ЧЪН ТИНХУА (1848-1900 г. ?)

    Чън Тинхуа (Чън Инфан) е роден в Чъндзяцюен, окръг Шен на провинция Хъбей. От същото село е и известния майстор на Син-И-Цюан Гуо Юншен. Когато Чън Тинхуа се премества в Пекин, той отваря магазин за очила на улица “Хуаши” и за това бил наричан “Очилатия Чън”, а по-късно и с прозвището “Непобедимата Кобра Чън” (по аналогия с кобрата - “очиларка”).
    В началото Чън Тинхуа практикувал Шуай-Дзяо (китайска борба) и Шаолин-Цюан, а също и Син-И-Цюан, като става доста добър в тези дисциплини. Той имал умения в боравенето с 90 килограмова сабя и голям тежък прът. На 28 години той започва да изучава Ба-Гуа под ръководството на Дун Хайчуан, като учи при него 6 години, плътно до смъртта на майстора. Той бил четвъртия по ред ученик на Дун и заедно с Ин Фу имал най-много ученици и се ползвал с огромна репутация, заради голямото си майсторство и открития си начин на преподаване. Той бил близък приятел с Ин Фу и братовчед му Ши Дзидун, които били първите ученици на Дун.
    Чън Тинхуа бил много интелигентен и импулсивен по природа. Във всичките си битки използвал “Единичната промяна на дланта” (дан хуан джан) и успешно хвърлял противниците си с едно движение. Обикновенно тези, които идвали в школата на Дун, първо тествали уменията на Чън Тинхуа; казват, че той не е загубил нито един двубой. В Китай по това време било прието, когато идвал предизвикател в школата, срещу него да се изправят първо старшите ученици на майстора. Ако те загубели двубоя, тогава се биели двамата майстори до излъчване на победител, като двубоят можел да бъде с голи ръце или с оръжие.
    За разлика от Ин Фу, който популяризирал “волския език”, Чън Тинхуа използвал друга форма на дланта – “длан драконова лапа” (лун джао джан) с разперени по особен начин пръсти и отделен палец, което способствувало захватите, камшичните удари, хвърлянията и бутанията. При Син-И-Цюан формата на дланта е подобна. В Ба-Гуа стиловете, в които се наблюдава най-голям Син-И привкус са тези, които са преподавани от Чън Тинхуа и неговите приятели от Син-И: Ли Цуни, Лю Дъкуан и Джан Джаодун, които също се водят ученици на Дун Хайчуан. Според някои обаче те били по-скоро ученици на Чън Тинхуа, тъй като Дун към края на живота си преподавал рядко.
    Чън Тинхуа по всяко време носел пет килограмова желязна жилетка под дрехите си, за да тренира (а вероятно и да не бъде изненадан от наемен убиец). Шлифовал непрекъснато техниката си – денем и нощем. За тренировката на дланта използвал пясъчни торби за удари, които се използват в тренировката на “желязна длан” (тие ша джан), характерно за “72-те тайни изкуства” от Шаолин.
    С времето мълвата за необикновенното майсторство на Чън Тинхуа обиколила цял Пекин. Намерили се и завистници, които искали да погубят учителя Чън. Веднъж, когато Чън се прибирал в къщи през едно пусто място, той изведнъж чул зад себе си нечии бързи крачки. Огледал се и видял някакъв човек да тича право към него и да замахва с сабя. Бърз като мълния Чън се присвил към земята в позиция “лястовицата загребва вода”, и в този момент сабята със свистене разсякла въздуха над главата му. След миг Чън се изправил и с един удар обезоръжил и повалил нападателя. След това спокойно му казал: “Иди си друже в къщи и се позанимавай още малко и след това ела пак”. И си тръгнал даже без да попита непознатия за името му.
    През тези години в столицата имало един известен майстор на Кунг-Фу по име Уан Шън. Този Уан Шън особенно добре владеел меч и за това получил прозвището Уан-Бързия меч. Веднъж един ученик на Уан Шън – Джоу Ху минал покрай тренировъчната площадка, където Чън Тинхуа заедно с учениците си практикувал бойни изкуства и видял как учителя Чън изпълнява фигурите на Ба-Гуа.
    “Нима това е Кунг-Фу?” казал със смях Джоу Ху, който още не бил виждал този стил. “Все едно сляп лови риба!” Джоу Ху не познавал учителя Чън и не знаел кой стои пред него. Учениците скочили да накажат нахалника, но учителят Чън ги спрял и сам се обърнал към Джоу Ху с думите: “Видно е , че в този град ти не си последния майстор, така, че покажи на какво си способен”.
    Джоу Ху се огледал встрани и видял недалеч старинна каменна плоча, наполовина зарита в земята. Той дошъл до плочата, ударил я с двете си длани и тя с трясък се пречупила в основата.
    “Не е зле” казал учителя Чън. “А сега се опитай да ме блъснеш и мен така. Ако успееш, ще ти стана ученик”. Джоу Ху се усмихнал, дошъл до съперника си, блъснал го веднъж, блъснал го и втори и трети път, а учителят Чън стоял като вкопан. Изведнъж Джоу Ху освирепял, нахвърлил се върху непознатия със всички сили, а той леко поддал настрани и Джоу Ху, загубвайки равновесие рухнал на земята. Непознатият му помогнал да се изправи, а след това му казал: “Ако искаш да ме намериш, попитай за Очилатия Чън”. Така Джу Ху разбрал, че се е срещнал със самия Чън Тинхуа.
    След този случай Джоу Ху мислил само за това как да си отмъсти на учителя Чън. Той даже уговорил майстора Уан Шън да покани на гости Чън Тинхуа, надявайки се , че учителя му ще успее по някакъв начин да оскърби знаменития гост, и той както се казва “да загуби лице” (характерен китайски израз за загуба на репутация). Но Уан Шън приел Чън Тинхуа със подобаваща почтителност и уважение. Чън Тинхуа поседял в дома на Уан, пили чай, поговорили си и когато Чън си тръгвал, ненадейно на вратата Джоу Ху го нападнал в гръб с нож. Учителят Чън се завъртял рязко и отметнал назад плитката си с камшично движение. Джоу Ху изкрещял от болка и с две ръце се хванал за очите, а между пръстите му потекла кръв. Оказало се, че в косата на Чън Тинхуа била вплетена монета с наточени краища и с тази монета учителят Чън разсякъл окото на нападателя си, което изтекло!...
    Лян Къчуан, ученик на Чън Юсин (син на Чън Тинхуа), разказва, че веднъж Чън Тинхуа бил нападнат от четирима борци, които преподавали Шуай-Дзяо в Забранения град (императорския дворец “Гугун”). Учителят Чън се разхождал покрай канала пълен с вода около стените на Забранения град, когато борците му скочили. Чън Тинхуа отклонил атаката и след това един след друг нахвърлял борците в канала и те едва не се удавили.
    Като цяло, учителят Чън бил човек с добро сърце и широка душа. Който и да идвал при него на никого не отказвал помощ и наставления. В неговия дом се събирали много ученици, но най-добрия сред тях бил собствения му син – Чън Юлун (Чън Хайтин).

                               

                                           Чън Юлун; големият син на Чън Тинхуа.


                        

                                           Чън Юсин; по-малкият син на Чън Тинхуа.

    За школата на Осемте Триграми (Ба-Гуа), учителят Чън казвал:
“За да се усъвършенствате в юмручното изкуство на Ба-Гуа е необходимо първо да намерите добър учител и да се вникне в смисъла на заниманията с бойни изкуства, а също и какво идва при тях първо и какво второ.Осемте Триграми преди всичко са знак на Единното ци. А Единното ци – това е единство на Осемте Триграми, Четирите Образа и Двете Начала [Ин и Ян]. Същността на световните промени и ползата от тях идват от един източник; покоя и движението следват един Път [Дао]. Този Път се простира зад пределите на света и се събира вътре във всеки от нас. Във всяко движение и във всяка неподвижност; във всяко слово и във всяко мълчание присъстват образите на триграмите. Нещата са така, че в Пътят на Осемте Триграми няма различие между вътрешно и външно. Който го постигне в своето сърце, облагодетелства и себе си и целия свят.
   Въртенето на тялото съгласно Пътя на Ба-Гуа е подобно на усукването и извиването на копринена нишка [източвана от бубата]. Тялото се завърта, а вътре също става усукване – ето в какво е същността на изкуството Ба-Гуа-Джан. Ходенето на практикуващия по кръга е все едно въртенето на земното кълбо около слънцето. Твърдото и мекото преливат едно в друго непринудено и неудържимо като речен поток. Правилата на вътрешното състояние се съблюдават строго, и от тях не трябва да се отклоняваме и за миг. Постигайки истината на юмручното изкуство със сърцето, може да направите добро и на себе си и на света.
   В живота претворявайте любов към рода, преданност към старите и доверие към приятелите; в речите си споменавайте с молитва Буда, в постъпките си не се отклонявайте от праведните деяния на мъдреците и достойните хора; в сърцето си не се отричайте от заветите на светите аскети. Ако не достигнете това, не мислете, че се занимавате с изкуството на Осемте Триграми.Така няма да постигнете изтънчената истина на нашата школа”.
    По време на “Революцията на боксьорите” (въстанието на Ихетуаните в 1900 г.)* [ бел. под линия *По това време Пекин бил обсаден от съюзническите чужди армии на Великобритания, Германия, Франция, САЩ и Русия – бел. на ред.], немската армия пробила защитата на Пекин и нахлула в кварталите, като избивала цивилното население. През ноща, 52-годишния Чън Тинхуа, който участвал в съпротивата, връщайки се от акция, се натъкнал на немски патрул. Майсторът бил въоръжен с чифт “лакътни ножове” (шаоу дао) скрити под мишниците му и незабавно ги пуснал в ход, като убил над десет души. Офицерите се разярили и много войници с пушки заобиколили Чън. Майсторът спокойно използвал “пронизващата длан” (чуан джан), за да се изплъзне; след това се завъртял, скочил на една стена и изчезнал без да могат да го хванат. Някои изследовотели и автори твърдят, че при този драматичен бой, Чън Тинхуа бил застрелян, но и едните и другите са единодушни, че майсторът успял да ликвидира в схватката най-малко 8 или 10 немски войници, въоръжени с пушки и байонети!
    Чън Тинхуа имал множество ученици; най-известните от тях са: ген. Лю Пин (Лю Бин), двамата синове на Чън Тинхуа – Чън Юлун (Чън Хайтин 1875-1928 г.) и Чън Юсин (Чън Шоутун), по-малкия му брат – Чън Тиенхуа, двамата му племенници – Чън Юкун и Ян Минсан; Сун Лутан, Фу Джънсун, Лю Дзуян, Чън Юшен (племенник), Джоу Юсян, Гао Ишен, Цин Чън, Ли Ханджан, Ли Вънбяо, Фън Дзюни, Джан Юйкуй, Кан Линфън, Дзи Фънсян, Лю Джъндзун, Хан Циин, Гао Късин и др. За отбелязване е, че след смъртта на Дун Хайчуан, някои от учениците му продължили обучението си при Чън Тинхуа, когото считали за най-добрия ученик на Дун. Стилът Чън е оказал голямо влияние и служи като основа за стиловете на Ба-Гуа: Фу, Лян и Гао.
Стилът на Чън Тинхуа слага акцент повече върху усукващи и въртеливи движения, извеждане от равновесие, хвърляния, захвати, подсечки и събаряния под влияние на Шуай-Дзяо (стилът Пао-Тин – бърза борба) и включва някои движения от Син-И-Цюан. Счита се, че при Дун, Чън Тинхуа е специализирал най-вече в “драконовия стил” на Ба-Гуа от системата на “8-те животни”. Формите на стила Чън приличат на “летящ дракон и танцуващ феникс”; позиците са такива , че ако “виждате главата не можете да видите опашката”. За това стилът му често е наричан Ба-Гуа Юшен Лун Лиен Хуан Джан (”Ба-Гуа верижни длани на плуващия дракон”) или Ба-Гуа Юшен Джан (”Ба-Гуа на плуващото тяло”). Стилът Чън (Чън Шъ Ба-Гуа) включва:

1. Ба-Гуа “кална стъпка” (тан ни бу) и базови упражнения.
2. Стълбови стойки (джан джуан).
3. Ба Му Джан (”8-те изначални длани”; Дин Ши Ба Джан; “8-те фиксирани длани”).
4. Лао Сан Джан (”Старите три длани” – Единична, Двойна и Плавна промяна на дланта; третата се нарича още и "Длан следваща течението").
5. Лао Ба Джан (”Старите 8 длани”).
6. Ба Да Джан (”8 големи длани”); кръгова форма с 64 длани (5 и 6 форми са една и съща с различни наименования).
7. Ба-Гуа Юшен Лиен Хуан Джан (”Ба-Гуа верижни длани на плуващото тяло”); напреднала кръгова форма с 64 длани.
8. “Длани на 9-те двореца”.
9. Сан Цай, Сан Син, Сан Пан Джан (“Длани на 3-те таланта, 3-те форми и 3-те нива”).
10. Ба Син Джан (”Длани на 8-те животни”).
11. У Син Сан Хъ Джан (“Длани на 5-те първостихии и 3-те хармонии”).
12. Лиен Хуан Ба Джоу (”Верижни 8 лакътя”).
13. Ба Чуй Ба Джан Ба-Гуа-Джан (”8 чука и 8 длани на Ба-Гуа-Джан”).
14. Ба-Гуа дуй-лян (форма за двама в 24 серии).
15. Ба-Гуа Ърши Съй Бу Лю Ши Съй Джан (Ба-Гуа-Джан на 24-те стъпки и 64 техники).

традиционни оръжия:
16. “Ба-Гуа завъртаща се сабя” (голяма сабя).
17. “Верижна тояга на увития дракон“.
18. Усин Пан (”къса тояга на 5-те първостихии”).
19. “7 звездна тояга”.
20. Лиен Хуан Дзиен (”Верижен меч”).
21. Лиен Хуан Чун Ян Дзиен (”Верижен меч на чистия Ян”).
22. Въртящ се меч на Ба-Гуа.
23. Секири (Ба-Гуа шуан юе) или ножове “еленови рога”; чифт.
24. Ба-Гуа Дзъ У юе (вид секири и остриета); чифт
25. “Лакътни ножове” (шаоу дао); чифт.
26. “Копие на въртящото се тяло” ("Копие на воюващото тяло").
27. “Ба-Гуа завъртащо се копие” (двуостро копие).
28. Алебарда (куан дао или да дао).


                                                                                 
                                       

Извадка от 1-ва глава на книгата "ВСЕОБХВАТНА БА-ГУА-ДЖАН; МАЙСТОРСКИ КУРС"; съставител д-р Дориян в. Александров, изд. "Шамбала", София, 2008 г.