Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2012 19:25 - Ивайло Дичев за протестите: Появява се ново глобално обществено мнение - без център, без говорители.
Автор: doktora757 Категория: Политика   
Прочетен: 2982 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 15.01.2012 19:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ивайло Дичев за протестите: Появява се ново глобално обществено мнение - без център, без говорители. image От Димитър Ганев Всички статии на автора Последна промяна в 13:55 на 15 яну 2012, 2724 прочитания, 41 коментара   image

Фотограф: Капитал

image

"Окупирай Уолстрийт" - как започна всичко - 30 дек

Фотогалерии 2011: "Окупирай Уолстрийт" - протестът срещу капитализма - 29 дек

V като вендета - Зад усмихнатата маска на протеста - 29 дек

Българи в спор за "Окупирай Уолстрийт" - от ще набира сила до ще затихне - 22 дек

Демонстрантът е "Личност на годината" за 2011 г. на сп. "Тайм" - 14 дек

Ивайло Дичев за изрисувания паметник: Комунизмът няма да си отиде пред намусени идеолози с булдозери, а с купон и забава - 20 юни

Нова "бомба" за медиите - 14 фев

Либерална критика на неолиберализма - 15 авг

За интелектуалните сергии - 11 ное

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски." Той е доктор на социологическите науки и по философия. Защитил е и докторантура по история на идеите. Потърсихме го за коментар за едно от най-интересните социални явления през изминалата година - протестите, които се очаква да оказват влияние и през 2012 г. Демонстрациите оставиха впечатлението, че недоволството в различните части на света има общи корени. Попитахме Ивайло Дичев коя е нишката, която свързва протестите срещу тоталитарните системи в арабския свят, неравенството в развитите страни и беззаконието и липсата на справедливост в държави като България и Русия?  

Имат ли според вас някаква обща траектория протестите през 2011 г. в арабския свят, на неформалното движение "Окупирай..." в САЩ и Европа и тези в България?

Мисля, че става дума за едно и също недоволство, макар проявявано в съвсем различни контексти. Политическата власт навсякъде по света почва да буди възмущение – в арабския свят става дума за десетилетни диктатори, които постепенно завиха от политика на развитие, социални придобивки и равенство към обикновен източен деспотизъм.

В Америка недоволството идва от неолибералния курс, поет от времето на Рейгън, към облагодетелстване на богатите, деиндустриализиране на икономиката и разтягане на социалната ножица. В Европа все по-открито неолибералите говорят за това, че социалната държава, резултат от следвоенния компромис между труда и капитала, си била изживяла времето.

У нас всичко това се стоварва наведнъж – като добавим не особено интелигентното гражданско общество, което пренасочва яростта си ту върху циганите, ту върху автомобилите. Хората очакват някаква политическа воля да озапти бандитската глобална икономика, да зададе перспективи, усещане за смисъл, за солидарност. Както виждате, тук има парадокс. Хората искат политическият разум да сложи ред в един свят, подчинен на икономическото несъзнавано. И заедно с това недоволството още повече подкопава всяка възможност за добра политика - политиците са стигматизирани като лоши по определение - и леви, и десни, и либерали, и консерватори. Излиза, че най-добре нищо да не се прави. Ако бях олигарх, щях да потривам ръце.

Какъв е профилът на протестиращите?

Това са хора, които се определят против всякаква политика - отказват да имат лидер, програма и дори някакво минимално виждане за бъдещето. Испанските "възмутени" са добра илюстрация – емоцията на възмущението замества разумния политически анализ. Хем повече равенство, хем по-ниски данъци. Хем човешки права, хем имигрантите да си ходят. Хем сигурност, хем свобода...

Вероятно хората дълго са лъгани, много история сме натрупали за изкористени и омърсени граждански бунтове и революции. Впрочем няма защо да ходим назад до Френската революция, родила империята на Наполеон. Последните събития в арабския свят го показаха – движения за свобода, начело на които вървяха образовани, светски жени, бяха овладяни най-спонтанно и демократично от ислямски партии - дори в Тунис. Обявяват връщане към шариата, та дори връщане на многоженството в Либия (как ли се чувства сега Саркози, който така пламенно подкрепяше либийската революция). Дали щеше да е така, ако движенията имаха програми, лидери, традиционни форми на организация?

Страхът от това, че действията ти могат да се изкористят от някакви лидери, днес води до обратната опасност – непостоянство, липса на всякакво мислене отвъд мига. Няма как да правиш политика без неща като институционална форма, организация, идейна идентичност. Възмутените трябва да си дадат сметка, че протестирането чрeз естетски акции, медийни майтапи и весели купони няма дълготраен ефект. Роля тук имат и самите нови комуникации, т.е. този свят на незабавно, фрагментарно и безпаметно глобално бъбрене. Новите млади сякаш не могат да се концентрират, да направят малко по-дълготраен анализ, да подчинят индивидуалната си свобода на някаква организация и политическа дисциплина.

Какво постигнаха протестиращите и какво не успяха?


Протестите от тази година имат деструктивна роля, събориха някои диктатури, делегитимираха елити, посочиха несправедливости. Въпросът е какво идва след тази разрушителна работа. В арабския свят дойдоха ислямистите, но какво става, ако в Америка сега спечелят чаените партита, десни до абсурд? Ако случайно, макар сега да изглежда невъзможно, в Русия Путин бъде заместен от Зюганов или Жириновски? ... В България протестите срещу пенсионната реформа или лъжите на Дянков донесоха отрезвяване по отношение на ГЕРБ, но дали това ще се изрази в пренасочване на вота на следващите избори към друга партия? Или, което ми се струва по-вероятно – просто следващия път по-малко хора ще "им" гласуват?

Както знаем от горчив опит, отвращението от политиката е в интерес на онези, които в момента са хванали кокала. Има и нещо положително. Появява се ново глобално обществено мнение. Искра от едната страна на света подпалва другата, чилийските студенти гледат на своите университети през призмата на английските, тунизийци се съизмерват с французи, българи се мерят с гърци. Това глобално мнение сигурно няма да функционира така, както досега са действали комунистическите интернационали, "Амнести интернешънъл" или ООН, но властващите все по-малко ще могат да го игнорират. Протестиращите в Тунис и Египет държаха лозунги, на които пишеше "Туитър", "Фейсбук", "Уикилийкс". Мнение без център, без водещи медии, без говорители – по модела на тази група с маските, Анонимните. Анонимни разпространители на глобални страсти.

Коректна ли е аналогията, която се прави между протестите през 1968 година и сегашните, или е твърде пресилена?

68-ма година е насред 30-те славни години - обществата са богати, движенията - луксозни, младежите искат освен сигурността и просперитета свобода, културна автономия. Днес, точно обратното, цари несигурност, младите живеят от проект на проект и дори не си представят такова нещо като пенсия. В онова време политическата власт е много, дори прекомерно силна. Петилетни планове има не само в България, но и във Франция. Дългите коси се режат не само тук, но и в Англия (е, няколко години по-рано). Днес хората очакват някаква субектност - някой да поеме отговорност, да гарантира поне малко справедливост, да даде посока на развитие.

За жалост, освен да обявят някоя зрелищна война срещу дребен диктатор, политиците се занимават единствено с това да обслужват свръхголемия капитал. Въпреки външните прилики съдържанието е различно. Е, разбира се, в арабския свят, може би утре в Китай, има и битка за свобода. Но не забравяйте, че там едно по социалистически егалитарно управление беше отменено и шокът на обществата е огромен. В Египет доскоро висшистите имаха гарантирано право на работа – изведнъж държавата абдикира, икономиката беше тотално приватизирана - оправяйте се както можете. В резултат едни хвърлят бомби, други манифестират. В Америка свобода колкото искаш, само че едни бандити обраха обществото и дори си раздадоха бонуси. Възмущението от това няма нищо общо с духа на рокенрола от 60-те.

Погледнете самата форма на протестите – през 68-ма и в Париж, и в Бъркли, и в Загреб - политически събрания, програми, утопически визии за бъдещето. Днес основното, което чуваме, е едно ирационално ръмжене, чупене, грабене.

Къде се намират сега протестиращите от 60-те и къде ще са сегашните след 40 години? Има ли все още икономическата система способността да претопява недоволството, като интегрира бунтуващите се?


Бунтовниците от поколението на 68-ма заеха високи постове в мениджмънта на новия капитализъм, построен впрочем върху ценностите, за които те се бореха – пластичност, креативност, свобода, деинституционализация. Така че по парадоксален начин тази революция успя, макар и против рационално формулираните идеи на лидерите си. Успя като дух. Дали ще стане нещо такова сега?

Знаем, че хакерите намират високоплатени длъжности в корпорациите, създателите на виртуозни вируси са на почит сред програмистите. Новите политически лидери, това са мениджъри на потоци от образи и информация, хора от типа на Асанж, които умеят да организират страстите на другите, без сами да правят, да казват, да отстояват позиции. Впрочем текстовете на споменатия Асанж от типа на "Конспирацията като форма на управление" са несериозни. За да си представим бъдещето, трябва да гледаме отвъд заявеното, да мислим за етоса на едно движение, за културата, която то носи със себе си.

Имат ли протестиращите интелектуални водачи или поне личности, от които се вдъхновяват? В
края на 60-те например подобно влияние е било приписвано например на Херберт Маркузе, Ги-Ернст Дебор
 
Мисля, че не. Разбира се, има някои интелектуалци, които подкрепят протестите със словото, понякога и с присъствието си - като Славой Жижек, който държи реч в Атина, или Джоузеф Стиглиц, който говори пред "Окупирай..." в Ню Йорк. Но тук няма нищо сравнимо с дисидентите от 1989 г. например.

Ролята на лидера е заета от жертвата. Буазизи, който се самозапали в Тунис, Неда, която убиха в Иран, Алииа, която се съблече на блога си и беше линчувана от египетската тълпа. Има нещо много тревожно в тази подмяна на лидера с жертвата - тя казва много за света, в който живеем. Само погледнете колко паметници се строят у нас на жертви на различни злополуки, автопроизшествия, дори за потъналите с кораба "Титаник".

Бунтовете в Париж и в Лондон почнаха с жертви на полицейско превишаване на права, у нас едно от най-сериозните шествия на студентите беше не заради таксите или за липсата на работа, а за това, че един младеж беше убит при сбиване в Студентски град. Върви че отстоявай каузи, върви че бъди герой! Това е глобален процес, това е капан, в който сме хванати. Жертва плюс медии е равно на масови емоции.

Източник:www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/15/1734899_ivailo_dichev_za_protestite_poiaviava_se_novo_globalno/


image


image

image



Гласувай:
6
0



1. doktora757 - ЕТО ОТ ТОВА СЕ СТРАХУВАТ УПРАВЛЯ...
15.01.2012 19:33
ЕТО ОТ ТОВА СЕ СТРАХУВАТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИЩОЖЕСТВА!!!.......
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 4381933
Постинги: 502
Коментари: 1925
Гласове: 3300
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930