Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2014 15:02 - Методически проблеми на съвременното обучение по Тай-Дзи-Цюан
Автор: doktora757 Категория: Спорт   
Прочетен: 4105 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 29.03.2014 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     2-ра Научна конференция по Кунг-Фу; НСА и БФКТ, 29.03.2014 г.

             
image


 Методически проблеми на съвременното обучение по Тай-Дзи-Цюан и насоки за тяхното решаване

 

Гл. ас. д-р Константин Теодосиев

СУ“Св. Кл. Охридски“, Факултет Педагогика

 

   Тайдзицюан е възникнал и се е формирал във време и условия, съществено различаващи се от настоящите. За да бъде надежден трансфера на една система за самоусъвършенстване на личността в нов културно - социален контекст, преди всичко следва да се решат две групи проблеми. Първата се отнася до теоретичното осмисляне на системата, включващо изследване на нейните цели, принципи, съдържание и структура. Втората група проблеми се отнася до разработването на такава методика на преподаване на системата, която да бъде адекватна на очакванията, нагласите, възможностите и психологическите особености на тези, които желаят да я практикуват. Съвременният човек има твърде различен манталитет и начин на живот от тези на китаеца от преди сто години, поради което не може да се очаква, че традиционната методика на преподаване ще бъде продуктивна.

 

1.  Традиционна методика на обучение  по тайдзицюан

 

При анализа на методическите аспекти на тайдзицюан е необходимо преди всичко да се уточни какво точно означава “традиционна” методика на преподаване и какви са нейнитае основни характеристики. Под традиционна методика в случая разбираме начинът (или по-точно начините) по който системата е била преподавана преди тя да започне да губи своя езотеричен характер. Сведенията по този въпрос са твърде оскъдни и противоречиви, но независимо от това, направените проучвания дават възможност да се очертаят основните характеристики на преподаването в неговия традиционен вариант. На първо място обучението е било силно индивидуализирано. Това е било възможно поради две основни причини – малкият брой ученици и продължителният период от време, през който те са били обучавани при съответния учител.

   Втората особеност е авторитарността на обучението – от ученика се очаква безпрекословно да изпълнява инструкциите на своя учител, както по отношение на тренировките, така и по отношение на цялостния му начин на живот. В много случаи и най-дребното неподчинение можело да доведе до отстраняване на ученика от школата. Ако за съвременния човек това звучи фрустриращо, за китаеца от онова време то е било съвсем в реда на нещата, тъй като авторитарността е била неизменна характеристика на източното образование като цяло още от древността почти до наши дни.

   Третата особеност, която е тясно свързана с предишната е лаконичността на теоретичните обяснения. На ученика са се давали само най-основните правила, демонстрирало се е съответното упражнение и от него се е очаквало в хода на самостоятелната практика да разбере “защо” и “как”.

  Четвъртата особеност на методиката на обучение по тайдзицюан се изразява в това, че тя предполага ученикът ежедневно (без почивни дни и ваканции) да отделя по няколко часа за тренировки, независимо от другите му занятия и ангажименти. По отношение на тренирането на бойни изкуства съществува следната поговорка: “Ако не тренираш един ден – ти си знаеш, ако не тренираш два дни – учителят ти разбира, ако не тренираш три дни – всички разбират”. Освен това, тренировките са били крайно изтощителни – до границите на физическите и психическите възможности на практикуващите.

   Петатата особеност се отнася до продължителния период на формиране на т. нар. базови умения (дзи бън гун). През първите една до три години на обучение учениците са практикували единствено статични упражнения (джан джуан) и основни динамични упражнения. Старите майстори са смятали за безпредметно преподаването на форма или бойни приложения, без да са формирани добри базови умения.

   Шестата особеност се характеризира с формулата “малко неща – много повторения”. Всяко следващо упражнение е било преподавано само след като ученикът е можел да демонстрира, че е “разбрал” предишното и го е овладял не просто в задоволителна, а в много добра степен.

   Седмата особеност на методиката на обучение по тайдзицюан е свързана с преобладаване на негативното и почти пълното отсъствие на позитивното стимулиране на ученика. Любимата поговорка на старите майстори по бойни изкуства е била, че “само строгият учител има добри ученици”. Докато наказанията (в повечето случаи физически) са били често прилагани и на тях не се е гледало като на унижаващи достойнството на ученика, то на похвалите се е гледало като на ненужно и опасно разглезване. По този повод заслужава да се спомене една от историите за Ян Лучан и неговият син Ян Банхоу: Известен майстор по друго бойно изкуство дошъл да предизвика школата на Ян Лучан. Синът приел предизвикателството и победил съперника, но в хода на битката ръкавът на дрехата му бил скъсан. Когато отишъл при баща си и разказал за случилото се, вместо похвала, Ян Лучан посочил скъсания ръкав и подигравателно казал: ”Нима мислиш, че това е тайдзицюан?”.

   Осмата особеност са високите критерии, които учителите са предявявали към постиженията на своите ученици. Не трябва да забравяме, че в онези времена от ученика се е очаквало да може да защити живота си и/или честта на школата в битка (понякога дори на живот и смърт), а не в регламентирано и относително безопасно спортно състезание. От тук произича и следващата, девета особеност на традиционната методика която е свързана с извеждане на преден план на бойно – приложния аспект на изкуството. Освен път за самоусъвършенстване, бойните изкуства са били преди всичко средство за оцеляване, а в мнаго случаи източник на доходи и социален престиж. Както отбелязва Б. К. Францис, “в отминалите времена хората са приемали бойните изкуства много сериозно. Лошите практиканти обикновено са умирали млади. В Китай, ако имаш школа или фирма за бодигардове или охрана и някой дойде и те победи в двубой, този човек има пълното и културно приемливо право да ти отнеме бизнеса”(27; 29). Поради тези причини, методиката на обучение е била ориентирана към такава тренировка на бойните умения, която се е доближавала максимално до условията на реална битка. Това от своя страна обуславяло високия риск от травматизъм по време на обучението.

 

2. Съвременна методика на обучение по тайдзицюан

 

  След провала на въстанието на ихетуаните (известно още като „Бунтът на боксьорите“ от 1898 - 1900 г.), настъпва масово разочарование от китайските бойни изкуства. Десетките години строга дисциплина и упорити тренировки се оказват безполезни пред възможностите на огнестрелните оръжия. Но именно пълното военно поражение на бойните изкуства става основа за тяхното съвременно възраждане. Подложени на преоценка, те разкриват потенциала си на нещо много повече от умения за ефикасно убиване на хора. На преден план излиза смисълът на бойните изкуства като системи за цялостно, физическо и духовно развитие на личността. Тези идеи влизат в унисон с патриотичния подем сред интелигиенцията в Китай от началото на века. В бойните изкуства се вижда един от пътищата за подобряване на здравето и духовното издигане на нацията. Така в началото на миналия век в Китай започва основаването на дружества и школи, в които открито се преподават бойни изкуства. Пропагандирайки тайдзицюан,  Ян Ченфу пише: “Ние сме бедни, защото сме слаби, наистина слабостта е причина за бедността. Ако изследваме възходът на нациите, ще видим, че той започва със засилването на народа… Ето защо, най-добрият начин за спасяване на нацията е да направим спасяването на слабите наш висш приоритет.”(цит. по 38; 153). Воден от същите, малко идеалистични, но несъмнено благородни мотиви, неговият ученик Чен Манчин препоръчва тайдзицюан да се практикува и от жени: “Аз вярвам, че силата или слабостта на нацията е свързана с физическите възможности на нейните жени. Когато жените имат достатъчно физическа сила, те ще бъдат продуктивни майки и поколението ще бъде здраво. Разглеждайки проблема по този начин, жените не трябва да се лишават от физически упражнения и същевременно не трябва да се претоварват. Независимо от възрастта нищо не е по-добро от тайдзицюан за тези, които желаят сила и добро физическо здраве”(20; 97 - 98).

С популяризацията на тайдзицюан от началото на ХХ век настъпват промени не само в обема на учебното съдържание, но и в методиката на преподаване. Това се дължи от една страна на факта, че на преден план са изведени оздравителните и общоукрепващите аспекти на изкуството и от друга, че обучението се ориентира към по–голям контингент практикуващи, повечето от които нямат особено силна мотивация за високи достижения и са с повече или по–малко ограничени възможности. Също така, популяризаторите на тайдзицюан са искали да обучат колкото е възможно повече хора за относително кратък период от време. Методическите последици от тази ситуация са следните :

·        обучението се стандартизира;

·        отделя се съвсем малко време на формираането на базови умения. Упражненията, формиращи тези умения или отпадат напълно от учебното съдържание или малка част от тях се използват като загрявка в началото на тренировката;

·        основно място в обучението заема изучаването и практикуването на форми. Създават се различни опростени или съкратени форми, които могат да бъдат заучени за кратък срок и чието практикуване отнема само няколко минути;

·        тренировките са силно “олекотени”, така че да бъдат подходящи за хора на различна възраст и в повечето случаи с не особено добра физическа кондиция;

·        не се тренират бойните приложения на тайдзицюан. В повечето случаи само някои от най основните приложения се демонстрират, колкото да се обясни правилното изпълнение на определено движение. С изключение на много малко школи, спарингът отпада напълно от учебната програма.

 

3. Методически проблеми в съвременното обучение по тайдзицюан

 

 В резултат от описаните по-горе промени в методиката на преподаване, за сметка на масовото разпространение на тайдзицюан, качеството на обучението силно се снижава. “Масовият“ тайдзицюан става известен като оздравителна гимнастика, а не като бойно изкуство. Традиционната методика на преподаване се запазва само в малко школи, при това единствено за “вътрешния кръг” ученици. Но днес броят на желаещите да изучават тайдзицюан като система за самоусъвършенстване е много по-голям от тези, които имат достъп до подобни школи и които биха  могли да издържат на традиционното обучение. Изходът от тази ситуация е в създаването на нова методика (или по–точно методики) на обучение, които да са ефективни за съвременни хора, в съвременни условия на живот. Те следва да бъдат съобразени както с различните възможности, така и с различната мотивация на практикуващите. Но тук пред учителите по тайдзицюан възникват редица проблеми. По отношение на възможностите:

- Към тайдзицюан проявяват интерес хора на различна възраст, с различна двигателна култура и физическа кондиция.

- Практикуващите отделят различно време за самостоятелни занимания, което предопределя големи различия в темповете, с които напредват в обучението.

- В групите по тайдзицюан се записват хора по различно време, като по този начин в една и съща група може да има практикуващи със стаж от няколко години, други – няколко месеца и такива, които току що започват.

Още по-сложна е картината по отношение на мотивацията и очакванията на хората, които проявяват интерес към тайдзицюан. Както при всяка човешка дейност, въпросът за мотивацията е основен, тъй като именно тя, мотивацията предопределя насоката на развитие, усилията, които ще се положат и вероятния резултат, до който може да се достигне. Същевременно, както е известно,  мотивацията винаги притежава динамика и се променя както като насоченост, така и като интензитет, в зависимост от ситуации, събития, опит, “вътрешно” взаимодействие между мотивите, участващи в цялостния мотивационен комплекс и т.н. Проучването на мотивацията за практикуване на тайдзицюан се основава на личния ми опит, съвместните занимания и срещи с други практикуващи, участие в семинари, интервюта с преподаватели по тайдзицюан, участие в специализирани интернет форуми, както и преподавателска дейност. Според това проучване, в зависимост от мотивацията могат да се диференцират няколко основни групи хора, практикуващи тайдзицюан. Към първата група спадат хора, водени предимно от любопитство. Те нямат ясна представа какво представлява тайдзицюан, попаднали са на откъслечна информация от книга, интернет или приятел и са решили да проверят “какво всъщност е това” и доколко ще бъде интересно за тях. Те нямат и ясно определени очаквания, като на евентуалния въпрос “Защо искате да се занимавате с тайдзицюан” обикновено дават отговори от рода на “Ами чух, че било полезно за здравето”, “Търся нещо за да се науча на самоотбрана”, “Дойдох само да погледам какво правите” и други подобни. Като състав, това е най-разнообразната (по възраст, физическо състояние, образователно равнище и социален статус) и същевременно най-нестабилната група. Само след няколко занятия, част от хората от тази група се отказват, а тези които решават да продължат, вече спадат към някоя от следващите групи. Към втората група могат да бъдат отнесени хората, които търсят някакъв път за духовно развитие, най-често свързан с ученията на Изтока като йога, медитация, будизъм, суфизъм, окултизъм и т. н.  В повечето случаи върху техния светоглед е оказала силно влияние т. нар. Ню Ейдж литература. Повечето от тях имат някакъв опит с медоди и системи за духовно самоусъвършенстване, посещавали са групи, семинари или са опитвали да се занимават самостоятелно по книги и учебни филми, но поради неудовлетворение или разочарование търсят нещо, което е по-подходящо за тях. Част от тази група са хора със сериозен интерес и стремеж към самопознание и самоусъвършенстване, преценяват критично това, което им се предлага и когато се уверят, че са попаднали на мястото, което отговаря на техните  нагласи и търсения, започват да практикуват сериозно. По-голямата част обаче са с нереалистични очаквания да намерят “прекия – лесен – сигурен път” към духовното просветление и свръхестествени способности (както и Великия Непогрешим Учител, който ще ги посвети в “Тайната”), без да полагат особени усилия и естествено – в най-кратки срокове. За много от тях, духовното самоусъвършенстване е нещо като колекционерско хоби – те обикалят от група в група, посещават всевъзможни семинари, събират литература, активно участват във форуми, непрекъснато започват нещо ново, но не са склонни да полагат особени усилия в практиката за по-продължителен период. Често сред тях се срещат хора с развито въображение, силно сугестивни, които си изграждат един въображаем свят на свръхестествени енергии, чудеса и тайни. Тяхната представа за тайдзицюан, както и очакванията им са крайно нереалистични.  Те обикновено започват с голям ентусиазъм, но бързо се отказват и продължават търсенето на поредната новост на “духовния пазар”. Това са и хората, които най-често стават жертви на различни култове, на измамници, самопровъзгласили се за духовни учители, на екстрасенси, врачки и ясновидци. Третата група са хората, които търсят социални контакти. Въпреки, че те също имат интерес към системите за духовно самоусъвършенстване, в действителност водещо при тях е общуването. Изучаването и практикуването на тайдзицюан е на втори план, по-значимо е намирането на социална среда, в която да се чувстват комфортно, заобиколени от добронамерени хора със сходни интереси. Ако психологическата атмосфера в групата им допадне, те са склонни да продължат заниманията с тайдзицюан, което постепенно води до задълбочаване на интереса и по-сериозна практика. Четвъртата група са тези, които се интересуват основно от профилактичния и терапевтичен аспект на тайдзицюан. Повечето от тях са над средна възраст, най-често с някакви здравословни проблеми или водещи начин на живот, свързан с много стресови фактори. Особено важно при тази група е, преподавателят да разясни, че практикуването на тайдзицюан не може да замени необходимото лечение, а само да го подпомогне. Повечето от хората, отнасящи се към тази група обикновено се задоволяват да научат няколко упражнения и една форма на тайдзицюан, които да практикуват самостоятелно и прекратяват по-нататъшно обучение. Но част от тях биват завладяни от “магията” на тайдзицюан и започват да се стремят към нещо повече от това, заради което първоначално са започнали да практикуват. Петата група са хората, които искат да усвоят ефективни умения за самоотбрана. Някои от тях очакват за кратко време да научат някакви тайни “хватки”, чрез които да могат да се справят в ситуация, свързана с физическо нападение. Тяхната представа за реалностите на физическото насилие в повечето случаи е напълно нереалистична, повлияна от екшън филми, художествена литература или недостоверни разкази. Когато разберат, че усвояването на умения за самоотбрана е дълъг процес, изискващ много тренировки и постоянство, без да има 100%  гаранция за сигурност при евентуална ситуация на насилие, те обикновено се отказват. Но за тези от тях, които са готови  да останат и да продължат да тренират, шансът да напреднат в изучаването на тайдзицюан е много голям. И накрая, шестата група – това са хората, които са приели, че тайдзицюан е техният път и водещият мотив е самоусъвършенстването. Те са преминали през някоя от предходните групи, разделили са се с евентуалните илюзии, които са имали в началото, преосмислили са своите очаквания и стремежи, наясно са какво могат да очаквот от тайдзицюан и как да го постигнат...

Смисълът на тази класификация не е в свеждането на цялото неповторимо разнообразие от личности, занимаващи се с тайдзицюан до няколко крайно опростени шаблона, а в съставянето на по-ясна и обозрима картина на основните мотиви и очаквания, с които преподаващият следва да съобрази и евентуално да “пренастрои” своята работа, така че възможните взаимни разочарования в процеса на обучение да бъдат сведени до минимум.

 

4. Основни насоки за решаване на методическите проблеми в обучението по тайдзицюан

 

В резултат от направения анализ, могат да бъдат очертани следните основни насоки, в които е необходимо да се разработват новите методики за обучение по тайдзицюан, с цел оптимизиране на процеса на обучение:

   1. Увеличаване на относителния дял на теоретичните обяснения. Това предполага занимаващите се още в началото на обучението да придобият цялостна и реалистична представа за това какво е и какво не е тайдзицюан, какви са неговите принципи и правила и защо са именно такива. На учениците следва да бъдат разяснени основните технически термини, които се използват в тайдзицюан и да бъдат запознати с надеждни преводи на класическите текстове. Също така, те трябва да бъдат наясно с конкретните цели на всеки етап от обучението и на всеки метод, който им се преподава. Тъй като тайдзицюан е бойно изкуство, учениците трябва да бъдат запознати със законовите положения, отнасящи се до използването на самоотбрана;

   2. Създаване на индивидуализирани тренировъчни програми за самостоятелни занимания, съобразени с особеностите и възможностите на отделния ученик;

   3. Успоредно преподаване на основните упражнения, формиращи базови умения и движенията от формата;

   4. Обучението да започва с преподаване на някой от опростените варианти на форма и едва сед като тя е усвоена в задоволителна степен – преминаване към пълния вариант на формата от съотвентия стил;

   5. При преподаване на всяко от движенията на формата, ученикът трябва да бъде запознат с неговите основни практически приложения и с възможните вариации в начина на изпълнение;

   6. Използване на учебни и демонстрационни видеоматериали;

   7. Използване на игрови методи на обучение;

   8. Позитивно стимулиране;

   9. Създаване в групата на атмосфера на сътрудничество и взаимопомощ;

  10. Поощряване на участието в семинари и на обмяната на опит с други групи по тайдзицюан и с практикуващи други бойни изкуства;

 11. Използване на защитна екипировка при договорения и особено при свободен спаринг;

12. Акцентиране върху формирането на критерии за адекватна самооценка;

13. Стимулиране на изследователско отношение към практикуването на тайдзицюан.

 

Естествено, доколко гореизложените насоки ще оптимизират обучението по тайдзицюан зависи в решаваща степен от познанията, уменията и педагогическата компетентност на преподавателите.

Литература

1.   1. Абаев, Н., И. Горбунов. Сунь Лутан.О Философско- психологических основах   “внутренних” школ у-шу. Новосибирск., “Наука”,1992.   
                                                                                                                                                                                                                                                                                         
2. Александров, Д. Бойните техники на тайдзицюан. С., ИК “Златен дракон”,1998.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

3. Александров, Д. Ортодоксален тай дзи цюан. Традицията на фамилията Чън. Том І и 2. С., Шамбала, 1997, 2006.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

4. Ван Юнцюань. Секретные техники тайдзи-цюаня. М.,Изд-во К. Кравчука, 2003.

5.     5. Гу, Люсин. Пушечные удары. Москва., “Либрис”, 1998.      
                                                                                                                                                                                                                                                                                        
6. Гу, Люсин. Тайцзи – цюан стиль Чэн. Москва., “Либрис”, 1996.

7.     7. Димитров, К. Тайдзицюан стил Ян. С., “Стено” 2001.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                 8. Малявин, В. Традиция внутренних школ ушу. М., “Гиль – Эстель”, 1993.

9.     9. Малявин, В. Тайдзицюань: Классические тексты, Приципы, Мастерство. М., „КНОРУС“, 2011.

10.110.  Смит, Р. Китайски бокс. Майстори и методи. София., Шамбала, 1995.

11. 11.  Теодосиев, К. Въведение в тай чи чуан. С., ИК “Одисей”, 1991.

12. 12.  Теодосиев, К. Приложение на методите на тайдзицюан за справяне със стреса в учителската професия. Годишник на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, книга педагагика; том 96. С., Университетско издателство”Св. Кл. Охридски”, 2004.

13.  13. Чен, У. Механика на тялото в тай дзи цюан. С., ИК ”Одисей”, 1999.

14.  14. Чжоу, Ж., Ч. Янлин. Тайдзи цюан: Общие принципы и практическое применение. М., “Либрис”,1996.

15.  15. Шужень, Вей. Истинная техника тайцзи-цюань стиля Ян.( Пер. М. Богачихина).М., Гонга, 2008.

16.  16. Юй Чжицюнь. Тайцзицюань стиля Ян. Малоамплитудный комплекс  и эго боевое применение. М., ЗАО „Стилсервис“, Институт Дальнего Востока РАН, Исследовательское общество „Тайцзи“, 2008.

17.  17. Юкун, Чжан. Сто вопросов по у – шу. Киев., “София”, 1996.

18.  18. Chen, Y. T’ai Chi Ch’uan. Its Effects And Practical Applications. Unicorn Press, Hong Kong, 1971.

19.  19. Cheng, Man Ching. Cheng Tzu’s Thirtheen Treatizes on T’ai Chi Ch’uan. North Atlantic Books, Berkeley CA., 1985.

20.  20. Cheng, Man Ching. T’ai Chi Ch’uan. A Simplified Method of Calisthenics for Health & Self Defence. North Atlantic Books, Berkeley CA., 1985.

21.  21. Chu, C. K. T’ai Ch’I Chuan Principles and Practice. Sunflower Press, N.Y., 1981.

22. 22. Chucrow, R. The Tai Chi Book YMAA Publication Center, Boston., 1998.

23.  23.  Chung, Y. S. Practical Use of Tai Chi Chuan. Tai Chi Co., Boston., 1976.

24.  24. Competition Routines for Four Styles Taijiquan.  People’s Sports Publishing House of China, Beijing.,1991.

25. 25. Doc, Fai-wong, J. Hallander. Tai Chi Chuan’s Internal Secrets. Unique Publications, Burbank CA., 1991.

26. 26. Docherty, D. Instant Tao. The Tai Chi Chuan Discourse and Canon. Red Cinnabar, London.,1995.

27. 27. Feng, Z., Feng, D., Chen, X. Chen Style Taijiquan. Hai Feng Publishing Co., Hong Kong., 1984.

28. 28. Frantzis, B. The Power of Internal Martial Arts. North Atlantic Books, Berkeley CA.,1998.

29. 29. Huang, Wen-Shan, Fundamentals of Tai Chi Chuan, South Sky Company, Hong Kong, 1979.

30. 30. Jou, Tsung Hwa. The Tao of Tai Chi Chuan. Charles E Tuttle, Vermont., 1982.

31. 31.  Liu, D. T’ai Chi Ch’uan and Meditation. Schocken Books, N. Y., 1986.

32. 32. Lowenthal, W. There Are No Secrets. North Atlantic Books, Berkeley, CA.,1991.

33. 33. Ma, Yueh-liang & Zee Wen. Wu Style Taichichuan Tuishou. Shanghai Book Co., Ltd., Hong Kong.

34. 34. Raltson, P. Cheng Hsin T’ui Shou. The Art of Effortless Power. North Atlantic Books, Berkeley CA., 1991.

35.  35. Thomas, P. The Power of visualization: Using Tai Chi and Vizualization to Reduce Childrens Stress. Red Leaf Press, 2003.

36. 36. Wang, P., Zeng W. Wu Style Taijiquan. Hai Feng Publishing Co., Hong Kong., 1983.

 




Гласувай:
1



1. minevv - da
09.04.2014 08:56
уморих се да предлагам-
Моля, нека има занимания на открито, свободно, без пари - например в южния парк. събота или неделя...
Без масовост, няма да има напредък!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5150229
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3339
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031