Прочетен: 23396 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2017 21:17
Разсъждения относно преподаването на бойни изкуства
сифу д-р Дориян В. Александров ст. инструктор /7-ми дуан по Кунг-Фу/ към Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи /БФКТ/; черен пояс по Карате и Джу-Джуцу
Преподавам бойни изкуства от 1978 г. /без прекъсване до сега 2015 г./, когато създадохме първата школа по Кунг-Фу и Карате в гр. Стара Загора, прототипа на Школа „Златен Дракон”. Започнах да преподавам още като студент, след предварителни 8 години занимания с различни бойни изкуства под ръководството на опитни инструктори и майстори учили у нас и в чужбина. Като цяло, става въпрос за китайски, японски, корейски и филипински бойни изкуства. По-късно съм работил под ръководството и на други майстори /практика, семинари, специализации в чужбина, обучение/, завърших и следдипломна квалификация в НСА за специалисти по бойни спортове, като допълнение към другите ми специалности.
През годините съм натрупал някои наблюдения и опитности по отношение на преподаването на бойни изкуства, методики и педагогически подходи, подбор на кадри и др., които ще споделя в общ план тук. Бележките ми далеч не са систематизирани, тъй като това по начало не е научна публикация и нито е популярна статия. Просто искам нещо да кажа и споделя с приятели, съмишленици и ученици /бивши и настоящи/, в непринуден разговор така да се каже. Формата и езикът на материала ще бъде такъв. В анализа ще се разпростра главно върху наблюдения в развитието на нашата школа „Златен Дракон” и донякъде на клубовете от двете федерации БФУШУ и БФКТ, както и Асоциацията по фамилен Ян стил на Тай-Дзи-Цюан /International Yang Family Tai Chi Chuan Association/, българския клон. На места разбира се обобщенията се разпростират и върху други бойни изкуства, освен Кунг-Фу, с които сме имали досег и практика през годините /Джудо, Самбо, Джу-Джуцу, Айкидо, Карате, Таекуондо/Те-Кион, Ко-Будо, Катори Шинто-рю и Кали/Ескрима/.
Вероятно, а и желателно е да има и обратна връзка с останалата част от аудиторията. За тази цел ще публикувам „разсъжденията” в сайта на школата, личния ми блог и съответната група във Фейсбук. Ще се радвам ако се създаде необходимата полемика, даже не между мен и читателите, а по-скоро между хората от по-широката аудитория.
На първа позиция хората; кои са хората практикуващи и занимаващи се с бойни изкуства?! Аз съм ги разделил в няколко групи и подгрупи, които не съществуват съвсем самостоятелно /в чист вид/ и често преливат и се комбинират помежду си, понякога най-неочаквано. Подобна класификация на типажите хора практикуващи бойни изкуства я направихме още на времето /преди около 35 години/ с един от моите учители сенсей Стефан Хинков /1927-2014 г./. Ако се разпознаете някъде, не е необходимо непременно да заемате обидена поза; по-добрия и полезен за вас вариант е да анализирате психологически проблема, дори и ако е нуждо да се погледнете внимателно в огледалото, каквото и да значи това:
1. Комплексари /биват агресивни и пасивни/. Почти винаги са от проблемни семейства, деца на разведени родители или малтретирани като деца.
2. Фантазьори и романтици. Представят желаното за действително и си мислят, че нещата стават като по филмите.
3. Фитнес маниаци и „физкултурници”. За тях бойните изкуства са просто екзотичен фитнес или някакво упражнение за здраве и поддържане на добра форма.
4. „Състезатели”. Почитатели на състезанията и имащи ценностна система, която аз определям като „Култура на Кока-Кола и Мак Доналдс” със всички произтичащи негативи.
5. „Енергетици” и „философи”. Почитатели на мистиката и езотериката, „тайните техники”, „вътрешната енергия”, свръхсилите и окултните науки. Въобще феномените, които посветените наричат просто „цветя встрани от Пътя”.
6. „Биячи”. Тези спадат към особенна категория комплексари, които си избиват комплексите, като бият по-слабите от тях.
7. „Семинаристи”. Семинаристите прехвръкват от семинар на семинар /по възможност всеки път да е с различен майстор/. Между семинарите не тренират, но за това пък коментарите и „анализите” им са безкрайни и пълни с „бисери”.....
8. Почитатели на модната вълна: днес бойни изкуства, утре йога, а в други ден латиноамерикански танци. Това са индивиди носещи се по гребена на вълната /без да се задълбочават в материята/, пеперудки прехвръкващи от група на група и от един клуб в друг, съобразно настроенията и модните течения.
9. Сектанти. Тези са опасни както за себе си, така и за околните, особено когато станат инструктори и „Учители”.
1 Нормални трениращи, които просто искат да се развият физически и духовно и разглеждат бойните изкуства от традиционния им аспект - като психо-физическа дисциплина, бойна техника за самоотбрана и начин на живот.
Да, колкото и да е чудно в бойните изкуства има и нормални хора. Нарочно обаче не казвам какъв е техния процент, за да могат повече хора да си мислят, че са нормални......
Една от най-точните формулировки за целта на бойните изкуства е тази на Бодхидхарма /Да Мо/: „ЦЕЛТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА НЕ Е НИТО ПОБЕДАТА, НИТО ЗАГУБАТА, А УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХАРАКТЕРА И ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА”! Не съм съвсем сигурен дали точно Бодхидхарама го е казал, но на мен лично ми допада и се доближава най-много до моите разбирания. Най-големия противник е човек сам на себе си. „Аза” и егото са изключително големи тирани и пакостници, ако мога така да се изразя – затрили са много талантливи хора. Именно за това и усъвършенстването на характера е най-трудно. Ако победиш себе си, фактически няма да имаш сериозни противници. Когато в двубой се срещнат двама противника с изравнено тегло и години на подготовка – побеждава онзи, който има по-добра техника. Ако обаче са изравнени и по техника – побеждава онзи който има по-извисен Дух и воля! Имал съм например ученици, които природата ги е надарила с великолепни физически качества, но чиито дух и воля бяха слаби и съответно егото ги повлече в грешна посока. Те не можаха да се реализират в бойните изкуства именно поради това. Обратно, хора със силна воля и дух и добра мотивация са постигали отлични резултати, дори и да не са били толкова надарени с физически данни.
В нашата школа „Златен Дракон” рядко съм връщал или отказвал обучение на хора, които са искали да тренират. Аргумента ми е , че по принцип „изкуството само се пази” – неподходящите отпадат по естествен начин от самосебе си. Някои отпадат още на първата тренировка, тъй като не могат да схванат методите или спецификата на стила. На други след време им се вижда тежко или не могат да запомнят техниките и формите и се отчайват от това. Такива обикновенно се задържат от един до 3 месеца. Има и такива, които идват един месец, а после ги няма по три и повече месеца и после идват пак за да се разнообразят и да видят новостите /те винаги си остават за тях „новости”, защото „старости” така и не се натрупват/. Те са най-специалната категория практикуващи, които на всичкото отгоре считат, че учителя нарочно не им показва „тайните техники”...... Е, като не присъстват на занимания няма как да им ги покаже „тайните техники” или да ги научат, освен ако по мистичен начин да им ги налее с някаква магическа фуния директно в главата! Нали се сещате!...... Няма тайни, има черен труд /95% труд и 5 % талант!/ и точно поради тази причина нещата си остават за тях завинаги в тайна, поради мързела и натрупаната инерция и самомнение, че са "изключително талантливи", но няма кой да ги оцени...... Ако трябва да обобщим - на 100 души трениращи един става за нещо и постига желания резултат; това е поне според моите наблюдения и статистика!
В традиционните школи на времето е имало специални изисквания за кандидатите, някои от които важат и до ден днешен. В Шаолин например е имало 10 правила на кого трябва да се преподава и на кого не трябва. Подобни правила /писани и неписани/ е имало и за другите големи центрове на Кунг-Фу: манастирите в Удан, Хуа Шан, Ъмей Шан, Кунлун Шан и др., а във фамилните школи човек извън дадената фамилия е било почти невъзможно да попадне. Това важи и за японските, корейските и филипинските школи. Дори и днес, когато тези ограничения са почти отпаднали, старите правила продължават да важат. Това е част от традицията, която е свързана с духа на бойните изкуства. Традиционното преподаване на бойни изкуства е именно този дух, морални и философски принципи, а не конкретните техники и показване на екзотични „хватки”!
Най-трудното за практикуващите е да разберат смисъла на тренировките и това, че той не се състои в крайната цел /ако въобще има такава/, а в самата практика. Важен е процесът на усъвършенстване и ежедневното действие. Т.е. това е като едно пътешествие, в което е важна не началната или крайната точка, а самото пътуване....... Тук много бих искал да цитирам една мисъл на незабравимия сифу Робърт Смит /един добър приятел и съмишленик от Кунг-Фу, който ни напусна/: „ПРИ ВЕЛИКИТЕ НЕЩА Е ДОСТАТЪЧНО ДОРИ САМО И ДА СИ ГИ ОПИТАЛ”!
По отношение на преподаването, един от моите учители сифу/сенсей Роланд Хаберзетсер /9-ти дан Карате Годжу-рю и експерт в 3 стила на Кунг-Фу/ наблягаше, че след достигането на определено майсторско ниво, пред адепта се отварят два пътя: Пътя на експерта и Пътя на учителя. При първия, практикуващия продължава да усъвършенства предимно собствената си техника и умения, отивайки на по-високо ниво и специализирайки в определени неща. Втория път обаче, чрез методите на преподаването извежда практикуващия още на по-високо ниво. Това е защото преподаването на бойни изкуства /пък и във всяка друга сфера/ спомага много за личното израстване и осмисляне на дадени техники, методи и усъвършенстване на умения. Школата и обучението са „хранителна среда” и „лаборатория” за тестване на дадени методи, техники и форми – как те работят, какви резултати се получават при отделните хора, как формират характера, вътрешната работа, духовното израстване и т.н. Според Хаберзетсер само по пътя на преподаването и обучението един майстор става завършен и може наистина да предаде своите умения на следващото поколение, с което съм напълно съгласен. Но има нива и по-нататък /след затваряне на вратите на школата/, за които ще говорим в края на материала.
Има голяма разлика в подходите на традиционните школи и съвременните. Това особено важи в подбора на кандидатите за тренировки. В традиционните школи в миналото, а и сега подборът е доста строг и като цяло броят на трениращите е силно ограничен, често пъти в рамките на фамилията. Традиционните майстори са имали реално по 10-на ученици, от които двама или трима са достигали до майсторско ниво и то след много години усилена практика. Обикновенно в традиционните школи майсторите си имат друга основна професия, а заниманията в школата стават в свободното време и в почивните дни. Това дава допълнително предимство на майстора да е напълно независим от броя на трениращите и да прави истинска селекция кого да обучава и кого не, като се съобразява единствено с принципите и традицията на школата!
В сегашните комерсиални и спортни школи броят на учениците варира от 40-50 до няколкостотин. Последното важи най-вече за Китай, където както знаем мащабите са други. Говоря най-вече за У-Шу/Кунг-Фу академиите в Шаолин, Удан и някои спортни центрове, където има често по над 500 души в дадена школа. Сами разбирате, че качеството на обучение при такъв мащаб пада драстично, въпреки, че от друга страна може би по-големия брой трениращи дава възможност за пресяване и филтриране на повече човешки материал и откриване на повече таланти. Но личното ми мнение, че това са комерсиални школи и техните цели и задачи са коренно различни от традиционните.
В традиционните школи до третата година всички практикуващи са в категорията „запалянковци” или „симпатизанти”, които никой все още не възприема на сериозно. Обикновенно учителя не се занимава с тях, а старшите ученици и пом. инструкторите. Едва след този селекционен и тестов период /след като част от тях отпаднат по естествен начин/ започва тяхното по-сериозно обучение вече от страна на учителя.
В тези школи по принцип има три категории практикуващи или три кръга около учителя: периферен кръг - „запалянковци”, среден кръг - напреднали ученици и вътрешен кръг от старши ученици, в който попадат и заместниците на учителя. За да се придвижите от първия до третия кръг са нужни около 10 години практика и натрупване на умения и опитности от различен вид. Виждате колко това е различно от чисто спортните школи или комерсиалните.
Процесът и методиката на обучение в традиционните и другите школи също са много различни. Ще дам един пример. Преди повече от 30 години във френското списание „Будо” един традиционен виетнамски майстор от стил подобен на Шаолин Кунг-Фу беше споделил своя печален опит на преподаване във Франция. Още при идването си той започнал да преподава чисто традиционно – с големи натоварвания и методи неподходящи за изнежения западен човек /с консуматорска философия и мироглед/. Например стоене по 1-2 часа в „ездачна позиция” /мабу/, продължителна базовата подготовка /дзибънгун/ и скучни еднообразни упражнения /гунфа/, които са необходими за натрупване и получаване на качества, без които трениращите не могат да развият бойните техники. В резултат, след две седмици в залата останали само трима души...... Това принудило майстора да промени традиционната система и да я адаптира като за европейци. За резултатите може би се досещате, както и че това вече не е Кунг-Фу, а гимнастика за здраве и хоби за уплътняване на свободното време. Такива са и повечето школи на Запад, особено в САЩ, където всичко е тотално комерсиализирано и опорочено.
Във връзка с особенностите на традиционното обучение в бойните изкуства и сегашната ситуация, може да погледнете доклада на сифу д-р Констатин Теодосиев, който е преподавател по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”, автор на първата книга за Тай-Дзи-Цюан у нас и първата дисертация по тези въпроси: http://doktora757.blog.bg/sport/2014/03/29/metodicheski-problemi-na-syvremennoto-obuchenie-po-tai-dzi-c.1252257 а също и тази тема: http://doktora757.blog.bg/sport/2010/09/25/shkola-quot-zlaten-drakon-quot-nastavleniia-na-daskala.610693
Тук няма да се спирам на различни детайли и техническо-организационни проблеми на клубове и школи като намиране на зали, оборудване, плащане на наеми, такси, програми, реклама, лицензи на федерации, организиране на състезания и подготовка за тях, набавяне на екипировка /често напълно излишна/, провеждане на изпити и прочие дейности, които тотално отклоняват вниманието и поглъщат изцяло творческата енергия на школата /клуба/ и преподавателите. В комерсиалните школи нещата стоят още по-зле. Там инструкторите и учителите трябва непрекъснато да се правят на палячовци, за да поддържат интереса на отегчените и преситени от информация /книги, Интернет, Ютуб, школи, майстори, стилове и пр./ ученици и да задоволяват техните безкрайни капризи и изкривени представи за нещата. Такива ученици си въобразяват, че след като са си платили таксата за обучение с това едва ли не са купили и учителя /няма нищо по-невярно и по-сбъркано от това!/...... В допълнение , в комерсиалните школи преподавателите трябва постоянно да правят реклама по всички възможни начини, да дават бомбастични интервюта по телевизията, да правят демонстрации, шоута и какво ли още не, за да могат да съществуват и да си осигуряват приход от нови ученици. Другият проблем и порочна практика на някои клубове и организации /особено комерсиалните/ е безпринципното раздаване на степени и производства на „майстори” и „черни колани”. Комерсиализацията в тази сфера тотално унищожава бойните изкуства като качество, дух и традиция. Ето защо някои традиционни майстори с основание отбелязват, че В ЗАЛИТЕ ЗА БОЙНИ ИЗКУСТВА МОЖЕТЕ ДА СРЕЩНЕТЕ ПОВЕЧЕ КЛОУНИ ОТКОЛКОТО В ЦИРКА...... Това е печално, много печално, но е факт.
Ще дам един пример. Някъде около 1975 г. в България имаше точно петима души с черни колани по Карате и малко повече в Джудо – всички практикуващи ги знаеха, както и техните ученици. Знаехме тяхното майсторско ниво и възможности и те бяха еталон за нас, наред с азиатските майстори /10-те данове от коите също се брояха на пръсти/. Някъде след 2002 г. попитах мои приятели от ръководството на федерацията по Карате /БНФК/ колко са регистрираните черни колани във федерацията? Отговорът беше – над 350 души! И това при положение, че клубовете не са повече от 60-70....... Даже коментарът по този въпрос е излишен. В организациите по Таекуондо пък започнаха да дават черни колани и високи степени на хора, които нямат и 18-20 години!? И какъв е смисълът на това ми кажете?! Смятате ли, че запасването на черен колан е вече гаранция за майсторство, както беше едно време!? И си задайте въпроса защо тези шампиони ги бият разни хулигани по улиците и те не могат да се защитят адекватно; какви „бойни изкуства” практикуват?!?......
Преди 1989 г. /когато настъпиха промените/ бойните изкуства у нас се развиваха по определен начин и с голям ентусиазъм, въпреки забраните и ограниченията от страна на официалните власти. Това добре съм го описал в статията „Ветераните и основоположниците на бойните изкуства в България през втората половина на XXв.” http://zlaten-drakon.net/stat/025/stat_025.htm Тогава се появиха първите школи и клубове, които след 1990 г. се развиха бурно. По онова време, в ранните 90 години на миналия век клубът ни в София /към ОСО/ се наричаше „Багатур” и имаше множество секции. Няколко секции по Кунг-Фу /Уин-Чун, Джийт-Куон-До, Хун-Гар и Син-И/Ба-Гуа/, две секции по Карате /Шотокан и Годжу-рю/ и Таекуондо. Ползвахме 4 зали и един малък стадион, като във върховия момент общия брой трениращи надхвърляше 700 души, а инструкторите и пом. инструкторите бяха 15 човека. На тренировка идваха да се записват по 10-20 човека и обикновено връщахме по-голяма част от тях поради липса на места. След големия бум, някъде към 1997-98 г. ентусиазма започна да намалява. Появи се едно пренасищане на школите и последва първия отлив. Ценностната система на обществото като цяло започна да се променя, като постепенно материалното започна да доминира над духовното /”културата на Кока-Кола и Мак Доналдс”/. Тази тенденция се засили особено през последните 10 години. А това неминуемо рефлектира и върху практиката на школата, както и в другите клубове. При първия отлив стана и едно естествено филтриране на практикуващите и голяма част от „фантазьорите”, „семинаристите” и „енергетиците” почти изчезнаха. За първи път обаче се създаде едно стабилно ядро в школата, от практикуващи, които успяха да направят едно „по-дълго пътешествие” и сполучиха да затворят един пълен тренировъчен цикъл по Кунг-Фу /8-10 годишен период/ с практика на всички нива /базова работа, форми, работа с партньор, бойни приложения, свободен спаринг, състезания/, в това число и работа с разнообразни оръжия /къси, дълги и от Кали/Ескрима/ и то в трите упражнявани стила /Син-И, Ба-Гуа и Тай-Дзи/. Никой след това /особено след 2006 г./ не успя да обхване този цикъл. Като изключвам разбира се старите ми ученици /до 1991 г. и някои след това/, които самите те вече са инструктори от много години и практикуват разнообразни стилове, форми и оръжия. За съжаление, хората и инструкторите от стабилното ядро по една или друга причина след повече от 10 години практика, повечето преустановиха своите занимания /някои създадоха семейства, други одъртяха, а трети надебеляха и мързелът при тях взе връх/.
След 2006 г. настъпиха и някои съществени промени както в школата, така и във федерацията /старата федерация БФУШУ/. От програмата на школата беше изваден Тай-Дзи-Цюан и останаха само някои елементи от него /работа с меч и копие, базови упражнения и „бутащи ръце”/, за сметка на разширяване на платформата на двата ни основни стила Син-И-Цюан и Ба-Гуа-Джан, което безспорно беше сполучливо решение по отношение на методиката, още повече, че много от техниките се дублираха. Така още една част от „енергетиците” и не достатъчно мотивирани хора отпаднаха от само себе си.
През 2013 г. се създаде втората федерация – Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи /БФКТ/ със акцент върху развитието на традиционните стилове и двубоите /Сан Да или Сан Шоу/. Федерацията разви множество инициативи, проведоха се редица състезания ,фестивали, научни конференции и се организираха специализирани курсове и обучение за инструктори и преподаватели към НСА „Васил Левски”. Федерацията се легитимира и към международната федерация и редица други организации развиващи Кунг-Фу.
През последните години съставът на школата се променяше на приливи и отливи; излъчихме някои шампиони от последните турнири по Кунг-Фу, други напреднаха в „гимнастиката”, някои се отказаха по средата на Пътя и така се достигна критичната точка, ако мога така да се изразя. Назряха нещата за някои промени, които предстоят. В общи линии може да се каже, че цикълът на школата „при отворени врати” вече е завършен. От 01.09.2015 г. отиваме на следващ етап – при „затворени врати”, каквото и да значи това /”затварянето на портите” на школата не означава на 100% преустановяване на дейността/. В най-лошия случай за повечето практикуващи ваканцията продължава, какво по-хубаво от това. За другите има няколко възможности: отиват на обучение в Китай, преминаване към други школи, частни уроци или самоподготовка. От школите в София бих препоръчал тези на сифу проф. Йовчо Крушев /Школа „Златен Феникс”; Син-И-Цюан и Ба-Гуа-Джан/ https://www.facebook.com/iovcho.cruschev?fref=pb&hc_location=friends_tab&pnref=friends.all или тази на сифу д-р Констатин Теодосиев и сифу Десислав Горанов /”Безименната школа от Дъновистката поляна”; Тай-Дзи, Ба-Гуа, Тун-Бей и И-Ли-Цюан/ https://www.facebook.com/konstantin.teodosiev?fref=pb&hc_location=friends_tab&pnref=friends.all. За специализация в Кали/Ескрима препоръчвам школата на Стефан Михалков /Пекити Търша Кали/ www.facebook.com/stefan.mihalkov.3
За биткаджии и бърза стрелба с пистолети естествено при Младен Младенов и школа "Сяо Лун": https://www.facebook.com/mladen.mladenov.14?fref=tl_fr_box&pnref=lhc.friends .
За специализация в Тай-Дзи-Цюан /стил Ян/ препоръчвам Асоциацията по фамилен Ян стил на Тай-Дзи-Цюан /International Yang Family Tai Chi Chuan Association/, българския клон, с ръководител сифу Тихомир Тодоров www.facebook.com/yangfamilytaichichuan Можете да посетите и школата на Андреан Каравастев /клуб "Седемте юмрука"/ в Калифорния, САЩ, където бихте имали рядката възможност да изучите архетипите на Школа "Златен Дракон" в най-оригиналния и вид..... Издал съм предвидливо и 11 книги за Кунг-Фу; можете да си ги препрочитате от време на време.
Това е положението – дерзайте! Вратата хлопна и резето падна........
Истинските и добрите Учители са тези които ни сочат собствените заблуди. И е жалко че се срещат толкова рядко, а напоследък, както и ти сам си го написал с меркантилизирането и "спортизирането" на БИ са съвсем на изчезване. БИ не са нещо което те учи да се биеш, както смятат 99% от хората независимо дали някога изобщо са влизали в зала или не. БИ са начин на живот. Те са начин на поведение и светоусещане. Истинско светоусещане, ако разбираш какво искам да кажа ..
Занимавам се с Тай Чи вече над осем години и съм признателен на моя покоен Учител Красимир Димитров (Китаеца) че успя да ми покаже някои от собствените ми заблуди. Жалко е че вече няма такива като него в тази страна ..
В традиционализма на БИ има много смислени неща. И едно от тях е в постоянството на бавното и методично напредване. В натрупването на база, която от само себе си се превръща в умение .. .
За съжаление твърде малко хора в нашето съвремие рискуват да полагат усилия за това и истинското майсторство отстъпва пред цирка. ..
Не се познаваме лично (само съм чел някои от книгите ти), но съм чувал че ти също си един от добрите учители . Жалко е че затваряш вратите на школата си, ако правилно съм разбрал от публикацията ти.
Усещам разочарованието ти от посоката на развитие на БИ в съвременния свят, от изпростяването и лумпенизирането на хората въобще, но ако всички загасиме свещите си защото не виждаме протегнати ръце в мрака към нашите светлинки, тогава наистина ще настане пълен мрак. Включително и в нашите души ...
Учителя затова е учител - за да разсейва мрака. Дори да няма за кого да свети, той свети за самия себе си ... Остани такъв до края.
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/