Напоследък често подчертавам, че на този автор в много случаи може да се гласува доверие. Тази статия е сравнително нова, пожелах му да работи все така смислено и плодотворно още дълги години. Сега ще разберете защо :).

     Общи лексикални елементи за тюркските, арменския, гръцкия и латинския езици, Валентин Стецюк

     Ако говорим за тюрко-индоевропейските лексикални съответствия, тази област от езикознанието в голяма степен остава неизучена. За щастие темата привлича в последно време новото поколение тюрколози, които я разглеждат в по-дълбок исторически план:

     Културно-езиковото взаимодействие между тюркските и западните езици въпреки разпространеното мнение е започнало не в периода след Христа, а далеч по-рано, през скитското време. Могат да се намерят конкретни примери за езиково взаимодействие в много думи, използвани в ежедневието (Şengьl Fatih. 2022, 214).

     В цитираната работа Фатих Шенгюл привежда десетки лексикални съответствия между тюркските и индоевропейските езици, които се отнасят към времето на скитите, но има факти, които говорят, че културно-езиковите контакти между тюрките и индоевропейците са започнали значително по-рано в Източна Европа. Резултатите от изследванията, проведени чрез графоаналитичния метод, позволяват да ги отнесем към бронзовия век. Предложеният тук материал се явява пръв опит да се издирят лексикални съответствия между тюркските и индоевропейските езици, които могат да се отнесат към това време. Безусловно някаква част от показаните лексикални съответствия може да бъде случайна. Авторът сметна за свой дълг да посочи и съмнителните случаи, защото е по-добре да се разгледат всички възможности, отколкото веднага да бъде отхвърлено нещо интересно или дори важно. С времето, когато ще се открият други обяснения на отделните съвпадения, те ще се изключват от списъка. Трябва да имаме предвид, че списъкът е съставен само за потвърждение на локализацията на европейската прародина на тюрките и не е етимологичен справочник. За съжаление има много "критици", които, след като видят един-два погрешни примера, веднага задраскват целия списък. Това мислене не е продуктивно, но, колкото и да е странно, то е доста разпространено в научния свят.

     Несъмнено в тюркските и индоевропейските езици присъства определено количество корени, които могат да бъдат отнесени към общото ностратическо наследство от времената, когато древните предци на тюрките и индоевропейците са населявали съседни ареали в междуречието на Кура и Аракса в Задкавказието.

     Контактите между древните прототюрки и древните индоевропейци са продължили и след преселването на двата етноса от Задкавказието в Източна Европа. Най-близки съседи на тюрките на територията на Източна Европа били протоарменците. Съответно в арменския език бяха открити доволно много думи от тюркски произход, макар и, очевидно, далеч не всичките.През древноарменския език част от тюркските думи е попаднала дори в древногръцкия. По-надолу са посочени тюркизмите в арменския език, които понякога имат съответствия в гръцкия и латинския.

 

арм. ałtiur “влажна долина, поляна, блато” – тур., тат., карач., балк. alt “долу”, “разположен ниско долу” и др.

арм. aŕu “канал” – расп. тюрк. aryk “арык”.

арм. acux “въглен” – общ. тюрк. o:ž"ak “печь” (чув. vučax, тур. ocak и др.), освен това туркм. čog, тур. şцvg, каз. šok, узб. čůg “жарава” и др.

арм. alap’ aŕnem “грабя” – чув. ulap “исполин”, д.-тюрк. alp, тат alyp и др. “герой, богатир”, тур. alp “герой”, "смел".

арм. alik’ “вълна”, “вал” (друго значение "сива брада, сиви коси", Гюбшман свързва двете значения, което е неубедително), гр. αλοζ “бразда” – тур. oluk, гаг. xolluk, чув. valak “жлеб” карач., балк. uuaq “вълнист”.

арм. antaŕ “гора, лес” – гаг. andyz “храсталак, горичка”, тур. andız "девесил". Сходни думи има и в другите тюркски езици, но всички те обозначават различни растения. Само в арменския и гагаузкия те имат значенията "гора, лес"..

арм. atkhi “крак” – общ. тюрк. ajaq/adaq “крак”.

арм. garš-i-m “гнуся се, отвращавам се” – туркм. garšy, гаг. karšy, тур. karşi, чув. xirěs “против”.

арм. gjuł “село” – гаг. kьь “село”

арм. goř “агънце” – расп. тюрк. gozy/qozy “агънце”.

арм. hełg “ленив” – общ. тюрк. jalta/jalka “ленив” ( карач., балк. jalk, чув. julxav, тат. jalkau, каз. žalkau и др.)

арм. ji, гр. ιπποσ “кон”, лат. equa, рум. iapa “кобила” – общ. тюрк. jaby, jabu “конь”, туркм. jaby, чув. jupax. В арменския език в интервокална позиция звукът р изчезва. Хюбшман свързва арм. дума с haya “конь”, фонетично отстояща далеч.

арм. kamar “свод”, гр. καμαρα “сводесто помещение”, лат. camurus “изкривен, сводест”, camerare “образувам свод” – тур. kubur “калъф, комин”, узб. диал. qumur , каз. диал. quvyr “димоотвод”. Очевидно турските думи се явяват дериватни от kцpьr “мост” (виж по-долу).

арм. kamurj’ “мост”, гр. γαφυρα “опора, мост” – общ. тюрк. kцpьr “мост” (чув. kěper, карач., балк. kцpьr, тат. kьper и др.). Сър Джерард Клоусън предполага произхода на тюркската дума от корена kцp- «пеня се, кипя», което е абсолютно неубедително. Възможно е тук да отнесем арменската, гръцката и други индоевропейски думи със значението “козел” (лат. caper, келт. caer, gabor и др.) По-късно в някои германски езици се появяват думи със значение, близко до значението мост, но вече заимствани от латинския (хол. keper, нем. Kдpfer “главна носеща опора” и др.)

арм. sta-na-m “купувам” – чув. sut “продавам”, тур. satın “покупка”, балк., карач. satyb “покупка” и др.

арм. šeł “косо стоящ”, гр. σκολιοσ “криво” – чув. čalaš “скос, наклон”, тат. čulak, тур. зalık “криво”.

арм. tal, гр. γαλωσ, лат. glos „годеница“ – тюрк. gelin „годеница“.

арм. tarap’ “порой” – чув. tapăr “водопой”.

арм. tełi “място” – чув. těl “място”.

арм. t"uk" “слюнка” – туркм. tьjkьlik, карач., балк. tьkьrьk “слюнка”, гаг. tьkьrmдд “плюя” и др.

арм. thošel “летя” – тюрк. dьš- “падам”.

     Не всички тюркизми са се запазили в арменския език, някои още не са открити, затова пък има група корени, присъстващи само в гръцкия език. Няма съмнение, че за част от тях с времето могат да се намерят съответствия и в арменския език. Като отделна група сред гръко-тюркските лексикални съответствия стоят чувашките, които произлизат от по-късно време. Древните българи, пребивавайки в Причерноморието в течение на дълъг период, са заимствали от гръцкия език определено количество думи, за тях обаче арменските съответствия не са задължителни. Посочени са в същия списък.

гр. αγροσ, лат. ager , нем. Acker “поле” – тюрк. ek- (чув. ak, akăr) “сея”. Фриск смята индоевропейските думи за заимствани .

гр. αιτεω “моля, изразявам искане” – чув. vitěn “умолявам”, тур. цtьnmek "прося, врънкам", д.-тюрк. ajit- “питам” и др. Фриск не дава надеждна етимология на думата.

гр. ακακια, лат. acacia; “акация” – общ. тюрк. agač “дърво”. Фриск смята гръцката дума за "чужда".

гр. αλφι “ечемик”, αλφη “ечемичено брашно” – общ. тюрк. arpa “ечемик”.

гр. αμα “лекарство” – общ. тюрк. em- “лекарство, лекувам” (туркм., гаг., тур. em).

гр. αραχνη, лат. araneus "паяк" – чув. erešmen, гаг. цrьmžдk, аз. hцrьmčək "паяк". Фриск допуска возможно родство с αρκυσ “мрежа”, нямаща надеждна етимология.

гр. αρμα, "талига" – разпр. тюрк. araba, arba "талига".

гр. αρωμα "мирис" – тюрк. aram/erem (чув. erĕm ) "пелин". Виж също чув. armuti. Фриск отбелязва думата като “необяснима”.

гр. αρσην “човек” – чув. arзyn “човек”. Има идентични, според Фриск, ирански думи ав., др.-перс. aršan- , подобна дума има и в арменския – aŕn (от древната arsn). Ако съдим по фонетиката, чувашката дума е била заимствана от гръцкия.

гр. αρταω “окачвам, закачвам” – чув. urtăn “увисвам”, тур. тат., каз. art- «навесвам» и др. Фриск смята гръцката дума за производна от αειρω, което е съмнително. Тя е заемка от тюркски език.

гр. αταλοσ "млад" – чув. atalan "развивам се".

гр. δεω “свързвам” – общ. тюрк. dьv- “възел” (туркм. dьvьn, чув. těvě и др.). Фриск свързва гръцката дума с др.-инд. ditб- "свързан".

гр. ηθμοσ “сито, решето” – чув. атма “мрежа за лов на птици, риба”. Фриск не дава надеждна етимология на гръцката дума, но тя произлиза от ηθεω "пресявам през сито". Очевидно чувашката дума е заета от гръцкия.

гр. κηλη "тумор, подутина" – чув. kěle "пета"

гр. κηλησισ “вълшебна сила” – чув. kělě “молитва”. Съмнителен паралел.

гр. κηροσ “восък, клетки в пчелна пита” – чув. karas “клетки в пчелна пита”. Източникът на заемане в чувашкия не е известен, доколкото коренът на думата е с индоевропейски произход и присъства в много езици.

гр. κορβανοσ "храмова съкровищница" – чув. kărman "каросерия, фургон".

гр. κορωνη "всеки огънат предмет" – чув. xuran "казан, котел".

гр. λακκοσ, лат. lacus, ирл. loch и др. “яма, поляна, езерце” – чув. lakăm “яма”,

гр. λισγαριον (λισγοσ) “мотика” – крым.-тат. ьlьskдr, каз. lesker “мотика”. Фриск не намира надежно обяснение на думата.

гр. λάτρις "слугиня", λατρεύς "слуга", лат. latro 1. "слуга". 2. "разбойник", др.-анг. loddere "нищ", д.-в.-н. lotar "напусто, напразно", нем. Lotterbube "безделник, пройдоха" – чув. lutra “низък”.

гр. μηκον “мак” – чув. măkăn’ “мак”.

гр. μηλον “дребен добитък, овце” – общ. тюрк. mal "добитък, имущество".

гр. μονασ “горд” – чув. mănas “самотен”.

гр. μόσσυν “дървена кула” – чув. maš “кула”.

гр. παλτον “копие, късо копие” – общ. тюрк. balta “топор”.

гр. παστη “тесто” – карач., балк. basta “каша”.

гр. πυργοσ “кула”, лат. burgus “замък, кула” – д.-тюрк. barq “дом, постройка”, чув. purak “(цилиндрична) кутия”, герм. *burg (нем. Burg “бург, град), алб. burg “затвор”. Фриск смята за възможно заемането на гръцката дума от германските езици. Очевидно към този корен можем да отнесем разпространената в много езици дума барак с неясен произход.

гр. πυροσ “пшеница”, лит. pūraĩ "зимна пшеница", рус. пырей – чув. pări “двузърнест лимец”. Думата е от индоевропейски произход. Източникът на заемане в чувашкия е неизвестен.

гр. σακκοσ “чувал”, лат. saccus “чувал”, – чув. sak “капан за риба”, укр., рос., сак  “капан за риба” и др. славянски думи от този тип.

гр. σαρδινη “селда” – чув. зărtan “щука”.

гр. θαλασσα “море” – разпр. тюрк. talaj, talaš “море”.

гр. υλη “лес” – чув. ulăx “заливана поляна”.

гр. φιλεω “обичам” – чув. pĕl “зная, умея, обръщам внимание, чувствам”.

гр. χαρτησ “папирусна карта”, лат. carta “хартия, лист” – чув. xărta “кръпка”. Фриск отбелязва думата като неясна по произход.

гр. χολη “жлъч” – чув. xăla “буланый”(светложълт). Думата е с индоевропейски произход, но гръцката форма е най-близка до чувашката.

гр. χορτοσ “загон, лека ограда”, лат. hortus “градина”, герм. gardon “градина” – чув. karta “лека ограда, ограда”.

     От третото хил. пр. н. е. част от древните тюрки, известни като носители на културата на бойните брадви и въжената керамика, се преселила на десния бряг на Днепър и по-нататък в Централна Европа. Не знаем колко и какви точно племена са прекосили Днепър. Знаем точно само това, че голяма част от тях се е асимилирала сред индоевропейците и доиндоевропейските аборигени. Само едно тюркско племе, това на древните българи, запазило своята етническа идентичност. Първите, с които тюрките влезли в контакт, били носителите на триполската култура. Очевидно някои думи от езика на триполците са се запазили в езика на съвременните чуваши, които се явяват потомци на древните българи. Освен това древните българи би следвало да имат в тези времена контакти с италиките и илирите. Оттогава произлизат намерените лексикални паралели в латинския и чувашкия езици, които се явяват индикатори за контакта между тези езици. Естествено, в показаните примери има най-много чувашки думи:

 лат. abbas “абат” – чув. apās “жрец”. В етимологичния речник на латинския език (Walde A.1965) тази дума не се разглежда и се смята за заета през гръцки от арамейската (abbā "отец, баща"). Отначало думата като че ли се е употребявала в молитвите в значението "моят отец" (Kluge Friedrich. 1989, 7). Обаче чув. апăс "жрец", която произлиза от древна тюркска дума за обозначаване на близки родственници, в това число отец/баща (aba/apa), като източник на заемане следва да има преимущество, тъй като при заимстването от арамейския и употребата в молитвите думата abbās  би трябвало да се използва при обръщението към Бога, а не към служителите Му.

лат. alga “водорасло”, норв. диал. ulka “тиня” – чув. jălma “тиня, кал, слуз”. Корнилов поставя в паралел също чув. jylxa "проток".

лат. amicuc “приятел”, amō “приятел” – чув. диал. ami “приятел”, „брат”. Латинската дума се смята за заимствана от неизвестен език (W.);

лат. arca “кутия” – чув. arča “сандък”. Латинската дума произлиза от arceō “затварям”, родствена на гръцката αρκεω “опазвам” (W.);

лат. artemisia “пелин” – чув. armuti “пелин”. Нем. Wermut “пелин” също стои в този семантичен ред. В етимологичния речник на латинския език тази дума не се разглежда.

лат. cama “къса дъска, нар, лавица” – чув. khăma “дъска”. Латинската дума се смята за заимствана от келтоиберийските езици.(W.);

лат. candēre "да бъда разтопен", гр. κανδαροσ "разгорени въглища, жарава" и др. и.-е. – чув. кǎнтǎр "юг, полуден, пладне".

лат. casa “колиба, хижа” – чув. kasă “улица”, с по-старо значение “поселище”. Латинската дума бива съотнасяна с думи от разпространения корен kat- със значение “дом”;

лат. caudex, cōdex “ствол, пън” – тур., гаг. kьtьk “ствол, пън”. Смята се, че латинската дума се явява производна от cūdere “бия” (W.);

лат. cicuta “цикута” – чув. kiken “чемерица”. Двете растения са отровни. Латинската дума няма убедителни и.-е. паралели (W.);

лат. citare "придавам движение", cito "бързо" – чув. xytă "силен", "бърз", карач., балк. qaty "бърз";

лат. Cocles, буквално “кривоглед, едноок” – чув. kuklek “крив”. Латинската дума няма надеждна етимология, възможно е заемането й от гръцки (W.);

лат. cupa “ведро, кофа” – тур., турк. kova, чаг. qopa и други подобни на “ведро”. Индоевропейските думи с подобно значение не са добре съответстващи фонетично (вж. W.);

лат. cura “грижа” – чув. xural “охрана”. Връзката с латинската дума е съмнителна (см. W.);

лат. delirium “бълнуване” –чув tilěr, тат. tile “луд”. Латинската дума няма етимология (W.);

лат. fаbula “сплетни” – чув. pavra “дрънкам, говоря”. Латинската дума не притежава близки паралели в индоевропейските езици, но се смята, че тя произлиза от и.-е. *bha- “говоря” (W.);

лат. * falterna/ растение от семейство каркасонови (Aristolochia) – чув. věltěren  “коприва” (Urtica Gen) – латинската дума е реставрирана от Мейер-Любке на основата на френската fauterne и старопровансалската fauterna със забележка “Woher?” (откъде?). Можем да предполагаме древнобългарски произход на думата.

лат. farnus “ясен” – чув. věrene “клен”. Предполагаемият етруски произход на думата не е обоснован (W.);

лат. faux “гърло” – гаг. buaz кирг. buvaz, тур., каз., карач., балк. boğaz и др. “гърло, глътка”. Латинската дума не притежава надеждни успоредици в индоевропейските езици (W.);

лат. felix "плодороден" – чув. pulǎx "плодородие";

лат. finis "край, предел" – чув. pinĕš "хиляда";

лат. homo “човек, мъж” е заимствана от италиките дума от предците на чувашите. Те впоследствие са я загубили, но следите й са се съхранили във втората част от чув. păjaxam  “деверь”. Първата част от думата е означавала “сестра”. Тя също се е изгубила в чувашкия, но е налична в другите близкородствени тюркски езици: туркм. bajy, “сестра на мъжа”, тур. bacı “сестра”. Цялостно думата се разшифрова като “мъжът на сестрата”, но деверът е брат на съпруга. Такова несъответствие се обяснява с това, че отношението на родство с един и същ човек може да бъде различно в зависимост от страната на родството, което нерядко води до изменение в смисъла на една и съща дума. Възможно е тук да отнесем и чув.  xǎrxǎm "роб", която може да се преведе като "страхлив човек" (xǎra "страхливец").

лат. ius, iuris 1. право – чув. jărăs “прям”, тур. yasa “закон, устав”, карач. džoruq «закон» и др. Отнасянето на латинската дума към индоарийските думи със значения “здрав, свещен” (др. инд. voh ) е много съмнително (див. W).

лат. ius, iuris 2. супа, варено – чув. jaška – общо название на първите блюда,  juškăň «киша, тиня». Отнасянето на латинската дума към и.-е корен iūs “умножавам” изглежда съмнително (см. W.)

лат. lacūna “блато, вдълбаване, пролом” – чув. лакăм “яма”. Латинската дума се отнася към и.-е корен *lacu “влажна низина” (W.)

лат. lama “блато” – чув. lăm “влага, мокрота”. Латинската дума се свързва с латиш. lāma “ниско място, локва”, лит. lama “ниско място на полето”, бълг. лом “яма, погреб” (W.)

лат. mel “мед” – тюрк. bal “мед” е представена в гагаузкия, турския, казахския, узбекския, киргизкия и др. езици. Сър Джерард Клоусън (Gerard Clauson) пише в своя труд: «Общеприето е, че тази дума (тюркска – В. С.) се явява много ранна заемка от някакъв индоевропейски език, която може да се датира към периода, когато m е било неприемливо в началото на думата и затова се е заменяло с b. Най-близък паралел се явява лат. mel; санскритската форма е madhu» (Clauson Gerard, 1972, 330). Санскритската форма обаче принадлежи към индоевропейския корен *medhu (см. Pokorny). Гр. μελι «мед» и др. подобни думи, налични в германските, келтските, арменския се явяват най-добри съответствия, обаче произходът на тази дума е сложен за определяне.

лат. mūtāre "променя, изменя" – чув. mutala "бъркам, объркам"

лат. noxa "загуба, вреда" – чув. nuša "беда, нещастие".

лат. ordo “ряд”, “порядъкк”, “боен ред”, “отряд” – общотюркската orda «армия» (туркм., каз. orda, чув. urta тур., аз. ordu и др.) Латинската дума може да бъде отнесена към и.-е. *ar- “свързвам, определям”. В такъв случай това е древен ностратически корен.

лат. pandura "триструнна лютня" – чув. păntăr-păntăr – подражание на дрънчене, дрънкане на струни, păntărtat – 1. дрънча, дрънкам, издавам дрънчащи звуци (за струнни инструменти), 2. гърмя, издавам грохот (за барабан)

лат. publikare “публикувам” – чув. puple “тълкувам, разговарям, беседвам”.

лат. pudis “въшка” – общ. тюрк. bit “въшка” (чув. pyjta, останалите – bit/pit). В етимологичния речник на латинския език тази дума не се разглежда.

лат. pūris “гной” – чув. pьr “гной”. Думата е с индоевропейски произход (*pu- “гния”);

лат. quattuar “четири” – чув. tăvattă “четири” в тази си форма е заимствана от италиките (в останалите тюркски езици – dцrt/tцrt).

лат. Roma «Рим» - чув. uram, кар. oram “улица”. Не е изключен произходът на названието на града от “малоазиатската” *rōme “село”. Както знаем, Рим се е развил от една улица (см. W.);

лат. saliva “слюнка” – най-вероятно заимствана от тюркски език (чув. sěleke, туркм. selki, тат. silegej и др. “слюнка”), а не е родствена на келтските думи с отдалечено значение и форми (напр. др.-ирл. sail). Виж W.;

лат. sapa “сок”, сев.-герм. safe и други подобни германские “сок – чув. săpăkh  “изтичам сок”. Индоевропейските думи нямат удовлетворителна етимология (см.W.);

лат. sāpa, -ōne, анг. soap, нем. Seife и др. подобные герм. “сапун” – чув. supăn “сапун”.

лат. sarda, sardina “различни видове риби” – чув. зărtan “щука”;

лат. scopula “метла” – чув. šăpăr “метла”;

лат. sĕrra “пила” – чув. sĕr “търкам, пиля”.

лат. sollicitare “треса” – общ. тюрк. (чув. sille, туркм. selkildemek, тур. silkmek и др. “треса”). Смята се, че латинската дума произлиза от ciēre “движа, принуждавам, волнувам” (W.), което фонетично не е безупречно.

лат. taberna “кръчма” – чув. tăvar “сол”. Както вече отбелязвах в предишните си работи (Стецюк Валентин, 1998, 57), за българите солта е била основен предмет на износ и затова е придобила значението „стока”. В арменския език tavar означава „овца” и „стадо овце”, в тюркските езици съответствията са tuuar „стадо”, тур. tavar „имущество”, „скот”, балкар., кр. тат. tu’ar „същото значение”. В много ирански езици има думи като tabar/ teber/tevir „топор”, докато в угро-финските езици думите от този корен имат значения „тъкан” (саам. tavar, мар. тувир, хант. tаgar). Всичко това са вещи, които са били предмет на размяна и търговия. Латинската дума *taber с неизвестно значение е изчезнала, но е останал дериватът taberna, чийто произход се извежда от trabs “линеен носещ елемент, брус”, което е неубедително. Точно толкова неубедително е заимстването от етруски език (W.)

лат. (сабинско) teba “хълм, възвишение” – общ. тюрк. (чув. tьpe, тур. tepe, каз. tцbe и др. “планина, връх”).

лат. tergus “зад” – чув. tĕrke “възел, чиле, вързоп”.

лат. tortus “завиващ, извит” – чув. tărta “вия, свивам гнездо”. Латинската дума няма надеждна етимология (W.)

лат. torus “възвишение” – чув. tără “връх”. В етимологичния речник на латинския език думата не се разглежда в това й значение (W.)

лат. tuba “тръба” – чув. tupă “оръдие”.

лат. tunica “вид дреха” – чув. tum “покривало, халат”.

лат. ūsus, ūtor “полза, използване, обичай” – чув. usă “полза”. Индоевропейските паралели на многобройните латински думи от този корен са съмнителни (W.)

лат. vacca “крава” – чув. văkăr “бик”. В украинския език има дума вакар “пастир на едър рогат добитък”. Тя се смята за заемка от румънската văkar “същото значение”, която произлиза от лат. *vacarius, свързана с лат. vacca (Мельничук О.С. 1982, 321). Лат. vacca се свързва с др.-инд. vasa “ялова крава” (W.); (Което по никакъв начин не може да обясни монголската buqu, бел. моя).

лат. vallis “долина” – чув. valak “жлеб”.

лат. vapor “пара, дим, огън” – чув. Vupăr “нечист дух”. (От нея и упирь, вампир; бел. м.).

лат. vetare “не позволявам, забранявам, противореча” – чув. vit “крия, опазвам, преодолявам”.

лат. villa “дом в предградията” – чув. vělle “кошер”.

лат. virga “клонче, пръчка” без съответствия в другите индоевропейски езици (см. W.) – др.-тюрк. bergд “камшик, пръчка”, хакаски, уйгурски berge “камшик”. Джерард Клоусън (Gerard Clauson) пише: «Предполага се, че това е заимстваната от латинския virga ‘прът, палка’, приета с посредничеството на средноперсийския, но не се виждат никакви следи от тази дума в персийския и теорията е необоснована» (Clauson Gerard, 1972, 363). Към същия ред се отнася унгарската virgбcz “прът, пръчка”, заимстването на която от латински език е съмнително. В такъв случай с нея можем да съпоставим унг. virgone “съобразителен, пламенен, жив”, която има съответствие в чувашкия – virkěn “нося се бързо”. Очевидно това е странстваща дума, следи от която в различни, но близки значения могат да се намерят в много езици (напр. эрзя verka “бърз”, рус. бирка и други подобни славянски със значения “колче”, “ресница на дърво” и др., нем. Birke и другите подобни германски “бреза”, унг.  virag “цветове”, марийски вурго "стъбло", курд. wurg “жив”). Ако носителите на триполската култура са били семити, то първооснова на всички тези думи може да бъде дума, близка до ар. firh и др.-евр. perax “цветче”. Тогава лат. virgō “девственица” с неясен произход (W.) следва да бъде съотнесена тук (ср. "дефлорация").

лат. vulgus, volgō, vulgus “народ”, “стадо”, “тълпа”, лат vulgaris “обикновен, прост” – чув. pulkkă “стадо”, “ято", "тълпа”, булгары - това е названието на едно от тюркските племена, нем. Volk, анг. folk, "народ", др.инд. vargah "група", няколко келтски думи, както и етнонимът волки (вълци) също се съотнасят с нея (W.)

Литература

Мельничук О.С. (Ред.) 1982-1989 – . Етимологічний словник української мови. Київ.

Наделяев В.М., Насилов Д.М., Тенишев Э.Р., Щербак А.М. 1969. Древнетюркский словарь. Ленинград.

Фасмер Макс. 1964-1974. Этимологический словарь русского языка. Москва. «Прогресс».

Clauson Gerard, Sir (1972). An Etymological Dictionary of Pre-Thirteenth-Century Turkish. Oxford.

Frisk H. (1970). Griechisches etymologisches Wцrterbuch. Heidelberg.

Hьbschman Heinrich ( 1972). Armenische Grammatik. Erster Teil. Etymologie. Hidelsheim – New York.

Kluge Friedrich (1989). Etymologisches Wцrterbuch der deutschen Sprache. Berlin – New York.

Meyer-Lьbke W. (1992). Romanisches etymologisches Wцrterbuch. Heidelberg.

Pokorny J. (1949-1959). Indogermanisches etymologisches Wцrterbuch. Bern.

Şengьl Fatih. 2022. One Scythian Word: Σακυνδακη “Sakundak”//International Journal of Turkology/ Nr 16.

(W.) – Walde A. (1965). Lateinisches etymologisches Wцrterbuch. Heidelberg.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По принцип има доста странстващи думи... Думите обичат да странстват... :)

на пътешествие заедно с част от народите :).
Във всеки случай не става въпрос за една-две думички, нали така?

Когато експертите забележат конкретни груби грешки при съпоставката на лексеми от два езика, те в най-общия случай, обобщават че изследването не се опира на устсновените в науката закономерности и следователно няма защо да му се обръща внимание! Ти не си съгласен, но друг път, друга методика и технология няма!!! Относно предпоставката с която тръгваш: че имало тюркски език в Изт. Европа, който съжителствал с протоарменци и почваш да правиш лексикални паралели - веднага отказваш арменолози, арменоведи да се занимават с темата ПО СЪЩЕСТВО, защото първо трябва да докажеш това юалоумно твърдение! Както и да е - любопитен бях да продължа четенето и още първият пример се оказа БОШ ЛАФ!!! Има 12-томен речник на арменските корени в съпоставки с над 300 езици от Храчя Ачарян от 1944-1945 г. Човекът обаче никъде не е посочвал посоката ба заимстване особено в синхронни лексеми. Да се върнем на първия пример обаче. Думата ахтюр не ми е известна, но да предположим, че е арменска и има подобна семантика на природен обект. Ти я сравняваш с татарска, карачаевска и балкарска алт, която е наречие и указва посока. Карачаевци и балкарци преди 2500 години едва ли са съществували. Ясно е, че не са имали азбука, литература... Изееднъж се появяват като рицар на бял кон и претендират, че са ни дали дума от техния велик език. В окото ми плува
ли корабче??? Въпросната буква "х" в ахтюр се появява редовно в замки от чужди езици, на мястото на чуждо "л"!!!!! Не смятам да си губя времето и да рецензирам безплатно антинаучни писания!!!

Гюбшман, който е Хюбшман няма начин да да от 1972 г. - виж там кое 15- то издание са и цитирай по-точно. Нито един от цитираните не си е позволявал да твурду, че посоката е от тюркския към арменския, гръцкия или матинския, а точно обратното. И стига с тия съвременни тюркски диалекти - сравнявай синхронни лексеми, избирайки пратюркски или старотюркски, ако има такъв, защото цялото тюркско ез. подсемейство е доказано компилативно и по-ново от останалите алтайски семейства и подсемейства. Хибриден език с исторически детерминиран би и тришингвизъм: жените им били все от нетюркски произход и пр. А ти си мечтай, заедно с пантюркистите за летящи краставици!

тюркски заемки :).
Ако смяташ, че арменският се е разминал с тях, то аз уважавам правото ти на мнение :):):).
Имало е прототюркски език, даже и диалекти са съществували.
От RZ/Ж-езика са се развили R и Z-диалектите.
Срещнах информация за практически същия преход в латинския език :).
Извинявам се, че не мога да работя активно, но претърпявам здравословен проблем, свързан с обездвижване. Затова отговарям, когато успея да седна и се размърдам.
Чака ни още много работа :). Всичко по реда си.
Хибриден език е станал, така е. Което означава много, много стари контакти между езиковите семейства и така полека-лека ще си дойдем на думата :).
Благодаря, че пишеш!

Такова е становището, такава е позицията на цяката лингвистика сега-засега. Пак ще кажа, че наричаш неправилно "езика", който откриваш тук и там тюркски. Щом някой лингвист е транскрубирал на латиница арм.дума ахтюр с това инвариантно "л", което се произнася като гърлено "х", значи е открит първоизточника на тази заемка и той в никакъв случай не е тюркски, нито пратюркски. И нека ти бъде пределно ясно, че праарменците в Изт.бЕвропа са фригийци, мизийци, битини (след преминаването им в Мала Азия биват наречени витини), тесалийци-македонци, тевкри и още 1-2 племена, езиците на които са били асимилирани в/с хето-урартски, та чак след това се е консолидирал около V в.пр.н.е. арменският. Така че хипотетичните тюрки в Изт. Европа не са имали контакт с класическия арменски. Вместо протоарменци на тези племена в спец. литература им казват протоармени или просто армени, арменци
..., а ние нямаме такава дума. Ние сме хайк!!!

Мога да дам класическия пример с др.арм. дума за владетел, цар - такавор, която първи заимстват монголците във вида такфюр, а по-късно и тюрките във вида текир. За да бъде онагледен можем да видим гръцкият топоним на град Родосто, който е от др.гръцкото Редесто и означава царска, владетелска планина. Преименуван е през османско време на Текирдаг (Текурдах), в названието на което ясно личи арменското "текир". Осм.-турски заемки в арм. език има и те първо са от XIV в. насетне и второ запълват лексикографски липси, а не дублират съществуващи лексеми и понятия, обаче авторите на посочените от dobridan примери явно не го знаят или не искат да се съобразяват с научните закономерности, а само да съчиняват псевдоетимологии от типа Наполеон е шопско име - "на поле он"!!!