам Дунава, но вече преименувани от римляните в „готи“. Преименуването става в началото на 3 век по заповед на един от римските императори – Каракала, който убива брат си Гета и заповядва под страх от смъртно наказание да не се споменава името Гета и Гети, заменяйки го с Готи. Така името гети и е заменено с готи и така остава в повечето хроники, но авторите им винаги са знаели, че става въпрос за гети. От своя страна готите биват разделени на ост-готи /източни/, визи-готи /западни/ и малки готи /тия на Урфила/, чиято история е повече или по-малко известна. С появата на готите, траките гети „изчезват“, както и въобще траките в цялост. Те изчезват разбира се само на хартия в трудовете на историците, особено тези от тоталитарно време, защото такива бяха повелите на Партията. Тезата за „изчезналите народи“ е една много специфична тема, която общо взето върви по схемата „Има народ има проблем; няма народ няма проблем“ /май Сталин ги говореше тия, нали/.......
След като траките „изчезнаха“ се появиха хуните и българите/сарматите /империята на Атила/, а после и готите и хуните, че и „прабългарите“ удобно „изчезнаха“ за да се появят на бяло поле „славяните“ /“славянското море“/. Така кръгът се затвори; надявам се да ви е станало по-ясно как стават тия работи /хващате една писалка или гъше перо и цял народ изчезва с „магическа пръчка“/!?! Ако ли не, пък вземете и прочетете внимателно книгата на Юлия Хаджи Димитрова /хвала на изследователите и техния огромен труд/, като допълнително изградите и сериозен фундамент по готския български проблем изследвайки и трудовете на посочените по-горе автори, най-вече тия на Чилингиров, Ценов и Георгиев или поне тях като минимум. Приятно четене и анализиране!
Полезни връзки:
www.trud.bg/Article.asp
knizhen-pazar.net/index.php
rizar.blog.bg/history/2013/01/29/novata-kniga-za-gotite-koito-sa-geti.1047757
www.formalno.com/no28/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%E2%80%A6.html
iztok-zapad.eu/uploads/materials/Pages_from_Ukritoto_1.pdf
Хубава вечер!
на логиката й!
Обикновено това е черта прилягаща повече на мъж!
Да, всичко си отива на мястото и създаденият по различни причини хаос изчезва
Хубава вечер!
О-о, вече почнаха - атакува ме един Германски Тигър и ме прати да търся предците си в Памир, а "готите" директно станаха свещенната закваска на Третия райх /"Хилядолетния райх"/!....... Страхотия!
Перфектно научно изследване, необременено от политически идеологии.
Успех на д-р Юлия Хаджи Димитрова и в следващите начинания!
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/