
Прочетен: 9273 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2019 18:22

Флорин Курта; СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ
През 2009 г. се появи книгата на проф. Флорин Курта „СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ; История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2009 г.
Първо две думи за автора; проф. Флорин Курта (румънец) е преподавател по средновековна история и археология в Университета на Флорида, САЩ. Горната книга е издадена от Cambridge University Press и получава специалната награда „Хърбърд Бакстър Адамс“ на американската асоциация за история през 2000 г.; с това хубавите работи май свършват.
Какво ни предлага автора в неговото пространно изследване от 446 страници в голям формат. Първо заглавието е доста подвеждащо, и когато си взимах книгата се подведох и самия аз, тъй като нямах възможност да прегледам внимателно съдържанието. С това заглавие читателят остава с първоначално грешно впечатление, че все едно, че някой е „създал“ „славяните“ и професора се е заел с благородната задача да разобличи това уродливо явление, фалшификации и манипулации на древната история на Балканите и най-вече неща касаещи нашия регион и България. Нищо подобно обаче книгата не съдържа; напротив, проф. Флорин Курта се опитва по един по-рафиниран начин не само да ни пробутва старите клишета и фалфишикации за „славяните“, но и изгражда нови такива. Той разбира се не го прави по начина на някои руски изследователи, които в най-новите си публикации вече говорят за „славяни“ от зората на човешката цивилизация и култура, крадейки историята на други етноси и култури и приписвайки си техните постижения. Курта тръгва по друг по-заобиколен начин. Примерно той използва и уж дава изворите за „славяните“ от латински, гръцки и други източници, но не ги цитира пряко, а ни ги преразказва и обобщава, като насочва нещата в желаната от него трактовка и тълкуване на текста със съответните „научни“ заключения – един похват доста добре познат от близкото минало, от тоталитарния период и комунистическите учебници и цензура. Нещо повече, неудобните му антични и ранносредновековни автори, Курта ги подлага на унищожителна критика със съотвената софистика и словесна еквилибристика, без обаче да разполага и оперира със сериозни факти и аргументи в защита на своята позиция. След това на повече от 30 страници професора обяснява на безпросветната читателска аудитория що е етнос и как се създава славянската етничност, концепции и подходи, като ни цитира разни съмнителни автори като Павел Йозеф (Йосиф) Шафарик, Франтишек Палацки, Хердер, Коен, някои руски учени, включително и сталиновата концепция за националната история. Смесвайки различни коцепции и теории и говорейки с общи и нищо не значещи приказки, проф. Флорин Курта прави един пълен „тюрлюгювеч“ от наукообразност и произволно избрани цитати, чиято цел е да обърка читателя или да му внуши „тежестта на научния труд“! Курта обаче заобикаля няколко ключови въпроса и фундаментални неща за т.нар. „славяни“:
1. Няма такъв етнос „славяни“; има редица народи, които са обобщени от някого с това име, което дори не е и самоназвание на никой от тези народи.
2. Терминът „славяни“ се появява и влиза в употреба едва в 16-17 в., когато се появява поръчковата книга на хърватския католически абат Мавро Орбини „Царството на славяните; днес изопачено наричани склавони (роби)“ (Пезаро, Италия, 1601 г.).
3. До 16 в. (и особено в ранното средновековие 4-7 в.) определени народи са били наричани от римляни и ромеи (византийци) „склавени“ - роби (от sklavus – роб на латински език). Но „склавени“ (роби) е много различно от старобългарското „словени“ (слове-ни, от слово, слове – буква; „словесници“, „буквеници“, „хора на словото“). Т.е. словени/славяни означава хора, които говорят на сроден език и се разбират помежду си без преводачи, за разлика другите народи, които говорят на други езици и са „немци“ (сякаш като неми, които не ги разбираш)! Това определение идва на мода през 9 век, а се утвърждава чак през 16-17 век.
Нито робите, нито хората на словото могат да бъдат определени като етнически понятия, а още по-малко като самоопределение или самоназвание на съответните народи или някой отделен народ.
Самият факт, че Курта слага знак на равенство между „склавени“ и „славяни“ показва че неговия труд е манипулативен и далеч от всякаква обективна наука. Той дори не си прави труда да дискутира етимологията на двата термина, а още по-малко писанията на абата Мавро Орбини. Нещата му се опират на тясно свързаните с геополитиката учени от 18-19 в., което запраща труда му директно в коша за боклук.
Въпреки, че уж работи с изворовия материал, авторът само на едно единствено място цитира Теофилакт Симоката, който говори за група склавински воини нахлули в Тракия през 588 г. и, които Симоката назовава „гети“(стр. 113)!!!….. Истината е, че много бройни автори от изворите и хронисти назовават „склавините“ гети и готи, като подчертават, че това е един и същ народ, чието старо име е това на траките гети (наричани също маса-гети, даки, мизи и скити). Курта обаче с многозначително мълчание отминава този важен въпрос и ни пуска по неговата си пързалка от изтъркани клишета, неглижирайки старите автори…….
На стр. 128 Курта почти надскача себе си в словестните еквилибристики като твърди следното: „…..Според Теофан Юстиниан бил насочил тази кампания едновременно против българите и склавините. Това може да означава, че склавините от 688/9 г. са били клиентелистки структури на българския кан. Същото може да истина и за северите, и за седемте племена, т.е. за преместените от българите през 681 г. славянски групи ….“. В кой извор Курта прочете, че българския владетел или цар се нарича „кан“(„хан“), остава загадка за аудиторията, както и че въпросните седем племена са „славяни“!?!…...
Другото внушение, което прави Курта е, че „славяните“ и българите правели някакви „набези“ на Балканския полуостров, т.е. идвали и си отивали когато си поискат от далечни разстояния, без да се впуска в подробности и детайли как примерно са преодолявали за кратко време стотици и хиляди километри, без пътища, без инфраструктура и обоз и през враждебна римска/византийска територия! При това както е известно, за „славяните“ се твърди, че те не са притежавали конница, а са се криели в блатата и горите…. Според Флорин Курта „славяните“ също така нямали един владетел или военначалник, а често убивали вождовете си по време на пирове или при пътуване. Той твърди също, че нямало индикация за славянски вождове преди 560 г. Голяма загадка е как са си провеждали военните си кампании и „набези“ от блатата и без вождове и военначалници, че дори превземали и укрепени градове. Така например в една такава кампания „хуните“ превзели в Тракия над 100 укрепени градове!?…. В яростен изблик Йоан Ефески дори се оплаква, че по време на своето нападение през 581 г. склавините се били научили да водят война по-добре от ромеите; в „Стратегикон“ дори е описано, че ромеите заимствали от тях начина на бой с копия. Ромейските части дори били въоръжени със „славянски копия“. Как стават тия работи, ако може някой по-разумен да ми обясни?!?
На 132 стр. автора публикува една хронологична таблица, където са дадени нашествията на Балканите на разни „варвари“ в посочения период (5-7 в.). От таблицата става ясно, че българите се появяват на Балканите още през 493 г. Най-малко половин век преди хуните и „склавените“ . Доста интересен факт! Ако го свържем с известните карти на Евсевий и Св. Йероним от 3-4 в., с географски фиксирани българи в Мизия, Тракия и Македония, става доста интересно, но проф. Курта не се интересува от тези неща, него го интересуват клишетата и манипулациите.
На стр. 231 Курта потъва в явни лъжи и се оплита в тях като пате в кълчища. Ето какво ни казва той: „…..Хунската „империя“ нямаше свой наследник северно от Черно море. От края на 5 в. кутригури, утигури, сарагури и оногури са си поделяли както контрола над степите, така и интереса на историците и изворите. Първите, които споменават „кутригурите“ са Прокопий и Агатий Миринейски. И двамата ги отнасят към „хуните“. Германски историк от епохата на романтизма обаче извежда твърдението, че кутригурите и утигурите са българи. За мнозина неговото твърдение е все още неоспорима истина, въпреки факта, че в нито един извор в, който се говори за „българи“, нямаме сведение за „кутригури“, и обратното. Българите се появяват в писмените свидетелства не по-рано от средата на 4 в. и то в района северно от Кавказката планинска верига…...“. Казаното влиза в явно противоречие с таблицата от 132 стр., която фиксира българи на Балканите, макар представено само като „набези“. Арменски хроники посочват българи още през 2 в. пр. Хр. в Кавказ. А на автора даже и не му хрумва логичната идея, че векове преди това българите може да са се наричали с различно име/имена….. Ама откъде тава дълбочина на мисълта; май прекалено много искаме от човека преподаващ средновековна история в САЩ. А и как да обясним факта, че на местообитанието на кутригурите около Крим и Северното Причерноморие има стотици ранносредновековни български крепости и селища. Само в Крим те са над 300 и са определени като български именно от руски археолози. Преди българите и кутригурите, там пък беше тракийското Боспорско царство, чийто владетели носеха звучни тракийски и български имена, факт!…..
По-нататък в изложението автора пише големи глупости за българите, а разделът му за археологията е „типична творческа грешка“ изсмукана от пръстите. Спекулациите и неадекватния анализ на Курта за ареала на определени фибули просто е извън коментар.
По-нататък в изложението цитатите от Фридрих Евгелс за военната демокрация ми дойдоха малко в повече. В последната глава Курта се опитва да преиначава фактите за славяните дадени ни от Йордан в „Гетика“ със съответните манипулации и неглижиране на проблемите и фактите показващи, че т.нар. „славяни“ са всъщност древни антични народи известни като траки, гети (готи), мизи, мирмидонци, пеони, мизийци и българи.
На спекулациите на Курта относно старобългарския език и „славянските“ диалект и и езици просто няма да се спирам по простата причина, че автора не е линвист и не е експерт по дискутираната тема.
Работите на автори като проф. Флорин Курта не изясняват по никой начин етногенезиса на т.нар. „славяни“, а само задълбочават и маскират проблема, въвеждайки аудиторията в заблуждение и манипулирайки я в грешна посока, затвърждавайки старите клишета и фалшификации по темата. Жалкото в случая е, че точно Унивеситетско издателство „Св. Климент Охридски“ е публикувало и дало академична трибуна на този фалшив автор, който явно обслужва ретроградни и разрушителни сили желаещи да скрият и фалшифицират истинската българска история!

2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/