ПРЕДАВА  ЛИ  БРЮКСЕЛ  ЕВРОПА  В  РЪЦЕТЕ  НА  ИСЛЯМА

 

                                                       „ Светът привикнал хомот да влачи, тиранство

                                                       и зло до днес да тачи; тежка желязна ръка целува,

                                                       лъжливи уста слуша със вяра.”

                                                                                                    / Христо Ботев, „ Борба ”/

 
Георги Прокопов

"Онгъл"

       На 5 - ти октомври 2015 г. в Брюксел се проведе среща между ръководителите на Европейския съвет Доналд Туск, Европейския парламент Мартин Шулц и Евпопейската комисия  Жан - Клод Юнкер с президента на Република Турция Реджеп Ердоган.

По време на срещата от изказванията личеше, че отношенията между домакини и гост видимо са охладнели. Има достатачно основания за това, но вместо добри приятелски отношения Европейския съюз получи поучителна лекция по хуманност от страната в лицето на нейния президент, за която ЕК в годишните си доклади изнася данни за нарушаване на човешките права, за нерешения проблем с насилието над деца и женското съсловие, упражнявания натиск върху правосъдната система, арестите на журналисти и интелигенция и пр.

Защо напоследак отношенията между ЕС и Турция захладняха? Ами поради политиката, която води Турция - антидемократичния курс, силна ислямизация и авторитаризъм. Две европейски страни - Кипър и Франция наложиха вето за членството на Турция в ЕС. Това изнервя Турция и нееднократно по този повод злъчно по адрес на Европа са се изказвали турския президент и министър-председателя Давутоглу.

Изнервянето идва и от това, че липсва категоричен отговор от страна на Европейския

съюз и всичките страни негови членки дали да бъде приета Турция - азиатска Турция в европейското семейство. Въпросът е дали 75 милионна мюсюлманска Турция е възможно да бъде част от европейската ценностна система. Приемането и би било парадокс поради несъвместимост в културно и религиозно отношение. Да не забравяме за историческата и обремененост, както и факта, че в Европа живеят вече достатачно мюсюлмани, които създават немалко главоболия и сериозни проблеми на национални държави като Германия, Франция, Холандия, Испания, Белгия, България, Македония, Сърбия и др.

Спомeните от техните действия през 2005 г. във Франция, безредиците 2011 г. в Лондон, атентатът в лондонското метро 2005 г., в Испания 2004 г, / взривените влакове /, многобройните атентати в Русия, в САЩ и т.н. остават незаличими следи от убитите невинни жертви, ранените, както и нанесените материални щети за милиарди евро от тези европейски или кандидат европейски граждани. Как да подминем терористичния акт - взривения руски самолет преди дни над Синай, атентатът в Бейрут преди дни, в Турция и т.н. И докато пишех тези редове нов атентат в Париж - последният атентат към 13.11.2015 г., само десет месеца след атентата в редакцията на    „ Шарли Ебдо” е най-жестокия, най-зверския и безчовечния терористичен акт, доказващ или искаш да докаже безнаказаност и НЕДОСЕГАЕМОСТ. Това, което се случи на 13-ти - според мене, денят и датата не са случайно подбрани, но определено става въпрос за супер организирана подготовка и изпълнение. Убеден съм, че това няма да сломи нито духът на французите, нито на европейците. Но с това ислямистите си вкараха жесток автогол - доказаха, че корените на тероризма е исляма, колкото и да ни убеждават, че той е хуманен, добронамерен и пр. Но и доказаха за сетен път, че мирното и съвместно съществуване с исляма е абсолютен МИТ. Не е ли факт ?

Ердоган не забрави да спомене, т.е. да наблегне, че стратегическия избор на азиатската държава си остава членството и в Европейския съюз.

Но ето, какво казва в своята лекция пред българските студенти в СУ „ Св.Климет Охридски ” на 04.10.2007 г. Никола Саркози по отношение евентуалното членство на Турция в ЕС. ...” Дори георграфски Турция не е в Европа, но не е там проблемът. Ние трябва да изберем път, който да не унижава Турция, но и да не дестабилизира Европа.” Колко ясно, точно и дипломатично. По на татък в лекцията Саркози обяснява, че би трябвало да се помисли за един „ статут на партньорство с Турция. ” В речта си споменава, че на среща с Ердоган в Ню Йорк / тогава премиер на Турция / открито му е заявил, че „ да не се доверева на лицемерието.” Разяснява, че много държави са за еврочленството на Турция, но в действителност не са. Френският президент завършва лекцията си с думите: „ Бъдете страшно разумни и не приемайте свободата да ви бъде отнемана от никой по никакъв начин.”/ news . bg 04. 10. 2007 /. По това време Никола Саркози е на официално псещение в България в качеството си на президент на Франция. В това изречение има подтекст за суверинитета на страната ни, но дали е схванато от нашите  управляващи. Не, не са доловили и нотка от това. Поведението и външната политика, която се води от управляващите, без значение кои са те, го доказва.

 Не бих казал, че това е нормално и редно - страна, която 97 % се намира в Азия и само 3 % в европейската част на континента, която е завзета чрез колонизиране с ятагана от Османската империя след завземането на Константинопол през 1453 г. Така, че днешна Турция e наследник на Османската империя и не може да се възприема нито като Балканска, нито като европейска страна, независимо от наложените и граници. Някой анализатори споменават, че Турция се отдалечава все повече от европейската ценностна система. Интерсно как може да се говори за подобна система и как една мюсюлманска страна с консервативни и патриархални разбирания и неоосмански намерения ще изповядва европейските ценности? Парадоксите са много, но вероятно има и такива, които са убедени, че вълкът след като си смени козината ще си смени и нрава. Да, ама не - това е абсолютно невъзможно. Не е нужно да сме песимисти или да не искаме да възприемем и приемем Турция в ЕС - необходимо е само да проследим историята.

Нашествието към Стария континент от исляма в лицето на арабите не е от вчера. Арабският халифат извършва първата си инвазия срещу Константинопол 678 година с цел превземането и завладяването му, а от там да си отвори път към континента. За съжаление опита е неуспешен. Но упоритите араби мюсюлмани не се отказват и правят втори опит през 717 / 718 година, но за пореден път са отблъснати и прогонени, като търпят голямо поражение. Заслуга за прогонването им се дължи на българите предвождани от своя кан Тервел. И ако тогава халифатът губи заради българите  22 / 32 хил. воини като поражението се оказва „ велико бедствие ” - то сега дали не е победа за мюсюманите благодарение на политиците „ от висока класа” - които допуснаха исляма в лицето на всичките тези „ бежанци ” нашественици, нагло да безчинстват и да завладяват без битки - да , без битки, а ей така, на добра воля по силата на конвенции, някаква си харта за правата на човека. Но последната е за правата на човека, а нашествениците показват ли човещина, култура, възпитание, уважение и пр. критерии. Не, категорично не! Само няколко кратки примера. В Дания в периода 2013 / 14 г. от осъдените за изнасилване 34 % са чужденци, които съставляват 12 % от населението на страната. Досещаме се, вероятно, какви и кои са тези „чужденци.”

В Швеция за 2014 г. на ден се падат по 5 изнасилвания поради главоломния прираст на мюсюлмани. Изнасилванията са се увеличили в резултат на увеличаването на мюсюлманите. Властите признават, че коренът на проблема е исляма / LIFЕ BG - 28.08.2015 /. В Норвегия, Германия, Швеция, Италия властите са индиферентни по отношение на оплакванията от потърпевши пострадали от имигранти - по обясними причини, като в първите две страни властите дори „ приканват и предупреждават ” женското съсловие да се облича по-скромно и непредизвикателно, тъй като мюсюлманите били с друга култура. Едва ли това може да се нарече култура да се изнасилват жени без оглед на възраст против волята им и против всички законови норми на поведение.

Но все пак, нека да не бъдат обидени и с цел запазване обществения ред. Но едва ли това е начина да не се създава напрежение като извършителите на престъпления остават ненаказани. За да не бъдат дразнени и да не се предизвиква напрежение сред мюсюлманите на много места се махат „кръстовете.” Тези религиозни християнски символи предизвиквали напрежение сред мюсюлманите. А техните хиляди джамии нароили се в цяла Европа с минарета по 30; 60 и повече метра, не създават ли напрежение, както и изнесените им молитвени обреди пред религиозните им храмове.

В Германия не е по-различно,  извършват се десетки, десетки изнасилвания от мюсюлмани на германски момичета и жени, но властите в лицето на полицията прикриват и не издирват „ неивестните ” извършители, само и само да не се създава напрежение / от Извора - 24.09.2015 /. „ Според редакторски коментар           / westfalen - Blatt /, полицията отказва да оповестява престъпления, извършени от бежанци и мигранти, защото те не искат да дават аргументи в полза на критиците на масовата миграция.”

Не се дава гласност за престъпните прояви извършвани от „бежанците” от най - големият телевизионен канал на Германия - ZDF, който отказва да оповестява изнасилвания, извършвани от мюсюлмани мигранти. Ето обяснението на гл. редактор, Ина - Мария  Райцер Вилдеман : ...” Ние не искаме да разгорещяваме ситуацията и да разпространяваме лоша представа. Мигрантите не го заслужават.”  Те - мигрантите нашественици, мюсюлмани не го били заслужавали? А нима германските момичета и жени го заслужават - да бъдат изнасилвани, да се гаврят с тях нелицеприятни типове. Нима едно седем годишно момиченце / а дали е само едно / е заслужило да бъде изнасилено от африканец мюсюлманин на обществено място - парк предназначен за отдих, игри, забавления, развлечения и пр., а не за престъпления / Германия: Епидемия от изнасилвания от мигранти e - vestnik - bg ; виж и Germany : Migrants Rape Epidemic sept.18. 2015 г. oт gatestoneinstitute.org /. Дали европейските мъже, когата са в мюсюлманска държава се държат така нагло, с чувство за безнаказаност, дали извършват подобни деяния? Не, не извършват, защото културата на европееца, християнския морал, манталитет и възпитание не му го позволяват.

А какво да кажем за случаите в България - малко ли са извършените престъпления от „чужденци” като убийства, грабежи, кражби и др. Самото влизане по нелегален начин и пребиваването им в страната е престъпление, а да не говорим за другите деяния, които извършват на територията на страната и особено в столицата. Определено престъпността се увеличи значително след приемането им на наша територия.

Ето, какво казва кмета на словенската община Завърч Мирон Вук : ...” Ма, какви бежанци !? Тук става въпрос за диви и неконтролируеми орди, които бутат жените и децата отпред ” и ... „ Бежанци бяха хората от Босна, които бяха благодарни и на най-малките неща. Тези, са просто една дива орда, които се чувстват длъжни да унищожават и замърсяват, каквото им попадне. Всичко е унищожено. Там където седяха пикаеха. Там, където спаха, отиваха по голяма нужда ” Кметът се оплаква, че никой не иска да участва в почистването на боклуците / БЛИЦ - 21.10.2015 /.

Това е така, но ние вероятно не ги разбираме тези чуждоземци „ бежанци,” както и тяхната “култура”, а може би намекват, че трябва да свикваме с техните привички и обичаи ?

Няма да влизам в подробности, когато фактите говорят и боговете мълчат.  

След години арабските орди се устремяват и успешно откъсват о-в Крит от Византия през 826 г.- последната си го възвръща през 961 г., завладяват о-в Сицилия 827 г., като преди това през 711 г. прекосяват Гибралтар, атакуват католическия Иберийски п-в, завладяват Португалия и Испания. Владеят п-ва осем века до 1492 г.

Техният приемник по отношение на писменост и религия - приелите исляма османци тръгват по същия път. Стремежът към Европа, и колкото е възможно завземане на по - голями територии е безграничен. Те също се отправят към Константинопол, но преди това, след като стъпват на европейска земя през 1356 г. и са превзели п-в Галиполи, през 1365 г. завладяват Одрин, който става тяхна столица, 1387 г. завладяват Солун. Две години по - късно през 1389 г. сърбите търпят от османците поражение при Косово поле. Неуморни и заслепени от победите си завземат Търновското царство през 1393 г., Видинското царство през 1396 г. и на практика цяла България, и така все напред през Сърбия, Унгария за да стигнат до сърцето на Европа. Опитите са нееднократни, но са безуспешни за Османската империя   / 1529 г. и 1559 г./, но въпреки неуспехите си не се отказват. От два месеца огромна османска армия е пред вратите на Виена, на съдбовната дата 12. 09. 1683 г., когато османските пълчища отново са отблъснати и разгромени от обединените сили на полско - австрийко - германската армия ръководена от полския крал Ян Собиески. Обединената армия успява да пробие обсадата и да победи армията на Кара Мустафа паша. След победаоносната битка над османската армия на Великия везир Кара Мустафа паша, Собиески перифразира Юлий Цезар            „ Дойдохме, видяхме, Бог победи. ”

Този исторически момент и до ден днешен е оставил траен отпечатък в душите на виенчани. И докато преди четири века предците на тогавашните османци не можаха да сломят отбраната на Виена - то днешните турски дипломати - неосманисти успешно       „ прескочиха австрийската бариера.” Те прескочиха бих казал без много усилия европейската бариера, която се е огънала като турски локум, през която безпрепятствено преминава тържествуващият ислям.

Нима 500 - те години, кланета, изнасилвания, грабежите, отвличания на девойки, жени, деца и продаването им в робство, поругаването на населението, геноцида, който е извършван в България и на Балканите не са дали отражение. Така лековато ли трябва да забравим кланетата, както и опожаряването на населени места и църкви, Батак, Перущина, Брацигово, Стара Загора, Бояджик, Панагюрище, Ново село и десетки, десетки други. Нима това не е дало своето отражение и отпечатък в нашите души. Дало е и е оставило, въпреки изопачаването на историята ни. Но, както и да бъде преиначавана и изопачавана, тя няма да бъде, а и не бива да бъде забравена.

Сега австрийците по повод на новото нашествие на мюсюлмани „ бежанци ” казват :     ...” тежко и горко на културата ни.” Казват го и германците въпреки, че някои от тях пледираха за приемането на „ бежанците.” Канцлерът на Германия Ангела Меркел си правеше снимки с бежански деца и с разни мустакати, смугли мюсюлмани, демонстрирайки  „ загриженост ” и гостоприемство.

Но сега изглежда се е усетила или под натиска и недоволството на германското общество, пред което е загубила доверие предприема мерки срещу нарастващата вълна от натрапници, добила неконтролируемост. Осъзнати и уплашени се оказаха и други европейски лидери, които явно са се вслушали в думите на австралийския премиер, най-вече в мъдрите думи на унгарския премиер Виктор Орбан.

А защо не и в изказването на Лех Валенса / президент на Полша 1990 - 1995 г., носител на Нобелова награда за мир през 1983 г./ за в. „Джурусалем пост” в началото на септември 2015 г. Той изказва мнение по отношение заливащата вълна Европа от бежанци. Ето неговото обективно изказване : ....” Има проблем. Ако Европа отвори вратите си скоро ще дойдат милиони и докато живеят, сред нас, те ще започнат да упражнават собствените си обичаи, включително обезглавяването.” Валенса продължава : ... „ Разбирам защо Полша и Европа се страхуват от тяхното навлизане. Те пристигат от места, където хората биват обезглавявани. Притеснени сме, че същото ще се случи и при нас ” / БГНЕС /. А то се случва. В тази връзка аз искам да припомня, че в Южен Лондон на 22.05.2013 г. посред бял ден пред очите на множество граждани беше убит с мачете 25 г. войник и обезглавен от двама мюсюлмани родени и израстнали във Великобритания, крещейки „Аллах Акбар ”    / БЛИЦ и NOWA NEWS - 22.05.2013 /. Във Франция на 26.06.2015 г. близо до Лион мюсюлманин работещ в предприятие за промишлени газове собственост на US фирмата „Еър продъктс” с висока скорост с кола се врязва в портала на предприятието и взривява бутилки с газ. В последствие на оградата е намерена набучена глава на мъж. Оказва се, че главата е на убития президент на фирмата - работодател на извършителя. Последният е роден и израснал във Франция. Този зверски акт е извършен само 6 месеца след нападенията срещу редакцията на „ Шарли ебдо ” и еврейски магазин в Париж, следствие, на които загинаха 17 човека - абсолютно невинни жертви. Тогава френският президент Олан обяви от Брюксел, че това е атентат, а премиерът на Франция заяви, че „ ислямският тероризъм пак ни удари ”      / АПФ ; vesti. bg ; “ Tруд ”- 26.06.2015 /. В същият ден в курортния град Сус в Тунис терористи мюсюлмани нападат хотел „ Риу Империал Мархаба ” и убиват 37 души, ранени са 36 гости на хотела  - граждани от различни националности, предимно от Германия, Белгия и Великобритания. По данни на властите това е най – кървавия атентат в страната от последните 10 години. Три месеца по - рано, на 18. 03. 2015 г. беше извършена атака в музея „ Бардо ” в столицата на Тунис, в която загинаха 21 туристи / БТА по „ Ройтерс ” 26.06.2015 /.

На практика си отглеждаме собствените палачи, които действат по техните си правила и обичаи.

Що се отнася до правилата искам да спомена, какво казва Епископ Тихон                          / предстоятел на храм „ Св. Александър Невски ” / в интервю пред журналист по повод на зададен му въпрос за нахлуването на бежанци ” у нас и в Европа. ...” Но при цялото ни благородство и добрина трябва да имаме сили за налагане на ясни и категорични правила в този, да речем, социален, културен и материален клуб. Т.е идващите да приемат нашите правила и стремежи, да работят  за постигането им, а не да ни налагат техните ! ” / ЖИВОТЪТ днес; стр. 7; бр. 46 - 15 декември  2015 г. /.

Тогава мюсюлманите явно прекалено много са подценили християните и тяхната ценностна система / вероятно и сега я подценяват, както и способностите им /, да не говорим за воинските и тактически и прочие възможности. Да, жънали са успехи в определени периоди, но това е било, когато е имало вътрешни борби между владетелите на отделните държави, както и религиозни такива. Мюсюлманите по пътя си, са завладявали и присъединявали територии и народи водени от фанатизма на исляма, неприкритата си враждебност и жестокост към „ неверниците ” на основата на своята първосигналност, реваншизъм и пр. Видно е, че културните и първични характеристики са ги запазили и до ден днешен - ХХI век, независимо от световните постижения в науката, високо технологичните постижения, иновациите, образование, култура и т.н.

Свидетели сме от 26 години насам, това което се случва в Ирак, Афганистан, преминалата като пустинна буря  „ Арабска пролет ” в десетките африкански и арабски държави, хаосът в Ирак, Либия, Сирия. Това е видно - а и историята го помни - от нашествия до намерения и изказвания на ислямски халифи, султани, президенти, религиозни водачи за създаване на еднолично световно господство - световен халифат, който да завладее Стария континент, да завладее света - ислямска мечта от векове до момента.

Ето, какво казва президента на Алжир Хуари Бумедиен през 1974 г. в реч пред Общото събрание на ООН. ...” Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят за да покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си.” И не е ли факт, че тези субекти буквално нахлуват и то не като приятели. През същата 1974 г одина  - Организацията ислямска конференция  в Лохар, Пакистан взима решение за „ увеличаване на тогавашния малък поток от имигранти към Европа.” В резолюцията се казва, че „ континентът трябва да бъде покорен чрез демографско превъзходство ” / стр. 43 от „Силата на разума”/.

Подобно изказване преди години направи и вече покойния Муамар Кадафи.

Да, демографско превъзходство, защото мюсюлманите от арабските и африкански страни / и не само  / бързо се увеличават, защото според Корана жената е само утроба за раждане на деца. При тези субекти няма семейно планиране или контролирана раждаемост. А именно в това е огромната заплаха. Не го ли показват с поведението и действията си ? Да, показват го и то нагло и грубо като доказват ненаказуемост и превъзходство. Да не забравяме, че ислямът е против демокрацията и светския начин на живот. Но тези субекти след като живеят сред нас в нашите квартали и градове и ползват привилегии и облаги би трябвало да спазват и уважават нашите правила и закони, което на практика съвсем не е така.

 Но ето пък, какво казва екпертът по граждански права Гюнтер Нуке : ...” Грешно е да се мисли, че миграцията е основно човешко право.” Последният подчертава, че търсенето на по-добър живот не означава автоматично оставане в ЕС / коментарът е направен преди срещата на върха между ЕС и Африка в Малта - 2015 /.

В тази връзка пред френската преса Никола Саркози прави изказване по повод бежанската вълна и зачестилите терористични актове от мюсюлмани в Европа.                     ....” Трябва да променим външната си политика, да изработим решение на европейско ниво и да променим драстично политиката си по сигурността, като същевременно уважаваме моралните си ценности.” В допълнение Саркози допълва, че Европа трябва да се пренастрои и да зададе условията за нова имиграционна политика. / 15. 11. 2015 news . bg /. Но не така мислят от управляващото мнозинство Граждани за европейско развитие на България. След като приемат декларация във връзка с атентите в Париж на 13.11.2015 г. и осъждат действията на терористите става ясно, че са за нова европейска политика на интеграция / 18. 11. 2015 news . bg /.

T. e. те са за оставане и интегриране, на тези които не желаят да се интегрират, тези които всеки момент могат да ни спретнат някоя нова изненада / а терористичните актове не спират, видно е от ежедневните съобщения в медиите /. Те толерират нетолерантните, извършителите на ежедневни престъпления в цяла Европа. Явно така разбират „ развитието ” на България, разбира се и на Европа, с помощта на исляма и налагането на чуждата „ ценностна ” система от нашествениците.

Ето това е предателството отвътре. Но това предателство отвътре не е от сега, то датира от 70 - те и 80 - те години на миналия век. Например Ханс - Дитрих Геншер         / министър на външните работи и зам. канцлер на ФРГ 1974 - 1992 г./ отправя хвалебствия и признания към арабите мюсюлмани, изтъквайки техния принос за развитието на Европа в Хамбург на Симпозиум за евро-арабски диалог в едночасовата си реч през 1983 г. Според Геншер ислямската цивилизация е :            .... „ факел от светлина, осветяващ Европа от векове, светлина, която помогна на Европа да се спаси от варварството (!) ” / „Силата на разума,” стр. 107, от Ориана Фалачи /.   Жак Ширак президент на Франция  1995 - 2007г.  казва, че Франция е       „ мюсюлманска и християнска.” Подобни изказвания и признания към исляма има и от други европейски лидери от онова време / не, че сега липсват /, но по темата вероятно ще се спра в друг материал. Но за забелязване уважаеми читателю е, че нито тези изказващи се в положителен аспект за исляма не казват за зверствата извършвани от арабите и турците по време когато завладяват и владеят части от Европа на територията на Италия и днешна Франция, Испания, Балканите и т.н. Не споменават за унищожаваните християнски храмове, изнасилваните монахини и жени, за избиваните по най - жесток начин без съобразяване с пол и възраст, отвличанията и продаване в робство и пр., както и сега не се дава информация за това, което се върши от мюсюлманите нашественици.

Защо мюсюлманите, първоначално арабите, а след това османците се стремят към Константинопол? И случайно ли е  завладяването му, като цел. Не е случайно, защото в продължение на векове Цариград, както е наричан от българите е бил най-многобройният град в Европа. Но по - важното е, че е средище на средновековната наука и култура. А, който владе науката - владее и света - евентуално. Защото последният е средище на култура, наука, търговски и образователен център, както и религиозен. Тогава Константинопол е световната ковачница на християнската култура и със собствено духовна и идеологическа такава.

Тава е най-влиятелният културен проект в цялата история на християнстиянската култура, архитектура, музика. Тук се решават основни културни задачи като църковност, словестност, изобразителни изкуства и др.

Християнството не е една от многото цивилизации, а е единствената култура на Истината. Константинопол не е просто столицата на Византия той е първият истински християнски град в цялата необятна християнизираща се империя, а това става след Миланския указ през 313 г., който от своя страна легализира християнството. А консервативният, воинствен, реваншистки, ретрограден и нетърпящ други религии ислям е създаден 300 и малко повече години по - късно.

Всичко това се знае от Османската империя, която в момента е силна и мощна, като се възползва от положението си Султан Мехмед II „ Завоевателя ” успешно превзема Константинопол, като влиза победоносно на 30 май 1453 г. Влизайки в града и се моли в църквата „Света София,” след което спазвайки традицията тя е превърната в джамия. Зверствата, с които се слави армията при превземането на града като безчинства три дни и нощи - включващи, разрушения, грабежи и убийства.

И както нашествениците араби мюсюлмани през VII век рушат патриаршеските столици Йеросалим, Александрия, и Антиохия, така и османците решават да завладеят и да разрушат това християнско културно средище, което за тях вероятно е заплаха. Заплаха, но се стремят към цивилизована Европа и тогава, и сега !? Сега царственият град не е същия, който е бил световна столица на истината и цивилизацията. Замлъкнали са камбаните с техните звучни и мелодични припеви - за сметка на разнасящия се във въздуха раздиращ и зловещ вой на мюзеин от стотиците минарета на бляскавите джамии, голяма част построени върху основите на съборени християнски храмове. В днешно време в Турция не се разрешава биенето на камбани, а голяма част от църквите в Истамбул са запустели и с обрасли основи и покриви. На фона на всичко това, кратка информация. В Европа в момента има над 14 хил. джамии, а мюсюлманите са 60 млн. без сегашните „ бежанци .” Е, закъде повече - необходимо ли е ? В момента мюсюлманите в световен мащаб са над 1,6 млрд., а християните 2,2 млрд., но прогнозите са, че през 2050 г. мюсюлманите ще бъдат в проценти повече.

Фактите за България също са обезпокоителни, защото прирастът на страната е много нисък като цяло, но при турците и циганите по - голямата част, от които са турско говорящи и се турчеят е висок - средно по четири деца, за разлика от българите, които раждат по едно, до две деца. Това говори за тотално завладяване и претопяване на държавата ни и на Стрария континент, защото положението в другите европейски държави не е по - различно.

Може би трябва да си зададем въпроса или да бъде зададен в прав текст на европейските лидери защо сега не се обединят и не дадат твърд отпор на  емигрантите - нашественици - да ги поставят на мястото им, а именно да ги екстрадират там, от където са дошли. Да разрешат оставане в ЕС само на тези, които знаят перфектен език на съответната държава, в която искат да останат. Да отговарят и на редица други критерии като образователен ценз, квалификации и др. Приемането на християнството е един от начините за оставане в европейска страна, подмяната на арабските имена - първоначално за възрастните само първите, а в последствие на новородените задължително да се кръщават с местни имена и така до три поколения са асимилирани. Да вземем пример от братска Америка. Това е начина да се адаптират и интегрират неинтегрируемите желаещи да живеят в цивилизована ЕВРОПА, като приемат светското облекло, особено жените. Задължително да се спазва визовия режим за страните от Африка, Азия, Близкия Изток - тези с население изповядващо ислям.

След случилото се на 13.11.2015 г. в Париж искрено се надявам европейските лидери да предприемат крути мерки и стриктно да ги изпълняват спрямо напиращата бежанска вълна.

За мен основателно тревожен е фактът, че исляма е на път радикално да промени светския характер на Турция / до колкото можем да го наречем такъв /.

Би трябвало да си зададем въпроса, дали последната ще бъде щит на Европа - като външна граница / при евентуалното и приемане в ЕС /, пред реваншисткия и враждебен мюсюлмански свят, който никак не и е чужд, или ще се превърне в ислямски ятаган, който ще отсече главата на Европа - или ще почне постепенно да я посича, парче по парче - ценностната и система, християнството, духовност, култура, обичаи, традиции. Изглежда, че на европейските, а още повече на българските политици не им е ясно, а и дали изобщо си предствят ситуацията, в която се намира сега Европа. В какъв капан е попаднала - във вълчи капан. Нашите политици понеже за всичко се допитват до             „ началството ” нехаят, а и не смеят да предприемат нещо в полза на националните интереси, като например обществена дискусия / в ЕС също няма такава /  за изясняване на българската позиция спрямо членството на азиятската държава в ЕС. Но кой ще се допитва до плебса и от какъв зор - след като по въпроса са се произнесли вече високопоставени държавни и политически особи в лицето на един президент / вече покойник /, бивш мургав министър председател и една жена вицепремиер и министър / в правителството на тройната коалиция / от квотата на ДПС.

Техните последвали ги в управлението също така щедро обещаваха и заявяваха, че подкрепят азиятската страна за членството и в европейското семейство. Факт е обаче, че инертността на нашите политици / с изключение на някои разбира се / и на управляващите обслужват деструктивната роля на ДПС, която съвсем открито играе ролята на турска държавна институция и застрашава суверинитета и националната ни сигурност.

Дали сега, когато се водят  тягосни и смекчени преговори между турския президент и европейските лидери / а те ще продължат /, последните осъзнават ли, какво ще се случи след допълнително навлизащи азиятци мюсюлмани в Европа.

ЕС смекчава отношението си към Турция в знак, едва ли не от признателност, вероятно и като задължение следствие положените усилия на турската държава, както и за външнополитическата и роля в региона - мостът между мюсюлманския Близък Изток и християнския западен свят.

По думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, след срещата му с Реджеп Ердоган, че заради бежанската криза е взел решение преди време да засили контактите на ЕС с Турция.

Той признава, че мястото на последната не е в ЕС и не, че съюзът трябва да помага на своите кандидатки, а защото ЕС има нужда от Турция. От това е видно, че натиска от страна на Турция е голям, както шантажът, с който си служи - голямия и коз - бежанците, които на нейна територия са около 2,5 милиона.

Туск заяви, че ЕС вече е готов не само да обърне, но и да удовлетвори дългогодишните искания на Турция за премахването на визовия режим. В тази посока относно някои от исканията на Ердоган демонстрираха и председателя на ЕП и ЕК.

Въпреки всичко, от изявлението на Мартин Шулц и Доналд Туск лъхаше студенина и неконфортност. Единствено при Жан - Клод Юнкер се усещаше приятелството и благоразположението към турския президент. На няколко пъти Юнкер в краткото си изказване наблегна и многократно спомена думата „ приятел ” или „ стар приятел.” И даде да се разбере, че подкрепя придвижването на въпроса за визовия режим с Турция. Какво ли ги свързва тези стари мухикани - едва ли е само това, че са дългогодишни фаворити като министър-председатели и фактори в европейската политика.

По време на изявлението на турския президент Ердоган у присъстващите се усещаше явно неудобство и дисконфорт. Защо ли? Защото последния на срещата се явява едва ли не като фактор, от който зависи всичко, дори без да му се противоречи, благодарение на дипломатическия протокол и смекченото отношение към ислямска Турция, вероятно му даде импулс за отправените критики към ЕС, като посочваше слабите места на последния и видимо тържествуваше от постигнатото, за сметка на чувстващия неудобство Доналд Туск. Ердоган наблегна, че страната му е похарчила близо 6 млрд. долара за 2,5 млн. бежанци, от които 300 хил. били от Ирак, а останалите от Сирия. Също така наблегна, че Турция е получила 417 млн. долара като чуждестранна помощ. Не забрави да подчертае, че : ...” И въпреки това ние продължаваме нашата политика на отворени врати.” Изтъкна, че турската брегова охрана в Егейско и Средиземно море е спасила 600 хил. души, дори наблегна на факта, че много турски семейства споделили покрива и трапезата си с бежанците. Намекът беше, че може би и ние европейците сме длъжни да споделим и покрив и вечерята си с мюсюлманите. А дали не сме „ споделяли ” достатъчно дълго време „ присъствието ” им в поробената ни страна и на поробените Балкани. А сега цяла Европа е залята от нашествието на                „  бежанците ” мюсюлмани и от тяхното нагло и брутално поведение.

Но наглостта на Ердоган не стигна до тук, като малко без връзка спомена, че ...” От скоро наблюдаваме как европейските страни се сблъскват лице в лице с търсещите убежище. И нашите европейски приятели полагат усилия да изработят обща позиция по отношение на проблема.” Ердоган се целеше явно в затварянето на границите и изграждането на такива в някои европейски държави и вземането на спешни мерки от страна на ЕС относно хаотичното и неконтролируемо нахлуване на мюсюлмани в ЕС.

На предизвикателството Доналд Туск отговори, че ...” без съмнение Европа трябва да управлява границите си, но че същото се очаква и от страна на Турция.” Ето дословното му изказване : „Ситуация, при която стотици хиляди хора бягат към ЕС през Турция, трябва да бъде прекратена. Не можем да направим това сами, нуждаем се от турската страна.” В подтекстът на това изказване се разбира, че въпреки добре обгрижваните „ бежанци ” мюсюлмани от мюсюлмани в Турция, не без помощта на властите ежедневно се нарушават, т.е. преминават нелегално външните граници на ЕС, което е криминално престъпление.

На срещата обаче не стана ясно защо не се обсъди въпроса за причините на създалата се ситуация с бежанците, които далеч не са само следствие войната между Сирийската държава, опозицията и „ Ислямска държава.” Не стана на въпрос и за  прогонването на мюсюлмани и немюсюлмани от родните им места поради факта, че не желаят да се присъединят към „ ИД .” Не беше направен ни най - малък намек от хапливия Ердоган, както и от европейските лидери за първопричината, целите и подбудителите за случващото се вече повече от четири години в Сирия, както и за подкрепящите финансово и с оръжия „ ИД ” държави. Нестана на въпрос и за подкрепата на Турция спрямо „ИД” - двойният стандарт, който е очеваден от страна на последната и на запада.

Няма да се спирам на въпроса с преминалата вече „Арабска пролет,” която тръгна лавинообразно от държава в държава.

Смятам, че на тази среща - ще я нарека - среща на Високо равнище европейските лидери в лицето на Доналд Туск, Мартин Шулц и Жан - Клод Юнкер би трябвало поне да намекнат, че Турция има не само право на искания в нейна полза, а съответно и задължения, едно от които е да спре и да не допуска нашествието от мюсюлмани към Европа. Категорично трябваше да се даде знак за задължаване на Турция да не допуска повече нелегално преминаващи външните граници на ЕС от бежанци, още по-малко да шантажира и извива ръцете на ЕС заплашвайки, че вече трудно удържа положението. Европа и ЕС не са длъжни да изхранват „ бежанци,” които са чиста проба нашественици извършваши едно ново преселение на народите, защото като изключим не голямата част, които са сирийци, като по - голямата част пък от тях са сирийски граждани, но по етническа принадлежност са кюрди - един също болен въпрос за Турция и затова вероятно не се разисква. Не се спомена и за „бежанците” от Африка, Пакистан, Афганистан, Еритрея и др., които „ бягат, ” от какво и от кого? Не, те търсят по-добър живот, търсят, ще го кажа така : „На работата лекото и на баницата мекото,” но без да желаят да се интегрират, без да притежават образователен ценз, професия или някаква квалификация и т.н. Искат да живеят в цивилизования свят, но на гърба на европейските граждани - да смучат жизнените им сокове като кърлежи и променят статуквото на Стария континент, което е неизбежно.

По думите на Мартин Шулц срещата е преминала като : ...” доста интензивна размяна на гледни точки относно отношенията между ЕС и Турция.”

Предпазливото изказване и подбраните думи на Шулц категорично показват, че не е въодушевен от срещата с Ердоган, който повече иска отколкото да обещава, както и, че ще даде.

Последният поиска включително  Европейския парламент да проведе балансиран дебат за Турция и да приеме балансирана резолюция, когато става дума за вътрешната сигурност на страната му. Но наглостта на Турция се състои и в това, че ни най - малко се интересува за сигурността на Европа.

Това, че азиятска и мюсюлманска Турция е член на НАТО съвсем не означава, че трябва да стане член на Европейския съюз. Това не означава, че трябва да получава привилегии, т.е. по-лесен начин на достъп до Стария континент като това ще допринесе за безпрепятственото му завладяване икономически и търговски чрез своите                     „  инвестиции,” фирми, стоки, нарушаване на религиозния и етно баланс, промяна на статуквото и т.н.

ЕС не трябва да се поддава на упражнявания натиск от страна на Турция, да отстъпва в името на „ добрия ” тон и „ приятелство.” Огъването и отстъпките от страна на ЕС неминуемо ще доведе до непоправими последствия.

„ Приятелство” с мюсюлманска страна предполага споделяне на цивилизованост и на общи ценности, но с подобна дали е възможно това? Болният въпрос и изключително притеснителен, който стои на дневен ред е дали сега Европейският съюз продава своите граждани, и дали ги предава в ръцете на ИСЛЯМА, което ще бъде пагубно за Християнска Европа.

София, 31.12.2015 г.

                                                                                                                         

За това и Ботев ще забранят!

Ботев, Левски, Раковски и Паисий никой не може да ги забрани - те са в сърцата ни и са ни дали пример как трябва да се действа срещу поробители, гадове и душмани!......